Е не толкова гръндж колега, но в общи линии сте прав.Баш шефа на България, уж полугрък, уж с много приятели в Константинопол, пък се млатят де що се видят.
Сега сбито на въпросите -
по въпрос А - Както каза RIZAR оставяме Далмация на Византия(нека те се карат с папата за тамошните раби божи и десятака от тях).Един враг по малко.Може би само някое излазче на Адриатичеко море за престиж.На север Немското кралство преживяло и яло попарата на маджарите, би погледнало по благосклонно на един християнски съсед пък и било то схизматик.А и ако българската политика е на принципа "бавно, полека и народа порасте с няколко века", сиреч да не дразним силно Немското кралство, мисля на първо време няма да имаме проблеми.
по въпрос Б - При положение че в един момент два от горе изброените географски райони се оказват в центъра на държавата. чрез прехвърляне на население, заселване на пленници и федерати за век-век и половина могат и да се заселят що годе.
по въпрос В - С тези "спокойни " източни граници и "добри" южни съседи араби, не мисля би било проблем ангажираността на Византия.Една добра традиция би било на всеки 5-10 години да се организира пратеничество до арабите, а по късно селджуките, с цел да не спада бойния дух на византийската армия .