Magister militum

Към днешна дата - 04.06.2020 някой знае ли какво става със сайта на Бойна Слава?

Като говорим за човешката интелигенттност - при хората интелигентността не е даденост, формира се чрез изучаването/научването на езика (за което има критичен период), чрез постоянната комуникация, и социалните и емоционални транзакции.

Ако сравним интелигентността на т.н. http://en.wikipedia.org/wiki/Feral_child с тези на "говорещо" бонобо, може да се окаже че the gape между хората и техните братовчеди не е толкова голям и непреодолим, колкото изглежда на повечето хора от пръв поглед.

Да ти напомня - темата е Човешката еволюция - ключови фактори или комбинации?

Интелигентността и езика са само краен продукт от продължилата близо 300 млн. години еволюция - от най-ранните предшественици на бозайниците- терапсидите,появилите се от тях териодонти а по-късно и цинодонти до появата на Хомо сапиенс преди около 200 хил. години, или общо повече от 3 милиарда години от появата на първите форми на живот.Грешиш ако смяташ, че езика и способността за абстрактно мислене са основните фактори довели до появата на съвременния човек, тяхната поява безспорно е важен момент и дава мощен тласък за да бъде съвременния човек това което е в момента, но ключовите фактори довели до появата на рода Хомо са от съвсем друг характер.Един такъв ключов фактор са динозаврите , друг важен фактор е появата на цветните растения през креда, и появата на тревистите растения преди около 30-25 млн.години.

Делфините и хората нямат пряка еволюционна връзка..

Връзката следва логиката и идеята на темата и дискусията: правим сравнителни анализи (сравнения) на видовете с интелект, за да се опитаме да определим тези фактори и особености който са допринесли за това единият от всички видове да бъде доминиращ..

По този начин много трудно и прекалено субективно ще стане определянето ва тези фактори. Причините които довеждат до доминантната рола на Хомо сапиенс са толкова много и от толкова разнообразен характер, че въпроса трудно ще се изясни само с просто сравнение на видовете с интелект.

Грешиш.. Интелигентността по дефиниция се определя чрез способностите/възможностите за абстрактно мислене и решаване на проблеми..

Значи греша...?Я ми кажи тогава какви способности за абстрактно мислене са доказани при шимпанзетата и делфините

Нека се включа и аз в темата.

Първо - за абстрактно мислене при делфините и шимпанзетата е нелепо да се говори, имат интелигентост, но абстрактно мислене - не?!

Второ - какво общо имат делфините с еволюцията на човека?Общия прародител на хоминидите и делфините е живял преди 60-80 млн. години и няма отношение към човешката еволюция.

Трето - молекулярно-биологични изледвания на генетични маркери на митохондриална ДНК показват, че всички съвременни представители на Homo sapiens на планетата произлизат от една много малка група хора (може би 15-20 човека) , живяла преди 200 000 години в Източна Африка (Етиопия).Знае се със сигурност само броя на жените в тази група - те са били 7, тъй като генетичните маркери които се проследяват се предават изключително по майчина линия.Какъв е бил точния брой на мъжете не се знае, но се предполага, че групата не е била повече от 15-20 най-много 30 души.Излиза, че всички ние сме потомци на тези 7 жени.

"Еволюция на разума" това не е теория а истината.

Така ли!За първи път чувам, че теория и истина са две взаимноизключващи се понятия.Знам доста теории които са безспорно доказана истина.А някакви доказателства да споделиш за тази твоя истина?

Не става дума за мистерия.Нали за да обясниш как се образува коацерватна капка, трябва да стане ясно как молекулите си взаимодействат за да се групират в такава структура.Ти казваш, че хидрофобните опашки взаимодействат,добре аз те допълвам като казвам, че освен хидрофобни взаимодействия има и електростатични взаимодействия между полярните глави на молекулите.Това е .

Всяка молекула има хидрофобен и хидрофилен край. В един такъв повърхностен слой хидрофобният е ориентиран към въздуха, а хидрофилният - надолу към водата.

На гранична повърхност вода-въздух това е възможно, въпроса ми бе как ще се реализира тази подредба ако молекулите са изцяло потопени във вода и нямат непосредствен контакт с възуха - например в по-дълбоките слоеве на водните басейни, под границата вода-въздух.

Същите сили, които държат хидрофобните краища далече от водата и обратното. Да им се противопоставиш е като да събереш едноименните полюси на магнит

Освен хидрофобните сили между опашките, за да се образуват агрегати или да възникне някаква подредба, между полярните глави на молекулите протичат и електростатични сили.

Следваща крачка в еволюцията на материята е образуването на различни полимери от тези органични молекули. Ако образуването на органични молекули по абиогенен начин и тяхното полимеризиране в протеиноиди са началните етапи на биопоезата, то самата биопоеза по-нататък преминава през още много стадии.

Коацервация. Терминът е предложен от Бунденберг де Йног, за да означи групирането на органични молекули с абиогенен произход в малки частици, коацерватни капки, или както е по-точно да се наричат - коацерватни агрегати. Подобни частици могат да бъдат получени, когато мехурчета газ се пропуска през морска вода. Приема се, че запенването на водата в моретата и океаните вследствие на разбиването на вълните е играло важна роля при образуването на коацерватните агрегати. При такъв тип коацервация участват поляризирани молекули (с хидрофилна група в единия край и с хидрофобна в другия). Те имат определена повърхностна активност и се стремят да образуват мембрани на повърхността на водата с дебелина 1 молекула, като се ориентират с хидрофилните краища към водата, а с хидрофобните - към въздуха. Когато под удара на вълните се откъсне малка капка с такава молекулна мембрана, молекулите й отново се подреждат с хидрофилните краища към водната капчица, като по този начин я обграждат радиално. Така се образува коацерватен агрегат. Ако при попадането си във вода той потъне, там молекулите ще се пренаредят така, че ще образуват двуслойна мембрана. Във вътрешния слой молекулите ще са насочени с хидрофилните краища към капката, а във външния слой - с хидрофилни краища към окръжаващата вода. Хидрофобните краища от двата слоя се насочват едни към други. Така се образува трайна коацерватна капка.

Здравей,

Коацервацията е силен аргумент особенно ако има в наличност свободни реакционни химически структури - например белтъчните полипептидни вериги имат забележителното свойство да самоагрерират.В тези случаи отделните белтъчни субединици агрегират в по-големи единици, а те от своя страна образуват още по-големи и по-сложни структури.При самоагрегацията отделните полипептидни вериги не се свързват с ковалентни връзки, а с по-слаби - водородни.Вероятно физичния смисъл на явлението самоагрегация е, че свободната енергия при образуваните агрегати е по-малка, отколкото при единичните полипетидни вериги.Способност да самоагрегират притежават редица вирусни, животински и растителни белтъци.Интересно е да се отбележи , че при подходящи рН, солева концетрация, температура и др. белтъчните агрегати се дезагрегират частично или изцяло, като се получават изходните полипептидни вериги.

Може би трябва да се каже, че не само полипетидните вериги могат да самоагрегират, а и самите мономерни единици - аминокиселините, не подлежи на съмнение могат да се групират в определена последователност, образувайки полипептидни вериги с различна дължина без участието на ензимни комплекси, рибозоми, нуклеинови киселини или пък "интелигентен дизайнер".Спонтанното образуване на прости линейни полипетидни вериги от свободни мономери е едно от интересните свойства на аминокиселините и направените многобройни експерименти недвусмислено го доказват.Елонгацията (нарастването) на полипетидната верига в естествени условия се извършва винаги от N към С края като вероятно една от причината за това освен по-голямата реакционна способност на С-края е следната възможност - присъединяването на молекула вода към С-края води до образуване на стабилна СООН група което спира нарастването на полипетидната верига, а при отделяне на молекула вода карбоксилната група се разкъсва и нарастването на полипетидната верига се иницира.

От изложеното обаче, не става ясно какво имаш предвид под - " Те имат определена повърхностна активност и се стремят да образуват мембрани на повърхността на водата с дебелина 1 молекула.."

Щом дебелината е 1 молекула, как в такава еднослойна мембрана молекулите ще успеят да се наредят с хидрофилните си краища към водата, а с хидрофобните към въздуха.

И още нещо неясно - " Така се образува коацерватен агрегат. Ако при попадането си във вода той потъне, там молекулите ще се пренаредят така, че ще образуват двуслойна мембрана. Във вътрешния слой молекулите ще са насочени с хидрофилните краища към капката, а във външния слой - с хидрофилни краища към окръжаващата вода. Хидрофобните краища от двата слоя се насочват едни към други. Така се образува трайна коацерватна капка.... "

Добре, но какви сили поддържат хидрофилните краища (глави) на молекулите плътно една до друга в двата слоя така, че молекулите да не се разпръснат и при най-малкото механично въздействие?

Отговорът ти наистина е много силен "точен и ясен", но само на пръв поглед! Условията на нашата планета са си просто условия... Животът се е приспособявал към тях (а в следствие е спомогнал и за промяна на условията). Не това е най-важното... По интересното е следната гледна точка на това какво представлява живота...:

Живота се ражда в следствие оплождането на влажната земя от лъчът на слънчевата светлина! (доста силно залегнало дори в доста религии, като "лъчът" и "влажната земя" са изобразявани като мъжки и женски полови органи) Логично, поне за мен, идва въпроса: Взможно ли е зараждане на живот оплоден от рентгеново лъчение в богата на радиоактивни ел. почва (примерно, измислям си)?

Прекалено слаби ,противоречиви и неясни са аргументите които изтъкваш, за да заключиш

цитирам:

С това искам да те поправя, че НЕ условията са били много подходящи, а зародилият се живот е бил мого подходящ точно за тези условия, които са били тогава.

Само да допълня:

измененията как стават?

Защото виждам, че има примери където следстствие на промяна на средата се променят и гените.

Измененията най-често настъпват в отговор на промените в околната среда.Ключовите думи тук са регулация и адаптация или накратко - хомеостаза.Друг важен отенък на процеса са вътревидовите и междувидовите взаимоотношения известни като биотични фактори - конкуренция, хищичество, симбиоза, половия отбор и др.

В следствие на измененията може да настъпи видообразуване т.е. появата на нов вид.Видообразуването винаги протича под общото въздействие на изброените по-горе фактори плюс географския фактор.Теорията на Стивън Джей Гулд наречена точково равновесие много сполучливо обяснява измененията и настъпилото в следствие на тях видообразуване.Според нея през по-голямата част от своето съществуване - от зараждането на живота до сега, животинските видове претърпяват много малки, почти незабележими фенотипни промени.Когато тези промени са полезни за съществуването и оцеляването те се запазват в генофонда на вида.В даден момент, когато измененията (на генетично и фенотипно ниво) станат достатъчно много, настъпва рязка, протичаща буквално в рамките на няколко поколения фенотипна еволюция и появата на нов вид.

Как гените разбират за промените в средата?

Чрез системите за сигнализация и регулация, които всеки биологичен вид на Земята притежава, разбира се с различна степен на усъвършенстване.Един пример : вече стана дума за хомеостазата -  способността на живите системи чрез различни стратегии  и механизми да променят вътрешната си среда  в съотвенствие с промените на външната среда, както и да я поддържат в стабилно равновесно състояние.Всичко това води до серия биохимични сигнални реакции, които в една или друга степен стигат до всяка клетка на организма (ако говорим за многоклетъчен организъм).

Наистина представите на много хора за еволюционната теория са меко казано наивни и повърхностни.Масово разпространено е мнението, че цялата работа опира до естествения подбор и оцеляването на най- приспособените, и ето ти еволюция.Де да беше толкова просто, ама не е?!Еволюцията е далеч по-сложен процес отколкото повечето хора си мислят - естествения подбор е само върха на айсберга, ако мога да си послужа с това клише.За осмисляне и разбиране на еволюционния процес е необходимо много повече от прочитане "Произход на видовете" на Дарвин, още повече, че от времето когато Дарвин публикува теорията си за пръв път, са минали цифром и словом 150 години.Всеки, който поне малко е наясно с еволюционната биология знае, че сама по себе си теорията за еволюцията разработена от Чарлз Дарвин не доказва нищо, това е просто един фундамент, една рамка.С доказателствения материал за еволюцията се занимават цяла верига обособени научни дисциплини - за повечето от които масовата публика дори не е чувала.Това са науки като : сравнителна анатомия, физиология и ембриология, сравнителна палинология и палеопалинология,палеоалгология,таксономия и филогения, еволюционна и популационна генетика, биостратиграфия, еволюционна палеонтология, палеоботаника, палеозоология и мн.др.Много важни за изясняване и доказване на еволюционната теория са така също и други специализирани области на науката като палеогеография, палеоклиматология и палеоекология.Не бива да забравяме още, че еволюцията на човека е обособена в специална наука - андропология или по точно палеоандропология, което допълнително увеличава и специализира обхвата на еволюционната теория.В отделни направления се разглежда и еволюцията на останалия организмов свят - растения,гръбначни и безгръбначни.Еволюционната биология освен това, е в пряка взаимовръзка с геологията, химията, физиката и останалите природоматематически науки и използва техния инструментариум за своите специфични нужди и цели.От всичко това става ясно, че еволюцията може да е всичко друго, но не е елементарен процес или явление, и не може, а и не би трябвало да се разглежда едностранчиво,неаргументирано и повърхностно ако искаме да бъде правилно разбрана и интерпретирана от неспециалистите в тази област.

Ето, като прочете друго пишеш.

Вторият постулат (принцип) на Специалната теория на относителността е за инвариантност на скоростта на светлината спрямо отправната система и движението на източника, но не и за стойността на тази скорост. Още по-малко 3.10⁸ m/s. Това е доста неточно спямо възможностите за измерване. И при измерената скорост на неутриното разликата със с е някъде на границата с грешката. Още през 2007 е имало експерименти със засичане на по-високи скорости, но резултатите не са били достатъчно убедителни.

Освен за инвариантност на скоростта на светлината спрямо отправната система и движението на източника, втория постулат ни казва, че това става с определена стойност за с. Не е все едно каква е стойността на с, ако това се опитваш да кажеш. Скоростта на светлината е точно измерена и тя е 299,792,458 m/s и това е приблизително равно на 3.10 ⁸m/s.

Ами прочети някой учебник по физика. Има и онлайн.

Няма учебник в който да пише, че константността на скоростта на светлината във вакуум не е основен принцип във физиката.

Относно темата, откритието на учените не изненадва никого, поне не и мен.Нека да си припомним само квантовото вплитане,инфлационната теория,разширяването на вселената,тъмния поток и т.н.,все неща които надвишават скоростта на светлината - многократно при това.Всъщност не очаквам никакви кой знае какви трусове във физиката от това откритие.Е, допускането че скоростта на светлината е максимално възможната в природата ще отпадне, но май само това....Поне за сега....  

Това изречение от статията не е много точно.

В Специалната теория на относителността първият постулат е , че законите на физиката са еднакви за всички инерциални системи. В Общата теория на относителността този постулат се разпростира и за неинерциални системи.

Това би трябвало да е и основният принцип на съвременната физика.

Вторият постулат на Специалната теория на относителността засяга скоростта на светлината, но гласи само, че тя е постоянна независимо от отправната система.

Напротив, втория постулат на Специалната теория засяга и точната стойност на скоростта на светлината - с = 3.10⁸m/s във вакуум.И как да не е основен принцип в съвременната физика - в крайна сметка скоростта на светлината във вакуум е една от фундаменталните физични константи?За първи път чувам подобно нещо!

Бях обещал интересни линкове по темата за експеримента на Аспе (може нещо от това да е вече давано във форума, тогава се извинявам за недоглеждането).

Оригиналната статия за експеримента от 1982 г. във Physical Review Letters.

Експериментът е призван да провери т.н. CHSH-неравенство, което е уточнение на неравенствата на Бел за локална реалност със скрити параметри. За този клас неравенства може да се хвърли поглед в Wikipedia. (CHSH идва от първите букви на авторите, направили уточнението малко след работата на Бел: Clauser, Horne, Shimony и Holt)

Една статия от самият Аспе (превод на руски): Теорема Белла: Наивный взгляд экспериментатора от 2000 г., в която на достъпен език се разглежда предисторията на експеримента, както и самият експеримент и резултатите му. В статията се разглежда като пример и прост локален модел със скрити параметри, който по тази причина не нарушава неравенствата. Оригиналната статия за англочетящи тук: Bell's Theorem: The Naive View of an Experimentalist

Добре е да се отбележи, че революцията която той извършва се дължи на замяната на обикновеният поляризатор за фотони, с който се е работело до този момент и с който са моделирани мислените опити (на Бом и др.) с двуканален поляризатор, който не поглъща непреминалите през него фотони (а ги пренасочва през другия канал) и по този начин позволява коректно да се отчете тяхната бройка независимо от поляризацията (без да се колапсира вълновата функция на двойката след поглъщане на единият фотон и съответно освобождаване на другия като шум), позволявайки да се измери точната корелация между различните състояния.

За нарушаването на локалният реализъм при експерименти с отложен избор може да се види тук прясна работа от края на миналата година: Violation of local realism with freedom of choice (свободно може да се изтегли PDF). Съкратен руски превод може да се вземе от Мембраната (там нещо са направили сайта super-HiFi-quadro, та трябва да се внимава и да се държи мишката в лявата част на показваната страница, иначе текста се заменя с коментарите ако я насочите към scrollbara).

От казаното в тези линкове не става по-ясно защо тези експерименти със сплетените двойки не могат да се използуват за предаване на информация с надсветлинна скорост (и съответно не противоречат на СТО). Забелязал съм че там където се споменава за този проблем обикновено авторите само декларират липсата на такова противоречие, без да задълбават обясненията за обикновената публика. Така че може да заформим интересно обсъждане и за това.

Здравей,

Опитите на Аспе и въобще измерванията на АПР-двойки са интересни още и с това, че те демонстрират т.нар. квантова нелокалност - измерване, проведено за една от частиците, определя резултата от измерването за втората частица, което се провежда в същия момент, но в друга точка на пространството. Двете събития -измерването с първата частица и измерването с втората частица, могат да бъдат разделени с пространствено-подобен интервал и въпреки това едното измерване предопределя другото. За да стане този факт още по-убедителен, опити, подобни на тези на Аспе, се провеждат при все по-големи разделителни разстояния.Със сигурност знам за екипа на Гизин който в края на 20 век в Женева проведе корелационни експерименти при разстояние от 10 km. Резултатите напълно потвърждават вече направените изводи (Tittel W. et al., Europhys. Lett. 40, 595, 1997).

Въпроса който възниква е - опити от такъв тип не нарушават ли причинността?И какво е отношението между двете събития (измерването на първата и измерването на втората частица) - отношение на причинно-следствена връзка или отношение на корелация?Защото въпреки че резултатите от измерванията на двете частици да са корелирани помежду си, статистиката на измерването за едната частица не съдържа никакви следи от тази корелация:напр. проекцията на спина (върху която и да е ос) при всяко измерване ще се оказва положителна с вероятност ½ и отрицателна със същата вероятност. Експериментаторът не може да управлява резултата от измерването, а следователно не може и да изпраща сигнали в точката, където е разположена втората частица.

По въпроса за предаването на информация с надсветлинна скорост,наистина в по-голямата си част,авторите пишещи по темата се задоволяват само да споменат,че надсветлинна скорост на предаване на сигнала е невъзможна .Например в една своя статия М. Б. Менский пише "Свръхсветлинна скорост на предаване на сигнала е невъзможна...Невъзможността за предаване на свръхсветлинен сигнал означава, че "квантовата нелокалност" има специфична, корелационна природа..".И толкоз. Аз лично смятам,че едно такова категорично (и необосновано) заключение е малко прибързано.

Може ли някой да ми помогне? Между кои йони протича протолитска реакция като титрираш кисилина с хидроксид? Начертайте уравнение реакция. Кои йони са в излишък по еквивалентни точки,ако титрираш силна кисилина с хидроксид? Какво е pH в еквивалентни точки,ако титрираш силна кисилина с хидроксид?

Здравей,

Ще се опитам да отговоря на малко неясно поставените въпроси.При титруване на киселина и хидроксид като пример може да използваме 0,1 М (моларен) разтвор на HCI /солна к-на/ с 0,1 М разтвор на NaOH.Реакцията е следната:

HCI + NaOH = NaCI+H₂O

Както се вижда от уравнението при взаимодействието на киселината и основата се получават NaCI и вода т.е. в контекста на въпроса ти, взаимодействат натрия /Na/ от натриевата основа /Na OH/ с хлора /CI/ от солната киселина /HCI/,другото взаимодействие е между водорода /H/ от солната киселина /HCI/и хидроксилната група /OH/ от натриевата основа /NaOH/.

Този въпрос "Кои йони са в излишък по еквивалентни точки,ако титрираш силна кисилина с хидроксид?" е безмислен,защото не се знае за каква киселина и хидроксид става въпрос,а за различните киселини и основи стойностите са различни.

В еквивалентната точка на примера който дадох - титруване на силна киселина със силна основа /нарича се още хидроксид,въобще всяка основа е хидроксид,независимо дали е слаба или силна/,стойността на рН = 7,т.е. неутрална е.При титруване на NH₃ /амоняк/ и HCI,т.е. на слаба основа със силна киселина стойността на рН в еквивалентния пункт е 5,12.

Надявам се да съм бил полезен,аналитичната химия е трудна дисциплина!! 

Няма какво да говорим - има корумпирани лекари, корумпирани юристи, полицаи, политици и т. н. и т. пр.

Такава ни е държавата. Честните рядко оцеляват. А при положение, че държавата е некоректна към теб и ти ще си некоректен към нея. Така че се радвайте засега и на такава помощ. Щом приоритет на държавата ни не е медицинското обслужване, съответно и качеството му ще се влошава.

И все пак да ви успокоя - сега положението е относително добро. Но ще става все по-зле. Защото кадърните ще бягат в чужбина да се развиват, да живеят и работят нормално там. А тук ще остават некадърните и корумпираните, които ще ви вземат парите и ако благоволят да ви обслужат като хората, пак ще сте късметлии. И даже ще им благодарите.

Иначе има частни болници. Така че ако желаете да бъдете обслужени качествено - пробвайте там. Ама българинът е свикнал медицинските лица да са придатък към работническата класа и да работят за без пари. Само че от 20 години това не е така. За да те прегледа и лекува специалист, трябва да си платиш. Ама не с пари от мизерната си здравна осигуровка, а както е на запад - по фиксиран ценоразпис на лекаря. Така че успех в лекуването.

Всичко това е абсолютно вярно....за съжаление!Все пак мисля,че ако всеки здравноосигурен има собствена партида по която да се натрупват средствата от здравната му осигуровка,нещата поне малка ще се подобрят.И най-вече така,хората като отидат на лекар все пак ще разполагат с някаква сума с която да си платят прегледа или част от лечението.А сега се получава нещо като двойно данъчно облагане - държавата взима от теб едни пари,с които никой не знае какво става,а после като потърсиш медицинска помощ,плащаш си всичко.  

Бих искал да поздравя Дорис за пост # 354. И най-вече за частта в която казва, че целта на темата не са личностни нападки и обиди!

....

Ако прочетем Пост # 352, ще забележим, че в него се дават оценки за нивото на подготовка по физика на отделни участници във форума, което меко казано - звучи смешно.

Б.

А ако прочетем пост № 357 ще видим,че е поредното упражнение по нищоговоренеи,и то от участник който перманентно отказва да говори по зададените теми.Всичко това щеше да ми е съвсем безразлично,стига Б.Богданов да не си измисляше непрекъснато някакви въображаеми причини от които после да се оплаква.В този ред на мисли - От кога даването на оценки за нивото на подготовка по физика може да съдържа единствено и само личностни нападки и обиди?!И от кога първото,когато е без второто е забранено - тук и където и да било?

Здравейте г-н scaner,

Изавинете ме , че се намесвам в дебата Ви със Малоум 2, но цитираната по горе ваша мисъл сериозно ме озадачи .

Според беглите ми познания в областа на физиката съм запомнил, че импулсът във физиката още се нарича количество движение .

Освен това ми е останал бегъл спомен, че тази величина се дефинира като произведение на скорост на тялото по маса на тялото . Ето по тая причина количеството движение трябва да е относително понятие и да зависи от изборът на отправна система спрямо която тялото се движи с една или друга скорост .

Бихте ли обяснили в такъв случай как вашето твърдение за импулс без маса се вписва в тая дефиниция която упоменах по горе. Извинявайте за невежеството ми , но бих искал да си изясня какво е това импулс без маса ?Освен това ме безпокои и мисълта къде в такъв случай остава закона според който на всяко действие съществува равно по сила и противоположно по направление противодействие.

Освен това ме гнети и мисълта какво става (на фона на вашето твърдение за импулс без маса) със закона за съхранение на импулсът?

Благодаря Ви предварително за трудът който ще си направите да ми разясните този неясен за мен въпрос.

Би било добре да се отговори на горепоставените въпроси от човека към когото са отправени.Всъщност определението което се приема и налага сега за фотона т.е. за частица с нулева маса,е действително в пряко противоречие със споменатите от Миролобив закони в механиката.За това се налагат ясни,точни и конкретни отговори,а не неясни и мъгляви обяснения с елементи на съчинение-разсъждение.

Тази тема не е за качествата и недостатъците на която и да е конкретна личност, а за свойствата на антирелативизма като цяло (в България - за по-лесно). Неговите характерни черти показват приликата му с автохтонизма и другите лъженаучни теории.

Както и преди писах, дори само във форума има материал за размисъл колкото щеш.

Дорис,има хора които в две-три изречения могат да кажат много неща,но ти видимо не си от тях...Освен,че виждаш прилика между антирелативизма и автохтонизма,нещо друго по-съществено,интересно и аргументирано в областта на собствената си тема да кажеш?Или само така,ще си размишляваш на ум,заради спорта.Ами добре,размишлявай си,кой те спира?Обаче не изглежда добре като пишеш нещо, да не се разбира нито към кого се обръщаш,нито какво казваш,още по-малко защо го казваш...!На това Бай Петков му казва нищоговорене. Другата и по -вероятна възможност е само толкова да си можеш.... 

От изучаването на антирелативистите си направих извод, че колкото и аргументирано да имобясняваш елементарни и по-сложни явления, те нищо не щат да възприемат. За това вече ми омръзна да си правя този труд. Поле е едно понятие, сила - друго. Гравитационното взаимодействие няма връзка с електромагнитното. Гравитационната и инертната маса са равни.

Теорията на относителността на Айнщайн е в основата на открития, които промениха коренно човешката история.

Doris,вече многократно дъвкахме това.Защо не вземеш най-после да кажеш кои открития в чиято основа са СТО и ОТО са,цитирам дословно : променили коренно човешката история .Сещам се за много други фундаментални открития,дело на физиката,но в нито едно от тях не виждам решаващо място да заемат Специалната или Общата теория на относителността.   

Ти знаеш , че аз върлувам из интернет само защото търся сериозна критика на сериозни научни представи.. В това има страхотен еволюционен потенциал.. Поне аз съм забелязал това ново начало в научните търсения което дава онлайн критиката по отношение на нови научни идеи.. Мисля , че и други са забелязали това неизчерпаемо богатство на коректив.. Та с две думи аз се надявам да съградим ХСВ благодарение на критиката.. Не се страхувам от нея и я търся под дърво и камък .. Навярно си спомняш какъв мощен тласък даде Абсолют със своята обективна критика на предишната версия на ХСВ..Благодарение на неговата критика се стигна до новатяа ХСВ3 която ние със г-н Ст.Джордан изграждаме в момента..

В постингът на Сканер не виждам градивна критика на идеите на ХСВ а някакъв напън да доказва че в ХСВ светлинната скорост не е инвариант спрямо коя да е отправна ИС.. Господи!, та ние и не сме мислили за такива представи.. тези представи са релативистки .. Според нашите представи скороста на светлината е инвариант по отношение на СВ .. Т.е. в СВ на земята светлината се разпространява в КС на земята във всички посоки със една и съща скорост .. В СВ на слънцето светлината се разпространява във всички посоки със една и съща скорост .. Във СВ на някоя микроструктура като водна молекула да речем светлината се разпространява във всички посоки със една и съща скорост (спомни си за опитът на Физо с течаща вода)..В СВ на Юпитер светлината се разпространява във всички посоки със една и съща скорост и това се потвърждава от наблщдението на Рьомер..Но приятелят ни Сканер вместо да вникне в това градивно начало на новата версия на ХСВ тръгнал да защищава устоите на битата карта на СТО.. Не била константна скороста на цветлината във всички ИС, ..ми не е разбира се ..ако беше то нямаше да има ХСВ !..

А сега на твоето внимание предлагам един пробен мой клип по стихове на моя голям приятел поетът Дулинко Дулев :

ДУЛИНКО ДУЛЕВ-ПРОСЯШКИ ВРЕМЕНА

Знам , че се интересуваш от поезия и мисля , че с тоя клип ще те зарадвам....Мисля да направя клипове на цялостната поезия на Дулинко Дулев , така че запаси се със тътпение , ще има да гледаш мноооого..

Здравей Бай Петков,

След последния постинг на st_jordan се убедих напълно във верността на Хипотезата за инвариант на сферата на влияние или поне за нейния работен вариант,черупката и така да се каже...Браво на вас!

Здравейте Magister militum!.......

.....От друга страна, в разговорът с Малоум обсъждаме неговата хипотеза, в която засега аз лично не виждам нищо общо с квантовата механика. И основният въпрос досега беше - как в неговата хипотеза се дефинира понятието 'скорост'. Сега вече, от неговите обяснения, следва че нещата са както и в обикновената физика.

Здравей Ниагара

Да,разбира се всички разсъждения от по горе са валидни само ако се съгласим,че хипотезата на Малоум /която признавам си все още не ми е съвсем ясна/ е квантовомеханична.