Magister militum

Към днешна дата - 04.06.2020 някой знае ли какво става със сайта на Бойна Слава?

Да ти напомня - темата е Човешката еволюция - ключови фактори или комбинации? Интелигентността и езика са само краен продукт от продължилата близо 300 млн. години еволюция - от най-ранните предшественици на бозайниците- терапсидите,появилите се от тях териодонти а по-късно и цинодонти до появата на Хомо сапиенс преди около 200 хил. години, или общо повече от 3 милиарда години от появата на първите форми на живот.Грешиш ако смяташ, че езика и способността за абстрактно мислене са основните фактори довели до появата на съвременния човек, тяхната поява безспорно е важен момент и дава мощен тласък за да бъде съвременния човек това което е в момента, но ключовите фактори довели до появата на рода Хомо са от съвсем друг характер.Един такъв ключов фактор са динозаврите , друг важен фактор е появата на цветните растения през креда, и появата на тревистите растения преди около 30-25 млн.години.

По този начин много трудно и прекалено субективно ще стане определянето ва тези фактори. Причините които довеждат до доминантната рола на Хомо сапиенс са толкова много и от толкова разнообразен характер, че въпроса трудно ще се изясни само с просто сравнение на видовете с интелект.

Значи греша...?Я ми кажи тогава какви способности за абстрактно мислене са доказани при шимпанзетата и делфините

Нека се включа и аз в темата. Първо - за абстрактно мислене при делфините и шимпанзетата е нелепо да се говори, имат интелигентост, но абстрактно мислене - не?! Второ - какво общо имат делфините с еволюцията на човека?Общия прародител на хоминидите и делфините е живял преди 60-80 млн. години и няма отношение към човешката еволюция. Трето - молекулярно-биологични изледвания на генетични маркери на митохондриална ДНК показват, че всички съвременни представители на Homo sapiens на планетата произлизат от една много малка група хора (може би 15-20 човека) , живяла преди 200 000 години в Източна Африка (Етиопия).Знае се със сигурност само броя на жените в тази група - те са били 7, тъй като генетичните маркери които се проследяват се предават изключително по майчина линия.Какъв е бил точния брой на мъжете не се знае, но се предполага, че групата не е била повече от 15-20 най-много 30 души.Излиза, че всички ние сме потомци на тези 7 жени.

Така ли!За първи път чувам, че теория и истина са две взаимноизключващи се понятия.Знам доста теории които са безспорно доказана истина.А някакви доказателства да споделиш за тази твоя истина?

Не става дума за мистерия.Нали за да обясниш как се образува коацерватна капка, трябва да стане ясно как молекулите си взаимодействат за да се групират в такава структура.Ти казваш, че хидрофобните опашки взаимодействат,добре аз те допълвам като казвам, че освен хидрофобни взаимодействия има и електростатични взаимодействия между полярните глави на молекулите.Това е .

На гранична повърхност вода-въздух това е възможно, въпроса ми бе как ще се реализира тази подредба ако молекулите са изцяло потопени във вода и нямат непосредствен контакт с възуха - например в по-дълбоките слоеве на водните басейни, под границата вода-въздух. Освен хидрофобните сили между опашките, за да се образуват агрегати или да възникне някаква подредба, между полярните глави на молекулите протичат и електростатични сили.

Здравей, Коацервацията е силен аргумент особенно ако има в наличност свободни реакционни химически структури - например белтъчните полипептидни вериги имат забележителното свойство да самоагрерират.В тези случаи отделните белтъчни субединици агрегират в по-големи единици, а те от своя страна образуват още по-големи и по-сложни структури.При самоагрегацията отделните полипептидни вериги не се свързват с ковалентни връзки, а с по-слаби - водородни.Вероятно физичния смисъл на явлението самоагрегация е, че свободната енергия при образуваните агрегати е по-малка, отколкото при единичните полипетидни вериги.Способност да самоагрегират притежават редица вирусни, животински и растителни белтъци.Интересно е да се отбележи , че при подходящи рН, солева концетрация, температура и др. белтъчните агрегати се дезагрегират частично или изцяло, като се получават изходните полипептидни вериги. Може би трябва да се каже, че не само полипетидните вериги могат да самоагрегират, а и самите мономерни единици - аминокиселините, не подлежи на съмнение могат да се групират в определена последователност, образувайки полипептидни вериги с различна дължина без участието на ензимни комплекси, рибозоми, нуклеинови киселини или пък "интелигентен дизайнер".Спонтанното образуване на прости линейни полипетидни вериги от свободни мономери е едно от интересните свойства на аминокиселините и направените многобройни експерименти недвусмислено го доказват.Елонгацията (нарастването) на полипетидната верига в естествени условия се извършва винаги от N към С края като вероятно една от причината за това освен по-голямата реакционна способност на С-края е следната възможност - присъединяването на молекула вода към С-края води до образуване на стабилна СООН група което спира нарастването на полипетидната верига, а при отделяне на молекула вода карбоксилната група се разкъсва и нарастването на полипетидната верига се иницира. От изложеното обаче, не става ясно какво имаш предвид под - " Те имат определена повърхностна активност и се стремят да образуват мембрани на повърхността на водата с дебелина 1 молекула.." Щом дебелината е 1 молекула, как в такава еднослойна мембрана молекулите ще успеят да се наредят с хидрофилните си краища към водата, а с хидрофобните към въздуха. И още нещо неясно - " Така се образува коацерватен агрегат. Ако при попадането си във вода той потъне, там молекулите ще се пренаредят така, че ще образуват двуслойна мембрана. Във вътрешния слой молекулите ще са насочени с хидрофилните краища към капката, а във външния слой - с хидрофилни краища към окръжаващата вода. Хидрофобните краища от двата слоя се насочват едни към други. Така се образува трайна коацерватна капка.... " Добре, но какви сили поддържат хидрофилните краища (глави) на молекулите плътно една до друга в двата слоя така, че молекулите да не се разпръснат и при най-малкото механично въздействие?

Прекалено слаби ,противоречиви и неясни са аргументите които изтъкваш, за да заключиш цитирам:

Само да допълня: Измененията най-често настъпват в отговор на промените в околната среда.Ключовите думи тук са регулация и адаптация или накратко - хомеостаза.Друг важен отенък на процеса са вътревидовите и междувидовите взаимоотношения известни като биотични фактори - конкуренция, хищичество, симбиоза, половия отбор и др. В следствие на измененията може да настъпи видообразуване т.е. появата на нов вид.Видообразуването винаги протича под общото въздействие на изброените по-горе фактори плюс географския фактор.Теорията на Стивън Джей Гулд наречена точково равновесие много сполучливо обяснява измененията и настъпилото в следствие на тях видообразуване.Според нея през по-голямата част от своето съществуване - от зараждането на живота до сега, животинските видове претърпяват много малки, почти незабележими фенотипни промени.Когато тези промени са полезни за съществуването и оцеляването те се запазват в генофонда на вида.В даден момент, когато измененията (на генетично и фенотипно ниво) станат достатъчно много, настъпва рязка, протичаща буквално в рамките на няколко поколения фенотипна еволюция и появата на нов вид. Чрез системите за сигнализация и регулация, които всеки биологичен вид на Земята притежава, разбира се с различна степен на усъвършенстване.Един пример : вече стана дума за хомеостазата - способността на живите системи чрез различни стратегии и механизми да променят вътрешната си среда в съотвенствие с промените на външната среда, както и да я поддържат в стабилно равновесно състояние.Всичко това води до серия биохимични сигнални реакции, които в една или друга степен стигат до всяка клетка на организма (ако говорим за многоклетъчен организъм).

Наистина представите на много хора за еволюционната теория са меко казано наивни и повърхностни.Масово разпространено е мнението, че цялата работа опира до естествения подбор и оцеляването на най- приспособените, и ето ти еволюция.Де да беше толкова просто, ама не е?!Еволюцията е далеч по-сложен процес отколкото повечето хора си мислят - естествения подбор е само върха на айсберга, ако мога да си послужа с това клише.За осмисляне и разбиране на еволюционния процес е необходимо много повече от прочитане "Произход на видовете" на Дарвин, още повече, че от времето когато Дарвин публикува теорията си за пръв път, са минали цифром и словом 150 години.Всеки, който поне малко е наясно с еволюционната биология знае, че сама по себе си теорията за еволюцията разработена от Чарлз Дарвин не доказва нищо, това е просто един фундамент, една рамка.С доказателствения материал за еволюцията се занимават цяла верига обособени научни дисциплини - за повечето от които масовата публика дори не е чувала.Това са науки като : сравнителна анатомия, физиология и ембриология, сравнителна палинология и палеопалинология,палеоалгология,таксономия и филогения, еволюционна и популационна генетика, биостратиграфия, еволюционна палеонтология, палеоботаника, палеозоология и мн.др.Много важни за изясняване и доказване на еволюционната теория са така също и други специализирани области на науката като палеогеография, палеоклиматология и палеоекология.Не бива да забравяме още, че еволюцията на човека е обособена в специална наука - андропология или по точно палеоандропология, което допълнително увеличава и специализира обхвата на еволюционната теория.В отделни направления се разглежда и еволюцията на останалия организмов свят - растения,гръбначни и безгръбначни.Еволюционната биология освен това, е в пряка взаимовръзка с геологията, химията, физиката и останалите природоматематически науки и използва техния инструментариум за своите специфични нужди и цели.От всичко това става ясно, че еволюцията може да е всичко друго, но не е елементарен процес или явление, и не може, а и не би трябвало да се разглежда едностранчиво,неаргументирано и повърхностно ако искаме да бъде правилно разбрана и интерпретирана от неспециалистите в тази област.

Освен за инвариантност на скоростта на светлината спрямо отправната система и движението на източника, втория постулат ни казва, че това става с определена стойност за с. Не е все едно каква е стойността на с, ако това се опитваш да кажеш. Скоростта на светлината е точно измерена и тя е 299,792,458 m/s и това е приблизително равно на 3.10 8m/s.