slacker

Много са лицата на тайдзицюан (тай чи чуан) и множество са неговите интерпретации. Официалното начало на изкуството датира през 17 век, когато генерал Чън Уантин, представител на 9-то поколение от фамилията Чън решава да обедини в едно, традиционни китайски упражнения на чигун (цигун) с бойните прийоми на ушу. В резултат се ражда едно от най-смъртоносните бойни изкуства познати ни днес и система, развиваща енергетиката на човека и подобряваща неговото здраве. Неслучайно днес тайдзицюан е най-разпространеното бойно изкуство от т.нар „вътрешни стилове”. Поради своята комплексност, дълбините до които тайдзицюан може да доведе удивява милиони хора по света. Днес той е предпочитан заради своя ефект и палитрата от възможности, които предоставя за отключването на човешкия потенциал. Бавните и меки движения на тайдзицюан не само спомагат за вътрешната хармония, но и предлагат алтернативен поглед върху бойните изкуства като цяло. Сковаността се заменя от гъвкавост и отпуснатост, която пък подобрява вътрешната проходимост на тялото. Така жизнената енергия (чи) постепенно започва да се движи нормално по енергийните меридиани в тялото и да отпушва вътрешните блокажи на енергийната ни система. Именно затова много хора практикуват тайдзицюан – за работа с енергията, като част от вътрешната алхимия. Интегрирайки в себе си всичките си плюсове и ползи, философията на Ин и Ян, петте първоелемента и китайската традиционна медицина, тайдзицюан разкрива потенциал, много по-добър от всяка една чигун система заради по-голямата си комплексност. Всички движения на тайдзицюан се активизират чрез долната част на корема, която област на китайски се нарича дан тиен (в превод „поле на енергията”). Дан тиен се явява резервоара на енергията в тялото. Ръцете и краката никога не се движат самостоятелно – те винаги са водени от дан тиен, което генерира сила и координира останалата част от тялото. Това генерира и спирална сила, която при схватка причинява вътрешни наранявания у противника. Практикуващият тайдзицюан насочва съзнанието си към дан тиен и по време на статичната медитация (която е неизменна част от практиката на Чън стил), и по време на динамичната медитация (практикуване на формата). Дан тиен се пълни с енергия, а съзнанието се изчиства от излишества, което му позволява да стане едно с тялото и енергията. По този начин цялото същество действа като една еднородна съзнателна маса, тъй като всички движения се пораждат от силата на енергията вътре в тялото, а не отвън. Ето защо тайдзицюан е едно от т.нар. „вътрешни бойни изкуства”, което за разлика от външните стилове (чиято люлка е манастирът Шаолин) избира подход на разбиране отвътре-навън, за разлика от останалите стилове ушу (китайски бойни изкуства), които чрез външна форма в течение на практиката търсят вътрешно разбиране за нещата. Няма по-малко стойностен подход към материята – и вътрешните, и външните стилове имат своите достойнства. Тук е и ролята на потенциалния практикуващ - да се постави във философската дилема дали може да проектира нещо навън, ако преди това го няма отвътре. В контекста на всичко казано дотук за вътрешните принципи на тайдзицюан и работата с енергия (чигун), може би се подразбира, че движенията във формите не са произволни, особено когато говорим за Чън стил. Те генерират леенето на чи по каналите, важните акупунктурни точки се активират, което на физическо ниво улеснява и увеличава кръвообръщението в тялото, издигайки го до пълния му капацитет, снабдява клетките с максимално количество кислород, подобрява умственото равновесие и ендокринната система, стабилизира сърдечната и белодробна дейност. Поради вече свободно течащия поток от чи в организма (в резултат на практиката на тайдзицюан) множество заболявания биват прекратени и доста често напълно премахвани. Артрит, ревматизъм, всякакви костни проблеми са доказано лечими през годините чрез тайдзицюан. Вътрешната среда на тялото също се детоксикира и подобрява качествено, тъй като чрез движението на гръбначния стълб всички органи биват масажирани по време на практика, което респективно винаги поддържа един прекрасен тонус. Всички гореизброени факти формират естественото продължение на работата с енергията чрез тайдзицюан – говорим за произтичащият от предния, следващ аспект на практиката, а именно – за здравето на човека, което за много бива проблем. Това е и главната причина за милиони хора по света да се обърнат към тайдзицюан като универсален самолечител. Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация – България предоставя възможността за практика на Чън стил тайдзицюан в България. В момента глава на фамилия Чън и пазител на традицията се явява Чън Сяоуан – 19-то поколение майстор. През различните етапи на своя живот той е бил обучаван от своя дядо – Чън Факъ, баща си – Чън Джаосюй, както и от чичовците си Чън Джаокуей и Чън Джаопи. Чън Сяоуан има значителен принос за популяризирането на тайдзицюан. Освен, че самият той е изключителен майстор на тайдзицюан, той успява да систематизира знанието, което носи тайдзицюан и да го предава по-лесно на учениците си. Чрез своята организиция – WCTA (Chen Xiaowang World Taijiquan Association) Чън Сяоуан организира множество семинари по цял свят, които увеличават интереса към бойното изкуство тайдзицюан и го правят все по-популярно и достъпно. Най-накрая и у нас, официалното представителство WCTA – Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация – България, предлага възможност за групово и индивидуално обучение на Чън стил тайдзицюан, благодарение на един от вътрешните ученици на грандмайстор Чън Сяоуан. За допълнителна информация и контакт http://www.taiji-bg.com Бивайки част от безценното културно наследство на Китай, надяваме се изкуството на тайдзицюан да има широк прием в България и да достигне до дълбините на повече хора. Защото макар и различен, Пътят на всички ни е общ.