Отиди на
Форум "Наука"

K0TAPAK

Потребител
  • Брой отговори

    3
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ K0TAPAK

  1. Арктическият океан остава без лед след 20 години Северният ледовит океан може да започне да остава без никакъв лед през лятото до десет години, съобщи Би Би Си, позовавайки се на резултати от проведено по-рано тази година изследване. Експедицията Catlin Arctic Survey е обхванала 435 км от ледената покривка. Измерванията на учените показали, че ледените блокове са със средна дебелина от 1,8 метра, което е типично за така наречения едногодишен лед, който е най-податлив на топене. Те очаквали да преминат през райони от по-стар многогодишен лед, който е по-дебел и се топи по-трудно. Според учените резултатите от изследването са в подкрепа на новата теория, че Арктика след 20 години ще остава без лед през лятото, като основното топене ще се извърши през следващите 10 години. Тази теория се основава на сезонните вариации на дебелината и площта на ледовете, промените в температурите, ветровете и особено в състава на леда. Експертите смятат, че сред краткосрочните ползи от топенето ще са по-бързият транспорт и по-лесният достъп до петролните и газовите залежи. В дългосрочен план обаче изгубването на една от постоянните черти на нашата планета носи рискове от ускорено затопляне, промени в циркулацията на океаните и атмосферата, както и неизвестни последствия за екосистемите заради окисляването на водите. Източник: в."Класа"
  2. Благодаря. Говорих вчера с колегите от вестника, казаха че нямат нищо напротив (а дори и ще се радват) да копирам статиите от раздел "Наука" във форума.
  3. Нов образ, заснет от космическия телескоп „Хъбъл“, на който на пръв поглед се вижда една галактика, всъщност е продукт на сблъсък между две спираловидни галактики, подобни на Млечния път, съобщи електронното издание space.com. Резултатът е галактическото сливане, наречено NGC 2623 или Arp 243, което се намира на около 250 млн. светлинни години от нас и е разположено в съзвездието Рак. Досегашни изследвания показват, че когато две галактики се приближават една към друга, огромни количества газ се изсмукват от всяка от галактиките към центъра на другата, докато накрая двете не се слеят в една масивна галактика. NGC 2623 се намира в последните етапи на процеса на сливане, като центровете на двете първоначални галактики вече са се слели в едно ядро. Издължените участъци, които се виждат на снимката, са две опашки от млади звезди, които са доказателство, че сливането действително се е състояло. По време на такъв сблъсък мащабната обмяна на маса и газове слага началото на формиране на звезди, което се наблюдава в двете опашки. По-ярката опашка, разположена в долната част на новата галактика, е богато населена с ярки звездни купове – 100 от тях са били открити с помощта на наблюденията на „Хъбъл“. Куповете са по-ярки от всички останали, които са наблюдавани досега в галактики, намиращи се по-близо до нашата. Тези звездни купове може да са се формирали като част от материал, свързан със северната опашка, или може да са се развили от отломки. В допълнение на този активен по отношение на формиране на звезди регион в двете галактически опашки се намират и много млади звезди в най-ранните етапи от тяхното еволюционно пътуване. Някои галактически сливания, включително NGC 2623, могат да доведат до формирането на активно галактическо ядро, в което се задейства една от супермасивните черни дупки, намиращи се в центъра на двете първоначални галактики. Струпването на материя в посока на черната дупка води до формирането на акреционен диск, а енергията, която се освобождава от това движение, загрява диска и го кара да излъчва широк диапазон от електромагнитния спектър, включвайки обикновено всичко от радиовълни до видима светлина и рентгенови лъчи. NGC 2623 например свети ярко в инфрачервения диапазон и принадлежи към групата на много ярките инфрачервени галактики. Снимките на сливането са били направени през 2007 г. от апарата Advanced Camera for Surveys, който е част от телескопа „Хъбъл“. Източник (със снимка): www.klassa.bg

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...