Въпросния проблем е слабо проучен в нашата историография основно поради липсата на надеждни документални свидетелства .
Мълчанието на изворите поставя под съмнение Второто Търновско въстание.
Както вече бе отбелязано ,единствения извор за въстанието си остава родовата хроника на руския дворянски родСавелиев-Ростиславич,откриването на нови исторически извори несъмнено би осветлило проблема ,но до момента такива не са известни.Интерес буди втория поставен въпрос -проблема за организационната подготовка на антиосманските въстания .В науката са изказани различни мнения.Но безспорен е факта ,че българския народ никога не се примирява с тежката си участ ,непосредствено след завладяването на последните български столици Търново и Видин избухва въстанието на братовчедите Константин и Фружин ,последвано от децентрализацията в Османската империя след битката при Ангора ,походите на Владислав III (Варненчик) 1443-1444 и Ян Хуниади.Последвалите воини на Портата с Австрийската империя (респективно и съюзниците и обединени в Свещената лига) също водят до активизиране на освободителната дейност и масови въстанически прояви на широк ареал в българските земи. Първо Търновско въстание (1598г),Чипровското (1688)и Карпошовото въстание(1689).Към всичко това трябва да прибавим хайдутството и пасивната съпротива на българския народ.
В този ред на мисли ,може да заключим ,че огъня на свободата никога не изгасва в земите ни и българите използват всяка появила се възможност, за да отхвърлят чуждестранния гнет.Позовавайки се на изворовия материал успешно ,възстановяваме и организационната подготовка антиосманските въстания, съзаклятническа организация -включването на първенците в българските селища и духовенството ,координация с антиосманските сили .За огромно съжаление констелацията не позволява на нашите предци да извоюват жадуваната свобода няколко века по-рано.Необходими са още приблизително двеста години ,за да се изгради българската възрожденска нация ,която да постави "Българския въпрос" на "масата на преговорите".