glishev

Това е отвъд всякаква политика, наука, изкуство или каквото и да е друго: става въпрос за дете. Натали, седемгодишната дъщеря на сърцатата Мария Константинова, е успешно оперирана от детска церебрална парализа. Момиченцето има нужда от скъпа рехабилитация в Украйна. Който може - нека помогне с SMS с текст DMS NATALI на номер 17777. Има възможност и за банков превод.
Моля, който може - нека помогне. И споделяйте тази информация. Знам как изглеждат тези призиви и понякога и аз съм се отнасял с пренебрежение, но това е жестокост. Всяко споделяне увеличава шанса повече хора да помогнат на детето. Нали постоянно си говорим за солидарност? Ето я солидарността. Ето го християнството, ако щете.

https://www.facebook.com/Help-Natalie-%D0%94%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%9D%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8-758726440876837/

https://dmsbg.com/6940/dms-natali/

Това щастливо племе, този малък свят,
земя на тъй прекрасни хора,
таз скъпа нам страна, тоз кът благословен,
таз свидна пръст, туй кралство Англия...

Толерантност - мръсна дума.

Ужасно, но и възхитително. И като помисля, че Гигер е можел и да рисува концепции за "Дюн"... а "Замъкът на лорд Валънтайн" и "Хиперион" още дори не са замислени за филмиране...

Ходих да видя морските пейзажи на художника Foti Fotev в галерия Tea Alba в София. По принцип звучи изтъркано да гледаш морски пейзажи от бургазлия, при това с фамилията на прочутия бургаски поет. В случая това няма значение. Картините са повече от добри, те са, ами, изискани. Това е думата. Нищо прекалено, но много светлина, много сериозна работа и много красота. Три-четири неща страшно ми легнаха на сърце и не е за учудване, че вече има откупени картини. Идете да ги видите, адресът на галерията е в тага, а изложбата продължава до 23 ноември. Това е голям художник. Не е за пропускане.

Ето ви и сайта на самия автор. Струва си.

Хубав текст, но много закъснял. Вече не вярвам на Кънев, ДСБ и РБ. При сигурната загуба по важните точки, остатъците от РБ нямат повече място в това правителство. Време е за нови протести, защото във ватрешната политика властва мафията, а във външната - Русия, която позволява на мафията да функционира.

Честит боен празник на жената-трактористка!

Честит празник и да живей България

Чета в днешния "Литературен вестник" едно писмо до парижанин. Чета как младите парижани били храбри и се борели срещу тероризма, защото в дните след атентатите си били казали: "Всички към бистрото! Няма да се откажем от типичния си начин на живот!" И си мисля: да, в това има известна смелост. Но има и малко наивно чувство, че атентатът няма да се превърне в ежедневие. Че станалото ще си остане в миналото и че за това не се налагат усилия, защото и досега, с едно-две изключения, всичко е било наред и това е нормално. Докато при кюрдите не е така. При тях нищо не е наред и те не могат да си позволят да се върнат към бистрото, защото, ако го направят, ще загинат. Парижани са също толкова уязвими, но предпочитат да не мислят за това. В парижкия вид смелост има и нежелание за реализъм. Ако някой днес прави наистина нещо за свободата и човешките права, в частност за правата на жените, това не са смелите парижани. Нито пък са феминистките по кампусите с тяхната загриженост за "защитените зони" и за това колко процента от преподавателите са от женски пол. Нещо истинско всъщност правят кюрдите. И кюрдките. Никой не може да отнеме свободата на човек, който знае как да защити живота си.

Чрез поручик Гадний: "Разбуженный сигналом тревоги, так и не протрезвевший за ночь...

Ще е много смешно, ако сега Прас-прес почне да плещи против Румъния. Влашко робство предчувствам :)

尊王攘夷