Здравейте,
Не знам дали е прието в този форум да се обсъждат предстоящите промени в закона за научните степени и звания, както по-рано се казваше.
Ако това е така, то моля Ви позволете ми да кажа следното.
Един закон трябва да възпитава в уважение към професионализъм. Ново-обсъжданият закон не предлага никакви критерии, по които да се преминава от научно звание в научно звание, а точно наличието на такива критерии би възпитало хората в уважение към получаваните звания и в законите като цяло. Друг е въпросът дали професор, доцент и асистент трябва да се наричат звания.
За какво говоря. Става дума за това, че никъде в проекта за закон не се споменава за това на какви критерии трябва да отговаря един кандидат за доцент или професор.
До сега имаше такива критерии - 20 публикации в международни списания и 20 цитата в чужбина. Защитниците на ВАК твърдяха, че чрез тези количествени критерии ВАК не позволява на лъжеучени да се хабилитират, но това съвсем не е така. Ето и един пресен пример. На последното си заседание (от 18.01.2010 г.) Съветът по Органична химия избра за доцент един от кандидатите (от Югозападен университет), който има в Scholar Google само 2-3 цитата, при това от българи, с които е работил. Броят на приетите му за печат и излезнали от печат статии също е проблемен.
Този случай вероятно не е единствен, още повече, че този съвет беше сред най-уважаваните в гилдията. Двама предубедени рецензенти са били в състояние да направят така, че Съветът да гласува каквото те пожелаят.
Това не би могло да се случи ако изборът се провеждаше от 5-членна комисия, всеки от членовете на която трябва да напише рецензия и да гласува явно.
Дано по-скоро да приключи процедурата и цялата архаична система отиде по-бързо в историята.
