NSG`

еми това слушам

в последните 2 години вкуса ми се промени преди ми беше трудно да понасям рок и метъл... сега са ми ежедневие

Е, той Леонардо е друга категория Аз имам предвид идеи и тълкования, които са индивидуални, които те карат да преоткриваш за себе си една картина отново и отново

В развитието на тази тема има отново един момент,който не мога да разбера...

Защо е необходимо и изобщо възможно ли е да се прави сравнение между сюрреализъм и импресионизъм и/или пост импресионизъм.

Средствата с които се търси художествен ефект са различни, както и търсения ефект.

Миролюбив много успешно е подбрал картини на Сезан и Дали, където ясно си личи, че търсените внушения са напълно различни.

поздрави Б.

от всички писмени излияния до мемента това е най-смисленото, което прочетох и съм напълно съгласна с мнението на г-н Богданов: абсолютно безпредметно е да се сравняват две толкова различни в търсенията си направления.

И от друга срана ама изобщо не мога да споделя мнението на Миролюбив че

... една реалистическа творба може цял живот да виси на стената без да омръзне , докато сюрреалистическите картини втръсват именно заради нерелиастичното компановане на сюжетните елементи ...

По принцип като си ги гледаш всеки ден вероятноста да ти писнат и за двете е абсолютно еднаква, НО!!! една реалистична къщичка, цветенце или ябълка виги ще си остане къщичка, цветенце или ябълка, докато това което е изобразено в сюрреалистичната творба (същото мисля и за абстрактните) има способността да носи един вид закодирана информация, която под влияние на различни чувства и натроения, пък дори и спрямо различни събития, ние можем да преоткриваме с години наред, бавно и славно. Както и по-рано съм казвала, от зараждането на импресионизма насам не е важно какво рисуваш, а как и идеята, която въплъщаваш в картината.

Киро Янев е автор от настоящето, може би не добре познат, но лично за мен картините му са много приятни. Може и да съм малко пристрастна тъй като го познавам лично, но се надявам да ме извините

а къде забравяте Rene Magritte

кадри из софийските улици

Аз преди се скъсвах да слушам БГрадио, но след като научих всички песни си дадох почивка

Сега нито радио слушам, нито телевизия гледам... всъщност съм доста дезинформирана...

А може... не споря... не съм много запозната...

Противоречието е, че в глава първа първо са създадени животните и после човека, а в глава втора - обратно

Търново

Снимки от Варна

Тези са от мен http://picasaweb.google.bg/sladkaniki/ByNSG#

Имах злощастието да си затрия всички снимки, затова ви пращам линк с, качени от мен, фотоси в Picasa

by NSG`

Между другото онова идиотче с моливите в косата съм аз

Обожавам този филм

http://www.youtube.com/watch?v=TFR66pfafos

Напълно съгласна съм с първите 3

Като цяло добрите стари филмчета не бяха така кървави като днешните.

дори да се оставят кървищата настрана... в днешните филмчета човек не може да разбере какво гледа зайче, мече, куче или инджикипляктор

има ли някакъв принцип на подредбата им?

можеш ли първо да разясниш какво най-точно те интересува - само приблизително брой, разположение и големина на помещенията или и какво е необходимо за студиата като материална база

Владимир Димитров - Майстора

Владимир Димитров - Майстора е роден на 01 февруари 1882г. в с. Фролош, Кюстендилско. През 1889г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. Ранната му младост преминава при тежки материални условия и труд. Сменя няколко професии - известно време работи като бояджийски и ханджийски чирак, вестникопродавач и писар в Окръжния съд. През свободното си време той постоянно рисува портрети на чиновници, адвокати, подсъдими, а също и пейзажи от околностите на града. Така талантът му е забелязан и през 1903г. Майстора открива първата си изложба в кюстендилското педагогическо училище. Със спечелените пари от продажбите и подпомогнат от свои съграждани, Вл. Димитров заминава за София, където постъпва в Държавното рисувално училище.

Майстора взима участие в Балканската и Първата световна война като военен художник. Целта на работата била да се създаде художествена хроника, а също по този начин да се развие у нас и жанра на военната живопис. На фронта Вл. Димитров прави първите си графики туш-перо и е един от малкото, който рисува фигурални композиции с убити: “Ранени", "По Беласица", "Инвалиди", "На фронта на р. Струма", "В гр. Скопие 1916", "Завръщане от фронта" и др. Ако се съблюдава академичната нуменклатура на определените жанрове, произведенията създадени от Майстора, не се вместват в тях. Картините му, имащи техническа завършеност, са малко. Малко са и портретите му с “официален” характер. Повечето от тези творби са едновременно графики и живописни етюди, копозиции и пейзажи, но тъкмо защото са така “объркани” те насочват вниманието в различни посоки и впечатляват с красив равномерен щрих.

След войните Майстора се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. Той е сред най-ярките представители на, създаденото през 1919г., дружество “Родно изкуство”. Неговите представители са сродени от желанието да вникнат в душевността и вълненията на изстрадалия от войните и от бедността обикновен човек. Сбижава ги идеята да създадат родно по дух изкуство. Докато по-ранното следосвобожденско поколение художници (Иван Мърквичка, Ярослав Вешин) търси етнографски точното пресъздаване на българина с носия и на празниците, то новото поколение се насочва към внушаване на националните черти посредством ритмуването на линии, обеми, цветосъчетания.

В периода 1924-1951г. Майстора живее и твори в кюстендилското село Шишковци. Там той намира връзката между хората и природата. Картините му са с подчертана иконна структура - образът е възвисен, спокоен, фигурата най-често е централно разположена с лице към зрителя, което внушава контакт с наблюдателя. Характерни за Майстора са редуването на топли и студени мазки, стилизацията на националния костюм, хиперболизация на някои символно важни елементи, например очите на девойките или елементите на задния фон. Битовите му картини са структурирани фризообразно. В картините му се долавя ценене на пасивните добродетели. Жената е представена чиста и хармонична, а мъжът е въплъщение на мъдроста.

От този период са картините му "Моми", "Моми-сестри от с. Дивля, Радомирско", "Цветница", “Фамилия“, "Девойка от Кюстендилско", "Жетварка", “Жетвар”, "Мома с ябълки", "Жетварка от с. Шишковци", "Жетвари на обяд", "Копачки", "Селско момиче сред макове", “Сватба”, “Момиче”, “Селянин с грозде”, “Момиче на фон череши”, “Майка с деца”, “Турско гробие”, “Белене на платно”, “Молитва”, “Селянин с мотика“. Също и пейзажите “Слънчогледи”, “Пролетни дървета”, “Нива”, “Цариград”, “Пейзаж с кон”

През годините Майстора посещава редица чуждестранни градове, между които Париж, Лондон, Брюксел, Дрезден, Мюнхен, Виена, Ню Йорк, Истамбул, Сиракуза и Рим. В Италия той се запознава с американския колекционер Джон Крейн, който откупува голяма част от творбите му и го уговаря да му предава всичките си творби в продължение на четири години. Така икуството на Вл. Димитров напуска Стария континент. Още приживе негови произведения са показвани в Италия, САЩ, Германия, Чехия, Русия, Индия, Китай, Полша, Румъния, Белгия и др. Той става световно известен, а за приноса си към българското изкуство получава редица отличия: Медал за наука и изкуство, орден „Кирил и Методий“ I-ва степен и е удостоен със званието „Народен художник”.

Вл. Димитров - Майстора умира на 19 сепремвери 1960г., оставяйки като наследство за младите художници и всички българи едно несметно богатство от цветове, иконография и декоративизъм на националните черти във всяка една от картините си.

всичките показани неща ми приличат на негативки, а и без проблеми могат да се направят на Фото-шоп например

Да, днес могат да бъдат направени на Photoshop, но кагато Уорхол е творил такова животно не е съществувало.

Освен това смея да твърдя, че изкуството на автори като Уорхол, Пикасо, Дали, Дюшан и т.н. е велико точно заради идеите, които пропагандира, това го прави интересно и значимо, скандално може би и същевремено запомнящо се. Все пак смятам, че най-важното не е какво ще нарисува художника, а как, защото начина е по-въздеистваш от самия обект на изобразяване.

искам да ви представя един албум, който лично на мен ми направи супер впечатление... това е East meets East на Nigel Kennedy

дано ви хареса

аз искам да предложа Ar Rahman & M.I.A.

http://www.youtube.com/watch?v=Lqk5Vf8KAfE

много се извинявам, но като човек, който учи изкуствознание, ще кажа, че wikipedia не е напълно надежден източник на информация особено за по-старото изкуство

ето нещо и от мен макар и малко по-различно