Владимир Димитров - Майстора
Владимир Димитров - Майстора е роден на 01 февруари 1882г. в с. Фролош, Кюстендилско. През 1889г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. Ранната му младост преминава при тежки материални условия и труд. Сменя няколко професии - известно време работи като бояджийски и ханджийски чирак, вестникопродавач и писар в Окръжния съд. През свободното си време той постоянно рисува портрети на чиновници, адвокати, подсъдими, а също и пейзажи от околностите на града. Така талантът му е забелязан и през 1903г. Майстора открива първата си изложба в кюстендилското педагогическо училище. Със спечелените пари от продажбите и подпомогнат от свои съграждани, Вл. Димитров заминава за София, където постъпва в Държавното рисувално училище.
Майстора взима участие в Балканската и Първата световна война като военен художник. Целта на работата била да се създаде художествена хроника, а също по този начин да се развие у нас и жанра на военната живопис. На фронта Вл. Димитров прави първите си графики туш-перо и е един от малкото, който рисува фигурални композиции с убити: “Ранени", "По Беласица", "Инвалиди", "На фронта на р. Струма", "В гр. Скопие 1916", "Завръщане от фронта" и др. Ако се съблюдава академичната нуменклатура на определените жанрове, произведенията създадени от Майстора, не се вместват в тях. Картините му, имащи техническа завършеност, са малко. Малко са и портретите му с “официален” характер. Повечето от тези творби са едновременно графики и живописни етюди, копозиции и пейзажи, но тъкмо защото са така “объркани” те насочват вниманието в различни посоки и впечатляват с красив равномерен щрих.
След войните Майстора се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. Той е сред най-ярките представители на, създаденото през 1919г., дружество “Родно изкуство”. Неговите представители са сродени от желанието да вникнат в душевността и вълненията на изстрадалия от войните и от бедността обикновен човек. Сбижава ги идеята да създадат родно по дух изкуство. Докато по-ранното следосвобожденско поколение художници (Иван Мърквичка, Ярослав Вешин) търси етнографски точното пресъздаване на българина с носия и на празниците, то новото поколение се насочва към внушаване на националните черти посредством ритмуването на линии, обеми, цветосъчетания.
В периода 1924-1951г. Майстора живее и твори в кюстендилското село Шишковци. Там той намира връзката между хората и природата. Картините му са с подчертана иконна структура - образът е възвисен, спокоен, фигурата най-често е централно разположена с лице към зрителя, което внушава контакт с наблюдателя. Характерни за Майстора са редуването на топли и студени мазки, стилизацията на националния костюм, хиперболизация на някои символно важни елементи, например очите на девойките или елементите на задния фон. Битовите му картини са структурирани фризообразно. В картините му се долавя ценене на пасивните добродетели. Жената е представена чиста и хармонична, а мъжът е въплъщение на мъдроста.
От този период са картините му "Моми", "Моми-сестри от с. Дивля, Радомирско", "Цветница", “Фамилия“, "Девойка от Кюстендилско", "Жетварка", “Жетвар”, "Мома с ябълки", "Жетварка от с. Шишковци", "Жетвари на обяд", "Копачки", "Селско момиче сред макове", “Сватба”, “Момиче”, “Селянин с грозде”, “Момиче на фон череши”, “Майка с деца”, “Турско гробие”, “Белене на платно”, “Молитва”, “Селянин с мотика“. Също и пейзажите “Слънчогледи”, “Пролетни дървета”, “Нива”, “Цариград”, “Пейзаж с кон”
През годините Майстора посещава редица чуждестранни градове, между които Париж, Лондон, Брюксел, Дрезден, Мюнхен, Виена, Ню Йорк, Истамбул, Сиракуза и Рим. В Италия той се запознава с американския колекционер Джон Крейн, който откупува голяма част от творбите му и го уговаря да му предава всичките си творби в продължение на четири години. Така икуството на Вл. Димитров напуска Стария континент. Още приживе негови произведения са показвани в Италия, САЩ, Германия, Чехия, Русия, Индия, Китай, Полша, Румъния, Белгия и др. Той става световно известен, а за приноса си към българското изкуство получава редица отличия: Медал за наука и изкуство, орден „Кирил и Методий“ I-ва степен и е удостоен със званието „Народен художник”.
Вл. Димитров - Майстора умира на 19 сепремвери 1960г., оставяйки като наследство за младите художници и всички българи едно несметно богатство от цветове, иконография и декоративизъм на националните черти във всяка една от картините си.
