Ромфея

Стефан Захариев „Географико историко статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза” 1870 г. „17. От това село (Малко Белово) 1 / 4 часа към югоизток на един връх има развалина от езическо капище, дете са намерени много езически плочи с цели образи на разни богове. Преди 16 години като се научил за тях Георги Цукала-та дошъл от Пловдив и ги натоварил на една кола и тайно ги занесъл у дома си. От предания селяните казват, че дето са сега лозята на Голямо Белово, Малко Белово и Загорово (Саръхан бей, дн. Септември), през които тече река Ясеница (дн.Яденица) местото се наричало Старо Градище и било пълно с развалини и че старите жители на тоя град ги наричали Бешя фара. Може би те да са били Страховитите веси, или веси и това да е бил градът Виссапара, който се споменава в старите землеописания и които речения Г.Цукала в своето описание на Пловдивската епархия без основание казва да е бил Т.Пазарджик, дето до сега не са намерили никакъв знак откъм здания. Българите са ги наричали Бессиши , Бешя фара (Беси племе) . Латинската и влашката дума „фара” , която означава поколение или племе. И така Цукала напразно се мъчи да докаже, че Т.Пазарджик е старинен гръци град и че Вессите били Елини, когато те са били от ония славянки племена в Тракия.” Петко Славейков „Бешяфара. Нам е днес известно, че това предание за Бешяфара е съобщену на г-на Захариеву от бившия в това време учител и после свещеник в Т.Пазарджик отец Върбанова, който до колко можем да съдим сега по съобщените от него сведения, позволява си да се увлича доста”