Overcome

Според мен ролята на науката е даде възможност на човек да прекара живота си в помощ на себе си и на другите. Въпреки сериозните "крайности" до които са стигали някои учени и въпреки много грозното използване на някои постижения.

Сириус пита с какво прави науката по-лесен живота ... Според мен и с нищо, и с много. Колкото дава, толкова и взима.

Времето е физическа величина за измерването на живота. Ако можеше да пренесем живота във фотона, то той би се пренесъл в съвършената си форма, където действие и грешки не съществуват.

Действие няма как да няма, понеже то е така да е каже на едно с живота и разума. Как можеш да си жив без да живееш и как може да си разумен без да мислиш...

И според мен времето не съществува, а е следствие на възприятията ни и способността да правим връзката "преди-след". Според мен движението не може да се разглежда като различно от промяната,или действие. Преместването на обекта в пространството е промяна както на обекта, така и на пространството.

Скоростта на движение зависи от Енергията на обекта ... Колкото повече енергия, толкова по-голяма скорост, демек повече разстояние изминава обекта. Излиза времето е някакво събирателно понятие за енергия, но по-скоро нейното проявление чрез обекта и пространството. Може би цялото объркване и илюзия идва от това, че и хабер си нямаме как си взаимодействат материята и пространството. За нас нещо просто се мести от тука, там. Знаем какво се случва с материята и що годе как и въздейства енергията (за чието съществуване и до днес съдим по поведението на частици, доколкото съм запознат), но и идея си нямаме какво става с пространството и какво всъщност е това животно.

Всъщност знае ли се нещо друго за пространството, освен че побира материя и може да е свободно или заето?

Ако се опрем на материализма, случайности няма, няма и свободна воля... тогава как може да има определен, неизменен хаос, който следва точно детерминирано развитие?

Защо при падане на температурите водата замръзва, защо студа въздейства точно така върху структурата й... ако всичко беше случайно - един път щеше водата да замръзва, друг път да се изпарява, трети път нищо да не се случва. Откъде тази последователност и какво и е случайното? Това че някога изведнъж някак си се е получило и от тогава до сега това е закон? Това не е хаос... това си е ред.

Странно ми се струва.

наистина избързваш. Ако забелязваш - не се отричаме един друг с писанията си- дискутираме за възможности.

Тук нали е клуб философия. Що те смущава употребата на философски термини. Е, малко по - по друг начин са тълкувани, ама това не пречи. (не би трябвало да пречи само защото се основава на другомислие)

Темата за прераждането, не е чисто философска, макар да е застъпена като философия на източните. Няма научно покритие - не се разглежда основния философски въпрос (кое е първичното: материята или съзнанието - материалното или идеалното).

В отговор на този въпрос се изгражда философия: те (източните) тотално са възприели идеалното за първично и в този смисъл са идеалисти (ако ги питаш - считат се за материалисти - не им вярвам, щото нямат знанията, а работят с "усещания" - от 30 г и повече се занимавам с йога); аз пък съм доказал (поне за себе си) първичността на материята и затова съм материалист.

В този смисъл, съзнанието е "идеален обект" (дървено желязо) - не е обект, а субективна интерпретация на възможното отразено от обективната действителност, от "идващото" от обекти - отношение, спомни ли си.

И, понеже не е обект - няма как да се манипулира по желан (от надстройката) образ и подобие - винаги си има "Едно на ум", субектът. Някои казват, подсъзнанието е таково. А самото подсъзнание си е индивидуалната форма и запис на пристигащото инфо върху ген-изградената подложка от връзки - индивидуална е! Не е възможен клонинг, нито ИИ (изкуствен интелект), който да наподобява характера (начин на поведение в отношението разум-съзнание) на оригинала.

Всяка коза за свой крак - както е казал народът!

...

Само че какво е "материя"? Материалнте обекти ли са материя, молекулите ли, атомите ли, субатомните частици ли, кварките ли? Струва ми се под материя отдавна се има предвид някакво съдържание, което може да приема най-различни форми... Но това съдържание материя ли е в тесния смисъл на думата? Говорим за полиморфизъм и потенциал... На изпаренията не казваме вода, нито на водата лед.

Въпроса за потенциала ми се струва много по съществен. Как материята достига до съзнание, когато идеята за съзнание не е залегнала в самата нея? И още повече - за чий, пък било то и опирайки се на случайността - в хаоса се формира съзнание, което вижда и регистрира във всичко замисъл, функции, ред и на всичкото отгоре се възползва от тях. Т.е. наистина няма хаос и регистрираните принципи са в сила. Ако преди материята да достигне до съзнание, няма замисъл, няма и хаос... тогава какво има?

Ако не се заблуждавам ти говориш за съзнание.И това как то се влияе от света,и какво влияние има върху света.Дано да съм разбрал правилно.

Първо според мен трябва да стане ясно как функзионира съзнание.Т.е както ти викаш то се променя всяка секунда.

Един човек живее средно да речем 80 години.Следователно и негово съзнание живее толкова.Само че дали си чувал израза :

Живота е един миг? Аз го разбирам по следин начин:

Ако се змаислиш каде започва границата на твоето минало и каде започва границата на твоето бъдеще,ще разбереш че животът ти представлява точно тази секунда в която се замисляш над това.Миг е непределено количество време,което е по малко от секунда.Но за различни хора това време е различно.Това и представлява съзнание.Така че живота на един човек представлява низ от множество мигове.

Съзнанието наистина всяка секунда се променя,защото и всичко около човека се променя.Но според мен движението на тази промяна е еднопосочна.Т.е средата в която се намира човекът променя съзнанието му.Но самия човек пряко със съзнанието си не може да промени средата. Може да я промени с действията си,което не е пряк а косвен резултат от съзнание.

Интересен е и факта че ако човек можеше да контролира някакво определено количество мигове,да кажем в рамките на 1 минута.То този човек би виждал бъдещето и миналото в рамките на една минута едновремено.И би могъл да корегира проблемите които го претесняват.

Относно Вярата,сложен въпрос.Да вярваш в нешо, и Вярата са много различни неща.Но поста ще стане дълъг,пак и се отклонихме от темата.

А и още нещо, ние не сме в състояние да впрегнем света,поне за сега.

Това е моето мнение.

Не сме се разбрали. Писах, че съзнанието не се променя, то е едно и също. Променя се света, вселената. Следователно "виждаме" различни неща, обработваме различна информация... Но ти си ти и сега и утре, това което се променя у теб не е АЗ-ати, а разбиранията вследствие на натрупаните знание и опит. Т.е. ти си си нещо неизменно, което е способно да мисли по различен начин, както смята за добре.

Или пък просто едно нещо не би могло да има характеристика ако не е съотнесено с нешо друго..така съзнанието е отнесено до много неща и придобива условни, временни характиристики спрямо тях...Само по себе си (според будизма) трябва да е празно, инак как би могло да добива толкова многообразни характеристики, колкото са всички възможни ситуации, в които би трябвало да се окаже едно съзнание... И не стигаме ли дотам, че просто не бива да разглеждаме съзнанието отделно от съзнаваните неща?

От твойте постове разбрах, че Будизма гледа на личността, като на нестабилен продукт от случайни събития. Декарт заключва, че единственото обективно доказателство за неговото съществуване е това, че мисли. А мисълта е резултат на съзнанието, личността - на осъзнаването на себе си и това самоосъзнаване само от части включва телата ни. Следователно не от натрупванията впоследствие на знание и опит се ражда личността, нея си я има и в началото и в края. Нещо като контейнер, който може да се пълни случайно, а поради свободната си воля може дори и сама да решава с какво да се напълни.

Ако личността е случайна предопределеност, според мен тогава не е във властта и избора на нито един будист да достигне Нирвана, нито да трупа карма и т.н. Понеже живота му е точно определен от хода на събитията и единствено от този ход зависи крайния резултат, ако има такъв.

Идеята ми е, че личността е определена от съзнанието и така да се каже и е писано да осъзнава, че е част от едно огромно цяло, но въпреки това да се възприема за нещо отделно. Т.е. на абстрактно ниво тя си е отделно нещо. Както разделението на властите на съдебна, изпълнителна, законодателна ... това разделение е единствено в главите ни, според правилата, които сме измислили, защото сме счели за добре.

Като включим нещата от по-предишния ми пост, а именно, че живеем всяка една секуда във различен свят. Това означава, че няма абсолютно никакво значение за какъв се имам като физика и битие, тези неща са изчезнали като такива в момента, в който съм се наблюдавал. Т.е. възможни са извън каузални събития, но само ако изключим вярата. Може например да съм оздравял, въпреки че не съществува лечение. Но причината се търси на грешно място и затова изглежда хаос. Ако се включи вярата, тогава причинно-следствената връзка не е нарушена. Вярата е причината да привлека харектеристиките, които притежавам. В съзнанието се корени каузалността.

Просто давам хляб за по-широка дискусия.

Относно това аз имам друг поглед на нещата.

Слушам те. Няма само аз да се показвам колко съм шантав

Със сигурност можеш да забележиш, че в размишленията си стъпвам върху виждания от Библията, супер-мега-дупа бестселъра "Подсъзнанието може всичко" и естествено Матрицата. Но ще препратя към Християнството, не че и там съм голям специалист. Но Христос много пъти намеква неща от сорта на който търси ще намери, който иска ще му се даде, ако имате вяра ще можете да местите планини, да местите флората в океана ... Да не говорим за чудесата и излекуваните. Според мен често се пропуска, а дори и Иисус го казва - Не аз, вярата ти те излекува. Т.е. Новия Завет е пълен с послания, че надеждите ни, които са желанията и мечтите ни, могат да бъдат въплътени чрез вярата. И затова не е нужно нищо друго. Демек остава ни единствено да си живеем живота и да се обичаме, ако всички имаха вяра. В крайна сметка той вече е изкупил грехопадението и няма нужда да страдаме, камо ли по този ужасен начин, според Будизма.

Което за мен е ясна препратка към това, че съзнанието е и съзидателна сила.

Нещо като лист хартия на който изображението се движи. А защо не направо монитор? Само че при монитира е ясно какво създава образа...Нашето съзнание, чрез (дали мога да ги нареча "елементарните") сечива, които сме си изработили за да впрегнем света. Според мен е напълно възможно и във онзи случай, съзнанието да е онова, което поражда характеристиките на "носителите".

Замисляли ли сте се, че във всяка една единица време живеем в напълно раличен свят на ниво микро и макро космос, а привидната стабилност се дължи на мащаба, в който наблюдаваме и съзнанието? И в същото време, в един и същ на най-елементарно ниво.

Телата ни се порменят, животните, растенията ... планетите, галактиките, атомите, молекулите, техните съставни, енергията, светлината и т.н. Всичко се движи, всичко се променя. В която и посока да тръгнем - на интегриране или диференциране, получаваме нови и нови множества съвсем различни една от друга вселени и единствената връзка между всичките тях е съзнанието. Поне аз само за него се сещам. Вселената тази секунда е мъртва, вече не съществуваща в следващата!

Според мен в този контекст може да се твърди, че съзнанието ни се преражда безброй пъти в собствените ни тела тук и сега. Още по-интересното е, че от тази гледна точка то излиза независимо от времепространството и материята.

Като времето е мислена величина, която е израз на наблюдаваната последователност от промени и нейната интензивност. Ако си променим мащаба, например като увеличим скоростта, тогава нещата около нас застиват... Това е като чашата, която гледам в момента, ако мога да я погледна на субатмно ниво, ще видя, че нейната структура е в постоянна промяна. Ако мога да я гледам едновременно на субатомно ниво и от орбита, тогава не само нейната структура, но и тя самата постоянно се движи, постоянно се променя. Ако първоначално се концентрирам на още "по-ниско", тогава пред мен ще се разкрие един клъстер енергийни частици в постоянно движение. Ако продължим така, дали е възможно в един момент да видя тази чаша като пъзел, като съзвездие, което обаче не се движи в пространството. Тука вече няма материя, няма пространство. А по-скоро "прескача", т.е. "носителите" на харектеристиките на чашата ги предават на други, а те самите също приемат други. Както и да е.

Това е много странно.

Lion Queen, благодаря ти за поста!

Не мога да разбера, обаче, според Будизма какво причинява първото раждане. Каква карма и т.н. имам например аз, ако съм се родил за първи път? Какво ме поражда, след като очевидно няма как да сгафя или да се привържа, след като не съществувам?

Привет, Вики,

Понеже ти започна темата искам да разясня първо на теб...нещата.

Тук, в този контекст, няма място за понятието душа и всяко споменаване на думичката душа в контекста на понятието Нирвана вече е теософия и както казва Тонката - тук тя е абсолютно права всякакви подобни мешавици между религии и езотерики от различни части на света не само, че са объркващи, но и на всичкото отгоре са абсолютно недостатъчни, за да обяснят нещата...и още по-недостатъчни, за да ситуират човека - да му зададат ценностна система и стабилна основа, върху която той да гради своята личност

Щом питаш за Нирвана значи говорим за будизъм от самото начало и за нищо друго. Това означава, че думичката душа трябва да се забрави, изключи и изобщо да не се споменава. В будизма дори личността е поставена на дълбока спекулативна критика и се доказва нейното обусловено и ситуативно съществуване. Т.е. в будизма дори личността не е постоянна. За душа и дума не може да става, защото душата е постоянен носител на някакви характеристики, не само постоянен но и вечен. В будизма единственото вечно нещо (т.е. непрекъснато) е промяната, но тя не е абсолют. Абсолютът е взаимната връзка между нещата.

За да ти се изясни Нирвана трябва да се изяснят първо понятията карма и представата за прераждането в контекста на будизма.

Будизма възниква в епоха, когато в Индия е имало вече десетки, да не кажа стотици философски и практически школи свързани с търсене на пътя за освобождение от страданието. Той наследява понятията карма и представата за прераждане от индуизма и останалите мистични и философски учения, но в будистките източници анализът на тези понятия е коренно различен от другите школи. Нирвана е специфично будистко понятие, което всъщност е така да се каже върха на борчето - крайната цел на ПРАКТИКАТА на будизма.

Първо да изясним понятието карма в индуистки контекст. В индуизма карма е причинната връзка между делата на АТМАН - конкретната постоянна личност в различните цикли на съществуване. Циклите на съществуване в будизма никак не са линейни. Теософската идиотщина, че е възможно преди 300 години да си бил еди кой си и сега да си се преродил е непозната в индуизма. Щом те има тук и сега значи си причинил страдание, объркал си конците все някъде и поради тази причина си предизвикал отново появата си в циклите на съществуване.По желание и със спомени за спредходните си дела в циклите на съществуване се прераждат само просветлените, учителите или боговете Циклите на съществуване са като пластове от събития едни върху други, в които дори едновременността е възможна. Те са недостъпни за потъналия в Майа ум на обикновения човек, но пък в индуисткия БРАХМАН се съдържат неотделно всички атмани, заедно с всичките им цикли на съществуване подобно на отделните вихри в цялостния ураган Карма в този контекст са всички следствия от делата ни. Никак не е ясно дали кармата на един, който е спасил живота на убиец е добра или лоша. Всъщност ако убиецът е убил много хора след това следствията от неговите дела всъщност ще са причина за страданията на АТМАН.

Сега преминаваме в будизма. В будизма карма е понятието, което е тясно фиксирано върху причинно следствената връзка. Карма е натрупаната шлака от НЕЗНАНИЕ и погрешни действия (не грехове), които предизвикват самсара или по-точно казано непрекъснатия цикъл на страданието. Самсара е светът през очите на страдащия, незнаещ човек. Самсара е светът на убиващия от ревност, на крадящия от алчност, на плачещия от яд, че не са го избрали за някаква длъжност, на онзи, който затваря любимия си, за да не го загуби. Самсара е светът, в който властва ЕГОТО или представата за постоянния Аз и неговите принадлежности - "моите" и "чуждите" неща. Самсара се поражда причинно (карма) от погрешните схващания на хората за света. Тя е нещо като булото на Майа, с тази разлика, че всъщност "булото" е в човешкия ум и познавателна способност а не в света. Първото заключение относно света, което прави Гаутама Буда след като постига нирвана (той я постига на 40 годишна възраст и всъщност от този момент започва да проповядва своето учение, като продължава да го прави още 44 години) е следното:

"Животът е страдание".

той изяснява след това в цялото разгръщане на будистката философия, че животът е страдание, защото искаме да удържим УДОВОЛСТВИЕТО и радостта ВЕЧНО...така както искаме да удържим примерно личностните си характеристики непроменливи. ЗАщото ако днес си герой, утре може да си страхливец и това ще ти причини страдание само ако си се вкопчил в героя и мразиш страхливеца сякаш не е част от едно и също същество.

Ето ти фрагментче доста унагледяващо. Става дума за онова, което надхвърля "карма" или бремето - а именно единствения абсолют в будизма "зависимия произход":

”Разказ за просветлението”

(Бодхикатха) пак там, стр.26,27

По онова време, непосредствено след като намерил просветлението, Възвишения Буда пребивавал в Урувилва, на брега на река Найранджана, в подножието на дървото на просветлението. И така, Възвишения седял в подножието на дървото на просветлението седем дни в едно и също положение с кръстосани крака, като се радвал на насладата на спасението.

В звездната нощ Възвишения разглиждал зависимия произход в права и обратна последователност: В зависимост от незнанието възникват нагласите (самскара), в зависимост от нагласите – познанието, в зависимост от познанието – името и формата(нама-рупа), в зависимост от името и формата – областта на шестте сетива – допирът, в зависимост от допира – усещането, в зависимост от усещането – жаждата, в зависимост от жаждата – привързването – възникването, в зависимост от възникването – раждането, в зависимост от раждането – старостта и смъртта, болката и воплите, страданието, тъгата и отчаянието. Такъв е процесът на възникване на цялото това множество от страданието.

Чрез премахване на незнанието вследствие пълната липса на страсти се премахват нагласите, чрез премахването на нагласите се премахва познанието, чрез премахване на познанието се премахва името и формата, чрез премахване на името и формата се премахва шесторната област, чрез премахване на шесторната област се премахва допирът, чрез премахване на допира се премахва усещането, чрез премахване на усещането се премахва жаждата, чрез премахване на жаждата се премахва привързването, чрез премахване на привързването се премахва възникването, чрез премаване на възникването се премахва раждането, чрез премахване на раждането се премахват старостта и смъртта, болката и воплите, страданието, тъгата и отчаянието. Такъв е процесът на премахването на цялото това множество от страдания.

Когато Възвишеният разбрал това, той изрекъл следните думи: ”Наистина, когато даденостите (дхарма) станат видими за борещия се, мислещ брахман, тогава от него отлита всяко съмнение, понеже той разпознава всички дхарми заедно с техните причини.”

Оказва се, че част от просветлението или постигането на Нирвана се крие в самото откритие на зависимия произход, на причинноста на нещата в света и на тяхната "липса на собствени(постоянни) характеристики).

Друго важно понятие в будизма несъмнено силно обвързано със зависимия произход е понятието шуня или празнотата - което означава, че всяко нещо е празно разглеждано само по себе си, че то е просто форма на нашата познавателна способност и че не може да има независимо съществуване. Това се отнася и за човека - той не може да съществува без връзката между родителите му, без събитията в историята преди него, без хората, които са го научили да говори, които са му дали име, които са посочили първите му личностни характеристики и са го ОПРЕДЕЛИЛИ спрямо определени събития като умен, мързелив, добър, лош, красив...и какъв ли още не. Оказва се, че без всичките тези причини не може да съществува НИКАКВА ЛИЧНОСТ. И че всъщност личността не само, че не съществува просто като постоянен носител на някаква специфична уникална природа...личността се променя не просто всеки миг...а непрекъснато с потока от взимно пораждащите се дхарми.

Вече имаме следната картина - човекът е причинен от множество събития - един непрекъснат причинноследствен, многопластов поток, който го обуславя. Човекът обаче същевременно пребивавайки в човешка среда попада наместо направо в РЕАЛНОСТТА (което е нирвана) в самсара - или в човешката погрешно схваната реалност, обусловена от неправилния език, твърдите понятия за постоянни същности и характеристики и желанието за ПРИТЕЖАНИЕ (постоянно) на приятните неща и пълен отказ да се преживеят неприятните. Нашите родители, хората около нас, самите ние следвайки примера им потъваме в самсара заедно и образуваме заедно "зависимия произход на страданието". Така самсара се превръща в царство на страданието, където заблудени, че може да притежават нещо завинаги и вкопчени в своето его, душа, вечна личност и нейното благоденствие, се избиват, колят, мразят, обичат до смърт и прочие. Това е карма. Всеки един човек ДАВА своя дан в царството самсара - я ще нараним някой, защото не ни харесва как се облича, я ще кажем, че МРАЗИМ някого...И тук идва моментът с прераждането. Първо прераждането се случва (в будизма) тук и сега в момента на живеене. Ние всяка секунда ПРЕ-РАЖДАМЕ личността си погрешно вярвайки, че тя е постоянна, ПРЕ-РАЖДАМЕ омразата си, предразсъдъците си, страховете си, любимите си навици (и примерно, когато не можем да ги упражняваме много СТРАДАМЕ, не само страдаме ами и караме другите да страдат щото страдаме). ПРЕРАЙЖДАЙКИ ЛИЧНОСТТА човешкото същество действа неминуемо погрешно. Така причинява условия и съответно следствия, които разпространяват СТРАДАНИЕТО измежду всички същества. Особено важен момент в будизма е, че нещата не са отделни едно от друго, те са непрекъснато свързани във своята взаимна зависимост. Така и човешките действия особено погрешните имат своите следствия в реалността. ПРЕРАЖДАМЕ страданието...правим го сами. Сърдим се, когато онзи, който ОБИЧАМЕ ни остави, сърдим се и, онзи който не харесваме се доближи до нас... Страдаме от смъртта на някой, който считаме за "свой" а се радваме на смъртта на "чуждия" или сме безразлични... Всякакви други погрешни представи и действия Оказва се, че Буда прави уникалната си философия именно върху този елемент - погрешното познание поражда погрешно желание, погрешното желание поражда погрешно действие, погрешното действие поражда страдание, страданието рефлектира върху нас, обърква ни още повече, причинява погрешно желание...погрешно познание...страдание и цикъла наречен самсара става затворен. Нирвана не е състояние на блаженство в нито един от свързаните с УДОВОЛСТВИЕ смисли. Нирвана е пробив в цикъла на самсара. Нирвана е досег с реалността. Нирвана е осъзнаването, че не ИСКАШ да се преродиш като по-готин и по0-щастлив човек. Нирвана е отрязване на цикъла на страданието, отрязване от корен - коренът е погрешното схващане на света като отделен. Буда пребивава в нирвана 40 години. Смъртта му не е преход. Тя не е и край. Смъртта му е точно това, което е смъртта - промяна. Както раждането, растежът, болестта, глада, радостта, битката и всичко останало Е ПРОМЯНА, така и смъртта е промяна. В будизма смъртта е коренна промяна на съществото, неговото разпадане и трансформация в нещо друго - това се отнася и за съзнанието. Прераждат се всички, които не са постигнали нирвана защото ИСКАТ да останат непроменени, защото ИСКАТ да съществуват СЪЩИТЕ още, защото примерно ИСКАТ да отмъстят, защото ИСКАТ тоя път да живеят по-гот, защото ИСКАТ да се родят отново. Фактически те не се прераждат отново така както вече казахме - хоп - скок в друго тяло догодина... Такова нещо в будизма няма. Но следствията от тяхното желание пораждат промени в реалността, затвърждават самсара. Прераждането се осъществява в циклите на самсара и в рамките на различни степени на съзнателност. Няма такова нещо ако си бил добър ще се преродиш в принц, ако си бил лош ще се преродиш в червей. Всъщност има ги в много късни, смесени с Индуизъм форми на махаянски будизъм и при това става дума за метафори. Всъщност личността не се преражда отново цялата. Следствията от делата и обаче някак си стават причина за промени, които после някой осъзнава като собствено дело и отговорност.

И така какво се оказа нирвана. Нирвана се оказа прост поглед върху реалността, правилен поглед. Поглед през СРЕДНИЯ ПЪТ на будизма. Поглед съобразен със зависимия произход на нещата и с шуня (празнотата от характеристики). Постигналият Нирвана ходи, яде, пие, попръцква, говори, усмихва се, плаче - винаги съобразно УСЛОВИЯТА обаче. Нирвана е състояние на просветление, на осъзнаване - няма нищо общо с Бог, защото в будизма Бог не съществува. Боговете и привързването към тях, дори привързването към личността на Гаутама Буда са забранени за онзи, който иска да постигне просветление - т.е. Нирвана. Нирвана е състояние, в което се променяш съобразно условията, пълна, гъвкава адаптация, липса на вяра в постоянната ти личност и поради това склонност да действаш винаги спрямо условията правилно. Поради непрекъсната взаимна връзка между хората свързана с пораждане на страдание основното морално понятие в будизма е КАМА - състраданието. Споделянето. Пътят към освобождението от страданието и нирвана минава през състраданието, но не за ИЗКУПВАНЕ на грехове (защото в будизма няма сила, нито личност пред която да изкупиш нещо) а за очистване на ума от собствените ти егоистични страдания. Страдащият, че няма черен хайвер вероятно би се променил доста положително, ако се научи да влиза в положението на онези, които се радват на коричка хляб - този пример е краен. Много по-важно е да се каже, че в будизма е важно мотото "как може да считаш за своя собственост или отбягваш нещо, което не е отделно от теб - нима можеш да мразиш краката си, които са причина за твоето преместване, или да ги обичаш? По същия начин не може да имаш такова отношение и към онзи, който е причина за други твои действия"

И така Среден път, състрадание, правилно мислене съобразно условията, правилно действие съобразно условията и отговорно спрямо условията, медитация и още няколко практически пункта са основните пътища към нирвана. Нирвана е угасване на страдащото желание...на искането на всяка цена, на искането способно да убие и нарани. Постигналият нирвана е откъснал и желанието да живее след смъртта си непроменен. За това той няма да се прероди а ще достигне състояние на всеобхватно свързване с промяната...ще стане промяната.

В будизма няма грехове. Има грешки. Точно за 20 минути например, както е в Дзен будизма може да ги премахнеш и изчистиш и да постигнеш просветление. След като го постигнеш ВЕЧЕ ще знаеш как да действаш и няма да грешиш. Няма такова нещо да страдаш, да се мъчиш, за да изкупиш грехове от минали животи. Миналите цикли на самсара се съдържат в нас като склонностти да бъркаме и като споделена отговорност. Трябва да се действа правилно съобразно условията. В будизма няма богове и безпричинното убийство е грях, но понякога убиването може да е ПРАВИЛНО действие - за това и будизма заляга в основите на кунг-фу и други бойни изкуства, в които успехът в битката е базиран върху отношението към противника не като към враг, а като неотделен от самите нас елемент, който трябва да се уважава и състрадава. Понякога дори да бъде убит. В будизма никой не съди съществата, няма абсолют, няма Бог, няма РАЙ, няма задгробен живот, няма прераждане в онзи така популярен смисъл, който гласи - прераждането е прескачане от тяло в тяло. Правилните действия - носят добри плодове - готини хора, любов, здраве, познание...неправилните действия носят страдание. Измежду нас може да се разхождат десетина постигнали нирвана будистки адепта и ние няма и да разберем дори че са по-различни от самите нас, докато не ни изумят с качествата си, с поведението си, със способностите си, които са почти мистични (а са резултат на дълбоко схващане на причинните и природни закони) и с чувството си за хумор :smokeing:

Това е най-общо.

Нирвана е правилното схващане на реалността.

Карма е причинно-следствения закон - квото повикало, такова се обадило - никой не записва каква ти е кармата. Просто ако преди 3 години си набил без причина шамар на някое детенце, то се стреснало и станало ъъъ злобарче, утре то може да срещне твоето детенце и да го ошамари ...и твоето да стане злобарче и да ошамари следващо и - ето ти карма. Толкова много злобарчета заради теб! Ти дори няма да разбереш, кога следствията ще те треснат като ефекта на пеперудата...примерно на стари години банда злобарчета ще те нападнат...ей такива неща за карма. Важно е да се МИСЛИ карма тук и сега - да се действа отговорно и да се внимава какво причиняват действията, защото не само, че няма кой да те съди за някои от тях...хехе няма и сила, която да те спаси от последствията...нито да спаси останалите хора.

Мисля, че това е. Надявам се да ти се е изяснило.

Повтарям, потретвам, почетвъртвам - в будизма място за БОГОВЕ няма, няма единение с БОГОВЕТЕ, Боговете не съществуват освен като реалности на САМСАРА - т.е. част от заблудите на хората са. За това нирвана няма НИЩО общо с единението с Бог, каквото имаме в християнството и паралел между двете състояние НЕ МОЖЕ да се направи.

Алогоботур, тук не мога да се съглася с теб и не мога да не се съглася с Тонката. Краят на преражданията, всъщност постигането на нирвана е унищожение на личността - на постоянната личност, осъзнаване на нейната обусловеност от почти неизброимо количество причини. В този смисъл "смъртта" на личността в нирвана се случва много преди смъртта на физическото тяло. В будизма материя и съзнание са едно и също нещо. Те са взаимно-породени, не могат да се разглеждат отделно. Съществото се променя кардинално - това е физическата смърт. Прераждането е непозволяване и при това погрешно на тази промяна да се случи. Именно за това неговите причини (на прераждането) се премахват, постига се нирвана (приживе) и се умира така както умират тигрите, цветята и дори бактериите. Умирането е промяна. Съществото тук и сега трябва да е осъзнало безсмислието на удържането на постоянната си личност, за да я преживее. Всичко от личността умира ако умиращия е просветлен и умре физически, защото дори няма нужда да поддържа ИМЕТО и ФОРМАТА - а те именно са онова, което ни държи вързани към личността ни, защото чрез тях се разпознаваме в света. Тях са на ги дали родителите, хората, съществата около нас. Дори те не са постоянни.

Тонка преражданията в будизма не са верига - живот-смърт, а са верига от желания., които предизвикват форми на страдание склонни с предишните. Преражда се само името и формата. Прераждат се думите и последстваята от делата. Личността по принцип не съществува. Тя за това и си умира, когато му дойде времето. Но всяко нейно действие се отразява на реалността. Това е прераждането. То най-често се случва приживе. Прераждането е потока от страдание. Всички искат да живеят вечно и ако може тоя живот да е голям фън. Да е блаженство, кеф, мед и мляко и светлинка. Да няма болка, смърт, грозни гледки, глад. Ама ако може това да стане бързо и лесно - ако не сега, айде ин дъ некст лайф. Объркването, че като направиш 1-2 добри дела ще постигнеш подобно нещо е масово както в източните религии, така и в Западните. Разликата, е че в източните имаме много повече пластове на съществуване и светове. Нямаме просто една линейна история. Имаме дело и неговото отражение в много светове..както и бремето от това дело в тези светове стоварено върху крехките плещи на някакъв си АЗ който се тупа в гърдите, че е единствен, неповторим и светът, Бога и всичкото знание са НЕГОВИ

И последно към Хорос

Това със спомените от минали животи е пълна ГЛУПОСТ. Самата будистка медитация върху прераждането не достига до минали животи, та разни екстрасенси ще достигнат..ама че щуротия?! В будизма тази медитация се нарича медитация върху причините за страданието. Обикновено те се крият в детството и в твърдо вкоренени, сякаш генетично, сякаш като родова памет предразсъдъци или дори схеми на възприятие. ПРЕРАЖДА се човешката склонност да поражда страдание - като имена (думи) и форми (действия, склонности)- не се преражда Пенчо в Ганка... Прераждат се и плодовете на "добрите дела" - даденото знание, склонността за взаимопомощ, обичта, миротворството - и пак като имена (думи) и форми (действия). Бебетата плачат защото ги боли когато използват дробовете си за първи път. Това е едно упражнение по дишане. Тук в бебето нямаме никаква личност. Едно бебе ако бъде изолирано от човешка среда от него никога няма да стане човек, нито личност, нито душа. То ще остане един вегетиращ организъм, безсловесен и неадекватен, по-малко одухотворен дори от ъъ да речем насекомо, защото няма да му е показано НИЩО, няма да е научен на НИЩО. Съзнанието се поражда в комуникацията на човека с ХОРАТА. Дори и да има някакви физически, генетични предразположености като способности човекът придобива личност в ОБЩУВАНЕТО с хората. Дават му име, форма, научават го да се саморазпознава и после разни пророци го лъжат, че душата или личността му е вечна...и че видиш ли такава каквато е, такава и ще бъде (само дето волята му е променлива хихихи) примерно. Всъщност кой ТВОРЕЦА на човешката душа - отговорът е очевиден - хората, културата, наследството и опита на предишните поколения, ОБЩУВАНЕТО. Те се прераждат. И когато са погрешни оставят света да тъне в самсара.

Естествено има и мистични моменти в будизма. Те са свързани с пластовете на световете и разни митологии, които според мен не са особено интересни... Мистицизма и легендите не са основни и самите адепти на будизма се отказват от тях, когато тръгнат по пътя на просветлението. Т.е. в нирвана тези неща нямат никакво значение. Гаутама Буда има амбицията, чрез разпространението на будисткия морал и онтологията на своето учение да ИЗКОРЕНИ страданието по целия свят. Да научи хората да действат осъзнавайки кофти последствията от погрешните действия за другите и да осъзнават, че тези кофти последствия за другите, са кофти и за тях самите. Мисля, че и до ден днешен, независимо усилията на християнството по други пътища да научи хората да състрадават още никой не е разбрал по света ЧЕ ВСЪЩНОСТ сами си правим всички кофти неща.

Хорос, айде да успокоиш топката! Значи отгоре викаш гледаш? Като гледам не само отгоре, ами отгоре, отгоре си запознат с будизма и източните учения.

Не е така. "Личното" вирее само при капитализма. Но не квазикапитализма, а истинския такъв.

Без "личното" нищо не вирее. Както се казва, това е посятото синапово зърно.

Най-ясен пример са сектите... Тяхното съществуване е възможно единствено поради това, че са сред море от личности, които да прикоткват и да смачкат, за да им вземат всичко. След това последователите им се превръщат в зомбита, които чакат да завали манна небесна. До болка позната беда, а?

И социализма беше пеленаче ... и мачкаше личностите. И в средновековието са мачкани личностите... И в древността... От най-различни богопомазани организации, институции. Откакто през последните няколко стотин години се дава път на личността, всичко върви напред със светлина скорост. А като поизчистим концепциите, ще тръгнем и нагоре.

Според мен не би трябвало да разглеждаме материалния свят като нещо напълно различно от божествения. По принцип така е устроен нашият ум, виждаме това, което "гледаме". Изолираме го от цялата система и го възприемаме като самостоятелно цяло, за да ни е по-лесно да го изучим и боравим с него. Но в реалността това цяло си е част от системата. Това лесно обяснява защо идеите са ни перфектни, но когато започнем да ги реализираме те често се отклоняват от представите ни. В главите ни формите са изолирани и цели, съвършени и влизат в отношение само с това, с което сме допуснали да си взаимодействат. Пренасайки ги в реалността обаче, те попадат във взаимодействие със всичко онова, което не сме предвидили. Например затова "Бог се смее, когато хората си правят планове". Колкото по-дългосрочни планове си правим, толкова по-обширна е областта на неизвестното, която непременно ще въздейства в процеса на реализирането им. Затова е добре да имаме дългосрочни цели, но да не се опитваме да очертаваме целия процес до тях, а да държим курса с последователни множества от планове и краткосрочни цели. Такъв подход ни позволява веднага щом усетим отклонение да коригираме курса.

По-скоро божествената и материалната "реалност" са началото и края на процес, промяна, творчество. Те са едно и също нещо в различна форма.

В Библията забелязваме, че Бог твори, преценява, одобрява, отхвърля, ядосва се, разочарова се, обича, вярва, разкайва се ... Той не е статично съвършенство, самия той също е в развитие, точно както нас. Всеки един от нас е негов образ... лице и подобие - в основата си от каквото е той, от това сме и ние.

В Откровение 22:13 Христос се определя "Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят."

В Матей 25:30 пише "А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби."

В Матей 25:21 "Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си."

В Матей 22

35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?

38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?

39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?

40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

41 Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;

43 странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.

44 Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?

45 Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.

Според мен ясно може да се заключи, че всички хора са аспекти, лица на Бог. Както и ангелите, както и демоните, както и дявола. Всичко неживо е негово подобие, персоналностите са негови образи, живота - неговия живот. Той създава светлината и вижда, че е добро; създава хората и вижда, че е добро... Но по какъв начин "добро"? Дали "добро" като "човека сам по себе си е добър" или "добро" в контекста на оправдан замисъл?

Според мен Бог не знае за себе си дали е добро или зло. Няма с какво да се сравни. Затова сравнява свои аспекти един с друг. Дявола и демоните представляват най-противните му аспекти, които е определил за унищожение. Ангелите - негови аспекти, които обожава. А за всеки един човек, така да се каже се двоуми, не може да прецени. Той не знае изначало аз доколко съм добър или зъл, но от дявола насам знае, че вярата, лоялността, любовта и т.н. е добро. Предателството, омразата, лакомията, гордостта - зло. Затова ме поставя в среда на взаимоотношения с другите негови аспекти и под безприкословната му любов, лоялност, милост и т.н. за да може да изпъкне моята същност и да прецени в коя графа да ме пише. Образно казано. Със сигурност неговото диференциране си има и други функции. Ако въобще има достоверност в която съм написал, за да предполагам, че има и други.

За мен държавната политика е за идеалисти, които си мислят, че могат да променят хората, чрез закони. Като си привнесохме европейското законодателство без да сме узрели за него, станахме ли европейска държава? Де не говорим, че тази тежка бюрокрация пречи и на самия Европейски Съюз и тепърва ще гледаме сеира и на културните европейци. Пък и на американци и т.н. Живота по процедури не е живот. Като се мине границата на личното и упадъка започва. Няма особено значение капитализъм ли е, социализъм ли е, ислямски диктат ли е, църковен ли е и т.н.

Според мен това, което на Сократ му липсва като идея и подход, Христос го владее до съвършество. Представете си какво е било влиянието му тогава, когато християните са били преследвани заради убежденията си и въпреки това не са ги предавали. Това Сократ не го е постигнал. В тоя ред на мисли, автора може да усмива Иисус, че хвърля мрежи и лови хора, обаче това е действителност, той наистина отключва човешкия ум и воля за тези, които го приемат, наистина ги улавя с мрежите си от свобода, надежда и любов. Много разпространен упрек е, че християнството подтиква към подчинение... това е странно да се изрича от хора, живеещи в по-свободната, християнската половина на света, където до християнството, робството е било най-ясно очертано. Където човек сам избира в какво да вярва, как да живее и винаги има шанс за ново начало. Накъде по-свободни в материален контекст можем да бъдем? Освен измамите, кражбите, убийствата друго остана ли за декриминализиране?

Говоря за добре очертаната, съзидателна концепция за Отца, Духа и Царството небесно, което няма човек, който да докаже или отхвърли. И обвързването на същите със земния живот. Това е най-малкото един допълнителен стимул хората да са такива, каквито и без това знаят, че трябва да бъдат, за да имат един по-добър живот. Но вечно нещо не им достига за да запретнат ръкави и да бъдат.

Вероятно звучи странно заглавието, понеже и днес се възползваме доста от научните постижения, но според мен не сме ги овладяли. По-скоро си избиваме комплексите чрез нея, изнасяме проблемите си извън нас, та в много случаи вместо да ни решава проблемите, тя ги задълбочава.

Става въпрос за това, че в основата си науката има три цели - Вечно здраве и живот, никакъв труд, неизчерпаемо богатство.

Цялата наука на човечеството се стреми да създаде изкуствен интелект и устойчива и гъвкава структура за него, която да замести човека в труда. Т.е. опитваме се да направим човек и то какъв - роб. И това при положение, че "правим" хора даром и с удоволствие, които са "готови" за около 9 месеца и за около 18 години "влизат в употреба". Ключовото е, че повечето от хората биха се радвали, ако не им се налагаше да работят... Поради това изнасят нуждите си извън себе си и търсят някой друг, който да ги задоволи. Понеже не го откриват, пък и не разбират, че единствено те самите са способни да владеят живота си така, както им изнася и да са щастливи, всячески се опитват да си изобретят този, който ще го прави.

Кой "нормален" човек иска вечно здраве и живот, когато ще му се налага да работи цяла вечност? Т.е. без роби, тея неща може и да са неприятни. Така че първото условие е задължително. Освен че особено момента с безсмъртието на земята, говори за една сериозна неосъзнатост и бягане от реалността, че всичко тлено, някой ден умира. Дали ще е след сто от естествена смърт или примерно след десет хиляди години, когато си почнал да се възприемаш тотално отегчен, уморен и ограничен, от самоубийство, едва ли има значение.

Каквито и технологии за неизчерпаеми богатства да има, те винаги ще имат нужда от поддръжка. Следователно и това е невъзможно без първото условие, без роби. Като оставим на страна, че си исмаме еко система, която е способна да ни осигурява всичко от което имаме нужда, че и много отгоре.

Излиза, че науката е изнасяне на проблемите ни извън нас самите ... Искаме да си направим собствена еко система и живот, които да ни удоволетворяват по всички възможни начини без и пръста си да мръднем. Т.е. вместо да преборим мързела си, зависта си, лакомията си и т.н. ние използваме науката за да ги задоволяваме, докато те растат и ни превръщат в злобни, разплути, грозни и безмозъчни същества. Това според мен не е овладяване на науката.

Та според мен предстои впрягане на науката. Не мога да кажа колко време ще мине, но ще се случи и няма да е в чак толкова далечното бъдеще. Затова получихме и изобретяваме виртуална реалност, при която няма да се налага да изменим нашето ниво на реалността, за да разберем колко вредни са нещата към които се стремим.

Трябва да се има предвид, че за мен работа, трудене и живеене са синоними.В смисъл не разбирам "работенето" в тесния смисъл на полагне на усилия срещу пари. При това уточнение вижте колко още по-парадоксално изглеждат очертаните проблеми.

И е още по-важно да уточня след първото уточнение, че съм щастлив човек. Работя за прехраната си, работя за жилището си, работя за семейството си, работя за любовта си, работя за успеха си, работя за радостта си, работя за мира си и т.н.

Ясно е защо например учителите взимат по-малко или колкото шофьори, бармани и т.н. въпреки по-големия си принос и ще е така, колкото и да се увеличават данъците, пък и дори в частните училища. Това не е проблем само унас. За мен причината е доста изненадваща. Корени се в консуматорската култура и хедонистичните нагласи, които стават все по-актуални. Винаги можем да хвърлим вината към позабогателите, които вече могат да си позволят повече удоволствия и следователно с консумирането правят по-привлекателни подобни сектори. Винаги можем да обвиним и повърхностните хора, които падат в капана на посредствеността, но пък системата си има лимити, след надхвърлянето на които вече няма как да е успешна. Състоянието на икономиката и свободния пазар са преди всичко индикатор и проявление на вътрешното състояние на хората. А то не може да се конторлира, особено когато е плод на подсъзнанието.

Искам да кажа, че икономическите парадокси, които не само не се преодоляват, но и някои от тях се задълбочават, нямат директна връзка с икономическата активност, механизми и богатство. Става дума за морално-етично изменяне. От Сократ към Епикур, от Епикур към Аристип. От вяра към атеизъм, от атеизъм към "живей за момента".

Както и да се върти и разтяга, богатството от всякакъв тип минава през избор, приоритети, лишение, последователност, упоритост, усъвършенстване, алтруизъм и т.н. През радост от живота, но не само и предимно химикална, но както рационална, така и идеална. Последните според мен напоследък се пропускат и това няма как да не доведе до катарзис. Просто е необходим. Необходимо е либерализиране от диктата на простотията.

Аз те разбрах какво имаш предвид. Протестирам само срещу това, че докато един човек се квалифицира, лишава обществото от нещо, което му е необходимо... Поне така го разбрах. Като оставим на страна, че е точно обратното - като не се квалифицира, лишава обществото. Ясно е, че има пропуснати ползи, които влизат в икономическата печалба. Почти цялата част от тези разходи обаче са за сметка на самия човек, който е решил да се развива и семейството му. Той отделя от времето си, той полага усилия, той се лишава, семейството му го издържа и т.н. Човек работи за себе си. Така че работещите не са ощетени от тези, които са решили да се реализират. Може би социално слабите групи са ощетени по някакъв начин, но те биха били много по-ощетени, ако всички са чистачи... Освен това, втория вариант е вреда и за нискоквалифицираните, понеже труда им става по-евтин, безработицата расте.

Единствения начин нискоквалифицираните да взимат по-високи заплати е когато има повече средно и високо квалифицирани.

Т.е. себереализацията е полезна за всички.

Автора на текста показва доста ограничено отношение както към Христос, така и към Сократ. Както и да е.

Специално аз откривам доста истина в думите христови. Според мен проблема около цялото неразбиране е, че Христос говори в заключения, в принципи... в абсолютни истини. Той не се стреми да ги доказва, не обяснява подробно, както един философ и най-малките детайли и процеси и т.н.

Е как фермер? В този сектор проблемите не са, че има дефицити, а точно обратното - има твърде много фермери... Виж какво става в България, виж какво става по Европа. Навсякъде стачки за субсидии, понеже цените били ниски. Няма как да са високи при положение, че една от първите цели на прогреса и всеки идеалист е изхранването.

С автоматизирането на труда, увеличаването на производителността, намаляването на себестойността и т.н. , какво друго остава, освен третичния? Той си е естествено продължение и все повече ще се развива.

Друг е въпроса, че много от тези хора , които крещят по площади и улици държавата да им даде пари от хазната, са от друга епоха и вече, ако не късно, им е много по-трудно да се преориентират. Пък и нямат желание да го направят.

Именно заради това смятам, че в днешно време всеки трябва поне малко да разбира от икономика, за да е наясно с процесите, които се случват около него и на време да взима мерки. Макар че единствената що годе действаща мярка е постоянно самоусъвършенстване.

Не съм ги обиколил, но имам доста такива познати. При нито един престижната работа не е плод на случайност!

Също познавам и хора с частен бизнес, които водени по модата, докато бизнесът им вървеше добре, също разкриваха "модерни", но безполезни за тяхната конкретна ситуация позиции. Като почна кризата се чудеха какво да ги правят и или им вмениха още задължения или се освободиха от тях.

Разликата между "безполезни за тяхната конкретна ситуацията" и "безполезни изобщо" е голяма. Кухите позиции са мениджърска грешка. Макар че, точно маркетинга може да е много полезен дори и за малкия бизнес, стига човек да си знае работата.

Както и да е. Ти смяташ, че са кухи професии. Аз - че са доста нужни за извличането на максималното и от двете страни.

Колкото до ставането, щом си ги обиколил всичките и си видял, че става единствено с връзки...

Също така трябва да се има предвид, че не е възможно същствуването на "скатани службички" в частния сектор, особено във време на криза. Много често дори нужни звена се закриват при належаща нужда от преструктуриране и т.н. Кой нормален човек ще си дава парите или тези на инвеститорите си залудо?

За разлика от публичния сектор, частния няма нито претенцията, нито желанието да води социална политика и да раздава завоалирани социални помощи. Просто няма национален бюджет, който да покрива загуби, като загрубее положението.

Ако все пак съществуват такива ненужни позиции, то това е организационен проблем. Мениджъра не си върши добре работата.

Михов, възгледите ти за маркетинга, пиар-а, брандинг-а, мърчандайзинг-а и т.н. са продукт на това, че не си запознат със изброените. При тях става дума за генерирането на синергия при разнообразните бизнес процеси и среда и не на последно място, а на първо - задоволяването на клиента и печелене от това. Сигурен съм, че ако решиш да се задълбочиш в маркетинга, ще преоткриеш икономиката.