Overcome

Според мен ролята на науката е даде възможност на човек да прекара живота си в помощ на себе си и на другите. Въпреки сериозните "крайности" до които са стигали някои учени и въпреки много грозното използване на някои постижения. Сириус пита с какво прави науката по-лесен живота ... Според мен и с нищо, и с много. Колкото дава, толкова и взима.

Действие няма как да няма, понеже то е така да е каже на едно с живота и разума. Как можеш да си жив без да живееш и как може да си разумен без да мислиш...

И според мен времето не съществува, а е следствие на възприятията ни и способността да правим връзката "преди-след". Според мен движението не може да се разглежда като различно от промяната,или действие. Преместването на обекта в пространството е промяна както на обекта, така и на пространството. Скоростта на движение зависи от Енергията на обекта ... Колкото повече енергия, толкова по-голяма скорост, демек повече разстояние изминава обекта. Излиза времето е някакво събирателно понятие за енергия, но по-скоро нейното проявление чрез обекта и пространството. Може би цялото объркване и илюзия идва от това, че и хабер си нямаме как си взаимодействат материята и пространството. За нас нещо просто се мести от тука, там. Знаем какво се случва с материята и що годе как и въздейства енергията (за чието съществуване и до днес съдим по поведението на частици, доколкото съм запознат), но и идея си нямаме какво става с пространството и какво всъщност е това животно. Всъщност знае ли се нещо друго за пространството, освен че побира материя и може да е свободно или заето?

Ако се опрем на материализма, случайности няма, няма и свободна воля... тогава как може да има определен, неизменен хаос, който следва точно детерминирано развитие? Защо при падане на температурите водата замръзва, защо студа въздейства точно така върху структурата й... ако всичко беше случайно - един път щеше водата да замръзва, друг път да се изпарява, трети път нищо да не се случва. Откъде тази последователност и какво и е случайното? Това че някога изведнъж някак си се е получило и от тогава до сега това е закон? Това не е хаос... това си е ред. Странно ми се струва.

Само че какво е "материя"? Материалнте обекти ли са материя, молекулите ли, атомите ли, субатомните частици ли, кварките ли? Струва ми се под материя отдавна се има предвид някакво съдържание, което може да приема най-различни форми... Но това съдържание материя ли е в тесния смисъл на думата? Говорим за полиморфизъм и потенциал... На изпаренията не казваме вода, нито на водата лед. Въпроса за потенциала ми се струва много по съществен. Как материята достига до съзнание, когато идеята за съзнание не е залегнала в самата нея? И още повече - за чий, пък било то и опирайки се на случайността - в хаоса се формира съзнание, което вижда и регистрира във всичко замисъл, функции, ред и на всичкото отгоре се възползва от тях. Т.е. наистина няма хаос и регистрираните принципи са в сила. Ако преди материята да достигне до съзнание, няма замисъл, няма и хаос... тогава какво има?

Не сме се разбрали. Писах, че съзнанието не се променя, то е едно и също. Променя се света, вселената. Следователно "виждаме" различни неща, обработваме различна информация... Но ти си ти и сега и утре, това което се променя у теб не е АЗ-ати, а разбиранията вследствие на натрупаните знание и опит. Т.е. ти си си нещо неизменно, което е способно да мисли по различен начин, както смята за добре.

От твойте постове разбрах, че Будизма гледа на личността, като на нестабилен продукт от случайни събития. Декарт заключва, че единственото обективно доказателство за неговото съществуване е това, че мисли. А мисълта е резултат на съзнанието, личността - на осъзнаването на себе си и това самоосъзнаване само от части включва телата ни. Следователно не от натрупванията впоследствие на знание и опит се ражда личността, нея си я има и в началото и в края. Нещо като контейнер, който може да се пълни случайно, а поради свободната си воля може дори и сама да решава с какво да се напълни. Ако личността е случайна предопределеност, според мен тогава не е във властта и избора на нито един будист да достигне Нирвана, нито да трупа карма и т.н. Понеже живота му е точно определен от хода на събитията и единствено от този ход зависи крайния резултат, ако има такъв. Идеята ми е, че личността е определена от съзнанието и така да се каже и е писано да осъзнава, че е част от едно огромно цяло, но въпреки това да се възприема за нещо отделно. Т.е. на абстрактно ниво тя си е отделно нещо. Както разделението на властите на съдебна, изпълнителна, законодателна ... това разделение е единствено в главите ни, според правилата, които сме измислили, защото сме счели за добре.

Като включим нещата от по-предишния ми пост, а именно, че живеем всяка една секуда във различен свят. Това означава, че няма абсолютно никакво значение за какъв се имам като физика и битие, тези неща са изчезнали като такива в момента, в който съм се наблюдавал. Т.е. възможни са извън каузални събития, но само ако изключим вярата. Може например да съм оздравял, въпреки че не съществува лечение. Но причината се търси на грешно място и затова изглежда хаос. Ако се включи вярата, тогава причинно-следствената връзка не е нарушена. Вярата е причината да привлека харектеристиките, които притежавам. В съзнанието се корени каузалността. Просто давам хляб за по-широка дискусия.

Слушам те. Няма само аз да се показвам колко съм шантав Със сигурност можеш да забележиш, че в размишленията си стъпвам върху виждания от Библията, супер-мега-дупа бестселъра "Подсъзнанието може всичко" и естествено Матрицата. Но ще препратя към Християнството, не че и там съм голям специалист. Но Христос много пъти намеква неща от сорта на който търси ще намери, който иска ще му се даде, ако имате вяра ще можете да местите планини, да местите флората в океана ... Да не говорим за чудесата и излекуваните. Според мен често се пропуска, а дори и Иисус го казва - Не аз, вярата ти те излекува. Т.е. Новия Завет е пълен с послания, че надеждите ни, които са желанията и мечтите ни, могат да бъдат въплътени чрез вярата. И затова не е нужно нищо друго. Демек остава ни единствено да си живеем живота и да се обичаме, ако всички имаха вяра. В крайна сметка той вече е изкупил грехопадението и няма нужда да страдаме, камо ли по този ужасен начин, според Будизма. Което за мен е ясна препратка към това, че съзнанието е и съзидателна сила.

Нещо като лист хартия на който изображението се движи. А защо не направо монитор? Само че при монитира е ясно какво създава образа...Нашето съзнание, чрез (дали мога да ги нареча "елементарните") сечива, които сме си изработили за да впрегнем света. Според мен е напълно възможно и във онзи случай, съзнанието да е онова, което поражда характеристиките на "носителите".

Замисляли ли сте се, че във всяка една единица време живеем в напълно раличен свят на ниво микро и макро космос, а привидната стабилност се дължи на мащаба, в който наблюдаваме и съзнанието? И в същото време, в един и същ на най-елементарно ниво. Телата ни се порменят, животните, растенията ... планетите, галактиките, атомите, молекулите, техните съставни, енергията, светлината и т.н. Всичко се движи, всичко се променя. В която и посока да тръгнем - на интегриране или диференциране, получаваме нови и нови множества съвсем различни една от друга вселени и единствената връзка между всичките тях е съзнанието. Поне аз само за него се сещам. Вселената тази секунда е мъртва, вече не съществуваща в следващата! Според мен в този контекст може да се твърди, че съзнанието ни се преражда безброй пъти в собствените ни тела тук и сега. Още по-интересното е, че от тази гледна точка то излиза независимо от времепространството и материята. Като времето е мислена величина, която е израз на наблюдаваната последователност от промени и нейната интензивност. Ако си променим мащаба, например като увеличим скоростта, тогава нещата около нас застиват... Това е като чашата, която гледам в момента, ако мога да я погледна на субатмно ниво, ще видя, че нейната структура е в постоянна промяна. Ако мога да я гледам едновременно на субатомно ниво и от орбита, тогава не само нейната структура, но и тя самата постоянно се движи, постоянно се променя. Ако първоначално се концентрирам на още "по-ниско", тогава пред мен ще се разкрие един клъстер енергийни частици в постоянно движение. Ако продължим така, дали е възможно в един момент да видя тази чаша като пъзел, като съзвездие, което обаче не се движи в пространството. Тука вече няма материя, няма пространство. А по-скоро "прескача", т.е. "носителите" на харектеристиките на чашата ги предават на други, а те самите също приемат други. Както и да е. Това е много странно.

Lion Queen, благодаря ти за поста! Не мога да разбера, обаче, според Будизма какво причинява първото раждане. Каква карма и т.н. имам например аз, ако съм се родил за първи път? Какво ме поражда, след като очевидно няма как да сгафя или да се привържа, след като не съществувам?

Без "личното" нищо не вирее. Както се казва, това е посятото синапово зърно. Най-ясен пример са сектите... Тяхното съществуване е възможно единствено поради това, че са сред море от личности, които да прикоткват и да смачкат, за да им вземат всичко. След това последователите им се превръщат в зомбита, които чакат да завали манна небесна. До болка позната беда, а? И социализма беше пеленаче ... и мачкаше личностите. И в средновековието са мачкани личностите... И в древността... От най-различни богопомазани организации, институции. Откакто през последните няколко стотин години се дава път на личността, всичко върви напред със светлина скорост. А като поизчистим концепциите, ще тръгнем и нагоре.

Според мен не би трябвало да разглеждаме материалния свят като нещо напълно различно от божествения. По принцип така е устроен нашият ум, виждаме това, което "гледаме". Изолираме го от цялата система и го възприемаме като самостоятелно цяло, за да ни е по-лесно да го изучим и боравим с него. Но в реалността това цяло си е част от системата. Това лесно обяснява защо идеите са ни перфектни, но когато започнем да ги реализираме те често се отклоняват от представите ни. В главите ни формите са изолирани и цели, съвършени и влизат в отношение само с това, с което сме допуснали да си взаимодействат. Пренасайки ги в реалността обаче, те попадат във взаимодействие със всичко онова, което не сме предвидили. Например затова "Бог се смее, когато хората си правят планове". Колкото по-дългосрочни планове си правим, толкова по-обширна е областта на неизвестното, която непременно ще въздейства в процеса на реализирането им. Затова е добре да имаме дългосрочни цели, но да не се опитваме да очертаваме целия процес до тях, а да държим курса с последователни множества от планове и краткосрочни цели. Такъв подход ни позволява веднага щом усетим отклонение да коригираме курса. По-скоро божествената и материалната "реалност" са началото и края на процес, промяна, творчество. Те са едно и също нещо в различна форма. В Библията забелязваме, че Бог твори, преценява, одобрява, отхвърля, ядосва се, разочарова се, обича, вярва, разкайва се ... Той не е статично съвършенство, самия той също е в развитие, точно както нас. Всеки един от нас е негов образ... лице и подобие - в основата си от каквото е той, от това сме и ние. В Откровение 22:13 Христос се определя "Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят." В Матей 25:30 пише "А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби." В Матей 25:21 "Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си." В Матей 22 35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; 36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. 37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? 38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? 39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? 40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили. 41 Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. 42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; 43 странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте. 44 Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме? 45 Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили. Според мен ясно може да се заключи, че всички хора са аспекти, лица на Бог. Както и ангелите, както и демоните, както и дявола. Всичко неживо е негово подобие, персоналностите са негови образи, живота - неговия живот. Той създава светлината и вижда, че е добро; създава хората и вижда, че е добро... Но по какъв начин "добро"? Дали "добро" като "човека сам по себе си е добър" или "добро" в контекста на оправдан замисъл? Според мен Бог не знае за себе си дали е добро или зло. Няма с какво да се сравни. Затова сравнява свои аспекти един с друг. Дявола и демоните представляват най-противните му аспекти, които е определил за унищожение. Ангелите - негови аспекти, които обожава. А за всеки един човек, така да се каже се двоуми, не може да прецени. Той не знае изначало аз доколко съм добър или зъл, но от дявола насам знае, че вярата, лоялността, любовта и т.н. е добро. Предателството, омразата, лакомията, гордостта - зло. Затова ме поставя в среда на взаимоотношения с другите негови аспекти и под безприкословната му любов, лоялност, милост и т.н. за да може да изпъкне моята същност и да прецени в коя графа да ме пише. Образно казано. Със сигурност неговото диференциране си има и други функции. Ако въобще има достоверност в която съм написал, за да предполагам, че има и други.

За мен държавната политика е за идеалисти, които си мислят, че могат да променят хората, чрез закони. Като си привнесохме европейското законодателство без да сме узрели за него, станахме ли европейска държава? Де не говорим, че тази тежка бюрокрация пречи и на самия Европейски Съюз и тепърва ще гледаме сеира и на културните европейци. Пък и на американци и т.н. Живота по процедури не е живот. Като се мине границата на личното и упадъка започва. Няма особено значение капитализъм ли е, социализъм ли е, ислямски диктат ли е, църковен ли е и т.н.