Станислав

Цитат: "Аз сънувам осъзнато от съвсем мъничка. Мога да се събудя когато ми скимне, мога също така като заспя повторно да си продължа съня от там, където ми харесва. Мога и още неща - като например ако нещо не ме кефи да си режисирам съня, да постигам желания на сън, да ставам страничен наблюдател на съня си, а него да изпълня с разни герои. Това мистичен феномен ли е да питам?" Любопитно и аз понякога имам такива преживявания докато сънувам, но съвсем не са толкова добре контролирани. В повечето сънища обаче, се чувствам само като пасивен участник. При заспиване, в промеждутъка между бодърстване и сън, иначе казано дрямка, някой хора изживяват странни илюзорни усещания- могат да чуят музика (“авторска” , не просто възпроизвеждане на нещо чуто преди), мерена реч или просто говор, да имат усещането че в стаята има други хора и т.н. Вероятно такъв тип илюзорни усещания се възприемат като “мистичен феномен”. Като изключим обаче емоционалния ефект който имат, не мисля че подобни феномени са кой знае какво. Вероятно са страничен продукт на начина по който работи нервната система, която просто не е перфектна и допуска грешки.

Че по какъв начин ще стане някой по-красив като си сложи украшението? А и логично е да попитаме по-грозен ли ства когато го махне? С другите мнения съм съгласен, но мисля че има още нещо. Една колежка разказваше за симпатичните премеждия, които са имали при продупчването на ушите на малката й дъщеря. Попитах я за какъв дявол изобщо се налага да ги дупчат. Отговора беше- "Ами не знам, всички го правят". Струва ми се че при много хора в днешно време, да не кажа повечето, нито е за хубост, нито за късмет, власт и т.н., а за спокойствие- "така се прави".

Докато четях темата "защо хората пушат", се сетих за един въпрос, който отдавна ме вълнува: Защо хората обичат да носят украшения? Някой да знае защо?

Аз мисля че изяществото на съвременната българска азбука е в нейната опростеност и логичност- криво ляво колкото звука, толкова и букви. Даже биха могли да се махнат още поне три- ь,щ,ю (в този ред), я-то се среща твърде често а и по някаква си причина носи известен сантиментален заряд. Някой би казал че това води до редуциране на богатството на езика, но в крайна сметка при толкова различни начини на произнасяне в България, ще е трудно да се угоди на всички. Каква трябва да е буквата за звукът "а", така както го произнасят например във Варна- та ибаа в софианцаа! Да кажем твърдо нйе... Примерите (с което и проблемите) са много. Решението е лесно- хората си пишат, така както си пишат (според правилата, които казахме са прости и логични) и си говорят (четат), така както си говорят. Мога да си представя логични правила за използване на латиницата. Но по никакъв начин на мога да си представя прости такива.