Намерих в нета това стихотворение за генерала:
ГЕНЕРАЛ
Сърбите пред нищо се не спираха,
И никого по пътя не подбираха,
Страхливци и предателите национални,
По дупките си миши се завираха.
С позорен страх те гащите напълниха,
И заръка антибългарска изпълниха,
Без капка гордост, чест и смелост,
Очите им със сълзи се препълниха.
Из тълпите от страхливци се изправи,
Генерал – мъжествен и с ръце здрави,
Макар и не произведен генерал,
По душа силен и с генералски нрави!
С трибагреник с Герб в средата,
И бодра песен на устата,
Затича към оръдието топовно,
Готов да им строши главата!
Той не плашеше се от смъртта,
За него идеал и цел бе тя,
Не би поколебал се да умре,
Ако България нуждаеше се от това!
Винаги в бой влизаше пръв,
Роден бе със сърце на Лъв,
Генерал - един на милиони!
Проливаше без страх до капка кръв.
Прииждаха коварни сърби долни,
С лукав смях и от победата доволни.
Но Генералът не почиваше минута!
Снаряди по главите им подмолни!
Тирада от шрапнел връз тях стовари,
И всеки сръб на беж удари.
Страхът им генерала взе без време,
С помощта на два овчаря!
И чест и вечна слава за Героя!
Той нивга не предаде боя!
И славна песен вси запяха,
„Шуми Марица” – О, родино моя!
