kirildimitrov78

Намерих в нета това стихотворение за генерала:

ГЕНЕРАЛ

Сърбите пред нищо се не спираха,

И никого по пътя не подбираха,

Страхливци и предателите национални,

По дупките си миши се завираха.

С позорен страх те гащите напълниха,

И заръка антибългарска изпълниха,

Без капка гордост, чест и смелост,

Очите им със сълзи се препълниха.

Из тълпите от страхливци се изправи,

Генерал – мъжествен и с ръце здрави,

Макар и не произведен генерал,

По душа силен и с генералски нрави!

С трибагреник с Герб в средата,

И бодра песен на устата,

Затича към оръдието топовно,

Готов да им строши главата!

Той не плашеше се от смъртта,

За него идеал и цел бе тя,

Не би поколебал се да умре,

Ако България нуждаеше се от това!

Винаги в бой влизаше пръв,

Роден бе със сърце на Лъв,

Генерал - един на милиони!

Проливаше без страх до капка кръв.

Прииждаха коварни сърби долни,

С лукав смях и от победата доволни.

Но Генералът не почиваше минута!

Снаряди по главите им подмолни!

Тирада от шрапнел връз тях стовари,

И всеки сръб на беж удари.

Страхът им генерала взе без време,

С помощта на два овчаря!

И чест и вечна слава за Героя!

Той нивга не предаде боя!

И славна песен вси запяха,

„Шуми Марица” – О, родино моя!