iordanov

Хърс, това дето го казваш, макар и преувеличено, е вярно. Качеството на медицинската помощ в България е ниско. Ти какво би предложил да се направи?

solo, след тази случка хрумна ли ти да говориш с някой адвокат?

Да, мнението ми е крайно, но е продиктувано от реалността. Исках да подчертя необходимостта от това пациентите да търсят правата си. Като казвам “не е сложен занаят”, нямам предвид че не е труден. Наистина не мисля че е чак толкова сложно да се завърши медицина и да се вземе специалност. Това съвсем не означава че е лесно да вземеш решението да учиш медицина и след това да я практикуваш. Не означава че е лесно да вземаш решения за здравето на някой човек и да носиш отговорност за тези решения. Точно тук според мен е проблема. Много от лекарите в България са завършили медицина не защото сами са решили това, а защото родителите им са ги накарали. Взели са специалност (изобщо са започнали да специализират) не защото са се борили за това, а защото са се уредили с връзки. Отговорността която поемат е такава, каквато те си я разбират, най-вече защото рядко някой търси ЮРИДИЧЕСКА отговорност от тях.

Лекарите са хора като всички останали. Моралните и етичните им качества малко се променят от факта че са учили точно медицина, а не нещо друго (или че избщо са учили). Освен това докторлъка не е сложен занаят, което е предпоставка за не-малката посредственост сред това съсловие. Най-реалистичния начин да си вършат работата както трябва е да бъдат ПРИНУДЕНИ да я вършат какато трябва. Съдебната система би трябвало да се погрижи за това. В България обаче, няма традиция пациента да търси правата си чрез съда.