Здравейте! Имам въпрос относно миналото страдателно причастие и прилагателното име в българския език. Думи като "заровен", "изяден", "стопен", "уголемен" са в минало стр. пр., което означава, че обектът е претърпял съответното действие и в момента се намира в съответното резултатно състояние. Думи като "отворен", "разположен", "открит", "закрит", "наклонен" имат двойно значение - на такива в мин. стр. пр., но също и на прилагателни, т.е. "отворен" в смисъл "претърпял отваряне", но също и на "който се намира в такава позиция, независимо дали е претърпял "отваряне" или е създаден отворен, т.е. никога не е бил затворен". Въпросът ми е има ли правило, чрез което се разбира дали дадена дума със структурата на мин. стр. пр. има и второ значение на прилагателно име или просто трябва да се запомни кои думи са само в това причастие и кои имат и прилагателно значение? Думата "вдлъбнат" е в минало стр. пр., не съм виждал да се дефинира като прилагателно, но се използва за обекти, имащи вдлъбнатини, въпреки че просто така са създадени или обрзувани, без да е настъпило вдлъбване като процес. "Ятаганът е закривен на едната си страна" означава , че е претърпял закривяване, въпреки че може просто да е създаден крив. Правилно ли е това? Вторият ми въпрос е относно думи като "заспал", и "хлътнал" в минало деятелно причастие - означава ли това , че съответната структура задължително е извършила съответния процес (заспиване и хлътване в случая)? Медицинкската диагноза "Хлътнал гръден кош" означава ли в лингвистичен аспект, че е претърпял процес на хлътване, при условие, че гръдната клетка така се е формирала, никога не е била нормална та да претърпи деформиране? Доколкото съм проверявал, не съм виждал тези думи да се дефинират като прилагателни, а само като глаголни форми, т.е. не би трябвало да могат да се използват за обекти, които не са извършили съответното действие, но всъщност се използват за такива, които се намират в състояние ,все едно че се е извършило даденото действие.