Ето и малко история за създаването на Тайдзицюан
Историята на Тайдзицюан, както всяка история, е изложена на свободната воля на тълкувателите си. Опитвайки се да се върнем назад във времето, неизбежно сме изправени пред възможността да грешим и нищо да не се е случило така, както ни го представят източниците, с които разполагаме. Особено, когато става въпрос за късчета от многопластовата история на Китай.
След поредица от въстания, през 1644 година династия Мин окончателно губи политическата и икономическа власт в Китай и за един от най-титулуваните пълководци на тази династия - Чън Уантин - не остават много възможности за избор, и той се завръща в родното си село Чъндзягоу.
Чъндзягоу е създадено през XІV-ти век от Чън Бо, който се счита за родоначалник на семейство Чън. Селцето възниква в област, подходяща за земеделие и както повечето поселища из провинциите на Китай в онези смутни времена на непрекъснати граждански войни и метежи, е обект на постоянни набези и ограбвания. Но за разлика от много създадени и бързо сравнени със земята селища от онова време, Чъндзягоу бързо успява да си спечели име на непревземаема крепост и да устои на неспирните разбойнически нападения. По този начин бойното изкуство, прилагано от семейство Чън и благодарение на което селцето оцелява през вековете, придобива слава, която в течение на годините расте все повече и повече.
И така - губейки през 1644 година всички награди и почести и изхождащите от положението му облаги, които е притежавал като велик пълководец на династия Мин, Чън Уантин - 9-то поколение представител на семейство Чън, се завръща към живота на своите предци и се заема с нелеката задача да систематизира уменията и да опише знанията за бойното изкуство, довели до запазване на семейството му вече над три века.
В края на своя живот той пише: "Спомням си предишните години, в които храбро се сражавах срещу вражеските армии и всичко, което съм рискувал. Но сега, когато съм стар и слаб, животът за мен се състои от разработване на техники за бой и от обучението на младите, за да станат те пълноценни членове на обществото." Именно Чън Уантин за първи път съединява идеите на Даоин и Туйна с бойното изкуство. Той създава система, която обединява оздравителните упражнения на Цигун с бойните прийоми на Ушу. Той взема прийоми на самоотбраната и ги превръща в особена разновидност на Цигуна, наричайки го Чансъгун или "техника на копринената нишка". Това довело до сливане на две коренно различни направления в едно. Чън Уантин въвежда в бойното изкуство учението за меридианите и изобретява техниката "бутащи ръце", която преди него никой не споменава. В своите изследвания Чън Уантин се опира главно на труда на живелия през XVІ-ти век военачалник Ци Дзигуан, където били описани всички по-известни по онова време системи на Ушу. Чън Уантин заимства голяма част от съдържащото се в тези трудове, като дава своя трактовка на нещата и ги привежда в съотвествие със своята теория. Така са създадени няколко форми, които по-късно стават известни като Тайдзицюан. Изпълнението на тези форми позволявало на изучаващите ги да се научат да ползват собствената си енергия в боя.
От "Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация България" можете да ни намерите на интернет адрес www.taiji-bg.com
