ELisSa

Reborn Чрез снега земята жадно заблестява, за нови стъпки човека възкресява... "Кой съм бил , а кой съм днес?" - попита той замръзналата скреж. " Ти си този, който не ще бъдеш нито утре, нито след един миг, бил той вечен, затуй не оставяй момента да бъде помрачен..." В този миг из скрежта песен чудна зазвуча, върху клонката полепна срамежлива снежинка в самота, но до нея тутакси попадна и още една... Той се обърна настрани и осъзна, че се намира сред заснежена борова гора. Нямаше жива душа, а той - като на шега! - не се бе чувствал по-жив досега... "Ето го животът!" - каза си той , "Не се криел сред парите безброй, не значел да стигнеш до ръба на пропаст дори той... И да плуваш сред хиляди сълзи като кристали, и прободен да се окажеш от остри кинжали, и да потънеш в собствената си мъничка слаба душа, няма да го откриеш, докато не прозреш истина проста една: ЖИВОТЪТ! Това е топлият дъх в зимния ден, това е да прегърнеш свой приятел огорчен, това е красотата на грозния човек, това е свободата в настоящия век... Това е да говориш безспирно дори без думи, това е да танцуваш дори да не можеш да се движиш, това е напук да обичаш, да твориш, да се смееш, това е свободата в себе си да създадеш и любовта да проумееш..." Човекът не дишаше вече, чуваше песента на птиците някак далече... беше легнал върху ледената пухкава постеля,но... се усмихваше...: "Най-накрая разбрах, човече!" Покри го бяла, чиста пелена, наоколо цареше студена, но чиста тишина, от очите му се издигна кълбо светлина, достигна небето и засия!... … Погледна светлината тя - умираше, решена беше вече нейната съдба. наоколо близки, дори кучето й, всички скърбяха, сълзи снега наоколо топяха. Щом видя кълбото светлина, със страшна сигурност си рече : "Ето я, идва, СМЪРТТА!" Светлината беше тъй топла, тъй неземна, снегът блестеше и се смееше под нейната мощ всеобемна. Приближи се до нея. Щом я видя, момичето извика: 'Мамка му, ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ!" И защото животът не е тъмнина, той е именно това кълбо светлина, което всеки вижда, но не всеки приема, тя заживя отново, но този път ЖИВЯ!

Астрономия Луната бяла е, очите черни, непрогледни, но защо в тях и само в тях четат се думи верни ...? Облаците са снегът на небето, на земята няма сняг, но защо студено е в сърцето? Безброй са звездите на небето искрящи, но няма от очите на човека по-блестящи... Вселената безбрежна е, можеш да летиш из нея без посока, но нигде няма да намериш от човешката душа нещо по-дълбоко. Слънцето е най-горещото огнено кълбо, дава живот и светлина, но нищо не е по-силно от страстта – ах, как само пламти тя!...