Aliya

Никой от тях никъде не твърди, че човешкото същество е виновно!!!

Може ли един светъл пример от историята на човечеството за човек опериран от чувство за вина, но ... с положителен принос към човечеството! Моля, само един пример е достатъчен

Исус Христос! Свети Франциск! Буда! Лао Дзъ! Махавира! Кабир! Руми! както и всяко едно човешко същество, което се обича и познава такова, каквото Бог го е създал!

С риск да задам много лаически въпрос, ще се престраша. Евангелието ни съобщава, че Иисус, умирайки на кръста, взема нашите грехове, за да живеем ние по-добре или греша?

...Та тъпият ми въпрос е какъв беше смисъла Иисус да умре на кръста?

Май е било безсмислено? Язък живота му е отишъл на халос! Всичко продължава да е като преди Христа...

Ако някой има идея нека да я сподели! Благодаря!

Да се търси смисъл в предателството и убийството, да се осмисля насилствената смърт и да й се придава Божествен смисъл е само по себе си отричане на Бог, който е Любов, Истина, Благодат. Предателството е акт на анти-любов, т.е. на отричане на любовта. И това е делото на Юда - той е предал любовта. С което всъщност е предал себе си, съществото си, защото всички ние сме изтъкани от основна тъкан - и тя е Божията любов. Затова и предателството е анти-божествен акт, сатанинско творене на зло в противовес на Божията любов. Същото може да се каже и за грозното убийство на млад човешки живот, многообещаващ при това. Защото Исус е постигнал духовното разбиране и е познал Истината на Бога, в резултат на което е разпръсквал тази истина и любов по юдейската земя. Ако той беше оставен да живее до естествената си смърт, така, както Буда бе оставен да живее и говори, или Махавира, то Западният свят щеше да бъде неимоверно обогатен от думите на Исус, пълни с Божествена любов и истина. Думите на Исус са благодат, защото те идват от Живата истина на едно себереализирано човешко същество, познало най-съкровените тайни на Битието.

Да се осмисля убийството и да се превръща грозния кръст в символ на една религия, говори само за едно - за мракобесничество и отричане на живота. За отричане и отхвърляне на живото човешко същество, от Бога създадено, като му се вменяват чувство за вина и грехопадение затова, че човек изобщо е. Когато убедиш човек, че неговата същност е греховна и виновна за това грехопадение, ти отнемаш на човешкото същество радостта от живота и го превръщаш в лесна плячка за манипулиране. Вината е велик инструмент за манипулация - колкото по-виновен караш да се чувства един човек, толкова повече ти го режеш от корена му и го превръщаш в отбрулен лист, който всеки вятър може да отнесе в своята посока.

Но аз питам - кой има право да убие това, което Бог е създал?! Кой има право да отрече, отхвърли и презре това, което Бог е създал с Безмерната си любов?! Никой няма право да разрушана това, което не е създал. И само един е Създателят на този свят - Бог. Всеки акт на насилие и отричане на Неговото творение, всеки постулат, утвърждаващ и подкрепящ насилствената смърт като средство за "изкупление", никому ненужно, и от никой непоискано, освен от предателите и убийците, е анти - Божествен.

Защото какъв трябва да е този човек, който ще иска да се уреди с Вечен живот за чужда сметка; който ще иска да си измие ръцете в невинната кръв на един млад и невинен живот, за да спаси себе си?! Животът не се утвърждава с отнемането на друг живот, животът се утвърждава с неговото почитане като свещен и неприкосновен дар от Твореца.

Хм, съвсем пък не бих препоръчал да наричате потребителите ни "фанатици"

Не виждам тук друг освен Вас да нарича потребителите Ви фанатици!!!

, щом мистикът се стреми да забрави, значи е дисциплиниран в стремежа си. А това пак е дисциплина.

Ако дисциплинираш един стремеж, то той вече не е стремеж, а мъртва дисциплина!

Изглежда, че Aliya има мистични, а не исторически възгледи

Колкото до моите исторически - не смятам, че суфизмът е в основата на исляма. Той е относително късно явление спрямо Хиджра.

Самият Мохамед е бил Суфи, така, както е Суфи и Исус! Защото и Мохамед, и Исус, и всеки познал Бога в директно изживяване е суфи,т.е. мистик, влюбен в Него, Единствения, Възлюбения /както Го наричат Суфите/.

Но пък за сметка на това Мохамед не е бил мохамеданин, нито Христос християнин, нито Буда будист. Те не са били последователи никому, а са отстоявали себе си и своята истина. Тези редки безценни същества, познали Бога от лична опитност, са мистици, т.е. суфи.

Ни Ви съветвам да пишете, че "без суфизма ислямът е мъртва структура". Форумът се посещава вероятно и от мюсюлмани без отношение към суфизма, та може и да не им е приятно да попадат на такива изявления.

Темата за суфизма е неприятна на фанатиците мюсюлмани, но не на всички мюсюлмани. Всеки истински мюсюлманин носи в себе си любовта към Бога, така, както го прави и всеки суфи. Освен това, не е ли истината критерий в този форум!?

Основна черта на учението е дисциплината. Всеки мистицизъм има дисциплина. Следователно всеки мистицизъм е учение.

В частност суфизмът е мистицизъм (както и сама казвате), следователно и той е учение - още повече, че, както и дзен, суфизмът също има определена дисциплина.

Мистицизмът няма никаква дисциплина и никога не е имал! :!!!: . Дисциплина имат университетите, но не и духовността! Студентите изучават дисциплини /ако това имате пред вид под дисциплина/, но не и духовно търсещите. Духовно търсещите не изучават нищо - точно обратното, стремят се да забравят всичко научено и заучено досега, и да останат като чист лист хартия, върху който сам Бог да пише!

И това не се постига с дисциплина и изучаване на постулати, концепции и теории, защото колкото повече се дисциплинираш, толкова повече се отдалечаваш от Бог. Мистицизмът е духовна пътека навътре към себе си и собствената ти трансформация по пътя на осъзнаването и разбирането, а не на дисциплината и репресията.

Суфизмът е интересно учение...

Суфизмът не е учение, нито е религия. Суфизмът е духовна пътека, а суфите са най-искрените възлюбени на Бог. Никой друг не е възпявал Бог с тяхната сила. Суфи поетите Руми и Кабир са най-великите поети мистици на всички времена. Духовната пътека на Суфите е пътеката на Любовта, на отдадеността, на сърцето. Суфизмът е мистицизъм, той е духовно пътуване навътре към душата, той е истинската религиозност на сърцето, а не външната показност на организираните религии и мъртви йерархични структури. Суфизмът, хасидизмът, зен будизмът са мистичните школи на истинската духовна трансформация и постигане на освобождение. Без Суфизма Ислямът е мъртва структура, така както и юдаизмът е мъртва конструкция без хасидизма. Суфизмът е душата на Исляма.

Танцът на суфи дервишите е танцуван за пръв път от Руми, който след 36 часа непрекъснато въртене, се е просветлил. Танцът е своего рода медитация, тъй като много успешно изважда човек извън хватката на ума му и му дава възможност да се погледне извън ума, с чистите очи на съществото си. Когато суфи дервишите танцуват, те имат одухотворените лица на позналите Божията благодат и завладяват присъстващите със своята възвишена енергия. Танцът им е наслада за очите и сърцата на присъстващите.