Bridget

Радвам се, че тази тема намира отклик, защото все пак слепите хора са част от нашето общество. От усилията и на двете страни зависи всички да се чувстват добре, а не малко по-различните (например слепите) да са изолирани и отхвърлени от обществото. Пускам още няколко статии по темата.

До модераторите на този форум !

Мисля, че ще е добре във форума Биология да се се създаде подфорум Медицина. Ако го направите, може да преместите тази статия там. А ако ви интересува темата, мога да пусна още няколко статии.

Какъв е според вас животът на хората без зрителни възприятия? Защо смятате така? Анкетната карта, използвана при едно наше дифузно социално-психологическо изследване, съдържаше и тези два въпроса /тези въпроси и още няколко взаимствах от югославския изследовател Тонче Маркович /Маркович, 1981/, който провежда подобно изследване, но за съжаление нашата задача в конкретния случай не ни позволява да направим съпоставка на нашите и неговите резултати/. Анкетираните лица в голямото си мнозинство не са имали контакти със слепи или ако са имали, те са били случайни. Това бяха хора на различна възраст и с различни професии, с различно образование и местоживеене. Анкетата се проведе при пълна анонимност и доброволност. Анкетираните лица, дори и анкетьорите, не знаеха, че събраната информация интересува изследовател - също невиждащ, което изключва каквито и да било задръжки от нравствено-психическо естество като: "В къщата на обесения да не се говори за въже".

Получиха се най-разнообразни отговори, немалко от които твърде любопитни, често и противоречиви. Мнозинството от анкетираните отговарят: "Труден, много труден." Но защо? "Много тежък" - пише юрист, - ?защото те (слепите) не виждат опасностите, поради това могат да бъдат измамени.". "Тежък" - отговаря работещ в МВР, - "защото слепият може да се загуби, а също и да предизвика пътнотранспортно произшествие." Студентка определя: "Живот, лишен от красота и светлина.". "Мъчителен, защото с тях винаги трябва да има виждащ човек, те никога не са самостоятелни" - казва една работничка. "Ужасен!" - възкликва жена, икономистка по професия - "защото те не могат да се насладят на красотата на природата". Не липсват и още по-мрачни оценки:

"Ужасен мрак, без цвят и светлина... защото основната информация за околния свят доставят очите" - твърди човек с висше образование. "Непоносим, защото те са лишени от 80% от информацията за околния свят" - доуточнява учител по история. Работничка - шивачка смята живота на слепите за "много беден". Нейна съгражданка обаче, юристка, е на друго мнение: "Животът на слепите е пълноценен, защото липсата на зрение развива останалите сетива.". Друга анкетирана убедено твърди: "Животът на слепите е много тежък, защото всичко, което те си представят, не е действителност." Но становището на една актриса съвсем не съвпада с предходното. "Слепите възприемат живота по-реално" - пише тя, - "защото за тях липсват недоразумения, породени от виждането. При слепите действуват: разум, мисъл, сетива".

Почти една десета от анкетираните смятат, че животът на хората без зрение е "сив", "скучен", "еднообразен"... защото... "е лишен от положителни емоции," защото "... са обградени от мрак", защото "... не могат да се наслаждават на природата и на много други неща.". За живота "мрачен, без красота и светлина" по-често говорят анкетираните жени.

Срещат се и оценки, че животът на невиждащите е "много ограничен", "непълен", "неточен". "Много тежък" - смята един строителен работник, - "защото слепите нямат представи." Един журналист лаконично обобщава: "Слепите не са като нормалните хора."

Но не всички гледат толкова песимистично на живота на слепите. "Труден, но... интересен" - отговаря 24 годишна девойка. Жена с филологическо образование го смята "по-богат с душевни възприятия, защото техните контакти във всекидневието са с по-силна емоционална окраска". Друга жена - икономистка, определя: "Животът на слепите е емоционално-интуитивен". А една старица намира, че животът на слепите е по-лек от този на виждащите, защото: "Слепите си имат по-малко неприятности с близките, а също и околният свят е по-хубав, защото не го виждат, и хората за тях са по-добри поради липсата на зрение.".

Не липсват и оптимистични оценки: "Физиологически по-беден, но душевно по-богат" - отговаря млад журналист; "С по-голяма вътрешна съсредоточеност" - твърди една певица; "Твърде тежък, но посредством много усилия става нормален" - изказва мнение учителка по български език и литература.

Такъв ли е наистина животът на слепите? Кои са причините, обуславящи подобни представи и оценки у виждащите?

Преди да се опитаме да отговорим на тези въпроси, смятаме за целесъобразно да ви запознаем и с това какво мислят анкетираните лица относно познавателните и професионалните възможности на незрящите.

Както читателите може би си спомнят, някои от цитираните от нас характеристики за живота на слепите съдържаха и оценки за техните познавателни възможности:

- "Животът на слепите е много тежък, защото всичко, което те си представят, не е действителност."

- "... много тежък, защото слепите нямат представи."

Анкетната карта съдържаше и следното твърдение: "За слепите обкръжаващият ги свят се свежда до онова, което те...". Допълвайки това твърдение, анкетираните лица разкриваха до голяма степен своята представа за перцептивно-познавателните възможности на незрящите. Най-често те дописваха: ... чуват и усещат; ... чуват и си представят; ... чувстват и напипват; възприемат чрез осезанието; ... получават от средствата за информация, от околните; ... спомнят си; ... въобразяват си; мислят.".

Обикновено виждащите хора редуцират перцептивно-познавателните възможности на слепите само до една сензорна модалност - слуховата или осезателната. Определен превес те дават на слуховата пред осезателната перцепция. Любопитно е, че се пренебрегва другият запазен дистантен рецептор - обонянието, което играе немалка роля при ориентирането на слепите, както в материалната, така и в социалната среда. С него слепият идентифицира различни обекти от действителността, издаващи надпрагов за обонянието мирис, а също и социални обекти /хора/, /по Литвак и Волкова/.

Една значителна част от анкетираните "отричат на слепите възможността за непосредствено сетивно познание, твърдейки, че за тях "... обкръжаващият ги свят се свежда до онова, което те си представят... въобразяват си..., научават от другите хора или от средствата за масова информация". Забравя се, че само зрението е силно увредено или липсва и че обикновено останалите сетивни канали - два дистантни /слухът и обонянието/ и два контактни /осезание и вкус/, са запазени и функционират "под пълна пара", за да "наваксат" липсващата от 70 до 90% визуална информация по "обиколни" пътища /по Литвак и Волкова/. Много рядко срещаме отговори като: "... получават чрез останалите запазени сетива". Схващането за човека като оптично същество, на което зрителният канал доставя 80-90% от информацията за околния свят, не допуска успешното компенсиране на зрението, дори за някои от характеристиките на обектите, достъпни за другите прозорци на човешкото същество към света.

От твърдението на много от анкетираните, че за слепите обкръжаващият ги свят се свежда до онова, което те "напипват", излиза, че на слепите им липсва не само зрение, а и слух и обоняние. Слепите се поставят в по-тежка ситуация дори от слепоглухите, при които единственият запазен дистантен рецептор е обонянието. Всичко това може да се смята за резултат от преувеличаване ролята на зрението, или по-точно от подценяване компенсаторните възможности и механизми на човешкия организъм и психика.

Непълна е, а много често и неточна, информацията на хората с нормално зрение относно трудово-професионалните възможности на невиждащите. На въпроса: "Какви професии, упражнявани от слепи са ви известни?" най-често /повечето от половината/ отговарят: "Не зная" или "Зная, че работят, но не ми е известно точно какво".

Срещаме, и то нерядко, отговори като: шивачи, обущари, дърводелци, резбари, столари, машинописци..., а също и: счетоводители, лекари, поети, писатели. Не липсват и свръхоптимистични отговори: "Всичко, както и другите" или "Всякакви професии".

Отговорите като: "четкари, кошничари, производственици в Производствено предприятие "Успех", работници в специализирани ТПК, учители, музиканти, продавачи", са относително малко. Явно е, че обществеността много малко знае за професионалните възможности на слепите, въпреки че повече от 3500 членове /към 1984 г./ на Съюза на слепите в България упражняват най-различни професии. Нито едно от анкетираните лица не посочва професията "масажист", макар че повече от седем години /към 1984 г./ слепи упражняват тази професия. Може би причината е, че повечето от упражняващите тази професия са слабовиждащи и хората с нормално зрение не ги възприемат като слепи.

От друга страна професията "машинописец" не е масово упражнявана от слепи, независимо, че завършилите училището за слепи в София придобиват такава квалификация. Знаем само два случая /към 1984 г./, при които завършили училището работят като машинописци. Защо тогава анкетираните лица често я споменават като професия, упражнявана от невиждащи? Надали те имат предвид факта, че в някои страни тази професия масово се практикува от слепи. По-вероятно е тази представа да е формирана от обстоятелството, че години наред в Съдебната палата в София работи един сляп човек като просбописец. Естествено е представите, оценките и твърденията на анкетираните лица, подбрани случайно - в голямото си мнозинство те не са имали по-непосредствени и постоянни контакти със слепи - да бъдат непълни, неточни, противоречиви и погрешни. Ниската степен на осведоменост и неадекватни знания при много от анкетираните за живота на слепите, за техните професионални и перцептивно-познавателни възможности според нас се дължат най-вече на:

1. Малобройността на тази категория инвалиди, макар че в нашата страна за слепи се признават както лицата с абсолютна тотална слепота, така и онези, притежаващи практическа слепота, сиреч и лица с остатъчно зрение и частично виждащи. Последните - частично виждащите - много често не се възприемат от хората с нормално зрение като слепи. Прилагайки свои житейски критерии, мнозинството виждащи са склонни да идентифицират като слепи само тоталнослепите и слепите с остатъчно зрение. Поради това групата на слепите допълнително намалява и представлява една от най-малките инвалидни общности.

2. Особеностите в начина на живот и работа на българските слепи. Известно е, че значителна част от работещите слепи живеят и се трудят в производствено-жилищни комплекси /своеобразни гета/ на Съюза на слепите в България, което в немалка степен предполага формирането на донякъде затворени тифлообщества, членовете на които имат относително малко контакти с виждащи хора. Това е допълнителна пречка за получаването на адекватна информация от виждащите за слепите.

3. Недостатъчната пропаганда от средствата за масова информация /преса, радио, телевизия/ за живота и възможностите на слепите, за техните проблеми и постижения. В тази насока изглежда малка инициативност проявяват и органите и организациите на Съюза на слепите в България.

4. Консервативността на доминиращия социален стереотип за слепите, формиран под влиянието на информацията от предишните поколения, художествената литература и представите, преобладаващи в конкретната социална микросреда. Разбира се, социалният стереотип се влияе и от непосредствения личен жизнен опит, макар че неговата интерпретация при отделните индивиди в голяма степен става през призмата на доминиращия социален стереотип, сякаш се търсят основания, аргументи и доказателства в подкрепа на вече функциониращия познавателен модел за даденото явление или обект на базата на стереотипа. Хората подхождат в повечето случаи към опита си избирателно, търсейки и намирайки в него онези елементи, които са в синхрон с изградените вече у тях представи /Арънсън, 1984/.

При анализ на резултатите от едно дифузно проучване не могат да се правят генерални обобщения и общовалидни изводи. Но данните от това проучване са повод не само за размисъл, а могат да се разглеждат и като един опит за социално-психологическа фотография на някои от нагласите на виждащите към слепите.

1. Горска пътека. Вие се движите по нея.

Вървя по не много широката горска пътека. Гората около мен е разнообразна, предимно широколистна, има всякакви дървета, храсти, треви и цветенца. По дърветата до пътеката има маркировка като тази по туристическите маршрути. Слънцето прозира през клоните на дърветата и създава причудливи светлосенки. От време на време отстрани на пътеката гората отстъпва място на някоя слънчева полянка с много цветя. Вървя по пътеката и се чувствам добре, мисля си колко е красиво всичко около мен и колко съвършено.

2. Намирате ключ, лежащ на пътя.

Изведнъж виждам на пътеката ключ - много е странен. Железен, голям и старинен. Не съм виждала такъв досега. Като че ли отключва някакви големи порти. Взимам го в ръка, тежък е. Чудя се дали да го взема или не. Ами ако някой си го потърси ? Ами ако пък е оставен нарочно, за да го намеря ? Накрая го взимам. Любопитно ми е какво отключва. Ще разбера, си казвам.

3. Планински поток.

Както си вървя по пътеката и стигам до един поток, който пресича пътеката. Водата е бистра, но и буйна. Но мен не ме е страх. Нагазвам в потока, за да премина от другата страна. По средата водата е доста дълбока и ми стига до подмишниците, но аз продължавам напред и накрая излизам от потока от другата му страна. Чувствам се освежена и някак успокоена, че съм направила правилното нещо.

4. Мечка. Какво прави, какво правите вие?!

Продължавам да си вървя по пътеката и изведнъж виждам отстрани между дърветата мечка. Първоначално се сепвам, но после отново поглеждам и виждам, че това е по-скоро мече. Едно такова пухкаво и дебеличко, с кафяви, почти черни очички, които ме гледат любопитно, дори малко уплашено. Усмихвам му се и си казвам: "Не се страхувай, мъниче, нищо няма да ти сторя. И мен малко ме е страх от теб.". То като че ли разбира какво си мисля, тръсва глава, обръща се и се скрива сред дърветата.

5. Постройка. Каква? какво правите?

Ненадейно пътеката извежда към една къщичка сред гората. Къщичката е едноетажна, с остър покрив с червени керемиди, с врата отпред в средата и прозорци от двете страни на вратата. Има ограда, по-скоро жив плет, който огражда дворче с лехички със цветя. Май никой не живее в къщичката. "Защо ли ? Толкова е красиво и спокойно тук." - мисля си.

6. Куче.

Влизам през портичката и обикалям къщичката. Отзад има вързано куче. Голямо, рошаво, прилича на немска овчарка. Първо се стряскам и се отдръпвам. Май и то се стряска като ме вижда. А после ме поглежда с големи, влажни и тъжни очи. Става ми жал за него и се приближавам. Погалвам го по главата, то примижава доволно. Тогава го развързвам и му казвам, че е свободно, да върви където иска. То ме поглежда с благодарност и отърква глава в крака ми, а после тръгва след мен. Радвам се, че не съм сама вече.

7. Зад постройката, кон пасе трева.

Продължавам да обикалям около къщата и виждам един кон, който пасе. Много е красив, кафяв с черна грива, елегантен и грациозен, с бяло петно на челото като звездичка. Решавам да го яхна. Никога до сега не съм яздила кон. Мятам се на гърба му и се учудвам колко е лесно и хубаво да яздиш. Препускаме в галоп, косата ми се вее от вятъра. Чувствам се свободна и щастлива.

8. Стигате до морски бряг. (Явно пътеката е слязла надолу, без да усетите, умислени по пътя...)

Препускайки стигам до морския бряг. Незнайно как и кучето ни е догонило. Скачам от коня и се събувам боса. Обожавам да се разхождам по пясъка и да го усещам между пръстите си. Сядам на брега и се заглеждам в морето. Кучето се сгушва до мен. Разсеяно го галя с ръка. Колко е спокойно.

9. Морето.

Морето е спокойно и гладко. Има съвсем малки, лениви вълнички. Преливат се всички нюанси на синьото и зеленото. Водата е прозрачна и чиста. Събличам се и се потапям в морето. После плувам навътре, докато малко се уморявам. Отпускам се на гръб, за да си почина малко. Толкова е приятно да те гали водата. После заплувам към брега. По-трудно ми е, сякаш нещо ме тегли навътре, но все пак успявам да доплувам на брега. Излизам и оставям на слънцето да изсуши капките вода по тялото ми. Чувствам се малко замаяна. Приспива ми се. Лягам на пясъка и заспивам. Присънва ми се огромен бял замък като средновековните (не че някога съм виждала, но съм сигурна, че е точно такъв). Стигам до портата му и виждам ключалката. Сещам се, че имам един ключ, които, може би, отключва точно тази порта. Решавам да пробвам. Ключът идеално пасва на бравата и тежката порта се отваря със скърцане. Пристъпвам навътре и усещам красива бяла светлина. В този момент се събуждам с чувство на доволство, че съм разбрала за къде е ключа.

Хм...Обикновенно жените,които управляват някаак си случайно управляват добре...

←

Няма нищо случайно ! И жените могат да са добри управници и това няма да е резултат на случайно стечение на обстоятелствата, а напротив - на много по-големи усилия от тяхна страна, положени, за да преодолеят насадения предрасъдък, че, видите ли, мъжете ги бива повече за политици и управници.

Така е, направо управляват много по-добре.

Фактът, че все още са по-малко се дължи на това, че чисто исторически времето, в което жените напълно почват навлизат във всички сфери на живота е още близо.

Впрочем, Маргарет Тачър е доста против както дискриминацията, така и против самоцелния феминизъм; например за жените в армията. "Някои от нас управляват държави, и то добре, но това не значи, че армията трябва да намали нормативите си, само и само да ги покриват и жените".

←

Напълно съм съгласна с това ! Все още светът е твърде много мъжки и за жените - добри политици е много трудно да се наложат, да завоюват доверие и да се утвърдят на върхови управленски позиции.

А Маргарет Тачър я посочих само като пример за "голям" политик.

А това е от "Сирените" на Еманюел Роблес.

"- Спомняте ли си Четвъртото евангелие ?

- Моля ?

- Евангелието на Свети Йоан. Епизода с прелюбодейката.

- Да, но каква е връзката ?

- Свети Йоан разказва как Христос, докато слушал какво говорели около него и докато отговарял на хората, които го разпитвали, започнал с показалеца си да пише върху пясъка.

- Пако, какво искате да кажете ?

- Нещо всеизвестно: никому не дошло на ум да прочете и запомни онова, което Христос написал. Никой ! Ние сме като фасисеите, ненаблюдателни.

- Какво, според вас, е написал Христос ?

- Откъде да знам ? Може да е писал за страшната самота на човека в този свят ? Или за любовта, която е единствен лек за нея ?"

Да започна с любимия ми "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма - баща

"... на този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние с друго. Нищо повече. Само, които е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."

"... до деня, когато Господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи:

Чакай и се надявай !"

Като всяко правило и това си има изключения. Спомнете си за Елизабет І, Екатерина Велика, Маргарет Тачър ...

Еволюцията на един IT специалист типично върви по следния начин:

1) Фаза Ентусиаст - запалва се по компютрите дали с игри, дали с чат, дали с нещо друго - определено забавно. Много ръчкане, цъкане, жаргон. Малко жени, много мечти.

2) Фаза Изследовател - бъдещия програмист вече цъка и ръчка не за кеф, а за да схване как работи тая-оная програмка и каруцата като цяло. Кефа е като прецака/хакне/кракне/сецне/преебе нещо и въобще да докаже на компа че е една проста (в буквалния смисъл) машина

3) Фаза Създател - правят се страховити програмни приложения от типа hello, world!, сайт на кварталното кафе, на яката мацка от съседния вход/блок/клас, програма за предвиждане числата от тотото или смятане на калориите в храната.

4) Фаза Ученик - четат се книги (препоръчани от познат гуру), навлиза се в дебрите на циклите, рекурсиите и другите магии. Екзотичните понятия протокол, структура, алгоритъм и прочее губят магическия си ореол и придобиват научно звучене. Усещането че зад една добра програма стои повече къртовски труд и многочасово еднообразно цъкане измества представата за магическата пръчка и йога уменията.

5) Фаза Калфа - писането за пари започва да се намърдва бързо в територията "кеф". Лека-полека ореола на тоя/оня език/платформа/протокол като панацея и философски камък избледнява. Все още обаче писането е удоволствие, така че човек поема стоически гадни и досадни задачи за малко пари, утешавайки се с идеята че му плащат да си прави кефа

6) Фаза Девелопер - човека вече пише за пари. Писането за кеф е като хоби, и то в екзотични и трудно реализуеми области и проекти. Почва активна употреба на леки стимуланти - кафе/чай/бира. С изумление се установява че колежките имат други достойнства, освен да дават пари назаем и да изкрънкват социални придобивки от шефа

7) Фаза Професионалист - трудно описуема. Всевъзможни ексцентрични мании, привички и навици отдалечават девелопера от нормална човешка персона. Парите и жените са заели достойно място - първо и единствено. Начините за придобиването им се характеризират с непреклонност, неподбиране на средствата и отчайваща липса на скрупули. Цинизмът образува метастази и става изтънчен и неподатлив на терапия. Детското в девелопера заема нови върхове - игричките, ината и причудливите навици рязко контрастират с алчността, самолюбието и мизантропията. Още една човешка личност е безвъзвратно загубена за обществото...

Империята отвръща на удъра:

Описание на продукта WIFE 1.0

НАБЛЮДЕНИЯ НА ЕДИН ОПИТЕН ПОТРЕБИТЕЛ

←

Браво, Spirit, достоен отговор Чудех се кога ще се сетите

Философията не се научава; философията е съчетание на придобитите науки с гения, който ги прилага - абат Фария ("Граф Монте Кристо")

П.С.

Послушах те @Bridget, и благодаря за съвета

←

Няма защо, пак заповядай

Ще взема и аз понапиша разни цитати тук, но когато имам време. Дано да ви харесат

По Дискавъри има такава поредица от много кратки филмчета от по 10-15 минути. Във всяко се представя езика на някой рядък и почти изчезващ етнос от целия свят. Много е интересно. От там чух за такива народи, каквито не съм предполагала, че съществуват.

Така че, ми се струва, че въпроса на анкетата не е добре формулиран.

Все пак, нека не пропускаме факта, че всеки от тях е имал министри, съветници, експерти, които са го "оплождали" с идеи...

Древните китайци казват, че не е важно кой е на власт (кой е владетелят), а е важно, кои са съветниците му.

←

Точно така ! Освен това нито един от тях не е управлявал като цар и самодържец (е, може би, с изключение на Бай Тошо), а е провеждал политика на определена партия. В този смисъл гласуването за най-несполучлив премиер може да се тълкува и като гласуване за най-несполучлива политика. А и съвсем отделен е въпроса дали даден премиер е успял да проведе определената политика на партията му. Така че

Няколко линка към ресурси по Средновековна история (MEDIEVAL HISTORY)

http://www.msu.edu/~georgem1/history/medieval.htm (EN)

http://www.historyguide.org/ancient/ancient.html (EN)

http://mhj.sagepub.com/ (EN)

http://www.learnhistory.org.uk/medieval/index.htm (EN)

http://www.historylink101.com/midieval.htm (EN)

http://www.awesomelibrary.org/Classroom/So...d_Medieval.html (EN)

http://www.historicaltextarchive.com/books...wbook&bookid=64 (EN)

http://www.historicaltextarchive.com/books.php (EN)

http://www.historicaltextarchive.com/sections.php (EN)

Ахаха ,

май имаш пръст на комунизма 

←

горе-долу, детството и тийнейджърските ми години минаха по време на социализма

ама пък има много свежарски лафчета от тогава

Както сте разбрали (а, може би, не), аз си падам по майтапите, затова ви предлагам една страхотна колекция:

Най-безумните лозунги:

1. ТКЗС: Всеки кооператор – свиня ! Всеки комунист – две ! Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срущу агресорите ! Да не оставим неодрусана слива в нашето село !

2. Лична хигиена: Не слагай чужди тела в устата си ! Въшката е най-опасен враг на Родината. Унищожавайте я !

3. Народно здраве: Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ !

4. Армия, милиця, пожарна: Дръж маркуча си в изправност ! Милицията принадлежи на народа и наръдът принадлежи на милицията !

5. Планова икономика: Повече кожи за Партията !

6. Трудова етика: При директора се влиза само в случай на голяма нужда.

7. Външна политика: Рейгън – враг номер една на Тутраканска селищна система !

8. Дом и семейство: Във всеки дом – добитък ! Мирният атом – във всеки дом !

9. Отдих и туризъм: Който не познава Сибир, не познава СССР ! Обещаваме да намалим стойността на един човеколеглохраноден с 0,02 ст.

10. Хумор, сатира и забава: 25 години народна власт – 25 години цирк.

Извън класацията:

Да покрием навреме младите кобилки.

Събличай се бързо, и други чакат след теб.

Да строим социализма с подръчни средства.

Всички комунисти – под земята (лозунг в рудник).

В някой редки случай се получават фалове и се стига до рекламации от сорта

Писмо на една недоволна съпруга до производител на софтуер

"Миналата година упгрейдвах програмата "Интимен приятел 4.2" на "Съпруг 2.1" и забелязах, че новата програма прави неочаквани промени в някои от модулите. Като за начало започна да ограничава достъпа ми до файлове като "цветя 3.6" и "бонбони 11.8", като нямаше проблеми с тях при "Интимен приятел 4.2". Освен това "Съпруг 2.1" напълно изтри програмата "Романтика

9.9", но в замяна на това инсталира "Мач 3.0". "Разговори 8.4" вече не работи, а "Чистене 5.3" напълно съсипа системата.

Подпис: Недоволна Съпруга

Отговор:

Драга Недоволна Съпруга,

Най-напред трябва да ви информирам, че "Интимен приятел 4.2" е програма за забавления, а "Съпруг 2.1" е операционна система.

Опитайте да въведете командата "С":А МИСЛЕХ, Че МЕ ОБИЧаШ\" и инсталирайте "сълзи 7.7". Това автоматично ще задейства "цветя 3.6" и "бонбони 11.8".

НЕ инсталирайте "тъща 3.3" и НЕ прейсталирайте "Интимен приятел 4.2". Това ще съсипе "съпруг 2.1" и той няма да може да действа така добре.

Като цяло "съпруг 2.1" е добра програма, но ви препоръчвам да добавяте файлове "вкусна храна 5.1" и "хубаво тяло 7.8"

Приемаме, че нещата са се развили по благоприятен начин и вече сте съпруг и съпруга (или пък просто живеете заедно) с програмиста. Тогава естествено ви е необходимо това

Съвети за жената на истинския програмист

Странно защо се изписаха купища хартия за митологизирания образец на Истинския програмист. За неговото неадекватно, пречупено от професионално увредената му психика отношение към обкръжаващия го свят. За нежното му отношение към обожаваната машина, единствената, която го разбира. А за мъченицата на съдбата, неговата богоизбрана половинка, с цялата си душа и сърце отдадена на него, няма нито ред. Нито капчица съжаление, нито байт или думичка поне за утешение на наранената й изстрадала душа.

Ще се опитам да запълня този пропуск, като опиша тежката съдба на страдащите жени,свързали завинаги живота си (или канещи се да го свържат) с Истинския програмист. Нещо повече, смятам да им дам няколко неоценими, лично изпитани съвета, които биха облекчили съвместното им съществуване със заклетите компютърофили.

ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ПРОГРАМИСТ ОТ СЪПРУГА ИЛИ КАНДИДАТ ТАКАВА

• В никакъв случай не бива да разбирате повече от мъжа си от програмиране.

• Свободно трябва да боравите с компютърните термини, като по възможност поне мъгляво трябва да разбирате значението им.

• Трябва да знаете отговора на всеки алгоритмичен проблем, затруднил мъжа ви за повече от 4-5 часа. В противен случай рискувате да проведете цяла седмица с комплексиран, псуващ "бъгавата щайга" мъж.

• Осъзнайте,че ASCII не е произволен набор от знаци, а има свой, макар и труден за разбиране скрит смисъл.

• Никога, ама никога не го молете да ви учи да работите с компютъра,защото още на втората минута ще почне да се чуди как е могъл да се ожени за толкова тъпа жена.

• Никога не споменавайте пред него, че според вас компютърните игри са за деца, а не за възрастни.

• Разберете, че новата версия на DOOM е съвсем основателна причина за провала на отдавна планираната вечеря у майка ви.

• Проумейте, че новият продукт на фирмата му е много по-важен от вашите чувства, вашето здраве, че и от самата вас.

• Не се сърдете, но единствената причина все още да не е забравил името ви е, че това е паролата на неговия компютър.

• Ако мъжът ви не се е прибирал от седмица вкъщи, не звънете в полицията, а оставете съобщение в любимия му BBS!

• Забравете телефона. Той е измислен само за да се включва модемът към него!

• Ако от кухнята се чуе вопъл "F1", не се чудете, а тичайте - кулинарните опити на мъжа ви са завършили с неуспех и той отново се нуждае от вашата помощ.

• Не се радвйте, а още по-малко притеснявайте когато мъжът ви хукне да търси чистачка. Сигурно е, че това няма нищо общо с чистотата в къщата.

• Свикнете сама да бършете монитора му, за да не се чудите после къде изчезват всички парцали и гъби от къщата ви или какви са тези странни черни петна по ръкавите на новата му риза.

• Не покривайте компютъра му със симпатичната дантелена покривчица, която баба ви с толкова труд избродира. В най-добрия случай мъжът ви ще си избърше монитора с нея.

• Не се обиждайте, ако в пристъп на искрена нежност поиска да му родите едно Power Macintosh-че. И в никакъв случай не го питайте какво точно е това.

• И ако все пак вместо Power Macintosh-че му родите син или дъщеря, не хранете никакви надежди, че синът му може да стане нещо различно от програмист. Или пък,че дъщеря ви има някакви шансове в тази професия.

• Изобщо не се чудете защо синът му, макар и кърмаче, не плаче единствено пред компютъра, а напротив - гледа като омагьосан екранa и протяга ръчички към клавиатурата.

И все пак мъжат ви не е толкова лош. Че кой друг ще ви нарича "лазерно принтерче", "гениална мишчице", "отхапана многоцветна ябълчице", "мое мониторно филтърче" или пък "щракаща моя клавиатурчице". Не се стряскайте дори ако заради вас силициевият мъж се изправи пред дилемата "поет или програмист?" и затънал в творческо безумие,почне да бълва творби от рода на:

Fat-ът ми се del-на

и диска ми не бачка.

Застанал съм на нокти,

трябва ми чистачка!

Рано или късно той ще се осъзнае и ще намери призванието си. Ще се върне към любимата си машина и ще престане да забелязва всичко наоколо. Даже и вас. Какво остава за другите жени.

Ха, че вие сте истинска щастливка!

Така, след като се ориентирахме към обект програмист, е добре да го накараме да направи следното:

Писмо на влюбения програмист

Скъпа!

Инсталирал съм се в теб до уши. Ти форматира целия ми мозък. В моята оперативна памет досега не е имало подобно нещо. При вида ти, веднага ми се увеличава честотата и обема на диска. Хайде да създадем с теб директория.

Но първо предлагам - романтична вечеря при загасени монитори. Можеш сама да избереш меню-то. Лично аз предпочитам CD-rom, но обещавам да не се рестартирам. После ще отидем в моят сайт, или пък в твоя. Ще отворим един за друг своите файлове. Аз ще влиза и излизам, без никакви зависвания. Ще видиш, колко много ще ти хареса моят драйвер. И не се притеснявай за своята сигурност, аз имам антивирусна защита. Главното е да не забравяш навреме да се запазваш.

Помисли си, моля те. Когато си съгласна, кликни два пъти. Само едно искам да те помоля - използвай по-рядко своята саунд карта.

Ако изпълниш това ми желание, тогава между нас ще има пълен и взаимен ъпгрейд.

За да продължим с майтапите в тази тема, ви предлагам как изглеждат нещата от женска гледна точка Забавлявайте се !

Как да си отгледаме програмист

Уважаеми жени!

Навярно сте се сблъсквали с такъв проблем - купили сте за новия апартамент мебели, теракота и фаянс, перденца и слончета, но чувствате липсата на уют и още нещо. Това чувство за незавършеност означава, че за дома е необходим един дребен детайл, а именно - мъж.

Горещо ви препоръчваме в такъв случай да си завъдите програмист.

Той е достатъчно непретенциозен, няма да ви пречи и не заема много място.

Освен това, четейки обявите по вестниците лесно можем да установим, че програмистът е една от най-модните и елитни породи мъже.

Прочетете внимателно даденото по-долу описание и помислете - може да се окаже, че това е Той - този за когото сте мечтали цял живот....

Екстериор:

Програмистът може да бъде голям или малък. Съгласно изискванията е с дълго типично окосмяване, характерна плешивина, обикновено брада и мустаци (необходима е поддръжка за да се запази описания външен вид). Погледът на програмиста е леко разсеян и блуждаещ, гърбът е леко огънат напред. С други думи, той е достоен за внимание и завист от страна на вашите приятелки - омъжени за банкери, асенизатори, политици и комбайнери.

Първоначални инвестиции:

За съжаление, този елемент от пейзажа изисква доста големи първоначални инвестиции. Ще ви бъдат необходими:

1. Персонален компютър (процесор Pentium III или в краен случай Athlon).

2. Маса и стол.

3. Пепелник.

4. Чаша за кафе с вместимост 0.5 л.

5. Бира (много пъти)

Как да намерим програмист.

Програмистът няма строго определен ареал на обитаване, но най-лесно може да бъде открит на големите компютърни изложения, където тази порода има склонност да се събира на големи стада (хергелета). Извън сезона, може да бъде забелязан в големите компютърни магазини, интернет центрове и общо взето, на най-необичайни места, като например трамвая, стадиона и даже в заведенията на МакДоналдс. Ще го познаете по списание “Компютър”, "Byte" или по дебели книги с непонятни заглавия. Ако програмистите са повече от един, лесно ще ги отличите по езика, който прилича на трудновъзпроизводима смес от калифорнийски и правешки наречия.

Програмистът е нощно животно, и поради това му е необходима отделна стая с тъмни пердета. Желателно е да има отделен телефон, в противен случай рискувате никога повече да не се чуете с вашите приятелки. Не е необходимо да оборудвате стаята с легло - програмистът ще дреме на дивана докато вие сте на работа.

Улавяне.

За да уловите програмиста е достатъчен който и да е детайл от вашия предварително закупен компютър. Приближете се внимателно към програмиста, покажете му детайла като едновременно тихо шепнете “вирус”,“диск”, “монитор”. Също така не забравяйте да споменете и магическата дума “бира!”. След като привлечете вниманието на програмиста, го помолете да ви оправи разваления компютър. Ще тръгне след вас като програмист! Докато той разглежда компютъра ви, го почерпете с бутилка бира (в никакъв случай халба!).

Той е ваш!

Демонстрация.

Демонстрацията на програмиста трябва да бъде внимателно премислена още преди улавянето. Никога не слагайте монитора с гръб към стената! Програмистът по принцип не се обръща, даже когато му викате на ухото, и в такъв случай ще можете да показвате на своите приятелки и на Петрова от горния етаж само неговия гръб. Затова, работното място на програмиста трябва да бъде разположено така, че към него да има достъп от всички страни. Препоръчваме ви да монтирате в стаята кондиционер, който се включва от съседната стая, защото иначе няма да намерите програмиста в задимената стая.

Дресиране.

За съжаление, програмистът практически не се поддава на дресировка. Все пак, може да бъде научен да извършва някои прости действия - да купува хляб, да включва телевизора, да изхвърля боклука и т.н. Тези условни рефлекси се усвояват особено добре при захранване с бира и кренвирши. Ако успеете да го откъснете от компютъра (внимавайте, в такъв момент програмистът е много опасен) можете да го вземете с вас в магазина и да го научите да носи чантата с покупките. Трябва да имате предвид, че някои прости команди, които са понятни за другите породи мъже, програмистът приема съвсем различно - например, “затвори прозореца!”, “излез оттам!”, “виж, мишка!” и т.н.

Следвайте тези препоръки и вашият любимец ще бъде винаги бодър и ще краси дома със своето присъствие!

И искам да ви питам коя е по добра - "Наследникът от Калкута" или "Граф Монте Кристо" (още не съм я чел, но след като се позанимая малко със сайта и посложа инфо смятам да я започна в началото на идния месец) Много ще ми е любопитно да разбера мнението ви   

←

Определено "Граф Монте Кристо" е класа над "Наследника от Калкута" И "Наследника" е добра, но в никакъв случай не може да постигне внушенията на "Графа". Чела съм и двете книги преди много години, още като ученичка, и досега ми се е запечатал в съзнанието края на "Граф Монте Кристо":

"... до момента, в който на човек ще му бъде позволено да знае бъщето си, цялата човешка мъдрост се съдържа в тези две думи: Чакай и се надявай !”

Уж приключенска книга, а третира общочовешки и винаги актуални въпроси - за приятелството, за любовта, за вярата в другия, за отмъщението, за възмездието, за силата на човешкия дух и т. н.

Щом още не си я чел, съветвам те да я прочетеш по-скоро - заслужава си

Права си Добре дошла между другото

←

Благодаря, Warlord, за приветствието. Трябва да кажа, че ми е твърде интересно да чета писанията ви. Ще драсвам и аз нещо, стига да имам време.

Аз пък от това си правя заключение, че Историка я е водил на всичките тези места и със сигурност е било много гот

Трябва и аз да заведа моята приятелка на планина за няколко дена най-накрая. Верно, че като останем по-дълго време само двамата в повечето случаи се изпокарваме за глупости, ама сред природата е друго

←

За съжаление, ИСТОРИКА още не ме е водил на всички тези места, но не е било поради липса на желание, а поради липса на време и то от моя страна.

Дааааа, май аз съм тази, в която ИСТОРИКА е влюбен и го кара да бъде такъв романтик. А също и успява понякога да го измъкне от паяжините на историята и древния свят, за да го заведе на разходка на Гребната база, например.

Всъщност, не е толкова важно къде ходите с приятелката/приятеля си - на Айфеловата кула или в градската градина, важно е как се чувствате с нея/него, докато сте заедно. Да се "изпокарате за глупости" винаги се намира време, аз ви пожелавам да намерите повече време да си казвате, че се обичате и искате да сте заедно, защото това е най-хубавото нещо на света!

P. S. А за хорото и наследниците има време.