Днес видях една статия от юнския брой на Science. Стори ми се интересна, макар че бие малко на пушилка, вижте защо:
"...на пръв поглед черната дупка е елеметарна като идея -- място в пространството, където гравитацията става безкрайно силна. На определено разстояние от центъра на дупката -- наречено хоризонт на събитията -- гравитацията е толкова силна, че дори и светлината не може да се измъкне... През 1974 година, теоретичният физик Стивън Хокинг разкрива че блaгодарение на квантовата механика, материята все пак може да се напуска черните дупки - т.н. лъчение на Хокинг. По този начин черната дупка се изпарява в продължение на мириарди, дори трилярди години, което си е един своеобразен парадокс.
Физикът Лорънс Краус и колегите му от Case Western Reserve смятат че са открили решение на загадката, което показва че черни дупки всъщност не могат да се образуват. Краус се позовава на теорията на относителността на Айнщайн, според която всяко тяло, което се приближава до хоризонта на събитията, ще изглежда сякаш спира завинаги. Реално, казва Краус, времето спира в този момент, което би означавало че черните дупки се изпаряват преди да се образуват.
Въпреки че Краус подркепя разсъжденията си със солидна доза уравнения, Кимбърли Уийвър от НАСА е твърде скептична за истинноста на твърденията на Case Western Reserve. Тя се позовава на факта, че още не са наблюдавани явления, които да подкрепят тази теория..."
Не че разбирам повече от физика от господин Крас, но нали уж никой не знае (или поне не си признава ) какви физични закони важат в черните дупки? Интересно ми е какви са тези велики уравнения...
цялата статия - Science Magazine