m2q

Orion

(the Hunter; abbrev. Ori, gen. Orionis; area 594 sq. deg.)

An equatorial constellation which lies between Taurus and

Monoceros, and culminates at midnight in mid-December.

Its origin dates back to Sumerian times, when it was

identified with the hero Gilgamesh and his fight against

the Bull of Heaven (represented by Taurus), but today it is

associated with the son of Poseidon, in Greek mythology,

a mighty hunter who is accompanied in the sky by his two

dogs (the constellations Canis Major and Canis Minor) in

pursuit of a hare (the constellation Lepus). The brightest

stars of Orion were cataloged by Ptolemy (c. AD 100–175)

in the Almagest.

A conspicuous constellation and one of the few that

even remotely resembles the object after which it was

named, Orion is easily recognized by a quadrilateral of

first and second magnitude stars, α, γ , β and κ Orionis,

marking the hunter’s right and left shoulders, left foot

and right knee, respectively, within which lies a trio of

second-magnitude stars, δ, ε and ζ Orionis, in a straight

line, marking his belt, and below the belt another line of

fainter stars, 42, θ and ι Orionis, marking his sword.

The brightest stars in Orion are β Orionis (Rigel),

a triple system consisting of two bluish-white (B8 and

B5) components, magnitudes 0.2 and 6.8, separation 9.5,

the primary of which is the seventh brightest star in

the sky, and a third, unseen component which revolves

around the latter in a period of 9.86 days, α Orionis

(Betelgeuse), a red giant semiregular variable (range 0.0–

1.3, average period about 2335 days), which is usually

considered to be the tenth brightest star in the sky,

γ Orionis (Bellatrix), magnitude 1.6, ε Orionis (Alnilam),

magnitude 1.7, ζ Orionis (Alnitak), a close binary with

bluish-white (O9.5 and B0) components, magnitudes 1.8

and 4.0, separation 2.4, κ Orionis (Saiph), magnitude 2.1,

and δ Orionis (Mintaka), a multiple system consisting of

a bluish-white (O9.5) eclipsing binary (range 2.14–2.26,

period 5.73 days) with a third, very close companion,

magnitude 3.8, separation 0.27, and a fourth, bluish-white

(B2) component, magnitude 6.3, separation 53. There are

nine other stars brighter than fourth magnitude.

Another interesting multiple system is σ Orionis,

which consists of a very close binary with bluish-white

(O9.5 and B0.5) components, magnitudes 3.8 and 5.2,

separation 0.2, period about 170 years, and three other

bluish-white (A2, B2 and B2) components, magnitudes 8.8,

6.9 and 6.6, separations 11, 13 and 43 respectively.

Other interesting objects include the middle star in

the sword of Orion, θ Orionis, which is a wide double with

components θ1 and θ2 135 apart. Each component is itself

multiple, θ2 consisting of a bluish-white (O9.5) primary,

magnitude 5.0, and a fainter, magnitude 8.3, secondary,

separation 0.4, while θ1 has four main components:

A (also known as V1016 Orionis), a bluish-white (O7)

eclipsing binary (range 6.7–7.7, period 65.43 days), B (also

known asBMOrionis), another bluish-white (B0) eclipsing

binary (range 7.9–8.7, period 6.47 days), separation 8.8,

C, a bluish-white (O6) star, magnitude 5.1, separation

12.8, and D, another bluish-white (B0.5) star, magnitude

6.7, separation 21.5. The latter four stars, known as the

Trapezium, are the brightest members of an open cluster

at the heart of the Orion Nebula (M42, NGC 1976), one of

the brightest emission nebulae in the sky, just visible to the

unaided eye as a faint misty patch.

The Orion Nebula is an area of ionized hydrogen (HII)

associated with a region of mostly molecular hydrogen

(H2) that forms part of the Orion Molecular Clouds, which

extend across the constellation. These are believed to be

sites of star formation, and infrared observations have

detected the presence of several young stars and star

clusters, such as the Becklin–Neugebauer (BN) object and

the Kleinmann–Low (KL) cluster, embedded in the gas.

Another well-known nebula is the Horsehead Nebula

(Barnard 33), an protuberance of dark nebulosity

silhouetted against a swathe of emission nebulosity (IC

434) that extends south fromζ Orionis. There are no bright

galaxies in Orion.

The Orionid meteor shower appears to radiate from

the constellation.

See also: Becklin–Neugebauer object, Betelgeuse, Horsehead

Nebula, Orion Nebula, Orionids, Rigel.

Virgo

(the Virgin; abbrev. Vir, gen. Virginis; area 1294 sq. deg.)

an equatorial zodiacal constellation which lies between

Leo and Libra, and culminates at midnight in mid-April.

Its origin dates back to Babylonian times and it has been

associated with numerous female deities, including Ishtar

(Babylonia), Isis (ancient Egypt), Demeter (ancient Greece)

and Astraea (ancient Rome). Its brightest stars were

catalogued by Ptolemy (c. AD 100–175) in the Almagest.

Virgo is the second-largest of the 88 constellations but

is not particularly prominent, save for its brightest star,

α Virginis (Spica or Azimech), magnitude 1.0. Other bright

stars include γ Virginis (Porrima), a fine binary with pale

yellow (F0) components, both magnitude 3.6 (combined

magnitude 2.7), separation 2.7, period 168.7 years (closest

2005), ε Virginis (Vindemiatrix or Almuredin), magnitude

2.9, ζ Virginis, magnitude 3.4, and δ Virginis, also

magnitude 3.4. There are five other stars of magnitude

4.0 or brighter.

There are no bright open star clusters or nebulae

in Virgo, but the constellation contains a large number

of galaxies, many of which are members of the Virgo

Cluster, which extends into neighboring Coma Berenices.

The brightest members of the Virgo Cluster are the giant

elliptical galaxies M49 (NGC 4472), 8th magnitude, and

M87(NGC4486,VirgoA), 9th magnitude, which is a strong

x-ray and radio source and from which emanates a jet of

material thought to have been expelled froma black hole at

its center. An interesting non-cluster galaxy is M104 (NGC

4594, the Sombrero Galaxy), an 8th-magnitude spiral with

a dark lane of obscuring dust presented almost edge-on.

The constellation also contains the first quasar to have

been detected (in 1963), 3C 273, magnitude 12.9.

The Galaxy’s large spherical halo (see GALACTIC METALPOOR

HALO and HALO, GALACTIC) may harbor as many as

several hundred billion WHITE DWARFS, a population as

large in number as the total number of stars in the

Galaxy’s disk (see DISK GALAXIES and GALACTIC THIN DISK).

Although this assertion is controversial, several astronomical

surveys provide strong support for it and the

implications affect fields of astronomical inquiry as

diverse as dark matter and star formation. The reason

that this population of white dwarfs may be related to

dark matter is tied to the fact that white dwarfs cool and

fade as they age. This means that a white dwarf as old as

the ancient halo is extremely faint. Current large-scale

imaging surveys can only see relatively nearby white

dwarfs, and only a tiny fraction of the halo’s mass exists

near the Sun, while the vast majority of the Galaxy’s halo

is thousands of light-years away.

The theory of gravity requires that the mass of the

halo must dominate that of the Galaxy’s disk. Since the

halo is largely invisible, it is almost entirely made of dark

matter (see DARK MATTER IN GALAXIES). Indeed, the known

population of normal stars in the halo constitutes a trivial

fraction of the total mass. However, those stars exhibit

properties distinct from disk stars, including rapid

motion relative to the Sun. As a result a halo star that

happens to be within the solar neighborhood can be distinguished

from a disk star by examining the rapidity

with which it passes through the solar neighborhood.

This is a statistical criterion, meaning that for any given

star one can assign a probability that it belongs to the

disk or halo. For a survey of many stars with such probabilities

one can estimate the actual number of stars in

the disk and halo populations.

The first hint that white dwarfs may be a significant

part of the halo emerged in 1996, when a group conducting

a MICROLENSING experiment claimed to detect indirectly

a large population of objects in the Galaxy’s halo

all with masses characteristic of white dwarfs. Instead of

actually seeing the white dwarfs themselves, they

observed the effect they have on images of stars in the

Milky Way’s companion galaxy the Large Magellanic

Cloud (see WIMPS AND MACHOS). The microlensing results,

now backed by several independent, similar experiments,

have found that at most 20% of the total mass of

the Galaxy’s halo may be in this supposed population of

white dwarfs.

In 2001 a search for moving stars in an archive of

photographic plates taken between 1950 and 1998

revealed about 20 nearby white dwarfs which are moving

so fast that they must be members of the Galaxy’s

halo. Statistical analysis of the data showed that at least

1% of the halo’s mass is due to a population of white

dwarfs. Alternative interpretations of this survey suggest

that a fraction of this population may be part of the

Galaxy’s thick disk. In all of the interpretations, however,

there still appears to be an unexpectedly large number

of white dwarfs in the halo, constituting at least 0.5% of

the halo’s mass.

With 0.5–20% of the halo’s mass accounted for by

white dwarfs, a fraction of the Galaxy’s dark matter has

finally been identified. Furthermore, the halo white

dwarf population is important to STAR FORMATION theory.

Ongoing star formation creates many low-mass stars for

every high-mass star. If the same proportions of highand

low-mass stars formed 13 billion years ago, when the

halo formed, only one to five halo white dwarfs should

have been found by the recent survey. This is known

because the low-mass halo stars have not had enough

time to evolve into white dwarfs, and we know the number

of low-mass stars in the halo. That number, assuming

a universal star formation process, determines the number

of high-mass stars that have evolved into white

dwarfs in the halo. The actual numbers observed imply

that high-mass stars formed more readily in the halo

than they do at present.

The Galaxy’s large spherical halo (see GALACTIC METALPOOR

HALO and HALO, GALACTIC) may harbor as many as

several hundred billion WHITE DWARFS, a population as

large in number as the total number of stars in the

Galaxy’s disk (see DISK GALAXIES and GALACTIC THIN DISK).

Although this assertion is controversial, several astronomical

surveys provide strong support for it and the

implications affect fields of astronomical inquiry as

diverse as dark matter and star formation. The reason

that this population of white dwarfs may be related to

dark matter is tied to the fact that white dwarfs cool and

fade as they age. This means that a white dwarf as old as

the ancient halo is extremely faint. Current large-scale

imaging surveys can only see relatively nearby white

dwarfs, and only a tiny fraction of the halo’s mass exists

near the Sun, while the vast majority of the Galaxy’s halo

is thousands of light-years away.

The theory of gravity requires that the mass of the

halo must dominate that of the Galaxy’s disk. Since the

halo is largely invisible, it is almost entirely made of dark

matter (see DARK MATTER IN GALAXIES). Indeed, the known

population of normal stars in the halo constitutes a trivial

fraction of the total mass. However, those stars exhibit

properties distinct from disk stars, including rapid

motion relative to the Sun. As a result a halo star that

happens to be within the solar neighborhood can be distinguished

from a disk star by examining the rapidity

with which it passes through the solar neighborhood.

This is a statistical criterion, meaning that for any given

star one can assign a probability that it belongs to the

disk or halo. For a survey of many stars with such probabilities

one can estimate the actual number of stars in

the disk and halo populations.

The first hint that white dwarfs may be a significant

part of the halo emerged in 1996, when a group conducting

a MICROLENSING experiment claimed to detect indirectly

a large population of objects in the Galaxy’s halo

all with masses characteristic of white dwarfs. Instead of

actually seeing the white dwarfs themselves, they

observed the effect they have on images of stars in the

Milky Way’s companion galaxy the Large Magellanic

Cloud (see WIMPS AND MACHOS). The microlensing results,

now backed by several independent, similar experiments,

have found that at most 20% of the total mass of

the Galaxy’s halo may be in this supposed population of

white dwarfs.

In 2001 a search for moving stars in an archive of

photographic plates taken between 1950 and 1998

revealed about 20 nearby white dwarfs which are moving

so fast that they must be members of the Galaxy’s

halo. Statistical analysis of the data showed that at least

1% of the halo’s mass is due to a population of white

dwarfs. Alternative interpretations of this survey suggest

that a fraction of this population may be part of the

Galaxy’s thick disk. In all of the interpretations, however,

there still appears to be an unexpectedly large number

of white dwarfs in the halo, constituting at least 0.5% of

the halo’s mass.

With 0.5–20% of the halo’s mass accounted for by

white dwarfs, a fraction of the Galaxy’s dark matter has

finally been identified. Furthermore, the halo white

dwarf population is important to STAR FORMATION theory.

Ongoing star formation creates many low-mass stars for

every high-mass star. If the same proportions of highand

low-mass stars formed 13 billion years ago, when the

halo formed, only one to five halo white dwarfs should

have been found by the recent survey. This is known

because the low-mass halo stars have not had enough

time to evolve into white dwarfs, and we know the number

of low-mass stars in the halo. That number, assuming

a universal star formation process, determines the number

of high-mass stars that have evolved into white

dwarfs in the halo. The actual numbers observed imply

that high-mass stars formed more readily in the halo

than they do at present.

Wormhole

Ahypothetical shortcut, or ‘tunnel’, that, in principle, may

link the interior of a black hole to another universe or

to another location in our universe. During the 1930s,

Albert Einstein (1879–1955) and Nathan Rosen (1909–95)

showed that the sharply curved spacetime of the interior

of a black hole may open out again into another spacetime

(another universe). The hypothetical connection between

these two regions of spacetime came to be known as an

Einstein–Rosen bridge. An alternative interpretation is

that the bridge, or tunnel, links two different regions in

the spacetime of our own universe. More recently, the

term ‘wormhole’ has been used to describe a spacetime

tunnel of this kind. Although it has been speculated

that wormholes could be used to facilitate virtually

instantaneous interstellar travel, in practice it seems likely

that, even if wormholes do exist, they will be too small

and too short-lived (and too physically hazardous) to be

utilized in this way.

Year

The period of the Earth’s revolution around the Sun, or

of the apparent motion of the Sun on the ecliptic. It may

be defined in a number of ways, each of which leads to a

slightly different value:

Sidereal year. The time interval during which the Sun

apparently completes one revolution of the celestial sphere

relative to the stars (which, for this purpose, are regarded

as being fixed in space). This is equal to the revolution

period of the Earth around the Sun as measured relative

to the stars, and is equivalent to 365.2564 mean solar days.

Tropical year. The time interval between two

successive passages of the Sun through the vernal equinox.

Its length is 365.2422 mean solar days, about 20 minutes

shorter than the sidereal year. The difference arises

because of the effects of precession. As this definition of

the year is related to the recurrence of the seasons, the term

‘year’, if unqualified, is generally taken to mean ‘tropical

year’.

Anomalistic year. The interval between two

successive passages of the Earth through the perihelion

of its orbit which, because of a slow change in the position

of perihelion, is not quite the same as the sidereal year. Its

length is 365.2596 mean solar days.

Gregorian calendar year. This is the value of the year

adopted for calendar purposes, and is equal to 365.2425

mean solar days. For practical purposes it can be taken as

equal to the tropical year (the difference amounts to 0.0003

mean solar days).

Zero Gravity

A term sometimes used to describe the state of

weightlessness or free fall. Weightlessness is the sensation

experienced by a body falling freely under the influence

of gravity, in other words, experiencing no resistance to its

acceleration. Anastronaut in a spacecraft which is coasting

in a gravitational field experiences no sensation of weight

as both he and his surroundings are ‘falling’ at the same

rate. Zero gravity does not imply that there is no gravity

acting. A person in a freely falling lift will be accelerating

at the same rate as the lift itself; therefore, there will be

no relative acceleration (and therefore no force) between

the floor of the lift and his feet. He feels no sensation of

weight, but both he and the lift are falling in the Earth’s

gravitational field.

честита да е на всики

много успехи и нали знаете

и разбира се хаха живи и здрави

sin2x.cos6x=1 ми е дадено като отговор няма решение???

защо??някой може ли да я реши????

П.С.знам че задачата е елементарна ама имам да реша още 32 такива задачи а за тая не ми с занимава защото е единствената която няма решение

П.С.2 ако некой иска може да ги направа сичките 33 задачи на тест или да ви ги прата просто като задачи за некой на който му се решава

такааам

намерих си разработките и вестничитета

имам анализационни наблюдения върху всичките глави

имам като тема разработена "Силата на речта на Странджата" може да ти свърши работа по 3-тата тема и имам още за първата разработена тема "Герои и мъченици"

та това също може да се отнася до образите им.

кажи ако искаш некое от тия ще вида кога ще мога да го поустна тука

П.С.ех къде беха тия съчинения разсъжденияяяяя сега ненормални ЛИС-ове тцтццтц

за още търситука че в момента нямам време и ми кажи за кога ти трябват тези съчинения че след 2 ще имам доста време и ще си потърся разработките и ще ти напиша.

това мисла че може по-първата тема

НЕМИЛИ-НЕДРАГИ" - ГЕРОИ И ПРОБЛЕМИ

Милена Цанева

"Немил-недраг - който не е мил, драг някому, за когото никой не милее" - четеш в обясненията на академическия речник и си мислиш колко малко е това, което наричаме "значение" на думите, а какъв огромен свят може да стане всяка от тях, когато се превърне в образ.

Далече някъде в тъмните векове на робството се е родил този израз. Може би незнаен народен певец е наредил песен за тъжната участ на млад гурбетчия. Може би самият той е пожалил себе си - немил-недраг в тая пуста чужбина. Точни били думите и затова не се забравили, влезли в езика на народа. И когато по влашките улици тръгнали прокудени от родината си бунтовници - съдбата на хъша имала вече своя характеристика.

Яви се Ботевата песен - и старият народен израз се пропи от дъха на една своеобразна романтика, включи в себе си трагизма на чезнещите из влашките кръчми хайдушки войводи.

Дойде Вазов - и към поетичния дъх на този израз се прибави плът и кръв.

И отдавна вече за нас това не е просто словосъчетание с определено "значение" - това е атмосфера и настроение, образи и картини. Това е тъжната мелодия на нашата народна песен, трагичната романтика на Ботевия лиричен герой, развълнуваната реч на Странджата, дръзките очи на Македонски...

Вазов беше чувствителен към аромата на всичко българско. Той долови една вече създадена в народното съзнание асоциативна връзка и намери за своята повест заглавие, органически изникнало от нея. Дълбоко българско, непреводимо, самото то вече носи нещо от характерния колорит на хъшовския живот, подготвя ни за основния тон на повестта.

Основния тон - от него в голяма степен зависи доколко убедителен ще бъдеш. А толкова лесно е понякога гласът ти да прозвучи фалшиво. Особено когато пръв въвеждаш в българската белетристика нови герои. Техните образи са така необичайни, тяхната съдба е така трагична, а животът им така пъстър, че без да усетиш, може да се плъзнеш в една или друга посока - към сълзливата жалостивост, към романтичната преувеличеност, към битовото издребняване. Вазов съумя да избегне това. В едно време, когато българската белетристика все още не знаеше как да говори за трагичното, без да бъде сантиментална, и да утвърждава героичното, без да бъде високопарна, той пръв успя да съчетае в своя тон житейската трезвост с романтичната приповдигнатост .

Каква чудна смесица от драматизъм, лиризъм и хумор представлява повествованието на "Немили- недраги", но с какъв усет са намерени точните пропорции и как органично са слени в белетристично единство. Художникът рисува свободно и непринудено. Очите му виждат и смешното, и великото. Но всяка линия, която тегли, намира своето място в една обща картина. Затова впечатлението е удивително цялостно. От отделните образи и картини е създаден един свят. И тук, струва ми се, е една от най-силните страни на Вазовия изобразителен талант. Той не рисува просто отделни картини от живота - всяко от неговите по-значителни произведения е вече един малък свят.

Студена декемврийска мъгла обсажда крайдунавския град. Пустеят браилските улици. Само там, наравно със самата земя, свети малко прозорче - в задимената кръчма на Знаменосеца шепа окъсани, гладни хъшове живеят със спомена за минали битки...

Това е не просто видяно, това е преди всичко почувствувано. Това е не само изображение, това е и настроение. Авторът не ни оставя да стоим настрана от картините, които рисува - той изцяло ни потопява в тях. Почти физически усещаш студената декемврийска мъгла и самотната печал на опустяващите улици. И като малко откъснато островче ти изглежда след това бедната кръчма на Странджата със своите странни надписи и необичайни посетители. Прекрачили прага й, сякаш навлизаме в някакъв друг свят. Старият знаменосец с готварската престилка, чудните разговори за подвизи и сражения, патриотичните картини по стените, всичко е така чуждо на заобикалящата го действителност - сякаш шепа корабокрушенци са се подслонили тук, заобиколени от студената неприветност на океана, устремени изцяло в мислите си към света, от който са дошли.

"Румъния им даваше гостоприемство, но гостоприемствот о, което дава пустият бряг на изхвърлените от бурите мореходци, разломени и съсипани. Бяха сред обществото, но бяха в пустиня" - ще каже след малко и самият автор. Но още преди това той вече те е накарал не толкова с разума, колкото със сърцето си, със сетивата си сякаш да усетиш драматизма в положението на неговите герои - хора, които живеят в постоянен конфликт със заобикалящата ги действителност, изхвърлени извън обикновените релси на живота, заобиколени от враждебната студенина на едно чуждо за тях общество... И сякаш именно тази студенина е проникнала в сърцето ти заедно със студените дунавски мъгли...

Картината на зимната нощ, с която започва "Немили- недраги", за Вазов не е просто композиционна рамка, неизбежен авторов увод - тя е средство да се създаде съответно настроение, което по емоционален път да ни приближи към идейния патос на книгата. Конфликтите още не са се разгърнали, но водени от сигурната ръка на белетриста, ние вече чувстваме един от тях - конфликта между героите на повестта и обществото, сред което са намерили временен приют.

Впрочем и до края на книгата този конфликт не получава широко разгърнато сюжетно изображение. Румънската обществена действителност е извън фокуса на авторовото внимание. Тя само се чувства, чувства се през цялото течение на разказа като студена и враждебна стена, с която непрекъснато се сблъскват героите. Докато богатите български търговци естествено намират своето място в света на буржоазна Румъния, бунтовните хъшове остават в нея чуждо тяло. С един малък намек, с една дребна подробност Вазов неусетно ни дава да усетим неразбирането, студеното равнодушие и дори враждебност, които заобикалят неговите "немили- недраги".

Ето - цели разтреперани от вълнение, те слушат излязлата сякаш от душите им реч на Странджата. Отмити са всички наслоения на тежкия живот. В тоя миг те са така чисти, така изпълнени с готовност да носят докрай мъченическия кръст... А навън, от привлечената от шума тълпа долита само едно презрително- равнодушно:

- Булгари беци! [Пияни българи!]...

Чудно ли е след това, че накрая те ще се намерят и зад решетките, осъдени като крадци, и цялата безкористност на техния чист патриотизъм ще бъде снизходително превърната от буржоазния съд само в една бледа формула "облекчителни обстоятелства в делото".

Но и за този генерален сблъсък с морала на обществото, сред което са принудени да живеят неговите герои, авторът разказва някак си мимоходом. Него го интересуват не толкова външните сблъсъци, колкото самият вътрешен конфликт, не толкова самите събития от живота на хъшовете, колкото оная идейно- емоционална атмосфера, която те носят със себе си. В сюжета авторът не е включил нищо повече от това, което е било необходимо за общата характеристика на хъшовския живот. Ние дори не узнаваме каква е била жизнената биография на героите, преди те да са станали бунтовници. Не знаем откъде са те, имат ли жени и деца, каква е била мирната им професия, как е захвърлил свещеническия си сан Попчето. Техните портрети авторът извайва на плътния фон на едно по-общо описание на "бедните и презрени останки от героическите чети на Хаджи Димитра и Филип Тотя", този "нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава". Малко повече научаваме само за Бръчков. Тъкмо поради това, че когато се явява пред нас, той още не е хъш и неговият образ спомага да се открои по-ярко колоритът на хъшовския живот. Героите интересуват автора само като хъшове. И не върху жизнения път на отделните лица, а върху съдбата на българския хъш е основан сюжетът.

Повестта започва с идването на Бръчков и по-нататък действието върви главно по тая линия. Но това идване не е завръзка и Бръчков не е централен герой. Завръзка на някаква по-цялостна фабула тук изобщо не можем да търсим. Сюжетен център повестта няма.

Отделните моменти от повествованието са достатъчно обединени от общите герои и от големия исторически конфликт - борбата за освобождение на поробената родина. И авторът не търси здрава фабулна връзка между тях, нито строги пропорции в композицията. Той се спира по-подробно на ония епизоди, които могат да му дадат повече материал за характеристика на идейно- емоционалния свят на хъшовете, другите отбелязва само като хроника. С оглед на художествената задача, която си е поставил, това е напълно оправдано. Затова въпреки празнотите, които оставя, правейки скокове в развитието на действието, повестта създава впечатление на нещо твърде единно и цялостно. Тук Вазов сякаш въобще се е отказал да следва така наречените закони на жанра. В постройката на "Немили- недраги" има нещо от свободата, с която се пишат мемоари. Но всичко е подчинено строго и последователно на основната цел - да се въплъти в живи образи героичният устрем на една епоха, да се внуши романтичното обаяние на онова специфично българско историческо понятие, за което в нашия език има специално название - хъш.

Не са скроени по вкуса на сантименталния дребен буржоа Вазовите хъшове. Тяхното мъченичество не винаги е красиво. Техните постъпки неведнъж нарушават условните социални представи за нравственост. Те се хвалят и пият, лъжат и дори крадат. "Авантюристи, които срамят народната ни чест" - говорят за тях богатите български търговци, горди със своята "порядъчност".

Но прехласнат ги слуша възторжен двайсетгодишен хлапак, току-що избягал от еснафското спокойствие на бащината си магазия. Той не чувства киселата кръчмарска миризма, не вижда колко жалки са дрехите, колко наивни са патриотическите картини по стените. Сред спарения въздух на кръчмата той долавя свежия полъх на балканския вятър, очите му превръщат дрипите в хайдушки одежди, дървената лъжица в бунтовно знаме... Той няма да разбере, когато утре Македонски го измами на карти.

Това не е авторът, това е наивният млад герой. Но в "Немили- недраги" дълбокият проницателен поглед на зрелия художник и наивните чисти очи на героя едновременно се и разграничават, и сливат. В Бръчков Вазов рисува себе си. Но Вазов не е Бръчков. По-точно той е един Бръчков, дванадесет години по-стар, преминал вече суровата школа на емигрантския живот, преживял историческите поуки на Освобождението. Той много повече вижда, много повече разбира. И силата на неговото художествено виждане е именно в това, че от висотата на събраната житейска и историческа мъдрост той утвърждава преклонението, с което гледа на дръзките хъшове неговият млад и наивен герой.

Утвърждава го, без да мисли дали техните "отчаяни крайности" не са "опасен" пример за младите поколения (както ще твърди няколко години по-късно в известната си студия за Христо Ботев). И същевременно, без да си затваря очите пред дребните житейски истини. Той вижда и как шмекерува Македонски, и колко хумористично безпомощни са социалните "сатири" на Попчето, и колко смешно претенциозен е Мравката... И не крие това, което вижда - подсказва ни кой е продал на евреина дрехите на Владиков, позволява си дори да се надсмива над своите герои. С каква весела ирония разправя например за техния детски наивен план - ще дадат представление, ще съберат пари и с тях ще изпратят в Цариград човек да убие султана; и някога историята ще каже: "Изгубена Станка" уби султан Абдул Азис! Но... "Отде знаеш? Може и да го каже това историята... тя толкова чудесни работи ни разказва, щото нищо за невярване няма. Големите работи са ставали от малки причини... и тая изба може да разтрепери цяла империя..." Тези думи на Владиков не са ли в известен смисъл позиция и на самия автор? И не е ли неговият успех тъкмо в това, че ни е накарал да почувстваме как през малката кръчма на Странджата минава пътят на самата история, и хората, които играят наивната възрожденска пиеса, имат своите роли и в голямата историческа драма на епохата.

Наистина султан Абдул Азис ще бъде спасен, упоените от успеха си актьори ще изпият събраните пари. Но ние сме усетили как се е разиграла тяхната хайдушка кръв в знаменитата сцена на сражението и зад неумелите актьори сме видели смелите герои.

Трудна е била задачата на Вазов. Той рисува водещите положителни герои на една епоха, хората, които с делата си я тласкат напред. А обстоятелствата , при които ги изобразява, в повечето случаи не спомагат да се изяви техният героизъм. Те са революционери и борци, но до избухването на Сръбско- турската война ние почти не можем да ги видим в пряката им революционна дейност. Те са активни, силни личности, но тяхната активност авторът трябва да покаже в принудително бездействие. Те са носители на високи граждански идеали, но постъпките им постоянно нарушават обикновените понятия за порядъчност. Героите са извън обстановката на онова, което е смисъл и съдържание на техния живот. Героите са сега "кокошкари". Не бих се осмелила да го напиша, ако не беше го казал самият Вазов. Само много уверен в себе си художник може да се реши да каже и да покаже това.

И да бъде убедителен. Да не принизи героичното. Да не оскърби патриотичните ни чувства.

През цялото време образите на Вазовите хъшове се разкриват пред нас като че ли в два плана: такива, каквито са (или биха били) в естествени за тяхната революционна същност обстоятелства, и такива, каквито са в една нехарактерна за техния героичен патос житейска обстановка. Различните моменти отсеняват ту едното, ту другото. Вижте Македонски в епизода на минаването му през замръзналия Дунав. В тая сцена, написана с напрежение и характерен вазовски нерв, героят се изправя в истинския си ръст - беззаветно предан на революционното дело, безстрашен и съобразителен, силен и смел. И погледнете Македонски, когато празен обикаля из влашките кафенета - ловък и хитър, безцеремонен и самохвалко. Различните обстоятелства съвсем по разному отсеняват неговите характерни черти.

Но авторът не само редува, той майсторски успява и да слее тези два плана, зад авантюристичнат а дързост на своите герои да ни внуши техния героизъм, зад безцеремонностт а, с която се отнасят към чуждата собственост - тяхното презрение към моралните норми на класовото общество. Дори в претенциите им да играят в пиесата роля, която непременно "нещо като команда" да бъде, ние чувстваме отглас от напиращата енергия на борци, в комичните им стихотворни опити - ехо от накипелия социален протест.

И тъкмо за да открои този втори, героично- романтичен план на образите, Вазов извайва обаятелната фигура на Странджата - стария знаменосец. Докато при повечето хъшове тежките условия на емигрантския живот създават една своеобразна героично- авантюристична атмосфера, при Странджата те обвиват героизма му с ореола на мъченичеството. Това е кристално чист образ, въплъщение на нравствения патос на борбата, еманация сякаш на духовната същност на хъша. Неговият образ хвърля светлина върху най-съкровеното у героите. Озарени от него, другояче изглеждат и Македонски, и Попчето, и Хаджията, и Мравката... И когато под тежестта на суровия бит те започват неусетно да издребняват, неговите думи са оная нравствена сила, която им връща техния истински образ на мъченици и герои. Класическата реч на Странджата е идейно- емоционалният център на "Немили- недраги".

...Какво ни трябва друго? Пари ли? Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си, защото е по-скъпа от всичките пари на влашките богаташи... Имот ли искаме или къщи? Та ние зарязахме нашия имот и къщи доброволно. Ние нямаме потреба от имоти. Ние се жертвуваме за свободата на България и ако найдем отплата, то тя ще бъде: освобождението на България; ни повече, ни по-малко...

Със своя етичен патос тези думи на стария знаменосец прехвърлят границите на историческата освободителна дата и се превръщат в зов към притъпената обществена съвест на Вазовите съвременници.1

Въплъщавайки в поредица от релефни човешки индивидуалности безкористния и чист патриотизъм на възрожденските борци, Вазов неприкрито го противопоставя на издребнелия и меркантилен дух на новата буржоазна действителност. "Тогава беше времето на самопожертвуван ията, защото из великите страдания изникват великите героизми, както днес е епохата на дребните характери" - предизвикателно прави той и своите съвсем преки исторически съпоставки.

Странджата е изграден в героично- трагичен стил, Македонски - в героично- авантюристичен. По тоя начин двата най-ярки образа в книгата великолепно уравновесяват двете начала на хъшовския живот. Но техните образи не изпълняват някаква илюстраторска роля, не са пунктове, в предварително построена авторска схема. Всичко, което те внасят в атмосферата на повестта, естествено се внушава от живи и убедителни човешки характери, непринудено обрисувани в постъпки, жестове, реч. Релефната пластичност, ярката характеристика, убедителното жизнено внушение на човешките образи - в това е безспорно най-голямата сила на Вазов. Без преувеличение той умее понякога буквално в един жест, в една фраза да ни внуши цялостна характеристика. "Ние сме човеци, ние сме българи, ние изпълнихме нашата свята длъжност към отечеството. Нищо повече. Какво ни трябва друго?" - просто и скромно ще каже Странджата. "Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта. Ако не сте го узнали още, толкоз по-зле за вас" - наперено, но не по-малко искрено ще издекламира Македонски. И наред с общата характеристика на хъшовския патриотизъм ти ще почувствуваш и ярката индивидуалност на отделните герои.

Скромният Странджа, шумният Македонски, стеснителният Бръчков, дребният Мравка, Попчето, който глади невидимата си брада - всеки от героите на повестта има своя запомняща се физиономия. И същевременно всички те, така различни един от друг, се сливат в съзнанието ни в един ярък и внушителен образ, образа на българския хъш - мъченик и герой. Вазов не се загуби в богатството от човешки индивидуалности , а извлече от тях съдържанието на една социално- историческа категория. Не се хипнотизира от основната схема на тая категория, а я потърси в разнообразието на нейните жизнени прояви.

Своите герои той изобрази в цялото им жизнено богатство, но ги осветли от строго определен ъгъл. Взе ги такива, каквито са, но ги премери и оцени с големия исторически критерий на епохата.

Колоритните Вазови хъшове са класическа илюстрация на мисълта, че няма рецепти за създаването на положителен герой - той може да бъде и идеален, като стария знаменосец Странджата, и обикновен грешен човек като Македонски и другите, достатъчно е да носи в сърцето си оная искра, която в решителния момент ще изпепели у него всичко случайно и второстепенно. Цялата работа е в жизнената убедителност на изображението, в сигурността на авторовата концепция. Ето Вазов съумя да създаде идеален герой, без той да бъде схематичен, и не скри съмнителните моменти в поведението на своите хъшове, без с това да принизи техния образ.

Къде е тайната на този успех? Творческата история на "Немили- недраги" ни дава отговор. Тайната е в дълбоко жизнения извор на вдъхновението, в интимната близост с живота, който пресъздаваш, в срастването с високите идеали на своето време.

В творческата биография на Вазов повестта "Немили- недраги" просто не можеше да не се появи. Тя изкристализира от самия жизнен път на автора. Към нея го води собственият му живот.

Първата стъпка към създаването й е направена в оная решителна нощ, когато обзет от романтичен порив, 20-годишният поет напуска спокойната кантора на чичо си в Олтеница и "немил-недраг", "само с два минца в джоба", се озовава сред браилските хъшове, за да сподели "братски техния живот, техните идеали и авантюри".

Втората стъпка - шест години по-късно - в ония бурни дни на 1876, когато емигриралият в Румъния Вазов отново се озовава при своите стари познайници, работи като секретар на "последния комитет" в Букурещ, живее в една квартира със Стамболов, гладува заедно със събратята си по съдба, спасява се от студа в задушната атмосфера на хъшовските кафенета.

Действието на повестта, със скока, който прави от 1871-1872 г. в 1876 г. и от Браила в Букурещ, почти буквално отговаря на двата престоя на Вазов в Румъния. Той предпочита да пише за това, което е видял със собствените си очи, което е съпреживял. Желанието му да бъде абсолютно достоверен стига до наивната педантичност на бележката - откъде са почерпани данните за картините от Сръбско- турската война.

Воден от силата на личните си наблюдения, в "Немили- недраги" Вазов съумя да подчертае дори това, до което с логиката на мисълта си никога не успя да стигне - социалната страна на нашата национална революция. Пропастта, която разделя революционните емигранти от богатите български търговци в Румъния, е една от основните линии в идейното съдържание на повестта. "Да живее комуната!" - дори се провиква Македонски. И макар авторът да се стреми донякъде да изолира и омаловажи този лозунг, той се чувства като израз на социалните настроения на хъшовската среда. Още по-ярко подчертани са тези настроения в драматизацията на повестта - "Хъшове", - където техен осъзнат изразител става Бръчков.

Тази социална острота на погледа несъмнено води началото си от личните преживявания на младия Вазов. Според неговата "Поетическа биография" тогава той бил дори "почти комунист". Разбира се, през 1883 г. за него това е вече само спомен. Пък и навремето явно не е било повече от някакво неясно, повърхностно и съвсем краткотрайно увлечение. Доловил и почувствал вярно социалните настроения на хъшовската маса, той не успява да разбере докрай идеологията на "комунарското" течение в нашето националноосвоб одително движение. Не случайно най-бледата фигура в повестта е Владиков, чийто прототип е Ботевият другар Велико Попов. Авторът е лишил образа му от неговото идейно съдържание, а лишен от него, той не е добил художествен живот. И ако това не се хвърля много на очи, не пречи на цялостното впечатление от книгата, то е, защото тук Вазов съвсем ясно насочва вниманието си не към водачите, а към редниците. Художественият акцент на неговата повест подчертано пада върху обикновените български хъшове - безименните герои на историята.

Тях той познава отблизо, докрай. Оттам тая сигурност и в рисунъка, и в тона. И как да не бъдеш сигурен в движението на перото си, когато си се хранил в подземната кръчма на Странджата, когато си изпращал за Сърбия българските доброволци... Та "Немили- недраги" е едно почти автобиографично произведение - там, сред героите, добил художествена плът, се движи и споменът за младия Вазов. Само че с друго име и с друга по-нататъшна съдба. Поел пътя на хъшовския живот, Бръчков го извървява докрай и умира като герой при Гредетин. А Вазов не стана истински хъш. Той въобще никога не е могъл да бъде друго освен писател. Той остана жив, за да обезсмърти подвига на ония, с които бе делил оскъдния залък. И сега в повестта пред нас е и единият, и другият. Единият е герой, другият - автор.

Авторът също действа пред нас. Той не се крие зад събитията и образите, а непрекъснато излиза напред - обяснява, оценява, сравнява. Автора ние също го виждаме... Той вече не е толкова млад, около устните му са се очертали горчивите гънки на разочарованието . Между него и героите му лежи опитът на едно десетилетие, в критерия му за оценка влиза и сравнението със следосвобожденс ката действителност. И как мили му изглеждат сега теглилата на онова минало, как велики му се струват ония дни в сравнение с издребнялото настояще. С каква наболяла в гърдите горчивина се изтръгва това: "Весело време беше тогава".

С размаха на човек, който до дъно е познал времето, в което живее, авторът на "Немили- недраги" неусетно изправя една до друга две исторически епохи. Едната е миналото, другата - настоящето. Едната се вижда в самата художествена тъкан на произведението, другата се чувства в авторовите оценки. И тяхната категоричност не ни оставя да се колебаем коя да утвърдим и коя да отречем.

Само пет реда от повестта ни въвеждат в следосвобожденс ката действителност, но тия пет реда са достатъчни. Чужди са на това ново издребняло време бунтовните хъшове. Студено и неблагодарно е и то към тях. Краят на "Немили- недраги" е нещо повече от една сантиментална жалба за печалната участ на героя, доживял да види свободата на България. Това е един художествен израз на пълното отчуждение на буржоазното общество от неговите героични предшественици.

Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?...

Авторът или самите ние казахме това?... Накарал ни да се преклоним пред героизма на ония, които извоюваха нашата свобода, сега Вазов ни заставя да се присъединим и към неговата присъда над късата памет на младото буржоазно общество.

Този неочакван заключителен акорд на повестта изведнъж осмисля досегашните намеци, разкрива дълбочината на една историческа трагедия и пренася мислите на читателя от епохата на "великите героизми" в "епохата на дребните характери", от 1876 в 1883 година. За каквото и да пишеше, Вазов се обръщаше преди всичко към своята съвременност. Чрез миналото той открояваше по-ясно настоящето. Неговите произведения вървят по пътя на времето заедно с датата на своето създаване. Него не го блазнеше славата на "общочовешкото" - той искаше само да бъде верен на "своята най-пряма обществена мисия". И тъкмо за това успя да превърне временното във вечно.

1960

и аз ще добавя в този пост малко по-късно

мммм не го знаех този начин

така ще го правя вече.

аз с Инсерт Симбол сложа някой символ и после като ми трябва копи/пасте от там където съм го написал и така го правех

Знаете ли че....

... в Слънцето могат да се поберът повече от един милион планети колкото земята

... един самолет ще прелети от единия край на слънчевата система до дргуия за 640 години

... Юпитер е два пъти по голяма от останалите осем планети взети заедно

...Сатурн е толкова лека че би се държала на повърхността на водата

...членовете на едно индианско племе в Мексико провеждат разговори подсвирквайки си

...един ден прекаран в столицата на Мексико,Мексико,нанася вреда на организма колкото 40 изпушени цигари,защото въздуха е много замърсен

..ацтеките наказвали непослушните деца като ги карали да вдишват дим от горящи люти чушлета който дразнел гърлото и очите им

...по времето на ацтеките тортилята се е сервирала със скакалци и мравки

...кактус може да достигна височина колкото осем души

...в Монголия на един човек се пада 1 квадратен километър площ

...в Монголия ядят конско месо

...Чингиз Хан обявил да обезглавят алчните хора

...в пустинята Гоби били отркити кости на динозаври

...скокливецът може да натупа до 60кг храна запаси

...зрението на сокола е осем пъти по добро от това на човека

...във Флорида има най-много увеселителни паркове и туристически атракции в света

...във Флорида се провежда международно състезание по лов на червеи

...във Флорида се отглежда около една четвърт от портокаловата реколта в света

...ферма за отглеждане на крокодили продава техните изпражнение по 99цента на опаковка

...един ураган може да премине хиляди километри докато стихне

...морските крави могат да изядат до 90кг водорасли на ден

...голямата торба на пеликанът може да побере повече храна отколкото стомахът му

...една шеста от населението на земята живее в Индия

...в Мадрас и Бомбай правят повече филми отколкото в Холивуд

...почти на всеки пазар в Индия може да се намери боя на прах

...по време на тържествата в Индия кравите са боядисани и украсени с цветя

...бивниците на слоновете не престават да растат,но могат да се нацепят или счупят

...в Италия се произвежда най много вино в света

...римляните донесли в Англия първите изкуствени зъби,зелето,котките,граха и копривата

...от 1900 година до сега Венеция е потънала 23см

...когато лавата се втърди се превръща в пемза-единственият камък толкова лек че се задържа на повърхността на водата

...

честита коледа на всички

много успехи и здраве

еи сега ще напиша статията.обаче ще я напиша на word и ще ти я пратя защото това са 9 теореми и има доста знаци които не им знам комбинацията за да ги напиша а в word ги има като символи

мда много интересни картинки.много хубаво са направени.надявам се да ти вършат работа

чел съм книгите хари потър 3,4,5,6

и съм гледал филмите 1,2,3 и чакам 4 да излезне на киното у Враца че не ми се гледа на компа и ми харесва.още съм с малко дестско съзнание хаха

прогресии още не съм учил

10 клас съм и ще сложа най важното от алгебрата скоро само да се освободя и аз о малко работа

и аз щех да кажа това ама не го казах да са не заяждаме защото има и доста които не харесват поредицата

еи кажете какво ви трябва защото те са толко теореми формули и сичко че нензам какво да напиша

минутки за реклама хихи

айде сега рекламирай там и ти

не бе майтапа си ти пък хахаха

еее човек да са не пошегува хаха

тук

тук има доста надявам се да съм помогнал.ще потърся още

и посещавай форума често а не само когато се нуждаеш от помощ

ЕДИТ:а и ако ти трябва още за архитектурата през някой друг преиод-цък

мда разясни малко какво е БЦ и за кой период е тази архитектура