Spiritus

А има ли мнения по въпроса защо Тиберий уж е убил Германик пък после е осиновил Калигула?

И защо Август и Тиберий са убили/прокудили повечето от роднините си?

Значи минаваме за един от най-хуманните народи. Даже и евреите сме си спасили, а дори и тоталитарен режим като комунистическия у нас е бил доста по-спокоен в сравнение с други държави.

Септемврийското въстание май е единствения по-голям вътрешен конфликт, но и то не е някакво мащабно.

Ами по времената на хан Крум, цар Симеон и други владетели които завоювали територии по-меки ли сме били имайки предвид тогавашните стандартни военни жестокости?

Примерно хан Крум с прочутите му строги закони. Или деяния от сорта на ослепените български войници от Василий II

Знаем примерно за хърватските усташи, османските кланета, нацистките, комунистическите и японските зверства и т.н., но извършвали ли са и българите из историята прекалени прочиствания или мъчения над враговете си? От времената на хан Аспарух до миналия век.

Постоянно слушаме за военните престъпления на други държави, но даже и слухове не съм чул за такива, извършени от нашите предци, нито във външните, нито във вътрешните конфликти(е рязането на главите на убитите партизаните и след това разстрелите, боя и лагерите на комунистите не го броя, защото няма данни за големи мъчения или изстребления, ами просто бързи убийства и затворнически истории, които са минимума при всеки конфликт).

Или ако е имало неприятни случаи историята ни ги крие, за да се чувстваме по-хуманни от другите народи?

Най-критикуваните цезари от Юлио-Клавдиевата династия, обвинени в кръвосмешение, лудост, майцеубийство и т.н.

За колко от странностите им има исторически факти, или повечето са митове наложени от Тацит и Светоний?

Казусът(а) дали този въпрос е тъп е по-смислен от самият въпрос.

Бог едва ли е жив в човешкия смисъл на думата, той е безсмъртен и вечен, съответно концепцията за самоубийство е невалидна за него.

По-спокойно, Монте Кристо. Много оскърбления си изсипал тук... и много празни приказки, които - очевидно - считаш за някакви мъдрости.

Дали Бог може да се самоубие, или не, е въпрос, чийто отговор е известен само на Него самия. Не ми се вярва да те е упълномощил да се изказваш от Негово име. Не ми се вярва и да си Го опознал чак толкова издълбоко, че да казваш каквото и да било за Него с такава категоричност.

Бог твори точно толкова живот, колкото и смърт - просто защото живото в крайна сметка умира.

Бог не е само дух, щом е вездесъщ, щом е ВСИЧКО. А и ти откъде знаеш, че духът не може да престане да съществува?

Щом е заложил частица от своя дух във всеки от нас, значи, че или, когато умираме, с нас умира и тази частица от Неговия дух, или, че Той си я прибира обратно, като за целта първо я "прочиства" от всичко, с което е била "замърсена" по време на нашия кратък, ала грешен живот. Малко тъповато се получава, но какво да се прави - нали всички сме грешни...

Ами след като ни е създал по свой образ и подобие, а ние сме смъртни, пък и можем да се самоубиваме, защо - с какво право? - отричаш тази възможност и за Него? Защо Той да не може нещо, което ние можем?

П.П. И недей да ни пращаш за отговори в синагогите или църквите, сякаш там са изворите на чистата, окончателна истина. Не всички така сляпо вярваме в това, което бихме чули там. А освен това, в синагогите твърде често ще чуваме и различни, дори напълно противоречиви твърдения, в сравнение с тези, които ще чуем в църквите, така че... полза никаква за Голямото просветление, каквото претендираш, че си постигнал лично ти.

Твойто са празни приказки - под живот става въпрос за душата, което обезсмисля целия ти отговор.

Може би въпроса не е разумен, че да води до разумен диалог. Пусни тема за свободната воля, за окултистите, за Ноевия ковчег в Арарат, такива неща.

3 пъти ти се огтовори на въпроса който в самата си същност не е парадокс, ами е тъп въпрос за губене на време. Отделно, че не може с парадоски измислица на човешкия ум да доказваш какво може и не може Бог, а и въпросът не е смислен и е нещо тип празна философия.

Абсолютно християнско-професионален отговор на тази скучна тема. Самата тема е подходяща за някой хлапашки или наивен форум, но не и за сериозен такъв.

От хардуерна гледна точка, кои от частите на компютъра ще са различни, само процесора ли, пак ли ще има шина с която с ток комуникира с рам паметта и въобще какви са физичните разлики в квантовите компютърни архитектури?

В темата за Буквалното приемане на светите писания в пост №149 графа на Монтенегро ви е отговорил на въпроса.

Очевидно нещо в отовора му ви е смутило , та чак сте отворил нова тема.

Интересно защо не си продължихте полемиката там.

И аз заставам зад този отговор.

Т.е. Бог не 'сторва' неразумни неща?

Само за себе си или и за хората? 'Разумно' ли е избиването на невинни? Или Бог е непричастен към това? Хората ги избиват. А де е Бог той спи ли, той не види ли?

Бог не може да се меси в свободната воля с която сам е дарил хората.

Отговора ти касае дали иска и дали е разумно, а не дали може.

Това дали може зависи то това дали е разумно. Всичко което е разумно може да бъде сторено от Бог.

Отговора ми пак ще е същия.

Спиритус, ти не си истински християнин, било православен или някакъв друг. Остави на тях да коментират. В миналото доста съм спорил с духовни лица, така че знам за какво става въпрос. История на религиите и по-точно християнството му беше дълго време приоритетна тема.

Това, което казвам, е баш от истинското християнство, питай някой свещеник или отвори някоя църковна книга и ще видиш. Ако си спорил с разни буквалисти е друг въпрос.

Та Бог не е човекоподобен, ами душата е създадена по образ и подобие на Бог.

Бог работи с разум, може да може да се самоубие, но това е неразумно и безсмислено, съответно не е божествено действие.

А разбира се човешките парадоски(при положение, че Бог е създал душите и ума на хората) е наивно да се мисли, че може да важат за Бог.

Не, душата отделно казано си е ясно: свой образ и подобие.

За религията човека е душата - значи че човешката душа може да притежава някой добродетели присъщи на Бог(тъй като според християнството доброто произлиза от Бог), за това е цялата работа, пак за доброто и злото. Иначе нищо общо няма Бог с човеците като материя, и като мислене и като личност.

Толкова ли висок щеше да е жизненият стандарт на Америка и Великобритания примерно(ами Дания и Швеция), ако тези страни не бяха колонизирали голяма част от света(между другото какво са ограбвали от колонизиралите земи), ако корпорациите им не владееха икономически отрасли в чужди държави(примерно IT сектора макар че в Азия се произвежда всичко), ако не водеха дори и в днешно време войни и да налагат техни режими.

Т.е. каква част от жизнения стандарт там е от тези дейности, и каква част заради качествата им като нация и пазарната им икономика?

Според християнската например. Щом е създал човека по свой образ и подобие, следователно и Бог е човекоподобен.

Това значи, че човешката душа има божествен произход, Бог няма общо с човешката същност, макар че хората донякъде така си го обясняват, защото не могат да си представят реалната същност на Бог.

Ъпвам темата ако може да разкажете за реалната цел на Инквизицията(една от най-сатанинските организации съществували някога), първо колко души са измъчвали с машините си, и второ, какво са печелили от това:

- наслаждавали са се на мъченията на хората

- вярвали са, че са вещери и не знам си какви и ги е било страх от тях

- вярвали са, че го правят в името на Бог

- вярвали са, че така спасяват душата на човека(и каква услуга само му правят да го измъчват)

- това е било инструмент да запазват властта си и да имат авторитет

- конфискували са богатствата на жертвите си?

Това последното ме интересува, въобще какви са били жертвите на инквизицията, кой от тези мотиви ползват, и как им е хрумнала цялата идея с мъчението и по-специално да изобретят такива уреди и въобще да имат желанието така да измъчват хората. Дайте пример за тежки и за леки провинения на най-изпатилите им жертви. И как са избирали кой да изгорят жив, кой да сложат на оня стол със шиповете и т.н.

Всъщност хрумна ми един въпрос! Ако Бог е човекоподобен (като в християнската религия, а ма и в другите аврамови религии). Какво прави и е правил след като за 6 дни е сътворил света, без значение колко са дълги дните му, а на седмия си е починал. А на осмия и след него? Хрумна ми едно обяснение, че всъщност дните са толкоз дълги, че все още тече 7-мия. Но то не се връзва много много, защото после този човекоподобен бог се меша отвреме на време, праща Потопа, разрушава Содом и Гомор, там дава 1те божи заповеди на Мойсей, говори с този онзи.

Не знам религия, според която Бог да е човекоподобен.

А иначе за непознаваемостта на Бог, не знам мотивите му и целите му, само мога да отгатвам на база религиозните писания и това, което звучи разумно и логично.

Е, колко му е да дам друг пример. Замени заек вълк и ловец с човек, човек и човек и готово.

Представите за добро и зло на различните хора са различни. За да се оформи обща представа за добро е необходимо всеки да направи компромиси със собствените си възгледи. Личната представа за добро си остава винаги над общата компромисна представа за добро. Освен това доброто за една група, може да е зло за друга. Което е добро за руснака, за немеца е смърт. Нищо против руснаците или немците. Шегата е руска, но хора с чувство за хумор и от двете споменати групи я харесват и приемат.

Човекът не е машина и не може да се командва отвън. Мотивацията винаги в крайна сметка е вътрешна. Изграждането на собствена представа за добро и зло е строго самостоятелно действие. Не може един човек да каже на друг какво е добро за него и какво не. Ако тръгна да чета конско на децата си, кое е добро и кое е зло за тях, ще почнат да кимат с глави и да казват "да, да" и да си мислят с досада "а бре, няма ли да спреш с конското най - после". Дори и субективността на доброто и злото не е лесно да се обясни. Необходимо е, както е казал Хермес, ушите да са готови да чуят думите.

Неразумното не е добро - ако някой се напива системно защото му доставя удоволствие, то това е вредно удоволствие и не е добро за него, дори и сам да си мисли така и сам да е решил така да постъпва с живота си каквото и да му струва.

Не схващам темата за какво е, ако е за приликите между науката и религията има раздел за религиозна метафизика(макар че не е съвсем същото), или обсъждате кои учени са вярващи в Бог и кои не и кои от тях са по-успешни?

А будизма е много привлекателен за хората, защото акцентира върху самия човек и развива егоизма(въпреки че не цели това), будистите въобще не се занимават с Бог и не казват дали вярват, че съществува или не, а от такива хора съм чувал и мнения, че Бог е енергия или просто нещо си там, което да запълва празнината, просто "онова там което не може да си обясним и което не ни засяга" което е лишено от смисъл определение за Бог и просто е бързо отърваване от въпроса.

Ами ако съществуването пречи на съществуването ???

Не се заяждам, защитавам си възгледите.

Вълк гони заек за да го изяде. Съществуването на вълка пречи на съществуването на заека. Ако в този момент ловец с пушка се цели във вълка, то този ловец добро ли е или зло.

Ловеца пречи на съществуването на вълка и помага на съществуването на заека. Или излиза, че дори и при така зададените ограничения за отношение към съществуването, добро и зло пак си е едно и също нещо. Ловец с пушка. Резултат от мача.

По принцип не е добро безсмислено да се избиват животните, освен ако не застрашават човека, не е за храна и т.н.

Вълка е опасен за хората - не съм ловец, но ако ловеца застреля вълка с умисъл тип превантивна мярка(за да предпази себе си и други хора наоколо) не е зло, въобще това дали ще е добро или зло зависи от мотива. Ако ловеца застреля вълка защото обича да гледа как се мъчат животните ще е зло, ако го застреля само и единствено да предпази заека пак няма да е зло, защото това е в човешката природа - той асоциира заека с хубаво беззащитно животно и асоциира вълка с мъчителен убиец на животни и хора. Ако ловеца е безстрастен може да не се намесва в реда на природата и нищо да не стори и пак няма да е зло, защото е разумен мотив.

Та с 2 думи - това дали някое разумно действие е добро или лошо(а системното им правене на едното или на другото да определи човек като добър или зъл) се определя чрез анализиране на всяка отделна ситуация, на мотивите и умисъла на участващите, също може да се вземе предвид кое е разумното в случая, и въобще да бъдат добри или лоши могат само хората и се отнася само за хората които съзнателно могат да вършат афектиращи другите действия, да изпитват чувства от това и да имат някакъв разум(не знам точните термини но изключвам неосъзнатите малки деца, животните, както и някой психично болни, зависи от състоянието им де).

А често човек може да бъде добър или лош само за себе си - ако човек е разумен и се грижи за духа и за тялото си(по законен начин де) това е добро и по принцип, и за него самия, ако е неразумен - примерно да бъде алкохолик, това влияе зле на духа и тялото(става несериозен, бохем и т.н.) и е лошо не само за него, но и за другите(защото малко или много може да създаде повече неприятности). Е за собственика на местната кръчма това е повече оборот, това че този собственик няма да седне да го съветва да не пие няма да е зло(защото все пак трябва да преживява от нещо а и не той е виновен за неразумността му), но ако нарочно го превръща в алкохолик за своя собствена изгода(повече оборот) тогава ще е зло. Ако собственика тайно се радва, че човека е алкохолизиран за да поръчва повече, това ще е зла мисъл, но ако тайно си казва ех тоя човек защо стана такъв, това ще е добро донякъде, но ако не му е никакъв това, че няма да седне да му помага няма да е зло.