Топ Потребители

Плащане на дългове или инвестиране Финансовото планиране често поставя хората пред дилемата: да изплащам ли дълговете си или да инвестирам спестените средства? Този въпрос засяга повече от една трета от американските работници и се отнася до хора с различни нива на доходи. Ситуацията е особено актуална за тези, които успяват да излязат от модела "от заплата до заплата" и разполагат с допълнителни средства за финансово планиране. Представете си сценарий, в който след покриването на всички необходими месечни разходи - храна, жилище, здравеопазване, транспорт - ви остават 200 евро. Въпросът е къде да насочите тези пари за максимална дългосрочна полза. Двете основни възможности са очевидни: или да ускорите изплащането на съществуващи дългове, или да инвестирате средствата на финансовите пазари с цел натрупване на богатство за пенсионирането. Правилото на 7% - основа за вземане на решения Финансовите експерти използват практическо правило, базирано на 7% лихвен праг. Това число представлява консервативен темп на растеж, който можете да очаквате от дългосрочни инвестиции. Някои специалисти използват варианти от 5% до 6%, особено когато клиентът е близо до пенсия, но 7% остава стандартната референтна точка за повечето ситуации. Логиката зад това правило е математически обоснована и се базира на принципа на алтернативната стойност - какво губите, когато избирате един вариант вместо друг: Ако дългът ви има лихва под 7%, математически е по-изгодно да инвестирате допълнителните средства вместо да ускорявате изплащането. В този случай разликата между очакваната доходност от инвестициите и лихвата на дълга работи във ваша полза. Ако дългът ви има лихва над 7%, приоритет трябва да бъде бързото му изплащане. Тук "гарантираната доходност" от избягването на лихви превишава очакваната доходност от инвестиции. Защо именно 7%? Индексът S&P 500, който включва 500-те най-големи американски компании по пазарна капитализация, исторически показва възвръщаемост от около 7% годишно след корекция за инфлация. Тази статистика обхваща десетилетия от данни, включително периоди на икономически кризи и растеж. Инвестирането в индексови фондове, които следят този индекс, се счита за по-сигурно от закупуването на отделни акции поради диверсификацията. Когато инвестирате в S&P 500 фонд, всъщност купувате малка част от 500 различни компании, което разпределя риска. Разбира се, важно е да помните, че някои години доходността може да бъде значително по-висока (например 20-30%), докато други години може да има загуби (особено през кризисни периоди като 2008 или 2020 година). Практически примери с изчисления Сценарий 1: Дълг с 5% лихва Представете си дълг от 10 000 евро с 5% годишна лихва и минимална месечна вноска от 150 евро. Тази лихва е сравнима със средните лихви по студентски кредити или качествени лични кредити: При минимални вноски само: Ще ви отнеме 6,5 години да изплатите дълга и ще платите общо около 1700 евро лихва. През този период общата сума, която ще изплатите, ще бъде 11 700 евро. При допълнителни 200 евро месечно: Дългът ще бъде изплатен за 2,5 години и общата лихва ще бъде под 700 евро . Това означава спестяване на повече от 1000 евро в лихви и 4 години по-ранно освобождаване от дълга. Но нека разгледаме алтернативата. Ако през същите 6,5 години инвестирате допълнителните 200 евро месечно в S&P 500 фонд при консервативна 7% доходност, в края на периода ще имате около 19 600 лева. След приспадане на първоначалните 15 600 евро инвестиции, нетната печалба е 4000 лева. Сравнението показва: макар да платите допълнителни 1700 евро лихва, печелите 4000 лева от инвестициите. Нетната полза от инвестирането е 2400 евро - значително повече от спестените 1000 евро при ускорено изплащане. Сценарий 2: Дълг с 13% лихва При същия дълг от 10 000 евро , но с 13% лихва (характерна за кредити за хора със слаб кредитен рейтинг или потребителски кредити с лоши условия): При минимални вноски: Ще ви отнеме почти 10 години да изплатите дълга и ще платите общо 7800 евро лихва. Общата изплатена сума ще бъде близо 18 000 евро. При допълнителни 200 евро месечно: Дългът ще бъде изплатен за 3 години и общата лихва ще бъде около 2000 евро. Спестявате цели 5800 евро в лихви. Ако изберете да инвестирате същите 200 евро месечно в продължение на 10 години при 7% доходност, ще натрупате около 34 400 евро. След приспадане на инвестираните 24 000 евро, печалбата е 10 400 евро. Но трябва да приспаднете и изплатените 7800 евро лихва по дълга, което оставя нетна полза от само 2600 евро. В този случай ускореното изплащане на дълга ви носи 5800 евро спестени лихви, което е повече от двойно по-изгодно от инвестирането. Различни видове дългове изискват различен подход Ипотечни кредити Ипотечните кредити представляват най-голямата категория дългове в България по обем. Те обикновено имат сравнително ниски лихви (между 3% и 6% в зависимост от валутата и банката) и предлагат данъчни облекчения чрез намаляване на подлежащия на данъчно облагане доход. Важно е да се отбележи, че ипотечните кредити са обезпечени с недвижимия имот, което намалява риска за банката и съответно лихвата за вас. Освен това недвижимостите имат тенденция да запазват стойността си с времето, което прави този вид дълг "добър дълг". При ипотечни кредити с лихви под 7%, инвестирането на допълнителни средства често е математически по-изгодно от ускореното изплащане. Студентски кредити В България студентските кредити не са толкова разпространени като в САЩ, но за тези, които ги имат, обикновено предлагат сравнително благоприятни условия. Държавните програми за студентски кредити често имат лихви между 4% и 6%, което ги прави кандидати за "инвестиционна стратегия" вместо ускорено изплащане. При частни студентски кредити обаче лихвите могат да бъдат значително по-високи и трябва да бъдат оценявани индивидуално спрямо 7% правилото. Кредитни карти Кредитните карти представляват най-скъпия вид потребителски дълг. В България лихвите по кредитни карти варират между 18% и 35% годишно, като средните са около 20-25%. При такива високи лихви няма разумна инвестиционна стратегия, която да превъзхожда тези разходи последователно. Важно е да разберете как работи сложната лихва при кредитни карти. Ако имате дълг от 5000 евро с 20% лихва и плащате само минималната вноска (обикновено 2-3% от остатъка), ще ви отнемат над 20 години да го изплатите и ще платите повече от 10 000 евро лихва. Затова дълговете по кредитни карти трябва винаги да бъдат първи приоритет за изплащане. Автокредити Автокредитите заемат средна позиция с лихви обикновено между 6% и 12% в зависимост от кредитния ви рейтинг, възрастта на автомобила и срока на кредита. При лихви близо до или над 7%, ускореното изплащане може да бъде по-изгодно, особено като се има предвид, че автомобилите губят стойност с времето. Фонд за спешни случаи - първа стъпка Преди да решавате между изплащане на дългове и инвестиране, създайте фонд за спешни случаи. Този фонд служи като финансова възглавница срещу неочаквани разходи или загуба на доходи. Минимален размер: 500/1000 евро за покриване на най-основните спешни разходи като ремонт на кола, медицински разходи или домакински аварии. Тази сума може да ви предпази от необходимостта да използвате кредитни карти при неочаквани ситуации. Препоръчителен размер: Три до шест месеца необходими разходи, включително наем или ипотека, храна, комунални услуги, здравеопазване, минимални погасителни вноски и други задължителни разходи. За повечето хора това означава между 5000 и 15 000 евро. Този фонд трябва да се пази в лесно достъпни инструменти като спестовни сметки или срочни депозити с кратък срок. Въпреки че доходността им е ниска (1-3% годишно), ликвидността и сигурността са по-важни от печалбата при спешните фондове. Психологическият фактор и поведенческите финанси Математиката е само част от уравнението. Свободата от дългове носи психологически ползи, които са трудни за измерване, но реални за вашето качество на живот: Намаляване на стреса: Дълговете създават постоянно психологическо напрежение. Изследвания показват, че хората с високи нива на дълг имат по-високи нива на кортизол (стресовия хормон) и по-често страдат от тревожност и депресия. Увеличена гъвкавост: Без месечни задължения за погасяване на дългове имате повече опции. Можете по-лесно да смените работа, да вземете творческа почивка или да инвестирате в образование и развитие. Спокоен сън и здраве: Финансовият стрес влияе негативно върху съня и общото здраве. Хората без дългове обикновено съобщават за по-добро качество на съня и по-ниски нива на стрес. Възможност за по-смели решения: Когато нямате дългове, можете да поемете по-големи, но потенциално по-печеливши рискове в кариерата или бизнеса. Ако сте човек, който губи сън заради дълговете, или ако стресът от финансовите задължения влияе негативно на работата ви или отношенията ви, ускореното изплащане може да бъде правилният избор независимо от математическите изчисления. Хибриден подход - комбинирането на двете стратегии Много финансови планери препоръчват комбиниран подход, особено когато разполагате с по-големи допълнителни средства: Правило 50/50: Разделете допълнителните средства поравно между изплащане на дългове и инвестиране. Така получавате ползите и от двете стратегии. Приоритизиране по лихва: Първо изплатете дълговете с най-високи лихви, след това се фокусирайте върху инвестиране докато изплащате останалите дългове с по-ниски лихви. Етапен подход: Започнете с изплащане на дългове за психологическата полза, след това преминете към инвестиране когато се почувствате по-комфортно. Тази статия няма за цел да дава финансов съвет, а само да информира. Помнете, че инвестирането винаги носи риск - пазарите могат да паднат и да останат ниски за години, докато изплащането на дългове гарантира "доходност", равна на лихвата на дълга. Най-мъдрото решение често е балансираният подход, който съчетава математическата логика с личните ви обстоятелства и психологически потребности.

Долар в свободно падение: Най-големият срив от 1973 г. насам разклаща световните пазари Американският долар преживява най-драматичното си понижение от над половин век насам, което кара инвеститорите да преосмислят стратегиите си и поставя под въпрос бъдещето на водещата световна валута. Долар индексът (DXY) се срина с близо 11% за първото полугодие на 2025 г. спрямо група от шест основни световни валути. Това представлява най-значителното понижение от 1973 г. насам, когато валутната система на Бретън Уудс беше окончателно изоставена. Още по-тревожен е фактът, че от своя 52-седмичен връх долар се обезцени с цели 13%, което изпраща шокови вълни през международните финансови пазари. В основата на този валутен трус стоят политиката и неопределеността около администрацията на Доналд Тръмп. Инвеститорите се опитват да декодират въздействието от новите митнически политики и да разчетат истинските намерения на президента относно силата на американската валута. Тази неяснота създава парадоксална ситуация - инвеститорите просто не знаят колко долари да държат в портфейлите си. Противоречивите сигнали от Вашингтон карат пазарните участници да избягват долар позиции, което усилва натиска върху валутата. Сривът на долара има далечни последици не само за американската икономика, но и за цялата световна финансова система. Въпросът сега е дали този срив е краткосрочна корекция или началото на по-дълбоки структурни промени в международната валутна система. Инвеститорите внимателно следят всеки жест от Белия дом, търсейки яснота за бъдещата политика. Единственото сигурно е, че световните пазари преживяват период на изключителна волатилност, а долара - най-големия си тест от десетилетия насам. Този исторически момент подчертава колко бързо могат да се променят условията на световните финансови пазари и защо диверсификацията остава ключова стратегия за всеки инвеститор.

Страстите в България около одобряване готовността за членство в еврозоната ни припомниха за една българка, която е била на 11 години в месеците на хиперинфлация и въвеждането на валутния борд през 1997 г., а преди няколко седмици получи една от най-престижните награди по иконимика в света. Стефани Станчева, възпитаник на MIT, професор в "Харвард" и гражданка на Франция и САЩ, получи медала "Джон Бейтс Кларк" на Американска икономическа асоциация, отличаваща забележителни постижения на свои колеги, преди да са навършили 40 години. Наградата, основана през 1947 г. и от 2010 г. връчвана всяка година, е наричана още "нобелито", защото 15 от носителите ѝ са станали и нобелови лауреати по икономика, сред които Милтън Фридман, Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман, Дарон Аджемоглу. Днешна България може за Станчева да е интересен за изследване казус. Тя е известна с проучванията си върху това защо оптимални икономически политики не са възприемани по този начин от обществото. В едно от последните си проучвания тя документира как 80% от американците са убедени, че цените растат по-бързо от заплатите им, докато според статистиката от 2023 г. инфлацията е 3.4%, а ръстът на заплащанията е 4.1%. Животът на Стефани Станчева започва в Кричим през 1986 г., но детството ѝ протича на фона на драматичните промени в Източна Европа. Семейството ѝ напуска България, когато тя е едва тригодишна, за да заминат за бившата ГДР, където родителите ѝ защитават докторати по инженерни науки. През 1992 г., когато Стефани е на 6 години, семейството избира да се установи във Франция. Този ранен опит с икономическата нестабилност и миграцията вероятно е повлиял на по-късния ѝ интерес към икономиката. Както сама споделя, интересът ѝ към икономическите науки се е пробудил след наблюдението на икономическия хаос по време на прехода в България и Източна Европа. Още в гимназията във Франция Стефани показва изключителни способности. През 2007 г. завършва в Кеймбридж с награда "Адам Смит" за най-добър студент по икономика и получава две награди за най-добра дисертация. Продължава образованието си с магистратура в престижната Парижка политехника (École Polytechnique), където отново дисертацията ѝ е отличена като най-добрата. След това кариерата ѝ набира скорост в САЩ. Защитава докторатура в Масачузетския технологичен институт (MIT) през 2014 г., а от 2014 до 2016 г. е младши научен сътрудник в Harvard Society of Fellows. От 2016 г. преподава в Харвардския департамент по икономика, където е и съредактор на влиятелното списание Quarterly Journal of Economics. Работата на Станчева се фокусира върху пресечката между данъчната политика, социалните неравенства и това как обществото възприема икономическите политики. Тя използва новаторски методи, включително мащабни онлайн анкети и експерименти, за да разбере как хората формират мненията си за различни икономически мерки. Едно от най-важните ѝ открития е, че социалните предпочитания на хората са много по-сложни от това, което традиционно се предполага в икономическите модели. Например, наследеното богатство не се оценява по същия начин като придобитото от труда, а усещането за справедливост играе решаваща роля в приемането на публичните политики. В контекста на съвременните проблеми нейните изследвания за възприятието на инфлацията са особено актуални. Тя документира как хората имат "усещане" за по-висока инфлация от действителната, което обяснява с факта, че повишенията на цените привличат вниманието повече от стабилните или спадащите цени и се помнят по-дълго. Успехите на Станчева не остават незабелязани от политическите лидери. През 2020 г. френският президент Еманюел Макрон я включва в елитен екип от 26 световноизвестни икономисти, които да съветват как френската икономика да излезе от кризата с коронавируса. В групата са имена като Лоурънс Самърс (бивш министър на финансите на САЩ), Лоранс Буун (главен икономист на ОИСР) и други влиятелни фигури. През 2019 г. списание The Economist я определя като един от най-добрите млади икономисти на десетилетието, а френският вестник Le Monde я поставя на първо място. Тя е носител на редица престижни отличия, включително награда Elaine Bennett Research Prize (2020), стипендия на фондация Guggenheim и Andrew Carnegie Fellowship. Медалът "Джон Бейтс Кларк" за 2025 г. представлява кулминацията на тези постижения. Наградата се присъжда ежегодно на американски икономист под 40 години, който е направил най-значителния принос в икономическата наука. Фактът, че 15 от предишните носители са станали нобелови лауреати, прави Станчева сериозна кандидатка за бъдеща Нобелова награда по икономика. В интервюта тя често споделя, че България е страна, която много обича и би искала да допринесе за подобряването на ситуацията в страната. Тя изразява загриженост за това, че младите хора заминават за чужбина без да се завръщат, и вижда в корупцията един от основните проблеми на страната. Нейният пример показва как българският талант може да постигне световни успехи, но също така и предизвикателствата пред малките страни да задържат най-добрите си умове. В същото време нейната работа върху възприятията на икономическите политики може да предложи ценни уроци за българските политици за това как да комуникират по-ефективно с обществото. Стефани Станчева е яркий пример за българския интелектуален потенциал, реализиран на световната сцена. С медала "Джон Бейтс Кларк" в ръце, тя наистина е в "чакалнята" на Нобеловата награда и може да стане първият българин, удостоен с това най-високо признание в икономическата наука. Източник на снимката: https://www.stefanie-stantcheva.com/ Източници: https://www.stefanie-stantcheva.com/ https://en.wikipedia.org/wiki/Stefanie_Stantcheva https://www.economics.harvard.edu/news/2025/04/professor-stefanie-stantcheva-awarded-2025-clark-medal-american-economic-association?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=za_svalyaneto_na_rezhima_v_iran_nobelito_za_stefani_stancheva_i_vazhna_izlozhba_na_pisaro&utm_term=

Дисконтираната стойност е ключова концепция в икономиката и финансите, която определя настоящата стойност на бъдещи парични потоци. Тя служи като инструмент за анализ и сравнение на паричните потоци, които се реализират в различни времеви моменти, предоставяйки основа за вземане на информирани инвестиционни решения. Какво представлява дисконтираната стойност? На практика, дисконтираната стойност отразява стойността на бъдещи парични плащания спрямо стойността на предоставения в заем кредитен ресурс. Тя помага да се определи колко струват днес паричните потоци, които ще бъдат получени в бъдеще, като се вземат предвид фактори като инфлация, лихвени проценти и рискове. Определянето на дисконтираната стойност зависи от редица рискови фактори, които влияят върху стойността на парите във времето: Инфлация: Повишаващите се цени намаляват покупателната способност на парите в бъдеще. Срок на заема: Колкото по-дълъг е периодът, толкова по-ниска е настоящата стойност на бъдещите плащания. Присъщ риск: Рискът, свързан с конкретна инвестиция или заем, също влияе върху дисконтираната стойност. Стойността на парите във времето: Принципът, че парите днес имат по-голяма стойност от същата сума в бъдеще. Други фактори: Включително макроикономически условия и пазарна нестабилност. За да се изчисли дисконтираната стойност, се използва следната формула: k_d = 1 / (1 + i)^n където: i процентната (дисконтовата) ставка, n броят на периодите (например години). Тази формула показва как бъдещите парични потоци се намаляват до тяхната настояща стойност чрез умножаване с дисконтовия коефициент . Дисконтираната стойност е незаменим инструмент за всеки, който се занимава с финансово планиране, инвестиции или анализ на проекти. Тя позволява да се направят обективни оценки за стойността на бъдещи доходи и разходи, което е от съществено значение за оптималното управление на ресурси и вземане на стратегически решения.

Дефлация в икономиката: Когато цените падат и защо това е проблем Дефлацията е икономическо явление, характеризиращо се с понижение на общото ниво на цените на стоките и услугите. С други думи, това е период, в който парите ни купуват повече, отколкото преди. Въпреки че на пръв поглед това може да изглежда благоприятно – кой не би искал да плаща по-малко? – дефлацията крие сериозни рискове за икономиката и често се смята за по-голям проблем дори от умерената инфлация. Дефлацията настъпва, когато инфлацията спадне под 0%, т.е. стане отрицателна. Това означава, че стойността на валутата се повишава с течение на времето. Важно е да се разграничи дефлацията от дезинфлацията. Дезинфлацията представлява забавяне на темпа на инфлация – цените все още се покачват, но с по-бавни темпове. При дефлацията цените реално падат. Защо дефлацията е проблем? Въпреки привидното предимство на по-ниските цени, икономистите смятат внезапната дефлация за сериозен проблем поради следните причини: Увеличаване на реалната стойност на дълга При дефлация реалната стойност на парите се увеличава. Това означава, че длъжниците трябва да връщат повече пари в реално изражение, отколкото са взели назаем. Това може да доведе до затруднения при изплащане на дълговете и дори до фалити, особено при неочаквана дефлация. Дефлационна спирала Това е един от най-големите страхове, свързани с дефлацията. Намалението на цените води до очаквания за още по-големи спадове в бъдеще. Потребителите отлагат покупките си, надявайки се на по-ниски цени по-късно. Това намалява търсенето, принуждавайки производителите да намалят производството и да съкращават работни места. Намалените заплати и увеличената безработица водят до още по-слабо търсене и по-нататъшно намаление на цените, създавайки порочен кръг. Затруднения за бизнеса Дефлацията намалява печалбите на бизнеса. По-ниските цени водят до по-малки приходи от продажби, което затруднява изплащането на разходите, включително заплати и инвестиции. Това може да доведе до съкращения и намаляване на инвестициите, забавяйки икономическия растеж. Какви са причините за дефлацията? Дефлацията обикновено се появява при: Голямо предлагане (прекомерна продукция) Прекаленото количество стоки и услуги спрямо търсенето води до спад в цените. Ниско търсене (намаляване на потреблението) Намалените потребителски разходи поради икономическа несигурност водят до спад в търсенето и съответно в цените. Намаляване на паричната маса Намаляването на количеството пари в обращение също може да доведе до дефлация, например след рецесия или отлив на капитал. Дефлацията в България България преживя период на дефлация от 2013 до 2016 г., отбелязвайки най-високата дефлация в ЕС по това време. Основната причина бяха ниските цени на петрола на световните пазари. Примери за дефлация от историята Дефлацията не е ново явление и е оставила своя отпечатък в икономическата история. Ето два примера: Японската дефлация през 90-те години. През 90-те години Япония изпадна в продължителен период на дефлация, предизвикан от спукването на балона на цените на активите (акции и недвижими имоти). Този период, известен като „Изгубеното десетилетие“, доведе до икономическа стагнация и продължителни усилия за стимулиране на икономиката. Ниските лихвени проценти и другите мерки не успяха да предотвратят спиралата на намаляващи цени и намаляващо потребление. Кризата от 2008 г. Световната финансова криза от 2008 г. доведе до риск от дефлация в много страни, особено в Европа. Страни като Гърция, Испания и Италия преживяха спад или стагнация на цените поради ниското търсене и високата безработица. Европейската централна банка предприе мерки като количествени улеснения и намаляване на лихвените проценти, за да предотврати дефлационна спирала. Дефлацията е комплексно явление с потенциално сериозни последици. Въпреки че на пръв поглед изглежда изгодно, трайната дефлация може да доведе до икономическа стагнация, увеличаване на дълговата тежест и други негативни ефекти. Затова е важно правителствата и централните банки да следят икономическите процеси и да предприемат мерки за предотвратяване на дефлационни спирали.

Науката не е толкова сложна, колкото може да изглежда, особено ако я учите по правилния начин. Може да разгледате тези 10 YouTube канала, които предоставят качествени научни информации. Ако ще гледате видеа в интернет, то е добре да избирате какво да гледате Ето един списък с топ 10 научни YouTube канала. 1. Big Think Тук можеш да усвоиш различни теми като изкуствен интелект, пространствено-времева относителност и дори човешка култура и психология, като следиш един канал с експертно съдържание. Big Think е създаден от Виктория Браун и Питър Хопкинс. Това е един от водещите канали за образователно съдържание с източници, ръководени от експерти, които имат за цел да ви направят по-умни, колкото е възможно по-бързо. 2. Crash Course Канал с над 15 милиона последователи, с огромен брой видео съдържание. В помощ на всички ученици и студенти, които искат да научат бързо и лесно всичко, което трябва да знаят за изпитите, които имат. 3. Veritasium Дерек Мюлер стартира своя проект през 2010 година. Елементът на истината или как различни инциденти и научни експерименти се показват по интересен и достъпен начин. Очаквайте другите скоро 4. Minute Physics (Минута Физика) Този канал популяризира и показва физиката по един интересен и интригуващ начин. 5. Kurzgesagt – In a Nutshell В този канал по уникално красив и илюстративен начин Ви учат на почти всичко. Цялото научно знание на едно място по красив и сбит начин. 6. Vsauce Този канал е създаден от Майкъл Стивън, който има за цел да отговори на всички въпроси, които нямат отговор. С над 21 мил. последователи авторът по приятен и задълбочен начин разказва за всички мистерии на нашият заобикалящ свят. 7. Be Smart (Бъди умен) Тук се отговаря на много прости, но смислени въпроси като "Как иглуто ни топли, като е направено от лед?". Канала има за цел да решава ежедневни проблеми с прости отговори. 8. Sick Science В този канал се фокусират върху учене чрез експерименти. Всички ние много обичахме експериментите в училище и някой точно заради това и обикнаха науката. Тук ще може да видите много от тях. 9. SciShow SciShow е забавен и интерактивен канал, който изследва неочаквани теми и се задълбочава в научни теми, които се противопоставят на нашите очаквания и ни правят по-любопитни. 10. AsapScience Увлекателно съдържание представено по забавен начин. Отговарят на въпроси като "Защо се изморяваме?" и "Как да заспим за 2 мин." Интернет е пълен с много стойностни и научно издържани видео канали, хора отделят не просто времето, но и отдават живота си за да популяризират науката и знанието. За щастие, чрез интернет ние имаме достъп до цялото това знание и тези безплатни ресурси, които са на практика неограничени. Може в коментари да посочите, които научни канали гледате виде.

Изследването "U.S. Infrastructure: 1929-2023" от Ray C. Fair, публикувано на 1 февруари 2025 г., анализира икономическата трансформация на Съединените щати чрез промените в инфраструктурните инвестиции. Около 1970 г. се наблюдава значим обрат: съотношението на инфраструктурния капитал спрямо БВП започва да намалява трайно, докато държавният бюджетен дефицит се увеличава и се утвърждава като стабилен елемент в икономическата политика. Това съвпадение отразява промяна в приоритетите на правителството – от стратегически дългосрочни инвестиции в инфраструктура към краткосрочни разходи за текущо публично потребление. В резултат на този преход ресурсите, които преди са били насочвани към изграждане на устойчиви икономически основи, се преразпределят към финансиране на непосредствени нужди и социални програми. За разлика от други развити икономики, този модел е уникален за САЩ. Той е свързан с увеличаване на социалната дисконтна ставка, което отразява намалената стойност, придавана на бъдещите икономически ползи. В резултат, днес САЩ заемат около 10 милиарда долара дневно, основно за финансиране на публично потребление. Исторически погледнато, стратегическите инвестиции в транспортна и енергийна инфраструктура са били ключови за икономическия растеж и глобалното влияние на страната. Намаляването на тези инвестиции поставя под въпрос способността на икономиката да поддържа същите темпове на иновации и конкурентоспособност, като това може да обясни и отслабването на т.нар. "Pax Americana". Причините за тази трансформация включват политически решения, демографски промени, обществена поляризация и глобални икономически фактори. Фискалната политика също играе роля, като се фокусира върху краткосрочни стимули вместо дългосрочни инвестиции. Разбирането на тези процеси е ключово за формулирането на политики, насочени към възстановяване на баланса между потребление и инвестиции и осигуряване на устойчив икономически растеж в бъдеще. Източник: https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=5116683 PDF: https://papers.ssrn.com/sol3/Delivery.cfm