Р. Теодосиев

6+1 предимства на домейна .site Какви са предимствата на .site домейна? Подходящ е за всякакъв бизнес. Чудесно начало на дигиталното ви присъствие. Кратък и лесен за запомняне. По-голям шанс да регистрирате желаното име за вашия сайт. Възможност за представяне на предстояща рекламна кампания. Бюджетна цена и бърза регистрация. Верен “съюзник” на световни брандове и онлайн проекти. В кои случаи можете да регистрирате домейна .site? Нищо не заявява толкова категорично присъствието ви в уеб, както дигиталната собственост. Затова й дайте атрактивно име, което трудно би могло да се обърка. Домейнът .site е подходящо решение, ако бизнесът ви се позиционира в сферата на: архитектурата; медицината; уеб разработването; недвижимите имоти; проучванията и статистиките; медиите и комуникациите; дизайна; услугите, които обикновено се предлагат офлайн; стартъп-ите. Всъщност можете да се възползвате от предимствата на домейна .site и когато искате да презентирате по оригинален начин своето портфолио или CV. Разкажете на света за себе си, но го направете със стил. Превърнете сайта си в изключителна онлайн дестинация, която трудно може да бъде забравена. Така ще накарате потребителите да се връщат всеки път, когато търсят вълнуващо съдържание или имат нужда от услугите ви. Важно! Вземете .site домейна на коледна промо цена при нас от 2.75 лв./год. и отворете широко “вратите” за успеха на вашия сайт. Цялата статия: https://blog.superhosting.bg

Вече си имаме и първия патрон @Greenish !!

Ако не тази година ще е през следващите няколко

Източник: http://nauka.offnews.bg/ Мнозина се оплакват, че "светът отива на зле", но нима днес живеем най-лошо? Но ако се замислите по-дълбоко, коя е най-лошата година в човешката история, какво бихте предположили? 1347г. е доста трудна. Това е годината, в която "Черната смърт" опустошава Европа. Годините на нацизма между 1941 и 1945 година? Или 1918 г., годината на началото на грипната пандемия, която убива до 100 милиона души? Оказа се според едно ново изследване, публикувано в списание Antiquity, че най-опустошителната от всички е една година, за която повечето хора вероятно никога не са се сещали - 536 година. "Това е началото на един от най-тежките периоди, ако не и най-лошата година", заяви за Science Magazine Майкъл Маккормик (McCormick) археолог и историк по средновековието от Харвардския университет. Новият анализ на неговия екип не вижда признаци на икономическо възстановяване до 640 г. от н.е. 536 г. е десетата година от управлението на византийския император Юстиниан Велики и в човешката сфера не се случва нищо друго, освен обичайните скучни конфликти. Няма болести (все още) и масови измирания. Но нещо странно се случва в небето - появява се загадъчна прашна мъгла, блокираща слънцето, която потапя Европа, Близкия изток и части от Азия в тъмнина, денем и нощем - в продължение на 18 месеца. "И през тази година се сбъдна най-ужасното предсказание", пише византийският историк Прокопий. "Защото слънцето даваше светлина без яркост като луната през цялата година". Температурите през лятото на 536 г. падат средно от 1.5°C до 2.5°C като поставят началото на най-студеното десетилетие през последните 2300 години. През лятото на тази година пада сняг в Китай, земеделските култури загиват, хората гладуват. Ирландските хроники пишат "няма хляб от 536-539 г.". След това, през 541 г., римското пристанище Pelusium в Египет е поразено от бубонна чума. "Чумата на Юстиниан" се разпространява бързо, затривайки една трета до половината от населението на източната римска империя и ускорявайки залеза ѝ, разказва Маккормик. Има доказателства, че са виновни катастрофалните вулканични изригвания, не само в ледените ядки, извадени в Антарктида и дървесните пръстени в Гренландия, а в последиците от по-късни вулканични събития, които също причиняват краткосрочно глобално захлаждане и опустошителен глад. Сега един нов, много подробен анализ на ледени ядки от ледника Colle Gnifetti на границата между Швейцария и Италия дава нова информация за века на ужас, потопил тогавашния свят. Ледена ядка от Швейцария, съдържаща химически следи за природни и хуманитарни събития. A. CUADRA/SCIENCE; (DATA) C. P. LOVELUCK ET AL., ANTIQUITY 2018; M. SIGL ET AL., NATURE 2015; M. MCCORMICK Ледените ядки са невероятен археологически ресурс, тъй като постоянните ледни слоеве се натрупват постепенно след всеки ежегоден снеговалеж. Това означава, че може да се намери леда, натрупан за конкретна година и да се разбере какво се случва в атмосферата. В ледения слой от 536 г. са смесени вулканична пепел и отломки, наречени тефра, което показва голямо вулканично събитие. Гръцките и антарктическите ледени ядки дават доказателства за второ изригване през 540 г., което удължава периода на страданията, последван от Юстиниановата чума през 541 г. Европа потъва в икономическа стагнация, която продължава до 640 г., когато се появява друг знак в леда - скок на оловото във въздуха. Да, наистина, оловното замърсяване не е най-доброто, което може да се случи. Но точно това замърсяването означава, че хората са започнали да копаят в мините и да извличат сребро от оловната руда. Сребърна монета от 660 г. (T. Abramson) През 660 г. от н.е., а след това и през 695 г. има признаци на подем - хората секат сребърни монети. Това е знак, че благородният метал е търсен на пазара, за разлика отпреди около век, разказва археологът Кристофър Лавлюк (Christopher Loveluck) от Университета в Нотингам във Великобритания. Вторият пик на оловото е през в 660 г., отбелязва голямото навлизане на среброто във възраждането на средновековната икономика. Това предполага, че златото е станало оскъдно, тъй като търговията се е увеличила, принуждавайки преминаването към сребро като паричен стандарт, пишат Лавлюк и колегите му в статията. "Това показва засилване на търговията за първи път", разказва археологът. По-късно ледът показва друг тъмен период. Оловото изчезва от въздуха по време на "Черната смърт" от 1349 до 1353 г., разкривайки, че икономиката отново е в застой. "Ние открихме нова ера с тази възможност да интегрираме екологични записи с висока резолюция с подобни исторически записи", коментира Лавлюк. "Това наистина променя играта". A. CUADRA/SCIENCE; (DATA) C. P. LOVELUCK ET AL., ANTIQUITY 2018; M. SIGL ET AL., NATURE 2015; M. MCCORMICK Източник: http://nauka.offnews.bg/

За сега си нямаме император, но може в бъдеще да се роди някой

Форум "Наука" вече е с нов домейн (forumnauka.bg) и нов сървър, тъй като вече повече от 13 години растем и трупаме огромни ресурси. Форума е с 13 783 регистрирани потребители, 15 116 създадени теми, в които всеки може да се включи с 380 784 коментара. Тъй като постоянно мислим как да направим това място по-приятно и да не го залуваме с реклами, които само пречат и разсейват от текстовете, които четем тук то решихме да се регистрираме в една доста интересна платформа, която набира все повече популярност patreon.com. Всеки може да подкрепи форума като стане негов патрон: https://www.patreon.com/join/forumnauka? Дарението става чрез самата платформа, където си избирате колко може да заделите всеки месец и веднъж попълвате вашите данни и след това без да е нужна вашата намеса периодично дарявате тази сума на форума, като можете по всяко време да се откажете от това дарение. Сумите, от които избирате да дарите са 1$, 5$, 15% или 30$ - като за всяка една сума получавате пакет от услуги и подаръци. 1$ Patreon на форума - Без реклама във форума - Споменаване в специална тема - Табелка Специален потребител под аватара си 5$ Специален потребител - Без реклама във форума - Споменаване в специална тема - Достъп до специален скрит форум, в който можеш да се включиш в дискусии с администрацията на форума относно нововъведения и нови услуги касаещи целия сайт и форум - Достъп до Клуб "Политика" - Табелка Специален потребител под аватара си - Специален подарък чаша с научна тематика по избор 15$ Приятел на науката - Без реклама във форума - Споменаване в специална тема - Достъп до специален скрит форум, в който можеш да се включиш в дискусии с администрацията на форума относно нововъведения и нови услуги касаещи целия сайт и форум - Достъп до Клуб "Политика" - Табелка Специален потребител под аватара си - Покана за Форумни срещи, организирани всеки месец с модераторите на форума и всички патрони - Специален подарък тениска с научна тематика по избор 30$ Герой на форума - Без реклама във форума - Споменаване в специална тема - Достъп до специален скрит форум, в който можеш да се включиш в дискусии с администрацията на форума относно нововъведения и нови услуги касаещи целия сайт и форум - Достъп до Клуб "Политика" - Табелка Специален потребител под аватара си - Покана за Форумни срещи, организирани всеки месец с модераторите на форума и всички патрони - Специален подарък чаша и тениска с научна тематика по избор Всеки може да подкрепи форума като стане негов патрон: https://www.patreon.com/

Нещата са много зле и хора като Алекс Джоунс ще стават все повече: Тук идва и другия проблем със свободата на словото, защото всеки може да си говори каквото си иска без никакви проблеми и без конкретни правила. Ще дам и една препратка към подкаста на "Говори интернет" за свободата и Алекс Джоунс с Нели Огнянова: http://govori-internet.com/66-freedom/ Езика на псевдонауката според мен залага най-много на страха, тъй като ние хората все търсим от какво да ни е страх.

Източник: http://nauka.offnews.bg Този син кристал рингудит е разрушен в лабораторен експеримент. Оранжевите кръгове са области, в които се е отделила вода. Снимка: Steve Jacobsen/Northwestern University) Дълбоко под повърхността на Земята е открит резервоар с вода, чийти обем е три пъти по-голям от обема на всички океани. Откритието може да помогне да се обясни откъде идват земните океани, пише NewScientist. Резултатите от проучването са публикувани в списание Science. Водата е скрита в синя скала, наречена рингудит, която се среща на 700 километра под земята в мантията - слой от гореща скала между повърхността на Земята и ядрото й. Огромният размер на резервоара хвърля нова светлина върху произхода на водата на Земята. Някои геофизици смятат, че водата на Земята е дошла с кометите, попадали на повърхността на нашата планета, но новото откритие подкрепя алтернативната идея, че водата в океаните постепенно се е просмукала от вътрешността на ранната Земя. "Това е добро доказателство, че земната вода е дошла отвътре", отбелязва Стивън Джейкъбсън (Steven Jacobsen) от Северозападния университет в Еванстън, Илинойс. Скритата вода би могла да служи и като буфер за океаните на повърхността, обяснявайки защо са останали с един и същи размер в продължение на милиони години. Планетата звъни Екипът на Джейкъбсън използва 2000 сеизмометъра за изследване на сеизмичните вълни, генерирани от повече от 500 земетресения. Тези вълни се движат във вътрешността на Земята, включително през ядрото, и могат да бъдат регистрирани на повърхността. "Те правят Земята да звъни като звънец няколко дни след това", обяснява Джейкъбсън. Чрез измерване на скоростта на вълните на различни дълбочини екипът може да разбере през какви видове скали преминават вълните. Водният слой се открит, защото вълните се забавят, тъй като е нужно повече време, за да преминат през мокра скала, отколкото през суха. Джейкъбсън предварително разработва какво би се случило с вълните, ако преминаваха през съдържащи вода рингудити. В лабораторията той синтезира ригудит и го подлага на огромни натоварвания и температури, съвпадащи с тези на 700 километра дълбочина. Именно в преходната зона, която разделя горните и долните части на мантията, на дълбочина 700 километра, учените откриват признаци на мокър рингудит. На тази дълбочина, наляганията и температурите са достатъчни, за да изтласкат водата от рингудита. "Това е скала с вода по границите между зърната, които изглеждат като че ли са изпотени", обяснява Джейкъбсън. Минералът рингудит. Водата е някъде дълбоко Изводите на Джейкъбсън подкрепят скорошно проучване на Греъм Пиърсън (Graham Pearson) от Университета Албърта, Канада. Пиърсън изучава диамант от преходната зона, който е пренесен на повърхността от вулкан, и установи, че в него има съдържащ вода рингудит. Това са първите силни доказателства, че има много вода в преходната зона. "От първоначалния ни доклад за водния рингудит, открихме още един кристал, съдържащ вода, така че доказателствата вече са много силни", подчертава Пиърсън. Досега Джейкъбсън има само доказателства, че такива водни скали се намират под САЩ. Сега пред него стои задачата да разбере дали те обгръщат цялата планета. "Трябва да сме благодарни на този дълбок резервоар", коментира Джейкъбсън. "Ако не беше там, щеше да е на повърхността на Земята и планинските върхове щяха да бъдат единствената суша". Източник: http://nauka.offnews.bg

Източник: http://6nine.net/ Днес дължим всичко, с което разполагаме, на науката. Всяко удобство, всяко хранително изделие, всяка медицинска процедура – абсолютно всичко, което подобрява живота ни. Има случаи в историята, в които хора и организации са извършвали експерименти, които могат да се поставят между обикновеното нарушаването на етиката и фаталното застрашаване на живота на голяма група от хора. За нещастие всичко това се приписва на науката, което я поставя в една неприятна светлина. Но все пак дори тези експерименти носят някакви полезни данни? Американските ядрени опитни свинчета През 1986 година американската комисия по Енергия и търговия публикува доклад, който е бил със заглавие: „Три десетилетия на радиационни експерименти върху американски граждани“ . Тежко четиво. Разкритите документи показват, че от 1940 година американското правителство напълно целенасочено, „често и систематично е използвало човешки индивиди” като опитни свинчета за радиационни експерименти. В началото на 40-те години това е било оправдавано основно с липсата на информация относно влиянието на радиацията върху хората, но няколко десетилетия по-късно тези причини вече не са били актуални. Експериментите не са имали някакви положителни ефекти върху здравето на хората, а по-скоро са били извършвани, за да се наблюдават ефектите на радиацията върху човешката биология. Без значение дали са поглъщали, вдишвали, инжектирани с радиоактивен материал или просто са стояли до него, тестовите обекти са смятани просто за заменими единици . Самите участници са били възрастни хора, затворници, болни от неизлечими заболявания и други. Не малка част от тях не са дали пълното си съгласие за участие. Тези експерименти са били пазени в тайна от семействата им. Между 1953 г. и 1957 г. хора, болни от мозъчен тумор в терминална фаза са били инжектирани с уран, за да се установи кога настъпва увреждане на бъбреците. През 1956 г. са били изпращани самолети с хора в радиационни облаци след ядрени експерименти, за да се установи дали настъпва някакво увреждане. През 1960 г. затворници от два затвора са били обстрелвани в областта на тестисите чрез рентгенови лъчи, за да се установи как йонизиращото лъчение повлиява върху плодородието. В друг експеримент 102 човека са били хранени с радиационен материал от опитната площадка в Невада. Години по-късно правителството се заема с идентифициране на жертвите и с изплащане на компенсации на техните семейства. Операция „Тop Hat” Макар след Втората Световна Война да не е било позволено на изследователи да извършват неетични експерименти върху доброволци, тези норми са били само на хартия. В правилата е имало вратичка, която е позволявала на някои определени експерименти да се извършват без разрешение. През 1953 година в Алабама, САЩ отряд от химическите войски на американската армия, чиято задача е борба срещу химически, биологични и ядрени атаки, е бил изложен без знание на различни неврологични, газообразни агенти. Няма данни, които да описват какво се е случило с тези хора. Експериментът със сифилис в Гватемала Сифилисът е една неприятна инфекция, която най-често се предава по полов път. Макар понякога в началото да протича без симптоми, най-често се характеризира с видими обриви по цялото тяло. При липса на лечение след дълъг период от време може да настъпят някои усложнения, а в много редки случаи и смърт. Treponema pallidum Всичко това е вече добре известно на хората, но преди 50-60 години това не е било така. В периода между 1946 г. и 1948 г. в Гватемала стотици хора са били инфектирани с бактериалния причинител на заболяването без те да са дали съгласие и без да знаят. Заразените са били затворници, хора с психиатрични заболявания, сираци и други, които въпреки всичко са били в отлично здравословно състояние. Все пак на (голяма част от) заразените са им били давани антибиотици и едновременно е било изследвано както самото развитие на заболяването, така и методите за лечение на инфекцията. Като цяло около 1300 човека са били заразени с разнообразни венерически инфекции, но сифилисът е бил основна изследователска тема от интерес. Индивидите са били заразявани по различен начин – бактериални суспензии, нанасяни в отворени рани по ръцете, лицето или гениталиите; други са били инфектирани директно чрез спинална пункция; а някои просто чрез заразени компаньонки. За нещастие не всички са били излекувани. Само 700 индивида са получили анабиотично лечение. Тези експерименти и резултатите от тях са били пазени в тайна, докато всичко не е било разкрито през 2010 година. Експериментите в затвора Холмсбърг През 2010 година почива д-р Албърт Клигман – лекар, който остава отпечатък в медицината заради своята ужасяваща медицинска практика, но и заради откритието на някои важни дерматологични медикаменти – Retin-A против акне. Между 1951 г. и 1974 г. на затворници е било плащано, за да се тестват върху тях различни експериментални продукти, които са били предимно дерматологични. Поръчителите са били различни частни компании и дори държавни институции. Много от тях са били управлявани от самия лекар. В същото време някои от пациентите са били инфектирани експериментално и с различни патогенни агенти – херпес вирус например. Лекарят споделя, че е гледал на затворниците като декари неизползвана плодородна земя, върху която е можел да работи. Но експериментите понякога са били далеч от само дерматологични. Индивидите са били упоявани, приемали са психотропни медикаменти и дори са били излагани на различни замърсители на околната среда –диоксини. Експериментаторската работа е била спряна през 1974 година. Години по-късно стотици от затворниците са се опитвали да съдят лекаря, научната институция, която е представлявал и самата компания, която притежава лекарството Retin-A – Johnson & Johnson. Успех не е бил постигнат. До началото на 70-те години на миналия век почти 90% от фармацевтичните медикаменти са били тествани върху затворници, но тежки случаи (като описаните) са довели до налагането на строги законови рестрикции. Днес се изказва мнение, че тези рестрикции трябва да се облекчат до степен да е възможно да се тестват продукти, които биха довели до някакви благоприятни ефекти върху самите тествани индивиди. Източник: http://6nine.net/

@caress… е с преглед на мненията до декември и спокойно може да пише мнения и да участва в дискусията, стига мненията да са достатъчно културни да бъдат одобрени от модератор.

Наскоро идентифицираната 512-годишна гренландска акула може да е най-старото живо гръбначно в света. Въпреки, че учените са открили 5.5 -метровата риба в Северния Атлантически океан преди месеци, нейната възраст едва наскоро е разкрита в изследване, публикувано в списание Science. Но доколко е надеждно това датиране? В статия под заглавие "Не, учените не са откривали 512-годишна гренландска акула" изданието Live Science заяви, че е трудно да се направи такава оценка. Гренландските акули имат най-дълга продължителност на живота от гръбначните животни, така че може би не е изненадващо, че точно от този вид е най-старият съществуващ екземпляр гръбначно животно. Но фактът, че това същество може да се е родило най-рано през 1505 г. е забележителен. "Това определено ни казва, че това създание е изключително и трябва да се счита за едно от най-старите животни в света", заяви морският биолог Юлиус Нелсън (Julius Nelson), чиито изследователски екип изучава дълголетието на акулата, цитиран от Inhabitat. Гренландските акули (Somniosus microcephalus) обитават Арктика и Северния Атлантически океан и могат да достигнат 7 метра дължина и тегло до 1200 кг по данни на Greenland Shark and Elasmobranch Education and Research Group (GEERG). Те са бавно движещи се риби, плуващи с около 0.3 м/секунда и се срещат на дълбочина до 2800 м, съобщава GEERG. Те се хранят предимно с риба, макар че са намирани и останки от елени, полярни мечки, лосове в стомаха на вида. За да се справят с живота в мразовитите дълбоки води, живите тъкани на гренландските акули съдържат високи нива на триметиламин N-оксид, което прави плътта им токсична. Но когато месото ферментира, то може да се консумира, известно в Исландия като ястие, наречено Kæstur hákarl. Гренландска акула (Somniosus microcephalus), плуваща под леда близо до северния остров Бафинова земя в Канадска Арктика. Снимка: Photoshot/Zuma Дали наистина гренландските акули могат да преживеят няколко века, според проучване, публикувано през август 2016 г. в списание Science и което се припомня сега? Но анализът на учените на 28 женски гренландски акули не идентифицира нито една от тях да е на възраст над 500 години. Анализ на тъканта на очите предполага, че акулите могат потенциално да бъдат на 512, според проучването. Но от разгледаните двете най-стари акули се оценяват на 335 и 392 години. За да определят възрастта на много видове акули, учените използват костни структури като калцирани прешлени, разчитайки пръстените, които се образуват във втвърдената тъкан със застаряването на акули. Но гренландските акули са "меки" акули, чиито прешлени не се втвърдяват достатъчно, за да се образуват издайническите възрастови маркери, така че учените прибягват до нов метод за определяне на колко години са акулите, разказва Юлиус Нелсън, автор на изследването за акулите от 2016 г. Учените използват радиовъглеродно датиране за измерване на въглеродните изотопи абсорбирани от тъканите на окото на гренландските акули, прилагайки го на акули, хванати като съпътстващ улов, съобщиха авторите на изследването. За да определят възрастта на акулата, учените използват математически модел, който анализира лещата и роговицата на окото на акулата и свързва размера на акулата с възрастта й. Гренландските акули растат с около един сантиметра на година, което позволява на учените да пресметнат възрастта на конкретен екземпляр. Възможността за определяне на възрастта на този мистериозен вид акула е сравнително нова. Тъканта им показва диапазон за възрастта на акулите - най-малко на 272 години и до 512 години, а най-вероятно средната продължителност на живота им е 390 години, разказва Нилсън. "Важно е да се има предвид, че има известна несигурност с тази оценка", коментира Нелсън. "Но дори и да са в най-ниската част на изследваната възрастова група - най-малко 272 години - това все още прави гренландските акули най-дълго живеещите гръбначни, известни на науката". Както дълголетни да са гренландските акули дори не се доближават по дълголетие до хидрите - сладководни полипи. Този непретенциозен вид безгръбначни непрекъснато регенерират собствените си клетки и се смята, че могат да живеят вечно при подходящи условия. Създанията, които плуват в дълбините на океана са изключително трудни за наблюдение в естествената им среда и все още има какво да се научи за много от видовете, макар и известни на науката в продължение на десетилетия - а гренландските акули не са изключение, заяви Нелсън. "Почти всичко в тяхната биология е загадка", заключава биологът. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/512-godishna-grenlandska-akula-mozhe-da-e-naj-staroto-zhivo-grabnachno_99548.html

Хайде сега всички да си прочетат правилата на форума: Потребителят caress е наказан за неопределено време и ако темата предължава в същия тон ще я заключа!

В журнала Nature е публикувано интересно проучване на MIT, което изследва моралните ценности на хората чрез експеримента Морална машина (http://moralmachine.mit.edu/). Представителната извадка се състои от 40 милиона източника на експериментални данни от 233 държави за период от 4 години. Експериментът се основава на класическия „Проблем с тролея“. При него участниците трябва да решат кого да спасят от катастрофа. Дали да блъснат превозно средство в някаква физическа преграда и да убият пътника, за да спасят минувач, или да убият минувача, за да спасят шофьора. Вариациите на този казус са безкрайни и поставените условия могат да са изключително разнообразни. В Моралната машина ситуацията е малко по-комплексна. Фокусът е върху автономните коли. Някои от сценариите, които се разглеждат, включват дали да се жертват животите на пътниците в колите, за да се спаси животът на престъпник, куче, коте и други. Естествено най-много хора биха предпочели да спасят хората в автомобила пред животните. Интересното е, че хората са по-склонни да спасят живота на коте, а не на престъпник. Освен това хората по-често са спасявали младежи, отколкото възрастни. Феноменът има и географска специфичност. Източните народи (арабските народи и азиатците) биха спасили възрастен човек, а не по-млад. Хората от Централна и Северна Америка са по-склонни да спасят живота на животно, а не на човек. Функцията на тези експерименти е да се изяснят някои етични проблеми пред автономните коли, които рано или късно ще се появяват по пътищата. Източник: Edmond Awad, Sohan Dsouza, Richard Kim, Jonathan Schulz, Joseph Henrich, Azim Shariff, Jean-François Bonnefon & Iyad Rahwan; The Moral Machine experiment; Nature (2018); Източник:

Поскрих малко мнения и ако продължавате в същия тон ще затворя темата! Не се обиждайте и не скачайте лично един към друг, че ще има наказани.

Здравейте, Сменихме домейн името на форума от chitatel.net/forum на forumnauka.bg и форума е на нов по-добър сървър! Всички стари линкове ще бъдат пренасочени и всички стари линкове ще работят коректно. Тук искам да благодаря и на Суперхостинг, които много ни помагат в поддръжката и реагират бързо при изникнали проблеми.