Р. Теодосиев

Имаме си тема за тоталитаризма, ако ще се обсъжда нещо друго освен Чернобил ще затворя темата!

Ролята на науката в продължаващия дебат не е определяща в момента. Философските разсъждения върху дефиницията за живот и правото на личен избор за собственото тяло не могат да бъдат определени статистически. Но научните доказателства имат своята конкретика и тежест. Във фейсбук групата на форума тази новина предизвика лека дискусия, която нещо не можах да разбера. Какво е общото между жените, които избират аборт или бъдещето на една нация - ако тази нация не е направила така, че жената да иска да задържи своето дете, защо тя трябва да го прави в името на нещо, в което очевидно не вярва.

Механизъм, по който държавата да може да закрива университети, предлага образователният министър Красимир Вълчев. Той публикува във вторник за обществено обсъждане проект на промени в Закона за висшето образование. Университет ще бъде закриван, ако два пъти последователно не получи институционална акредитация от държавната Национална агенция за оценяване и акредитация, предвижда законопроектът. Мярката е насочена срещу вузове, които не дават добро качество на образованието. Акредитация ще се отказва при оценка на висшето училище под 4 при 10-бална скала. При първи отказ университетът ще има 18 месеца да се поправи и да поиска нова оценка. Ако не го направи или втората оценка също е под 4, ще се закрива, предвиждат предложените от министъра нови текстове в закона. Отказът за акредитация съществуваше и до този момент, но единственото последствие от него бе, че държавата спира субсидията. Институционална акредитация ще се извършва на всеки 6 години. Досега периодите бяха между 3 и 6 г. в зависимост от получената от всеки вуз оценка, информира в.24часа. Университетите у нас са 51 Според анализ на правителството от 2017 г. страната има нужда от не повече от 10 висши училища. Университетът да има оценка от програмната акредитация поне 8 в дадено професионално направление, за да открива нови специалности в него, предвижда друга от промените, информира в.24часа. Въвежда се и мораториум за откриването на нови факултети и филиали. Временната забрана ще продължи, докато правителството изработи национална карта на висшето образование и тя бъде одобрена от парламента. Картата ще посочва конкретно къде колко студенти се обучават в дадена специалност, както и какви са нуждите на пазара от такива кадри, става ясно от предложенията на Красимир Вълчев. Източник: financebg.com

Потребителите имат определено време, в което могат да редактират собствените си постове, след това само модератор или администратор имат тази възможност. Интересно, все още нямам конкретна причина за всичко това, но наистина може да се дължи на не добрия интернет.

Не знам защо, но The Lost Room много ми хареса когато го гледах и след години отново се върнах на него. Препоръчвам го!

Правя тема по следните мнения: Мненията са от темата: Та колко е числеността на армията през Балканската воина? И преди да започнат да се хвърлят някакви цифри ще помоля за източници - източник "по спомен" - не важи!

Имате ли проблем с визуализацията на форума? Наш потребител вече от известно време в различни ситуации му се появява следното съобщение: Дали на някой друг му се появява това съобщение или нещо друго?

Астероида убил динозаврите е предизвикал експлозия равна на 100 милиона атомни бомби или както се посочва в тази статия много повече https://www.livescience.com/26933-chicxulub-cosmic-impact-dinosaurs.html много повече, така че нека да не си измисляме и да не преувеличаваме и да не омаловажаваме това, което имаме като инфорамция.

СССР е прикрил много по-голямо ядрено бедствие от това в Чернобил В Русия се е случило ядрено бедствие, четири пъти по-голямо от това в Чернобил по брой на случаите на остра лъчева болест. Москва прикрива неговите последици върху здравето на хората и то остава в тайна досега. През август 1956 г. дъжд от радиоактивни частици по време на тест на ядрено оръжие в Семипалатинск (днес Семей), Казахстан, покрива град Уст-Каменогорск. Над 600 души са настанени в болница с лъчева болест, но подробностите остават неясни. Изданието New Scientist дава гласност на извършен тогава доклад от учени от Института по биофизика в Москва, който е бил открит в архивите на Института по радиационна медицина и екология в Семей, Казахстан. Става дума за анализ на последиците от бедствието, който разкрива обширно радиоактивно заразяване и заболявания вследствие облъчване с радиация в целия район на казахстанските степи. На тайния полигон край Семипалатинск са били детонирани над 600 ядрени устройства през 50-те и началото на 60-те години. Никъде другаде по света не е имало толкова голяма концентрация на ядрени експлозии на едно място за толкова продължителен период. След разпадането на СССР западни журналисти съобщават за вероятни ефекти върху здравето на местното население. А някои скорошни проучвания изчисляват радиационните дози, като използват заместители като радиоактивността в зъбния емайл. Съветските учени, извършили проучването в доклада, проследяват последиците за населението докато тестовете на атомни бомби продължават - без да се каже това на засегнатите хора или на света. Съветските власти описват мястото като "необитаемо", но в действителност там живеят 700 000 души. "От много, много години, това е било тайна", казва директорът на института в Семей Казбек Апсаликов, който открива доклада и го изпраща на New Scientist. Докладът, в който се дават "резултатите от радиационно проучване на района на Семипалатинск" и е класифициран като "свръхсекретен", показва за първи път доколко съветските учени са били наясно по онова време с последствията за човешкото здраве и обхвата на прикриването им. В него има подробности как московските изследователи са провели три експедиции до Уст-Каменогорск, където са открили ширещо се и постоянно радиоактивно заразяване на почвата и храната, както там, така и в градовете и селата в източен Казахстан. В средата на септември 1956 г., месец след падането на радиоактивния облак, нивата в Уст-Каменогорск все още са били над 1,6 милирема на час, което е хиляди пъти над "допустимото ниво", съгласно доклада, и над това, което е препоръчано като безопасно от Международната комисия по радиационна защита. През следващия месец експедицията се премества в няколко села. "Близо до Знаменка радиоактивните субстанции, засягащи хората и околната среда, са от години", пише в доклада. Радиоактивните частици там са "опасни за живота" и "по-сериозни и опасни от тези в района на Уст-Каменогорск". Военните медицински лица, посетили селото след августовските тестове, са открили трима души с остра лъчева болест. Заключенията в доклада съответстват с други доклади за пътя на радиоактивните облаци. През 2002 г. Константин Гордеев от Института за биофизика в Москва публикува карта, която показва, че на 24 август 1956 г. облак е преминал директно над Знаменка и Уст-Каменогорск. Преди това, тест на 12 август 1953 г., изпраща друг облак над Караул, за който експедиция през 1956 г. докладва, че последствия там все още са "опасни за здравето" три години по-късно. Един от резултатите от научните експедиции е бил основаването на специални клиника, диспансер, под контрола на Москва, чиято задача е била да проследява радиацията и последиците й върху здравето. Диспансерът евентуално е имал регистър на близо 100 000 души и техните деца, изложени на тестовете. Мястото дълго време е било известно като Диспансер срещу бруцелоза №4. Името е дадено, казва Апсаликов, "за да не се привлича внимание към истинската му дейност", която е била "класифицирана като свръхсекретна до 1991 г.". При сриването на СССР през същата година диспансерът става Институт по радиационна медицина и екология. Но според сегашния му главен учен Борис Гусев, който първи е работил в Диспансер №4 през 1962 г., много доклади в неговите архиви са били или иззети от Москва, или унищожени преди изземването. В един от тези доклади, според Гусев, са били записани 638 души като "хоспитализирани с радиационно отравяне" след тест от 1956 г. Това е над четири пъти повече от диагностицираните 134 случая на облъчени с радиация по време на аварията в Чернобил. Никой не знае колко са загиналите. Новопоявилият се доклад от експедициите през 1956 и 1957 г. е един от малкото, успели да оцелеят от съветската цензура, която унищожава и изнася други доклади от страната. В него се съобщава за "значително радиоактивно замърсяване на почвата, зеленчуците и храната" в източен Казахстан. Фекалните проби, взети от хората от земеделска кооперация южно от Уст-Каменогорск, са съдържали високи нива на радиоактивност, които не са били доловими между два и пет дни след като хората спират да се хранят с местна храна и преминават на внесена. Учените от експедицията препоръчват населението да спре да се храни с местни зърнени култури и отбелязва, че е било "неподходящо да се извършват ядрени тестове (особено експлозии на повърхността) преди пълната жътва от полетата", така че храната да е на безопасно място от радиоактивните облаци. Тази препоръка обаче не е била спазена. В доклада се омаловажават опасностите, като се отбелязва, че различните промени в нервната система и кръвта на хората, регистирани от лекарите, "не могат да бъдат разглеждани като промени, които са предизвикани единствено от йонизирана радиация". Вместо това докладът хвърля вина върху лоши санитарни условия, еднообразна храна и различни болести като бруцелоза и туберкулоза. Тестовете на атмосферни бомби в Семипалатинск спират през 1963 г. Въпреки че по-голяма част от района в наши дни е безопасна за живеене, "някои зони никога няма да се завърнат към природата", коментира Апсаликов. "Ситуацията в други е несигурна и потенциално опасна", добавя той. Роман Вакулчук от норвежкия Институт по международни въпроси приветства новите разкрития от Казахстан по случая. Докладът е първият запис на разследване на ефектите от тестовете върху местното население, отбелязва Вакулчук. "До 1956 г. съветското правителство не е извършвало проучвания", добавя той. Все още обаче не се знае какъв е размерът на продължаващото заразяване и последиците за здравето, отбелязва Вакулчук. "Голяма част от района не е опасна, но други части трябва да бъдат охранявани за постоянно", смята той. Източник: https://nauka.offnews.bg

Тайните, които пази Черно море https://www.chr.bg/istorii/priroda/tajnite-koito-pazi-cherno-more/ Черно море на пръв поглед изглежда като едно сравнително скучно и неатрактивно море, поне спрямо по-южните и топли морета. То е едно от най-изолираните от Световния океан, практически вътрешно море, свързано чрез съвсем тесен пролив със Средиземноморието. Поради това и поради неголемите му размери, приливите и отливите са незначителни, теченията слаби, солеността – ниска, а флората и фауната – доста бедни. На фона на изпъстрените с разноцветни корали и всевъзможни причудливи морски същества тропически води, то изглежда едва ли не като пустинно море. Въпреки всички тези характеристики, все пак то има и доста интересни особености, които го отличават от останалите морета и събуждат интереса към изследването му. Водите на Черно море изпълват изолирана падина, разположена между Югоизточна Европа, Кавказ и Мала Азия. Тя се е образувала през епохата на Миоцена вследствие на активни геологически процеси издигнали планински вериги от водите на древния океан Тетис. Като първоначално Черно, Азовско, Каспийско и Аралско море са влизали в един басейн, който постепенно е бил разделен на отделни части от надигналата се суша. Може да се каже, че Черно море е едно от най-младите морета. Някъде допреди около 7400 години то е представлявало сладководно безотточно езеро с доста по-малки размери и лежащо в падина на около 100 метра под тогавашното ниво на световния океан. Старата му брегова линия е минавала където сега е границата между шелфа и континенталния склон, на дълбочина около 90 – 120 метра под съвременната морска повърхност. След края на Ледниковия период, през който значителна част от водата на планетата е била задържана в ледените шапки около полюсите, океанското равнище започва да се покачва с топенето на ледовете. В един момент покачващото се морско ниво достига до ръба на падината, в която се намира въпросното безотточно езеро, на най-ниското й място, там където днес се намира Босфора и в един момент започва да прелива оттам. Има теория, че това е станало дори още по-рязко, не с постепенно преливане, а със земетресение, което е отворило процепа представляващ днес пролив. В резултат на това през ръба с грохот започват да се изливат хиляди кубични километри водна маса, които попадат в падината на безотточното езеро и я пълнят с морска вода докато нивото му не се изравнява с това на Средиземно море. Получава се природният феномен морепад, с дебит от близо 43 кубични километра на ден, според изчисленията на учените, което е 200 пъти повече от дебита на Ниагарския водопад. Това причинява драстично покачване на морското ниво и заливане на огромни площи от сушата. Стихийното течение бушува в продължение на поне 300 дни и приблизително 155 000 кв. км земя са били заляни от него. По това време край тогавашната крайбрежна ивица вече има човешки поселения, при това на цивилизационно напреднали култури, каквато е тази от Варненският некропол. Част от тези поселения потъват, което може би е породило устни предания и митове за световен потоп, които след появата на писмеността са били записани като мита за Гилгамеш при шумерите, Ноевия ковчег в библията, а може би дори и митовете за потъналия континент Атлантида идват оттам. Освен за хората, този катаклизъм е фатален и за сладководните обитатели на езерото, които са били адаптирани да живеят в прясна вода, но изведнъж се оказват в солена. Това води до внезапно масово измиране на организми, чиито мъртви тела се отлагат на дъното. По-вероятно е въпросният морепад да не се е случил праволинейно и еднократно, а поради колебания в морското равнище, климата и сеизмичните процеси, да се е случвал неколкократно през различни периоди. Това е водило до повторни опреснявания и осолявания на водата и до нови масови измирания на соленоводна фауна при опресняванията и на сладководна при осоляванията. В резултат на всичко това на дъното на басейна са се натрупвали гигантски количества от потънали, разлагащи се трупове и планктонна биомаса, които отделят серни съединения при гниенето си. Това довело до образуване на сероводород под водата. Постепенно от това, както и от газовете излизащи от разломите и калните вулкани на дъното, се е образувал колосален сероводороден пласт започващ от дълбочина 120 – 150 метра надолу. Понеже сероводородът е отровен за живите същества, в този пласт не могат да оцелеят никакви организми, с изключение само на някои анаеробни бактерии. Вследствие на това той е напълно пуст. Така още от образуването си сероводородният пласт стои непокътнат поради липсата на вертикален обмен между водните пластове, както и поради оскъдния обмен с водите на Средиземноморието през тесните и плитки проливи, който обаче е само между повърхностните води. Тези фактори за щастие пречат на сероводорода да се издигне към горните слоеве и повърхността. А той е силно отровен токсичен газ, чиито гигантски количества биха довели до катастрофални последици, ако излязат в атмосферата. Такава опасност обаче практически няма, откакто се правят изследвания на този пласт, близо 130 години вече, не е установено никакво съществено покачване на нивата му към повърхността. Същевременно поради липсата на кислород в сероводородния пласт, той има свойството много добре да консервира всичко, попаднало там. Това превръща дъното на морето в истинска съкровищница за подводната археология. Дори потънали кораби от дълбоката античност там лежат непокътнати, сякаш вчера са потънали, което е уникална и практически единствена възможност да разберем как точно са изглеждали, освен от семплите рисунки по вази и барелефи от периода. Освен всичко друго, в миналото морските бури там са били доста свирепо и често явление и именно те имат заслугата името на морето да е такова. Това означава, че би било логично там да има повече потънали кораби отколкото в по-спокойни води, а вероятно има и потънали селища, които чакат да бъдат открити. Проблемът е че този пласт е прекалено на дълбоко и прекалено отровен за да се спуснат водолази дотам, което налага използването на по-модерна и скъпа техника с каквато страните от района не разполагат. Но вече започват да се провеждат западни изследователски мисии тук. Само международната мисия в българските териториални води, ръководена от професор Джон Адамс през 2018 г. откри общо 65 потънали кораба на възраст от 300 до 2400 г. Така че със сигурност още доста интересни неща предстои да бъдат открити там, а тяхното изучаване да обогати знанията ни за древния свят и кой знае – може би дори да ги преобърне с неочаквани и сензационни открития. Източник: https://www.chr.bg/istorii/priroda/tajnite-koito-pazi-cherno-more/

Една ли ще искат нашето участие. Има си компетентни структури, които според мен са ангажирани, няма как да се направи нещо толкова голямо, ако не е са съобразили историческата достоверност. Ще се опитам това лято да го посетя и ще кача малко снимки. На 22.06.2019 ще е откриването с отворен вход за всички, ако някой има възможност нека го посети и да сподели впечатления.

Най-големият в света и първи по рода си културно-исторически и развлекателно-образователен парк от вида си ще отвори врати в България тази пролет. Замислен като мащабен комплекс, разположен в завършения си вид на над 500 декара площ на 33 км от град Варна, Исторически парк предлага на българските и чуждестранни посетители интерактивно пътуване до 10 000 години назад във времето през петте епохи на човешката цивилизация. На място ще бъде пресъздадено развитието ѝ, случило се по нашите земи от епохата на халколита и неолита, през славната история на траките и Рим, до разцвета на Първото и Второто българско царство. Чрез различни интерактивни и сетивно-образователни формати Паркът ще предлага на посетителите досег с древни и антични култури, превръщайки се в абсолютна революция в културно-историческия туризъм и запълвайки нарастващото търсене за исторически забележителности в световен мащаб. Тематични занаятчийски курсове, исторически представления и филми, обучения в древни бойни и битови умения, конна езда, теоретични семинари, изложби и точни възстановки на обекти, предмети и начин на живот от миналото ще бъдат представени в петте исторически епохи на разположение на посетителите. Наред с тях са предвидени и традиционни места за отдих и хранене с ястия по автентични рецепти от антични времена, приготвяни само с натурални български продукти. За допълнително изживяване ще бъде създадена детска зона, кино салон и сувенирен магазин с автентични български възстановки от художници-майстори на артефакти от миналото и много други. „Идеята за създаването на Историческия парк е моя и се роди през 2011 година. Основната цел е с ИП да променим начина, по който чужденците приемат българите и България, както и начина, по който ние самите възприемаме себе си. Високо оцененият на световно ниво атракцион ще промени и типа туристи, които посещават страната ни и в същото време ще създадем перспективен икономически отрасъл, който да даде възможност на много българи да правят международен бизнес. Всички можем да се радваме, че сме част от това ново начало за България и българския туризъм и самосъзнание, а аз съм повече от щастлив от това.“, споделя Ивелин Михайлов, изпълнителен директор на „Исторически парк“ АД и инициатор на проекта. Работата по Исторически парк е започнала преди повече от осем години, а от момента на планирането досега са включени над 4000 души, сред които едни от най-добрите български археолози-консултанти, писатели, музиканти, скулптори, майстори занаятчии, възстановчици и историци, които изпълняват прецизно проекта в цялостния му реалистичен вид. Използваните материали са изцяло автентичните за епохите - камък, дърво, мрамор и керамика. Атракционът се изгражда поетапно, като построения през 2016 г. пилотен исторически комплекс „Неолитно селище“ в близост, дава основание на посетилите го вече туристи и българи да очакват откриването на Историческия парк с нетърпение. Планира се целият обект, в пълна функционалност, да бъде завършен през 2022 година, като в момента тече изграждането на първата фаза – халколит, неолит и траки и зона за почивка с езера, която ще приключи през пролетта на 2019 г., когато Паркът ще отвори официално врати за посетители. Достъпът до обекта ще става посредством заплащане на входна такса или с различни нива на клубни карти като за момента са пуснати в лимитирани серии „Златна карта“ и „Семейна карта“, които дават огромно ценово предимство на българските им притежатели за 10 години напред. Картите са вече в продажба. Освен изграждането на мащабния актракцион, дейностите се разширяват и във вече издадените над 100 броя комикса, илюстровани книжки и енциклопедии за деца и възрастни, които целят запознаването и обикването на българската история по приятен и забавен начин. Книжките са преведи на над 7 чужди езика, което съответства с дългосрочната цел за популяризирането на богатата и ценна българска култура по света и промяна на възприятието за българите, както сред чужденци, така и сред българите. Източник: https://www.economic.bg/bg/news/10/naj-golemiyat-istoricheski-park-v-sveta-otvarya-vav-varna-prez-proletta.html

И ето един филм на NG:

А на мен това ми попадна на скоро и доста неща научих. Цяла първа част е документален филм за Чернобил, а втора част са интервюта.

През следващите дни и аз ще го започна Agatha Christie's Poirot - https://www.imdb.com/title/tt0094525/ е сериал с 13 сезона и всяка серия е като филм разказващ различна книга на Агата Кристи свързана с герия Еркюл Поаро - https://bg.wikipedia.org/wiki/Еркюл_Поаро Не знам, коя книга визираш на Агата Кристи, но само тези с Поаро в Читанка са 39 - https://chitanka.info/serie/hercule-poirot, като някой от тях са обявени за най-добрите криминални истории писани някога. А сериала е много добър и си заслужава вниманието. Скорпион го гледах преди доста години когато излезе, но те така и не го продължика, мисля, че има 2-3 сезона и му падна интереса, но ако Скоприон ти харесва то несъмнено ще харесаш и Alphas https://www.imdb.com/title/tt1183865/ - много по-добър е според мен.