Отиди на
Форум "Наука"

Р. Теодосиев

Администратор
  • Брой отговори

    4670
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    52

Р. Теодосиев last won the day on Август 31 2019

Р. Теодосиев има най-харесвано съдържание!

Репутация

3086 Професор

3 Последователи

Всичко за Р. Теодосиев

  • Титла
    Administrator
  • Рожден ден 15.12.1988

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

73007 прегледа на профила
  1. Нека да уточним, че ЕУ е Европейски съюз - Турция не е част от Европейски съюз! Държави в Европейски съюз: Австрия Малта Белгия Нидерландия България Германия Полша Гърция Португалия Дания Румъния Естония Словакия Ирландия Словения Испания Унгария Италия Финландия Кипър Франция Латвия Хърватия Литва Чехия Люксембург Швеция Държави в шенгенското пространство: Австрия Белгия Германия Гърция Дания Естония Испания Исландия Италия Латвия Литва Лихтенщайн Люксембург Малта Нидерландия Норвегия Полша Португалия Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швейцария Швеция Държави кандидатки: Албания Северна Македония Сърбия Турция Черна гора Източник: https://europa.eu/european-union/about-eu/countries_bg
  2. Турция какъв член е на ЕУ?! Нашия човек е руснак и си издава виза, за да влезе в България, но за да влезе в Турция не му трябва виза - както и на нас не ни трябва виза за Турция. Руските граждани се нуждаят от виза, за да влязат в ЕУ. За стопа ли? Премеждие беше да стигна до правилното място От там вече беше много лесно. Качиха ме 2 турци, които отиваха в Свиленград на казино
  3. За пореден път отидохме на разходка в Истанбул
  4. Преди седмица някъде ни дойде роднина от Москва и решихме освен София и Пловдив да му покажем Истанбул. Човека не е излизал от Русия и поради тази причина идеята на всички ни се стори доста добра. Отиваме ние в Истанбул, на връщане минаваме през Одрин и на границата с България ние минаваме, а той не. Оказва се, че когато си е правил виза Той си изкарва нормална виза за България, като изрично е казал, че ще ходи в Турция, но очевидно в посолството са разбрали, че няма да се връща повече в България. И визата е само за 1 влизане, което означава, че в момента, в който сме излезли от България визата му става невалидна. И ние в късния следобед веднага букнахме хотел точно до българското посолство използвайки, че можем да се свържем с интернет през българските опертори на границата. Тръгваме ние пеш към турската граница и виждаме в безмитната зона един жълт бус с българска регистрация. Отивам аз да питам дали могат да ни вземат, оказва се че може, но трябва сами да си минем границата - те ще ни чакат от другата страна. Минаваме пеш границата, качваме се в бусчето и се оказва, че е пълно с хора, които са награбили яко алкохол и цигари от безмитната зона само, за да минат границата. Почти всички пътници слязоха на първата бензиностанция след границата и си оставиха покупките в бусчето. Ние си разказахме историята, почерпиха ни с лимоната и бонбони Оказа се, че това е някаква схема и внасят яко алкохол и цигари по този начин. На сутринта разбрахме, че няма как да се издаде виза толкова бързо и изпратихме нашия човек към Истанбул да лети за Москва без да се връща към България. Но аз трябваше да пътувам още на същия ден за София и единственият транспорт за София от Одрин е чак в 00:00. Имах някъде около 14 часа до този автобус и реших, че няма какво да си губя времето в чакане и изпратих роднината на автогарата, а аз се запътих към магистралата и в 16:30 вече си бях в нас - това е може би един от най-успешният и бърз стоп, който съм правил Едни турци ме хвърлиха точно преди Свиленград и от тук си хванах следващия стоп за София.
  5. Няма нужда да отваряш нова тема имаме си такава Може да разгледаш всичките си теми като влезеш в своя профил или в профила на друг потребител и има в дясно бутон "Разгледай неговата активност" или "Виж моята активност" и от там даваш "Теми" от менюто в ляво и разглеждаш всички свои или чужбите теми. В твоя случей ето директен линк към всички твои теми: https://www.forumnauka.bg/profile/25569-amigdal/content/?type=forums_topic&change_section=1
  6. Като продължение от предната тема: Аз една миналата година посетих Трансилвания, която бях си задал да посетя още 2015 година За тази година моите дистинации са: Русия - да прекарам 2 седмици в разходки из улиците и музеите на Москва и Санкт-Петербург Египет - Най-интересните забележителности Англия - Единбург, Гладсгоу, Манчестър, Ливърпул... Черна Гора - Дормитор Гърция - Къмпинг Турция - Истанбул Какви са вашите планове за тази година?
  7. Имате ли проблем с визуализацията на форума? Наш потребител вече от известно време в различни ситуации му се появява следното съобщение: Дали на някой друг му се появява това съобщение или нещо друго?
  8. Преди дни се прибрах от вечният град - Рим и се замислих, че във форума нямаме тема, в която да се похвалим къде сме, къде пътуваме и въобще за пътуване и за това реших да създам този клуб. Та в тази тема може да се похвалите като се намирате на някое чуждо място Аз бях 4 дни в Рим и вчера се прибрах. В Рим бях за втори път, а в Италия за може би 4-5-6 път и това е държавата, в която искам да се връщам отново и отново. За 4 дни успяхме да посетим Кулизеума, форума, историчесния музей, Ватинана (цялата), няколко големи парка, площада и градинки...уникален град, минахме общо около 70 км пеш за този период и мога да кажа, че има толкова много още за гледане и ядене
  9. На снимката: подготовката на кораба "Союз МС-04" за полет. Photo credit : Roscosmos Когато на 20-ти април от космодрума Байконур излети космическият кораб "Союз МС-04", на борда ще пътуват само двама души - американският астронавт Джак Фишер и руският космонавт Фьодор Юрчихин. Третото място ще остане незаето и за сметка на това корабът ще пътува с по-голямо количество полезен товар. До ситуацията се стигна след като миналата година Русия изненадващо оповести (източник), че има намерение да съкрати броя на постоянно пребиваващите руски космонавти на "Международната космическа станция" от трима на двама. Това е логично следствие от системната криза в руския космически отрасъл. От една страна Русия ще спести пари от съкращаването на екипажа. Но има и друга причина - САЩ, Европа и Япония успешно построиха и монтираха своите сегменти на "Международната космическа станция". Русия е единствената държава, която не успя да построи своя сегмент, а изстрелванията на руските модули се бавят до безобразие. Според Сергей Крикальов, бивш космонавт и днес ръководител на пилотираната програма на Роскосмос, Русия ще възстанови екипажа си до тричленен в момента, в който бъде изстрелян следващият руски модул - Мултифункционалния лабораторен модул (МЛМ) "Наука". "Наука" трябваше да лети още през 2007 година, но стартът периодично беше отлаган поради редица причини. За последно през 2013 година по време на изпитания беше открито, че в горивните резервоари на модула са попаднали незнайно как стърготини. Така че през последните няколко години инженерите бяха принудени да подменят джунглата от тръби, маркучи и клапани, за да се отърват от замърсяването. Работата изглеждаше на привършване и изстрелването на МЛМ "Наука" беше насрочено за края на 2017 година. Но миналия месец ни беше съобщено, че проблемът със замърсяването се е завърнал отново (източник). Основният проблем е, че замърсените горивни резервоари не могат да бъдат подменени толкова лесно. Те са произведени в началото на 90-те години на миналия век, вече резервоари от такъв тип не се произвеждат, а съвременни резервоари като например тези, използвани на корабите "Прогрес", не могат да бъдат интегрирани към "Наука" без да бъде увреден модулът. Руските специалисти се надяваха, че има още няколко останали бройки от този тип резервоари и ако те бъдат монтирани към модула, той може да бъде спасен - стига, разбира се, и те да не са замърсени. Но вчера, на 4-ти април, журналистът Анатолий Зак сподели, че положението е станало кошмарно (източник) - потвърдено е, че абсолютно всички резервоари са замърсени! Като резултат от това в началото на месеца е било взето решение шестте оригинални резервоара да бъдат разрязани, за да могат вътрешностите им с форма на хармоника да бъдат почистени. След това те ще бъдат заварени и повторно монтирани към модула. Всичко това ще доведе до нови отлагания от поне няколко месеца, а може би и години. Проблемите с МЛМ "Наука" бавят и завършването на останалия сегмент от руската станция - ако "Наука" не излети, към МКС няма да могат да бъдат прикачени модулът "Причал" и "Научен и енергиен модул" - НЕМ. За съжаление и самата "Международна космическа станция" старее - тя ще бъде изведена от орбита в периода между 2024 и 2028 година. Има шанс обаче руският сегмент да бъде разкачен и да служи като втора самостоятелна руска станция - "Мир 2". Ако работата по МЛМ "Наука" се проточи още, нищо чудно руснаците да отложат неговия старт за началото на следващото десетилетие и да служи като основа направо за "Мир 2", без да се ангажира МКС. http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/
  10. На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA 2017-та е знаменателна година за пилотираната космонавтика - навършва се половин век от началото на програма "Аполо". През тази и следващите няколко години ще отбележим някои важни годишнини - в това число 50-годишнината от първата пилотирана обиколка на Луната (декември 2018 г.), 50-годишнината от първото пилотирано кацане на Луната (юли 2019 г.), 50-годишнината от "успешния провал" на "Аполо 13" (април 2020 г.) и 50-годишнината от последното лунно кацане на "Аполо 17" (декември 2022 г.). Програма "Аполо" обаче започва с трагедия и нейната 50-годишнина ще отбележим на наближаващия 27-ми януари. На този ден през 1967 г. загиват астронавтите Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи след внезапно възникнал пожар в капсулата по време на наземен тест. Ако всичко бе минало по план, техният кораб "Аполо 1" е трябвало да излети на 21 февруари 1967 г. и командир Грисъм е трябвало да тества командния модул в продължение на 14 дни - шест пъти повече, отколкото е необходимо за да се отиде, кацне и да се завърне от Луната. Вече били планирани и мисиите "Аполо 2" и "Аполо 3". А вместо това НАСА прекратява пилотираните си стартове в продължение на 20 месеца - за съжаление подобни дълги паузи в пилотираните изстрелвания се превръщат в традиция - две години отнема на НАСА, за да се съвземе от трагедията "Чалънджър" през 1986 г., две години отнема на агенцията, за да се съвземе от катастрофата на "Колумбия" през 2003 г., две години отнема и на Върджин Галактик да започне отново полети след катастрофата на "СпейсШипТу" през 2014 г. Тестовият и никога неосъществен полет на "Аполо 2" е бил планиран за август 1967 година. През декември същата година трябвало да излети и "Аполо 3", по време на което Франк Борман, Майк Колинс и Бил Андерс трябвало да се отправят по-далече от който и да е друг преди тях - по силно елиптична околоземна орбита - на т.нар. "Мисия Е". Подобен полет проведе НАСА през 2014 г. с кораба "Орион" в роботизиран режим. Аварията на "Аполо 1" обаче слага край на всички първоначално начертани планове, а екипажите са разформирани. В началото на 1968 година се случва неприятна изненада - ЦРУ получава сведения, че СССР планира да осъществи пилотиран полет до Луната. Затова същата тази пролет ръководството на програма "Аполо" се опитва да ъпгрейдне "Мисия Е" по следния начин - вместо орбитата да е с апогей около 6 400 километра, апогеят трябва да е 370 000 километра - на практика това е пътешествие с облитане на Луната. В края на годината има една добра и една лоша новина - добрата е, че през октомври 1968 г. лети екипажът на "Аполо 7" - първата мисия след аварията на "Аполо 1", която тества ракетата "Сатурн 5" в пилотиран вариант и капсулата на дългодневна мисия. Лошата новина е, че лунният модул за кацане на повърхността все още не е готов. Затова през ноември НАСА взима решение "Аполо 8" да лети без лунния модул, но астронавтите да влязат в орбита около Луната. През декември 1968 г. на Бъдни вечер Франк Борман, Джим Ловъл и Бил Андерс успешно влизат в окололунна орбита! Майк Колинз тогава не лети поради здравословен проблем и нужда от хирургична операция (източник: americaspace) Лунното кацане пък е отложено за 1969 година. Спускаемият модул е най-накрая готов през пролетта и той лети по време на пробната мисия "Аполо 9" на 3 март 1969 година, когато астронавти са Джеймс МакДивит, Дейвид Скот и Ръсел Швейкарт. За пръв път корабът "Аполо" лети в цял комплект - команден, сервизен и лунен модул, макар и само в околоземна орбита на тестов полет. На 18 май излита и корабът "Аполо 10" с астронавти Томас Стафорд, Джон Йънг и Юджийн Сърнан. Той вече лети до окололунна орбита, където е проведен тест (без кацане) на лунния модул. Всички тези тестове проправят път към полета на "Аполо 11" през юли 1969 година, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на лунната повърхност, а командир Майк Колинс им помага от орбита. Съвсем ясно си личи, че "Аполо" не е била безпроблемна програма - тя също е била съпътствана от проблеми и отлагания подобно на всички останали мащабни космически проекти. Но поради характера на космическата надпревара проблемите са се решавали доста по-бързо, отколкото сме свикнали да е в днешно време. Още статии по темата: Защо е толкова трудно да се завърнем на Луната? Независими доказателства, че човек е бил на Луната http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...