Топ Потребители

Дивидентът като индикатор В света на инвестициите често се чува съветът "търси компании с висок дивидент". Привлекателно звучи, нали? Получаваш пари, докато просто притежаваш дялове от бизнеса. Но истината, която най-великите инвеститори познават, е далеч по-сложна и шарена. Най-успешните инвеститори, включително легендарният Уорън Бъфет, отдавна споделят истината за дивидентите, но малцина действително разбират тяхната роля в инвестиционния процес. Дивидентът сам по себе си не трябва да бъде основната причина за инвестиране в дадена компания – това може да доведе до необмислени и потенциално губещи решения. Защо? Защото високият дивидент понякога може да бъде знак за предстоящи проблеми, а не за финансова стабилност. Компаниите в затруднение често поддържат високи дивиденти в опит да привлекат инвеститори и да стабилизират цената на акциите си в краткосрочен план – стратегия, която рядко е устойчива в дългосрочен. Как и в български казино, пазарът често създава усещание за напрежение и случайност, при което всеки избор носи предвкушение и вълнение, превръщайки самия процес в преживяване. Четирите стълба на стабилния бизнес Преди да разгледаме дивидентите, трябва да подчертаем, че съществуват няколко ключови пилона на компанията, които могат да бъдат анализирани в рамките на 1-3 минути: дълг, ефективност, ценова оценка и конкуренция. Дълг: Фундаментът на финансова стабилност Когато говорим за дълга, важно е да разгледаме не само абсолютната му стойност, но и съотношението му спрямо собствения капитал или годишните приходи на компанията. Високото ниво на задлъжнялост може да ограничи възможностите за растеж и да създаде риск при промяна в лихвените проценти или икономически спад. Компаниите с огромни задължения често се оказват в капан – плащат значителна част от приходите си за обслужване на дълга, вместо да инвестират в иновации или да връщат пари на акционерите. Добре управляваните компании поддържат устойчиви нива на дълг, които им позволяват да функционират ефективно дори при неблагоприятни пазарни условия. Ефективност: Способността да се създава стойност от наличните ресурси Ефективността на компанията се измерва чрез различни показатели като възвръщаемост на инвестирания капитал (ROIC), оперативен марж или производителност на служител. Тези метрики разкриват колко добре мениджмънтът използва наличните ресурси за генериране на печалба. Представете си два бизнеса, които имат еднакви продажби от 100 милиона, но първият генерира 5 милиона печалба, а вторият – 20 милиона. Очевидно е кой управлява ресурсите си по-добре. Компаниите с висока ефективност обикновено имат по-голяма гъвкавост при разпределянето на капитала, включително за изплащане на дивиденти, което ги прави по-надеждни в дългосрочен план. Ценова оценка: Плащаш ли справедлива цена? Ценовата оценка ни показва дали акциите на компанията се търгуват на справедлива цена спрямо нейните фундаментални показатели. Съотношения като P/E (цена към печалба), P/B (цена към счетоводна стойност) или EV/EBITDA (стойност на предприятието към печалба преди лихви, данъци и амортизации) могат бързо да ни ориентират дали една акция е подценена, справедливо оценена или надценена. Дори най-добрата компания в света не е добра инвестиция, ако платите твърде висока цена за нея. Инвестирането в надценени компании, дори такива с привлекателни дивиденти, крие риск от бъдещи загуби, когато пазарът евентуално коригира цената до справедливите ѝ нива. Конкурентни предимства: Икономическият ров на Бъфет Конкурентната позиция на компанията е може би най-трудният за количествена оценка, но вероятно най-важният фактор за дългосрочния успех. Тук анализираме пазарния дял на компанията, силата на нейната марка, бариерите за навлизане в сектора, степента на диференциация на продуктите и способността ѝ да определя цените. Компаниите със силни конкурентни предимства (или както Бъфет ги нарича - "икономически ров") могат да устоят на конкурентния натиск, да поддържат високи маржове и да генерират стабилни парични потоци, които позволяват устойчиви дивидентни плащания през десетилетия. Помислете за компании като Coca-Cola, Apple или Visa – техният "иконимически ров" им позволява да връщат огромни суми на акционерите си, дори в трудни времена. Тези четири пилона заедно формират по-цялостна и надеждна картина за здравето на компанията, отколкото самостоятелният анализ на дивидентите. Разбирането им осигурява солидна основа за вземане на информирани инвестиционни решения, които надхвърлят простото преследване на висока дивидентна доходност. Как да оценим качеството на дивидента След като сме анализирали фундаменталните аспекти на бизнеса, можем да се съсредоточим върху специфичните метрики, свързани с дивидента: Дивидентна доходност (Dividend Yield) Това е процентното съотношение между годишния дивидент и цената на акцията. Важно е да внимавате с прекалено високата доходност – това често може да е сигнал за скрити финансови проблеми, а не за щедрост от страна на компанията. Когато видите компания с дивидентна доходност значително над средната за сектора (например 7-8% при среден показател от 2-3%), първата ви реакция не трябва да бъде ентусиазъм, а повишено внимание. Възможно е пазарът да е снижил цената на акцията в очакване на бъдещи проблеми или намаляване на дивидента. Дивидентна устойчивост (Payout Ratio) Измерва какъв процент от печалбата компанията разпределя като дивидент. Препоръчително е този показател да бъде под 60%. Ако съотношението е прекалено високо, съществува риск от намаляване на дивидентите в бъдеще или спиране на техния растеж. Компания, която изплаща 90% от печалбата си като дивиденти, оставя малко пространство за реинвестиране в бизнеса или за буфер при временен спад в приходите. Обратно, компании с нисък коефициент на изплащане (например 30-40%) имат значителен капацитет както за увеличаване на дивидентите, така и за инвестиране в бъдещ растеж. Растеж в дивидента (Dividend Growth Rate) Оценява редовността и тенденцията на повишаване на изплащаните дивиденти. Добре е да търсите компании с дълга история на стабилни или растящи дивиденти, което обикновено е индикатор за финансова стабилност. Компаниите, които са увеличавали дивидентите си всяка година в продължение на десетилетия (т.нар. "дивидентни аристократи"), демонстрират дългосрочна ангажираност към акционерите и обикновено имат стабилни бизнес модели, устойчиви на икономически спадове. Свободен паричен поток (Free Cash Flow) Паричните потоци трябва да бъдат приблизително двойно по-големи от размера на дивидента. Стабилният свободен паричен поток е най-добрата гаранция за устойчивостта на дивидентните плащания в дългосрочен план. Дори компании с високи счетоводни печалби могат да изпитват затруднения при генерирането на реални парични потоци. Затова е важно да се уверите, че дивидентите са покрити от свободния паричен поток, а не се финансират чрез нов дълг или продажба на активи – практики, които не са устойчиви в дългосрочен план. Дълг на компанията (Debt Levels) Анализира задълженията, които компанията е натрупала. Обърнете внимание, че високото ниво на задлъжнялост може сериозно да затрудни изплащането на дивиденти при влошаване на икономическите условия. Дългът трябва да бъде анализиран от различни перспективи. Компания с нисък или умерен дълг ще може да поддържа дивидентните си плащания дори при временен спад в приходите. Обратно, високо задлъжнелите компании често са принудени да намалят или спрат дивидентите при първите признаци на икономически затруднения, тъй като приоритизират обслужването на дълга. Image by pikisuperstar on Freepik Уроците на великите инвеститори Уорън Бъфет, често считан за най-успешния инвеститор в историята, никога не е поставял дивидента като основен критерий за своите инвестиционни решения. Всъщност, неговата холдингова компания Berkshire Hathaway не изплаща дивиденти, въпреки че инвестира в множество дивидентни компании. Бъфет разбира, че истински успешните компании невинаги връщат всичките си печалби на акционерите като дивиденти – понякога най-добрата употреба на капитала е неговото реинвестиране в бизнеса за генериране на още по-голяма бъдеща стойност. Правилната алокация на капитала е много по-важна от механичното изплащане на високи дивиденти. Дивидентът е само един от многото показатели за финансовото здраве на компанията и никога не трябва да бъде използван изолирано като единствен критерий за инвестиция. Умният инвеститор винаги разглежда комплексната картина, включваща всички ключови фактори – от дълговата тежест и оперативната ефективност до позицията спрямо конкуренцията и текущата ценова оценка на акцията. Следващия път, когато видите компания с привлекателен дивидент, не бързайте да инвестирате само на тази база. Отделете няколко минути, за да анализирате четирите ключови пилона и след това оценете качеството и устойчивостта на самия дивидент. Този подход може да не е толкова прост, колкото търсенето на високодоходни акции, но със сигурност ще ви предпази от много скъпоструващи грешки и ще ви постави на пътя към дългосрочен инвестиционен успех.

Плащане на дългове или инвестиране Финансовото планиране често поставя хората пред дилемата: да изплащам ли дълговете си или да инвестирам спестените средства? Този въпрос засяга повече от една трета от американските работници и се отнася до хора с различни нива на доходи. Ситуацията е особено актуална за тези, които успяват да излязат от модела "от заплата до заплата" и разполагат с допълнителни средства за финансово планиране. Представете си сценарий, в който след покриването на всички необходими месечни разходи - храна, жилище, здравеопазване, транспорт - ви остават 200 евро. Въпросът е къде да насочите тези пари за максимална дългосрочна полза. Двете основни възможности са очевидни: или да ускорите изплащането на съществуващи дългове, или да инвестирате средствата на финансовите пазари с цел натрупване на богатство за пенсионирането. Правилото на 7% - основа за вземане на решения Финансовите експерти използват практическо правило, базирано на 7% лихвен праг. Това число представлява консервативен темп на растеж, който можете да очаквате от дългосрочни инвестиции. Някои специалисти използват варианти от 5% до 6%, особено когато клиентът е близо до пенсия, но 7% остава стандартната референтна точка за повечето ситуации. Логиката зад това правило е математически обоснована и се базира на принципа на алтернативната стойност - какво губите, когато избирате един вариант вместо друг: Ако дългът ви има лихва под 7%, математически е по-изгодно да инвестирате допълнителните средства вместо да ускорявате изплащането. В този случай разликата между очакваната доходност от инвестициите и лихвата на дълга работи във ваша полза. Ако дългът ви има лихва над 7%, приоритет трябва да бъде бързото му изплащане. Тук "гарантираната доходност" от избягването на лихви превишава очакваната доходност от инвестиции. Защо именно 7%? Индексът S&P 500, който включва 500-те най-големи американски компании по пазарна капитализация, исторически показва възвръщаемост от около 7% годишно след корекция за инфлация. Тази статистика обхваща десетилетия от данни, включително периоди на икономически кризи и растеж. Инвестирането в индексови фондове, които следят този индекс, се счита за по-сигурно от закупуването на отделни акции поради диверсификацията. Когато инвестирате в S&P 500 фонд, всъщност купувате малка част от 500 различни компании, което разпределя риска. Разбира се, важно е да помните, че някои години доходността може да бъде значително по-висока (например 20-30%), докато други години може да има загуби (особено през кризисни периоди като 2008 или 2020 година). Практически примери с изчисления Сценарий 1: Дълг с 5% лихва Представете си дълг от 10 000 евро с 5% годишна лихва и минимална месечна вноска от 150 евро. Тази лихва е сравнима със средните лихви по студентски кредити или качествени лични кредити: При минимални вноски само: Ще ви отнеме 6,5 години да изплатите дълга и ще платите общо около 1700 евро лихва. През този период общата сума, която ще изплатите, ще бъде 11 700 евро. При допълнителни 200 евро месечно: Дългът ще бъде изплатен за 2,5 години и общата лихва ще бъде под 700 евро . Това означава спестяване на повече от 1000 евро в лихви и 4 години по-ранно освобождаване от дълга. Но нека разгледаме алтернативата. Ако през същите 6,5 години инвестирате допълнителните 200 евро месечно в S&P 500 фонд при консервативна 7% доходност, в края на периода ще имате около 19 600 лева. След приспадане на първоначалните 15 600 евро инвестиции, нетната печалба е 4000 лева. Сравнението показва: макар да платите допълнителни 1700 евро лихва, печелите 4000 лева от инвестициите. Нетната полза от инвестирането е 2400 евро - значително повече от спестените 1000 евро при ускорено изплащане. Сценарий 2: Дълг с 13% лихва При същия дълг от 10 000 евро , но с 13% лихва (характерна за кредити за хора със слаб кредитен рейтинг или потребителски кредити с лоши условия): При минимални вноски: Ще ви отнеме почти 10 години да изплатите дълга и ще платите общо 7800 евро лихва. Общата изплатена сума ще бъде близо 18 000 евро. При допълнителни 200 евро месечно: Дългът ще бъде изплатен за 3 години и общата лихва ще бъде около 2000 евро. Спестявате цели 5800 евро в лихви. Ако изберете да инвестирате същите 200 евро месечно в продължение на 10 години при 7% доходност, ще натрупате около 34 400 евро. След приспадане на инвестираните 24 000 евро, печалбата е 10 400 евро. Но трябва да приспаднете и изплатените 7800 евро лихва по дълга, което оставя нетна полза от само 2600 евро. В този случай ускореното изплащане на дълга ви носи 5800 евро спестени лихви, което е повече от двойно по-изгодно от инвестирането. Различни видове дългове изискват различен подход Ипотечни кредити Ипотечните кредити представляват най-голямата категория дългове в България по обем. Те обикновено имат сравнително ниски лихви (между 3% и 6% в зависимост от валутата и банката) и предлагат данъчни облекчения чрез намаляване на подлежащия на данъчно облагане доход. Важно е да се отбележи, че ипотечните кредити са обезпечени с недвижимия имот, което намалява риска за банката и съответно лихвата за вас. Освен това недвижимостите имат тенденция да запазват стойността си с времето, което прави този вид дълг "добър дълг". При ипотечни кредити с лихви под 7%, инвестирането на допълнителни средства често е математически по-изгодно от ускореното изплащане. Студентски кредити В България студентските кредити не са толкова разпространени като в САЩ, но за тези, които ги имат, обикновено предлагат сравнително благоприятни условия. Държавните програми за студентски кредити често имат лихви между 4% и 6%, което ги прави кандидати за "инвестиционна стратегия" вместо ускорено изплащане. При частни студентски кредити обаче лихвите могат да бъдат значително по-високи и трябва да бъдат оценявани индивидуално спрямо 7% правилото. Кредитни карти Кредитните карти представляват най-скъпия вид потребителски дълг. В България лихвите по кредитни карти варират между 18% и 35% годишно, като средните са около 20-25%. При такива високи лихви няма разумна инвестиционна стратегия, която да превъзхожда тези разходи последователно. Важно е да разберете как работи сложната лихва при кредитни карти. Ако имате дълг от 5000 евро с 20% лихва и плащате само минималната вноска (обикновено 2-3% от остатъка), ще ви отнемат над 20 години да го изплатите и ще платите повече от 10 000 евро лихва. Затова дълговете по кредитни карти трябва винаги да бъдат първи приоритет за изплащане. Автокредити Автокредитите заемат средна позиция с лихви обикновено между 6% и 12% в зависимост от кредитния ви рейтинг, възрастта на автомобила и срока на кредита. При лихви близо до или над 7%, ускореното изплащане може да бъде по-изгодно, особено като се има предвид, че автомобилите губят стойност с времето. Фонд за спешни случаи - първа стъпка Преди да решавате между изплащане на дългове и инвестиране, създайте фонд за спешни случаи. Този фонд служи като финансова възглавница срещу неочаквани разходи или загуба на доходи. Минимален размер: 500/1000 евро за покриване на най-основните спешни разходи като ремонт на кола, медицински разходи или домакински аварии. Тази сума може да ви предпази от необходимостта да използвате кредитни карти при неочаквани ситуации. Препоръчителен размер: Три до шест месеца необходими разходи, включително наем или ипотека, храна, комунални услуги, здравеопазване, минимални погасителни вноски и други задължителни разходи. За повечето хора това означава между 5000 и 15 000 евро. Този фонд трябва да се пази в лесно достъпни инструменти като спестовни сметки или срочни депозити с кратък срок. Въпреки че доходността им е ниска (1-3% годишно), ликвидността и сигурността са по-важни от печалбата при спешните фондове. Психологическият фактор и поведенческите финанси Математиката е само част от уравнението. Свободата от дългове носи психологически ползи, които са трудни за измерване, но реални за вашето качество на живот: Намаляване на стреса: Дълговете създават постоянно психологическо напрежение. Изследвания показват, че хората с високи нива на дълг имат по-високи нива на кортизол (стресовия хормон) и по-често страдат от тревожност и депресия. Увеличена гъвкавост: Без месечни задължения за погасяване на дългове имате повече опции. Можете по-лесно да смените работа, да вземете творческа почивка или да инвестирате в образование и развитие. Спокоен сън и здраве: Финансовият стрес влияе негативно върху съня и общото здраве. Хората без дългове обикновено съобщават за по-добро качество на съня и по-ниски нива на стрес. Възможност за по-смели решения: Когато нямате дългове, можете да поемете по-големи, но потенциално по-печеливши рискове в кариерата или бизнеса. Ако сте човек, който губи сън заради дълговете, или ако стресът от финансовите задължения влияе негативно на работата ви или отношенията ви, ускореното изплащане може да бъде правилният избор независимо от математическите изчисления. Хибриден подход - комбинирането на двете стратегии Много финансови планери препоръчват комбиниран подход, особено когато разполагате с по-големи допълнителни средства: Правило 50/50: Разделете допълнителните средства поравно между изплащане на дългове и инвестиране. Така получавате ползите и от двете стратегии. Приоритизиране по лихва: Първо изплатете дълговете с най-високи лихви, след това се фокусирайте върху инвестиране докато изплащате останалите дългове с по-ниски лихви. Етапен подход: Започнете с изплащане на дългове за психологическата полза, след това преминете към инвестиране когато се почувствате по-комфортно. Тази статия няма за цел да дава финансов съвет, а само да информира. Помнете, че инвестирането винаги носи риск - пазарите могат да паднат и да останат ниски за години, докато изплащането на дългове гарантира "доходност", равна на лихвата на дълга. Най-мъдрото решение често е балансираният подход, който съчетава математическата логика с личните ви обстоятелства и психологически потребности.

Долар в свободно падение: Най-големият срив от 1973 г. насам разклаща световните пазари Американският долар преживява най-драматичното си понижение от над половин век насам, което кара инвеститорите да преосмислят стратегиите си и поставя под въпрос бъдещето на водещата световна валута. Долар индексът (DXY) се срина с близо 11% за първото полугодие на 2025 г. спрямо група от шест основни световни валути. Това представлява най-значителното понижение от 1973 г. насам, когато валутната система на Бретън Уудс беше окончателно изоставена. Още по-тревожен е фактът, че от своя 52-седмичен връх долар се обезцени с цели 13%, което изпраща шокови вълни през международните финансови пазари. В основата на този валутен трус стоят политиката и неопределеността около администрацията на Доналд Тръмп. Инвеститорите се опитват да декодират въздействието от новите митнически политики и да разчетат истинските намерения на президента относно силата на американската валута. Тази неяснота създава парадоксална ситуация - инвеститорите просто не знаят колко долари да държат в портфейлите си. Противоречивите сигнали от Вашингтон карат пазарните участници да избягват долар позиции, което усилва натиска върху валутата. Сривът на долара има далечни последици не само за американската икономика, но и за цялата световна финансова система. Въпросът сега е дали този срив е краткосрочна корекция или началото на по-дълбоки структурни промени в международната валутна система. Инвеститорите внимателно следят всеки жест от Белия дом, търсейки яснота за бъдещата политика. Единственото сигурно е, че световните пазари преживяват период на изключителна волатилност, а долара - най-големия си тест от десетилетия насам. Този исторически момент подчертава колко бързо могат да се променят условията на световните финансови пазари и защо диверсификацията остава ключова стратегия за всеки инвеститор.

Страстите в България около одобряване готовността за членство в еврозоната ни припомниха за една българка, която е била на 11 години в месеците на хиперинфлация и въвеждането на валутния борд през 1997 г., а преди няколко седмици получи една от най-престижните награди по иконимика в света. Стефани Станчева, възпитаник на MIT, професор в "Харвард" и гражданка на Франция и САЩ, получи медала "Джон Бейтс Кларк" на Американска икономическа асоциация, отличаваща забележителни постижения на свои колеги, преди да са навършили 40 години. Наградата, основана през 1947 г. и от 2010 г. връчвана всяка година, е наричана още "нобелито", защото 15 от носителите ѝ са станали и нобелови лауреати по икономика, сред които Милтън Фридман, Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман, Дарон Аджемоглу. Днешна България може за Станчева да е интересен за изследване казус. Тя е известна с проучванията си върху това защо оптимални икономически политики не са възприемани по този начин от обществото. В едно от последните си проучвания тя документира как 80% от американците са убедени, че цените растат по-бързо от заплатите им, докато според статистиката от 2023 г. инфлацията е 3.4%, а ръстът на заплащанията е 4.1%. Животът на Стефани Станчева започва в Кричим през 1986 г., но детството ѝ протича на фона на драматичните промени в Източна Европа. Семейството ѝ напуска България, когато тя е едва тригодишна, за да заминат за бившата ГДР, където родителите ѝ защитават докторати по инженерни науки. През 1992 г., когато Стефани е на 6 години, семейството избира да се установи във Франция. Този ранен опит с икономическата нестабилност и миграцията вероятно е повлиял на по-късния ѝ интерес към икономиката. Както сама споделя, интересът ѝ към икономическите науки се е пробудил след наблюдението на икономическия хаос по време на прехода в България и Източна Европа. Още в гимназията във Франция Стефани показва изключителни способности. През 2007 г. завършва в Кеймбридж с награда "Адам Смит" за най-добър студент по икономика и получава две награди за най-добра дисертация. Продължава образованието си с магистратура в престижната Парижка политехника (École Polytechnique), където отново дисертацията ѝ е отличена като най-добрата. След това кариерата ѝ набира скорост в САЩ. Защитава докторатура в Масачузетския технологичен институт (MIT) през 2014 г., а от 2014 до 2016 г. е младши научен сътрудник в Harvard Society of Fellows. От 2016 г. преподава в Харвардския департамент по икономика, където е и съредактор на влиятелното списание Quarterly Journal of Economics. Работата на Станчева се фокусира върху пресечката между данъчната политика, социалните неравенства и това как обществото възприема икономическите политики. Тя използва новаторски методи, включително мащабни онлайн анкети и експерименти, за да разбере как хората формират мненията си за различни икономически мерки. Едно от най-важните ѝ открития е, че социалните предпочитания на хората са много по-сложни от това, което традиционно се предполага в икономическите модели. Например, наследеното богатство не се оценява по същия начин като придобитото от труда, а усещането за справедливост играе решаваща роля в приемането на публичните политики. В контекста на съвременните проблеми нейните изследвания за възприятието на инфлацията са особено актуални. Тя документира как хората имат "усещане" за по-висока инфлация от действителната, което обяснява с факта, че повишенията на цените привличат вниманието повече от стабилните или спадащите цени и се помнят по-дълго. Успехите на Станчева не остават незабелязани от политическите лидери. През 2020 г. френският президент Еманюел Макрон я включва в елитен екип от 26 световноизвестни икономисти, които да съветват как френската икономика да излезе от кризата с коронавируса. В групата са имена като Лоурънс Самърс (бивш министър на финансите на САЩ), Лоранс Буун (главен икономист на ОИСР) и други влиятелни фигури. През 2019 г. списание The Economist я определя като един от най-добрите млади икономисти на десетилетието, а френският вестник Le Monde я поставя на първо място. Тя е носител на редица престижни отличия, включително награда Elaine Bennett Research Prize (2020), стипендия на фондация Guggenheim и Andrew Carnegie Fellowship. Медалът "Джон Бейтс Кларк" за 2025 г. представлява кулминацията на тези постижения. Наградата се присъжда ежегодно на американски икономист под 40 години, който е направил най-значителния принос в икономическата наука. Фактът, че 15 от предишните носители са станали нобелови лауреати, прави Станчева сериозна кандидатка за бъдеща Нобелова награда по икономика. В интервюта тя често споделя, че България е страна, която много обича и би искала да допринесе за подобряването на ситуацията в страната. Тя изразява загриженост за това, че младите хора заминават за чужбина без да се завръщат, и вижда в корупцията един от основните проблеми на страната. Нейният пример показва как българският талант може да постигне световни успехи, но също така и предизвикателствата пред малките страни да задържат най-добрите си умове. В същото време нейната работа върху възприятията на икономическите политики може да предложи ценни уроци за българските политици за това как да комуникират по-ефективно с обществото. Стефани Станчева е яркий пример за българския интелектуален потенциал, реализиран на световната сцена. С медала "Джон Бейтс Кларк" в ръце, тя наистина е в "чакалнята" на Нобеловата награда и може да стане първият българин, удостоен с това най-високо признание в икономическата наука. Източник на снимката: https://www.stefanie-stantcheva.com/ Източници: https://www.stefanie-stantcheva.com/ https://en.wikipedia.org/wiki/Stefanie_Stantcheva https://www.economics.harvard.edu/news/2025/04/professor-stefanie-stantcheva-awarded-2025-clark-medal-american-economic-association?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=za_svalyaneto_na_rezhima_v_iran_nobelito_za_stefani_stancheva_i_vazhna_izlozhba_na_pisaro&utm_term=