Топ Потребители

Долар в свободно падение: Най-големият срив от 1973 г. насам разклаща световните пазари Американският долар преживява най-драматичното си понижение от над половин век насам, което кара инвеститорите да преосмислят стратегиите си и поставя под въпрос бъдещето на водещата световна валута. Долар индексът (DXY) се срина с близо 11% за първото полугодие на 2025 г. спрямо група от шест основни световни валути. Това представлява най-значителното понижение от 1973 г. насам, когато валутната система на Бретън Уудс беше окончателно изоставена. Още по-тревожен е фактът, че от своя 52-седмичен връх долар се обезцени с цели 13%, което изпраща шокови вълни през международните финансови пазари. В основата на този валутен трус стоят политиката и неопределеността около администрацията на Доналд Тръмп. Инвеститорите се опитват да декодират въздействието от новите митнически политики и да разчетат истинските намерения на президента относно силата на американската валута. Тази неяснота създава парадоксална ситуация - инвеститорите просто не знаят колко долари да държат в портфейлите си. Противоречивите сигнали от Вашингтон карат пазарните участници да избягват долар позиции, което усилва натиска върху валутата. Сривът на долара има далечни последици не само за американската икономика, но и за цялата световна финансова система. Въпросът сега е дали този срив е краткосрочна корекция или началото на по-дълбоки структурни промени в международната валутна система. Инвеститорите внимателно следят всеки жест от Белия дом, търсейки яснота за бъдещата политика. Единственото сигурно е, че световните пазари преживяват период на изключителна волатилност, а долара - най-големия си тест от десетилетия насам. Този исторически момент подчертава колко бързо могат да се променят условията на световните финансови пазари и защо диверсификацията остава ключова стратегия за всеки инвеститор.

Страстите в България около одобряване готовността за членство в еврозоната ни припомниха за една българка, която е била на 11 години в месеците на хиперинфлация и въвеждането на валутния борд през 1997 г., а преди няколко седмици получи една от най-престижните награди по иконимика в света. Стефани Станчева, възпитаник на MIT, професор в "Харвард" и гражданка на Франция и САЩ, получи медала "Джон Бейтс Кларк" на Американска икономическа асоциация, отличаваща забележителни постижения на свои колеги, преди да са навършили 40 години. Наградата, основана през 1947 г. и от 2010 г. връчвана всяка година, е наричана още "нобелито", защото 15 от носителите ѝ са станали и нобелови лауреати по икономика, сред които Милтън Фридман, Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман, Дарон Аджемоглу. Днешна България може за Станчева да е интересен за изследване казус. Тя е известна с проучванията си върху това защо оптимални икономически политики не са възприемани по този начин от обществото. В едно от последните си проучвания тя документира как 80% от американците са убедени, че цените растат по-бързо от заплатите им, докато според статистиката от 2023 г. инфлацията е 3.4%, а ръстът на заплащанията е 4.1%. Животът на Стефани Станчева започва в Кричим през 1986 г., но детството ѝ протича на фона на драматичните промени в Източна Европа. Семейството ѝ напуска България, когато тя е едва тригодишна, за да заминат за бившата ГДР, където родителите ѝ защитават докторати по инженерни науки. През 1992 г., когато Стефани е на 6 години, семейството избира да се установи във Франция. Този ранен опит с икономическата нестабилност и миграцията вероятно е повлиял на по-късния ѝ интерес към икономиката. Както сама споделя, интересът ѝ към икономическите науки се е пробудил след наблюдението на икономическия хаос по време на прехода в България и Източна Европа. Още в гимназията във Франция Стефани показва изключителни способности. През 2007 г. завършва в Кеймбридж с награда "Адам Смит" за най-добър студент по икономика и получава две награди за най-добра дисертация. Продължава образованието си с магистратура в престижната Парижка политехника (École Polytechnique), където отново дисертацията ѝ е отличена като най-добрата. След това кариерата ѝ набира скорост в САЩ. Защитава докторатура в Масачузетския технологичен институт (MIT) през 2014 г., а от 2014 до 2016 г. е младши научен сътрудник в Harvard Society of Fellows. От 2016 г. преподава в Харвардския департамент по икономика, където е и съредактор на влиятелното списание Quarterly Journal of Economics. Работата на Станчева се фокусира върху пресечката между данъчната политика, социалните неравенства и това как обществото възприема икономическите политики. Тя използва новаторски методи, включително мащабни онлайн анкети и експерименти, за да разбере как хората формират мненията си за различни икономически мерки. Едно от най-важните ѝ открития е, че социалните предпочитания на хората са много по-сложни от това, което традиционно се предполага в икономическите модели. Например, наследеното богатство не се оценява по същия начин като придобитото от труда, а усещането за справедливост играе решаваща роля в приемането на публичните политики. В контекста на съвременните проблеми нейните изследвания за възприятието на инфлацията са особено актуални. Тя документира как хората имат "усещане" за по-висока инфлация от действителната, което обяснява с факта, че повишенията на цените привличат вниманието повече от стабилните или спадащите цени и се помнят по-дълго. Успехите на Станчева не остават незабелязани от политическите лидери. През 2020 г. френският президент Еманюел Макрон я включва в елитен екип от 26 световноизвестни икономисти, които да съветват как френската икономика да излезе от кризата с коронавируса. В групата са имена като Лоурънс Самърс (бивш министър на финансите на САЩ), Лоранс Буун (главен икономист на ОИСР) и други влиятелни фигури. През 2019 г. списание The Economist я определя като един от най-добрите млади икономисти на десетилетието, а френският вестник Le Monde я поставя на първо място. Тя е носител на редица престижни отличия, включително награда Elaine Bennett Research Prize (2020), стипендия на фондация Guggenheim и Andrew Carnegie Fellowship. Медалът "Джон Бейтс Кларк" за 2025 г. представлява кулминацията на тези постижения. Наградата се присъжда ежегодно на американски икономист под 40 години, който е направил най-значителния принос в икономическата наука. Фактът, че 15 от предишните носители са станали нобелови лауреати, прави Станчева сериозна кандидатка за бъдеща Нобелова награда по икономика. В интервюта тя често споделя, че България е страна, която много обича и би искала да допринесе за подобряването на ситуацията в страната. Тя изразява загриженост за това, че младите хора заминават за чужбина без да се завръщат, и вижда в корупцията един от основните проблеми на страната. Нейният пример показва как българският талант може да постигне световни успехи, но също така и предизвикателствата пред малките страни да задържат най-добрите си умове. В същото време нейната работа върху възприятията на икономическите политики може да предложи ценни уроци за българските политици за това как да комуникират по-ефективно с обществото. Стефани Станчева е яркий пример за българския интелектуален потенциал, реализиран на световната сцена. С медала "Джон Бейтс Кларк" в ръце, тя наистина е в "чакалнята" на Нобеловата награда и може да стане първият българин, удостоен с това най-високо признание в икономическата наука. Източник на снимката: https://www.stefanie-stantcheva.com/ Източници: https://www.stefanie-stantcheva.com/ https://en.wikipedia.org/wiki/Stefanie_Stantcheva https://www.economics.harvard.edu/news/2025/04/professor-stefanie-stantcheva-awarded-2025-clark-medal-american-economic-association?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=za_svalyaneto_na_rezhima_v_iran_nobelito_za_stefani_stancheva_i_vazhna_izlozhba_na_pisaro&utm_term=

Дисконтираната стойност е ключова концепция в икономиката и финансите, която определя настоящата стойност на бъдещи парични потоци. Тя служи като инструмент за анализ и сравнение на паричните потоци, които се реализират в различни времеви моменти, предоставяйки основа за вземане на информирани инвестиционни решения. Какво представлява дисконтираната стойност? На практика, дисконтираната стойност отразява стойността на бъдещи парични плащания спрямо стойността на предоставения в заем кредитен ресурс. Тя помага да се определи колко струват днес паричните потоци, които ще бъдат получени в бъдеще, като се вземат предвид фактори като инфлация, лихвени проценти и рискове. Определянето на дисконтираната стойност зависи от редица рискови фактори, които влияят върху стойността на парите във времето: Инфлация: Повишаващите се цени намаляват покупателната способност на парите в бъдеще. Срок на заема: Колкото по-дълъг е периодът, толкова по-ниска е настоящата стойност на бъдещите плащания. Присъщ риск: Рискът, свързан с конкретна инвестиция или заем, също влияе върху дисконтираната стойност. Стойността на парите във времето: Принципът, че парите днес имат по-голяма стойност от същата сума в бъдеще. Други фактори: Включително макроикономически условия и пазарна нестабилност. За да се изчисли дисконтираната стойност, се използва следната формула: k_d = 1 / (1 + i)^n където: i процентната (дисконтовата) ставка, n броят на периодите (например години). Тази формула показва как бъдещите парични потоци се намаляват до тяхната настояща стойност чрез умножаване с дисконтовия коефициент . Дисконтираната стойност е незаменим инструмент за всеки, който се занимава с финансово планиране, инвестиции или анализ на проекти. Тя позволява да се направят обективни оценки за стойността на бъдещи доходи и разходи, което е от съществено значение за оптималното управление на ресурси и вземане на стратегически решения.

Дефлация в икономиката: Когато цените падат и защо това е проблем Дефлацията е икономическо явление, характеризиращо се с понижение на общото ниво на цените на стоките и услугите. С други думи, това е период, в който парите ни купуват повече, отколкото преди. Въпреки че на пръв поглед това може да изглежда благоприятно – кой не би искал да плаща по-малко? – дефлацията крие сериозни рискове за икономиката и често се смята за по-голям проблем дори от умерената инфлация. Дефлацията настъпва, когато инфлацията спадне под 0%, т.е. стане отрицателна. Това означава, че стойността на валутата се повишава с течение на времето. Важно е да се разграничи дефлацията от дезинфлацията. Дезинфлацията представлява забавяне на темпа на инфлация – цените все още се покачват, но с по-бавни темпове. При дефлацията цените реално падат. Защо дефлацията е проблем? Въпреки привидното предимство на по-ниските цени, икономистите смятат внезапната дефлация за сериозен проблем поради следните причини: Увеличаване на реалната стойност на дълга При дефлация реалната стойност на парите се увеличава. Това означава, че длъжниците трябва да връщат повече пари в реално изражение, отколкото са взели назаем. Това може да доведе до затруднения при изплащане на дълговете и дори до фалити, особено при неочаквана дефлация. Дефлационна спирала Това е един от най-големите страхове, свързани с дефлацията. Намалението на цените води до очаквания за още по-големи спадове в бъдеще. Потребителите отлагат покупките си, надявайки се на по-ниски цени по-късно. Това намалява търсенето, принуждавайки производителите да намалят производството и да съкращават работни места. Намалените заплати и увеличената безработица водят до още по-слабо търсене и по-нататъшно намаление на цените, създавайки порочен кръг. Затруднения за бизнеса Дефлацията намалява печалбите на бизнеса. По-ниските цени водят до по-малки приходи от продажби, което затруднява изплащането на разходите, включително заплати и инвестиции. Това може да доведе до съкращения и намаляване на инвестициите, забавяйки икономическия растеж. Какви са причините за дефлацията? Дефлацията обикновено се появява при: Голямо предлагане (прекомерна продукция) Прекаленото количество стоки и услуги спрямо търсенето води до спад в цените. Ниско търсене (намаляване на потреблението) Намалените потребителски разходи поради икономическа несигурност водят до спад в търсенето и съответно в цените. Намаляване на паричната маса Намаляването на количеството пари в обращение също може да доведе до дефлация, например след рецесия или отлив на капитал. Дефлацията в България България преживя период на дефлация от 2013 до 2016 г., отбелязвайки най-високата дефлация в ЕС по това време. Основната причина бяха ниските цени на петрола на световните пазари. Примери за дефлация от историята Дефлацията не е ново явление и е оставила своя отпечатък в икономическата история. Ето два примера: Японската дефлация през 90-те години. През 90-те години Япония изпадна в продължителен период на дефлация, предизвикан от спукването на балона на цените на активите (акции и недвижими имоти). Този период, известен като „Изгубеното десетилетие“, доведе до икономическа стагнация и продължителни усилия за стимулиране на икономиката. Ниските лихвени проценти и другите мерки не успяха да предотвратят спиралата на намаляващи цени и намаляващо потребление. Кризата от 2008 г. Световната финансова криза от 2008 г. доведе до риск от дефлация в много страни, особено в Европа. Страни като Гърция, Испания и Италия преживяха спад или стагнация на цените поради ниското търсене и високата безработица. Европейската централна банка предприе мерки като количествени улеснения и намаляване на лихвените проценти, за да предотврати дефлационна спирала. Дефлацията е комплексно явление с потенциално сериозни последици. Въпреки че на пръв поглед изглежда изгодно, трайната дефлация може да доведе до икономическа стагнация, увеличаване на дълговата тежест и други негативни ефекти. Затова е важно правителствата и централните банки да следят икономическите процеси и да предприемат мерки за предотвратяване на дефлационни спирали.

Изследването "U.S. Infrastructure: 1929-2023" от Ray C. Fair, публикувано на 1 февруари 2025 г., анализира икономическата трансформация на Съединените щати чрез промените в инфраструктурните инвестиции. Около 1970 г. се наблюдава значим обрат: съотношението на инфраструктурния капитал спрямо БВП започва да намалява трайно, докато държавният бюджетен дефицит се увеличава и се утвърждава като стабилен елемент в икономическата политика. Това съвпадение отразява промяна в приоритетите на правителството – от стратегически дългосрочни инвестиции в инфраструктура към краткосрочни разходи за текущо публично потребление. В резултат на този преход ресурсите, които преди са били насочвани към изграждане на устойчиви икономически основи, се преразпределят към финансиране на непосредствени нужди и социални програми. За разлика от други развити икономики, този модел е уникален за САЩ. Той е свързан с увеличаване на социалната дисконтна ставка, което отразява намалената стойност, придавана на бъдещите икономически ползи. В резултат, днес САЩ заемат около 10 милиарда долара дневно, основно за финансиране на публично потребление. Исторически погледнато, стратегическите инвестиции в транспортна и енергийна инфраструктура са били ключови за икономическия растеж и глобалното влияние на страната. Намаляването на тези инвестиции поставя под въпрос способността на икономиката да поддържа същите темпове на иновации и конкурентоспособност, като това може да обясни и отслабването на т.нар. "Pax Americana". Причините за тази трансформация включват политически решения, демографски промени, обществена поляризация и глобални икономически фактори. Фискалната политика също играе роля, като се фокусира върху краткосрочни стимули вместо дългосрочни инвестиции. Разбирането на тези процеси е ключово за формулирането на политики, насочени към възстановяване на баланса между потребление и инвестиции и осигуряване на устойчив икономически растеж в бъдеще. Източник: https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=5116683 PDF: https://papers.ssrn.com/sol3/Delivery.cfm