Топ Потребители

Ами, има един гот с 50% египетски/нилски компонент и друг, който е от екваториална африка по майчина линия. има 2 с монголско-буратски игрек хромозомни хаплогрупи, като единия обаче няма никакво автозомно източно-азиатско днк (другия е със 8% монголия) - само хаплогрупата. все пак не бива да подминаваме, че почти няма индивид без някакво скандинавско аутозомно днк, има индивиди с по 60% и нагоре уелбарк или дори южна скандинавия, от 38 индивида, мисля, без да съм ги броил, 35 са с някакъв скандинавски компонент, има един почти 100% понтийски сармат, няколко 100% (или близо до това) черняхов и един 100% от старата скитска понтийска популация. Все пак, близо 30% от игрек-хромозомните хаплогрупи са скандинавски (I1a и разни германски версии на R1b). В калиде обаче няма двама с митохондриални хаплогрупи от една и съща група. 20 души с 20 различни мит. хаплогрупи. Какво друго да напишем. Има някакво скандинавско ядро, в смисъл от скандинавски произход, без да има отчетливо разминаване по мъжки и женски линии - интегрирани са както мъжки, така и женски нескандинавци; в същото време всичките тия "не-скандинавци" са с някакъв скандинавски компонент; има нещо от порядъка на само 1-2 изключения. Навлизането на анатолийски и левантински мъжки хаплогрупи, с времето, показва интеграции на кланове, които не са оригинално скандинавски, или най-малкото вземане на зетьове от не-скандинавски групи - анатолийци, хуни, сармати, може и да има един със славянски уклон, може и не/ Няма какво друго да напишем. Тука не бива да забравяме че тия от един момент нататък са се почувствали тормозено арианско малцинство и е възможно да са възприемали всеки друг арианин, незавизимо от произхода, като "свой". Самият улфила независимо от името е кападокиец и по майчина, и по бащина линия, имат и един епископ, пак гот, изцяло от фригия. Такива работи. Благодаря за темата.

Представям ви книгата си за тракийските могили, която ми отне доста време да напиша и която излезе от печат преди две години с помощта на издателство ТАНГРА ИК. Книгата след дълго забавяне вече е на пазара и може да се поръча от сайта, който направих за целта - https://thraciansolarobservatories.bg В книгата е описано археоастрономическото ми проучване на тракийските могили и подмогилни храмове, което показва, че първоначалното предназначение на много от тези обекти е било използването им като слънчеви обсерватории. Проучването е най-обширното археоастрономическо проучване на тракийските могили и подмогилни храмове, провеждано до момента, като в него съм изследвал 1067 тракийски могили намиращи се в 250 групи в България, както и 70 тракийски подмогилни храма. Вследствие на проучването открих слънчеви зависимости при изграждането на повечето от проучените могили, а също така и при 46 от проучените храмове. Проучването е извършено чрез нова методология на изследване, базирана на съвременните информационни технологии, при която се използват сателитни снимки и програми и приложения за изчисляване и визуализиране на позициите на Слънцето. Наред с това много от дистанционно направените открития бяха заснети реално на терен, като в книгата са дадени много снимки на тези открития включващи изгреви и залези на Слънцето, и слънчеви ефекти в един от храмовете. Книгата е следствие от по-обширни проучвания, които започнаха с проучването на календара на ранносредновековните българи, използван в Именника на българските владетели, продължиха с проучвания на древните и средновековни календари по света, и на слънчевите обсерватории използвани за създаването им, и достигнаха до проучвания на ранносредновековните ни столици Плиска и Преслав. До първата столица Плиска бяха и най-ранните ми открития на тракийски могили със слънчеви зависимости вложени в тях, като на кориците на книгата са дадени снимки на първото значимо откритие, което направих – изгрева на Слънцето в деня на зимното слънцестоене над могилата на върха на Мадарското плато, сниман от голямата могила Кабиюк. Могилата Кабиюк, въпреки че става част от българското укрепление изградено около нея, се предполага, че преди това е била тракийско светилище. Могилата на Мадарското плато, заедно с втората могила, намираща се до нея, е тракийска могила от класическия период на тракийската култура – V-IV век пр.Хр. След това откритие проучих дистанционно още стотици могили, като навсякъде откривах сходни или още по-интересни зависимости, които се натрупваха и подкрепяха доста солидно хипотезата за това, че могилите са били слънчеви обсерватории. Ил. 1. а) Снимка на залеза на Слънцето в деня на зимното слънцестоене над могила Голяма Косматка, направена от върха на могила Шушманец. б) Диаграма върху сателитна снимка с посоката на залеза в деня на зимното слънцестоене от върха на могила Шушманец. Най-интересното откритие относно могилите беше, че много двойки близко или по-далечно разположени могили всъщност са двойки могили, от които могат да се наблюдават няколко слънчеви събития – изгреви и залези на Слънцето в дните на слънцестоенията, равноденствията и средите на сезоните. При това в някои случаи могилите бяха групирани така, че образуваха няколко двойки могили покриващи всички възможни основни дати от слънчевия календар. Това показваше, че размерите на могилите и разстоянията между тях са специално подбирани, а също така, че траките са имали сложен слънчев календар. Ил. 2 а) Диаграма върху сателитна снимка с посоките на изгрев и залез на Слънцето в дните на слънцестоенията, при двете могили до Венчан. б) Снимка на изгрева в деня на лятното слънцестоене покрай Горната могила, направена от върха на Долната могила. Проучването на могилите естествено доведе и до проучване на подмогилните храмове за археоастрономически зависимости вложени в тях, доколкото такива проучвания вече са правени и са накарали някои учени да определят някои от храмовете като слънчеви обсерватории, заради навлизащите през входовете им слънчеви лъчи. Проучването на храмовете доведе до много интересни открития, като се оказа, че не само входовете с тяхната височина и ориентация са служели като обсерватории, но вероятно и кошеровидните куполи са изпълнявали такава функция. Геометрията на куполите се оказа такава, че при свалени покривни камъни през отворите в таваните на храмовете слънчевите лъчи биха навлизали в тях по особен начин, така че слънчевите петна, образувани от тях в някои от основните слънчеви дни по пладне, биха попадали точно до стената на храма. Така наред с изгревите и залезите на Слънцето тракийските жреци-астрономи са имали възможност да следят и височината на Слънцето, чрез удобни обсерватории, в които са можели да се отделят от окръжаващия ги свят и да се концентрират върху календарните наблюдения. Тези открития са подкрепени по много добър начин от сведението на Макробий, според което траките почитали Слънцето в кръгъл храм с отвор в покрива, през който отвор навлизали слънчевите лъчи и чрез тях се откривала вселената. Ил. 3. Диаграма на сечението на храма под Момина могила със слънчевите лъчи по пладне в деня на лятното слънцестоене, падащи през отвора в купола. а), б), в). Снимки на позициите на слънчевото петно в три момента около пладне в храма под Момина могила. Геометрични зависимости свързани с наблюдение на Слънцето чрез отвора в купола открих при повечето от най-известните тракийски храмове в България, включително тези в Долината на тракийските владетели – Казанлъжки храм, храм на Севт III, храм Грифони, храм под могила Голяма Арсеналка, храм до Бузовград, Мезешки храм, храм до връх Шейновец и други. Наред с описанията на всички тези нови археоастрономически открития, в книгата има и обширно въведение в което са описани древните и средновековни слънчеви обсерватории и календари, историята на траките, и могилите и храмовете от археологическа и архитектурна гледна точка. Освен това в края на книгата има няколко приложения с мои археоастрономически проучвания на други обекти – могили извън България, пирамидите в Гиза, елинските толоси и Пантеонът в Рим, като те по един или друг начин са свързани с основните теми на книгата. Книгата е предназначена за специалистите – археоастрономи, траколози, археолози, историци, и за широк кръг читатели интересуващи се от древната астрономия, от историята на траките и от древните слънчеви култове. Книгата е богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание, с 382 страници и 605 изображения, като форматът ѝ е 28.5 x 21.8 x 2.9 см. При поръчка на 2 или повече книги доставката е безплатна. Желаещите потребители на форума могат да поръчат копие на книгата през сайта с 10% отстъпка, като използват талон за отстъпка „naukabg” – https://thraciansolarobservatories.bg/order/

От мрежата: Русия загуби войната, но не от Ухрайна Русия се превърна в пример за самоунищожение От самото начало на войната в Украйна в самата Русия се твърдеше, че целите на Владимир Путин излизат далеч извън рамките на териториалните завоевания. Той се стреми да подкопае следвоенния международен ред, да възстанови сферата на влияние на СССР и да върне на Русия статута на световна сила, равна на САЩ. Срещите на високо равнище, като тази с Доналд Тръмп в Аляска, трябваше да символизират това стремеж. Лавров дори пристигна там с пуловер с надпис CCCP. Но, както пише директорът по изследвания и програми за САЩ в Европейския съвет за международни отношения Джери Шапиро в The Atlantic, срещите на върха и символиката не правят страната суперсила. За това е нужна реална сила. Войната в Украйна, от гледна точка на Путин, трябваше да покаже мощта на Русия, но се превърна в демонстрация на нейния упадък – не на възраждане, а на национално самоунищожение. Русия инвестира огромни ресурси, хора и политическа воля в агресията срещу съседната страна. Но дори и да успее да закрепи завзетите територии и да изключи Украйна от НАТО, Москва ще получи само пирова победа: бъдещето на Русия е унищожено заради няколко разрушени квадратни километра. С други думи, Русия всъщност губи войната – не от Украйна, а от целия останал свят. Какъвто и да е изходът, Украйна ще остане въоръжен и враждебен съсед на Русия. Европа ще се откаже от руските стоки и ще изгради енергетика без „Газпром“. Армията на Руската федерация, загубила техника и най-добрите си кадри, ще се окаже зависима от чуждестранни доставчици. Възстановяването ще отнеме години и милиарди, а „постиженията“ в дроновата война до тогава ще са остарели. Междувременно старите партньори се отдалечават от Москва В Африка наследниците на „Вагнер“ губят позиции, влияние купуват Китай и страните от Персийския залив. В Близкия Изток ролята на Русия като посредник изглежда куха. Особено показателен е примерът със Сирия: не толкова отдавна Кремъл я наричаше арена на „руското възраждане”, а сега тя фактически се дели между Турция, Израел, САЩ и арабските монархии. В Южен Кавказ влиянието на Москва също изчезна. Армения, която дълги години разчиташе на руските гаранции, два пъти през последните години претърпя поражение от Азербайджан, а днес мирните преговори се водят от САЩ. Единственият реален „успех“ на Кремъл е обединението на Европа срещу него. НАТО се разшири с Финландия и Швеция, а страните увеличиха военните си бюджети. Русия, жертвайки млади хора в Донбас, фактически помогна на Европа да укрепи отбраната си. Икономиката на Русия все повече напомня за застойния съветски модел Заводите произвеждат снаряди и ракети, докато останалият свят инвестира в изкуствен интелект, „зелена“ енергетика и микрочипове. Русия е изградила „крепостна икономика“, защитена по-скоро от бъдещето, отколкото от враговете. Най-ярко поражението се вижда в отношенията с Китай. Русия изчерпва запасите си от високоточни оръжия и все повече зависи от китайски компоненти и кредити. Китай купува до 40% от руските енергийни ресурси на занижени цени, превръщайки Москва във второстепенен партньор. За Си Цзинпин войната се превърна в изгодна сделка, а за Путин – в капан. Вместо имперско възраждане Русия получи: враждебна Украйна, обединена Европа, разрушена икономика, отслабена армия, загубени позиции в света и зависимост от Пекин. Това не е победа, а самоунищожение. Именно затова Кремъл не бърза да приключи войната: мирно споразумение би показало не поражение на фронта, а липса на стратегия. Русия се оказа в положение, в което не може нито да спечели войната, нито да си позволи да я загуби. Унищожавайки Покровск в Донбас, Москва доказа не своята сила, а своята безсмисленост. Имперската съдба не се завърна. Остана само способността за унищожение – единственото, което днес може да предложи руската външна политика.

Окончателният вот в Европарламента мина. Оттук нататък вече няма значение кой иска евро и кой не иска, от 1 януари това ще ни е валутата. Копейките квичат, кервана си върви.

Източна Румелия не е държава. Тя си е автономия в пределите на Османската империя и дори наличието на илюзорно 'по-демократични' институции, те във всеки един момент могат да бъдат суспенирани по волята на султана и башибозука пак да си коли и беси. Няма никакви гаранции, че ако румелията /случайно/ беше оцеляла още няколко десетилетия, там нямаше да се появят антибългарски настроения, които препятстват аншлуса /промиването на мозъци и изселването си е патент на империите през 19 и 20 век/. Нещо повече, дори новопоявилата се младотурска република можеше преспокойно да проведе геноцид над населението с българско самосъзнание. Така че да развиваме някакви сладникави хипотетични жалейки за това как 'авторитарното княжество' е унищожило невероятната 'демократична' автономия, си е чиста проба псевдофилософска перверзия.

Снимки на Севтополис отпреди потопяването му през 1954 г. Изглежда доста по-запазен отколкото предполагах.

Поредната безумна простотия на комунизма. Такъв древен град (доста добре запазен при това), столица на една от първите древни държави, сподобна да привлече милиони туристи.. и просто да го загробиш така. Никакъв план за развитие, никаква умисъл, никакво мислене в перспектива и в бъдеще. Безхаберници..

Като ги гледам и ми се допива.

Международният олимпийски комитет забранява на транссексуални спортисти да се състезават в женската категория, считано от Олимпийските игри през 2028 г. Международният олимпийски комитет (МОК) обяви днес политика, която забранява на транссексуални спортисти да се състезават в женската категория на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г. и след това. Политиката обяснява, че за всички дисциплини в спортната програма на събитие на МОК, включително Олимпийските игри, както и за индивидуални, така и за отборни спортове, допустимостта за която и да е женска категория е ограничена до биологични жени. Допустимостта за женската категория се определя първо чрез скрининг на поло-определящия ген SRY, за да се открие неговото наличие или липса. SRY-генът се намира в Y хромозомата и е определящ за типично-мъжко полово развитие. Въз основа на научни доказателства, МОК счита, че наличието на гена SRY е фиксирано през целия живот и представлява много точно доказателство, че спортистът е преживял развитие на мъжкия пол. Освен това, МОК счита, че скринингът на гена SRY чрез слюнка, тампон от бузата или кръвна проба е неинвазивен в сравнение с други възможни методи. Спортисти, които са дали отрицателен резултат при скрининг за гена SRY, трайно отговарят на критериите за допустимост на тази политика за състезания в женската категория. Освен ако няма причина да се смята, че отрицателното отчитане е погрешно, това ще бъде тест, който се прави веднъж в живота. Говорейки за политиката, президентът на МОК Кърсти Ковънтри заяви: „Като бивша спортистка, аз страстно вярвам в правото на всички олимпийци да участват в честна конкуренция. Политиката, която обявихме, се основава на науката и е ръководена от медицински експерти. На Олимпийските игри дори най-малките разлики могат да бъдат разликата между победата и поражението. Така че е абсолютно ясно, че не би било честно биологичните мъже да се състезават в женската категория. Освен това, в някои спортове това просто не би било безопасно.“ https://www.olympics.com/ioc/news/international-olympic-committee-announces-new-policy-on-the-protection-of-the-female-women-s-category-in-olympic-sport

Украинските сили вече са установили пълен контрол над Купянск, като са ликвидирали последните останали руски огнища на съпротива в града. Последните точки на съпротива — включително позиции в механичен завод и местно училище — са прочистени и унищожени. Няма останали джобове и засади. Няма „сиви зони“. Купянск е на 100% под украински контрол.

В рамките на шегата Съвет към Тръмп от близкото му обкръжение: "Сър, може би трябва да публикуваме истинските файлове на Епщайн, за да отвлечем вниманието на обществеността от тази каша с Иран?"

Разпространява се следната шега. Има допълнение от Доналд Тръмп към "Изкуството на войната" на Сун Дзъ: "Ако сам не знаеш каква е твоята цел, то и врагът ти ще е в неведение за твоята цел!"

Инженер-любителят Брайън Хайдет построил камера в гаража си, която снима с 2 милиарда кадъра в секунда. Той я използва, за да улови движението на светлината. В гаража си, YouTuber-ът Брайън Хайдет, известен онлайн като AlphaPhoenix, създаде камера, способна да снима с два милиарда кадъра в секунда. Тази невероятна скорост ѝ позволява да улавя движението на светлината във въздуха. Хайдет демонстрира работата си във видеоклип, публикуван на 17 октомври, който показва светлинни лъчи, движещи се в забавен каданс. Тази установка позволява на зрителите да видят това, което преди е било само теоретично знание: скоростта на светлината, приблизително 30 сантиметра в наносекунда, замразена в отделни кадри. Домашно направената камера на ентусиаста използва мощен лазерен лъч, който пресича гаража, отразява се от огледало и се движи зигзагообразно между успоредни огледала, преди да достигне стената. Частиците от мъгла във въздуха разпръскват светлината, правейки я видима за сензора. При два милиарда кадъра в секунда, светлинният лъч се превръща в хипнотизиращо зрелище, държащо се по странен, почти фантастичен начин. YouTuber-ът вече беше създал камера, способна да постига един милиард кадъра в секунда през 2024 г., но за да постигне този нов рекорд, той трябваше напълно да преработи системата. Той подобри моторите за по-голяма прецизност, подобри оптиката за по-резки изображения и преработи софтуера, за да обработва огромни количества данни в реално време. Тези подобрения позволиха на камерата да улавя движението на светлината както никога досега. Ляво: Кадър от камера с 1 милиард кадъра в секунда; дясно: Кадър от камера с 2 милиарда кадъра в секунда. Позицията на камерата влияе върху начина, по който се появява светлината. Когато е разположена директно зад лазера, изходящият лъч изглежда пълзящ, докато връщащата се светлина изглежда почти мигновена. Това не нарушава законите на физиката. Ефектът се получава, защото светлината, отразена от частици близо до камерата, достига до сензора по-бързо от светлината, отразена от по-далечни частици. Когато Хейдет премества камерата от другата страна на гаража, ефектът е обратен: дългите светлини сякаш пристигат мигновено, докато късите светлини сякаш закъсняват. Заснемането на пълно изображение с два милиарда кадъра в секунда е невъзможно с конвенционалната технология. Хайдет решава този проблем, като използва малко огледало, монтирано на кардан, за да насочва лазерната светлина към един-единствен, високочувствителен сензор. Всяко движение записва един пиксел, които след това се комбинират, за да образуват цялостно изображение. Този метод е бавен, но изключително прецизен, като ефективно симулира работата на многомилионна камера с хиляди синхронизирани сензори. За да постигне това ниво на прецизност, Хайдет заменя стандартните сервомотори с компоненти, включващи високопрецизни енкодери и зъбни ремъци, които контролират движението на огледалото с точност до под градуса. Всеки детайл е от значение, тъй като дори най-малкото отклонение може да съсипе изображението. Електрониката на системата е не по-малко сложна. Фотоумножител преобразува входящите фотони в електрически сигнали, които се предават чрез коаксиални кабели към осцилоскоп, който записва два милиарда семпли в секунда. Разработчикът е измислил гениален начин за намаляване на шума чрез предаване на сигнала на фотоумножителя и синхронизиращия импулс чрез един кабел, като внимателно синхронизира независимите им пристигания. Тази комбинация от оптика, електроника и софтуер създава безпроблемна илюзия за запис на пълни кадри с рекордна скорост.

Според мен не става въпрос за манталитет! Няма начин да се забележи, че именно за русофилите ,"робството е мощен тригер. Останалите българи са лишени от тоя "манталитет. Това са две основни групи в които има изключения, но това не влияе на общата картина. Русофилите изпитват несигурност и оформят (не без помоща на руската пропаганда) групите "Ние и Те". Това намаля несигурноста им. Те изпитват необходимост да се разграничат от "Те", които са виновни за тяхното състояние. Руската пропаганда всява, страх и несигурност . Тя се грижи за внушаването на чувство за вина и благодарност която трябва да изпитваме. Силно емоционалния термин – “робство” вместо по-неутрално “владичество” , създава образ на вековно страдание, което изисква „освободител“. Внушава, че истинският и вечен защитник на България е само Русия. "Капанът на благодарността е вид когнитивно изкривяване , което обикновено възниква от недоразумения относно природата или практиката на благодарността . ...." Това е модел на мислене, при който едно минало действие (освобождение, помощ, подкрепа) се използва вечно като аргумент за безусловна лоялност и политическа подкрепа.В случая: „Русия ни освободи, следователно ние сме й длъжни завинаги“. Този дълг се пренася в настоящето – аргументът „освободили сме ви“ се използва като оправдание за: политически диктат („Не може да сте срещу нас, ние сме ви спасили“) икономическа зависимост („Трябва да купувате нашия газ/оръжия“); външнополитически избор („Не може да сте в НАТО, ние ви защитихме от турците“). Демонстративно обвиняване на „неблагодарност“ – когато България действа самостоятелно или в рамките на ЕС/НАТО, това се рамкира като „предателство към освободителя“. Закотвяне на България в „историческа зависимост“ – Русия иска да поддържа образа, че тя е вечният покровител, а България – вечният длъжник. Подкопаване на евроатлантическата ориентация – внушава се, че Западът е временен, ненадежден и дори опасен, а Русия – „кръвно свързана“ и „завинаги приятел“. Създаване на културно-историческа привързаност – чрез училищни програми, медии и културни събития се поддържа митологизирана версия на миналото. "Това е "егоцентричен мисловен процес, включващ чувства на вина , срам или фрустрация, свързани с очакванията на човек за това как „трябва“ да бъдат нещата." Фразата „капан на благодарността“ описва неуловима грозота в много взаимоотношения, измамна „доброта“, чиято основна цел е да накара другите да се чувстват задължени. Често жертвите ѝ се чувстват виновни, защото не се чувстват благодарни ,.....Формата на капана на благодарността, която Кенър описва, често се изпитва от жертви на газлайтинг или други форми на емоционално насилие ." https://en.wikipedia.org/wiki/Gratitude_trap

Историята на древния свят често е разказвана през призмата на победителите. Гръцките източници са формирали наратива за "цивилизованата" демокрация срещу "варварската" деспотия. Херодот, въпреки че показва уважение към персийските постижения, все пак разказва историята от гръцка перспектива. Нека да преосмислим тези представи и да разсъждаваме малко по този въпрос. Съвременните изследвания разкриват по-сложна картина от традиционните разкази. Персийската империя се оказва далеч по-прогресивна от представянето ѝ в гръцките текстове. Персийската империя всъщност има забележително постижение в управлението на огромни територии, което надминава всичко в древния свят. При своя разцвет през 5-ти век пр.н.е. тя се е простирала от долините на река Инд в днешен Пакистан до бреговете на Египет и Либия, обхващайки повече от 5 милиона квадратни километра. Тази колосална империя била най-голямата по територия и население в древността, управлявайки приблизително 44 процента от световното население по онова време - около 50 милиона души. Тя обхващала различни народи и култури от Индия до Египет, създавайки безпрецедентна мозайка от етнически групи, езици, религии и традиции под една политическа структура. В границите на империята живеели персийци, мидийци, вавилонци, асирийци, евреи, египтяни, гърци от Мала Азия, скити, согдийци, бактрийци, индийци и десетки други народи. Всеки от тях запазвал собствените си обичаи, богове, закони и начин на живот. Географското разнообразие било също толкова впечатляващо - от планинските вериги на Загрос и Хиндукуш до пустините на Централна Азия, от плодородните равнини на Месопотамия до делтата на Нил. Империята включвала някои от най-древните цивилизации на света - Вавилон с неговите висящи градини, Персеполис с величествените му дворци, египетските пирамиди и храмове, търговските центрове по Копринения път. Това културно и географско разнообразие правело управлението изключително сложно предизвикателство, което персите решили с иновативни административни методи и политика на толерантност, невиждана в предишните империи. Системата на сатрапии позволявала ефективно управление на отдалечени провинции. Всяка сатрапия запазвала местните си традиции и обичаи. Този подход осигурявал стабилност в многоетничната империя. Кир Велики демонстрирал изключителна толерантност към покорените народи. Той освободил евреите от вавилонския плен и им позволил да се върнат в Йерусалим. Този акт на милост се отразил дори в Библията. Персийската пътна мрежа била технологично чудо за времето си. Тя свързвала различните части на империята. Куриерската служба осигурявала бърза комуникация между провинциите. Религиозната толерантност била основна характеристика на персийското управление. Местните божества и култове не били преследвани. Това контрастирало с по-късните практики на други империи. Атинската демокрация често се представя като върха на политическото развитие. Реалността обаче била по-сложна от идеализираните описания. Демократичното участие било ограничено до малка част от населението. Само мъжете (граждани) имали право на глас. Робите, жените и чужденците били изключени от политическия процес. През времето на Аристофан около 392 г. пр.н.е. се наложило използването на въже с червена боя, което разкрива дълбоката криза в демократичното участие. Скитските стражи носели това въже из главния площад и маркирали неохотните граждани, които избягвали политическите си задължения. Онези, които били уловени с червената боя, трябвало да платят глоба за отсъствието си от народното събрание. Тази практика показва колко далеч се стигнало в принуждаването на гражданите - от доброволно участие в демократичния процес до физическо маркиране и финансови санкции. Магазините и работилниците се затваряли в дните на събранията, а единствените отворени улици били тези, водещи към Пникс. Въпреки тези драстични мерки, дори пританите, архонтите и епистатите, които отговаряли за провеждането на народните събрания, често закъснявали за собствените си задължения. Апатията към обществените дела била толкова разпространена, че самият Аристофан я описва чрез своите персонажи, които се оплакват от празния Пникс въпреки че било ден на събрание. Гражданите предпочитали да се занимават с лични дела в главния площад, отколкото да участват в управлението на полиса (града държава). Кратката продължителност на чистата демокрация показва нейните структурни слабости, които станали очевидни в рамките на едва два века активно функциониране. Атински демократичен експеримент, започнал с реформите на Клистен около 508 г. пр.н.е., постепенно се изчерпал до края на 4-ти век пр.н.е. Системата не устояла на предизвикателствата на времето, особено когато се изправила пред необходимостта да управлява не само град-държава, но и разрастваща се морска империя. Външните конфликти, най-вече продължителната Пелопонеска война срещу Спарта, изтощили ресурсите и морала на атинския демос. Непрекъснатите военни кампании изисквали бързи решения, които часто противоречали на бавния консенсусен процес на демократичните институции. Вътрешните противоречия я подкопали още повече - конфликтът между богатите и бедните граждани, напрежението между старите аристократични фамилии и новите демократични лидери, както и противопоставянето между градските и селските интереси създавали постоянна нестабилност. Политическите решения често били повлияни от демагози, които използвали емоционалните реакции на народното събрание за собствени цели. Тези оратори умеели да манипулират страховете и надеждите на масите, като предлагали опростени решения на сложни проблеми. Вместо разумен дебат, събранията понякога се превръщали в арена на популистки обещания и политически спектакъл. Случаят с военачалниците след битката при Аргинузите през 406 г. пр.н.е. илюстрира тази тенденция по най-драматичен начин. След победоносната битка шестима стратези били обвинени в пренебрегване на задължението си да спасят оцелелите от потъналите кораби поради буря. Въпреки че те обяснили, че лошото време направило спасяването невъзможно, възбуденото народно събрание гласувало за смъртната им присъда без индивидуален процес. Този акт на колективно правосъдие нарушавал основните принципи на справедливия процес и показал как емоциите могат да надделеят над разума в демократичното вземане на решения. Римската република се радвала на дълъг период на стабилност и експансия. Последният ѝ век обаче разкрил фундаментални слабости в системата. Конфликтите между Марий и Сула показали невъзможността за мирно разрешаване на политическите кризи. Личните амбиции надделели над институционалните ограничения. Военната сила станала решаващ фактор в политиката. Август умело използвал формалните институции за легитимиране на властта си. Той се представял като възстановител на републиката. Реално обаче установил нова форма на управление. Триумвиратите* демонстрирали как неформалните съюзи заобикаляли официалните структури. Помпей, Цезар и Красус си разделили влиянието извън сената. По-късно Антоний, Октавиан и Лепид повторили същата схема. Републиканските институции не успели да се адаптират към предизвикателствата на имперското управление. Системата била създадена за града-държава, не за световна империя. Съвременните историци започват да поставят под въпрос традиционните оценки. Гръцките източници не били безпристрастни наблюдатели. Те защитавали собствената си политическа система. Персийската "деспотия" може да е била по-ефективна от гръцската "демокрация". Стабилността и просперитетът на империята говорят в нейна полза. Толерантността към различията контрастира с гръцкото чувство за превъзходство. Демократичните идеали на модерността може да ни правят пристрастни. Ние проектираме собствените си ценности върху древните общества. Това води до идеализиране на атинския експеримент. Историческата обективност изисква критичен подход към всички източници. Победителите винаги пишат историята според своите интереси. Важно е да търсим алтернативни гледни точки. Сложността на управлението в древния свят не може да се сведе до прости противопоставяния. Всяка система имала своите предимства и недостатъци. Контекстът и обстоятелствата определяли тяхната ефективност. *Триумвират (на латински: triumviratus – tres viri „три мъже“; triumviri) е термин, обозначаващ съюза между три равнопоставени политически или военни лидери. Тези съглашения рядко издържат дълго време. Източници и външни препратки: https://www.worldhistory.org/Athenian_Democracy/ https://bigthink.com/the-past/persian-empire-contributions/ https://en.wikipedia.org/wiki/Constitutional_reforms_of_Augustus https://en.wikipedia.org/wiki/Sulla https://www.worldhistory.org/article/2363/the-principate-of-augustus/

Хрумна ми идеята да направя отделни теми, в които да се представи наличната генетична, а защо не и антропологична информация, която имаме за някои древни народи, включително и за изчезнали народи, като траките, скитите, келтите, сарматите и т.н. Първо ще постна налични данни за траките, като представляващи интерес за нас, понеже имаме генетична контрибуция от тях варираща между 12-19% Само искам дебело да подчертая, че тук няма да приема автохонисти и други фантасти и ще сигнализирам до админи да се трият подобни глупости. Базалните компоненти на траките: Target Distance GEO_CHG Han IRN_Ganj_Dareh_N IRN_Shahr_I_Sokhta_BA2_I8728 Kura-Araxes_ARM_Kaps TUR_Barcin_N TUR_Tepecik_Ciftlik_N WHG Yamnaya_RUS_Samara Thracian-Kapitan-Andreevo:BGR_KapitanAndreevo_IA:I20180___E-BY3880___BC_800___Coverage_68.74% 0.03285401 • 0.0 0.0 0.0 0.0 3.2 49.6 30.8 1.4 15.0 Thracian-Kapitan-Andreevo:Thracian-Kapitan-Andreevo:BGR_KapitanAndreevo_IA:I20181___E-CTS1273___BC_800___Coverage_73.65% 0.03051846 • 1.8 0.0 0.4 2.0 0.0 73.0 0.0 1.8 21.0 Thracian-Kapitan-Andreevo:BGR_KapitanAndreevo_IA:I20183___E-BY3880___BC_800___Coverage_69.57% 0.02430362 • 0.0 0.0 0.0 1.4 0.0 74.6 0.0 1.4 22.6 Thracian-Kapitan-Andreevo:BGR_KapitanAndreevo_IA:I20184___female___BC_800___Coverage_71.66% 0.03399467 • 0.0 0.0 0.0 0.0 9.0 74.2 1.0 0.4 15.4 Thracian-Kapitan-Andreevo:BGR_KapitanAndreevo_IA:I20185___E-BY3880___BC_800___Coverage_76.23% 0.02254208 • 1.2 0.2 0.0 0.0 1.0 77.8 0.0 0.2 19.6 Thracian-Kapitan-Andreevo:BGR_KapitanAndreevo_IA:I20186___R-Z93___BC_800___Coverage_75.02% 0.02921556 • 0.0 1.0 0.0 0.0 5.6 66.6 10.0 0.0 16.8 Thracian_Dzhulyunitsa_Bulgaria_IA:I5769 0.02251104 • 0.0 0.0 0.0 0.0 2.4 52.6 21.8 0.2 23.0 BGR_Diamandievo_Kardzali_IA:I19481___female___BC_600___Coverage_16.63% 0.04733277 • 0.0 0.0 0.0 0.0 0.0 34.6 44.0 1.6 19.8 BGR_Anc_KAZANLAK_(hellenistic_period):I19500___E-BY14160___BC_250___Coverage_38.38% 0.02964625 • 0.6 0.0 0.0 0.0 8.6 44.0 27.4 0.0 19.4 Average 0.03032427 • 0.4 0.1 0.0 0.4 3.3 60.8 15.0 0.8 19.2 Както се вижда от базалните компоненти, основата на траките е неолитна, но тук много хора грешно и априорно мислят, че това е "местен" неолитен компонент. Поне 75% от генетичният им профил е с неолитна основа, като Северозападно-Анатолийския компонент Barcin (Sardinian-like) е основен 60% - други 15% неолитен компонент свързан с Източна Анатолия е наличен. Степният Прото-Индо-Европейски компонент брои общо 19%, което седи в директна връзка с езика на траките и елементи от културата им. Малък 3.3% елемент е свързан със Северен Кавказ и не мога да коментирам как точно е попаднал в цялата схема, но това е елемент, който виждаме добре проявен при южните съседи на траките - микенците. Това са наличните тракийски генетични проби (засега): Thracian-Kapitan-Andreevo:BGR_KapitanAndreevo_IA:I20180___E-BY3880___BC_800___Coverage_68.74% Thracian-Kapitan-Andreevo:BGR_KapitanAndreevo_IA:I20181___E-CTS1273___BC_800___Coverage_73.65% Thracian-Kapitan-Andreevo:BGR_KapitanAndreevo_IA:I20183___E-BY3880___BC_800___Coverage_69.57% Thracian-Kapitan-Andreevo:BGR_KapitanAndreevo_IA:I20184___female___BC_800___Coverage_71.66% Thracian-Kapitan-Andreevo:BGR_KapitanAndreevo_IA:I20185___E-BY3880___BC_800___Coverage_76.23% Thracian-Kapitan-Andreevo:BGR_KapitanAndreevo_IA:I20186___R-Z93___BC_800___Coverage_75.02% Thracian_Dzhulyunitsa_Bulgaria_IA:I5769 BGR_Diamandievo_Kardzali_IA:I19481___female___BC_600___Coverage_16.63% BGR_Anc_KAZANLAK_(hellenistic_period):I19500___E-BY14160___BC_250___Coverage_38.38% I19490, I19494, I19495 - тези 3 проби от Капитан Андреево са определено само като хаплогрупа "E" - което означава, че почти със сигурност са E-V13+ I19487 (Svilengrad) - хаплогрупата е определена като "E-M78", което може и пак да е E-V13 при по-дълбинен анализ. Отделно от тези, съществуват още 3 проби от по-старо изследване, но те са толкова неблагонадеждни и вероятно замърсени, че дори няма да ги включа тук. Прочие, тези 2 проби също са етнически траки, като 1вата е византиец от 5ти век, а другата е от територията на днешна Източна С.Македония от Железния век. - BGR_RomByz:I18792___E-V13___AD_400 - MKD_Anc:I7233(900-809BC_Gradsko), Относно известните ни тракийски Y хаплогрупите, личи доминиране на 1 хаплогрупа - Е-V13 - която при нас като българи в момента брои 18% от населението. Това като цифра седи в интересна корелация с дадените автозомни примеси, които имаме от траките - вариращи от 12 до 19% - освен ако всичко това не е случайно съвпадение. Една проба представя хаплогрупата R1a-Z93 - която почти със сигурност не е тракийска и трябва да е влязла през Иранските народи от степите. Самата проба автозомно не показва чужд примес, което говори, че трябва да се отнася до някакви стари връзки станали поне 6-7 поколения преди да се роди носителя й I20186. Хаплогрупа R-Z93 в днешната българска популация не намира подобна континуация, каквато има E-V13, и днес е около 0.7% По всяка вероятност траките са били почти изцяло E-V13 популация, но все пак, това остава отворена страница за нови проби в бъдеще, които могат да променят сегашните ни разбирания за това. Основните клонове на E-V13 към които са принадлежали траките са: E-BY5022 - този клон трябва да е доминирал сред траките от нашите земи. - E-BY5022 YTree E-Z5017 - според някои хора, това е клон срещал се на територията на днешните Северна България, Южна Румъния, Източна Сърбия, Източна С.Македония. - E-Z5017 YTree E-Z5018 - това вероятно са повечето Дако-Гети. - E-Z5018 YTree В линковете има информация къде в днешно време се срещат носители на тези клонове на E-V13 - както се вижда, сериозно разселване на траки е имало към най-различни части на Европа и Близкия Изток, при все, че Балканите също са представени, най-вече от Албанците. Любопитен момент е, че българските и албанските E-V13 делят общи прародители в период от 8-ми до 12-ти век, което вероятно показва, че отчасти E-V13 е приета от българските славяни не от някакви оцелели антични траки, а по-скоро от средновековни Власи (може би и прото-Албанци). Все пак, долната граница от 8-ми век може и да е свързана с асимилация на антични траки, при вероятно оцелели анклави на места. В днешната Българска популация има 18% E-V13, а разпределено по 3-те клона са: E-Z5018 = 7.7% E-Z5017 = 9% E-BY5022 = 1.2% Клонът на Капитан-Андреевци E-BY5022 е 1% от 18-те процента Е-V13, което вероятно подсказва отново, че асимилацията на E-V13 в нашето население е дошла по Средновековна Влашка линия. Близост на траките до днешни популации: Distance to: BGR_IA_AVERAGE: 0.04486207 Italian_Lazio 0.04581310 Italian_Apulia 0.04752705 French_Corsica 0.04772148 Greek_Apulia 0.04814118 Italian_Umbria 0.04819237 Italian_Abruzzo 0.04840587 Italian_Campania 0.04840798 Italian_Basilicata 0.04847220 Italian_Molise 0.04876339 Greek_Deep_Mani (0.08598394 - Bulgaria) - дистанция 8 показва, че траките генетично са доста далече от нас и днешните испанци са също толкова близо/далече до тях, колкото сме и ние. Ако искаме да си представим какво представлява тракийския геном през проксита от съвременни популации: Target: BGR_IA_AVERAGE: Distance: 2.3405% / 0.02340530 41.2 Sardinian 24.8 Greek_Dodecanese_Rhodes 20.2 Greek_Cyclades_Tinos 7.0 Greek_Messenia 6.8 Albanian Тоест, един трак от Желязната епоха, може да бъде моделиран относително близо като двустранна смес от 1 човек, който е Сардинец и 1 човек, който е от Гръцките острови, а за тези гърци както се знае са доста по-отдалечени генетично от континенталните Гърци. От древните народи до траките най-близки роднини са им Микенските Гърци: Distance to: BGR_IA_AVERAGE: 0.01968270 Greece_LBA_Mycenaean_Phocis_(n=4) 0.02000982 Hungary_Late_Antiquity_Ostrogoth_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile)_(n=3) 0.02063244 Hungary_Early_Medieval_Avar_Period_Early_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile)_(n=5) 0.02079470 Hungary_Late_Antiquity_Sarmatian/Hun_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile)_(n=1) 0.02147869 Greece_LBA_Mycenaean_Corinthia_(n=6) 0.02159030 Sicily_Classical_Battle_of_Himera_480_BCE_Greek_Forces_(Classical_Greek_Profile)_(n=7) 0.02247255 Greece_LBA_Mycenaean/Minoan_LBA_Chania_(Mycenaean_Profile)_(n=10) 0.02310360 Sicily_Classical_Battle_of_Himera_409_BCE_Greek_Forces_(Classical_Northern_Greek_or_Classical_Greek+Italic_Profile)_(n=2) 0.02321577 Croatia_Late_Antiquity_Hvar_Radosevic_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile)_(n=2) 0.02381496 Greece_LBA_Achaea_Mygdalia_o_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile)_(n=1) 0.02423997 Greece_LBA_Mycenaean_Messenia_(n=7) 0.02438724 Hungary_Early_Medieval_Avar_Period_Middle_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile)_(n=1) 0.02466432 Hungary_Early_Medieval_Conqueror_Period_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile)_(n=1) 0.02571622 Ukraine_Classical-Hellenistic_Oleksandrivskyi_(Classical_Northern_Greek_Profile)_(n=1) 0.02613274 Croatia_Roman_Empire_Zadar_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile)_(n=1) 0.02642927 Hungary_Late_Antiquity_Hun_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile)_(n=2) 0.02654143 Slovakia_EIA_Vekerzug_(South_Euro_Profile)_o_(n=2) 0.02729244 Greece_LBA_Mycenaean_Attica_(n=4) 0.02748471 Greece_LBA_Achaea_Mygdalia_(Steppe-Rich_Profile)_(n=6) 0.02842247 Serbia_Roman_Empire_Viminacium_Pirivoj_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile)_(n=1) 0.02843604 Hungary_Early_Medieval_Lombard_Period_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile)_(n=1) Други съседи на траките като Илирите и древните Македони седят далече от Траките генетично. Тук трябва да се вметнат някои доста любопитни Средновековни проби от днешна Унгария и Южна Германия, които показват, че тракийско население оцелява до Средните векове в тези места, колкото и нелогично да е това. Тук Не говорим да е имало компактно население по тези земи, а по-скоро за някакво присъствие на чисти несмесени индивиди или много малки популации от това население. Профилите автозомно са тракийски, хаплогрупите E-V13, но вече какъв език и каква идентичност е имало това насесление е друг въпрос, на който генетиката не може да отговори: Germany_Medieval_Straubing-Bajuwarenstrasse_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile):STR_300 Hungary_Medieval_Avar_Period_Early_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile):I16750 Hungary_Medieval_Avar_Period_Early_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile):I18185 Hungary_Medieval_Avar_Period_Early_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile):SZK102 Hungary_Medieval_Avar_Period_Middle_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile):ALT224 Hungary_Medieval_Conqueror_Period_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile):SZOD376_(Commoner) Hungary_Medieval_Lombard_Period_(BA-IA_Southern_Balkan_Profile):SZ19 Някои антропологични данни на базата на генетична информация: (8 проби) Траки-цвят-очи - 75% кафяви / 12.5% пъстри / 12.5% сини Траки-цвят-коси - 37.5% черна / 37.5% кестенява / 12.5% тъмно-руса / 12.5% рижа (в подкрепа на древните описания за рижата коса у Траките) Траки-цвят-кожа - Olive 75% (т.е. пигментация подобна на днешното население на Южна Италия и Средиземноморските острови) / 25% White. Някои автентични тракийски лица (Римските статуи и бюстове на пленени Даки + фрески), както и някои добри, но непрофесионални художествени възстановки (от които само една е AI на Велизарий): Традиционно Константин Велики и Юстиниан се смятат за Илири, но тези фенски възстановки са добри и ще ги вметна тук, for what is worth. Фенски оцветен надгробен камък на трако-римлянина Aurelius Abitus, от Бески произход. Севт III, а надолу Александровска гробница: Плюс малко от Казанлъшката: Ето и почти пълна колекция от Римските статуи на пленени Даки и къде се намират в момента: https://statuidedaci.ro/en/statues-of-dacians

Ето от какво зависи делът на бедните в България. Това е от същата статия която си постнал: В анализа на ИПИ се посочва още, че бедността има ясни характеристики. За нея определящи са икономическата активност, образованието и етносът. Така делът на бедните сред безработните е 58,7%, докато сред заетите той е 11,8%. При хората с начално и без образование той е 56,3%, докато при висшистите – 4,8%. При ромите е 62,5%, докато при българите – 16% Тука си на пълно прав , и аз така мисля ! Огромна грешка правим като влизаме в еврозоната. Така сравнявайки се с европейските държави ние сме на последно място. По добре да се присъединим към афрозоната. Така веднага ще станем богати мерейки линията на бедност с държавите от южна Африка. Сега положението е направо трагично! Да погледнем назад в близкото минало ин да направим сравнение с първобитно-общинния строй. Сега над 39% не могат да си позволят подмяна на старата мебелировка. Преди всеки който иска изхвърля старата шума/трева/ и сменя обзавеждането с ново. Месото е било много евтино, направо без пари. И най бедните е можело да се сдобият с жилище и да го сменят по няколко пъти всяка година.Всеки без значение от доходите е можел да си позволи нови дрехи и цървули.Лекарствата са били без пари, всички са минавали по здравна каса. Зоопаркът е бил без билети. Не са плащали данък сгради, телевизия, телефон. Спестявали са от разходите за ток и вода.Образованието и почивката на море безплатн, еднакво достъпни за всеки. Сега енергийните източни са скъпи, през пъвобитно-общинния строй, не са давали пари на Топливо, а са си вземали дърва от гората. Това е защото всяко семейство е притежавало много земеделски земи и гори. Ако ни тикнат в еврозоната ,тия неща вече няма да ги има.

От „не могат да летят в космоса“ до „не могат да кацнат на Луната“: антизападната пропаганда не умира Астронавтът на НАСА Крис Уилямс засне тази снимка на Луната от борда на Международната космическа станция ден преди изстрелването на „Артемис 2“. Photo credit : NASA 4 април 2026 г. 11:20 ч. Светослав Александров. Първо казаха, че САЩ не могат да пращат хора в космоса. После, че не могат да минат поясите на Ван Алън. Сега, че не могат да кацнат на Луната. Защо тогава Русия не може да обиколи Луната? Това е въпрос, който всеки анализатор трябва да зададе към тези фенове на Русия, които отричат полета на „Артемис 2“. Разбира се, аз също го правя. Но трагедията на това да съм най-разпознаваемият космически популяризатор у нас е, че може да разполагам с цялото ефирно време на света (а тези дни аз наистина го разполагам) – и то пак да не бъде достатъчно, за да могат обективните факти за мисията да достигнат до широката общественост. Това е така, понеже живеем в условията на информационна война. В тази война борбата не е за истина, а за налагането на определени наративи. В моята практика постоянно се натъквам на примери за координирана информационна операция с ясната цел да манипулира обществените схващания към космическите мисии. Най-яркият пример, че такава информационна информация наистина бива провеждана, получих в дните след 30-ти май 2020 г., когато СпейсЕкс изстреляха за пръв път пилотирания космически кораб „Крю Драгън“ с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. В периода между 21-ви юли 2011 г., когато на Земята се завърна последната космическа совалка „Атлантис“, и полета на Бенкен и Хърли, НАСА бе принудена да разчита на услугите на Роскосмос и руските кораби „Союз“ за превоза на астронавти от Земята до Международната космическа станция и обратно. Твърдението „американците вече не могат да пращат хора в космоса“ бе вярно за ограничен период от време, но най-важното е, че то притежаваше сериозен геополитически заряд и затова се повтаряше до втръсване. Неведнъж, когато съм отразявал тогавашните успехи на безпилотната американска космонавтика, които включваха обиколките и кацанията на Марс, полетът до Плутон, връщането и рециклирането на първите степени на „Фалкън 9“, получавах хапливи коментари към статиите си, подчертаващи, че американците не могат да провеждат пилотирани мисии. Веднага след успешния полет на Бенкен и Хърли през май 2020 г., наративът се промени. Още на следващата сутрин в социалните мрежи преобладаваха коментари в следния стил: „голяма работа, че американците са изстреляли хора в космоса, ние това го направихме през 1961 г. с Гагарин“. Скоростта и механизмът на тяхното появяване не бяха случайни. Обществото просто не функционира по този начин – естествено възникналият скептицизъм не се появява за една нощ с перфектна синхронизация. В живота отнема време, докато хората си изградят информирано мнение, докато те спорят един с друг, докато се изказват разнообразни мнения. В конкретния случай, след изстрелването на кораба на СпейсЕкс „Крю Драгън“, станах свидетел на предварително подготвен сценарий. Сценарият винаги работи по един и същи начин: когато дадено твърдение престава да бъде вярно, информационната война веднага преминава към внимателно подготвеното отстъпление. В момента, в който „Крю Драгън“ излетя, становището „американците не могат да пращат хора в космоса“ се превърна в слабост и бе зарязано, като пропагандистите го замениха с твърдението за Гагарин – „ние отдавна сме го направили“. Този ход целеше да отклони общественото внимание от сегашната реалност към някакъв отминал факт. Поражението в информационната война трябваше да бъде замаскирано от безразличие и равнодушие. Абсолютно същото наблюдаваме в дните след изстрелването на „Артемис 2“. В продължение на дълги години пропагандистите твърдяха, че историческата програма на НАСА „Аполо“ е фалшива, понеже не съществува никакъв начин да бъдат прекосени радиационните пояси на Ван Алън около Земята. Аргументът за непробиваемостта на поясите на Ван Алън представлява класическа псевдонаука, замаскирана с технически жаргон, който я прави достатъчно наукоподобна и правдоподобна за лаиците и неспециалистите. Обективната истина е, че космическите кораби „Аполо“ са преминали бързо през радиационните пояси, получената доза радиация е била преживяема, а медицинските архиви от полета все още са достъпни. Но пропагандистите не се интересуваха от фактите – те упорито повтаряха, че до Луната не може да се лети и толкоз. Космическата мисия „Артемис 2“ доказа обратното – не само астронавти могат да пътуват далече от Земята, но космическият кораб „Орион“ ще се отдалечи на по-голямо разстояние от планетата ни, отколкото са се отдалечавали корабите „Аполо“, като така ще бъде поставен нов световен рекорд. Сега наративът отново се променя: водещото твърдение е, че „американците само обикалят около Луната, но не са способни да кацнат на нея“. Но защо тогава Русия не може да обиколи Луната? Тази година на 12-ти април ще отбележим юбилей – 65 години от полета на първия човек в космоса Юрий Гагарин. Русофилите, соцносталгиците и почитателите на руската култура у нас дължат отговор. Те мърморят по медиите, че американците не са пътували до Луната в продължение на 53 години, което, по техните думи, е твърде подозрително. Защо тогава не коментират факта, че Русия няма нито едно успешно кацане на Луната след 1976 година? Последната роботизирана лунна мисия на Роскосмос „Луна-25“ бе изстреляна през 2023 година и вместо да кацне меко, тя се разби върху лунната повърхност. През последните три години роботизирани меки кацания на Луната осъществиха следните държави: САЩ (мисия „Блу Гоуст“), Индия (мисия „Чандраян-3“), Китай (мисия „Чанг’e 6“) и Япония (мисия „Слим“). Русия не успя. Руснаците нямат и пилотирана лунна програма. Нещо повече, те нямат нито една напълно успешна лунна или междупланетна мисия след декември 1984 година, когато за последно СССР изстреляха „Вега 2“ към Венера и Халеевата комета. За сметка на това страната им е добра в разпалването на пропаганда в Източна Европа. Ето защо не се съмнявам, че ако „Артемис 4“ излети през 2028 г. и човек стъпи на Луната, наративът в информационната война отново ще се промени. Твърдението, че „американците не могат да кацнат на Луната“ ще бъде удобно забравено и изместено от следните опорки: „фалшифицирано е, както и тогава“, „снимките са генерирани с изкуствен интелект“, „същото като преди, но с по-добри камери“. Или класическия аргумент на победения: „какво от това, ние спечелихме истинската надпревара през 60-те, изпращайки първия човек в космоса“. Иронията е, че руснаците безспорно имат великолепни исторически постижения – Гагарин, Терешкова, първата космическа разходка на Леонов, автоматичните междупланетни станции „Венера“. Това са истински и автентични успехи, които заслужават да бъдат отпразнувани. Но трагедията е, че докато пропагандистите се придържат към твърденията за провала на западната космонавтика, те реално ги принизяват, защото биват редуцирани до част от пропагандния апарат, вместо да бъдат чествани като победи в името на науката. Гагарин определено заслужава повече от това името му да се ползва за пропагандни цели. А що се касае до Луната, тя си остава там, където винаги е била. За радост на човечеството, днес отново имаме пилотирана мисия към нея – „Артемис 2“. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/04/they-cant-land-on-the-moon/

УСПЕХ: Артемис 2 е вече във висока околоземна орбита с апогей около 70 000 километра! Кадър от борда на космическия кораб „Орион“. Photo credit : NASA TV 2 април 2026 г. 07:45 ч. Светослав Александров. За първи път от 53 години насам астронавти напуснаха пределите на ниската околоземна орбита! Горната степен на ракетата „Спейс Лонч Систъм“ изведе кораба „Орион“ във висока околоземна орбита, която ще го отдалечи на близо 70 000 километра от Земята. Ето за какви космически мащаби става дума: Международната космическа станция обикаля Земята на височина между 370 и 460 километра. Това означава, че до края на деня „Орион“ ще се отдалечи на разстояние, приблизително 175 пъти по-голямо. След като изпълни задачата си, горната степен се отдели от „Орион“, но остана в близост, за да служи като мишена. Така астронавтите от мисията „Артемис 2“ отрепетираха успешно ръчно пилотиране и сближаване. Това е подготовка за бъдещите кацания на Луната: през 2027 г., в рамките на околоземната мисия „Артемис 3“, астронавтите ще трябва да извършат скачване със спускаем апарат – „Старшип“ на СпейсЕкс или „Блу Муун“ на Блу Ориджин. В рамките на мисията „Артемис 2“, горната степен освободи и четири микроспътника – на Германия, Южна Корея, Аржентина и Саудитска Арабия. Следващата голяма задача пред астронавтите на „Артемис 2“ ще бъде изпълнена в 14:30 ч българско време, когато в близост до орбиталния апогей двигателите на „Орион“ ще бъдат запалени, за да се вдигне малко перигеят. А през това време вие можете да наблюдавате гледки от борда на космическия кораб в реално време на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2026/04/02/artemis-2-now-in-high-earth-orbit/

Първо - всеки, който е пил си намира мярката в рамките на месеци след като е започнал. Достатъчно е да пиеш 3 пъти даден вид алкохол за да си намериш мярката за него. Второ - тези, които като деца и тинейджъри никога не са ги ограничавали в опитването на алкохол (натъртвам - опитването, а не напиването) изключително рядко злоупотребяват с алкохол след това. Често дори стават (почти) пълни въздържатели. Примери около мен има много. Включително аз, сестра ми и двамата ми първи братовчеди от страната на майка ми. Трето - ако като малък не са ти давали капка да опиташ или глътка, почваш да се криеш като мишка и да пиеш тайно с приятелчета, които също пият тайно и нито можеш да си направиш сметката какво и колко да пиеш, нито пиеш с и за удоволствие. Особено, ако после ядеш бой, защото си пил. Ей тия същите после пият като свине и се напиват до талпа. Четвърто - дали ще изпиеш една бира с компания или две (я, то това е колкото и шимпанзетата приемат дневно) от време на време с хубава компания и порция дробчета, или пък ще пиеш чаша червено вино зимата до камината няма да е фатално нито за мозъка ти, нито за черния дроб. Защото това се пие бавно, с наслада, с храна. А не, както ти си представяш (или много по-вероятно, както си правил преди да те удари сачмата и да станеш, такъв, какъвто си сега). И последно - ако няма какво да кажеш по темата и първия коментар в нея с изследването, или по моя коментар от преди няколко дни с новото изследване по същата тема - по-добре да спрем да пишем в тази и да не правим излишен спам, а последните ни коментари да бъдат преместени в темата за алкохола. Ако имаш възражения относно изнесените данни от двете изследвания - пиши ясно, точно и конкретно. Без внушения коя индустрия какво МОЖЕ БИ правела или каква изгода МОЖЕ БИ БИ ИМАЛА. Защото, Маке фактите са ясни. Шимпанзетата предпочитат силно узрели и започнали да ферментират плодове, не се напиват от тях, поемат алкохол колкото от 1-2 бири, изследва се връзката между това и влечението на хората към алкохол и с нови изследвания в бъдеще в тази насока ще опитат да разберат дали това е наследено от общите ни предци - влечението към алкохола. Точка. Всичко останало са си твои страхове внушения, манипулации и интерпретации.

Готи и франки изказват своето възмущение от фракцията. Нещо повече - Умерените траки се отдръпват и разграничават от крайната фракция. Тя изпада в изолация и е преименувана от другите в .... Булгариос - брутално-вулгарните Ето това е историята която ни поднася най-добрия от най-добрите историци-хронисти - учителят на самия Марцелин.

Това е точно така. Огромна част от тракийското население се изтегля на север от Дунав, но никога не прекъсва интензивните връзки с родните си места. Създава се мрежа от пунктове, съзаклятия, шпионски мрежи и в резултат са организирани най-мащабните въстания срещу римската власт. Тракийските народи са единствените, забележи - единствените от стотиците в Империята, които нито се елинизират, нито се романизират. Гръцките и римските хронисти изтъкват като причина за този феномен, че на траките не им се отдавало усвояването на чужди езици, но ние с теб знаем, че е истината е друга : траките не искали да изоставят словенския си язьik и да го мърсят с гръцки и латински заемки. Във времената на либералните императори - умереното крило на ОТН (Освобождение на Тракийските Народи) успява да издейства редица отстъпки - свободно говорене на тракийски в пределите на три провинции, тракийско богослужение и преподаване на тракийски език във всички пещери на въпросните три провинции. Крайното крило във фракцията обаче обявява, че отстъпките се недостатъчни и започва война докато последния римлянин и грък не напуснат страната. В провинциите настава ...терор. На път за Филипопол е убит проконсула, а съпругата му е ...изнасилена и отвлечена. В Сердика е убита съпругата на легата, а той самият е ...изнасилен. Организацията поема отговорност и за убийства на римски граждани в Сексагинта Приста и Бонония. Бруталните действия на крайната фракция са заклеймени не само от римляни и гърци, но и сред ...умерените варвари !

️ Съобщава се, че при претърсването на танкера MARINERA са открити 1,5 тона злато, скрити в машинното отделение и голяма партида електронни компоненти за насочване на безпилотни летателни апарати. https://t.me/drmjournal/15589 --------- Два руски танкера бяха ударени от дронове в терминала на Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC). Първият танкер, DELTA HARMONY, се е готвил да натовари суров нефт от "Тенгизшевройл", а вторият, MATILDA, трябва да натовари нефт от Карачаганак. Това е първият случай, в който руски танкери са станали мишена в Каспийско море и във водните пространства на Казахстан. https://t.me/drmjournal/15590 ---------- Повече от 20% от плавателните съдове на руския „сенчест флот“ са спрели работа — Зеленски Държавният глава обяви това след доклад на първия заместник-ръководител на Службата за външно разузнаване (СВР) и добави, че този показател е постигнат благодарение на координираните усилия на Украйна и нейните партньори. Зеленски заяви, че санкционният натиск върху екипажите на танкерите и цялата инфраструктура на руския „сенчест флот“ ще продължи. Очаква се всички ограничения върху руския морски износ да намалят приходите на врага с най-малко 30 милиарда долара. https://t.me/MAKS23_NAFO/80470

Скептично за изкуствения интелект Image source : Pixabay 15 декември 2025 г. 20:10 ч. Светослав Александров. Днес ми се иска да си поговорим с вас … за роботиката и изкуствения интелект. Подобно на мнозина, закърмени с научна фантастика, така и аз намирах появата на изкуствения интелект и роботите за eдни от най-яките неща, които могат да ни се случат. В моя случай, като космически ентусиаст – като второто най-яко нещо. Да имаш свой личен асистент на бюрото като „ХАЛ 9000“ или робот зад гърба си, като в разказите на Айзък Азимов, бе нещо, което можеше да очакваш с нетърпение. Но изненадващо днес, когато изкуственият интелект и роботите навлизат в живота ни (засега – строго специализирани, но много скоро ще има и хуманоидни), аз все повече установявам, че се позиционирам в лагера на техноскептиците. Направо се изумявам как корпорациите успяха да вземат една от най-яките идеи от научно-фантастичния свят … и да я превърнат в универсално мразена. Мразена дори от научно- и технически грамотни хора. Сам Олтман, Илон Мъск, Марк Зукърбърг и компания заслужават поздравления за това, че съсипаха всичко. Аз не критикувам изкуствения интелект от позицията на неадаптивен човек – ясно ми е, че когато се появява нова технология, някои хора не се адаптират, губят работата си или остават на по-ниска позиция за дълго. При мен не се получи така – адаптирах се добре, изкуственият интелект изигра сериозна роля за увеличаването на откритията и научната ми продукция скочи практически двойно. Моите аргументи са сходни с тези, когато подчертавам недостатъците на Интернет – например глобалната мрежа изигра сериозна роля в разпространението на конспиративните теории и псевдонауката. И това е „бъг“ в системата, за който все още няма ефективно решение. В свят с изкуствен интелект проблемът ще се задълбочава – а регулаторите са прекалено неефективни. Но защо засега съм в лагера на скептиците? На първо място: голяма част от красотата на изкуствения интелект и роботиката в научната фантастика идва от факта, че в научно-фантастичните книги ти си този, който купува робота. И той си е твоя собственост, подобно на пералнята или готварската печка. В реалния живот изкуственият интелект е гладен за ресурси и изчислителна мощ. Съответно, не е твоя собственост, а ти се осигурява достъп. Но има и нещо по-лошо: изкуственият интелект унищожава хардуерния пазар за обикновените потребители. Винаги съм изпитвал неприязън към голяма част от компютърните фирми. Дори и на наше, българско ниво. Псувал съм ги нееднократно, когато съм им давал задача да ми сглобят компютърна конфигурация, а те ми отговорят: „съжалявам, пич, ама тук от една фирма ми направиха поръчка и се забавих с теб“. Поне така беше, преди да си сменя квартирата. После, в новия квартал, случих на читав хардуерен доставчик. Какво означава това? Означава, че ти като индивидуален клиент не си им важен. Когато това ми се случва в България и има конкуренция – окей, отивам на друго място. Но когато Micron (един от малкото производители на RAM) решава да спре производството на RAM модули за битови потребители, с обяснението, че корпоративният клиент им е по-важен, тогава вече е трагедия за целия свят. И после защо съм се променил и от почти пълен пазарен фундаменталист станах про-ЕС и про-регулации. Ето ви типичен пример. Но да се върнем на темата. Очакванията ти са следните: технологиите се развиват, има прогрес, купуваш си по-нова машина. В реалността се получава следното: казват ти, че RAM паметите от 16GB нагоре са изкупени от дейта центровете; производителите на лаптопи, компютри и мобилни телефони ти заявяват, че през цялата 2026 г. ще произвеждат компютри с 8GB RAM; телефоните се връщат на 4GB RAM. Мощният офис или геймърски компютър отива в историята. В технологичен план това не е прогрес, а напротив – регрес. Все едно сме през 2015-2016 година, а не 2025-2026 г. Бъдещето отива натам, че твоят компютър ще се превърне в терминал с нищожна изчислителна мощ, който се свързва с дейта центровете. Тук идва футуристичната идея: те ще бъдат изведени в космоса (уау!), спътниците с GPU-та ще се сглобяват на Луната (уау!), а пръстените в слънчевосинхронна орбита ще са с големи панели и ще се виждат много по-ефектно, отколкото „Старлинк“, все едно Земята ще се превърне в Сатурн (уау! или „ах, кофти!“, в зависимост дали се кефиш на технологиите или си професионален астроном, на когото това ще пречи). Но след уау!-а идва отрезвяването: терминалът ти ще се свързва с дейта центровете, а корпорациите не се крият, че искат да ти предлагат не продукт, който да притежаваш, а АБОНАМЕНТ. Абонамент за сървър, който те ще притежават, те ще определят правилата, те ще решават при какви условия да те допуснат или да те изгонят. Facebook да те банва ще е дребен кахър, защото корпорациите ще притежават цялата изчислителна мощ, от която ще имаш нужда. Мощният гейминг компютър ще е в историята. Бъдещето ще е облачен гейминг. Или орбитален облачен гейминг, в зависимост дали визията на Мъск или Мюлер стане реалност. Виждали ли сте опциите на GeForce Now? Безплатен вариант – играеш един час, с лаг и ограничени възможности. По-скъпи – до 6 или 8 часа. Едно време така играех в компютърните клубове – плащам за час-два, накрая Kaiowas-а ми изключва сесията. Сега се очертава да е същото или нещо подобно – като в компютърен клуб, само че у дома. Времена, които се надявах, че ще забравим – но отново сме се запътили натам. Стигаме до създаването на произведения на изкуството от изкуствен интелект. Изкуственият интелект достигна възможността да създава произведения на изкуството – и всеки, който го отрича, не е в час. Разбира се, това е тема, вече обсъждана в научната фантастика. Достатъчно е да си спомните за „Гробищен свят“ на Клифърд Саймък – за композицията, създавана от Мустанг, която впоследствие става световен хит. Изкуственият интелект в съвремието надмина всичко, предсказано от фантастите в тази сфера – както като скорост, така и като възможности. Но начинът, по който технологията навлиза в живота ни, е изключително отблъскващ. Кражбите на интелектуален труд са само част от дебата. От друга страна, вече сме стигнали до етап, в който AI-генерираните произведения не се отличават от направените от човешка ръка. Това е плашещ момент – още от ранната интернет епоха хората срещат трудности да отсяват лъжата от истината. Но сега вече нещата излизат извън контрол. Близо 90% от съдържанието, което ми предлагат социалните мрежи, е т.нар. „AI помия“ (на англ. AI slop) – фалшиви клипове. Потребителите се оплакват, че вече не могат да скролват и да се наслаждават дори на клипове с животни, защото не знаят кой от тях е генериран и кой не. Но и обратното също е вярно – истински художници, фотографи и видеооператори качват произведения и срещат обвинения, че са продукт на изкуствен интелект. Случвало ми се е вече и на КОСМОС БГ, качвайки космически снимки. Единствената ни надежда са „гадните регулатори“ от ЕССР, които са тъй мразени от Мъск, Зукърбърг и останалите техброта, да наложат малко ред, защото положението отдавна е непоносимо. Но най-лошото е агресивното налагане на технологията и отнемането на правото на избор от страна на потребителя. В класическата научна фантастика нещата стоят по следния начин: купуваш робота, роботът ти върши работа, понякога роботът полудява и прави бели. Но в такъв случай се бориш с робота, връщаш го на компанията производител или, както е в случая с ХАЛ-9000, му вадиш модулите и край. В съвремието обаче положението е инакво – скандалът с LG телевизорите и ъпдейтът на Copilot, който не можеш да махнеш, илюстрират това. Купуваш телевизор, само че се оказва, че телевизорът ти става робот. Никой не те информира, че телевизорът ти се превръща в робот. И никой не ти дава право на избор дали искаш това или не. Прочее, подобно налагане на AI технологии се случва на всякакво ниво – и на хората не им харесва. Разбирам, че известно „подбутване“ е необходимо – малоумните анти-ГМО протести от 2011 година, когато активисти крещяха „нещеме гемео, нещеме гемео“, го доказват нагледно. Или пък тоталното отричане на ядрената енергетика, което нанесе достатъчно вреди. Но има определени линии, които не бива да се прекрачват. Поне според мен. Моето мнение е, че няма „добри“ и „лоши“ технологии. Всяка технология може да се използва за добро или за зло. Истината е, че ако гледам само и единствено технологичните възможности на ChatGPT, аз го харесвам. Например, той е много по-добър от Google Scholar като агрегатор на научна информация – стига да знаеш как да боравиш с него. Нашето бъдеще има нужда от изкуствен интелект, от автомобили, които нямат нужда от шофьори, от хуманоидни роботи. Но техбротата не са доказали, че може да им се има доверие, особено когато става въпрос за етичната страна на проблема. Някои коментатори казват, че понастоящем се намираме в началната фаза от съществуването на изкуствения интелект, която е хаотична версия на „дивия запад“, но с течение на времето ще уляга и ще се нормализира. Силно се надявам да са прави. Защото това, което виждам да се случва, е повече от тревожно. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/15/ai-skepticism/

Но скоро дяволът реванш дочака. Появи се Айнщайн и всичко пак отиде в мрака.

Част от коментарите в тази тема, според мен, са срамни и нихилистични! Това събитие е едно от най-забележителните и велики явления в нашата история и вместо да се гордеем с него и да почитаме героите, които са го реализирали, пишем простотии от сорта, че е прибързано, че спънало демократичното развитие на България, че обслужвало интересите на княз Александър и т.н. Пълен потрес,честно казано! Три причини да се гордеем с това събитие и да го честваме като национален празник: 1. Чисто българско дело; 2. Безкръвна револююция; 3. Вече 140 години Съединението е факт и никой в света не го поставя под съмнение и не иска неговото ревизиране. И ако това е малко ще дам още една причина като бонус. Това е едно от малкото събития за което огромната част от българското общество е на едно мнение и го приема като нещо положително и полезно за нас. С някои изключения както се вижда от мненията на част от хората във форума...

Руснаци съобщават за стотици коли, които са заседнали на магистрала М-12 Москва-Казан, поради липса на гориво. Споменава се за 2.5-километрови опашки от коли, които се редят пред бензиностанциите, като отстоянието между тях е от по 150км. разстояние! Татарстанските медии вече съобщават за „локален колапс“, поради пълната липса на горива в района на автономната република!

Предлагам на Вашето внимание една моя книга, излязла току що от печат - „Етногенезис и етническа история на българския народ”. Книгата е 526 страници. Част от тиража го разпространявам сам. Цената й е 25 лв. Като разходите по доставката са за сметка на купувача. Пращам до офис на "Еконт" или "Спиди" с наложен платеж. Прилагам и снимка на книжното тяло на книгата, за да се придобие представа как изглежда. При проявен интерес от Ваша страна пишете на лично съобщение тук във форума - никнейма ми е kanalcek или пишете на имейл: rumen_ivanov1984@abv.bg. Ето и анонс към самата книга: Новата ми книга "Етногенезис и етническа история на българите" е посветена главно на произхода на нашия народ. Етногенезис означава 'произход на даден народ, народност, племе, племенна група или на група народи'. В случай, че някой желае да се сдобие с книгата, може да ми пише на лично съобщение. Цената й е 25 лв. Книгата е 526 страници. Една от водещите линии в новото изследване на Румен Иванов е неговата убеденост за решителната доминация на древните българи (т.нар. прабългари) над останалите компоненти в иначе сложния българския етногенезис. При това не става дума за предпоставена теза, а за стройна, подплатена с необходимите емпирични данни и доводи теория. Разбира се, тази теория може и следва да бъде дискутирана, дори да е оспорвана в едни или други детайли, но като цяло звучи убедително. С пълно право, подлагайки на анализ онова, което знаем или най-малкото предполагаме, авторът се стреми да открие пресечната точка между информацията на историческите извори и наблюденията на езикознанието, археологията, етнологията, генетиката… "Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453 г.). В края на VI в. то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост?), от която го освобождава кана субиги Кубрат и създава държава. Според официалната историография Кубратовата държава представлява племенен съюз, просъществувал има-няма, малко повече от тридесет години. От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Стара Велика България. В края на седми век император Константин Погонат, едва успял да разбие арабите при Константинопол, потеглил начело на своята армия към делтата на р. Дунав, срещу „неголямата“ войска на Аспарух. Там в продължение на няколко дни той не посмял да я нападне и се отправил към Несебър. Армията му пък била преследвана и избивана от „немногобройните“ българи, яздещи дребни кончета от устието на р. Дунав до Варна. За около две столетия „тюркоезичните“ българи се претопили, славянизирали езиково и расово, тъй като били с известен монголоиден примес и изчезнали от историческата сцена, оставяйки само названието „България“, тюркско по произход име дадено на новия славянски народ и неговата държава! Ето това сме учили в учебниците по история, това и днес се преподава в училищата и университетите – една огромна, от край до край лъжа, при това изключително неграмотно, нескопосано написана! Многобройни извори с различен произход очертават една различна от представената в популярните студии и учебници картина. Вече е ясно, че многократно повтаряната теза за „славянското море“ и незначителната „Аспарухова дружина“, не се характеризира с научна достоверност. Внимателният анализ на изворовите данни води до заключението, че преселването на Аспарух и Кубер е само един епизод от вековното усвояване на Балканите от страна на древните българи. Присъствието на значителни маси от тях на полуострова може да бъде доказано чрез факти от различни области. Според руският учен В. Т. Сиротенко е имало три масови преселения на българи на Балканите: в 475 г., после в края на VI в., съобщено от Михаил Сирийски и накрая в 670 г. водено от Аспарух. В действителност преселническите вълни са малко повече, за съжаление този въпрос е рядко засяган в българската историография. - имаме един Дрого или някакво близко име, който със своите подопечни усвоил Долната земя Охридска, не е съвсем ясно точно кога, вероятно в края на V или началото на VI в. - сведението на Михаил Сирийски за Булгариос и неговите 10 000 заселници „скити“ заедно със семействата им се отнася приблизително пак за този период. - кутригури начело със Синеон получават по времето на византийския император Юстиниан I земи за заселване някъде в Тракия. - подопечни на аварите кутригури са срещнати около Браничево от ромейски авангард в началото VII в. - хърватските легенди отнасящи се към заселването им на Балканския полуостров, както и ранните сръбски титули след заселването на сръбските племена по тези места, говори за силно древнобългарско влияние сред тях (възможно дори и водещ “прабългарски” елит), както и аварско такова. /2/ - освен Аспаруховите българи, синхронно с тях се заселват и Куберовите в Керамисийските полета. Народа, който води Кубер е смесен по потеклото си, сред преселниците има и потомци на местното население, вероятно и славяни, но българите със сигурност са били доминиращия елемент, съдейки от изворите. - при присъединяването на Панония от Крум, се влива една порядъчна маса българи оттам в населението на България. - откъм североизток в края на IX в. и началото на X в. прииждат черни българи откъм Хазария. Така че, не може просто и само, да говорим за българско заселване единствено с Аспарух. Неговото може и да е най-многобройно, но останалите взети заедно, е възможно дори значително да го надминават. " СЪДЪРЖАНИЕ Предговор от проф. Пламен Павлов Въведение Теории за произхода на древните българи. Опит за анализ и интерпретации Откъде идват българите. В търсене на прародината Поява на българите в Европа. Създаване на Старата Велика България Заселване на древните българи на Балканският полуостров. Произход на съвременните българи Извори Бурджани на Балканите Антропология Генетика Археология Ономастика Етнография Език Численост на етнокомпонентите Древнобългарската диаспора извън Дунавска България Панонски българи Българите в Италия Черни българи Българи в Мала Азия Волжки българи Обхват на българското етническо землище Няколко думи за българското население в Албания Български езикови и етнически пластове в Косово Още един път за произхода на гагаузите Съвременното българско етническо присъствие в Гърция. Християни, българи по произход в Западна Тракия Селищни имена, антропоними и други названия производни от етнонима българин като маркер за разпространението на българите Етнос, Нация, Идентичност Библиография

Karma is a bitch.

Тръмп е казал на Путин, че ако няма премирие до края на лятото ще последва....есента.

От закрита справка на един от най-големите аналитични центрове в Руската федерация: Общата печалба на руските нефтогазови компании през първото тримесечие възлиза на 789,5 млрд. рубли, което е почти два пъти по-малко от показателите за миналата година (1,44 трлн.). Рентабилността на нефтопреработвателните заводи за същия период е спаднала 23 пъти, производителите на гориво са изработили едва 4,5 млрд. рубли. Обемът на нефтогазовите доходи на Русия е спаднал през май 2025 г. с 35,4% - до 512,7 млрд. рубли спрямо 793,7 млрд. рубли година по-рано. През януари-май 2025 г. нефтегазовите приходи са намалели с 37,4%, до 4,24 трлн рубли. За първото тримесечие печалбата на суровинната промишленост е спаднала с 38% - до 1,098 трлн рубли (спрямо 1,759 трлн през първото тримесечие на 2024 г.). Санкциите срещу „сенчестия флот“ и понижението на цените на петрола правят прогнозите за второто полугодие по-мрачни. В доклада на Сметната палата „За изпълнението на бюджета през януари-март 2025 г.“ се отбелязва забавяне на растежа на руската икономика до 1,4%, ускоряване на инфлацията (10,34% през март спрямо 9,52% през декември 2024 г.), спад в динамиката на реалния сектор на икономиката и потребителското търсене. Според данни на Министерството на финансите, за януари-май 2025 г. дефицитът на федералния бюджет е нараснал до 3393 млрд. рубли, или 1,5% от БВП. Разходите на федералния бюджет за януари-май възлизат на 18125 млрд. рубли, което е с 20,7% повече от същия период на миналата година. Русия харчи за войната от 30 до 45 млрд. рубли на ден. https://t.me/akalitin/1807

Модно ревю на ватенки, 1953 г., Москва.

Ние не разбираме добре как работят повечето неща Вече е лято, което означава, че освежаващите напитки са актуални както никога. А знаете ли как точно хладилникът ги охлажда, как създава плюс четири градуса в основното отделение и минус 20 градуса във фризера? Отговорът: той охлажда въздуха с помощта на електричество – не е подходящ. Можете ли да опишете подробно как точно хладилникът охлажда въздуха вътре в себе си? Ако сега се замислихте и осъзнахте, че макар да помните, че за работата на хладилника са важни фреоните и компресорът, но не можете да обясните точно как, поздравявам ви: току-що демонстрирахте на себе си едно от нашите много значими когнитивни изкривявания, наречено „илюзия за дълбочина на разбирането”. Нашият мозък ни уверява, че разбираме как работят обичайните неща. Но когато ни помолят да обясним конкретен механизъм, се оказва, че нямаме никакви дълбоки познания, а често дори и основни. Освен това илюзията за дълбочина на разбирането работи не само по отношение на условно специални знания като принципа на работа на хладилника, но и по отношение на плашещо количество най-различни неща, с които се сблъскваме всеки ден. В тази статия ще разгледаме подробно това когнитивно изкривяване, как работи и защо е възникнало. Как беше открита илюзията за дълбочина на разбирането Да, да, както и други когнитивни изкривявания в миналото, илюзията за дълбочина на разбирането ни е помагала да се адаптираме по-добре към реалностите на онова време. Но днес тя ни прави изключително уязвими към шарлатани и популисти от всички цветове. Защото, за съжаление, както вече казах, това се отнася не само до принципите на работа на хладилника, но и до много по-важни за живота неща. И така, да започнем. Терминът е „илюзия за дълбочина на разбирането“ или на английски illusion of explanatory deeps. В научния лексикон той е въведен сравнително наскоро (през 2002 г.) от психолозите Леон Розенблид и Франк Кайл, които забелязали, че хората са склонни сериозно да надценяват собствените си познания за това как са устроени обичайните неща или процеси, било то битови уреди, метеорологични явления или закони на природата. Те, тоест ние, сме убедени, че разбираме механизмите на всичко това. Но на практика се оказва, че тази увереност се крепи на изключително нестабилна основа. За да проверят своето предположение, Розенблит и Кайл предложили на студентите от престижния Йейлски университет, в който самите те работят, да оценят колко добре те, тоест студентите, разбират устройството на четиридесет и осем обичайни предмета, като например тоалетна чиния, скоростна кутия или механичен часовник. Що се отнася до самочувствието, тук студентите от Йейл се представили на най-високо ниво. Средно те оценили знанията си за това как функционират всички тези неща с пет точки от седем възможни. След това учените помолили участниците да обяснят подробно и последователно принципа на работа на няколко предмета от списъка, а след това отново да оценят нивото на своите знания. След като се опитали да обяснят подробно как работи казанчето, ципа или клавишите на пианото, увереността на участниците в своите знания рязко спаднала до три-четири точки. Когато на доброволците дали да прочетат правилни технически обяснения, самооценката им отново се повишила. Но, за чест на студентите, тя вече не достигна първоначално заявеното ниво. Авторите повтарят експеримента в по-малко престижен университет със студенти, чиито академични показатели са значително по-ниски от тези на доброволците от Йейл. И резултатите се оказват практически идентични. Независимо от нивото на първоначалната подготовка, участниците еднакво надценяват оценката на своите знания и еднакво болезнено осъзнават разминаването между собствените си представи за себе си и реалността, когато става въпрос за конкретни детайли. Резкият контраст между първоначалната увереност и реалната способност да се дадат ясни обяснения получи името „илюзии за дълбочина на разбирането”. Защо тази илюзия е толкова разпространена Авторите на изследването обясняват нейната повсеместна разпространеност по следния начин. В ежедневието ни рядко се налага да се занимаваме с тънкостите на устройството на обичайните обекти. Обикновено е достатъчно да знаем как да ги използваме. Въпреки това мозъкът обърква това функционално знание с дълбоко разбиране на механизмите, създавайки илюзията, че разбираме случващото се много по-добре, отколкото в действителност. Въпреки че илюзията за дълбоко разбиране се нарича бъг в работата на мозъка ни, всъщност това не е бъг, а функция. Същото важи и за всички останали когнитивни изкривявания. Нашият мозък се е развивал и еволюирал в съвсем различни условия от днешните, и тогава нашите предци не са се нуждаели от дълбоко и подробно разбиране на тънкостите в устройството на заобикалящия свят. Освен това, по онова време това е било невъзможно да се постигне. За да оцелеят, им е било достатъчно да имат функционални знания: например, че тези плодове могат да се ядат, а тези не, или че това животно е опасно и е по-добре да не се приближават до него, или че ако дълго въртят пръчка в дърво, ще се появи огън. За по-задълбочен анализ не е имало нито време, нито, което е още по-важно, достатъчно знания. Ако относително прост набор от правила или обичайни действия ви позволява да взаимодействате успешно със света, то вие ще продължите да взаимодействате с него в този режим. Такъв подход спестява внимание и памет, освобождавайки ресурси за по-спешни или по-важни задачи. Тази стратегия получи благозвучното наименование "когнитивна икономия" и въпреки че ние гордо се наричаме разумни хора, именно тя е нашият модус операнди, основният метод на функциониране. Процедурни знания Илюзията за дълбочина на разбирането е най-изразена при така наречените процедурни знания, тоест тези, които се отнасят до разбирането на механизмите, устройството на нещо и последователността от действия. Това е напълно обяснимо: трудно е да се заблудиш, че знаеш в коя година Цар Борис е покръстил българите, ако не го знаеш. А що се отнася до принципите на работа на реактивния двигател, химикалката или демокрацията, то можеш да преживееш цял живот, всеки месец да летиш със самолет, да попълваш документи с химикалка и да си убеден демократ, и така никога да не осъзнаеш, че нямаш представа как функционират всички тези неща. В още един експеримент друга група от Йейлския университет показва, че фалшивата увереност, че разбират как са устроени и работят познатите и обичайни предмети от бита, е налице вече при второкласниците, които по идея би трябвало да осъзнават, че знаят много малко за това как е устроен този свят. Въпреки това, когато учените им задали въпроса дали разбират как работят отварачката, ципа или асансьора, второкласниците със същата увереност като възрастните отговорили, че разбира се, разбират. След като учените ги помолиха да обяснят или нарисуват принципа на работа на тези устройства, увереността на децата, че наистина разбират как функционират тези прости неща, рухна. Тези експерименти показват, че илюзията за дълбочина на разбирането е основна, дълбоко вкоренена в мозъка ни способност да създаваме картина на света. За да функционира ефективно, детето не трябва да знае как точно работи отварачката или лопатката. Много по-важно е да умее да ги използва. Излишните детайли не увеличават шансовете за оцеляване, което означава, че мозъкът спокойно ги отхвърля и не създава никакви мотивационни стимули да се вниква в тънкостите. Илюзиите за дълбочина на разбирането засягат и експертите Но какво ще стане, ако погледнем от другата страна на спектъра? Може би придобиването на наистина дълбоки познания в дадена област освобождава човека от илюзията, че той добре разбира протичащите процеси? Уви, експериментите показват, че макар наличието на експертни познания в дадена област да може да смекчи малко илюзията за дълбочина на разбирането, първо, това не винаги се случва, и второ, понякога осъзнаването на себе си като признат специалист по даден въпрос може да породи други илюзии. Например, много специалисти пренасят тази своя увереност в области, в които вече нямат реална експертиза. Освен това, прекомерната увереност може да доведе до това, че при анализа на нови данни от собствената си област специалистите проявяват по-малко критичност, отколкото хората, които не се смятат за толкова велики професионалисти. Известният Дейвид Данинг, съавтор на експеримента, който разкри ефекта на Данинг-Крюгер, заедно с колегите си показа, че макар експертите наистина да дават значително повече правилни отговори от неспециалистите и да са по-уверени в правилните си отговори, в грешните отговори те също често са по-уверени. Тоест, въпреки че експертите ясно осъзнават границите на своите знания, по отношение на собственото си незнание те често грешат дори повече от тези, които разбират, че в тази област не са експерти. С други думи, експертите добре разбират в кои точно въпроси са добре осведомени, но слабо осъзнават границите на своята компетентност. Между другото, в тази работа учените са работили с експерти от три области: климатолози, психолози и специалисти по инвестиции. И макар специалистите и от трите области да са надценявали своите познания, най-голямото разминаване между увереността и реалната точност е наблюдавано при психолозите, а най-малкото – при климатолозите. Колкото по-голяма е увереността, толкова по-изразена е илюзията Ефектът на преоценка на собственото невежество се отнася и за обикновените хора. Същият Данинг и колегите му показаха, че колкото по-високо човек оценява собственото си ниво на знания по даден въпрос, толкова по-често признава съществуването на измислени концепции в обявената област. Данинг и неговите съавтори предложили на доброволците да оценят своите знания в областта на финансите, а след това да прегледат списък с понятия, свързани с финансите, и да съобщят колко добре доброволците са запознати с тях. В списъка е имало както реални термини като Fixed Trade Mortgage (ипотека с фиксирана лихва) или Private Equity Fund (фонд за директни инвестиции), така и измислени, например prated stocks, което може да се преведе като предварително оценени акции, или fixed rates deduction, тоест фиксирано данъчно облекчение. Оказа се, че с увеличаването на самооценката на знанията с всеки пункт по седемстепенна скала, декларираната степен на запознатост с измислените термини се е увеличавала средно с около 9% пункта. Може да се каже, че тази работа е продължение на същата известна статия на Данинг и Крюгер от 1999 г., в която те за първи път показаха, че хората с ниско ниво на компетентност в конкретна област са склонни да надценяват значително собствените си знания и умения в тази област. Социалната желателност на убежденията засилва илюзията Друг фактор, който може да засили ефекта от преоценката на собствените компетенции в дадена област, е социалната желателност на определени знания или концепции. В експеримент на колумбийски учени преоценката от студентите на собствените им знания относно определени исторически събития е била пряко свързана с това доколко даден поглед върху тях се оценява като социално одобряван. Как да не си спомним безкрайните спорове за причините за сегашните горещи събития, които очевидно имат важно историческо значение. Ако сте наблюдавали такива спорове, а може би дори сте участвали в тях, тогава добре знаете, че привържениците и на двете страни са свято убедени, че те напълно ясно разбират причините за случващото се. А представителите на другия лагер са абсолютно сигурни, че се лъжат и представят нещата погрешно. Колкото по-силна е илюзията, толкова по-радикални са възгледите Между другото, за политическите спорове и политическите позиции. Изследванията показват, че привързаността към една или друга позиция и степента на радикалност на възгледите са пряко свързани с илюзията за дълбочина на разбирането. Нещо повече, колкото по-екстремно хората изразяват някакви възгледи, толкова по-малко разбират това, което толкова горещо подкрепят. Например, в експеримент на изследователи от университета в Колорадо в Боларе на участниците от Америка първо е било предложено да напишат отношението си към няколко важни за САЩ обществено-политически въпроса, например санкциите срещу Иран заради ядрената му програма, системата за търговия с квоти за въглеродни емисии, преминаването към плоска данъчна скала, реформата на социалното здравно осигуряване и т.н. След това доброволците били попитани колко добре разбират нюансите на тези проблеми. На следващия етап, както можете да се досетите, участниците били помолени да обяснят тези нюанси в детайли, а след това отново да оценят своето разбиране и степента на подкрепа за тези или онези концепции. Както и в експериментите, които обсъдихме по-горе, след опита да обяснят подробностите относно антииранските санкции или въглеродните квоти, нивото на оценка на собственото им разбиране значително е спаднало. Също така и нивото на крайност на позицията. И колкото по-силно участниците са осъзнавали дълбочината на своето неразбиране, толкова повече е намалявала крайността на техните позиции. В същия експеримент авторите са установили, че за да осъзнае човек наистина непълнотата на собственото си разбиране, не е достатъчно просто да се изброят аргументите, както обикновено се случва в политическите спорове. Важно е именно да се обясни подробно позицията, да се отговори на въпросите и т.н. Ако това не се направи, човекът остава на своето мнение, дори ако му са дадени всички необходими факти и съображения за промяна на възгледите. Изразеността на илюзията корелира с вярата в конспиративни теории В подобен експеримент, проведен по време на изборите в САЩ през 2016 г., авторите не само са потвърдили тези заключения, но и са ги допълнили, като са установили корелация между степента на изразеност на илюзията за дълбочина на разбирането и вярата в конспиративни теории. Особено опасна се оказва комбинацията от силна илюзия за дълбочина на разбирането и ниско обективно ниво на знания. Хората с такава комбинация от качества не само демонстрират по-екстремни политически позиции и по-голяма привързаност към конспиративните теории, но и засилване на двата параметъра след загубата на изборите. Припомням, че през 2016 г. Хилари Клинтън загуби, а Доналд Тръмп спечели, т.е. в този случай загубилите бяха демократите. Илюзиите за дълбочина на разбирането се отнасят до всички важни явления Въпреки че връзката между илюзиите за дълбочина на разбирането и политическите възгледи е най-честата тема на научните изследвания, няма съмнение, че механизмът на това когнитивно изкривяване е универсален и се отнася до всички многопластови и сложни явления. Лишени от желание, възможности и време да се вникнем в детайлите, ние с готовност заместваме конкретното разбиране с красиви словесни конструкции, лозунги и общи фрази. И колкото по-сложно е явлението, толкова по-голяма е вероятността да постъпим точно така. Политиката, социалните проблеми, научните и медицинските въпроси – всичко това е много сложно. Толкова, че дори специалистите в една област на медицината, икономиката или физиката често не могат да оценят напълно обективно случващото се в други области. Какво да говорим тогава за обикновените хора? При това медицината, икономиката или политиката са много важни за нас. Днес изглежда, че дори най-апатичните хора са осъзнали колко големи са разходите от неразбирането на тези теми. Но да се вникне в тях както трябва на обикновения човек, който е зает с ежедневни грижи, е много сложно. Тук илюзията за дълбоко разбиране се оказва много подходяща, давайки привидно спокойствие за сметка на фалшивото усещане, че разбирате как стоят нещата в действителност и можете да вземате обосновани решения. Как да намалим влиянието на илюзията Но ако това е вградена характеристика на нашия мозък, значи ли, че не можем да се отървем от нея? Определено не. Още повече, че очевидно не можем да разберем всичко в детайли. Но за да намалим влиянието на илюзията за дълбочина на разбирането върху нашия живот, това не е необходимо. Защото ефективните начини за борба с нея не са свързани с безкрайното разширяване на собствените ни знания, макар че и това не е лошо, а с тренирането на умението за метапознание – способността да разсъждаваме върху собственото си мислене. По-конкретно, метапознанието включва способността да оценяваме колко добре всъщност сме усвоили нещо. Умението да разграничаваме собствените си знания от заимстваните, например чути от други, но неразбрани, умението да осъзнаваме кога нашите уверени преценки не се основават на реално разбиране. Сега ще обсъдим подробно начините за борба с влиянието на илюзиите за дълбочина на разбирането. Метод № 1. Forced explanation, принудително обяснение Първият метод за намаляване на влиянието на илюзията за дълбочина на разбирането се нарича „принудително обяснение”. Когато забележите, че разсъждавате уверено за нещо или приемате за даденост нещо, на което се основават вашите съждения, просто си задайте въпроса: „Аз наистина ли разбирам как е устроено това?“ Мога ли да го обясня стъпка по стъпка, сякаш разказвам на друг човек? А след това опитайте последователно, без да пропускате етапи, да обясните на себе си как точно е устроено това явление, политика, принцип на действие на лекарство или нещо друго, в което сте абсолютно сигурни. Най-вероятно ще откриете, че не можете да стигнете по-далеч от няколко звена в веригата на разсъжденията. Още през 2002 г. авторите на термина „илюзия за дълбочина на разбирането“ Розенблд и Кайл показаха, че такова упражнение рязко намалява увереността в собствените знания и категоричността на преценките. Освен това проучванията показват, че дори опитите да обясните как е устроено нещо, което няма никаква връзка с темата, в която демонстрирате подозрителна увереност в преценките си, намаляват илюзията за дълбочина на разбирането. Например, след като доброволците се опитват да обяснят, обикновено безуспешно, как се образува сняг, увереността им, че разбират добре търговската и имиграционната политика на САЩ, значително намалява. Обяснението дори на несвързано явление може да намали увереността в разбирането на други теми, тъй като опитът да се обясни поне нещо много ясно показва на човека, че неговото разбиране за природата на нещата по принцип е ограничено. И от това разбиране логично следва изводът, че той със сигурност също не разбира добре обсъждания феномен. Метод № 2. Следете за усещането за лекота на разбирането Следващият метод, който позволява да се разкрие илюзията за дълбочина на разбирането, е да следите ситуацията, когато се сблъскате с някаква доста сложна концепция, да речем инфлация, ГМО, изкуствен интелект или свобода на словото, и в главата ви веднага възниква усещането, че всичко ви е ясно. Инфлацията е лоша, защото при инфлация цените растат. Изкуственият интелект е очевидна заплаха за човечеството. ГМО са опасни, тъй като това са същества, които никога не са съществували в природата. Свободата на словото е абсолютно благо и не може да се ограничава в никакви аспекти. Такава лекота трябва да ви накара да се замислите. Може би наистина сте запознати с темата. Но може би чувството за лекота и очевидността на заключенията са само измама на мозъка ви и всъщност вие подменяте реалното разбиране на обобщената позиция, подчертана не се знае къде. За да различите тези две ситуации, използвайте техника номер едно. Опитайте се последователно да разкриете вашата позиция. Ако не успеете и изведнъж откриете много въпроси, за които не сте мислили преди и на които нямате отговори, това означава, че лекотата се обяснява не с това, че наистина знаете, а с илюзията за дълбочина на разбирането. Метод №3. Задайте си въпроса: „На какво основавам мнението си?“ Следващият начин да различите дали наистина знаете нещо или това е илюзия, е да си зададете въпроса: „На какво основавам мнението си?“ Или като вариант, откъде го знам. Например, вие сте убедени, че ГМО са вредни. Задайте си въпроса: на какво се основава вашата увереност. Чели ли сте научни статии, в които това е доказано? Разглеждали ли сте метаанализи? Можете ли да обясните механизма, по който ГМО са вредни? Или това е просто мнение, което разпространяват ваши познати популярни блогъри от YouTube или някой друг относително известен човек? Ако не можете да възстановите веригата от разсъждения самостоятелно, това е сигурен индикатор, че не става въпрос за дълбоко разбиране, а просто за повтаряне на чужди твърдения. Някаква обичайна формулировка без проверка, и всъщност вие не знаете, а просто сте свикнали да мислите, че знаете. Метод № 4. Методът на Файнман Последният метод помага не само да се разкрие илюзията за дълбочина на разбирането, но и да се разбере наистина феноменът, за който става дума. Този метод е наречен „методът на Файнман“ на името на известния физик, лауреат на Нобелова награда Ричард Файнман, който е прочут не само с научните си трудове, но и с изключителната си способност да обяснява сложни неща с прости думи. Същността на метода е следната. Да предположим, че сте забелязали, че не можете да обясните как функционират имунитетът, инфлацията или изкуственият интелект. Опитайте се да запишете или да диктувате текущото си разбиране за този феномен, така сякаш разказвате за него на десетгодишно дете, без да използвате сложни термини, с прост език и като изграждате максимално ясен и последователен разказ, за да може детето да улови причинно-следствените връзки. Проследете в кои точно моменти се затруднявате, не можете да обясните с прости думи, започвате да прибягвате до обобщения от типа: „ами това е сложна система“ или пропускате етапи, като казвате нещо от типа „болестта винаги е съпроводена с възпаление“. Сега отворете надеждни източници и започнете да изяснявате именно тези моменти, след което отново опитайте да напишете или да диктувате обяснение за десетгодишно дете. Ако отново не се получи, повторете предишните стъпки. Този метод помага да усвоите знанията наистина, а не да повтаряте чужди формулировки. На ниво общество е невъзможно да се справим с илюзията Преодоляването на илюзиите за дълбочина на разбирането на индивидуално ниво е нещо добро. Но трябва да сте много наивен човек, за да предположите, че всеки или поне повечето хора ще се занимават с това, ще работят проактивно със собствените си убеждения, ще проверяват дълбочината на разбирането си по различни въпроси, ще се питат по всеки повод дали са разбрали достатъчно добре. Означава ли това, че на ниво общество не сме в състояние да преодолеем това когнитивно изкривяване и следователно ще се сблъскваме постоянно с неговите негативни последствия? Уви, глобално е невъзможно да се отървем от масовите грешки в мисленето, точно защото това изисква от хората постоянни допълнителни усилия, за което абсолютното мнозинство не е готово, тъй като резултатът от тези усилия не се проявява под формата на незабавни очевидни бонуси. Освен това има изследвания, които показват, че опитите да се обясни реалната ситуация често засилват вярата в конспирологични или просто погрешни убеждения у хора с висока склонност да вярват в теории за заговори. Обясненията повишават субективното усещане за разбиране и в резултат такива хора само се укрепват в своето тълкуване на случващото се. Алтернативен път Но в случай на илюзия за дълбочина на разбирането има алтернативен път. Изследванията показват, че ако хората вярват в компетентността на научната общност, те са по-склонни да следват научните медицински препоръки, т.е. дори ако самият човек не разбира много добре например механизма на действие на ваксините или принципа на действие на лекарствата за рак, но счита, че учените като цяло са компетентни и добре разбират от тези неща, той ще се доверява повече на техните препоръки за профилактика и лечение. С други думи, ако има някакъв орган или общност, които човек счита за компетентни и заслужаващи доверие, той по-охотно ще им възложи необходимостта да се разбират в детайлите на сложни процеси и без особена съпротива ще бъде готов да спазва техните препоръки. Ако няма такъв орган или общност, човек ще спазва препоръките на случайни хора от интернет и телевизията, на тези, които плашат, разказват емоционално за нещо, обещават незабавен ефект и т.н. Защото, повтарям, ние не обичаме да полагаме усилия, особено когато не виждаме незабавен резултат от тях. И оттук се очертава вторият начин за преодоляване на негативните последици от илюзията за дълбочина на разбирането. Необходимо е да се грижим за репутацията на научната общност, да поддържаме увереността на хората, че тя е компетентна и че нейните препоръки се основават на обективни данни, а не на догадки, да внушаваме увереност, че рано или късно тя ще стигне до разбиране дори на това, което сега не е напълно известно. Разбира се, самата научна общност трябва да разработи механизми за саморегулиране, поддържане на високо качество на изследванията и премахване на съмнителните елементи. Може да изглежда, че това не е оптималният път, защото изключва активната воля на самия човек и просто прехвърля отговорността за вземането на сложни решения и осмислянето на процесите от шарлатани и случайни хора на онези, които считаме за разбиращи се в въпроса. Да, ако хората бяха абсолютно рационални разумни същества, така би било. Но ние не сме такива. В хода на еволюцията сме разработили многобройни начини за бързо вземане на решения, които не се основават на рационална оценка на ситуацията, и това е невъзможно да се промени, защото такъв модус операнди е вграден в нашия мозък. Така че вместо да се оплакваме, че не сме такива, каквито бихме искали да бъдем, много по-разумно е да се опираме на реалните съществуващи механизми на работа на нашия мозък и да постигаме максимално възможните резултати при наличните изходни данни. Това не означава, че трябва да се откажем от опитите да покажем на хората, че знанията им за огромно количество неща и процеси не се основават на реално разбиране на тези процеси. Но е важно да разберем, че този подход никога няма да ни даде стопроцентов резултат. Затова е важно да използваме всички начини, които помагат да подобрим крайния резултат.

Коментар от Александър Коваленко по повод руската стратегическа авиация: Опустошителният удар на Украйна по руската стратегическа авиация: колко самолета е имал противникът и защо вече няма да може да компенсира загубите В следобеда на 1 юни 2025 г. Службата за сигурност на Украйна проведе на руска територия специална операция, наречена „Паяжина“, която може да се нарече не просто уникална, но и без аналог в света. Десетки евтини безпилотни летателни апарати FPV нанесоха удари по летища на руската стратегическа авиация, която е част от ядрената триада. За броени часове страната агресор загуби всичко, което наследи от СССР. И никога повече няма да може да си го върне. Към днешна дата е известно, че на 1 юни СБУ в рамките на специална операция е организирала удар с безпилотни самолети FPV с изкуствен интелект, фокусирани върху специфичните контури на самолети като Ту-22М3, Ту-95МС, Ту-160 и т.н. - постигайки изключително висока ефективност. Всъщност е твърде рано да се каже колко проверени унищожени или повредени руски самолети могат да бъдат идентифицирани, но по предварителна информация най-малко 41 самолета са били повредени. Докато през нощта на 1 юни руските окупатори извършиха най-мащабния полет на безпилотни самолети камикадзе „ Shahed-136“ за целия период на пълномащабното си нахлуване в Украйна, украинските служби за сигурност отговориха с удар не по граждански, а по военни обекти. И то по най-болезнените обекти, като избраха за свои цели руските самолети, с които руската пропаганда толкова се гордее, но които военнопромишленият комплекс на Руската федерация не е в състояние да произведе! И днес ще говорим именно за този компонент - унищоженото минало, което никога повече не може да се превърне в бъдеще. Ту-95МС Ту-95МС е основното средство за изстрелване на ракети Х-101/555/55. Напоследък - изключително Х-101, защото всички останали запаси от съветската епоха са на привършване, а терорът срещу тилова Украйна, според заръките на генерал Суровикин, „трябва да продължи“. Но дилемата е не само в това, че самите Ту-95МС не се произвеждат в Русия, което ги прави абсолютно незаменими самолети в своя клас в случай на загуба, но и в това, че поради засиленото им използване от 2022 г. насам значително са изчерпали ресурса си. На въоръжение във Въздушно-космическите сили на Руската федерация са били 64 самолета Ту-95 модификации МС/МСМ. Но не всички от тях са били боеспособни: някои от тях са се нуждаели от основен ремонт, а други са били на съхранение. А максимумът, колко от тях могат да се използват, е под формата на канибализъм, но това е най-голямото извращение, като се има предвид липсата на производство на тези самолети. Всеки от тях се оценява на около 100 млн. долара, но предвид уникалността им цената се утроява. Или просто са безценни, защото Русия никога няма да може да построи нов. Според различни данни, в началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. около 30 самолета Ту-95 са били годни не просто да летят, а да изпълняват бойни задачи. В началото на 2025 г. малко над една ескадрила Ту-95МС може да изпълнява бойни задачи - поради критичното износване на силовите установки, компонентите, както и на самия планер. Основните летища за базиране на самолети Ту-95: - Енгелс, Саратовска област; - Украинка, Амурска област; - Дягилево, Рязанска област. Ту-22 Преди началото на пълномащабното нахлуване в Украйна руските ВВС имат на въоръжение 62 самолета Ту-22 от модификациите M3/M3M/MR, от които само 27 са в състояние на бойна готовност. От тях един самолет Ту-22MR е в безкраен ремонт, а някои са в процес на модернизация. Именно стратегическите ракетни бомбардировачи Ту-22 носят най-трудните за прехващане и най-сериозните по мощност ракети Х-22/32. Трябва да се признае, че тъй като тези ракети станаха дефицитни по време на пълномащабното нахлуване и производството им на практика е в състояние на анабиоза, необходимостта от Ту-22 се поставя под въпрос. Въпреки това това е самолетът, който руската пропаганда обгрижва по-често от всеки друг, като руските медии му обръщат най-голямо внимание. Може би защото, за разлика от Ту-95МС, руският военнопромишлен комплекс, макар и да не може да ги произвежда, но може да имитира производство. Например в авиационния завод „Горбунов“ в Казан четири Ту-22 (фюзелажа), които са били на склад още от съветската епоха, сглобени в края на 80-те години, сега просто се довършват, доколкото е възможно, имитирайки някакво производство. Технически и технологично е невъзможно да се стартира затворения цикъл на Ту-22 от нулата в КАЗ и е малко вероятно това да бъде възможно в бъдеще. Това означава, че всяка загуба на този самолет е невъзвратима. Основни местоположения на самолета Ту-22: - Дягилево, Рязанска област, 43-ти окръг на ЦБП; - Белая, с. Средни, Иркутска област, 1225-ти ТБАП ДА; - Оленегорск, Мурманска област, 924-ти МРАП; Шайковка, Калужска област, 52-ри ТБАП ДА. Ту-160 По време на пълномащабното нахлуване в Украйна руските военновъздушни сили имат на въоръжение 16 самолета Ту-160 от модификациите М/М2. Основното място за базиране е Енгелс, Саратовска област, 22-ри ТАБ. Според руската пропаганда производството на Ту-160 е възстановено в КАЗ, но сглобяването на наличните екземпляри се извършва основно с помощта на съветски запаси - както в случая с Ту-22М3. По време на масирания ракетен удар по Украйна през нощта на 25 май РОВ използва два самолета Ту-160, което е изключително показателно, тъй като е много скъпо и непосилно рисковано. В края на краищата, Ту-160 са били използвани за изстрелване на множество Х-101, които често се изстрелват от по-евтините за експлоатация и поддръжка Ту-95МС. За сравнение, това е все едно мобилен противопожарен екип да пътува, за да пресрещне дрон камикадзе, не в пикапи, а в Lamborghini LM002. Това ясно показва, че носителите Х-101 по време на последния масиран ракетен удар явно липсват. И то дотолкова, че се е наложило да се приложи непосилно скъпият, още по - безценен Ту-160. А-50 Е, и си струва да си спомним за последния сравнително модерен по руските стандарти самолет А-50 ДРЛО, който според наличната информация също е бил повреден или дори унищожен. А-50 е самолет за радиолокационно откриване и контрол с голям обсег на действие, който осигурява осведоменост за ситуацията във въздуха и контрол на оперативната и тактическата авиация. Благодарение на този самолет РОВ не само получаваше информация за присъствието на тактическата авиация на ВС на ВСУ в украинското въздушно пространство, но и научаваше за изстрелването на ракети от украинска страна, получаваше насочване на целите за своята тактическа авиация и ракетни удари и дори увеличи обхвата на системите за противовъздушна отбрана ЗРС С-400. Тези самолети се произвеждат от 1985 г. насам, но към днешна дата няма производство на такива в Русия. А наскоро стана известно, че поради технически и технологични проблеми в Руската федерация е закрит проектът А-100. Към момента на началото на пълномащабното нахлуване в Украйна в състава на руските ВВС имаше 9 самолета А-50, но един от тях беше в процес на безкрайна модернизация, а два се нуждаеха от ремонт. Малко по-късно един е повреден от безпилотен самолет за нападение на радиотехническия комплекс „Шмел“ в Беларус, а два са свалени (на 14 януари и 23 февруари 2024 г.). Малко по-късно повреденият по-рано А-50 в Беларус е убит при атака на украински дрон, а сега, според наличната информация, още един А-50 е унищожен/повреден в хода на операцията на СБУ „Паяжина“. С други думи, макар че след 1 юни Русия все още може да има някакъв минимален потенциал при стратегическата авиация, при ДРЛО тя е пълен провал, ако се потвърди унищожаването на още един самолет. Значи Русия, която се позиционира като ядрена сила, няма дори полусъвременни самолети ДРЛО в своя въздушен флот? Да. И това е четвъртата година от войната срещу Украйна. Заключение За тази операция ще се пише и говори още дълго време. Проверката на загубите на РОВ тепърва ще наваксва това, което е казано неофициално и полуофициално. Корпусите на изгорелите Ту-95МС, Ту-22М3, Ту-160 и други все още ще се появяват от време на време в открити източници. Но най-важното е, че 1 юни 2025 г. е черният ден на руската стратегическа авиация. Тези, които „искаха движение“, го получиха в пълен обем под формата на пълен провал и унижение от 2022 г. на бойното поле. Но едно е да имаш стотици хиляди руски носители на духовните устои (превърнати в тор за украинския чернозем), които никой в Руската федерация не цени и които никой не милее, дори майките, съпругите и децата, и съвсем друго е бойните машини да отразяват „величието“ на Русия и да стоят на стража. В кратката си история на съществуване Русия никога не е преживявала такова унижение, както на 1 юни 2025 г. И е важно да се осъзнае, че ако украинските сили за сигурност продължават да бият и изненадват така глобално днес, това означава, че има с какво да изненадат и утре. https://war.obozrevatel.com/razgromnyij-udar-ukrainyi-po-rossijskoj-strategicheskoj-aviatsii-skolko-samoletov-byilo-u-vraga-i-pochemu-on-uzhe-ne-smozhet-vospolnit-poteri.htm

УСПЕХ: Артемис 2 напусна околоземната орбита и се отправи към Луната! Кадър от борда на космическия кораб „Орион“ след историческата транслунна инжекционна маневра. Photo credit : NASA 3 април 2026 г. 07:20 ч. Светослав Александров. Днес, 3 април 2026 г., е исторически ден! За пръв път от 7 декември 1972 г. пилотиран космически кораб напусна околоземната орбита и се отправи към Луната! Това се случи в рамките на мисията на НАСА, ЕКА и Канада „Артемис 2“. Късно тази нощ в 02:49 ч. българско време Европейският сервизен модул, който е най-важният принос на Европейската космическа агенция (ЕКА) към мисията, благополучно запали своя двигател в продължение на 5 минути и 50 секунди. Това бе достатъчно, за да промени скоростта на кораба „Орион“ с 387,7 метра в секунда и да напусне пределите на околоземната орбита. Маневрата носи названието „транслунна инжекционна маневра“ и, както подчертах по-горе, за последно бе проведена на 7 декември 1972 г. по време на полета на „Аполо 17“. „Аполо 17“ бе и последното пилотирано пътешествие до Луната преди „Артемис 2“. След приключването му човечеството трябваше да чака повече от 53 години, докато станем свидетели на нова лунна мисия с екипаж, а не само с роботи. За „Артемис 2“ изстрелването бе безспорно най-критичният момент от цялата мисия. Но първите 24 часа след изстрелването бяха също толкова важни, защото НАСА искаше да изпита системите на „Орион“ и да се убеди, че корабът е достатъчно безопасен, за да издържи 10-дневното пътешествие до Луната и обратно. Ето защо „Орион“ прекара 2-ри април в околоземна орбита – вярно, не ниската околоземна орбита, която ни бе омръзнала през последния половин век, но висока орбита с апогей 70 000 километра. Докато астронавтите проверяваха дали всичко на борда на космическия кораб е изправно, имаха мъничко време да се наслаждават и на гледката през прозореца. От декември 1972 г. не се бе случвало погледът на човек да обхване цялата Земя през единичен прозорец. Както сподели Кристина Кук, която сега е първата жена, напуснала Земята и отправила се към Луната – нищо не бе в състояние да я подготви да види Северния и Южния полюс на планетата ни едновременно! Гледката към Земята вчера, на 2-ри април. Photo credit : NASA Най-важната задача, която Кук, Рийд Уайзман, Виктор Гловър и Джереми Хансен трябваше да свършат, бе да потвърдят, че системата за пречистване на въздуха в кораба от въглероден диоксид работи изправно. А това е система от съвсем различен и по-модерен тип в сравнение с тази, използвана на корабите „Аполо“. На корабите „Аполо“ се разчиташе на филтри от литиев хидроксид (LiOH) – пасивна система, която абсорбираше въглеродния диоксид по химичен път. Макар че това е прост и ефективен метод, филтрите са ограничен брой и не могат да се регенерират. Ако сте гледали филма „Аполо 13“ няма как да не сте обърнали внимание на иконичната сцена, в която, когато тримата астронавти се прехвърлят в лунния модул като спасителна лодка, тамошните филтри са кръгли и несъвместими с квадратните цокли на командния модул. Така в хода на мисията „Аполо 13“ се наложи наземното ръководство да измисли спешно как да напасне кръгло към квадратно – и то само с подръчните материали, достъпни на борда. Космическият кораб „Орион“, който стои в основата на мисията „Артемис 2“, обаче използва регенеративна система за активно пречистване на въглероден диоксид. Това не е избрано случайно – пасивните пречиствателни системи са достатъчни единствено за краткосрочни мисии като тези от програмата „Аполо“, но ако искаме да построим бази на Луната или да отидем на Марс, трябва да можем да пречистваме въздуха ефективно, и то за постоянно – без да хвърляме филтри. НАСА има опит с такава система за активно пречистване – тя се използва от две десетилетия на Международната космическа станция. Но системата е много сложна и зависи от прецизното функциониране на електродвигатели, електронни компоненти и клапани. Съответно е податлива на повреди – както се е случвало на МКС. Трудностите при създаването на тази система са втората основна причина, поради която изстрелването на „Артемис 2“ бе отложено от 2024 за 2026 г. – първата касаеше устойчивостта на топлинния щит на кораба. Така че, дори и вчера, когато „Артемис 2“ достигна до орбита, опасенията не приключиха – екипите трябваше да проверят, че системата е напълно изправна, преди да бъде дадено одобрение за транслунна инжекционна маневра и отправяне към Луната. След успешното изпълнение на тази маневра, положението вече е необратимо. Космическият кораб „Орион“ е на път към Луната и сега не може просто да се обърне назад и да се върне на Земята. Но реално транслунната инжекционна маневра представлява и деорбитираща маневра, защото независимо какво става оттук насетне, корабът пасивно ще достигне до земната атмосфера – но не и преди това да прелети край Луната. Любопитен факт е, че траекторията на „Артемис 2“ наподобява осморка, както е представено на тази графика: Чудесна възможност да следите местоположението на „Артемис 2“ има на този линк: https://artemislivetracker.com/ В общи линии пътешествието към Луната продължава според очакванията, с минимални отклонения от нормата. Единственият по-сериозен проблем бе повредата на тоалетната скоро след старта – но опитната Кристина Кук, която има най-сериозен инженерен бекграунд в сравнение със своите колеги-мъже, успя да я поправи своевременно. Космическият кораб „Орион“ ще лети към Луната в продължение на три дни. Посещението на естествения ни спътник ще започне в понеделник вечерта, като астронавтите ще разполагат с около шест часа, за да провеждат наблюдения на лунната повърхност. Моментът на най-голямото сближение ще бъде отбелязано късно през нощта във вторник, в 02:58 ч. българско време, когато корабът ще е на 6 513 километра от лунната повърхност. А след още три минути „Артемис 2“ ще достигне максималното си разстояние от Земята, счупвайки рекорда на „Аполо 13“ за най-отдалечено пътешествие, възлизащо на 400 171 километра от планетата ни. „Артемис 2“ ще трябва да постави нов рекорд от 406 841 километра. НАСА обяви, че е предвидена богата програма за посещението на Луната. Набелязани са наблюдения на обекти, които могат да помогнат на учените да разкрият как се е формирала Луната и Слънчевата система – напр. кратери, лавови потоци, пукнатини и хребети. Планирано е наблюдение и на слънчево затъмнение, което ще продължи близо час. По време на затъмнението Слънцето ще бъде скрито от взора, докато се придвижва зад Луната – тогава астронавтите ще виждат Луната като силно затъмнен обект и това ще може да им позволи да наблюдават проблясъците от попаденията на микрометеоритите върху повърхността ѝ, издигането на лунния прах над хоризонта, а също така и далечни космически обекти – включително планетите. Екипажът ще снима и слънчевата корона – най-външния слой на атмосферата на Слънцето. Но дотогава има близо три дни. Нека не забравяме, че първо астронавтите трябва да пропътуват разстоянието Земя-Луна. Чакаме с голям интерес, но ако не друго, след като изстрелването и транслунната инжекционна маневра са отминали, можем поне малко да си отдъхнем. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/03/artemis-2-tli-heads-to-the-moon/

Един много изчерпателен и сериозен анализ на войната в Иран от Kapka Todorova, особено за тези, които наричат режима на аятоласите жертва и правят аналози с руската агресия в Украйна. "Защо войната в Иран започна сега и колко дълго ще трае? Дълъг текст с много дати и факти: Не, войната не започна преди седмица, защото Тръмп иска да забравите досиетата "Епстийн", а Нетаняху се страхува от процес. Процесът срещу Нетаняху не е спирал през всичките тези няколко години, в които се твърди, че той "започва" войни, за да забравите, че е подсъдим, така че тези приказки са нонсенс. 1. "Хамас" Всъщност тази война сега я започна Иран и то на 7 октомври 2023. Тогава проксито му "Хамас" с негово финансиране, негово въоръжение и обучение и както стана ясно от разследването с негово знание и по негов сигнал нападна цивилни селища в Израел. Лидерът на това нападение Яхия Синуар, вече елиминиран, е вярвал, че ще увлече след себе си всички палестинци, а след тях и всички араби, и ще удави Израел в кръв. Палестинците в Израел обаче останаха точно толкова шокирани от това зверство, колкото и евреите и християните (в Израел християните са араби). Сега чета свидетелства на жители на Газа - те твърдят, че голяма част от тях също са били уплашени и шокирани от това нападение. 2. Хизбула На 8 октомври, само ден след атаката на "Хамас" и докато Израел още не можеше да осъзнае какво се е случило, го атакува с ракети другото прокси на Иран "Хизбула" от южен Ливан. Изстреляни са 14 000 ракети и дронове от там. По цивилните в северен Израел, които между другото бяха евакуирани. 60 000 души. 3. Хутите На 19 октомври първите си балистични ракети срещу Израел изстреляха и хутите - друго прокси от так анаречената "Ос на съпротивата", изградена и финансирана от Иран. 4. Иракските шиитски милиции През ноември 2023, само месец след първоначалната така, иракските шиитски милиции също започнаха ракетен обстрел по Израел. Атакуват основно Ейлат и Голанските възвишения. На 13 и 14 април 2024 година в атаките се включи и шефът. 5. Иран Иран изстреля 120 балистични ракети, 30 крилати ракети и 170 дрона в първата си пряка конфронтация с Израел. Дотук не е нужно да си военен стратег, за да видиш обграждането на Израел в огнен фронт от Иран. Непровокирано, а подготвяно с десетилетия. Израел отговори на иранската атака и последва втори обстрел с балистични ракети, много по-мощен от първия - това стана на 1 октомври 2024. 6. Сирия На 8 декември 2024 година падна режимът на Асад в Сирия. Това бе краят на една 13-годишна гражданска война и опозиционните сили сформираха ново правителство. То е по-нестабилно, но засега се стреми да установи добри контакти със съседите си и със Запада. Стигна се дори до преговори между Сирия и Израел за споразумение за сигурност по границата им. С падането на Асад Иран остана без важен съюзник в региона. И още по-важно - съборен бе мостът към "Хизбула" в Ливан, най-важното, мощно и добре въоръжено прокси на Техеран в Близкия изток. Сирия беше връзката, по която стигаха оръжия до Ливан. 7. Насрала и пейджърите Малко преди това - на 27 септември 2024 г Израел успя да елиминира лидера на "Хизбула" Хасан Насрала с въздушен удар в южен Бейрут. Това беше унищожителен удар за групировката. 10 дена по-рано се случи и пейджър-атаката. Хиляди пейджъри, собственост на "Хизбула" експлодираха в собствениците си в Сирия и Ливан. 42-ма души загинаха, хиляди бяха ранени. Поради факта, че пейджъри вече не се използват от обикновените гражадни, може да се смята, че щетите са били изцяло за "Хидбула". Израел продължи атакит епо центрове на "Хизбула" и обяви, че е успял да 70% от бойната й мощ. Но въпреки това остават около 95 000 бойци и незнаен брой ракети. Представете си какво е било преди това отслабване. 8. Хутите отново През цялото това време атаките от другите страни не спират. Йеменските хути с еопитваха да блокират търговията през Червено море, отвличаха кораби, включително и българи... Между март и май 2025 г. САЩ и Израел нанесоха удари по ракетните арсенали на хутите. През август израелски въздушен удар в Сана уби военния ръководител на хутите, генерал Мохаммад Абдул Карим ал‑Гхамари, и други висши командири. При друг израелски удар в Сана е убит и премиерът на правителството, контролирано от хутите — Ахмад ал‑Рахави, заедно с няколко министри. 9. МААЕ и иранскат аатомна програма На 12 юни 2025 за първи път в историята си МААЕ обяви, че Иран н еспазва договореностите и далеч не обогатява уран само за битови нужди. Оказа се, че Техеран разполага със 150 килограма убоготаен уран 70%, достатъчен за направата на няколко бомби. Този уран изчезна в последвалата атака. Една от основните цели на войната в момента е да установи къде е тоз иуран и да го обезвреди или изземе. 9. 12-дневната война Само ден след изявлениет она МААЕ Израел удари атомната програма на Иран. Но това едва ли е било решено за 24 часа. И други обстоятелства има за това решение. Падането на Асад, ненамесата на Русия, която само го прибра в Москва, но не му помогна по никакъв друг начин, отслабването на Хамас в Газа и Хизбула в Ливан и елиминирането на част от потенциала на хутите постави Иран в слаба позиция, в която режимът досега не е бил. Това е причина за 12-дневната война. Израел видя шанс веднъж завинаги да приключи с опасността, като унищожи балестичните ракети и нанесе сериозни повреди на атомната програма във Фродо. На 13 юни 2025 г. Израел започна мащабни въздушни удари срещу ключови обекти в Иран, включително: военно‑ядрени съоръжения; ракетни бази; командни центрове на Ислямските революционни гвардии (IRGC). Целта беше да се забави иранската военна и ядрена инфраструктура, която според израелското разузнаване бързо напредва. САЩ се включиха в ударите. Под натиска на Тръмп и на Катар обаче тази операция приключи след 12 дни. Тръмп обяви, че атомната програма е унищожена, което, разбира се, не беше вярно. повредени бяха инсталации във Фродо, с които най-много се забавяше правенето на атомна бомба с максимум 2 години, но по-скоро със 7 месеца. 10. Отговорът на Иран В отговор Иран изстреля стотици балистични ракети, дронове и други оръжия срещу Израел. Дори част от ударите достигнаха централни градски райони, въпреки че много бяха прехванати от израелските системи за ПВО. 11. Газа През октомври 2025 с посредничеството на Тръмп бе прекратен конфликтът в Газа. Хамас се съглас ида освободи всички заложници - живи и мъртви, а Израел да спре атаките. Във втора фаза на мирни яплан Хамас тябва да се разоръжи, а след това Израел да се оттегли. Хамас и досега не се е разоръжил, Израел остава до т.нар. жълта линия там. 12. Протестите Протестите в Иран стават все по-интензивни и по-многобройни, включващи все повече слоеве на обществото иетнически групи. 2017–2018: започват като икономически протести срещу цените на стоките и безработицата, разрастват се в политически. 2019 (Протести за горивото): национални протести след внезапно увеличение на цените на бензина; властите отговарят с насилие, стотици загиват. 2022–2023 (Протести за правата на жените): след смъртта на Махса Амини, арестувана за неправилно носене на хиджаб, избухват масови протести в много градове. Тези демонстрации включват млади хора, жени и студенти, които искат реформи и смяна на режима. от декември 2025 до 7-8 януари 2026 - протестът започна от традиционните иначе поддръжници на режима - търговците на базарите. В него се включиха най-много хора досега. На 7 и 8 януари режимът изби около 70 000 души според последните данни. 13. Резултат През 2026 година Иран е абсолютно омаломощен външно и вътрешно. Прокситата са отслабени. Русия си мълчи. Асад го няма. Икономичеката криза е тежка, а хората все по-често не се страхуват да излязат на улицата. Той обаче продължава бързо да работи по атомната си програма и по ракетната програма. Смята се, че вече е имал ракети, които стигат до САЩ, а почти готова е била и програмата за междуконтинентални балистични ракети. Това, комбинирано с изчезналия обогатен уран, поставя и САЩ, и светът в особено опасна ситуация. Според стратезите в Пентагона моментът е бил 12 без 5 - сега или никога. В момента, в който Иран се сдобие с ядрени ракети, вече играта се променя и той би могъл да изнудва целия свят, както го прави и Русия. 14. Китай и Русия Освен унищожаването на заплаха от Иран, Тръмп постига с тази война засега няколко други цели. Ударът по Иран е демонстрация какво би могло да се случи, ако Китай се амбицира по отношение на Тайван. Иран е основният доставчик на евтин петрол за Китай и липсата му сега поставя страната пред сериозно икономическо предизивкателство. Китай и без това е в сериозна криза. Само преди дни на последното годишно събрание на китайския парламент правителството определи нови икономически цели за 2026 г., които показват колко сериозно Китай оценява текущите си икономически предизвикателства. Китай за първи път от 1991 г. насам намали целта за икономически растеж под 5 %, като официално зададе диапазон от 4.5 % до 5 % за БВП през 2026 г. Това е значително по‑ниска цел от традиционните темпове от 6–7 % и от обичайните цели от “около 5 %”, които страната задаваше в последните години. Това е промяна в стратегията — фокусът вече не е толкова върху бърз растеж, колкото върху стабилност, структурни реформи и качество на растежа. Напомня много на времето на "Застоя". Русия Русия е големият губещ от ставащото в момента въпреки скока на цените на петрола. Да, тази война вероятно ще понапълни военната каса на Москва, тъй като тя ще се опита да компенсира отпадането на иранския и арабския петрол. Но според прогозите таз ивойна няма да трае дълго и ако се сбъднат, месец или два високи цени на енергията няма да променят значително финансовите затруденния на Русия. Това, което се видя в тази война, започнала през 2023 година обаче е, че Русия е лидер на глинени крака. Глобалният юг трябваше да стане свидетел на това, че Москва не подкрепи нито Асад, нито Мадуро, нито сега Иран. Тоест Русия не е никакъв лидер на Глобалния юг и изоставя един след друг съюзниците си. Москва ще загуби и основен доставчик на оръжия. А пък отказът на нейните ПВО да сработят сега ще я поставят и под въпрос като производител на оръжие на световния пазар. Така че тази война носи много повече ползи на САЩ, за да се обяснява с елементарното "с Тръмп го е страх от досиетата "Епстийн". Същото важи и за процеса срещу Нетаняху. колко ще трае тази война? Тръмп каза 4 седмици. Израелската армия каза минимум 4 седмици. Най-вероятно Тръмп няма да издържи по-дълго. В тези 4 седмици трябва да се постигнат следните неща: унищожаване на ракетната програма, изчерпване на ракетния арсенал, максимално забавяне на атомната програма. Според мен основна цел е и откриване на изчезналия обогатен уран. Дългосрочната цел е смяна на режима, но това е процес, който ще отнеме години и в него трябва да се включат самите иранци. Рискът сега е войната да се проточи по-дълго от тез ичетири седмици. Изборът на Хаменей син - Моджтаба Хаменей, показва втръдяване на позициите на Иран. Моджтаба е по-близък до Революционните гвардии, самият той е илиардер, благодарени ена тях, отколкото е религиозен лидер. Това означава, че с ее ъсстоял нещо като военен пуч в Техеран. Револционните гвардии имат какво да губят - те държат пристанищата, енергийните фирми, трафикът на петрол и лидерите й са станали милиардери, както Моджтаба. Така че всичко тепърва предстои да се развива."

Основни моменти от речта на Марко Рубио на 62-рата международна конференция по сигурността, която се провежда в Мюнхен. • Рубио увери, че САЩ остават верни на идеите на евроатлантизма: „Краят на трансатлантическата ера не е наша цел и не е наше желание. В епохата на заглавията, предвещаващи края на трансатлантическата ера, нека на всички да бъде ясно и разбираемо, че това не е нашата цел и не е нашето желание, защото за нас, американците, домът ни може да се намира в Западната полусфера, но ние винаги ще бъдем деца на Европа“. • Държавният секретар призова Европа спешно да промени политиката си по отношение на масовата миграция: „Това не е израз на ксенофобия и омраза, а акт на национален суверенитет. Това е спешна заплаха за структурата на нашето общество и оцеляването на нашата цивилизация“. • Рубио отбеляза, че САЩ искат да виждат в своя кръг силни съюзници: „Не искаме нашите съюзници да са слаби, защото това ни прави и нас слаби. Имаме нужда от съюзници, които могат да се защитят, така че никой да не се поддаде на изкушението да изпита нашата колективна сила. Ето защо не искаме нашите съюзници да бъдат обвързани с вина и срам. Искаме те да се гордеят с наследството си и да разбират, че ние сме наследници на велика и горда цивилизация“. • Обръщайки се към Европа, Рубио призова да не се страхуват от технологиите или климатичните промени: „Съюзниците не трябва да бъдат парализирани от страха от климатичните промени, технологиите и войните. Вместо това искаме съюзници, които смело гледат към бъдещето“. • Държавният секретар подчерта близките връзки между САЩ и Европа. Спомняйки конфликтите от 20-ти век, Рубио припомни, че САЩ и Европа са успели да победят заедно, обединявайки Запада и Изтока: „Еуфорията след този триумф ни доведе до опасната заблуда, че сме навлезли в ерата, цитирам, на „края на историята“. Че всички нации вече ще станат либерални демокрации, а търговските и икономическите връзки ще заменят нациите. Че глобалният мир ще замести националните интереси и ще живеем в свят без граници. Това беше глупава идея и ни струваше скъпо“. • Рубио няколко пъти подчерта, че САЩ не са безразлични към Европа и нейното бъдеще: „Ние се ограничихме с енергийната си политика заради климатичния култ, докато нашите конкуренти използваха газ, петрол и въглища не само за своята икономика, но и за да ни окажат натиск. Отворихме вратите си за безпрецедентна вълна от миграция, която заплашва нашето общество, култура и бъдеще. САЩ и Европа направиха тези грешки заедно. Но САЩ имат намерение да поправят тези грешки и биха предпочели да го направят заедно с Европа. Искаме Европа да бъде силна. Вярваме, че Европа трябва да оцелее. Ето защо ние, американците, понякога можем да изглеждаме малко праволинейни и настоятелни в съветите си. Причината, приятели мои, е, че ни е много небезразлично.“

Ситуацията:

По същество: няма такова поскъпване. В големите търговски вериги цените не са вдигнати, на места дори са по-ниски в промоция. В кварталните магазини също няма скок. Истории от типа „сандвич от 1 евро стана 3 евро“ не отговарят на реалността. По-интересното е друго — защо такива твърдения се появяват толкова бързо и масово. Това не е спонтанна грешка, а предвидим модел. При хора с предварителна враждебна нагласа към еврото реалността не се наблюдава, а се донаглася към желан извод. Когато очакваш катастрофа, започваш да я произвеждаш в разкази. Това няма общо с икономика, а с идентичност. Еврото не е валута, а символен враг. Затова фактите не коригират мнението — те просто се игнорират или се заместват с по-удобни измислици. Колкото по-малко има реални поводи за паника, толкова по-фантастични стават твърденията. Затова и дезинформацията не спира сама. Тя не цели да описва действителността, а да я подмени.

Следното изказване се приписва на министърът на финансите, в впоследствие Председател на Правителството на Руската империя Сергей Вите от 1899 г. в секретен доклад към Николай II: «В наших руках это всё в запустении, если бы это было в руках иностранцев, то уже давно местность эта давала бы большие доходы и кишела бы туристами. Но куда там! Для этого нужны капиталы и капиталы, наше же назначение капиталов – это война. Мы не можем просидеть и 25 лет без войны, все народные сбережения идут в жертву войнам. Мы оставляем в запустении богатейшие края, завоеванные нашими предками, а в душе всё стремимся к новым и новым завоеваниям оружием и хитростью. О каком благосостоянии можно при таком состоянии вещей серьезно говорить!» Превод: "В нашите ръце всичко това е в упадък, ако беше в ръцете на чужденци, отдавна тази местност щеше да носи големи приходи и да гъмжи от туристи. Но къде там! За това са нужни капитали и капитали, а нашето предназначение на капиталите е войната. Не можем да изкараме и 25 години без война, всички народни спестявания се жертват за войни. Оставяме в запустение най-богатите земи, завоювани от нашите предци, а в душата си все се стремим към нови и нови завоевания с оръжие и хитрост. За какво благоденствие може да се говори сериозно при такова състояние на нещата!"

Кадрите от акцията на десантчиците в Покровск и знамето над сградата на общината, изглеждат автентични. Дийпстейт не са ъпдейтвали нищо по това направление от 4.11. Ватата се кълнеше, че всичките са били унищожени, заедно с хеликоптерите им. Доста добре се справят като за мъртъвци

Христо Грозев пред украински канал, накрая го питат да каже каква му е прогнозата за изхода на войната. Той дава следната прогноза: Ако всичко продължава в хода, който в момента наблюдаваме - кинетична победа за Украйна до края на годината! Като го питат какво има предвид под победа, освобождение на Крим и Донбас? Тук казва, че според него Крим е по-вероятно да бъде освободен отколкото Донбас, защото мотивацията на украинците за него била по-голяма и той щял да е приоритетен, а и по-лесно може да бъде изолиран от снабдяване спрямо Донбас. Колкото за Донбас или част от него - според Грозев е възможно, но не е сигурен дали ще се съгласят украинците да платят човешката цена за освобождението му. Доста оптимистично, особено като срокове, но да видим, той със сигурност знае доста повече неща отколкото ние знаем.

Отварям темата с подробните разяснения на Александър Стоянов: Оказва се, че темата за "робството" явно е траен проблем в манталитета на българина. Понеже работата на историците е да помагат на обществото с разбирането на миналото, ето един кратък Q&А който да ви помогне да осмислите петте века османска власт. 1. Робство или владичество? - Коректният термин е владичество. Въведен е официално в науката през 1981 г., но се използва и преди това в изследванията. Не съществуват никакви научни основания да наричаме периода "робство" и всъщност сме единствения покорен от османците народ, който го прави. Въпреки геноцидите и кланетата, нито един от другите народи не нарича периода си под османска власт "робство". 2. Ако не сме били роби, какви сме били? - Били сме рая - т.е. социална категория, съставена от данъкоплатците в Османската империя, съответстваща на т. нар. Трето съсловие в Средновековието - хората, които нямат право на оръжие, плащат данъците и с труда си подхранват държавата, която, на теория, трябва да им осигурява закрила и спокойствие. Това, разбира се, не се случва през голяма част от времето. Освен това, българите са християни в мюсюлманска държава, което означава, че са втора категория рая - т.е. освен обичайните ограничения за мюсюлманската рая, християнската се ползва с още повече рестрикции, както и плаща по-високи данъци. 3. Какво е било отношението на Османската държава към българите? - Основната "полза" от българите в Османската империя е да плащат данъци за държавата. Освен това, обаче, населението на нашите земи, е било ключова част от османската икономическа система. Тъй като бейлербейството Румелия е най-богатата част от империята, Портата е разчитала сериозно на приходите в пари и ресурси, които българите са осигурявали. Предците ни са снабдявали Полумесеца с редица ключови стоки, ресурси и услуги. Поради тази причина една сериозна част от българското население се е ползвала с разни привилегии в замяна на услугите, които предоставяли - охрана на проходи, снабдяване с храни, производство на сол, руда, дървен материал и т.н. Поради тези причини, Портата се е стараела да осигурява относително спокойствие в българските земи, за да не "заколи златната си кокошка". 4. Тогава от къде идват разказите и песните за произвол, кланета, потурчвания и т.н. - Тези разкази са част от битовата картина на българите, но съвсем не изчерпват цялата действителност. Всъщност, тези епизоди са по-скоро изключение, отколкото закономерност. Дължим ги най-вече на периода XVII-XVIII век, когато централната власт отслабва и в провинциите започват да властват деребеите, познати с името "аяни". Българите, живели през 1990-те, могат да ги свържат с мутренските години - това са де факто локални групировки от "баровци" и техните въоръжени "бухалки", които безнаказано тормозят местното население, възползвайки се от липсата на контрол от страна на обхванатата в криза държава. Също както рекетите, побоите и бруталното отношение, което помним от "златните години" на Прехода, в Османската империя, в продължение на два века, властват силните на деня, а не закона. По-голямата част от издевателствата в стил "Козият рог" са всъщност прояви на локални сатрапи, които се възползват от безсилието и корупцията в държавата. 5. Какво, тогава, е било ежедневието на българите? - До голяма степен битовата картина в българските земи остава непроменена в продължение на близо 600 години. Обществото ни остава капсулирано в един средновековен модел на устойчив застой. Дните минават еднообразно - тежка работа, грижи за семействата, празници, ритуали и суеверия, разни съприкосновения с чуждата власт. В продължение на 500 години българите се капсулират в една система, която ги учи, че властта никога няма да им принадлежи, че те са длъжни да служат и да мълчат, и да си знаят мястото. Постепенно през XVIII век нещата се променят - феодалният модел започва да се разпада, българите получават повече възможности за икономическа активност и някаква част от населението започва да се замогва. Въпреки това, до Освобождението, животът на около 90% от българите е същият, какъвто е бил, да речем и през 1450 г. Това е ужасно и има огромни последици върху народопсихологията ни, да не говорим че през цялото време българите живеят с усещането за държавата като нещо чуждо и враждебно, което трябва да мамят и прецакват. Това усещане се е запазило и до днес. 6. Колко важно е при това положение процесът, наречен Възраждане? - Трябва да разберем, че културните промени са бавни при всички общества. Драстични скокове не съществуват, освен за малки групи от социалния елит. До 1878 г. огромната част от българите остават неграмотни и не особено добре запознати с това, което ние днес прославяме като Възраждане. При все това, през XIX век вече се усеща ясна промяна в манталитета и стремежа към свобода, както и еманципирането на българския народ спрямо околните общества. Въпреки това тези процеси, нормално, се изучават у нас с доста повече патос и възвеличаване. Погледнати отвън, тези процеси не са особено впечатляващи и не надхвърлят случващото се в съседни народи като сърби, гърци и румънци. В много отношения нашето Възраждане остава дори назад в сравнение с околните общества, които имат много по-добра стартова позиция за своето културно развитие. Това, с което непременно трябва да се гордеем е, че въпреки огромните пречки и проблеми, българите все пак създават свой елит от търговци, свещеници, писатели, учени и юристи, които изнасят на гърба си оформянето на национална идентичност, култура и духовност. 7. Ами "турското присъствие"? - Това е един абсурд, свързан с грешни интерпретации във връзка с учебните програми през 1994 г. и няколко меко казано скандални изказвания, които не почиват на никаква действителност. Макар ситуацията да е овладяна на момента, темата за "турското присъствие" се повдига периодично в разни медии - като се започне от края на 1990-те и се стигне до днес, обикновено като част от анти-европейската пропаганда, обвиняваща тези или онези про-европейски фигури в опит за заличаване на българската история. Никой истински историк в България не би говорил за "турско присъствие". Такава трактовка за някакъв идиличен период се среща само в нарочната турска пропаганда, чийто извори са идентични с нашите "Атака", "БНС" и "Възраждане".

Кир II ст. перс. (Аriya): Куруш, арам. (imperial Aramaic): - Кореш Велики или Стари (559 - 530 г. пр. н.е.) акад. (асиро-вавил.): - Ку-ра-аш, ивр. : כורש титла: елам.: - Кураш ст. гр. : Κύρος Β' ὁ Μέγας, Хшаятия вазрака (Цар Велик) Син на Камбиз I, който е син на Теосп, а пък той на ...самият Ахемен Aхемен - Основател на династията персийски владетели, вожд на едно от множеството ираноезични племена от планините Загрос с център областта Парса около гр. Пасаргади – люлката на персийския етнос. Но, Създателят на империята на Ахеменидите е именно Кир II. Първа стъпка е въстанието срещу Мидия, съчетано с привличане на част от мидийската аристокрация на персийска страна (заговорът на Харпаг). В резултат на победата в кървавата битка при Хирба, Мидия е разгромена, Кир завзема столицата Екбатана и се провъзгласява за мидийски цар. Персия става първостепенна сила в района (550 г. пр. н.е.), присъединявайки и Партия, Армения и цял Елам. През 547 г. пр. н.е. ескалира конфликтът с Лидийското царство (795-547 г. пр. н.е.) на Крез Златния (560-547 г. пр. н.е.) заради доброволното присъединяване на Киликия към Персия. След битката при Птерия на р. Халис със светкавична кампания Кир завладява лидийската столица Сарди, а Крез е взет в плен. През 546 г. пр. н.е. след потушаването на лидийски бунт начело с Пактий мидийските пълководци на Кир: Мазар и Харпаг покоряват последователно Йония, Кария и Ликия. Цяла Мала Азия е в персийски ръце. Образувана е първата сатрапия: Лидия начело с Харпаг. През 539 г. пр. н.е. започва решителната схватка с Вавилон за господство над целия Близък Изток. Преминалият на страната на Кир управител на провинцията Гутиум - Угбару обсажда столицата, а Кир разгромява вавилонския цар Набонид (556-539 г. пр. н.е.) при Опис (септ. 539 г. пр. н.е). На 12 октмври същата година Вавилон пада, ръководилият отбраната син на Набонид - Балтазар е убит, а нa 29 окт. Кир e коронован от местните жреци за „цар на Вавилон, цар на страните”. Сирия, Финикия (получава в награда монопол върху финикийския флот), Палестина и Арабия се подчиняват доброволно. Владетелят на Персия вече приема титлата „цар на четирите посоки на света”. Следва поход в Средна Азия: покорени са Дрангиана, Хорезъм, Бактрия, Согдиана, Арахозия, Хедросия и различни скитски племена (сака). В хода на тази кампания Кир намира смъртта си в сражение с масагетите на брега на р. Яксарт (Сърдаря) – юли 530 г. пр. н.е. Според Херодот предводител на масагетите е жена - Томирис. Погребан е в архаичната столица Пасаргади. Кир е не само талантлив военачалник, но и мъдър администратор. Именно той полага фундамента от принципи, върху които се крепи империята: добронамереност към покорените народи, запазване на местната администрация, умереност в данъчното облагане, съюз с жречеството и веротърпимост. Покорените държави не са опустошавани и разграбвани, каквато е практиката до момента. Вавилон е защитен от мародери след превземането му от специална стража, назначена от победителя. Пленените царе Крез и Набонид са пощадени и прекарват остатъка от си в почетен плен, а последният дори става управител на Кармания. Всички жители от различни народности преселени насилствено в Асирия и Вавилон получават възможност да се върнат по родните си места. Възстановени са разрушените храмове и в тях са върнати изображенията и символите на местните божества, събрани преди това във Вавилон. Най-известен (заради Библията) е указът за възстановяване на Йерусалимския храм (538 г. пр. н.е.), но това съвсем не е бил изолиран акт на особено благоволение към евреите. В своя манифест върху Цилиндъра на Кир от същата година се декларира освобождаване на всички пленници и реликви - „боговете...върнах по техните места и благоустроих техните вечни жилища. Събрах всички хора и ги върнах в техните поселища. Боговете на Шумер и Акад...по заповед на Мардук благополучно поставих в техните обиталища”. Именно поради това този паметник се смята за един от първите примери за гарантиране на човешките права и свободи. Отново е застроен унищоженият още от асирийския цар Асархадон (680-669 г. пр.н.е.) финикийски град Сидон и в него е поставен местен цар. Тези жестове помагат населението на империята да не се чувства зависимо и покорено, а да възприема персийската власт като своя. За това спомага и практиката на широко самоуправление и набирането на чиновниците в сатрапиите от местните аристократи, превърнати в предани служители. В ръцете на прекия представител на персийския цар- сатрапа остава само върховният контрол, събирането на умерени данъци и военното командване. За пръв път в Древния Изток се появява моделът на „благосклонния монарх”- благосклонен не само към собствения, но и към чуждите народи и благословен не само от своите, но и от чуждите богове

Помните ли вица за инженера, който поискал хонорар от 10 000 долара и обосновал това, че 1 долар трябва да се плати за завъртане на винта, а 9999 – за това, че знае кой винт точно трябва да се завърти? Е, този известен инженер наистина е съществувал, казвал се Чарлз Протеус Щайнмец (1865-1923). Веднъж пътят му се пресича с този на самия Хенри Форд. В завода на Ford в Ривър Руж възникна технически проблем с голям генератор и електроинженерите на завода не могли да разберат в какво е проблемът. Форд лично се обърна за помощ към Щайнмец. Когато „малкият великан“ пристига в завода, той отказва всякаква помощ и поисква бележник, химикалка и легло. Той прекарва два дни и две нощи във фабриката, слушайки шума на генератора и извършвайки безброй сложни изчисления. На третия ден той внезапно поисква да му донесат стълба, рулетка и тебешир за дъска. С голямо усилие (предвид гърба му и дисплазията на рамото) той се изкачва по стълбата, докато не достига върха на генератора. Използвайки рулетката, той измерва точната точка на повърхността на огромната машина и я отбеляза с тебешир. След това слиза по стълбата и съобщава на скептично настроените инженери, които го заобикалят, че ще трябва да свалят страничната пластина, да разглобят бобината на генератора и да свалят 16 навивки на проводника, започвайки от мястото, където бил направил бележката с тебешир. След като направили поправките, генераторът отново заработил идеално, за голямо учудване на инженерите. Хенри Форд е бил възхитен, докато не е получил сметка от General Electric на стойност 10 000 долара. Той е признал отличната работа, извършена от блестящия инженер от европейски произход, но е помолил учтиво да му изпратят по-подробен отчет за извършената работа, защото 10 000 долара са били астрономическа сума по онова време! Щайнмец изпълнил молбата и върнал сметката, към която е добавил следната информация: - Драскане за маркиране на генератора — 1 долар; - Знание къде да се постави — 9999 долара; - Общо за плащане: 10 000 долара. Сметката била платена. Безмълвно, без протести и без по-нататъшни забавяния. Тази история е спомената в писмото на Джак Б. Скот до редактора на списание „Life“, публикувано на 14 май 1965 г. Щайнмец е бил висок само 120 см, но е станал велик инженер и учен. Алберт Айнщайн, Никола Тесла и Томас Едисън са били негови приятели, а приносът му към математиката и електротехниката го е превърнал в един от най-обичаните и незабавно разпознаваеми хора на своето време. Шайнмец има наследствен хипофизен нанизъм ( джудже е) , гърбав е и страда от тежка кифоза и дисплазия на тазобедрената става. Ето го (в средата) на обща снимка с Айнщайн и други учени:

Те сами си казаха, че бомбата не може да удари много дълбоко. Но е достатъчно да събори всичко. То след над 10 та по рихтер в пряк контакт едва ли ще е оцеляло много. И най-вече работещо. После почвата е срутена и трябва да се прави нов вход. А в срутище не се копае как да е.

Ти сериозно ли? Че аз съм я измислил тая наука Айде пак, огледай се за какво става дума. Със и без тази атака, Русия ще намери поводи за продължаване на войната. Защото спирането и ще е катастрофа за текущият режим. По много параметри. Примерът с Израел е напълно неадекватен. Тук с или без намесата на Украина, Русия продължава войната. Мир няма да има, докато Русия не реши да прекрати войната. Изобщо, не знам защо сравняваш действията на Хамас с Украйна, това подрива всякакви опити за логика... Това те подвежда и в разбирането на ситуацията.

От гледна точка на икономическата ефективност, днешната операция на Украйна практически няма равна на себе си, пише Сlash Report Един украински FPV-дрон може да струва $300-600, а модернизираният руски стратегически бомбардировач Ту-95МС се оценява на повече от $100 милиона. Това означава, че разликата в цената е повече от 100 000 пъти. Изданието също пише, че ако Русия загуби Ту-95МС, това ще отслаби потенциала за ядрен ответен удар, както и ще намали драстично ефективността на далечните атаки. ----- Русия май още не е осъзнала, какъв голям... автогол си е вкарала, захващайки се с Украйна. Вече се вижда бъдещето, как украинската изобретателност може да разпали една унищожителна партизанска война на руска територия, независимо от изхода на сегашната война...

От Фейсбук: https://www.facebook.com/share/p/1BjGj4KwaX/ Мнението на сериозен експерт, а не на някой анонимен “икономист” на заплата към руското посолство: Nicola Yankov Моят коментар към някои манипулации, митове и откровени лъжи за въвеждането на еврото: - НЕ, БНБ няма да може да кредитира българското правителство и по този начин да стимулира по-големи бюджетни дефицити и инфлация. Това е забранено по Договора за създаване на Еврозоната и ЕЦБ (Маастрихтския). В момента в България това е забранено единствено от българския закон за въвеждане на валутния борд, който може да бъде променен във всеки един момент от Народното събрание с просто мнозинство от присъстващите депутати. Така че гаранцията срещу неразумна политика за всички ни е много по-силна в Еврозоната. - НЕ, правителството не може да започне да прави огромни дефицити и да трупа дългове, защото това също е забранено от Маастрихтския договор (лимит на дефицит 3% и на дълг/БВП 60%). В момента подобни ограничения по националното ни законодателство има в ЗПФ, но те са по-скоро препоръчителни и Народното събрание може да ги отмени по всяко време, както и да си приема каквито иска бюджети с всякакви дефицити и дългове. Както правят в Румъния и Унгария, например. И както искаше да прави Асен Василев. Така че - още веднъж - гаранцията срещу неразумна политика за всички ни е много по-силна в Еврозоната. - НЕ, БНБ няма да може да финансира българските търговски банки (както правеше през 90-те) след влизането в Еврозоната. Има и такава забрана в Маастрихтския договор и в правилата за работа на ЕЦБ, която единствено може да предоставя при определени условия директно финансиране на банки в Еврозоната. В момента в България това е забранено единствено от българския закон за въвеждане на валутния борд, който може да бъде променен във всеки един момент от Народното събрание с просто мнозинство от присъстващите депутати. Още веднъж - гаранцията срещу неразумна политика за всички ни е много по-силна в Еврозоната. Но освен гаранция срещу източване на ресурси от БНБ, в Еврозоната има и допълнителна гаранция за стабилността на българската финансова система - всяка българска банка ще има достъп до кредитните линии на ЕЦБ за временна ликвидна подкрепа при нужда. В момента в стресова ситуация българските банки са без никакви възможости за спешно финансиране. - НЕ, ЕЦБ няма “да сложи ръка” на валутните резерви на БНБ. Те ще си останат в БНБ и ще се управляват от БНБ, но според ограниченията, правилата и насоките на ЕЦБ, които важат за всички централни банки в Еврозоната и са съобразени с целите за поддържане на определени лихвени нива и ниска инфлация в цялата Еврозона. Тоест, ще има още едно ниво на контрол, което в момента отсъства. Някой знае ли какво прави сега БНБ с 40 милиарда евро валутни резерви? А след това ще знаем всички. Те си остават наши. И между другото правителството ни няма да може да ги “опука” - забранено е. Ще може да тегли текущо (приход за бюджета) само доходността от управлението на тези пари като дивидент от БНБ. - НЕ, никакви дългове на никакви други държави няма да имаме задължение да плащаме. Няма такъв механизъм. Това са чисти лъжи. Всяка държава в Еврозоната (както и извън нея) си има самостоятелни задължения и собствен кредитен рейтинг, което показва, че има различен риск от фалит - ако всички плащаха за всички, кредитният рейтинг (вероятността от фалит) на всички щеше да е еднакъв и доходността по облигациите на всички държави щеше да е една и съща. Това разбира се не е така. И това няма да се промени - държави като Холандия, Германия, Австрия и Финландия са гаранти за това и са го заявявали многократно. Аз лично имам по-голямо доверие на техните правителства и финансови министри, отколкото на българските правителства и финансови министри през последните 20 години. - НЕ, няма да има никаква инфлация от влизането в Еврозоната. Статистически, в годината на присъединяване към общата валута различните държави са отчитали инфлационен ефект от това между 0.1% и 0.4% на годишна база. В Хърватия - последната присъединила се държава през 2023 г. - ефектът официално се изчислява на 0.3% годишно. Всичко останало са чисти лъжи. Ако някъде има инфлация - в годината на присъединяване или в годините след това - това не се дължи на еврото, а на най-различни други икономически фактори. Еврото не предизвиква инфлация, както не е вярно, че от пиенето на вода се умира. Защото всички, които пият вода, в края на краищата умират, нали? - НЕ, няма да загубим “суверенитет”. Както не са загубили суверенитет Холандия, Германия и Австрия, например. Или Словения, Хърватия и Словакия. А някои от тези държави имаха наистина национални валути, с които можеха да се гордеят. Валути, които - за разлика от девалвирания и сменен няколко пъти български лев - бяха международни еталони за стабилност. България обаче самостоятелно е решила да се откаже от собствена монетарна политика, фиксирайки лева към еврото (първо към марката) още преди 28 години. По този начин ефектите от политическите решения в Еврозоната от 28 години директно ни засягат, без да участваме в тях. Никой обаче не протестира срещу това - защо ли? “Загуба на суверенитет” ще е прехвърлянето на банковия надзор от БНБ към ЕЦБ. С оглед историята на банкови фалити и случая КТБ, не съм сигурен, че това ще е нещо лошо, обаче. Най-големите български банки са от няколко години под надзора на ЕЦБ, защото България е вече член на Банковия съюз. - НЕ, няма да влезем в Еврозоната с друг (по-висок) валутен курс. Няма да има девалвация. Има подписана пътна карта с ЕС и ЕЦБ, има няколко решения на Народното събрание, има и Закон за въвеждане на еврото. Има и валутен механизъм ERM II, в който България членува. Валутният курс, с който България ще влезе в Еврозоната, ще е 1.95583 лева за евро. Но ако не влезем сега, това може наистина да се промени. В момента този курс е установен единствено от българския закон за въвеждане на валутния борд, който може да бъде променен във всеки един момент от Народното събрание с просто мнозинство от присъстващите депутати. Искаме ли да носим този риск? Нали точно поради тази причина всички големи транзакции, цени, кредити и депозити в България са в евро? Защото никой нормален българин не иска да се чуди какво ще се случи някоя петъчна вечер в Народното събрание. Няма да описвам ползите от членството ни в Еврозоната - това съм правил много пъти и мисля, че е ясно на повечето българи с минимално ниво на критично мислене и особено на тези, които правят бизнес. Дори на синдикатите е ясно, както си личи от последната официална позиция на КНСБ по темата. Всички работодателски организации са правили категорични изявления в подкрепа на незабавното въвеждане на еврото като официална валута. Всички професионални и бизнес асоциации също. Най-важното все пак е, че влизането в Еврозоната ще завърши евроинтеграционния проект на България и ще ни върне при семейството на европейските народи след 80 години, повечето от които прекарахме под руско колониално владичество. Това е геополитически и цивилизационен избор преди всичко. И е въпрос на НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ. Влизането в Еврозоната ще сложи край на рисковете да попаднем отново под политическа и икономическа зависимост от Москва. Затова е и големият вой, и неистовите напъни да се спре този процес на всяка цена. Щедро финансираната от Русия информационна война срещу държавата ни с откровени лъжи и манипулации, целящи да изплашат хората, продължава над 10 години. За съжаление много български граждани станаха “жертви” на тази агресивна кампания, за което не мога да ги обвинявам. Време е децата ни да станат най-накрая нормални равноправни граждани на обединена Европа. 80 години стигат!

Добре де, има толкова много информация, защо не разгледаш по-подробно и да видиш какво точно се случва. Това, което Ти повтаряш от на Тръмп глупостите е прокарване на политики в университетите. Правителството много иска да има достъп до тези университети, но правителствата се сменят на 4 години, а университетите са там, за да устоят на десетилетия и столетия. Ето какво точно се спира от Тръмп: Администрацията на Тръмп обяви замразяване на финансиране за Харвард в размер на 2,2 млрд. долара и отделен договор за 60 млн. долара. Това представлява само част от общото федерално финансиране на университета, възлизащо на 9 млрд. долара. От тази сума 7 млрд. долара са предназначени за 11 болници, асоциирани с Харвард в района на Бостън и Кеймбридж (включително Масачузетс Дженерал, Бостънската детска болница и Института "Дана-Фарбър"), а останалите 2 млрд. долара финансират научни изследвания в области като космос, диабет, рак, Алцхаймер и туберкулоза. Все още не е уточнено кои точно програми ще бъдат засегнати от тази мярка. Самите университети излъчват уникално интелигентни млади хора, които променят света и очевидно това, което правят в момента работи успешно в тази посока. Защо трябва някакъв човек, които очевидно не е много умен да обяснява на тези общности от гении как да си управляват общността А държавата има много ясни и конкретни отговорности и задължения, когато започне да се бута в университетите значи нещо не е както трябва