Р. Теодосиев

В този ред на мисли смятам, че "Quo vadis" на Хенрик Сенкевич е много добър пример за роман. Много ми хареса и го препоръчвам на всички, които не са го чели. "Един ден в древен Рим" я прочетох като излезе, но продължението "IMPERIUM. Пътешествието на една монета из Римската империя" не съм, а @Last roman сподели, че е дори по-интересна от първата.

Фружине защо не хващаш за нещо, което не се коментира тук. Не говорим дали можем да намерим бездомни хора в България - в големите градове има тук таме по няколко. Аз съм от Добрич и никога не съм виждал бездомни в Добрич. В София има не малко, във Варна, Бургас и Пловдив има, но те не са толкова много, че да бъдат феномен или нещо, което цялото общество засяга. Не това са частни случай и много от тях има къде да се приютят, но предпочитат улицата. Правили сме изследване сред клушарите в София и се оказва, че много от тях са от съседни градове или села и предпочитат да бъдат бездомни в София от колкото да си живеят в родните къщи. В Америка през 2008 година над 100 000 остават на улицата, а над 1 мил губят домовете си, там това е голям проблем, които очевидно засяга цялото общество.

Осмото събитие от поредицата "Срещи с науката" ще се проведе на 20 Април (петък) от 19:00 часа. Този месец темата на дискусията е: Отровните змии в България Колко от вас познават всички български влечуги, знаете ли как те реагират на човешкото присъствие или защо някой е бил ухапан, от "преследваща" го змия? Слънцето излезе и с него всички влечуги, по този повод решихме да ви запознаем с не толкова популярните животни - влечугите. Поканили сме Марко Иванов да ни разкаже за българското хепретологично разнообразие, както и някой - друг интересен факт около него. Марко Иванов е биолог по образование и по душа, а неговата страт са влечугите. Той е един от хората успели да съберат на едно място (като колекция) най - отровните и опасни змии на планетата! Автор на статии, модератор във форум "Наука" ( @goshawk ) и организатор на редица събития и изложения на влечуги из цялата страна. Към момента е управител на терариумна експозиция "ЗмиярникЪ" в морската градина в Бургас, заедно със съдружникът му Кирил Вълканов. Марко Иванов е един от най-големите популяризатори на влечугите и работата му е насочена към тяхното опазване и задълбочено проучване на българската херпетофауна. Дата и час: 20 Април (петък), 19.00 ч.Адрес: Читалище.то, София, ул. Лом 1Гост-лектор: Марко Иванов Модератор: Росен Теодосиев Събитието във фб: https://www.facebook.com/events/593593574328730/Събитието е част от поредица "Срещи с науката", организирана от форум "Наука" (http://www.chitatel.net/forum/) и сайт Читател (http://www.chitatel.net/).

Филма наистина е интересен и поставя доста въпроси. Предполагам, че филма иска да предизвика някаква обратна реакция спрямо бедните (черните, латиносите и другите малцинстава) в Америка, но точно каква реакция се търси е въпроса От този филм останах с впечатление, че е много опасно да се живее в Америка

Този месец в литературният ни клуб "Читател" ще говорим за кралицата на криминалетата Агата Кристи. Освен, че има интересна лична история, тази безумно талантлива жена е написала 66 криминалета и за да не се ограничаваме, решихме всеки от участниците в клуба да избере своята книга и да разкаже за нея на останалите. Сега седя и се чудя коя да бъде моята... Помагайте, приятели! Кой е вашият любим роман на Агата Кристи?ВХОД СВОБОДЕН! Дата: 24 април (вторник), 19.00 ч. Място: Читалище.то, ул. Лом 1 Водещ на срещата: Анастасия Карнаух Следете @chitatel.net_ за подробности и новини!

Едни от най-мускулестите и силни животни на планетата се хранят предимно с растителна храна, бедна на протеин. Този факт кара много хора да смятат, че нуждата от протеин при спортуващи е силно преувеличена, a човешката диета трябва да бъде растителна [1]. Защо тези животни обаче се хранят с малко протеин и възможно ли е нуждите ни да са наистина силно преувеличени Слоновете, носорозите и горилите са красиви и мощни животни и е изкушаващо да ги използваме като символ на силата на растителното хранене [1]. Тези животни обаче се хранят с огромни количества храна. Слоновете консумират около 170 кг растителна храна на ден, включваща клонки, дървесни кори, храсти, корени, трева и плодове. Големите индивиди могат да достигнат и до 270 кг/ден [2]. Носорозите консумират до 2.5% от теглото си в храна, или повече от 30 кг/ден, а горилите около 18 кг/ден [1,3]. Общото между всички тези животни е, че прекарват по-голямата част от деня в хранене (до 80% от времето), за да успеят да погълнат такова количество храна [1]. По този начин, те успяват да компенсират ниското и протеиново и енергийно съдържание и да си набавят необходимите хранителни вещества [7]. За тази цел те имат различно устроена храносмилателна система, която им позволява да усвояват по-пълноценно растителната храна, чрез възможност за разграждане на целулозата [1,6]. Изследвания, извършени върху индийски диви слонове показва, че приемът на протеин в различните сезони достига до 20% от дневното им меню - 34 кг/ден [5]. Подобни % съотношения протеин са характерни и за носорозите и горилите [3,8]. ?Прочети още: 1⃣Вредни ли са високопротеиновите диети? https://goo.gl/T3Hp9W 2⃣Напълнява ли се от протеина? https://goo.gl/jyYvtk 3⃣Колко протеин може да се усвои на едно хранене? https://goo.gl/HjjDeM ?Източници: [1]. Why You’re Not a Cow or a Gorilla — (And You Don’t Eat Like One Either). Retrieved from ucdintegrativemedicine.com, <http://ucdintegrativemedicine.com/…/youre-not-cow-gorilla…/…> [2]. Where Do Elephants Get Their Protein? Retrieved from gorillaprotein.com, <https://gorillaprotein.com/…/where-do-elephants-get-their-…/> [3]. Rhino Resource Center. The Worlds Largest Rhino Information Website. Retrieved from rhinoresourcecenter.com, <http://www.rhinoresourcecenter.com/index.php…> [4].Gorilla Diet & Eating Habits. Retrieved from seaworld.org, <https://seaworld.org/…/anima…/gorilla/diet-and-eating-habits> [5]. Get to know the Elephant. Retrieved from asiannature.org, <http://www.asiannature.org/know-elephant/elephant-nutrition> [6]. Ruminant. Retrieved from en.wikipedia.org, <https://en.wikipedia.org/wiki/Ruminant> [7]. Where Do Gorillas Get Their Protein? Retrieved from gorillaprotein.com, <https://gorillaprotein.com/> [8] Protein-rich diet helps gorillas keep lean. Retrieved from New York Times, <https://www.nytimes.com/2011/06/07/science/07obgorilla.html> Източник:

Очевидно много върви да си препоръчваме книги, за това искам и аз да направя една такава тема, че от известно време ми се четат исторически сюжети. Давайте вашите предложения!

Случайно попаднах на една много интересна книжка на Тотко Найденов "Съдебните лекари разказват" Веднага ме грабна и докато не я прочетох на един дъх не я оставих и ми направи много добро впечатление. Не е за всеки, защото има доста подробности покрай някой престъпления, но я смятам за доста поучителна. Книгата я има в читанка, аз попаднах на книжката ззлязла от печат юли 1987, не знам дали е преиздавана от тогава. Предговор С тази книга направих опит, от една страна, да надникна в професията на съдебния лекар, да разкрия ролята и мястото му в откриването на престъпника, когато се установяват причините при внезапна, скоропостижна или странна, загадъчна смърт. Някои от описаните случаи нямат пряка връзка с тази професия (оттук идва и разминаването на заглавието с част от общото повествование). Но това бе другата страна на творческата ми задача — да се докосна до предпоставките, които подтикват човек да посегне към собствения си живот или да извърши най-страшното злодеяние — убийството. И едното, и другото са престъпления към света, към природата, към нацията. Историите, които описвам, са взети от съдебномедицинската практика, без никакви украшения или добавки и ако прозвучат някак криминално или невероятно, за това не нося вина: те са действителни. Постарах се да не бъде нравоучителен. Никой не обича да го наставляват. На места обаче не съумях да се сдържа и се поддадох на чувствата си, изтървах перото (колкото и да ми се искаше то да бъде безпристрастно) в хлъзгавите коловози на съждения, оценки и авторски позиции. Но вярвам, че становището на всички нас по отношение на убийството, самоубийството, насилието, злодейството е еднакво ясно и категорично: те не бива да се допускат в нашето общество! В нашата публицистика и криминална литература съдебните лекари остават, струва ми се, малко или повече в сянка в сравнение с другите дейци на „тихия фронт“, с които те професионално са задължени да сътрудничат. А творческото взаимодействие между съдебния лекар и следователя-криминолог има съществено, често пъти решаващо значение за разкриването на престъпника, както и за заключението, дали смъртта е настъпила вследствие на убийство, самоубийство или нещастен случай. Това заключение — професионално аргументирано — е решаващо за продължаването или спирането на следствието, за правилното насочване към предполагаемия престъпник. Нерядко съдебният лекар има съществен принос за крайния резултат. В други случаи той само насочва следователя. Но винаги му оказва действена помощ. Професията на съдебния лекар е неразривно свързана със смъртта. Това значи — и с живота. Твърдението ми не е парадоксално — смъртта е необходима биологическа реалност. Без смърт, няма живот. Но животът, независимо дали е наш, или чужд, принадлежи на тази, която го е дала — природата-майка. И само тя има право да го прекъсва. Смъртта е неизбежна. За всеки от нас поотделно тя е най-голямата, непоправимата трагедия. Но тя трябва да идва по реда си, физиологически или от болест, и никога безсмислено, нелепо или насилствено. Историите, описани тук, са и едно предупреждение към ония, за които човешкият живот няма никаква стойност и те с лека ръка биха посегнали да го отнемат. Предупреждение, защото почти няма неразкрит престъпник. Заслугата за това се пада предимно на органите на МВР и следователите. Но до голяма степен — и на съдебните лекари. _И ТРИ БЕЛЕЖКИ:_ 1. В тези действителни случаи измислени са само имената. 2. При написването на тези страници съм ползувал като научна литература „Учебника по съдебна медицина“ на проф. Марко Марков, както и „Ръководството за практически упражнения по съдебна медицина“ на проф. Ст. Раданов, доц. Г. Цеков, д-р И. Цветков, д-р И. Калчев, доц. И. Йовчев и доц. В. Кънчев. 3. Ценна помощ със свои разкази от практиката си ми оказаха неколцина съдебни лекари и най-вече доц. д-р Васил Кънчев, к. м. н., ръководител на Катедрата по съдебна медицина при ВМИ — Пловдив, и д-р Йордан Калчев, к. м. н., главен асистент в Катедрата по съдебна медицина при Научния медико-биологичен институт на Меднциската академия — София, когото определено посочвам за консултант на тази книга. На тези съдебни лекари, както и на проф. Иван Попвасилев изказвам своята благодарност за ценните данни и напътствия в начинанието, плод на което са настоящите страници. Декември, 1986 г.

В Китай започнаха работа за влак Hyperloop, който ще се движи със скорост 1000 км/ч Изследователи от Югозападния университет "Джаатонг" в Китай наскоро построиха прототип за "супер маглев" - писта, която носи влак с невероятна скорост, използвайки магнитна левитация.. Какво го прави толкова "супер"? Според изследователите той ще може да поддържа скорости до 1000 км / ч. Това е бързо, всъщност, това е хипербързо, подчертава The Next Web. Това е първата високотемпературна свръхпроводяща тестова писта за магнитна левитация в Китай, според местния сайт People's Daily. 45-метровата изпитателната писта може да издържи товар до 1000 килограма, който ще се носи на 20 милиметра над пистата. Намерението на изследователите е да изградят тестова писта за влакове, които да пресичат Китай със скорости, близки до долната граница на скоростта на звука. Ако успеят, техният супер маглев ще счупи рекорда на сегашния най-бърз влак в света - влакът Шанхай Маглев - 431 км/ч (Shanghai Maglev Train). Сега усилията на китайците изглежда са съсредоточени върху изграждането на тръби над земята и в момента се тества на сравнително малка затворена писта при скорости до 50 км/ч. Кредит: Southwest Jiaotong University Припомняме, че на тестова писта Virgin Hyperloop One достигнаха скорост от 308 км/ч, а екипът на Илън Мъск достигна в тунел 324 км/ч . Независимо дали е над земята или под нея, все още има безброй проблеми, които изследователите трябва да разработят, без значение от коя страна на света са. Технологията и на Мъск, и на Virgin Hyperloop One е все още в тестовата си фаза. И китайският супер маглев ще трябва да реши някои основни проблеми, преди да може да достигне скоростта, която предвиждат конструкторите. Сун Джан (Sun Zhang), експерт по железопътен транспорт и професор в Университета в Шанхай Tongji, заяви пред Global Times: Остава да видим как изследователите ще преодолеят тези препятствия. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/V-Kitaj-zapochnaha-rabota-za-vlak-Hyperloop-kojto-shte-se-dvizhi-sas_105557.html

Аз ще допълня още малко с две любими книги: "Наследникът от Калкута" на Роберт Щилмарк и „Граф Монте Кристо” Александър Дюма А наскоро прочетох "На изток от рая" на Стайнбек също е голяма класика с доста страници

Прочети тетралогията "Железният светилник": „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ Това мисля, че ще те държи известно време зает

Разбрахте ли за "Кучешкият остров" или "Isle of Dogs", това е една невероятна стоп моушън анимация, която нямам търпение да излезе и по родните кина създадена от Уес Андерсън, който първо направи „Fantastic Mr. Fox“ (2009) едно друго филмче, което също трябва да гледате, ако не сте

Една интересна дума в немския език: Rindfleischetikettierungsüberwachungsaufgabenübertragungsgesetz Означава: Закон за разпределение на задълженията по надзора за маркировката на говедата". Може да чуете как се произнася самата тума от тук: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4e/De-Rinderkennzeichnungs-_und_Rindfleischetikettierungsüberwachungsaufgabenübertragungsgesetz.ogg

Малко са се изложили с това "променено" ДНК Сбъркахме, а това е истинската история за гените на Скот Кели Наскоро ви съобщихме, позовавайки се на Live Science и НАСА, че астронавтът на НАСА Скот Кели, прекарал в космоса, на Международната космическа станция около година, се е върнал със значителни промени в своята ДНК. Оказва се, че историята е погрешна в голяма степен. Ние съобщихме, че 7% от генетичния код на Кели се е променил след престоя му в космоса. Но това огромно ниво на генетична промяна означава, че Кели отива в космическото пространство като човек, а се връща като извънземно. Всички хора споделят помежду си повече от 99% от своята ДНК и повече от 98% от ДНК - със шимпанзетата, нашите най-близки живи роднини. Новината изненада самия Скот Кели, която научи за мутациите на тялото си от статиите: Цялата новина в Наука offnews: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Sbarkahme-a-tova-e-istinskata-istoriia-za-genite-na-Skot-Keli_104796.html

През ноември 1952 година два тиража по 1 500 броя от печат илиза романът „На Изток от рая“ в и е посрещнат необичайно хладно от критиката. Определят го като жесток и неубедителен в библейската алюзия, но кога читателят се интересува от думите на критиката. Само месец по-късно романът е сред най-четените в Америка, а новите допечатка сочат към това, че осмата книга на Джон Стайнбек ще стане неговият основен труд и творческа гордост. Самият писател споделя, че всичко написано преди романа е било тренировка за „На Изток от рая“, а 66 години по-късно, читатели от цял свят четат и препрочитат историята на Адам и Чарлз. Този роман е и повод за нашата книжна среща през месец март – „Литературен клуб „Читател“: „На Изток от рая“ на Джон Стайнбек“. Творчеството на Стайнбек е необятно на теми и истории и ще си позволим да хвърлим поглед и на другите му творби, за да проследим основните му послание и развитие на писателя през годините, а на срещата са поканени всички читатели на Джон Стайнбек. ВХОД СВОБОДЕН! Дата: 20 март (вторник), 19.00 ч. Място: Читалище.то, ул. Лом 1 Водещ на срещата: Анастасия Карнаух Събитието във фб: https://www.facebook.com/events/146580792835892/

Срещата мина чудесно! Научих много нови неща и се надявам Римлянина да направи една кратка тема, в която да опише това, което говори снощи. Благодаря на всички, които дойодха и най-вече на Владо!

Днес ви очаквам всичките!

Тук матиматиците и физиците са наред

Хайде да се върнем към темата! Всеки ОФФтопик ще се трие, ако имате някакви забележки по темата може да използвате "Репорт". А всички ЛИЧНИТЕ ДИСКУСИИ ВЪВ ФОРУМА СЕ ПРАВЯТ САМО С ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ. Правила на форума: http://www.chitatel.net/forum/privacy/

Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Meditcina_21/Zhena-razhda-v-Cherveno-more-Eto-zashto-ne-triabva-da-se-pravi-taka_104692.html Бременна жена посещава като туристка Дахаб, Египет и ражда в Червено море, съобщава Daily Mail. Серия от снимки показват раждането, майката, излизаща от морето и двама мъже, които носят бебето на брега, с все още прикрепена пъпната връв на бебето. Но експерти, цитирани от Live Science, казват, че това може да е много рисковано за новородено и хората трябва да разберат, че раждането в океана не е безопасно. Безопасно ли е раждането във водата? С нарастването на популярността на ражданията във вода, назрява необходимостта експертите да се произнесат за тяхната безопасност. Текущите данни показват, че при ранните стадии на раждането водата може да предложи някои предимства, като по-кратко раждане, се казва в документ на Американския колеж по акушерство и гинекология (ACOG). Така че, възможността да се ражда във вода може да се предложи на здрави жени, чиято бременност е най-малко на 37 седмици. Въпреки това, няма достатъчно данни за рисковете и ползите от изваждане на бебето във вода, според ACOG, за да се препоръчва този метод. "Експертите не смятат, че може да се твърди, че е безопасно", разказва Афтаб. Ако една жена желае да ражда във вода, тя трябва да бъде информирана, че рисковете от тази практика не са били проучени достатъчно, подчертава ACOG. Една от опасностите е, че бебето може да поеме вода и да се удави, отбелязва ACOG. Съществува и риск от инфекции, ако ваната за раждане не е добре почистена или ако водата, използвана за раждането, е замърсена. Миналата година бе съобщено, че две бебета в Аризона са получили легионелоза, известна още като легионерска болест (инфекциозно заболяване с потенциално фатален край, причинено от аеробна бактерия от рода Legionella), след като са били родени чрез раждане във вода. А раждане в морето? При раждане в морето може да се появят няколко допълнителни усложнения, коментира Афтаб за Live Science. Като се има предвид, че морето е огромна и непредсказуема среда, съществува опасност майката да се удави, докато е в уязвимо състояние. Освен това високата концентрация на сол в морската вода може да създаде риск за бебето. Дори ако бебето поеме само няколко глътки морска вода, това може да увреди детето заради малките му размери, казва Афтаб. И тъй като температурата на морската вода не може да се контролира, бебето може да получи хипотермия, което води до лоши последици, подчертава Афтаб. И като при другите раждания във вода, раждането в морето може да доведе до инфекции. "Бебетата са много уязвими" за инфекции и други опасности, казва Афтаб. Безопасно раждане във вода може да се осъществи под медицински контрол в здравно заведение, подчертава Афтаб. Там лекарите и акушерите могат да наблюдават отблизо майката и бебето, а температурата и стерилитета на водата могат да бъдат контролирани, казва Афтаб. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Meditcina_21/Zhena-razhda-v-Cherveno-more-Eto-zashto-ne-triabva-da-se-pravi-taka_104692.html

Голямото червено петно на Юпитер се свива, а височината му расте (видео) Площта на Голямото червено петно на Юпитер непрекъснато намалява, а височината му продължава да нараства, съобщава сайтът на агенцията. Някога достатъчно голямо, за да погълне три Земи, Голямото червено петно на Юпитер се свива в продължение на век и половина. И никой не е сигурен колко дълго бурята ще продължи да се свива или дали ще изчезне напълно. Ново проучване показва, че че намаляването не винаги е било линейно. Ураганът изглежда е увеличил площта си поне веднъж, но височината му постоянно се увеличава. По време на изследването учените проучват архивни данни за Голямото червено петно и ги сравняват с наблюденията, извършени с помощта на апаратите на НАСА. Първото потвърдено наблюдение на Голямото червено петно е от 1831 г. (Изследователите не са сигурни дали тези ранни наблюдатели са наблюдавали същата буря). Непрекъснатият запис на най-малко едно наблюдение годишно датира от 1878 г. Изследователите установяват, че районът на урагана се свива от 1878 г. насам, но през 20-те години на миналия век се разраства за кратко време. По това време ураганът е можел да погълне три Земи, а сега може да се сравни с размера на нашата планета. Новите открития показват, че Голямото червено петно наскоро започна да се движи на запад по-бързо от преди. Бурята винаги е на една и съща географска ширина, задържана там от струйните потоци от север и юг, но се носи в обратна посока спрямо въртенето на планетата на изток. В исторически план се предполага, че това отклонение е повече или по-малко постоянно, но в последните наблюдения екипът открива, че петното се движи много по-бързо. Учените очакваха, че намаляването на площта ще доведе до по-бързо движение на ветровете на Голямото червено петно, както се случва с "умиращите" земни урагани. Нищо подобно не се случва с Юпитер - вместо това "вечният ураган" започва да расте нагоре, покривайки по-високите слоеве на атмосферата на планетата. Освен това, през последните години цветът на урагана също започна да се променя - петното става все по-тъмна, променяйки цвета си от кремаво до черно-оранжево. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Goliamoto-cherveno-petno-na-IUpiter-se-sviva-a-visochinata-mu-raste_104707.html

Почивай в мир! Вече знае истината...

Историческото „назидание“, което руският патриарх Кирил отправи чрез президента на България към всички българи, постигна даже не една, а три цели едновременно. От гледна точка на рекламния маркетинг постижението „три в едно“ може и да е невероятен успех: патриархът на Москва и на цяла Русия произнесе в София думи, които дълго ще се помнят. Ако това е била целта му, тя е постигната. От политическа гледна точка нещата обаче са проблемни и прискърбни: с троснатия тон на назиданието си и демонстративното си „огорчение“ руският патриарх помрачи националния празник на България и една историческа годишнина; хвърли сянка върху паметта на воини (и християни!), геройски загинали за българската свобода; и – не на последно място – отвори рана в отношенията между двата народа. След което логично последваха тежки думи в София и истерични реакции в Москва, към които ще се върна след малко. И все пак, кому бе нужно всичко това? Защо трябваше „назиданието“ да се повтори още веднъж на летище „София“ – за урок на „неблагодарните българи“ – този път пред медиите? Та да се разрази вълна от „българомразие“ в Русия и ответна вълна в България, и то в дните на Великия пост, благодатно време за покаяние и смирение. Малцина ще повярват, че зад подобни думи не се крият конкретни цели, тъй като подтекстът на казаното от патриарх Кирил бе чисто политически, бяха намесени и редица други държави. Но дори да приемем обратното, дори да повярваме, че руският патриарх просто си е изпуснал нервите, не станахме ли тогава свидетели на пагубна горделивост, неприемлива за духовник от такъв ранг? Нека само припомня едни слова от молитвата на св. Ефрем Сирин, която руският патриарх би трябвало да познава добре, става дума за една от най-важните великопостни молитви: Даруй ми зрети моя прегрешения, И не осуждати брата моего. Да съзра прегрешенията си и да не осъждам брата си… Не станахме ли обаче свидетели на тъкмо обратното? Президентът Румен Радев мълчи и продължава да мълчи по случилото се, макар „назиданието“ на патриарха да дойде в отговор на пасаж от неговото слово, произнесено на връх Шипка. Както и можеше да се очаква, реагира вицепремиерът Валери Симеонов, който никога не си е мерил приказките. Той без колебания заяви по БНТ, че „патриарх Кирил е известен като цигарения митрополит на Русия. Освен това е второразрядно ченге от КГБ“. Можем да пропуснем останалото от цитата на устатия „патриот“, ала не можем да пропуснем факта, че след тези му думи започна да трещи по шевовете коалицията между „патриотите“, а оттам и цялата управляваща коалиция. Което не бива да учудва никого – нито в политически, нито в исторически план. Русия винаги е била разделителната линия в българската политика. И отново – случайно ли бяха произнесени и преповторени пред медиите тези думи на руския патриарх и то точно по време на националния ни празник? Нека уточним: реакцията на Валери Симеонов е от 7 март сутринта в София. На 6 март вечерта в Москва едно от най-популярните руски политически ток-шоута – „Вечер“, на близкия до Кремъл журналист Владимир Соловьов бе посветено на темата: „Защо България забрави „руската кръв“? Предаването се излъчва по телевизионния канал „Россия 1“ (държавна руска телевизия, изпреварваща по гледаемост Първи канал – ОРТ). В ток-шоуто нямаше поканен българин (което не е изненада). Участниците бяха руски политици и журналисти, анализатори, близки до Кремъл, и един депутат от опозиционната партия „Яблоко“. Спирам се на това предаване, защото дори човек, преживял съветската пропаганда, след него остава без ума и дума. Изобщо не преувеличавам и затова помествам видеото в края на статията си. С надеждата някоя българска телевизия да дръзне да излъчи със субтитри поне първите 3-4 минути, изразяващи руската визия за България след думите на патриарх Кирил. Ако не за друго, заради достойнството на България. В началото водещият Владимир Соловьов (известен с интервютата си с Владимир Путин от филма „Президентът“, 2015) заявява, че българите са „забравили кой ги е спасил от турско иго. Защото президентът Радев благодари не на единната руска армия, а на разни народи, влизащи в нея – на румънци, украинци, беларуси, поляци, финландци и т.н.“. Теза, преповтаряща патриаршеската. След което дойде най-скандалното. Още с първите си думи Семьон Багдасаров (политик от „Справедлива Русия“, бивш депутат от Думата и анализатор, близък до Кремъл, основно по Близкия Изток и Сирия, негова е доктрината за запазването на Башар Асад) се нахвърли срещу българите с остри думи: неблагодарници, руската армия ги е освободила от шестотингодишно (!) иго! Никой не се е интересувал от българите в Европа, клани от башибозуците, които са… албанци, затова и сърбите още люто ненавиждат албанците. А Русия е дала жертви във войната на балканския фронт – 25 000 души. Кой да каже в студиото, че българите поменават 60 000 (включително и починалите впоследствие от раните си). Оценката на руския политик Семьон Багдасаров бе категорична: „В България на власт сега се намират предатели и негодници“. На което даже водещият Владимир Соловьов възкликва, че отдавна не са получавали нота от българското посолство. Интересно – ще има ли такава? Или посланикът Бойко Коцев ще се прави, че нищо не е чул и нищо не е разбрал. Интересно е дали е информирано и българското Външно министерство? Защото последва потресаващ речитатив за българския държавен глава. Той, видите ли, не е достатъчно проруски настроен, напразно са се радвали в Русия при избора му, а той да произнесе „такива думи“ в памет на румънци, финландци, украинци, поляци и молдовци. Българският президент бе наречен още „човек в кавички, продал своята вяра и своя народ“, който се молел вече на американското „божество на содомитите“. А също и на Турция, с която българите вече са приятели, независимо от историческото си минало. Всичко това, повтарям, изречено от руски политик в ефира на руската държавна телевизия и аплодирано от публиката в залата. В заключение Семьон Багдасаров даде за пример на българите… Тодор Живков, който макар и да е комунист, все пак бил „патриот“ – обичал СССР и бил приятел само с Гърция. А сега българите са приятели със „содомитите американци и клалите ги турци“. Накрая Багдасаров реторично попита: „Какво искате от това дегенеративно ръководство на България? (нови аплодисменти от публиката). За да се стигне до поантата: „И на украинския, и на българския народ трябва „да се помогне да си смени ръководството“. Ни повече, ни по-малко. В допълнение на което известният руски журналист Виталий Третяков, сега декан на Висшето училище по телевизионна журналистика на МГУ, приветства действията на патриарх Кирил с думите, че „Руската православна църква е второто Външно министерство на Русия, дори по-ефикасно от първото, защото руските политици не биха реагирали така“. А как по-точно? И какви са всички тези призиви „да се смени българското ръководство“? Извинете, но това си е наша, българска работа? И откъде накъде някой ще се бърка във вътрешната българска политика? Спирам дотук с разбора на руските медийни реакции. Предлагам само на поназнайващите руски език българи да изгледат видеото в края на текста, колкото и то да накърнява достойнството ни на нация. Има уроци по търпение, които могат да са ни само от полза. Колкото и отвратителни да са някои от прозвучалите изказвания: как българите се обръщали с телесната си долница (казано по-възпитано) към онази страна, която щяла да ги храни и затова били слуги на „содомити“. Толкоз по „руското огорчение“. Може би обаче е редно да поговорим и за „българската двойственост“, за „българската непризнателност“ и българското „снишаване“ пред Москва (практикувано от „патриота Живков“). Защото какво толкова се случи на честванията на 3 март в България? Покрай историческите разминавания и покрай преподнесения ни имперски урок по горделивост, стана ясно едно: ние сме (и винаги сме били) две различни култури. Затова и гледната ни точка към историята е по-различна. Извинете, но кой спори по ролята на Русия в освобождението на България? Никой. Но вижте разликата в отношението към този факт, в това как той се осъзнава от българите и от руснаците. Всеки българин – повече или по-малко – съзнава, че освобождението на България, освен всичко друго, е и дело на конкретни хора – с конкретни имена и конкретни заслуги. Че за тези воини, жертвали живота си, трябва да има памет, която да се съхранява от поколенията, че тя е насочена и към техните потомци. Затова всяка Света литургия във всяка българска църква включва поменаването на „Царя Освободител Александър II и всички воини, паднали за свободата на отечеството ни“. Кратко и категорично. Винаги. Дори по времето на комунизма. Впрочем, дори в честванията по онова време – помня от дете – се произнасяше горе-долу същото, което каза президентът Радев в словото си на Шипка: вечна слава (или памет) на всички руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, сърби, черногорци… Традицията е такава – осветена от десетилетията. За руснака държавата (империята) може и да е всичко. А хората – нищо. Така разсъждават руснаците, тяхна си работа. Така разсъждава и руският патриарх Кирил, който чувайки за поменаването и на румънци, украинци, белоруси, сърби, поляци, финландци, явно изпада в гняв, да не използвам друга дума, защото явно чува… Румъния, Украйна, Беларус, Сърбия, Полша, Финландия… Държавите, а не хората. Ала това си е негов проблем. И ако му е било трудно „да чуе“ всичко това на Шипка, може би щеше да му е по-лесно, ако го беше прочел около дверите на катедралния храм „Св. Александър Невски“ в София. Там, на шест езика, включително на руски, фигурира следното послание: Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е храм-паметник, издигнат от целия български народ в памет на хилядите руски, български, украински, молдовски, финландски и румънски воини, паднали през 1877-1878 г. за освобождението на България от османско иго. Ето съдържанието на българската памет. А който иска да ни клейми като каквито си ще „неблагодарници“. Историята, Ваше Светейшество, кротко можем да добавим ние, се прави все пак от хора. Император Александър II е поел риск и е обявил войната от името на Русия (имало е обаче и руснаци против, имало е). И не всички са слушали манифеста и са се кръстели, както пише Достоевски. Прочетете спомените на Евгения Тур, тъщата на ген. Гурко, издадени неотдавна на български, и ще разберете защо. „Бих разбрала, че баща на семейство (тоест Гурко) оставя жена и деца за защита на Отечеството, но за защита на българите… това е вече прекалено“. Днес под тези думи, както виждаме, поради съвсем други причини, се подписват други хора, възневидяли българите, тези презрени „слуги содомски“. А пък за чест на Царя Освободител трябва да уточним, че той явно не е разбирал нещата по начина, както ги разбира патриарх Кирил. Доказателството е едно изключително свидетелство – това на Леонид Чичагов – „Дневник за пребиваването на Царя Освободителя в Дунавската армия 1877 г. (София, 1901 г.). Настоявам, че свидетелството е от изключително значение, защото Леонид Чичагов (1856-1937) е не само приближен на Александър II, но си и води подробен дневник за сраженията, участник е в боевете в Горни Дъбник и Телиш, награден е със сабя след превземането на Плевен. После помага в изграждането на румелийската милиция, а през 1895 г. се оттегля от мирската суета и се замонашва под името Серафим (в памет на св. Серафим Саровски). През 1918 г. той става митрополит Варшавски (но така и не застъпва на поста си), бори се с болшевиките, а също и с изменниците в Църквата – както с „обновленците“, така и с „примиренците“ около Сергий Страгородски. От 1928 г. е Ленинградски митрополит (така се е казвало навремето). През 1937 г., макар и тежко болен, е арестуван, изнесен на носилка и измъчван. През 1997 г. е канонизиран като новомъченик от архиерейския събор в Москва. Можем ли да не вярваме на свидетелство за Руско-турската война, дело на новомъченик и светец? И тъй, как Царят Освободител се отнася към воините в армията си, важни ли са за него различните националности? В записа от 29 юни 1877 г. в книгата четем: „Негово Величество се разхождаше с инфанта (наследникът на румънския трон), когато повика един солдатин от литовския полк, показа го като герой от преминаването на Дунава: тоя литовец беше чудесно ранен от куршум, който като задянал страната му и носа до окото, пробил фуражката…“ За Царя Освободител този литовец е герой и той го награждава. Не знаем името му, но знаем, че литовци са се сражавали за свободата на България. И им отдаваме дължимото, както е сторил това и Александър II. По същия начин впрочем той награждава и храбрите румънци след падането на Плевен. Близо 3000 жертви дават те само при третата атака на обсадения град. „Императорът разговаря с румънските началници и присъства на стрелбата на батареите. Княз Карол, с разрешението на Императора, поднесе на Негово Величество румънския медал „За военно достойнство“, току-що отсечен. Императорът го тури на гърдите си, при възторжените викове на румънските войски, и раздаде Георгиевски кръстове на солдатите, които се бяха особено отличили“. Румънският княз Карол сетне държи реч, в която заявява, че това е признателност за храбростта на румънската армия, храбра съюзница в битките. Без да знае, че в края на войната „за награда“ Руската империя ще отнеме от румънците Бесарабия, тласкайки ги по този начин към Добруджа и в конфликт с новоосвободена България. Ала това е вече друга история. Що се отнася до финландците, тъй презрени от руския патриарх, който смята, че те са някакъв руски лейбгвардейски полк, разквартируван във Финландия, очевидно той никога не се е интересувал от паметника на Цар Освободител пред българския парламент. Инак щеше да знае, че фигурата на преден план на фриза – на кон и с вдигната сабя – е на финландския генерал Казимир Ернорт, впоследствие военен министър на Княжество България и дори за кратко негов министър-председател (при режима на пълномощията). А истината е, че става дума за близо хиляда финландци, отличили се с храбростта си във войната. И че те, поданиците на княжество в рамките на Руската империя, са тръгнали за освобождението на България с ентусиазъм, дори са имали собствен марш: Тръгват момците, тръгват на поход, Хелзинки сбогом, край роден мой, Битки ни чакат, барутен грохот, Константинопол ще стигнем с бой. [1] Именно тяхно е решаващото участие в битката за Горни Дъбник, където и днес има паметник на загиналите финландски воини. И това не е въпрос на историческа интерпретация. Както е вярно също, че генерал Енрот освобождава Търговище. А в един финландски военен дневник се разказва за тяхното влизане първи в София: Преди да сме влезли в град (София), пред нас се показа дълго шествие от софийски граждани, водени от един свещеник. Те ни посрещат с хляб и сол. Лицата им бяха озарени, развълнувани, а по-възрастните жени и мъже се кръстеха и плачеха от радост. Трудно може да се изрази това с думи! Явно бе, че тия хора добре разбират какво означава за тях прогонването на турците. И всеки се стараеше да ни подаде ръка, да ни поздрави, което още повече ни развълнува и затрогна… [2] Вечна памет на финландците от признателните българи! А какво да кажем тогава за украинците, беларусите, поляците? Това също е страница от Освободителната война, която предстои да прочетем внимателно. След провала на Цариградската конференция, Русия има „мандат“ от Великите сили да води война с Османската империя (при определени условия). Те са споразумени в отделни договорености с Австро-Унгария (Райхщатското споразумение) и Великобритания (протокола Дерби-Шувалов). Русия влиза във войната с убеждението, че тя ще трае само три-четири седмици. За целта на балканския театър на бойните действия са изпратени около 260 000 души – срещу далеч по-голямата турска армия. Става дума за войскови части от южните губернии – Одеска и Херсонска, където служат множество украинци. А това е времето на украинското национално пробуждане. Тези полкове са зле оборудвани, въоръжени са със старо оръжие. Отрядът на ген. Гурко бързо минава Балкана и стига Стара Загора. На императорската армия вече се привижда Одрин, ако не и стените на Цариград. Тогава идва първата катастрофа с обсадата на Плевен, необмислените атаки на Скобелев костват хиляди жертви. Отрядът на Гурко е изтласкан обратно към Балкана. Стара Загора е в пламъци (30 000 български жертви). Оттук и значението на Шипка – ако елитните части на Сюлейман Паша през август 1877 г. са стигнели Плевен, краят на войната е щял да бъде наистина близък, но с обратен знак. И не е ясно каква би била съдбата на България. Един ден в учебниците може би някой ще обясни под „Опълченците на Шипка“, че тази велика поема на Вазов изобщо не е преувеличение, а носи в себе си цялата историческа истина. Защото на българските опълченци руският цар е бил принуден да повери „войната, прохода и себе дори“. Без преувеличение. На карта е заложен не само изходът на цялата война, но и животът на Александър II, който рискува да попадне в плен. Все неща, които уж знаем, а все някак забравяме. А историята се изпразва от смисъл, престане ли да бъде жива памет, да има досег с истината. Колкото и това да е „огорчително“ за някого. Защото националното „снишаване“ е равносилно на предателство към предците ни и към всички, наистина оставили костите си заради днешната българска свобода. Източник: http://kultura.bg/web/руското-огорчение-и-българското/

Добавена е анкета в темата.