Р. Теодосиев

По Доскавари давали (аз не съм гледал - разказаха ми) човек работел за Германия през Втората световна война и изобретил летящата чиния, но след края на войната Американците взели всичката информация и работа върху която той работел....

През 1977 г. Компютъра SETI открил Мощен радио лъч от друга звезда...по времето, в което те настройвали други уреди към него, сигнала изчезнал. Това остава необяснимо и досега.

Може ли това да е било сигнал от извънземна раса? Може би никога няма да разберем...

ЕДИТ: Малко за радио лъча.... http://www.bigear.org/wow.htm

Днес говорих с една учителка и тя ми каза ,че след освобождението ни от турско робство ДЕСЕТ дружини българи са участвали (в сегашната ЮАР) на страната на въстаналите БУРИ или нещо подобно се казваха местните жители от БЯЛАТА РАСА????

Това го каза снощи Росен Петров в Шоуто на Слави.

Което беше наистина интересно...на въпроса защо са помагали на бурите срещу Англичаните Росен Петров отговори, че българите след Априлското въстание се въсхищавали на тяхния борчески дух и искали да освободят и този народ.

Както казах преди няколко поста "Има прекалено много хуманност в свят пълен с насилие..."

Една теория на един руснак (вече не се сещам на кого беше) казва, че на периоди човечеството трябва да воюва за да не се пренасели самата планета...дори и смъртта на невинен чoвек предизвиква страх у виновниците и това малко или много влияе на решенията им.

Ако започнат масови екзекуции на големите престъпници из цял свят престъпността ще се намали драстично, но кой ще се съгласи с това крайно решение…?

Виртуална химична лаборатория

Виш тук може да има нещо интересно.....

Честит и от мен!

Има хора, които са вредни за обществото, или вече са навредили твърде много на него или на отделни хора и просто трябва да бъдат отстранени. Това е съвсем нормален подход.

←

И аз съм на същото мнение!

Има прекалено много хуманност в този свят на насилие....

Ако искаш да разбереш как се чувства човек след убииство прочети "Престъпление и наказание". Със сигурност ще ти даде някакви отговори.

←

Тя гледа само от страната на това, че не всеки може да се пребори със собствената си съвест....

Каква е тази невидима граница която седи между човека който е извършил това престъпление и този който не е....? Каква е разликата?

Всички казват "...веднъж прекрачиш ли линията няма връщане на зат...? От извършения грях сигорно, но психически се овреждаш ли...?

По време на война това е неща наложащо и никой не те съди освен собствената ти съвест, но това е друга тема във философията.

ISS

Mir

Droga mleczna

Mars

И още много...

Ето снимка от Аполо 11

И тук има много снимки от и за луната....

http://www.astro.czuby.net/photos/Ksiezyc_(55)/

От втората световна война започна да си създава прекалено много врагове, че сега дори и от собствената си сянка ги е страх....

Извинете някой може ли да ми намери не6то за "Какво харесва в новия свят Алеко " и "Какво не харесва в новия свят Алеко"

Едит : Ако може да ми ги напи6ете в две отделни за6тото това 6те ми бъде контролно    и 6те се тегли и 6те ми се падне едно от 2те  и ако може да напи6ете от къде започва увода,тезата,доказателствената част и края 

←

Ако намеря нещо в нета ще го сложа тук.

Никой няма да седне да ти напише темата!

П.С.

Както каза един приятел оня ден "баба му да не е търсила във форума...."

Да се съдят убииствата по време на война е все едно да се дават глоби на рали състезание....

Не всички който убиват или извършат убииство са болни...животните убиват по много причини....дървесния паяк убива майка си когато се роди, а много други братята си за да яде и така нататък, но ние не сме животни така, че това не е точно за нас, но винаги има нещо животинско у всеки...

Темата ме заинтересува живо. Благодаря за подробно изложената информация в горната статия. Как можем да установим връзка за по-обстойно разглеждане на конкретен проект. Благодаря!

←

Ами тук във форума!

Ако имаш нещо друго конкретно може да направиш отделна тема за това.

Може и ICQ, но нямам много свободно време за това....

Цялата работа не е за саревноваване, а просто ние в българия толкова ли сме некадърни, че да не може да си направим подобно нещо?

Сега за един форум....има 12234 вида форума и сайта така, че това не мисля, че имаше някакъв смисъл.

Ние се мъчим да помагаме, а не да се състезаваме и започнахме от под 40 потребителя наден, а сега не падаме под 200. Това не е състезание. Даже мислим и реклами да не слагаме дори и 1000 да влизат на ден искаме да е удобно на потребителите и което зависи от нас ние го правим!

1941

On the first day of the war, 28 submarines of the U. S. Asiatic Fleet were in defensive positions around the Philippines. More submarines than the entire German U-boat fleet at the beginning of World War I; indeed, more submarines than had ever been assembled for one battle at the same time. They might as well have been in San Diego.

For the losing three-week Philippine campaign, with potential targets including seventy-six loaded transports and supply ships, the Americans averaged only two attacks per submarine, and sank only three Japanese ships. Only one American submarine was lost.

That is not meant as a compliment. Pre-war training had emphasized caution: "It is bad practice and is contrary to submarine doctrine," noted an official report of 1941, "to conduct an attack at periscope depth when aircraft are known to be in the vicinity." Of more significance: problems with torpedo supply, and design. As for supply: 1941 torpedo production was limited to 60 a month. For all of 1942, even with a war well underway, total production was 2,382. Submarine commanders, already too cautious, were cautioned not to waste their precious ammunition. For the year, they shot 2,010.

As for design: the Americans, British, Russians and Germans all had similar problems with their torpedoes. The depth settings were wrong; the fuses were inadequate; the torpedoes did not explode on contact. Example: during one period in 1940, U-boats launched four attacks on a battleship, 14 on cruisers, ten on destroyers, and ten on transports – with one transport sunk. The leading U-boat ace complained, "I cannot be expected to fight with a dummy rifle."

In all navies, senior management did not give credence to reports coming in from the fleet. The submariners themselves – who, after all, had the most to gain, or lose – continued to complain until someone took notice, or conducted their own indisputable tests. Amazing to note: some of these problems were hold-overs from World War I, and others were well known – but not well dealt-with – in the 1930s. The German problems were resolved toward the end of 1940.

As for the U. S. Navy: before the problems had been discovered, and fixed, an effort which took the first two years of the war, almost 4,000 torpedoes had been fired against the enemy – with marginal results. On one patrol "Halibut" fired 23 torpedoes; only one exploded (although one of the targets was sunk when the torpedo punched a hole through rusting hull plates). The U. S. score for all of 1942, 180 ships, 725,000 tons (about equal to a monthly U-boat total). The Japanese replaced 635,000 tons in the same period. As far as the undersea forces were concerned, it looked like it was going to be a long war.

1942

Japan began construction of the 5,223-ton I-400 class of submarine aircraft carrier, each of which carried three dive-bomber seaplanes. Designed for attacks against the Panama Canal and the West Coast of the United States. Twelve were planned; only two were built, and did not see any useful service.

Japanese submarines also made some attacks on the West Coast, lobbing shells at Santa Monica, California, and Astoria, Oregon. The attacks had minor effect, although Radio Tokyo gloated, "Americans know that the submarine shelling of the Pacific coast was a warning to the nation that the paradise created by George Washington is on the verge of destruction."

1942

Doenitz had hoped to send a blitzkrieg of U-boats against the East Coast of America, but Hitler, fearful of an Allied invasion of Norway, forced him to keep most of his assets closer to home. Nonetheless, he managed to get five long-range cruisers into position in January – where they found the whole coastline lit up like Times Square on New Year's Eve: no blackouts, all navigational aids aiding, all ships sailing with full navigational lights. It was high tourist season in Miami and the war was 3000 miles away; the northward-flowing Gulf Stream just a few miles offshore kept southward-bound ships close inshore, nicely silhouetted against a glowing Florida skyline. The score for two and a half months in American coastal waters: 98 ships. Coastal communities did not go under blackout until April.

1942

The "Battle of the Atlantic" began in July, and continued for eleven months; the U-boats scored some 712 merchant victims. Ships were being sunk at more than twice the replacement rate, and new U-boats were joining the fleet at a rate of about one a day. Also in July, the Germans began deployment of a mid-ocean filling station. The Type XIV boat had a capacity for 700 tons of fuel and other supplies, rather than armaments. Dubbed the "Milk Cow," one could keep a dozen Type VII at sea for another month, or five Type IX for two months.

1942

On September 13, in what may be the most spectacular – albeit unplanned – submarine event of all time, the Japanese I-19 launched a spread of six torpedoes at the aircraft carrier "Wasp." Three hit, sinking the ship. The others continued running for twelve miles, into another task group, where one caused fatal damage to the destroyer "O'Brien" and other send the battleship "North Carolina" to the shipyard for two months. The sixth cruised on, into the unknown.

1942

Technological advances such as improved radar, the radar altimeter, the aircraft searchlight, and effective air-dropped depth charges began to enter the force. Before long, aircraft were accounting for 50 percent of all U-boat sinkings.

1942

By the end of the year, with the U-boat fleet clearly in trouble, Hitler authorized the design of a fully combat-capable Walter-cycle 1,600 ton U-boat, designated Type XVIII. Two prototypes were ordered. However, it was soon obvious that there was not enough time – or money – to turn this dream into reality. The design was converted into a conventionally-powered submarine – diesel on the surface, batteries for submerged running – and the rather large space intended for storage of the Perhydrol was given over to an extra-large bank of batteries.

Two classes were ordered: the 1,600-ton Type XXI, and a coastal version, the 230-ton XXIII. Type XXI had only half the range of the comparable Type IX, could manage bursts of 17 knots underwater (compared with 7 knots), dive to almost 1,000 feet (300 feet deeper), and remain totally submerged at economical creep speed for 11 days. With a sophisticated fire control system the Type XXI could launch an attack from a depth of 150 feet.

Type XXIII had twice the submerged speed and five times the underwater endurance of the small pre-war Type II. However, combat effectiveness was severely limited: two torpedoes, no reloads. All other submarine construction was quickly phased out in favor of Type XXI and Type XXIII.

1943

Hoping to hide existing U-boats from the increasingly devastating air patrols, Germany perfected an idea that had been kicking around for a long time: use of a breathing tube to allow running on diesel power just below the surface, thus also keeping the batteries fully charged. They dubbed it the "snorkel." It was not a perfect solution: the tube could break if the boat was going too fast; the ball-float at the top would close if a wave passed over, thus shifting engine suction to the interior of the boat and occasionally popping a few eardrums. The snorkel also left a visible wake, and returned a pretty good radar blip. But it helped.

1943

The Germans underestimated the industrial capacity of the United States. The prediction against which "Tonnage War" was by then being waged was that the 1943 ship-production of Great Britain and the U. S. together would be less than 8 million tons. The U. S. alone launched more than double that figure.

The Germans also underestimated the ability of the Allies to develop and implement highly-effective anti submarine weapons and tactics. During the year, the U. S. Navy established anti-submarine "Hunter-Killer" groups, centered on the small, "Jeep" carrier. Long-range aircraft, such as the B-24 adapted for anti-submarine efforts, went into service. Among other efforts, they put an end to the "Milk Cow." The rendezvous were too easy to spot by air patrol. Of nine Type XIV in service in June, 1943, seven had been sunk by August.

Also operational: the "hedgehog" – so-called because the array of twenty-four 65-pound projectiles looked like the bristles of a porcupine. Launched 230 yards in front of the surface warship, the projectiles would cover a 100-foot circle, and explode on contact. The wepaon proved to be highly effective.

By the end of May, 1943, the Germans had clearly lost the Battle of the Atlantic. In that month alone, 41 U-boats were sunk – 25 percent of current operational strength. Things got worse: in the last four months of the year, almost 5,000 ships sailed in Atlantic convoys; nine were lost. Sixty-two U-boats were destroyed.

1944

In June, a Hunter-Killer group became the first American force to capture an enemy warship on the high seas since the War of 1812. The Type IX boat, U-505, was forced to the surface by depth charges; quick action by a boarding party saved the boat from being scuttled by the crew. U-505 is now a permanent exhibit at Chicago's Museum of Science and Industry. In a small quirk of fate, it is only several dozen miles from the wreckage of the World War I UC-97.

The captured U-505 and the American jeep carrier, "Guadalcanal."

1944

In a reprise of the "Deutschland" efforts of World War I to move high-priority cargo through the blockade, the Japanese cargo-carrying I-52 (356 feet long, cruising range of 27,000 miles at 12 knots) was sent from Indonesia with a cargo of ruber, tin, opium, quinine, tungsten, molybdenum and 2 metric tons of gold bullion, bound for Nazi-occupied France.

Allied radio intercepts had pin-pointed a mid-ocean rendezvous with U-530, to transfer a coast pilot, a radar technician and some new radar equipment to assist I-52 in running the Allied gauntlet. Sunk on June 23, 1944, by an aircraft from the jeep-carrier USS BOGUE, I-52 was discovered in May, 1995 -- lying under 17,000 feet of water.

1944

The American verison of code-breaking, dubbed the "Pacific Ultra," allowed the fleet to plot Japanese merchant convoys in advance – no need for long open-ocean hunting expeditions. U. S. submarine production was scaled back radically early in the year – the already-existing submarine force was running out of targets. With perhaps 140 submarines operating in the Pacific, the U. S. Navy submarines sank more than 600 Japanese ships, 2.7 million tons – more than for the years 1941, 1942 and 1943 combined.

As the targets disappeared, many submarines were assigned to picket duty to rescue downed aviators making B-29 raids on Japan, or anyone else who happened along. A total of 540 were hauled aboard – including the youngest pilot in the U. S. Navy, Lt(jg) George Bush.

1944

Japan fielded the "Kaiten" suicide torpedo, incorporating elements of the 24-inch, 40-knot version of the "Long Lance" with a control compartment into which the pilot was locked. Range: not more than five hours, no matter what. "Kaiten" were carried into battle by I-class submarines; the record is ambiguous. A fairly large number of "Kaiten" were sent into action; one American tanker and a small landing ship were sunk, perhaps also a destroyer escort, and two transports were damaged

One model of the "Kaiten" sucide torpedo

1944

Germany, also pursuing weapons of desperation, developed a two-man, two-torpedo midget submarine, the "Seehund." Thirty-nine feet long, fifteen tons, "Seehund" could dive to 165 feet with a surface range of 120 miles at 8 knots, or 250 miles at 5 knots; submerged, 20 miles at 5 knots, 60 miles at 3 knots. At least 268 had been built and were ready for service when the war ended in May, 1945.

1944

To minimize the effect of Allied bombing, the late-war Type XXI boats were built in virtually complete sections at scattered locations, and transported by barge to assembly yards.

Note the "figure 8" cross section of the pressure hull. The lower section was initially intended for storage of hydrogen peroxide for a Walter powerplant; it became, instead, the compartment for the enlarged battery capacity that gave these boats the nickname "Electroboot."

1944

The largest ship ever sunk by a submarine: the brand-new aircraft carrier "Shinano," 71,890 tons, November 28, by the U. S. submarine "Archerfish."

1945

The first Type XXIII went on war patrol in February. By the end of the European war – May 7 – six were in service, 53 were in the water, and 900 were under construction or on order.

The first Type XXI, U-2511, left Hamburg on war patrol on April 30; when she returned home to surrender, 30 Type XXI were in shakedown and training, 121 were in the water and another 1000 were under construction or on order.

U-3008, one of only two Type XXI U-boats to make a wartime patrol – albeit brief, as the war ended en route.

For some, the war ended too soon. With more hope than sense, Germany had more than 1,900 Type XXI and Type XXIII under construction or on order on the last day of the European war.

1945

Germany's largest U-boat, the 1,700 ton Type XB minelayer U-234 – was at sea when the war ended, and surrendered in mid-ocean to an American destroyer escort. Her original destination had been Japan; her cargo included two complete ME-262 jet fighters (disassembled in crates, but with complete technical data) and 550 kilograms of Uranium 235 (or Uranium oxide -- sources differ), packed in lead containers. The reason the uranium was being sent to Japan has never been determined – or, at least, revealed.

1945

SCORECARD

GERMANY U-boats claimed 14.4 million tons, but Germany lost 821 U-boats. Allied aircraft were responsible for (or directly involved in) the loss of 433; surface ships, 252; mines, 34; accidents 45, submarines 25 (only one of which happened when both hunter and victim were submerged); unknown, 15, scuttled by their own crews, 14; interned in neutral ports, 2; sunk by shore battery, 1.

UNITED STATES: American submarines sank at least 1300 Japanese ships, 5.3 million tons, including one battleship, eight carriers, eleven cruisers and 180 smaller warships. The U. S. Navy lost 52 boats; 22 percent of the submarine personnel who went on patrol did not return. It was the highest casualty rate of any branch of service– but not as high as that of the German submarine force, which lost an astonishing 630 men out of every 1,000 who served in the U-boat fleet.

SOVIET RUSSIA: The Soviets started the war with the largest submarine fleet: 218. They added 54 and lost 109. They did not have much impact on the course of the war. However, S-13 was credited with the single greatest disaster in maritime history: the 1945 sinking of the German liner "Wilhelm Gustloff," engaged in an effort to get German soldiers out of the path of the advancing Red Army. There may have been more than 8,000 troops and civilians aboard; fewer than 1,000 were rescued.

JAPAN: Japanese submarines had great success early in the war, especially in the Indian Ocean area. However, the tide of battle began to turn with the Allied invasion of Guadalcanal in August, 1942, and Japanese submarines were pulled off combat duty and assigned to carry vital supplies to beleaguered troops or to pull troops out of failing campaigns. The Japanese built submarine landing ships; the Japanese Army built twenty eight cargo submarines.

Japanese submarines scored a few important victories – the carriers "Yorktown" and "Wasp," and the last American surface warship sunk, the cruiser "Indianapolis" in late July, 1945; overall, however, they sank only about one-fifth as many ships as did the American submarine force.

On the last day of the Pacific war, Japan had only 33 submarines in commission (excluding midgets), seven of which were in the training command. Except for the midgets, the submarine force had become irrelevant.

With more desperation than hope, the Japanese launched a massive building program of suicide and midget submarines. Here, eighty-four midgets, of four different designs, are huddled in drydock, October, 1945.

1945

Just as with WWI, there was only one verified German submarine atrocity. In March, 1944, a U-boat commander, on his first combat mission, ordered his crew to kill all survivors of "Peleos" and try to pulverize all floating wreckage with hand-grenades. His motive: to hide the sinking from patrolling aircraft and thus conceal his own presence in the area. He, and two of his officers (who claimed they were only "following orders") were convicted and executed.

1945

Karl Doenitz, who started the war as commander of submarines, became Navy Chief of Staff in January, 1943, and ended the war as Hitler's chosen successor as Chief of State – even though he had never been a member of the Nazi Party. Hitler committed suicide on April 30; Doenitz assumed command on May 1 – and issued "cease fire" orders on May 3.

The 1945 Nuremberg War Crimes tribunal brought Doenitz up on charges, especially for "breeches of the international law of submarine warfare" for authorizing and encouraging unrestricted operations. The best witness in his defense: U. S. Admiral Chester Nimitz, who acknowledged that the United States Navy had authorized unrestricted operations against Japan, throughout the Pacific ocean area, from the first days of the war.

Nonetheless, Doenitz was sentenced to ten years imprisonment for being "fully prepared to wage war" – a specious charge, in the eyes of most observers; any military force should always be thus prepared. Most observers believed that he was being tried as a stand-in for the unavailable Adolph Hitler.

1945

The U. S. Navy took two Type XXI and a handful of Japanese boats for study, and applied some lessons-learned to a fleet upgrade dubbed "Greater Underwater Propulsive Power" (GUPPY).

Fifty-two boats were modified: snorkels were added, guns removed, the superstructures streamlined, and battery-power greatly increased. Another nineteen boats received some improvements. The net result: greatly increased underwater speed and endurance.

1946

Dr. Philip Abelson proposed a marriage of the Walter hull form with a nuclear power plant. The Navy detailed eight engineers to the home of the Atomic Bomb, Oak Ridge, Tennessee, to see what might be developed.

1947

Testing some newly-discovered peculiarities concerning the transmission of sound in the open ocean, a U. S. submarine was able to detect a destroyer at a distance of 105 miles and hear depth-charges exploding 600 miles away. This, and other research, led to the development of a deep-ocean array of hydrophones called SOSUS. One of the earliest installations could detect a snorkeling submarine at 500 miles.

1948

The U. S. Navy began experimenting with submarine-launched missiles, starting with a copy of the German V-1 buzz bomb.

Loon was tracked by radar and command-controlled from the submarine. However, erection of the launching ramp and preparation of the missile kept the submarine on the surface for five minutes; therefore, a hand-off control system was developed, whereby another submarine, 80 miles downrange, could take over for the last 55 miles of missile flight.

1950

The Soviet Union moved to regain status as operator of the world's largest submarine fleet: over the following eight years, they built 235 "Whiskey" class, using the Type XXI as a template.

1950

"Pickerel" ran from Hong Kong to Pearl Harbor – twenty-one days, 5,194 miles, on snorkel.

1950

One of the officers detailed to Oak Ridge in 1946 assumed control of the Navy nuclear propulsion program (and kept control, until finally retired in 1982). Captain Rickover was a submariner and an engineer, with a passion for safety and an obsession for control. He was brilliant, and difficult – and made nuclear power a reality, not just in submarines, but in many major surface warships as well.

He also well-understood the role of the Congress in procurement decisions; his friends on Capitol Hill ensured Rickover's professional standing by assisting in a series of promotions, eventually to the four-star rank of admiral.

1952

"Tang," the first of the post-war U. S. submarines, set an American depth record, 713 feet.

1953

The next generation sub-launched missile was "Regulus I," able to carry a 3,000 pound nuclear warhead for five hundred miles.

The missile hangar on "Grayback," SSG-574, could house two "Regulus I" missiles and was integrated into the hull. When "Regulus" was overtaken by later developments, the hangar became a compartment for clandestine amphibious assault troops.

The successful hull-form was applied to the last class of U. S. diesel boats, "Barbel," 1959, (shown here) and to the "Skipjack" nuclear class, 1959.

Testing completed, "Albacore" was retired to a public park near Portsmouth, NH -- towed in along a ditch dug for the purpose, which was then filled in. These photos -- courtesy of Robert Marble -- show "Albacore" in place, but not yet dressed for company.

1954

The first nuclear-powered submarine went to sea: the 323-foot, 3,674-ton "Nautilus." Surface speed 18 knots, 23 knots submerged. On her shakedown cruise, she steamed 1,381 miles from New London to San Juan, Puerto Rico – submerged all the way at an average speed of 15 knots. She was so fast that, on her first exercise with an ASW force, she outran the homing torpedoes.

Note the use of the term, "steamed." The nuclear plant finally made a steam-powered submarine practical: the reactor generates heat that turns water into steam to drive the turbine. Two different reactor configurations were proposed: one used pressurized water to transfer heat from the reactor to the steam plant, the other used a liquid sodium potassium alloy.

Rickover built one of each; the first was installed in "Nautilus," the other in the second nuclear boat, "Seawolf," where it proved to be difficult to maintain and not as effective as the "Nautilus" plant. It was replaced a few years later.

The Walter hull-form ancestry is clearly shown in this 1985 post-retirement photo (while "Nautilus" was being taken to a memorial berth at Groton, Connecticut).

1955

The U. S. Navy experimented with various propulsion systems, including so-called "closed circuit" engines that did not require access to atmospheric oxygen. However, development of the nuclear power-plant tended to put other technologies on the shelf – at least, in the United States. The development of closed-circuit systems has continued, especially in some European navies seeking a lower-cost alternative to nuclear power.

The 49-foot-long X-1 tested a closed-circuit diesel-hydrogen peroxide plant, which exploded in May 1957 and was removed.

1955

Based on hard experience with the Japanese "kamikaze" suicide aircraft, the U. S. Navy developed a prototype nuclear-powered radar-picket submarine. At 447 feet and 5,963 tons, "Triton" was the largest U. S. submarine to date, but by the time she was in commission, in 1959, advances in airborne detection systems had rendered her intended mission unnecessary. She became the first nuclear boat to be retired, 1969.

1956

The German V-2 rocket became the U.S. Air Force "Jupiter" missile; although exceeding large, at least one scheme was proposed to mount four V-2s in a submarine. However, timely development of the "Polaris" missile permitted sixteen on a boat.

The V-2 -- a 46-foot long, 5.5 foot diameter (12 feet across the fins),12.46-ton missile fueled by liquid oxygen and alcohol – on a submarine? Well, no.

1958

The Soviet Union fielded their first nuclear powered submarine. They gained a head start by following, stealing from, and copying, the Americans. Five years into their program, the Soviets had 24 nuclear boats in three classes, all with the same reactor.

Unfortunately – for submarine crews – the Soviets had copied what they saw, but apparently did not understand the underlying problems which could be associated with the use of nuclear power. There are rumors that entire crews of early Soviet boats may later have died from radiation poisoning.

1959

The first submarine to utilize the potential of both the nuclear powerplant and the high-speed "Albacore" hull was "Skipjack" – officially rated at 29 knots, submerged.

1960

"Triton" completed the first submerged circumnavigation of the globe: 36,014 miles in eighty-four days.

"Triton," SSN 586

1963

The U. S. Navy has lost two nuclear submarines, to accident. The first was "Thresher," on April 10, 1963. After two years in commission, the boat had just come out of a shipyard availability and was on sea trials when something went wrong – perhaps the rupture of a section of piping, no one knows for certain. "Thresher" sank in some 8,300 feet, taking 128 crew members with her. The boat had an operational depth of 1,300 feet – more than any other U. S. submarine class to that date – but clearly the hull would have passed "crush depth" well before hitting bottom.

At least two things came out of this accident. The first: the entire design was scoured, looking for any possible defects; they were corrected in all boats of the class then under construction.

The second: in recognition of the fact that the U. S. had no viable method for rescuing trapped submariners at any depth below a few hundred feet. Thus was developed the Deep Submergence Rescue Vehicle (DSRV), to assist any submarine that bottomed short of crush depth

The DSRV is air-transportable, able to mate with and remove crew from U. S. submarines to a depth of at least 5,000 feet. Two were built; neither has ever been needed.

The accident also spurred the adoption of an individual escape suit, the "Steinke Hood," designed and tested in 1961 by a junior officer, Harris Steinke. While this would have been of little use to "Thresher" crew, it has been demonstrated to an open-ocean depth of 318 feet.

1965

"Albacore" was reported to have set an underwater speed record of 33 knots, although the "official" speed is posted as 25 knots.

1968

The second U. S. nuclear submarine lost: USS SCORPION (SSN-589), possibly the victim of one of her own torpedoes, May 22. The accident may have been monitored by the then-secret SOSUS sound arrays planted on the ocean bottom.

1968

A Soviet "November" class nuclear submarine surprised the U. S. Navy by keeping up with a 31-knot high-speed task force led by the nuclear-powered aircraft carrier "Enterprise."

Spooked by the "November" surprise, the U. S. Navy developed a new class of fast attack boats, "Los Angeles." The class had some teething problems, but the 62 boats in the class demonstrated respectable performance, with submerged speed in excess of 30 knots.

USS LOS ANGELES, SSN 688.

1971

The C-3 missile, "Poseidon," with multiple independently-targeted warheads, went to sea.

1972

Development was underway on the next generation submarine-launched ballistic missile, "Trident," C-4. With twice the range of the C-3, a C-4 equipped submarine could launch at the most logical targets in the Cold War world while sitting in New York harbor. The United States would no longer be required to maintain overseas submarine bases in Scotland, Spain, and Guam; in truth, those bases were closed when the C-4 became operational. The C-4 missile first flew in January, 1977.

The C-4 did pose some problems for the people who design submarines. Too large to fit in any extant sub design, "Trident" required a new, very large class of submarine: "Ohio," 560 feet long, 42 feet wide, 16,674 tons.

USS OHIO, SSBN 726. Eighteen have been built. The first entered service in 1981.

1974

The American Central Intelligence Agency (CIA) attempted to raise a Soviet GOLF-class Soviet diesel-powered boat, K-129 (which sank in 1968) -- under cover of a deep-ocean mineral recovery effort using a ship built for the purpose, the "Glomar Explorer." In the event -- code name "Project Jennifer" -- the sub apparently broke apart and the back half fell back to the bottom.

1982

During the Falklands War, two British ASW carriers, more than a dozen other surface warships, five submarines (four of them nuclear) and a gaggle of patrolling aircraft were occupied – almost paralyzed – in protecting the force against two badly maintained, poorly manned Argentine submarines – one, a post-World War II Guppy and the other an eight-year old German boat that, in the end, had nil effect upon the war. The predictions of Fulton – and Admiral Dewey – as valid as ever.

However – be not deceived by this comic-opera vignette: the submarine war, on the other side, was deadly serious business. The British submarine "Conqueror" sank the World War II-vintage Argentine cruiser "Belgrano" (ex- USS Phoenix) with two World War II-vintage torpedoes; 368 sailors were killed.

1982

Planning began for the next-generation American attack submarine: "Seawolf," SSN-21. The hull number was adjusted – the next in the series would have been 774 – to celebrate "Seawolf" as the "submarine of the 21st Century." Size: 353 feet, 40 foot diameter, 8,000 tons – and with the most sophisticated systems imaginable. Top speed: probably in excess of 35 knots.

According to one program manager, when underway at quiet speed, "Seawolf" would be as quiet as a "Los Angeles" boat sitting at the pier. Quiet speed may be in excess of 20 knots.

1986

On October 6, a Soviet YANKEE-Class nuclear-powered missile boat, K-291 sanks in Atlantic, 680 miles northeast of Bermuda, from an explosion in a missile tube.

1989

Soviet submarine "Komsomolets" sank in the Norwegian sea. Most of the crew were able to abandon ship; 34 of them died – from hypothermia, heart failure or drowning while waiting for rescue in the frigid waters.

This accident prompted the Russians to develop individual escape-survival suits (designated SSP), rated to a depth of 328 feet, and led the U. S. Navy to adopt the Mark 10 British-designed Submarine Escape Immersion Module (SEIE). This provides individual full-body thermal protection, and has been tested to 600 feet.

1994

Shown below: photos of Russian submarines during the Summer of 1994. Top: a Delta III-class nuclear-powered ballistic missile boat; below, a Victor III-class nuclear-powered attack submarine.

1997

"Seawolf" joins the fleet.

1997

In preparation for development of the next submarine class ("Virginia"), the U. S. Navy elected to create a one-fourth scale, unmanned, submarine, to test new and emerging technologies before they are committed to full-scale ships. Designated the Large Scale Vehicle (LSV) 2 and named after a species of trout, "Cutthroat," the 111-foot boat is scheduled for delivery to the Navy in the Spring of 2001.

2000

The U.S. Navy is testing "Avenger," a 65-ft mini-sub with a closed-cycle engine powered by diesel fuel and liquid oxygen. Intended for use by the SEALs -- the Navy's clandestine amphibious assault teams -- "Avenger" can carry 18 troops and a crew of 6.

2000

The Russian missile attack submarine "Kursk" K-141 sank while on maneuvers in the Barents Sea. Placed in service in 1995, the 510-foot Oscar II-class "Kursk" had a surface displacement of 14,700 tons and speed in excess of 30 knots. On August 12, the sound of at least two explosions were picked up by The Norwegian Seismic Service and five other ships operating in the area – including two American and one British submarine shadowing the exercises. The actual cause of the accident is unknown, although "Kursk" had radioed for permission to launch an exercise torpedo about an hour and a half earlier.

"Kursk" went down in about 350 feet of water with 118 men. Although the boat was equipped with several escape systems – including individual escape-survival suits – none were used. Efforts to reach "Kursk" were hampered by weather, but upon inspection, authorities determined that there probably had not been any survivors. Initial reports of tapping from inside may have been accurate -- we now know that there were at least twenty-three survivors . . . for a time. "Kursk" was subsequently raised (except for the immediate bow section, which may contain hair-trigger ordnance) and is being studied.

2000

In this year of the "official" 100th Anniversary of the submarine – dating from the purchase of "Holland" by the U. S. Navy – some 47 nations operate more than 700 submarines, almost three hundred of them nuclear powered. New designs are being pursued in the United States, Germany, Italy, Denmark, Norway, Sweden, and Japan.

The submarine appears to be in the best of international health.

Ето евангелието:

http://www9.nationalgeographic.com/lostgospel/document.html

Петиция за правата от 1628 год.

This is a statement of the objectives of the 1628 English legal reform

movement that led to the Civil War and deposing of Charles I in 1649. It

expresses many of the ideals that later led to the American Revolution.

-----------------------------------------------------------------------

The Petition of Right

1628

The Petition exhibited to his Majesty by the Lords Spiritual and

Temporal, and Commons, in this present Parliament assembled, concerning

divers Rights and Liberties of the Subjects, with the King's Majesty's

royal answer thereunto in full Parliament.

To the King's Most Excellent Majesty,

Humbly show unto our Sovereign Lord the King, the Lords Spiritual and

Temporal, and Commons in Parliament assembles, that whereas it is

declared and enacted by a statute made in the time of the reign of King

Edward I, commonly called Stratutum de Tellagio non Concedendo, that no

tallage or aid shall be laid or levied by the king or his heirs in this

realm, without the good will and assent of the archbishops, bishops,

earls, barons, knights, burgesses, and other the freemen of the

commonalty of this realm; and by authority of parliament holden in the

five-and-twentieth year of the reign of King Edward III, it is declared

and enacted, that from thenceforth no person should be compelled to make

any loans to the king against his will, because such loans were against

reason and the franchise of the land; and by other laws of this realm it

is provided, that none should be charged by any charge or imposition

called a benevolence, nor by such like charge; by which statutes before

mentioned, and other the good laws and statutes of this realm, your

subjects have inherited this freedom, that they should not be compelled

to contribute to any tax, tallage, aid, or other like charge not set by

common consent, in parliament.

II. Yet nevertheless of late divers commissions directed to sundry

commissioners in several counties, with instructions, have issued; by

means whereof your people have been in divers places assembled, and

required to lend certain sums of money unto your Majesty, and many of

them, upon their refusal so to do, have had an oath administered unto

them not warrantable by the laws or statutes of this realm, and have

been constrained to become bound and make appearance and give utterance

before your Privy Council and in other places, and others of them have

been therefore imprisoned, confined, and sundry other ways molested and

disquieted; and divers other charges have been laid and levied upon your

people in several counties by lord lieutenants, deputy lieutenants,

commissioners for musters, justices of peace and others, by command or

direction from your Majesty, or your Privy Council, against the laws and

free custom of the realm.

III. And whereas also by the statute called 'The Great Charter of the

Liberties of England,' it is declared and enacted, that no freeman may

be taken or imprisoned or be disseized of his freehold or liberties, or

his free customs, or be outlawed or exiled, or in any manner destroyed,

but by the lawful judgment of his peers, or by the law of the land.

IV. And in the eight-and-twentieth year of the reign of King Edward III,

it was declared and enacted by authority of parliament, that no man, of

what estate or condition that he be, should be put out of his land or

tenements, nor taken, nor imprisoned, nor disinherited nor put to death

without being brought to answer by due process of law.

V. Nevertheless, against the tenor of the said statutes, and other the

good laws and statutes of your realm to that end provided, divers of

your subjects have of late been imprisoned without any cause showed; and

when for their deliverance they were brought before your justices by

your Majesty's writs of habeas corpus, there to undergo and receive as

the court should order, and their keepers commanded to certify the

causes of their detainer, no cause was certified, but that they were

detained by your Majesty's special command, signified by the lords of

your Privy Council, and yet were returned back to several prisons,

without being charged with anything to which they might make answer

according to the law.

VI. And whereas of late great companies of soldiers and mariners have

been dispersed into divers counties of the realm, and the inhabitants

against their wills have been compelled to receive them into their

houses, and there to suffer them to sojourn against the laws and customs

of this realm, and to the great grievance and vexation of the people.

VII. And whereas also by authority of parliament, in the

five-and-twentieth year of the reign of King Edward III, it is declared

and enacted, that no man shall be forejudged of life or limb against the

form of the Great Charter and the law of the land; and by the said Great

Charter and other the laws and statutes of this your realm, no man ought

to be adjudged to death but by the laws established in this your realm,

either by the customs of the same realm, or by acts of parliament: and

whereas no offender of what kind soever is exempted from the proceedings

to be used, and punishments to be inflicted by the laws and statutes of

this your realm; nevertheless of late time divers commissions under your

Majesty's great seal have issued forth, by which certain persons have

been assigned and appointed commissioners with power and authority to

proceed within the land, according to the justice of martial law,

against such soldiers or mariners, or other dissolute persons joining

with them, as should commit any murder, robbery, felony, mutiny, or

other outrage or misdemeanor whatsoever, and by such summary course and

order as is agreeable to martial law, and is used in armies in time of

war, to proceed to the trial and condemnation of such offenders, and

them to cause to be executed and put to death according to the law

martial.

VIII. By pretext whereof some of your Majesty's subjects have been by

some of the said commissioners put to death, when and where, if by the

laws and statutes of the land they had deserved death, by the same laws

and statutes also they might, and by no other ought to have been judged

and executed.

IX. And also sundry grievous offenders, by color thereof claiming an

exemption, have escaped the punishments due to them by the laws and

statutes of this your realm, by reason that divers of your officers and

ministers of justice have unjustly refused or forborne to proceed

against such offenders according to the same laws and statutes, upon

pretense that the said offenders were punishable only by martial law,

and by authority of such commissions as aforesaid; which commissions,

and all other of like nature, are wholly and directly contrary to the

said laws and statutes of this your realm.

X. They do therefore humbly pray your most excellent Majesty, that no

man hereafter be compelled to make or yield any gift, loan, benevolence,

tax, or such like charge, without common consent by act of parliament;

and that none be called to make answer, or take such oath, or to give

attendance, or be confined, or otherwise molested or disquieted

concerning the same or for refusal thereof; and that no freeman, in any

such manner as is before mentioned, be imprisoned or detained; and that

your Majesty would be pleased to remove the said soldiers and mariners,

and that your people may not be so burdened in time to come; and that

the aforesaid commissions, for proceeding by martial law, may be revoked

and annulled; and that hereafter no commissions of like nature may issue

forth to any person or persons whatsoever to be executed as aforesaid,

lest by color of them any of your Majesty's subjects be destroyed or put

to death contrary to the laws and franchise of the land.

XI. All which they most humbly pray of your most excellent Majesty as

their rights and liberties, according to the laws and statutes of this

realm; and that your Majesty would also vouchsafe to declare, that the

awards, doings, and proceedings, to the prejudice of your people in any

of the premises, shall not be drawn hereafter into consequence or

example; and that your Majesty would be also graciously pleased, for the

further comfort and safety of your people, to declare your royal will

and pleasure, that in the things aforesaid all your officers and

ministers shall serve you according to the laws and statutes of this

realm, as they tender the honor of your Majesty, and the prosperity of

this kingdom.

Декларация за независимостта на 13 щата

Declaration of Independence

[Adopted in Congress 4 July 1776]

The Unanimous Declaration of the Thirteen United States of America

When, in the course of human events, it becomes necessary for one people to dissolve the political bonds which have connected them with another, and to assume among the powers of the earth, the separate and equal station to

which the laws of nature and of nature's God entitle them, a decent respect to the opinions of mankind requires that they should declare the causes which impel them to the separation.

We hold these truths to be self-evident, that all men are created equal, that they are endowed by their Creator with certain unalienable rights, that among these are life, liberty and the pursuit of happiness. That to secure these rights, governments are instituted among men, deriving their just powers from the consent of the governed. That whenever any form of government becomes destructive to these ends, it is the right of the people to alter or to abolish it, and to institute new government, laying its

foundation on such principles and organizing its powers in such form, as to them shall seem most likely to effect their safety and happiness. Prudence, indeed, will dictate that governments long established should not be changed for light and transient causes; and accordingly all experience hath shown that mankind are more disposed to suffer, while evils are sufferable, than to right themselves by abolishing the forms to which they are accustomed. But when a long train of abuses and usurpations, pursuing invariably the same object evinces a design to reduce them under absolute despotism, it is

their right, it is their duty, to throw off such government, and to provide new guards for their future security. -- Such has been the patient

sufferance of these colonies; and such is now the necessity which constrains them to alter their former systems of government. The history of the present

King of Great Britain is a history of repeated injuries and usurpations, all having in direct object the establishment of an absolute tyranny over these states. To prove this, let facts be submitted to a candid world.

He has refused his assent to laws, the most wholesome and necessary for the public good.

He has forbidden his governors to pass laws of immediate and pressing importance, unless suspended in their operation till his assent should be obtained; and when so suspended, he has utterly neglected to attend to them.

He has refused to pass other laws for the accommodation of large districts of people, unless those people would relinquish the right of representation in the legislature, a right inestimable to them and formidable to tyrants only.

He has called together legislative bodies at places unusual, uncomfortable, and distant from the depository of their public records, for the sole purpose of fatiguing them into compliance with his measures.

He has dissolved representative houses repeatedly, for opposing with manly firmness his invasions on the rights of the people.

He has refused for a long time, after such dissolutions, to cause others to be elected; whereby the legislative powers, incapable of annihilation, have returned to the people at large for their exercise; the state remaining in the meantime exposed to all the dangers of invasion from without, and convulsions within.

He has endeavored to prevent the population of these states; for that purpose obstructing the laws for naturalization of foreigners; refusing to pass others to encourage their migration hither, and raising the conditions of new appropriations of lands.

He has obstructed the administration of justice, by refusing his assent to laws for establishing judiciary powers.

He has made judges dependent on his will alone, for the tenure of their offices, and the amount and payment of their salaries.

He has erected a multitude of new offices, and sent hither swarms of officers to harass our people, and eat out their substance.

He has kept among us, in times of peace, standing armies without the consent of our legislature.

He has affected to render the military independent of and superior to civil power.

He has combined with others to subject us to a jurisdiction foreign to our constitution, and unacknowledged by our laws; giving his assent to their acts of pretended legislation:

For quartering large bodies of armed troops among us:

For protecting them, by mock trial, from punishment for any murders which they should commit on the inhabitants of these states:

For cutting off our trade with all parts of the world:

For imposing taxes on us without our consent:

For depriving us in many cases, of the benefits of trial by jury:

For transporting us beyond seas to be tried for pretended offenses:

For abolishing the free system of English laws in a neighboring province, establishing therein an arbitrary government, and enlarging its boundaries so as to render it at once an example and fit instrument for introducing the same absolute rule in these colonies:

For taking away our charters, abolishing our most valuable laws, and altering fundamentally the forms of our governments:

For suspending our own legislatures, and declaring

themselves invested with power to legislate for us in all cases whatsoever.

He has abdicated government here, by declaring us out of his protection and waging war against us.

He has plundered our seas, ravaged our coasts, burned our towns, and destroyed the lives of our people.

He is at this time transporting large armies of foreign mercenaries to complete the works of death, desolation and tyranny, already begun with circumstances of cruelty and perfidy scarcely paralleled in the most barbarous ages, and totaly unworth the head of a civilized nation.

He has constrained our fellow citizens taken captive on the high seas to bear arms against their country, to become the executioners of their friends and brethren, or to fall themselves by their hands.

He has excited domestic insurrections amongst us, and has endeavored to bring on the inhabitants of our frontiers, the merciless Indian savages, whose known rule of warfare, is undistinguished destruction of all ages, sexes and conditions.

In every stage of these oppressions we have petitioned for redress in the most humble terms: our repeated petitions have been answered only by

repeated injury. A prince, whose character is thus marked by every act which may define a tyrant, is unfit to be the ruler of a free people.

Nor have we been wanting in attention to our British brethren. We have warned them from time to time of attempts by their legislature to extend an unwarrantable jurisdiction over us. We have reminded them of the circumstances of our emigration and settlement here. We have appealed to their native justice and magnanimity, and we have conjured them by the ties of our common kindred to disavow these usurpations, which, would inevitably interrupt our connections and correspondence. We must, therefore, acquiesce

in the necessity, which denounces our separation, and hold them, as we hold the rest of mankind, enemies in war, in peace friends.

We, therefore, the representatives of the United States of America, in General Congress, assembled, appealing to the Supreme Judge of the world for the rectitude of our intentions, do, in the name, and by the authority of the good people of these colonies, solemnly publish and declare, that these united colonies are, and of right ought to be free and independent states; that they are absolved from all allegiance to the British Crown, and that all political connection between them and the state of Great Britain, is and ought to be totally dissolved; and that as free and independent states, they have full power to levey war, conclude peace, contract alliances, establish commerce, and to do all other acts and things which independent states may of right do. And for the support of this declaration, with a firm reliance on the protection of Divine Providence, we mutually pledge to each other our

lives, our fortunes and our sacred honor.

Конституция на Съединените Американски Щати

І. На български език:

Ние, народът на Съединените щати, с цел да образуваме по-съвършен Съюз, да утвърдим справедливостта, да осигурим вътрешното спокойствие, да обезпечим съвместната отбрана, да допринесем за всеобщото благоденствие и да гарантираме благата на свободата за самите нас и за нашите потомци, съставяме и приемаме тази Конституция на Съединените американски щати.

ЧЛЕН 1

Параграф 1.

Цялата законодателна власт, давана с настоящия документ, принадлежи на Конгреса на Съединените щати, който се състои от Сенат и Камара на представителите.

Параграф 2.

1. Камарата на представителите се състои от членове, избирани всеки две години от населението на отделните щати, като избирателите във всеки щат трябва да отговарят на същите изисквания, каквито са установени съответно за избирателите на най-многобройната камара на щатския законодателен орган.

2. Представител не може да стане лице, което не е навършило 21-годишна възраст, което не е било гражданин на Съединените щати в продължение на седем години и което не е гражданин на щата, в който то се избира.

3. Представителите и преките данъци се разпределят между всички щати, които встъпват в този съюз, пропорционално на числеността на населението им, при определянето на която към броя на всички свободни лица, включително онези, които са задължени да служат определен срок, и без да се броят необлаганите с данъци индианци, се прибавят три пети от всички други лица. Действителното преброяване се извършва не по-късно от 3 години след първата сесия на Конгреса на Съединените Щати и всеки 10 години впоследствие съобразно реда, който се определя със закон. Не може да бъде избиран повече от един представител на всеки тридесет хиляди жители, но всеки щат трябва да има поне един представител, а до провеждането на преброяването щата Ню Хампшър

ще избира трима представители, Масачусетс - осем, Роуд Айланд и плантациите Провидънс - един, Кънетикът - пет, Ню Йорк - шест, Ню Джързи - четири, Пенсилвания - осем, Делауер - един, Мериленд - шест, ВирДжиния - десет, Пенсилвания - осем, Южна Каролина - пет и Джорджия - трима представители.

4. Когато се появят вакантни места за представителството на някой щат, изпълнителната власт на същия насрочва избори за попълването им.

5. Камарата на представителите избира свой председател и други длъжностни лица и притежава изключителната власт за подвеждане под съдебна отговорност по реда на импийчмънт.

Параграф 3.

1. Сенатът на Съединените щати се състои от по двама сенатори от всеки щат, избирани за срок от шест години от законодателният орган на всеки щат; всеки сенатор има един глас.

2. Незабавно след като сенаторите се съберат след първите избори, те се разделят по възможност поравно на три групи. Местата на сенаторите от първата група се освобождават след изтичането на първите две години, местата на сенаторите от втората група - след изтичането на четири години, а местата на сенаторите от третата група - след шест години, така че всеки две години се преизбира една трета от сенаторите; ако вакантни места се появят между сесиите на законодателния орган на който и да е щат в резултат на оставка или по друга причина, изпълнителната власт на щата може да назначи сенатор временно, до следващото свикване на законодателния орган, с което се попълва овакантеното място.

3. Сенатор не може да стане никое лице, което не е навършило тридесетгодишна възраст, не е гражданин на Съединените щати от девет години и не е жител на щата, който го избира, в момента на изборите.

4. Вицепрезидентът на Съединените щати е председател на Сената, но той гласува само в случай, когато гласовете се разделят поравно.

5. Сенатът избира други свои длъжностни лица, както и председател pro tempore, в случаите на отсъствие на вицепрезидента или когато той изпълнява длъжността президент на Съединените щати.

6. Сенатът притежава изключителното право да води всички съдебни процеси по реда на импийчмънт. Заседавайки с тази цел, сенаторите полагат клетва или правят тържествена декларация. Ако подсъдимият е президентът на Съединените щати, председателствува Върховният съдия. Никое лице не може да бъде осъдено без съгласието на две трети от присъствуващите сенатори.

7. Присъдата в случаите на импийчмънт се ограничава до отстраняване от длъжност и лишаване от право за заемане на каквато и да било почетна, отговорна или платена държавна служба в Съединените щати. Но осъденият може да бъде подложен на по-нататъшно съдебно дирене, преследване, осъждане и наказание в съответствие със закона.

Параграф 4.

1. Времето, мястото и редът на избиране на сенаторите и представителите се определят във всеки щат от щатското законодателно тяло; но Конгресът може по всяко време със закон да установява или променя подобни правила, с изключение на мястото на избиране на сенаторите.

2. Конгресът се събира не по-рядко от веднъж годишно и сесиите му започват в първия понеделник на месец декември, освен ако със закон не бъде определен друг ден.

Параграф 5.

1. Всяка камара сама решава въпросите за изборите, резултатите им и пълномощията на членовете й, като мнозинството във всяка от тях представлява кворум, необходим за работата й, но всяка камара и с по-малък състав може да отсрочва работата си от един за друг ден и може да бъде упълномощавана да настоява отсъствуващите й членове да вземат участие в работата й, като го прави по такъв начин и налага наказания, каквито тя сметне за необходимо.

2.Всяка камара може сама да установява регламента на заседанията си , да наказва членовете си за нарушаване реда и с мнозинство от две-трети да ги изключва от своя състав.

3. Всяка камара води протоколи на заседанията си и периодически ги публикува с изключение на онези раздели, които по нейна преценка изискват секретност; гласуванията "за" и "против" на членовете на всяка камара по един или друг въпрос се отбелязват в протоколите по желанието на една пета от участвуващите.

4. По време на сесията на Конгреса нито една от камарите не може да прекратява работата си за повече от три дни без съгласието на другата или да провежда заседанията си на друго място освен на определеното за местопребиваването на двете камари.

Параграф 6.

1. Сенаторите и представителите получават възнаграждение, установено със закон и изплащано от държавната хазна на Съединените щати. Във всички случаи освен държавна измяна, престъпление и нарушение на обществения ред те имат привилегията да не подлежат на арест по време на присъствието им на заседания на съответната камара или по пътя на отиване или връщане от същата; за изказванията или участието им в дебатите в съответната камара те не могат да бъдат разпитвани на никое друго място.

2. Никой сенатор или представител не може по време на мандата му да бъде назначаван на каквато и да било друга гражданска държавна служба на Съединените щати, ако тази длъжност е била създадена или получаваното възнаграждение за която е било увеличено през посочения период; нито едно лице на държавна служба на Съединените щати не може да бъде член на която и да било от камарите, докато заема тази длъжност.

Параграф 7.

1. Всички законопроекти за събиране на държавните вземания се внасят от Камарата на представителите, но Сенатът може да прави предложения или да участвува в обсъждането им и да предлага поправки както и по отношение на всички други законопроекти.

2. Всеки законопроект, приет от Камарата на представителите и от Сената, преди да стане закон, трябва да бъде представен на президента на Съединените щати. Ако той одобри законопроекта, го подписва, а ако не го одобри, го връща с възраженията си на камарата, която го е предложила. Камарата вписва поправките в протоколите си и се заема с преразглеждането му. Ако след подобно преразглеждане законопроектът бъде утвърден с две трети от гласовете на камарата, той се изпраща заедно с възраженията на президента в другата камара, която също преразглежда законопроекта, и ако той бъде одобрен с две трети от гласовете й, той става закон. Във всички подобни случаи членовете на двете камари гласуват със "за" или "против", а имената на гласуващите "за" или "против" законопроекта се вписват в протоколите на съответната камара. Ако законопроектът не бъде върнат от президента в продължение на десет дни /без да се броят неделите/ след като му бъде представен, той става закон по същия начин, както при подписването му от президента, освен в случай, че не е върнат на Конгреса поради прекъсване на работата на последния, като в този случай законопроектът не се превръща в закон.

3. Всички постановления, резолюции или решения, за които е необходимо съгласието и на двете камари /освен по въпроса за прекъсване на работата им/, се представят на президента на Съединените щати и преди всеки подобен акт да влезе в сила, той трябва да бъде одобрен от президента; в случай на неодобрение той трябва да бъде наново утвърден с две трети от гласовете в Сената и Камарата на представителите в съответствие с правилата и ограниченията, предписани за приемането на законопроект.

Параграф 8.

1. Конгресът има право:

1. да определя и събира данъци, мита, акцизи и такси, да изплаща дългове и да осигурява общата отбрана и благоденствието на Съединените щати, като всички данъци, такси и акцизи трябва да бъдат уеднаквени за цялата територия на Съединените щати;

2. да сключва заеми от името на Съединените щати;

3. да регулира търговията с други държави, между отделните щати и с индианските племена;

4. да установява еднообразни правила за натурализация и еднообразни закони за фалит на цялата територия на Съединените щати;

5. да сече монети, да регулира тяхната стойност, както и стойността на чуждестранните монети, и да установява стандарта за мерки и теглилки;

6. да определя наказания за фалшифициране на ценни книжа и на намиращите се в обръщение монети на Съединените щати;

7. да създава пощенски служби и определя пощенски маршрути;

8. да насърчава прогреса на науките и полезните художествени занаяти, осигурявайки на авторите и изобретателите изключителни права за определен срок върху съответните им произведения и открития;

9. да учредява съдилища, подчинени на Върховния съд;

10. да определя и наказва пиратството и други престъпления, извършени в открито море, както и нарушения на международното право;

11. да обявява война, да издава позволителни за каперство и за репресалии и да установява правила за пленяване на суша и на море;

12. да набира и издържа армия, като предназначените парични средства за тази цел не могат да се отпускат за срок по-дълъг от две години;

13. да осигурява и издържа флота;

14. да издава правила за ръководство и организация на сухопътните и морските сили;

15. да свиква народно опълчение за изпълнение на законите на съю-за , потушаване на въстания и отблъскване на нападение отвън;

16. да осигурява организирането, въоръжаването и обучението на народното опълчение и да осъществява командуването на онази част от него, която се използва на служба на Съединените щати, запазвайки правото на щатите да назначават съответно офицери и да осигуряват обучението на опълчението в съответствие с уставните положения, утвърдени от Конгреса;

17. да упражнява в пълен обем изключителната законодателна власт над окръга /чиято площ не трябва да надхвърля десет квадратни мили/, който ще бъде предоставен от някой от щатите и приет от Конгреса за седалище на правителството на Съединените щати, както и да упражнява същата власт над всички територии, придобити със

съгласието на съответните щатски законодателни органи за строителството на укрепления, държавни складове, арсенали, докове и други необходими съоръжения;

18. да издава всички закони, необходими и подходящи за осъществяване както на горепосочените правомощия, така и на всички други правомощия, които настоящата Конституция предоставя на правителството на Съединените щати или на департаментите и длъжностните им лица.

Параграф 9.

1. До настъпването на хиляда осемстотин и осма година Конгресът няма да забранява преместването и имигрирането в който и да било от щатите на лица, които те сметнат за уместно да приемат, но имиграцията може да се облага с данък или мито в размер до десет долара на човек.

2. Не се допуска никакво суспендиране на действието на привилегията за неприкосновеността на личността, освен ако това не изискват съображения за обществената безопасност в случай на нападение или въстание.

3. Не могат да се приемат закони за извънсъдебно лишаване от граждански и имуществени права, нито закони с обратно действие.

4. (Изм. с Шестнадесетата поправка) Не се допуска облагане с никакъв поголовен данък или с други преки данъци освен в съответствие с данните от преброяването или с горепосоченото изчисляване на населението.

5. Не могат да се облагат с данъци и мита никакви стоки, изнасяни от който и да било щат.

6. Никакви търговски или данъчни правилници не могат да дават предимства на пристанищата на един щат пред пристанищата на един щат пред пристанищата на друг, нито корабите, тръгващи от или пристигащи в пристанище на някой щат могат да бъдат принуждавани да влизат в друго пристанище, да го напускат или да плащат там такси.

7. Никакви парични суми не могат да бъдат теглени от държавната хазна освен в резултат на отпускане на средства, предвидено със закон, а редовните отчети за приходите и разходите на всички обществени парични средства подлежат на периодично публикуване.

8. Съединените щати не удостояват с никакви благороднически титли и нито едно лице, заемащо платена или почетна държавна служба, не може без съгласието на Конгреса да приема каквито и да било подаръци, възнаграждения, служби или титли от никой крал, княз или чуждестранна държава.

Параграф 10.

1. Никой щат няма право да встъпва в договори, съюзи или конфедерации, да издава каперски или репресални разрешителни, да сече монети, да емитира кредитни ценни книжа, да въвежда каквото и да било друго платежно средство за погасяване на дългове освен златна и сребърна монета, да приема закони за лишаване от граждански и

имуществени права, закони с обратно действие, или закони, нарушаващи договорни задължения, нито да удостоява с каквито и да било благороднически титли.

2. Никой щат няма право без съгласието на Конгреса да облага с мита или с такси вноса или износа на стоки освен в случаите, когато това е абсолютно необходимо за изпълнението на законите на щата за инспекция; при това чистият доход от всички мита и такси, налагани от който и да било щат върху вноса и износа, постъпва в държавната хазна на Съединените щати, а всички подобни закони подлежат на преразглеждане и контрол от страна на Конгреса.

3. Никой щат няма право без съгласието на Конгреса да облага с такси тонаж, да издържа войски или военни кораби в мирно време, да сключва договори или съглашения с друг щат или с чужда държава, да влиза във война, освен ако не бъде нападнат или не се окаже в непосредствена опасност, която не търпи отлагане.

ЧЛЕН 2

Параграф 1.

1. Изпълнителната власт се осъществява от президента на Съединените американски щати. Той заема поста си в продължение на четири години и неговият избор, както и този на вицепрезидента, избиран за същия срок, се провежда, както следва:

2. Всеки щат назначава според установения от своя законодателен орган ред определен брой електори, равен на общия брой сенатори и представители, определен за даден щат в Конгреса. За електори не могат да бъдат назначавани сенатори, представители и лица, заемащи платена или почетна длъжност на служба на Съединените щати.

3. Електорите се събират в съответните щати и избират с тайно гласуване две лица, от които поне едното не трябва да бъде жител на техния щат. След това те правят списък на всички лица, за които са били подадени гласове, с посочване на броя на гласовете, подадени за всяко от тях; този списък се подписва и се заверява, след което в запечатан вид се изпраща в седалището на правителството на Съединените щати на името на председателя на Сената. Председателят на Сената в присъствието на Сената и на Камарата на представителите отваря всичките заверени списъци, след което се извършва преброяване на гласовете. Лицето, получило най-голям брой гласове, става президент, ако този брой представлява мнозинство от общия брой на назначените електори; ако се окаже, че такова мнозинство е получено от повече от едно лице и ако тези лица имат еднакъв брой гласове, тогава Камарата на представителите незабавно избира с тайно гласуване едно от тях за президент, а ако нито едно от тези лица не получи мнозинство, тогава Камарата на представителите избира за президент по същия начин с тайно гласуване едно от петте лица, получили най-голям брой гласове. Гласуването при избирането на президента става по щати като всеки щат има един глас; кворумът за тази цел се състои от представители на две трети от щатите, като за избирането на президента е необходимо мнозинство от общия брой на щатите. Във всички случаи лицето, получило след избирането на президента най-голям брой гласове на електорите, става вицепрезидент. Ако се окаже, че двама или повече от останалите лица имат еднакъв брой гласове, едно от тях се избира за вицепрезидент от Сената с тайно гласуване.

4. Конгресът определя времето за избиране на електорите и деня, в който те провеждат гласуването, като този ден трябва да бъде един и същ за цялата територия на Съединените щати.

5. Никое лице, което не е гражданин на Съединените щати по рождение или не е гражданин на Съединените щати по времето на приемането на настоящата Конституция, не може да бъде избирано за президент, както не може да бъде избирано на тази длъжност и никое лице, което не е достигнало тридесет и пет годишна възраст и не е било постоянен жител на Съединените щати в продължение на четиринадесет години.

6. В случай на отстраняване на президента от длъжност или на смърт, оставка или неспособност да упражнява свързаните с тази длъжност права и задължения същите се прехвърлят на вицепрезидента; в случай на отстраняване,

смърт, оставка или неспособност и на двамата - президента и вицепрезидента - Конгресът може със закон да

постанови кое длъжностно лице ще действува в качеството на президент, като същото лице изпълнява тази

длъжност съответно до отстраняване на причините или до избиране на нов президент.

7. Президентът получава периодично възнаграждение за своята работа, размерът на което не може да бъде

увеличаван или намаляван през времето на мандата му и през този период той не може да получава никакво друго

възнаграждение нито от Съединените щати, нито от който и Да било от щатите.

8. Преди да встъпи в длъжност, президентът полага следната клетва или прави тържествена декларация:

?Тържествено се заклевам /декларирам/, че добросъвестно ще изпълнявам длъжността президент на Съединените

щати и ще правя всичко, което е по силите ми, за опазване, защита и подкрепа на Конституцията на Съединените

щати."

Параграф 2.

1. Президентът е главнокомандващ на армията и флота на Съединените щати и народното опълчение на щатите,

когато то се свиква на служба на Съединените щати. Той може да изисква от ръководителя на всеки департамент на

изпълнителната власт мнение в писмен вид по какъвто и да било въпрос от компетенцията му; той има правото на

отлагане на присъди и на помилване за престъпления срещу Съединените щати освен в случаите на импийчмънт.

2. Той има правото със съвета и съгласието на Сената да сключва договори при условие, че са одобрени от две трети

от присъствуващите сенатори и да назначава със съвета и съгласието на Сената посланици, други пълномощни

представители и консули, съдии във Върховния съд и други длъжностни лица на Съединените щати, чието

назначаване не е предвидено специално в настоящата Конституция и чиито длъжности се учредяват със закон; но

Конгресът може със закон да предостави назначаването на такива низши длъжностни лица, каквито сметне за

необходимо, лично на президента, на съдилищата или на ръководителите на департаментите.

3. Президентът има право да попълва всички вакантни места, които могат да се открият между сесиите на Сената,

като предоставя длъжностните пълномощия за срок до края на следващата сесия на Сената.

Параграф 3.

Президентът информира периодично Конгреса за състоянието на Съюза и му предлага за разглеждане такива мерки,

каквито смята за необходими и полезни; в изключителни случаи той свиква двете камари или една от тях, а в случай на

разногласия между тях по въпроса за времето на закриването на сесията той може да я закрие, когато сметне за

необходимо; той приема посланици и други представители на чуждестранни държави, осигурява строгото спазване на

законите и назначава на длъжност всички висши държавни служители на Съединените щати.

Параграф 4.

1.Президентът, вицепрезидентът и всички висши държавни служители на Съединените щати се отстраняват от

длъжност, ако бъдат подведени под отговорност по реда на импийчмънт и осъдени за държавна измяна, вземане на

подкупи или други тежки престъпления и простъпки.

ЧЛЕН З

Параграф 1.

1.Съдебната власт в Съединените щати принадлежи на Върховния съд и на такива низши съдилища, каквито могат

периодично да се учредяват от Конгреса. Съдиите както на Върховния съд, така и на низшите съдилища заемат

длъжността си докато поведението им е безупречно и получават в установени срокове възнаграждение за службата

си, което не може да бъде намалявано докато те заемат длъжността си.

Параграф 2.

1. Съдебната власт се разпростира върху всички дела и по общото право, и по правото на справедливостта,

възникващи при действието на настоящата Конституция, законите на САЩ , както и всички настоящи и бъдещи

международни договори, сключвани от името на Съединените щати; върху всички дела, засягащи посланиците,

другите пълномощни представители и консулите; върху всички дела, засягащи адмиралтейството и морските дела;

върху всички спорове, в които Съединените щати са страна; върху всички спорове между два или повече щата , между

един щат и гражданите на друг щат, между гражданите на различни щати, между гражданите на един и същ щат по

исковете за земите, предоставяни безплатно от различни щати, и между отделни щати или техни граждани и

чуждестранни държави, граждани или поданици.

2. Във всички дела, засягащи посланици, други пълномощни представители и консули, както и в делата, едната страна

по които е някой от щатите, Върховният съд се явява като първа инстанция. Във всички други дела, споменати

по-горе, Върховният съд упражнява апелативна юрисдикция по отношение както на закона, така и на факта, с такива

изключения й В съответствие с такива правила, каквито бъдат установени от Конгреса.

3. Делата по всички престъпления, с изключение на разглежданите по реда на импийчмънт, се решават от съда на

съдебните заседатели. Съдебните процеси по такива дела се водят в щатите, където са извършени престъпленията, а

ако престъплението е извършено извън границите на който и да е щат, съдебният процес се води на място или места,

които се определят със закон от Конгреса.

Параграф 3.

1. Под измяна спрямо Съединените щати се разбира само водене на война срещу тях или съюзяване с враговете им и

оказване на помощ и услуги на враговете им. Никое лице не може да бъде признато за виновно в измяна, ако актът на

явна измяна не бъде потвърден от двама свидетели или признат от обвиняемия на открито съдебно заседание.

2. Конгресът разполага с властта да определя наказание за измяна, но присъдата за измяна може да включва лишаване

от права и конфискация на имущество само докато осъденият е жив.

ЧЛЕН4

Параграф 1. Публичните актове, официалните документи и съдебните процедури на всеки щат се признават и се

ползват с доверие във всеки друг щат. Конгресът може чрез закони с общо действие да предписва начини за

удостоверяване на подобни актове, документи и процедури и да им придава с това сила.

Параграф 2.

1. Гражданите на всеки щат имат право на всички привилегии и имунитети наравно с гражданите на другите щати.

2. Лице, обвинено в някой щат в измяна, тежко престъпление или престъпление и укриващо се от правосъдието в друг

щат и намерен там, подлежи по искане на изпълнителната власт на щата, от който е

избягало, на връщане и предаване на правосъдието на щата, в който е извършено престъплението.

3. (Изм. с Тринадесетата поправка) Никое лице, задължено да служи или работи в един щат в съответствие със

законите на същия и избягало в друг щат, не може въз основа на никакъв закон или постановление на последния да

бъде освободено от тази служба или работа и трябва да бъде предадено на страната, имаща право на такава служба

или работа, по нейно искане.

Параграф 3.

1. Конгресът може да приема нови щати в състава на настоящия съюз, но нови щати не могат да бъдат създавани или

учредявани в рамките на юрисдикцията на който и да било щат, нито нов щат може да бъде създаден чрез сливане на

два или повече щата или на части от щатите без съгласието на законодателните тела на заинтересованите щати,

както и на Конгреса.

2. Конгресът има право да се разпорежда с териториите и с други видове собственост на Съединените щати и да

издава във връзка с това всички необходими правила и постановления; нищо в настоящата Конституция не може да

бъде тълкувано в ущърб на каквито и да било претенции на Съединените щати или на който и да било отделен щат.

Параграф 4. Съединените щати гарантират на всеки щат в този съюз републиканска форма на управление и защита на

всеки от тях от нападение отвън, а по молба на законодателния им орган или на изпълнителната власт /когато той не

може да бъде свикан/ - и от вътрешно насилие.

ЧЛЕН 5

Във всички случаи, когато две трети от членовете на двете камари сметнат за необходимо, Конгресът предлага

поправки към настоящата Конституция или по искане на законодателните органи на две трети от щатите, свиква

конвент за внасяне на поправки, които и в двата случая придобиват във всяко отношение силата на съставна част. от

настоящата Конституция след ратифицирането им от законодателните органи на три четвърти от щатите или от

конвентите на три четвърти от щатите, като едната или другата форма на ратификация се предлага от Конгреса.

Нито една поправка, приета до настъпването на хиляда осемстотин и осма година, не може по никакъв начин да

засяга първата и четвъртата алинея от деветия параграф на член 1 и никой щат не може без съгласието му да бъде

лишен от правото на глас в Сената, равно с правата на другите щати.

ЧЛЕН 6

1. Всички дългове и задължения, поети до приемането на настоящата Конституция, запазват за Съединените щати

същата сила, каквато са имали по отношение на конфедерацията.

2 .Настоящата Конституция и законите на Съединените щати, които ще се приемат на нейна основа, както и всички

договори, които са сключени или ще бъдат сключени в бъдеще от името на Съединените щати, са върховно право на

страната и съдиите във всеки щат са длъжни да го спазват независимо от каквито и да било противоречия между

конституциите или законите на отделните щати.

З Гореспоменатите сенатори и представители, членовете на щатските законодателни органи и всички длъжностни

лица в учреждения на изпълнителната и съдебната власт както на Съединените щати, така и на отделните щати се

задължават с клетва или тържествена декларация да съблюдават и подкрепят настоящата Конституция, като за

заемане на каквато държавна или обществена длъжност в Съединените щати не се изисква религиозен ценз.

ЧЛЕН 7

Ратификацията от конвентите на девет щата е достатъчна за влизането в сила на тази Конституция в

ратифициралите я щати.

Първите десет поправки, известни като Декларация за правата.

ПОПРАВКА I (от 1791 г.)

Конгресът няма да приема закони, които установяват или забраняват свободното изповядване на каквато и да било

религия, ограничават свободата на словото, свободата на пресата или правото на хората да се събират мирно и да се

обръщат с петиции към Правителството за отстраняване на несправедливости.

ПОПРАВКА II (от 1791 г.)

Тъй като за безопасността на всяка свободна държава е необходимо добре организирано опълчение, правото на

хората да притежават и носят оръжие не може да бъде нарушавано.

ПОПРАВКА III (от 1791 г.)

В мирно време нито един войник не може да бъде настаняван в ничий дом без съгласието на собственика му; по време

на война това се допуска само по начин, определен със закон.

ПОПРАВКА IV (от 1791 г.)

Правото на хората да бъдат сигурни в неприкосновеността на своята личност ,жилище, книжа и имущество не може да

бъде нарушавано с неоснователни обиски или арести, а съдебни постановления за такива действия са недействителни.

ПОПРАВКА V (от 1791 г.)

Никое лице не може да бъде подведено под отговорност за тежко или друго позорно престъпление освен на основание

на повдигнато обвинение или издаден обвинителен акт на Голямото жури, с изключение на случаите на подвеждане

под отговорност в сухопътните или морски въоръжени сили или в народното опълчение, действащи по време на война

или на застрашаваща обществото опасност. Никое лице не може да отговаря два пъти с живота си или с телесно

наказание за едно и също престъпление, нито може да бъде принуждавано да свидетелствува срещу себе си в

наказателно дело, нито да бъде лишавано от живот, свобода или имущество без надлежен съдебен процес, нито може

частна собственост да се изземва за обществено ползване без справедливо обезщетение.

ПОПРАВКА VI (от 1791 г.)

Във всички случаи на наказателно съдебно преследване обвиняемият има право на бърз и публичен съдебен процес

пред състав от безпристрастни съдебни заседатели на онзи щат и окръг, където е извършено престъплението, като

този окръг предварително се определя със закон; обвиняемият има право да бъде информиран относно характера на

мотивите на обвинението, да иска очни ставки със свидетелите, даващи показания срещу него, да изисква

принудително призоваване на свидетели в негова полза и да се ползва от помощта на адвокат за защитата си.

ПОПРАВКА VII (от 1791 г.)

В процесите водени по системата на общото право, когато цената на иска надвишава двадесет долара, се запазва

правото спорът да бъде разглеждан от съдебните заседатели и никакво дело, разглеждано от съдебни заседатели,

не може да бъде подложено на преразглеждане от който и да било съд на Съединените щати освен въз основа на

положенията на общото право.

ПОПРАВКА VIII (от 1791 г.)

Не могат да се изискват прекалено високи парични гаранции, нито да се налагат прекалено високи глоби, нито да се

налагат жестоки и необичайни наказания.Изброяването в Конституцията на определени права не трябва да се

тълкува като отричане или омаловажаване на други принадлежащи на народа права.

ПОПРАВКА IX (от 1791 г.)

Изброяването в Конституцията на определени права не трябва да се тълкува като отричане или омаловажаване на

други принадлежащи на народа права.

ПОПРАВКА Х (от 1791 г.)

Правата, които не се делегират на Съединените щати с настоящата Конституция, но и не се отричат от нея на щатите,

се запазват съответно за щатите или за народа.

ПОПРАВКА XI (ратифицирана на 7 февруари 1795 г.)

Съдебната власт на Съединените щати не може чрез тълкуване да се разпростира върху каквито и да било искове,

основани на общото право или правото на справедливостта, и заведени или възбудени срещу който и да било от

Съединените щати от граждани на друг щат или от граждани или поданици на чужда държава.

ПОПРАВКА XII (ратифицирана на 15 юни 1804 г.)

Назначените електори се събират в съответните им щати и гласуват чрез тайно гласоподаване за президент и

вицепрезидент, от които поне единият не трябва да бъде жител на същия щат, в който живеят самите те; в

избирателните си бюлетини те посочват името на лицето, за което гласуват като за президент, а в отделни бюлетини -

името на лицето, за което гласуват като за вицепрезидент; те съставят отделни списъци на лицата, за които е било

гласувано като за президент, и на лицата, за които е било гласувано като за вицепрезидент, с посочване броя на

гласовете, подадени за всеки от тях; тези списъци се подписват и заверяват, след което се изпращат запечатани в

седалището на правителството на Съединените щати, адресирани до Председателя на Сената; Председателят на

Сената в присъствието на Сената и на Камарата на представителите отваря всички заверени списъци, след което

гласовете се преброяват. Лицето, получило най-голям брой гласове като кандидат за президент, става президент, ако

броят на подадените за него гласове съставлява мнозинството от общия брой на назначените електори; ако нито едно

лице не е получило такова мнозинство, тогава Камарата на представителите веднага с тайно гласуване избира

президента измежду не повече от три лица, получили най-голям брой гласове. При избирането на президента обаче

гласовете се броят по щати, като всеки щат се представя с един глас; кворумът за тази цел съставлява две трети от

представените с един или повече членове на Камарата щати, а за избора на президента е необходимо мнозинството от

общия брой на щатите. Ако Камарата на представителите не избере президент, когато правото за този избор се

предоставя на нея, до четвъртия ден на идващия месец март, тогава длъжността президент се възлага да бъде

изпълнявана от вицепрезидента, както и в случай на смърт или друго конституционно възпрепятствуване на

президента. Лицето, получило най-голям брой гласове като кандидат за вицепрезидент, става вицепрезидент, ако

този брой гласове е мнозинство от общия брой назначени електори, а ако нито едно лице не получи такова

мнозинство, тогава Сенатът избира вицепрезидент измежду двете лица от списъка, получили най-голям брой гласове.

За целта кворумът трябва да се състои от две трети от общия брой на сенаторите, а за избирането на вицепрезидента

е необходимо мнозинство от общия им брой. Никое лице обаче, което според Конституцията не е правоспособно да

заема длъжността президент, не може да бъде избирано и на длъжността вицепрезидент на Съединените щати.

ПОПРАВКА XIII (ратифицирана на 6 декември 1865 г.)

Параграф 1. Нито робството, нито принудителният труд, освен като наказание за престъпление, извършителят на

което е надлежно осъден, могат да съществуват в Съединените щати или на която и да е територия, намираща се под

тяхна юрисдикция.

Параграф 2. Конгресът е овластен да приеме съответно законодателство за прилагането на тази поправка.

ПОПРАВКА XIV (ратифицирана на 9 юли 1868 г.)

Параграф 1. Всички лица, родени или натурализирани в Съединените щати и попадащи под тяхната юрисдикция, са

граждани на Съединените щати и на щата, в който живеят. Нито един щат не може да приема или прилага какъвто и

да било закон, който да ограничава привилегиите или свободите на гражданите на Съединените щати; нито един щат

не може да лишава което и да е лице от живот, свобода или имущество без надлежен съдебен процес, нито може да

отказва на лице, подлежащо на неговата юрисдикция, равна защита от законите.

Параграф 2. Депутатските места в Камарата на представителите се разпределят пропорционално между отделните

щати в съответствие с числеността на населението им, като се броят всички лица, живеещи в щата, с изключение на

необлаганите с данъци индианци. Но когато правото да се гласува при избора на електори за президент и

вицепрезидент на Съединените щати, представители в Конгреса, служители в учреждения на изпълнителната и

съдебната власт в щата или на членове на неговия законодателен орган се отказва на някои от жителите от мъжки пол

на щата, които са на възраст над двадесет и една година и са граждани на Съединените щати, или когато това тяхно

право се ограничава по някакъв начин, освен поради участие в бунт или друго престъпление, базата на

представителство в такива случаи се намалява в същото съотношение, в каквото броят на такива граждани от мъжки

пол се отнася към общия брой граждани от мъжки пол на възраст над двадесет и една години в този щат.

Параграф 3. Никое лице не може да бъде сенатор или представител на Конгреса, нито електор на президент и

вицепрезидент, нито да заема каквато и да е служба, било то гражданска или военна, в администрацията на

Съединените щати или на който и да е щат, което, след като е положило клетва като член на Конгреса или като

офицер на Съединените щати, или като член на щатския законодателен орган, или като служител на изпълнителната

или съдебната власт на който и да било от щатите да подкрепя Конституцията на Съединените щати, е взело участие

във въстание или бунт срещу същите или е оказало помощ или подкрепа на техни врагове. Конгресът обаче може да

отмени подобна забрана с мнозинство от две трети от гласовете, подадени и в двете камари.

Параграф 4. Валидността на държавния дълг на Съединените щати, одобрен със закон и включващ дълговете,

направени за изплащане на пенсии и възнаграждения за услуги при потушаване на въстания или бунтове, не може да

се оспорва. Но нито Съединените щати, нито който и да било щат не поемат и не изплащат никакви дългове или

задължения, направени за подпомагане на въстание или бунт срещу Съединените щати, или каквито и да било искове

за обезщетение при загуба или освобождаване на роби. Всички подобни дългове, задължения и искове се смятат за

незаконни и недействителни.

Параграф 5. Конгресът е овластен да приема съответно законодателство за прилагането на тази поправка.

ПОПРАВКА XV (ратифицирана на 3 февруари 1870 г.)

Параграф 1. Правото на гражданите на Съединените щати да гласуват не може да им бъде отказвано или

ограничавано от Съединените щати или от който и да било щат на основание раса, цвят на кожата или предишно

пребиваване в робство.

Параграф 2. Конгресът е овластен да приема съответно законодателство за прилагането на тази поправка.

ПОПРАВКА XVI (ратифицирана на 3 февруари 1913 г.)

Конгресът има право да налага и събира данъци върху доходите независимо от източника им, без пропорционалното им

разпределяне между щатите и без оглед на каквито и да било статистически данни или преброявания.

ПОПРАВКА XVII (ратифицирана на 8 април 1913 г.)

Сенатът на Съединените щати се състои от по двама сенатори от всеки щат, избирани от населението на щата за шест

години; всеки сенатор има един глас. Избирателите във всеки щат трябва да притежават качествата, изисквани от

избирателите на най-многочислената камара от щатските законодателни органи.

Когато в представителството на някой щат в Сената се овакантява място, законодателното тяло на този щат издава

писмено нареждане за провеждането на избори за попълването на това вакантно място. В този случай законодателният

орган на всеки щат може да упълномощи съответната изпълнителна власт да направи временно назначение, докато

населението попълни вакантното място чрез насрочени от законодателния орган избори.Тази поправка не може да се

тълкува по начин, който би могъл да засегне избора или мандата на сенатор, избран преди тя да е влязла в сила като

част от Конституцията.

ПОПРАВКА XVIII (ратифицирана на 16 януари 1919 г., отм. с Двадесет и първата поправка от 5 декември 1993)

Параграф 1. Една година след ратификацията на тази поправка производството, продажбата или пренасянето на

спиртни напитки в Съединените щати и всички територии под тяхна юрисдикция, както и техният внос в или износ от

Съединените щати с цел употребата им като напитки се забранява с настоящата разпоредба.

Параграф 2. Конгресът и законодателните органи на отделните щати ще бъдат еднакво овластени да приемат

съответното законодателство за прилагането на тази поправка.

Параграф 3. Тази разпоредба не влиза в сила, ако не бъде ратифицирана като поправка към Конституцията от

законодателните органи на щатите, както е предвидено в Конституцията, не по-късно от седем години от датата на

представянето й на щатите от Конгреса.

ПОПРАВКА XIX (ратифицирана на 18 август 1920 г.)

Правото на гражданите на Съединените щати да гласуват не може да бъде отказвано или ограничавано от

Съединените щати или от който и да било щат на основание пол. Конгресът има право да приема съответното

законодателство за прилагането на тази поправка.

ПОПРАВКА XX (ратифицирана на 23 януари 1933 г.)

Параграф 1. Сроковете на пълномощията на президента и вицепрезидента изтичат в 12 часа по пладне на 20-ия ден на

януари, а сроковете на пълномощията на членовете на Сената и на Камарата на представителите изтичат в 12 часа по

пладне на 3-ия ден на януари от годините, в които тия срокове биха изтекли, ако този член не беше ратифициран; от

тези дати започват да текат сроковете на пълномощията на техните приемници.

Параграф 2. Конгресът се събира поне веднъж всяка година и първото му заседание започва в 12 часа по пладне на

3-ия ден на януари, освен ако членовете на Конгреса не определят със закон друг ден.

Параграф 3. Ако новоизбраният президент е починал към момента, от който започва да тече срокът на пълномощията

му, новоизбраният вицепрезидент става президент. Ако президент не е избран към момента, от който започва да тече

срокът на пълномощията му, или ако новоизбраният президент не е в състояние да изпълнява длъжността си, тогава

новоизбраният вицепрезидент изпълнява длъжността президент, докато бъде избран президент, отговарящ на

изискванията, Конгресът може със закон да уреди случая, когато нито новоизбраният президент, нито новоизбраният

вицепрезидент отговарят на изискванията, като постанови кой в такъв случай ще изпълнява длъжността президент

или определи начина за подбиране на лицето, което да изпълнява длъжността президент. Това лице ще действа по

съответния начин докато президентът или вицепрезидентът се окажат в състояние да изпълняват длъжността.

Параграф 4. Конгресът може да урежда със закон случаи на смърт на което и да е от лицата, измежду които Камарата

на представителите може да избира президент, когато на членовете й се предоставя това право, както и случаи на

смърт на което и да е от лицата, измежду които Сенатът може да избира вицепрезидент, когато на сенаторите се

предоставя това право.

Параграф 5. Параграфи 1 и 2 влизат в сила на 15-ия ден на октомври, следващ ратификацията на тази поправка.

Параграф 6. Този член ще бъде недействителен, ако не бъде ратифициран като поправка към Конституцията от

законодателните тела на три четвърти от всички щати не по-късно от седем години от датата на представянето му.

ПОПРАВКА XXI (ратифицирана на 5 декември 1933 г.)

Параграф 1. С настоящото се отменя член осемнадесети от поправките към Конституцията на Съединените щати.

Параграф 2. С настоящото се забранява превозването или вносът на спиртни напитки в който и да е щат, територия

или владение на Съединените Щати с цел доставка или употреба в нарушение на съответните закони.

Параграф 3. Този член ще бъде недействителен, ако не бъде ратифициран като поправка към Конституцията от

конвентите на щатите, както се предвижда в Конституцията, не по-късно от седем години от датата на представянето

му на щатите от Конгреса.

ПОПРАВКА XXII (ратифицирана на 27 февруари 1951 г.)

Параграф 1. Никое лице не може да бъде избирано на длъжността президент повече от два пъти и никое лице, което е

заемало длъжността президент, или е изпълнявало длъжността президент повече от две години от срока, за който

друго лице е било избрано за президент, не може да бъде избирано на длъжността президент повече от един път. Тази

поправка обаче няма да се прилага спрямо лице, заемащо длъжността президент в момента, когато тази поправка

бъде предложена от Конгреса, и няма да бъде пречка за лицето, заемащо длъжността президент или изпълняващо

длъжността президент по време на срока, в границите на който тази поправка влезе в сила, да заема длъжността

президент или да изпълнява длъжността президент до изтичането на този срок.

Параграф 2. Тази разпоредба ще бъде недействителна, ако не бъде ратифицирана като поправка към Конституцията

от законодателните органи на три четвърти от щатите не по-късно от седем години от датата на представянето му от

щатите от Конгреса.

ПОПРАВКА XXIII (ратифицирана на 29 март 1961 г.)

Параграф 1. Окръгът, учреден за седалище на правителството на Съединените щати, определя по посочения от

Конгреса начин:

Броя на електори на президент и вицепрезидент, равен на общия брой сенатори и членове на Камарата на

представителите, на който окръгът би имал право, ако беше щат, но в никой случай не по-голям от броя на електорите

от най-малко населения щат; те се добавят към електорите, назначени от щатите, но за целите на избора на президент

и вицепрезидент се разглеждат като електори, назначени от щат; те се събират в окръга и изпълняват такива

задължения, каквито са предвидени в Поправка XII.

Параграф 2. Конгресът е овластен да приема съответното законодателство за прилагането на тази поправка.

ПОПРАВКА XXIV (ратифицирана на 23 януари 1964 г.)

Параграф 1. Правото на гражданите на Съединените щати да гласуват във всички първични и други избори за

президент или вицепрезидент, за електори на президент или вицепрезидент, за сенатор или член на Камарата на

представителите не може да бъде отказвано или ограничавано от Съединените щати или който и да е щат по причина

на неплащане на избирателен или какъвто и да е друг данък.

Параграф 2. Конгресът е овластен да приема съответното законодателство за прилагането на тази поправка.

ПОПРАВКА XXV (ратифицирана на 10 февруари 1967 г.)

Параграф 1. В случай на отстраняването на президента от длъжност или на неговата смърт, или оставка

вицепрезидентът става президент.

Параграф 2. В случай на овакантяване длъжността вицепрезидент, президентът предлага кандидат за вицепрезидент,

който встъпва в длъжност, след като бъде утвърден с мнозинството от гласовете на двете камари на Конгреса.

Параграф 3. В случай, когато президентът отправи до председателя pro tempore на Сената и до председателя на

Камарата на представителите писмена декларация, че не е в състояние да изпълнява пълномощията и задълженията

на своята длъжност, и докато не отправи до тях писмена декларация за обратното, тези пълномощия и задължения се

изпълняват от вицепрезидента като изпълняващ длъжността президент.

Параграф 4. В случай когато вицепрезидентът и мнозинството от ръководителите на изпълнителните ведомства или

на такъв друг орган, какъвто може да бъде определен със закон от Конгреса, отправят до председателя на Сената и

до председателя на Камарата на представителите писмена декларация, че президентът не е в състояние да

изпълнява пълномощията и задълженията на своята длъжност, вицепрезидентът веднага поема пълномощията и

задълженията на изпълняващ длъжността президент. Впоследствие, когато президентът отправи до председателя pro

temроге на Сената и до председателя на Камарата на представителите писмена декларация, че не съществуват

никакви пречки, той отново поема пълномощията и задълженията на своята длъжност, освен ако вицепрезидентът и

мнозинството от ръководителите на изпълнителните ведомства или на такъв друг орган, какъвто може да бъде

определен със закон от Конгреса, отправят в четиридневен срок до председателя pro tempore на Сената и до

председателя на Камарата на представителите тяхна писмена декларация, че президентът не е в състояние да

изпълнява пълномощията и задълженията на своята длъжност. След което Конгресът решава въпроса, като се събира

за целта в срок не по-късно от четиридесет и осем часа, ако не е в сесия. Ако Конгресът в срок от двадесет и един Дни

след получаването на последната писмена декларация или, ако Кон-гресът не е в сесия, в срок от двадесет и един дни

след свикването на Кон-греса реши с две трети от гласовете на двете камари, че президентът не е в състояние да

изпълнява пълномощията и задълженията на своята длъжност, вицепрезидентът продължава да ги изпълнява в

качеството си на изпълняващ длъжността президент; в противен случай президентът поема отново пълномощията и

задълженията на своята длъжност.

ПОПРАВКА XXVI (ратифицирана на 1 юли 1971 г.)

Параграф 1. Правото на гражданите на Съединените щати, които са на възраст осемнадесет или повече години, да

гласуват не може да бъде отказвано или ограничавано от Съединените щати или който и да е щат по причина на

възрастта.

Параграф 2. Конгресът е овластен да приема съответното законодателство за прилагането на тази поправка.

ПОПРАВКА XXVII (от 1992 г.)

Никакъв закон, отнасящ се до промяната на възнаграждението на сенаторите и представителите, не може да влиза в сила до провеждането на избори за нови членове на Конгреса.

ІІ. На английски език:

The Constitution of the United StatesThe Constitution of the United States

Index

Preamble

Article I

Section 1

Section 2

Section 3

Section 4

Section 5

Section 6

Section 7

Section 8

Section 9

Section 10

Article II

Section 1

Section 2

Section 3

Section 4

Article III

Section 1

Section 2

Section 3

Article IV

Section 1

Section 2

Section 3

Section 4

Article V

Article VI

Article VII

Bill of Rights

Amendment I

Amendment II

Amendment III

Amendment IV

Amendment V

Amendment VI

Amendment VII

Amendment VIII

Amendment IX

Amendment X

Amendment XI

Amendment XII

Amendment XIII

Amendment XIV

Section 1

Section 2

Section 3

Section 4

Section 5

Amendment XV

Amendment XVI

Amendment XVII

Amendment XVIII

Amendment XIX

Amendment XX

Section 1

Section 2

Section 3

Section 4

Section 5

Section 6

Amendment XXI

Amendment XXII

Amendment XXIII

Amendment XXIV

Amendment XXV

Section 1

Section 2

Section 3

Section 4

Amendment XXVI

Amendment XXVII

PREAMBLE

We, the people of the United States, in order to form a more perfect Union,

establish justice, insure domestic tranquility, provide for the common

defense, promote the general welfare, and secure the blessings of liberty to

ourselves and our posterity, do ordain and establish this Constitution for the

United States of America.

ARTICLE I

Section 1. Legislative powers; in whom vested

All legislative powers herein granted shall be vested in a Congress of the

United States, which shall consist of a Senate and House of Representatives.

Section 2. House of Representatives, how and by whom chosen Qualifications of

a Representative. Representatives and direct taxes, how apportioned.

Enumeration. Vacancies to be filled. Power of choosing officers, and of

impeachment.

1. The House of Representatives shall be composed of members chosen every

second year by the people of the several States, and the elector in each State

shall have the qualifications requisite for electors of the most numerous

branch of the State Legislature.

2. No person shall be a Representative who shall not have attained the age of

twenty-five years, and been seven years a citizen of the United States, and

who shall not, when elected, be an inhabitant of that State in which he shall

be chosen.

3. Representatives [and direct taxes] Altered by 16th Amendment shall be

apportioned among the several States which may be included within this Union,

according to their respective numbers, [which shall be determined by adding

the whole number of free persons, including those bound to service for a term

of years, and excluding Indians not taxed, three-fifths of all other persons.]

Altered by 14th Amendment The actual enumeration shall be made within three

years after the first meeting of the Congress of the United States, and within

every subsequent term of ten years, in such manner as they shall by law

direct. The number of Representatives shall not exceed one for every thirty

thousand, but each State shall have at least one Representative; and until

such enumeration shall be made, the State of New Hampshire shall be entitled

to choose three, Massachusetts eight, Rhode Island and Providence Plantations

one, Connecticut five, New York six, New Jersey four, Pennsylvania eight,

Delaware one, Maryland six, Virginia ten, North Carolina five, South Carolina

five, and Georgia three.

4. When vacancies happen in the representation from any State, the Executive

Authority thereof shall issue writs of election to fill such vacancies.

5. The House of Representatives shall choose their Speaker and other officers;

and shall have the sole power of impeachment.

Section 3. Senators, how and by whom chosen. How classified. State Executive,

when to make temporary appointments, in case, etc. Qualifications of a

Senator. President of the Senate, his right to vote. President pro tem., and

other officers of the Senate, how chosen. Power to try impeachments. When

President is tried, Chief Justice to preside. Sentence.

1. The Senate of the United States shall be composed of two Senators from each

State, [chosen by the Legislature thereof,] Altered by 17th Amendment for six

years; and each Senator shall have one vote.

2. Immediately after they shall be assembled in consequence of the first

election, they shall be divided as equally as may be into three classes. The

seats of the Senators of the first class shall be vacated at the expiration of

the second year, of the second class at the expiration of the fourth year, and

of the third class at the expiration of the sixth year, so that one-third may

be chosen every second year; [and if vacancies happen by resignation, or

otherwise, during the recess of the Legislature of any State, the Executive

thereof may make temporary appointments until the next meeting of the

Legislature, which shall then fill such vacancies.] Altered by 17th Amendment

3. No person shall be a Senator who shall not have attained to the age of

thirty years, and been nine years a citizen of the United States, and who

shall not, when elected, be an inhabitant of that State for which he shall be

chosen.

4. The Vice-President of the United States shall be President of the Senate,

but shall have no vote, unless they be equally divided.

5. The Senate shall choose their other officers, and also a President pro

tempore, in the absence of the Vice President, or when he shall exercise the

office of the President of the United States.

6. The Senate shall have the sole power to try all impeachments. When sitting

for that purpose, they shall be on oath or affirmation. When the President of

the United States is tried, the Chief Justice shall preside: and no person

shall be convicted without the concurrence of two-thirds of the members

present.

7. Judgement in cases of impeachment shall not extend further than to removal

from office, and disqualification to hold and enjoy any office of honor,

trust, or profit under the United States: but the party convicted shall

nevertheless be liable and subject to indictment, trial, judgement and

punishment, according to law.

Section 4. Times, etc., of holding elections, how prescribed. One session in

each year.

1. The times, places and manner of holding elections for Senators and

Representatives, shall be prescribed in each State by the Legislature thereof;

but the Congress may at any time by law make or alter such regulations, except

as to the places of choosing Senators.

2. The Congress shall assemble at least once in every year, and such meeting

shall be [on the first Monday in December,] Altered by 20th Amendment unless

they by law appoint a different day.

Section 5. Membership, Quorum, Adjournments, Rules, Power to punish or expel.

Journal. Time of adjournments, how limited, etc.

1. Each House shall be the judge of the elections, returns and qualifications

of its own members, and a majority of each shall constitute a quorum to do

business; but a smaller number may adjourn from day to day, and may be

authorized to compel the attendance of absent members, in such manner, and

under such penalties as each House may provide.

2. Each House may determine the rules of its proceedings, punish its members

for disorderly behavior, and, with the concurrence of two-thirds, expel a

member.

3. Each House shall keep a journal of its proceedings, and from time to time

publish the same, excepting such parts as may in their judgement require

secrecy; and the yeas and nays of the members of either House on any question

shall, at the desire of one-fifth of those present, be entered on the journal.

4. Neither House, during the session of Congress, shall, without the consent

of the other, adjourn for more than three days, nor to any other place than

that in which the two Houses shall be sitting.

Section 6. Compensation, Privileges, Disqualification in certain cases.

1. The Senators and Representatives shall receive a compensation for their

services, to be ascertained by law, and paid out of the Treasury of the United

States. They shall in all cases, except treason, felony and breach of the

peace, be privileged from arrest during their attendance at the session of

their respective Houses, and in going to and returning from the same; and for

any speech or debate in either House, they shall not be questioned in any

other place.

2. No Senator or Representative shall, during the time for which he was

elected, be appointed to any civil office under the authority of the United

States, which shall have increased during such time; and no person holding any

office under the United States, shall be a member of either House during his

continuance in office.

Section 7. House to originate all revenue bills. Veto. Bill may be passed by

two-thirds of each House, notwithstanding, etc. Bill, not returned in ten days

to become a law. Provisions as to orders, concurrent resolutions, etc.

1. All bills for raising revenue shall originate in the House of

Representatives; but the Senate may propose or concur with amendments as on

other bills.

2. Every bill which shall have passed the House of Representatives and the

Senate, shall, before it become a law, be presented to the president of the

United States; if he approve, he shall sign it, but if not, he shall return

it, with his objections, to that house in which it shall have originated, who

shall enter the objections at large on their journal, and proceed to

reconsider it. If after such reconsideration, two thirds of that house shall

agree to pass the bill, it shall be sent, together with the objections, to the

other house, by which it shall likewise be reconsidered, and if approved by

two-thirds of that house, it shall become a law. But in all such cases the

votes of both houses shall be determined by yeas and nays, and the names of

the persons voting for and against the bill shall be entered on the journal of

each house respectively. If any bill shall not be returned by the president

within ten days (Sundays excepted) after it shall have been presented to him,

the same shall be a law, in like manner as if he had signed it, unless the

Congress by their adjournment prevent its return, in which case it shall not

be a law.

3. Every order, resolution, or vote to which the concurrence of the Senate and

House of Representatives may be necessary (except on a question of

adjournment) shall be presented to the president of the United States; and

before the same shall take effect, shall be approved by him, or, being

disapproved by him, shall be re-passed by two-thirds of the Senate and House

of Representatives, according to the rules and limitations prescribed in the

case of a bill.

Section 8. Powers of Congress

The Congress shall have the power

1. to lay and collect taxes, duties, imposts and excises, to pay the debts and

provide for the common defence and general welfare of the United States; but

all duties, imposts and excises shall be uniform throughout the United States:

2. To borrow money on the credit of the United States:

3. To regulate commerce with foreign nations, and among the several states,

and with the Indian tribes:

4. To establish an uniform rule of naturalization, and uniform laws on the

subject of bankruptcies throughout the United States:

5. To coin money, regulate the value thereof, and of foreign coin, and fix the

standard of weights and measures:

6. To provide for the punishment of counterfeiting the securities and current

coin of the United States:

7. To establish post-offices and post-roads:

8. To promote the progress of science and useful arts, by securing for limited

times to authors and inventors the exclusive right to their respective

writings and discoveries:

9. To constitute tribunals inferior to the supreme court:

10. To define and punish piracies and felonies committed on the high seas, and

offences against the law of nations:

11. To declare war, grant letters of marque and reprisal, and make rules

concerning captures on land and water:

12. To raise and support armies, but no appropriation of money to that use

shall be for a longer term than two years:

13. To provide and maintain a navy:

14. To make rules for the government and regulation of the land and naval

forces:

15. To provide for calling forth the militia to execute the laws of the union,

suppress insurrections and repel invasions:

16. To provide for organizing, arming and disciplining the militia, and for

governing such part of them as may be employed in the service of the United

States, reserving to the states respectively, the appointment of the officers,

and the authority of training the militia according to the discipline

prescribed by Congress:

17. To exercise exclusive legislation in all cases whatsoever, over such

district (not exceeding ten miles square) as may, by cession of particular

states, and the acceptance of Congress, become the seat of the government of

the United States, and to exercise like authority over all places purchased by

the consent of the legislature of the state in which the same shall be, for

the erection of forts, magazines, arsenals, dock-yards, and other needful

buildings: And,

18. To make all laws which shall be necessary and proper for carrying into

execution the foregoing powers, and all other powers vested by this

constitution in the government of the United States, or in any department or

officer thereof.

Section 9. Provision as to migration or importation of certain persons. Habeas

Corpus, Bills of attainder, etc. Taxes, how apportioned. No export duty. No

commercial preference. Money, how drawn from Treasury, etc. No titular

nobility. Officers not top receive presents, etc.

1. The migration or importation of such persons as any of the states now

existing shall think proper to admit, shall not be prohibited by the Congress

prior to the year 1808, but a tax or duty may be imposed on such importations,

not exceeding 10 dollars for each person.

2. The privilege of the writ of habeas corpus shall not be suspended, unless

when in cases of rebellion or invasion the public safety may require it.

3. No bill of attainder or ex post facto law shall be passed.

4. [No capitation, or other direct tax shall be laid unless in proportion to

the census or enumeration herein before directed to be taken.] Altered by 16th

Amendment

5. No tax or duty shall be laid on articles exported from any state.

6. No preference shall be given by any regulation of commerce or revenue to

the ports of one state over those of another: nor shall vessels bound to, or

from one state, be obliged to enter, clear, or pay duties in another.

7. No money shall be drawn from the treasury but in consequence of

appropriations made by law; and a regular statement and account of the

receipts and expenditures of all public money shall be published from time to

time.

8. No title of nobility shall be granted by the United States: And no person

holding any office or profit or trust under them, shall, without the consent

of the Congress, accept of any present, emolument, office, or title, of any

kind whatever, from any king, prince, or foreign state.

Section 10. States prohibited from the exercise of certain powers.

1. No state shall enter into any treaty, alliance, or confederation; grant

letters of marque and reprisal; coin money; emit bills of credit; make any

thing but gold and silver coin a tender in payment of debts; pass any bill of

attainder, ex post facto law, or law impairing the obligation of contracts, or

grant any title of nobility.

2. No state shall, without the consent of the Congress, lay any imposts or

duties on imports or exports, except what may be absolutely necessary for

executing its inspection laws; and the net produce of all duties and imposts,

laid by any state on imports or exports, shall be for the use of the treasury

of the United States; and all such laws shall be subject to the revision and

control of the Congress.

3. No state shall, without the consent of Congress, lay any duty of tonnage,

keep troops, or ships of war in time of peace, enter into any agreement or

compact with another state, or with a foreign power, or engage in a war,

unless actually invaded, or in such imminent danger as will not admit of

delay.

ARTICLE II

Section 1. President: his term of office. Electors of President; number and

how appointed. Electors to vote on same day. Qualification of President. On

whom his duties devolve in case of his removal, death, etc. President's

compensation. His oath of office.

1. The Executive power shall be vested in a President of the United States of

America. He shall hold office during the term of four years, and together with

the Vice President, chosen for the same term, be elected as follows

2. [Each State] Altered by 23rd Amendment shall appoint, in such manner as the

Legislature may direct, a number of electors, equal to the whole number of

Senators and Representatives to which the State may be entitled in the

Congress: but no Senator or Representative, or person holding an office of

trust or profit under the United States, shall be appointed an elector [The

electors shall meet in their respective States, and vote by ballot for two

persons, of whom one at least shall not be an inhabitant of the same State

with themselves. And they shall make a list of all the persons voted for each;

which list they shall sign and certify, and transmit sealed to the seat of

Government of the United States, directed to the President of the Senate. The

President of the Senate shall, in the presence of the Senate and House of

Representatives, open all the certificates, and the votes shall then be

counted. The person having the greatest number of votes shall be the

President, if such number be a majority of the whole number of electors

appointed; and if there be more than one who have such majority, and have an

equal number of votes, then the House of Representatives shall immediately

choose by ballot one of them for President; and if no person have a majority,

then from the five highest on the list the said House shall in like manner

choose the President. But in choosing the President, the votes shall be taken

by States, the representation from each State having one vote; a quorum for

this purpose shall consist of a member or members from two-thirds of the

States, and a majority of all the States shall be necessary to a choice. In

every case, after the choice of the President, the person having the greatest

number of votes of the electors shall be the Vice President. But if there

should remain two or more who have equal votes, the Senate shall choose from

them by ballot the Vice President.] Altered by 12th Amendment

3. The Congress may determine the time of choosing the electors, and the day

on which they shall give their votes; which day shall be the same throughout

the United States.

4. No person except a natural born citizen, or a citizen of the United States,

at the time of the adoption of this Constitution, shall be eligible to the

office of President; neither shall any person be eligible to that office who

shall not have attained to the age of thirty-five years, and been fourteen

years a resident within the United States.

5. [in case of the removal of the President from office, or of his death,

resignation, or inability to discharge the powers and duties of the said

office, the same shall devolve on the Vice President, and the Congress may by

law provide for the case of removal, death, resignation, or inability, both of

the President and Vice President, declaring what officer shall then act as

President, and such officer shall act accordingly, until the disability be

removed, or a President shall be elected.] Altered by 25th Amendment

6. The President shall, at stated times, receive for his services, a

compensation, which shall neither be increased nor diminished during the

period for which he shall have been elected, and he shall not receive within

that period any other emolument from the United States, or any of them.

7. Before he enter on the execution of his office, he shall take the following

oath or affirmation:

"I do solemnly swear (or affirm) that I will faithfully execute the office

of the President of the United States, and will to the best of my ability,

preserve, protect and defend the Constitution of the United States."

Section 2. President to be Commander-in-Chief. He may require opinions of

cabinet officers, etc., may pardon. Treaty-making power. Nomination of certain

officers. When President may fill vacancies.

1. The President shall be Commander-in-Chief of the Army and Navy of the

United States, and of the militia of the several States, when called into the

actual service of the United States; he may require the opinion, in writing,

of the principal officer in each of the executive departments, upon any

subject relating to the duties of their respective offices, and he shall have

power to grant reprieves and pardons for offenses against against the United

States, except in cases of impeachment.

2. He shall have power, by and with the advice and consent of the Senate, to

make treaties, provided two-thirds of the Senators present concur; and he

shall nominate, and by and with the advice and consent of the Senate, shall

appoint ambassadors, other public ministers and consuls, judges of the Supreme

Court, and all other officers of the United States, whose appointments are not

herein otherwise provided for, and which shall be established by law: but the

Congress may by law vest the appointment of such inferior officers, as they

think proper, in the President alone, in the courts of law, or in the heads of

departments.

3. The President shall have the power to fill up all vacancies that may happen

during the recess of the Senate, by granting commissions, which shall expire

at the end of their next session.

Section 3. President shall communicate to Congress. He may convene and adjourn

Congress, in case of disagreement, etc. Shall receive ambassadors, execute

laws, and commission officers.

He shall from time to time give to the Congress information of the state of

the Union, and recommend to their consideration such measures as he shall

judge necessary and expedient; he may, on extraordinary occasions, convene

both Houses, or either of them, and in case of disagreement between them, with

respect to the time of adjournment, he may adjourn them to such time as he

shall think proper; he may receive ambassadors, and other public ministers; he

shall take care that the laws be faithfully executed, and shall commission all

the officers of the United States.

Section 4. All civil offices forfeited for certain crimes.

The President, Vice President, and all civil officers of the United States,

shall be removed from office on impeachment for, and conviction of, treason,

bribery, or other high crimes and misdemeanors.

ARTICLE III

Section 1. Judicial powers. Tenure. Compensation.

The judicial power of the United States, shall be vested in one supreme court,

and in such inferior courts as the Congress may, from time to time, ordain and

establish. The judges, both of the supreme and inferior courts, shall hold

their offices during good behaviour, and shall, at stated times, receive for

their services a compensation, which shall not be diminished during their

continuance in office.

Section 2. Judicial power; to what cases it extends. Original jurisdiction of

Supreme Court Appellate. Trial by Jury, etc. Trial, where

1. The judicial power shall extend to all cases, in law and equity, arising

under this constitution, the laws of the United States, and treaties made, or

which shall be made under their authority; to all cases affecting ambassadors,

other public ministers and consuls; to all cases of admiralty and maritime

jurisdiction; to controversies to which the United States shall be a party;

[to controversies between two or more states, between a state and citizens of

another state, between citizens of different states, between citizens of the

same state, claiming lands under grants of different states, and between a

state, or the citizens thereof, and foreign states, citizens or subjects.]

Altered by 11th Amendment

2. In all cases affecting ambassadors, other public ministers and consuls, and

those in which a state shall be a party, the supreme court shall have original

jurisdiction. In all the other cases before-mentioned, the supreme court shall

have appellate jurisdiction, both as to law and fact, with such exceptions,

and under such regulations as the Congress shall make.

3. The trial of all crimes, except in cases of impeachment, shall be by jury;

and such trial shall be held in the state where the said crimes shall have

been committed; but when not committed within any state, the trial shall be at

such place or places as the Congress may by law have directed.

Section 3. Treason defined. Proof of. Punishment

1. Treason against the United States shall consist only in levying war against

them, or in adhering to their enemies, giving them aid and comfort. No person

shall be convicted of treason unless on the testimony of two witnesses to the

same overt act, or on confession in open court.

2. The Congress shall have power to declare the punishment of treason, but no

attainder of treason shall work corruption of blood, or forfeiture, except

during the life of the person attainted.

ARTICLE IV

Section 1. Each State to give credit to the public acts, etc. of every other

State.

Full faith and credit shall be given in each state to the public acts, records

and judicial proceedings of every other state. And the Congress may by general

laws prescribe the manner in which such acts, records and proceedings shall be

proved, and the effect thereof.

Section 2. Privileges of citizens of each State. Fugitives from Justice to be

delivered up. Persons held to service having escaped, to be delivered up.

1. The citizens of each state shall be entitled to all privileges and

immunities of citizens in the several states. See the 14th Amendment

2. A person charged in any state with treason, felony, or other crime, who

shall flee justice, and be found in another state, shall, on demand of the

executive authority of the state from which he fled, be delivered up, to be

removed to the state having jurisdiction of the crime.

3. [No person held to service or labour in one state, under the laws

thereof, escaping into another, shall, in consequence of any law or

regulation therein, be discharged from such service or labour, but shall be

delivered up on claim of the party to whom such service or labour may be

due.] Altered by 13th Amendment

Section 3. Admission of new States. Power of Congress over territory and

other property.

1. New states may be admitted by the Congress into this union; but no new

state shall be formed or erected within the jurisdiction of any other state,

nor any state be formed by the junction of two or more states, without the

consent of the legislatures of the states concerned, as well as of the

Congress.

2. The Congress shall have power to dispose of and make all needful rules

and regulations respecting the territory or other property belonging to the

United States; and nothing in this constitution shall be so construed as to

prejudice any claims of the United States, or of any particular state.

Section 4. Republican form of government guaranteed. Each State to be

protected.

The United States shall guarantee to every state in this union, a republican

form of government, and shall protect each of them against invasion; and on

application of the legislature, or of the executive (when the legislature

cannot be convened), against domestic violence.

ARTICLE V

Amendments

The Congress, whenever two-thirds of both houses shall deem it necessary,

shall propose amendments to this constitution, or on the application of the

legislatures of two-thirds of the several states, shall call a convention

for proposing amendments, which, in either case, shall be valid to all

intents and purposes, as part of this constitution, when ratified by the

legislatures of three-fourths of the several states, or by conventions in

three-fourths thereof, as the one or the other mode of ratification may be

proposed by the Congress: Provided, that no amendment which may be made

prior to the year 1808, shall in any manner affect the first and fourth

clauses in the ninth section of the first article; and that no state,

without its consent, shall be deprived of its equal suffrage in the Senate.

ARTICLE VI

1. All debts contracted and engagements entered into, before the adoption of

this constitution, shall be as valid against the United States under this

constitution, as under the confederation.

2. This constitution, and the laws of the United States which shall be made

in pursuance thereof; and all treaties made, or which shall be made, under

the authority of the United States shall be the supreme law of the land; and

the judges in every state shall be bound thereby, any thing in the

constitution or laws of any state to the contrary notwithstanding.

3. The senators and representatives before-mentioned, and the members of the

several state legislatures, and all executive and judicial officers, both of

the United States and of the several states, shall be bound by oath or

affirmation, to support this constitution; but no religious test shall ever

be required as a qualification to any office or public trust under the

United States.

ARTICLE VII

The ratification of the conventions of nine states, shall be sufficient for

the establishment of this constitution between the states so ratifying the

same.

AMENDMENTS

The Ten Original Amendments: The Bill of Rights. Proposed by Congress

September 25, 1789. Ratified December 15, 1791.

Bill of Rights

AMENDMENT I

Congress shall make no law respecting an establishment of religion, or

prohibiting the free exercise thereof; or abridging the freedom of speech,

or of the press; or the right of the people peaceably to assemble, and to

petition the Government for a redress of grievances.

AMENDMENT II

A well-regulated militia, being necessary to the security of a free State,

the right of the people to keep and bear arms, shall not be infringed.

AMENDMENT III

No soldier shall, in time of peace be quartered in any house, without the

consent of the owner, nor in time of war, but in a manner to be prescribed

by law.

AMENDMENT IV

The right of the people to be secure in their persons, houses, papers, and

effects, against unreasonable searches and seizures, shall not be violated,

and no warrants shall issue, but upon probable cause, supported by oath or

affirmation, and particularly describing the place to be searched, and the

persons or things to be seized.

AMENDMENT V

No person shall be held to answer for a capital, or otherwise infamous

crime, unless on a presentment or indictment of a Grand Jury, except in

cases arising in the land or naval forces, or in the militia, when in actual

service in time of war or public danger; nor shall any person be subject for

the same offense to be twice put in jeopardy of life or limb; nor shall be

compelled in any criminal case to be a witness against himself, nor be

deprived of life, liberty, or property, without due process of law; nor

shall private property be taken for public use without just compensation.

AMENDMENT VI

In all criminal prosecutions, the accused shall enjoy the right to a speedy

and public trial, by an impartial jury of the State and district wherein the

crime shall have been committed, which district shall have been previously

ascertained by law, and to be informed of the nature and cause of the

accusation; to be confronted with the witnesses against him; to have

compulsory process for obtaining witnesses in his favor, and to have the

assistance of counsel for his defense.

AMENDMENT VII

In suits at common law, where the value in controversy shall exceed twenty

dollars, the right of trial by jury shall be preserved, and no fact tried by

a jury shall be otherwise reexamined in any court of the United States, than

according to the rules of the common law.

AMENDMENT VIII

Excessive bail shall not be required, nor excessive fines imposed, nor cruel

and unusual punishments inflicted.

AMENDMENT IX

The enumeration in the Constitution, of certain rights, shall not be

construed to deny or disparage others retained by the people.

AMENDMENT X

The powers not delegated to the United States by the Constitution, nor

prohibited by it to the States, are reserved to the States respectively, or

to the people.

End of the Bill of Rights

AMENDMENT XI

(Proposed by Congress March 4, 1794. Ratified February 7, 1795.)

The judicial power of the United States shall not be construed to extend to

any suit in law or equity, commenced or prosecuted against one of the United

States by citizens of another State, or by citizens or subjects of any

foreign state.

AMENDMENT XII

(Proposed by Congress December 9, 1803. Ratified July 27, 1804.)

The Electors shall meet in their respective States and vote by ballot for

President and Vice-President, one of whom, at least, shall not be an

inhabitant of the same State with themselves; they shall name in their

ballots the person voted for as President, and in distinct ballots the

person voted for as Vice-President, and of the number of votes for each,

which lists they shall sign and certify, and transmit sealed to the seat of

the Government of the United States, directed to the President of the

Senate; the President of the Senate shall, in the presence of the Senate and

House of Representatives, open all the certificates and the votes shall then

be counted; The person having the greatest number of votes for President,

shall be the President, if such number be a majority of the whole number of

Electors appointed; and if no person have such majority, then from the

persons having the highest numbers not exceeding three on the list of those

voted for as President, the House of Representatives shall choose

immediately, by ballot, the President. But in choosing the President, the

votes shall be taken by States, the representation from each State having

one vote; a quorum for this purpose shall consist of a member or members

from two-thirds of the States, and a majority of all the States shall be

necessary to a choice. And if the House of Representatives shall not choose

a President whenever the right of choice shall devolve upon them, [before

the fourth day of March next following,] Altered by 20th Amendment then the

Vice-President shall act as President, as in case of the death or other

constitutional disability of the President. The person having the greatest

number of votes as Vice-President, shall be the Vice-President, if such

numbers be a majority of the whole number of electors appointed, and if no

person have a majority, then from the two highest numbers on the list, the

Senate shall choose the Vice-President; a quorum for the purpose shall

consist of two-thirds of the whole number of Senators, and a majority of the

whole number shall be necessary to a choice. But no person constitutionally

ineligible to the office of President shall be eligible to that of

Vice-President of the United States.

AMENDMENT XIII

(Proposed by Congress January 31, 1865. Ratified December 6, 1865.)

Section 1. Neither slavery nor involuntary servitude, except as a punishment

for crime whereof the party shall have been duly convicted, shall exist

within the United States, or any place subject to their jurisdiction.

Section 2. Congress shall have power to enforce this article by appropriate

legislation.

AMENDMENT XIV

(Proposed by Congress June 13, 1866. Ratified July 9, 1868)

Section 1. All persons born or naturalized in the United States, and subject

to the jurisdiction thereof, are citizens of the United States and of the

State wherein they reside. No State shall make or enforce any law which

shall abridge the privileges or immunities of citizens of the United States;

nor shall any State deprive any person of life, liberty, or property,

without due process of law; nor to deny to any person within its

jurisdiction the equal protection of the laws.

Section 2 Representatives shall be apportioned among the several States

according to their respective numbers, counting the whole number of persons

in each State, excluding Indians not taxed. But when the right to vote at

any election for the choice of Electors for President and Vice-President of

the United States, Representatives in Congress, the executive and judicial

officers of a State, or the members of the Legislature thereof, is denied to

any of the male inhabitants of such State, being twenty-one years of age,

and citizens of the United States, or in any way abridged, except for

participation in rebellion, or other crime, the basis of representation

therein shall be reduced in the proportion which the number of such male

citizens shall bear to the whole number of male citizens twenty-one years of

age in such State.

Section 3. No person shall be a Senator or Representative in Congress, or

Elector of President and Vice-President, or hold any office, civil or

military, under the United States, or under any State, who, having

previously taken an oath, as a member of Congress, or as an officer of the

United States, or as a member of any State Legislature, or as an executive

or judicial officer of any State, to support the Constitution of the United

States, shall have engaged in insurrection or rebellion against the same, or

given aid or comfort to the enemies thereof. But Congress may by a vote of

two-thirds of each House, remove such disability.

Section 4. The validity of the public debt of the United States, authorized

by law, including debts incurred for payment of pensions and bounties for

services in suppressing insurrection or rebellion, shall not be questioned.

But neither the United States nor any State shall assume or pay any debt or

obligation incurred in aid of insurrection or rebellion against the United

States, or any claim for the loss or emancipation of any slave; but all such

debts, obligations and claims shall be held illegal and void.

Section 5. The Congress shall have the power to enforce, by appropriate

legislation, the provisions of this article.

AMENDMENT XV

(Proposed by Congress February 26, 1869. Ratified February 3, 1870.)

Section 1. The right of citizens of the United States to vote shall not be

denied or abridged by the United States or by any State on account of race,

color, or previous condition of servitude.

Section 2. The Congress shall have the power to enforce this article by

appropriate legislation.

AMENDMENT XVI

(Proposed by Congress July 2, 1909. Ratified February 3, 1913.)

The Congress shall have power to lay and collect taxes on incomes, from

whatever sources derived, without apportionment among the several States,

and without regard to any census or enumeration.

AMENDMENT XVII

(Proposed by Congress May 13, 1912. Ratified April 8, 1913.)

The Senate of the United States shall be composed of two Senators from each

State, elected by the people thereof, for six years; and each Senator shall

have one vote. The electors in each State shall have the qualifications

requisite for electors of the most numerous branch of the State

Legislatures.

When vacancies happen in the representation of any State in the Senate, the

executive authority of such State shall issue writs of election to fill such

vacancies: Provided, That the Legislature of any State may empower the

Executive thereof to make temporary appointments until the people fill the

vacancies by election as the Legislature may direct.

This amendment shall not be so construed as to affect the election or term

of any Senator chosen before it becomes valid as part of the Constitution.

AMENDMENT XVIII

(Proposed by Congress December 18, 1917. Ratified January 16, 1919. Altered by

Amendment 21)

After one year from the ratification of this article the manufacture, sale,

or transportation of intoxicating liquors within, the importation thereof

into, or the exportation thereof from the United States and all territory

subject to the jurisdiction thereof for beverage purposes is hereby

prohibited.

The Congress and the several States shall have concurrent power to enforce

this article by appropriate legislation.

This article shall be inoperative unless it shall have been ratified as an

amendment to the Constitution by the Legislatures of the several States, as

provided in the Constitution, within seven years from the date of the

submission hereof to the States by the Congress.

AMENDMENT XIX

(Proposed by Congress June 4, 1919. Ratified August 18, 1920.)

The right of citizens of the United States to vote shall not be denied or

abridged by the United States or by any State on account of sex. Congress

shall have power to enforce this article by appropriate legislation.

AMENDMENT XX

Section 1. The terms of the President and the Vice-President shall end at

noon on the 20th day of January, and the terms of Senators and

Representatives at noon on the 3rd day of January, of the years in which

such terms would have ended if this article had not been ratified; and the

terms of their successors shall then begin.

Section 2. The Congress shall assemble at least once in every year, and such

meeting shall begin at noon on the 3rd day of January, unless they shall by

law appoint a different day.

Section 3. If, at the time fixed for the beginning of the term of the

President, the President elect shall have died, the Vice-President elect

shall become President. If a President shall not have been chosen before the

time fixed for the beginning of his term, or if the President elect shall

have failed to qualify, then the Vice-President elect shall act as President

until a President shall have qualified; and the Congress may by law provide

for the case wherein neither a President elect nor a Vice-President shall

have qualified, declaring who shall then act as President, or the manner in

which one who is to act shall be selected, and such person shall act

accordingly until a President or Vice-President shall have qualified.

Section 4. The Congress may by law provide for the case of the death of any

of the persons from whom the House of representatives may choose a President

whenever the right of choice shall have devolved upon them, and for the case

of the death of any of the persons from whom the Senate may choose a

Vice-President whenever the right of choice shall have devolved upon them.

Section 5. Sections 1 and 2 shall take effect on the 15th day of October

following the ratification of this article (October 1933).

Section 6. This article shall be inoperative unless it shall have been

ratified as an amendment to the Constitution by the Legislatures of

three-fourths of the several States within seven years from the date of its

submission.

AMENDMENT XXI

(Proposed by Congress February 20, 1933. Ratified December 5, 1933.)

Section 1. The Eighteenth article of amendment to the Constitution of the

United States is hereby repealed.

Section 2. The transportation or importation into any State, Territory, or

Possession of the United States for delivery or use therein of intoxicating

liquors, in violation of the laws thereof, is hereby prohibited.

Section 3. This article shall be inoperative unless it shall have been

ratified as an amendment to the Constitution by conventions in the several

States, as provided in the Constitution, within seven years from the date of

the submission hereof to the States by the Congress.

AMENDMENT XXII

(Proposed by Congress March 21, 1947. Ratified February 27, 1951.)

No person shall be elected to the office of the President more than twice,

and no person who has held the office of President, or acted as President,

for more that two years of a term to which some other person was elected

President shall be elected to the office of President more that once.

But this Article shall not apply to any person holding the office of

President when this Article was proposed by Congress, and shall not prevent

any person who may be holding the office of President, or acting as

President, during the term the term within which this Article becomes

operative from holding the office of President or acting as President during

the remainder of such term.

This article shall be inoperative unless it shall have been ratified as an

amendment to the Constitution by the Legislatures of three-fourths of the

several States within seven years from the date of its submission to the

States by the Congress.

AMENDMENT XXIII

(Proposed by Congress June 16, 1960. Ratified March 29, 1961.)

Section 1. The District constituting the seat of Government of the United

States shall appoint in such manner as Congress may direct:

A number of electors of President and Vice President equal to the whole

number of Senators and Representatives in Congress to which the District

would be entitled if it were a State, but in no event more than the least

populous State; they shall be in addition to those appointed by the States,

but they shall be considered, for the purposes of the election of President

and Vice President, to be electors appointed by a State; and they shall meet

in the District and preform such duties as provided by the twelfth article

of amendment.

Section 2. The Congress shall have power to enforce this article by

appropriate legislation.

AMENDMENT XXIV

(Proposed by Congress August 27, 1962. Ratified January 23, 1964.)

Section 1. The right of citizens of the United States to vote in any primary

or other election for President or Vice President, for electors for

President or Vice President, or for Senator or Representative in Congress,

shall not be denied or abridged by the United States or any State by reason

of failure to pay poll tax or any other tax.

Section 2. Congress shall have power to enforce this article by appropriate

legislation.

AMENDMENT XXV

(Proposed by Congress July 6, 1965. Ratified February 10, 1967.)

Section 1. In case of the removal of the President from office or of his

death or resignation, the Vice President shall become President.

Section 2. Whenever there is a vacancy in the office of the Vice President,

the President shall nominate a Vice President who shall take the office upon

confirmation by a majority vote of both houses of Congress.

Section 3. Whenever the President transmits to the President Pro tempore of

the Senate and the Speaker of the House of Representatives his written

declaration that he is unable to discharge the powers and duties of his

office, and until he transmits to them a written declaration to the

contrary, such powers and duties shall be discharged by the Vice President

as Acting President.

Section 4. Whenever the Vice President and a majority of either the

principal officers of the executive departments or of such other body as

Congress may by law provide, transmits to the President Pro tempore of the

Senate and the Speaker of the House of Representatives their written

declaration that the President is unable to discharge the powers and duties

of his office, the Vice President shall immediately assume the powers and

duties of the office as Acting President.

Thereafter, when the President transmits to the President Pro tempore of the

Senate and the Speaker of the House of Representatives his written

declaration that no inability exists, he shall resume the powers and duties

of his office unless the Vice President and a majority of either the

principal officers of the executive departments or of such other body as

Congress may by law provide, transmits within four days to the President Pro

tempore of the Senate and the Speaker of the House of Representatives their

written declaration that the President is unable to discharge the powers and

duties of his office. Thereupon Congress shall decide the issue, assembling

within forty-eight hours for that purpose if not in session. If the

Congress, within twenty-one days after receipt of the latter written

declaration, or, if Congress is not in session within twenty-one days after

Congress is required to assemble, determines by two-thirds vote of both

houses that the President is unable to discharge the powers and duties of

his office, the Vice President shall continue to discharge the same as

Acting President; otherwise, the President shall resume the powers and

duties of his office.

AMENDMENT XXVI

(Proposed by Congress March 23, 1971. Ratified June 30, 1971.)

Section 1. The right of citizens of the United States, who are 18 years of

age or older, to vote shall not be denied or abridged by the United States

or any state on account of age.

Section 2. The Congress shall have power to enforce this article by

appropriate legislation.

AMENDMENT XXVII

(Proposed by Congress September 25, 1789. Ratified May 8, 1992)

No law, varying the compensation for the services of the Senators and

Representatives, shall take effect, until an election of Representaties

shall have intervened.

НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

В сила от 29.04.2006 г., Обн. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г.

Част първа.

ОБЩИ ПРАВИЛА

Глава първа.

ЗАДАЧИ И ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ

Задачи на Наказателно-процесуалния кодекс

Чл. 1. (1) Наказателно-процесуалният кодекс определя реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона.

(2) Като осъществява задачите по ал. 1, Наказателно-процесуалният кодекс осигурява защитата от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица, и съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността.

Действие по предмет

Чл. 2. (1) Наказателно-процесуалният кодекс се прилага за всички наказателни дела, образувани от органите на Република България.

(2) Наказателно-процесуалният кодекс се прилага и при изпълнението на съдебни поръчки на друга държава, направени по силата на договор или при условията на взаимност.

Действие по време

Чл. 3. Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства.

Действие по място

Чл. 4. (1) Наказателното производство, образувано от орган на друга държава, или влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този кодекс, не са пречка да се образува наказателно производство от органите на Република България за същото престъпление и срещу същото лице.

(2) Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този кодекс, не подлежи на изпълнение от органите на Република България.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила.

Действие спрямо лица с имунитет

Чл. 5. Спрямо лица с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България процесуалните действия, предвидени в този кодекс, се извършват в съответствие с нормите на международното право.

Глава втора.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Осъществяване на правораздаването по наказателни дела само от съдилищата

Чл. 6. (1) Правораздаването по наказателни дела се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България.

(2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат.

Централно място на съдебното производство

Чл. 7. (1) Съдебното производство заема централно място в наказателния процес.

(2) Досъдебното производство има подготвителен характер.

Участие на съдебни заседатели в състава на съда

Чл. 8. (1) В случаите и по реда, предвидени в този кодекс, в състава на съда участват съдебни заседатели.

(2) Съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите.

Назначаемост

Чл. 9. В наказателното производство участват само съдии, съдебни заседатели, прокурори и разследващи органи, назначени по установения ред.

Независимост на органите на наказателното производство

Чл. 10. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.

Равенство на гражданите в наказателното производство

Чл. 11. (1) Всички граждани, които участват в наказателното производство, са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

(2) Съдът, прокурорът и разследващите органи прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.

Състезателност. Равни права на страните

Чл. 12. (1) Съдебното производство е състезателно.

(2) Страните в съдебното производство имат равни процесуални права, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Разкриване на обективната истина

Чл. 13. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.

(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

Вземане на решения по вътрешно убеждение

Чл. 14. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

(2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.

Право на защита

Чл. 15. (1) Обвиняемият има право на защита.

(2) На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.

(3) Съдът, прокурорът и разследващите органи разясняват на лицата по ал. 2 техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.

(4) На пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси.

Презумпция за невиновност

Чл. 16. Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

Неприкосновеност на личността

Чл. 17. (1) Спрямо гражданите, които участват в наказателното производство, не могат да се вземат мерки за принуда, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс.

(2) Никой не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда. Прокурорът може да разпореди задържане на обвиняемия за довеждането му пред съда.

(3) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

(4) Когато задържаният е чужд гражданин, незабавно се уведомява Министерството на външните работи.

(5) Съдът, прокурорът и разследващите органи са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода.

Непосредственост

Чл. 18. Съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Устно извършване на наказателното производство

Чл. 19. Наказателното производство се извършва устно, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Публичност на съдебните заседания

Чл. 20. Съдебните заседания са публични, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Език, на който се води наказателно производство

Чл. 21. (1) Наказателното производство се води на български език.

(2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач.

Разглеждане и решаване на делата в разумен срок

Чл. 22. (1) Съдът разглежда и решава делата в разумен срок.

(2) Прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове.

(3) Делата, по които обвиняемият е задържан под стража, се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите дела.

Глава трета.

ОБРАЗУВАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Задължение за образуване на наказателно производство

Чл. 23. (1) Когато са налице условията, предвидени в този кодекс, компетентният държавен орган е длъжен да образува наказателно производство.

(2) В предвидените в този кодекс случаи наказателното производство се счита за образувано с първото действие, с което започва разследването.

Основания, които изключват образуване на наказателно производство, и основания за прекратяването му

Чл. 24. (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:

1. деянието не съставлява престъпление;

2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;

3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;

4. деецът е починал;

5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;

6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;

7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора;

8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;

9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство;

10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава;

11. деецът е лице, действало като служител под прикритие в рамките на правомощията му по закон.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда.

(3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото.

(4) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:

1. липсва тъжба;

2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81;

3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини;

4. частният тъжител оттегли тъжбата си;

5. частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник.

Спиране на наказателното производство

Чл. 25. Наказателното производство се спира, когато:

1. след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;

2. разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина;

3. деецът е лице с имунитет.

Спиране на наказателното производство за престъпления, извършени в съучастие

Чл. 26. При престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина.

Глава четвърта.

СЪД

Раздел I.

Функция и състав на съда в съдебното производство. Съдебни актове

Функция на съда в съдебното производство

Чл. 27. (1) След като прокурорът внесе обвинителния акт или пострадалият от престъплението подаде тъжба, съдът ръководи производството и решава всички въпроси по делото.

(2) В досъдебното производството съдът осъществява правомощията, предвидени в особената част на този кодекс.

Състав на съда

Чл. 28. (1) Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от:

1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание;

2. един съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода;

3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

(2) При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии.

(3) При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии.

(4) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава се произнасят еднолично в случаите, предвидени в този кодекс.

Основания за отвеждане на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 29. (1) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател:

1. който е участвал в състава на съда, постановил:

а) присъда или решение в първата, въззивната или касационната инстанция, или при възобновяване на наказателното дело;

б) определение, с което се одобрява споразумение за решаване на делото;

в) определение, с което се прекратява наказателното производство;

г) определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство;

2. който е извършвал разследване по делото;

3. който е бил прокурор по делото;

4. който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;

5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;

6. който е бил свидетел, поемно лице, вещо лице, преводач, тълковник или специалист - технически помощник по делото;

7. който е съпруг или близък роднина на лицата по т. 1 - 6;

8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда.

(2) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.

Основания за отвеждане на съдебния секретар

Чл. 30. Не могат да участват в съдебно заседание като съдебни секретари лицата по чл. 29.

Ред за отвеждане на съдиите, съдебните заседатели и съдебния секретар

Чл. 31. (1) В случаите, предвидени в чл. 29 и 30, съдиите, съдебните заседатели и съдебният секретар са длъжни сами да си направят отвод.

(2) Страните могат да правят отводи до началото на съдебното следствие, освен ако основанията за това са възникнали или са им станали известни по-късно.

(3) Самоотводите и отводите трябва да бъдат мотивирани.

(4) По основателността на самоотводите и отводите съдът се произнася незабавно в тайно съвещание с участието на всички членове на състава.

Видове съдебни актове

Чл. 32. (1) Съдът постановява:

1. присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия;

2. решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на искане за възобновяване на наказателното дело;

3. определение - в останалите случаи.

(2) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава постановяват разпореждания.

Ред за постановяване на актовете

Чл. 33. (1) Съдът постановява актовете си в тайно съвещание.

(2) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието.

(3) Съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите. Председателят на състава се изказва и гласува последен.

(4) Съдът се произнася с обикновено мнозинство, като членовете на състава имат равен глас.

(5) Всеки член от състава има право да заяви особено мнение, което трябва да мотивира. Когато докладчикът е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава.

(6) В съдебното заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се вписват в протокола.

Съдържание на актовете

Чл. 34. Всеки акт на съда трябва да съдържа: данни за времето и мястото на издаването му; наименованието на съда, който го издава; номера на делото, по което се издава; имената на членовете на състава, на прокурора и на съдебния секретар; мотиви; диспозитив и подписите на членовете на състава.

Раздел II.

Подсъдност

Наказателни дела, подсъдни на районния съд и на окръжния съд като първа инстанция

Чл. 35. (1) На районния съд са подсъдни всички наказателни дела освен подсъдните на окръжния съд.

(2) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по чл. 95 - 110, 115, 116, 118, 119, 123, 124, чл. 131, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 142, чл. 149, ал. 5, чл. 152, ал. 4, чл. 196а, 199, 203, чл. 206, ал. 4, чл. 212, ал. 5, чл. 213а, ал. 3 и 4, чл. 214, ал. 2, чл. 219, 224, 225б, 225в, 242, 243 - 246, 248 - 250, 252 - 260, 278 - 278в, 282 - 283б, 287а, 301 - 307а, 319а - 319е, 321, 321а, чл. 330, ал. 2 и 3, чл. 333, 334, 340 - 342, чл. 343, ал. 1, буква "в", ал. 3, буква "б" и ал. 4, чл. 349, ал. 2 и 3, чл. 350, ал. 2, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, чл. 354в, ал. 2 - 4, чл. 356е - 356и, чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419 от Наказателния кодекс.

(3) На Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет.

(4) Когато наказателната отговорност се смекчава поради последващи обстоятелства, това не се взема предвид при определяне на подсъдността.

Подсъдност по местоизвършване на престъплението

Чл. 36. (1) Делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението.

(2) Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.

(3) Когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство.

Подсъдност при престъпления, извършени в чужбина

Чл. 37. (1) Делата за престъпления, извършени в чужбина, са подсъдни:

1. на съда по местоживеене на лицето, ако е български гражданин, а ако няма местоживеене в страната - на съда, в района на който е завършено досъдебното производство;

2. на софийските съдилища, ако лицето е чужденец.

(2) Когато престъплението е извършено на български кораб или самолет извън пределите на страната, делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира пристанището или летището, към което се числи корабът или самолетът.

(3) Делата за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в Министерството на вътрешните работи, които участват в международни военни или полицейски мисии в чужбина, са подсъдни на Софийския военен съд.

Подсъдност при няколко престъпления, извършени от едно и също лице

Чл. 38. Когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, подсъдни на различни по степен съдилища, делото за всички престъпления е подсъдно на по-горния съд, а когато съдилищата са от еднаква степен - на съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление.

Подсъдност при определяне на общо наказание по няколко присъди

Чл. 39. (1) Когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила.

(2) Когато по една или повече от присъдите подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66 от Наказателния кодекс, съдът, който определя общото наказание, решава и въпроса за изтърпяването му.

(3) В случаите на ал. 1 и 2 съдът определя и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.

Подсъдност при съучастие

Чл. 40. Когато няколко лица са обвинени, че са извършили в съучастие едно или няколко престъпления и един от съучастниците подлежи на съдене от по-горен съд, делото е подсъдно на по-горния съд.

Подсъдност при връзка между дела

Чл. 41. (1) Когато две или повече дела за различни престъпления срещу различни лица имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага това.

(2) Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, обединеното дело се разглежда от него, а когато делата са подсъдни на съдилища от еднаква степен - от съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление.

(3) Съдът може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същ подсъдим, когато по никое от тях не е започнало съдебното следствие. Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, делото се разглежда от него.

Определяне на подсъдността и изпращане наказателното дело на компетентния орган

Чл. 42. (1) Съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението.

(2) Когато съдът намери, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд, а когато намери, че делото е подсъдно на по-горен или на военен съд - прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор.

(3) Когато съдът намери, че делото не следва да се разглежда от съд, а от друг орган, прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния орган.

Разглеждане на наказателни дела от друг, еднакъв по степен съд

Чл. 43. Върховният касационен съд може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато:

1. много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд;

2. подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно;

3. съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав.

Спорове за подсъдност

Чл. 44. (1) Спорове за подсъдност между съдилищата се решават от Върховния касационен съд.

(2) Докато трае спорът за подсъдност, органите, при които делото е висящо, извършват само действията, нетърпящи отлагане.

Подсъдност пред въззивната и касационната инстанция

Чл. 45. (1) Наказателните дела, решени от районния съд, се разглеждат от окръжния съд като въззивна инстанция, а решените от окръжния съд като първа инстанция - от апелативния съд като въззивна инстанция.

(2) Наказателните дела се разглеждат по касационен ред от Върховния касационен съд.

Глава пета.

ПРОКУРОР

Функции на прокурора в наказателното производство

Чл. 46. (1) Прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер.

(2) В изпълнение на задачите по ал. 1 прокурорът:

1. ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор;

2. може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия;

3. участва в съдебното производство като държавен обвинител;

4. взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки.

(3) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отмени или измени постановленията на непосредствено подчинените му прокурори. Неговите писмени указания са задължителни за тях. В тези случаи той може и сам да извърши необходимите действия по разследването и други процесуални действия.

(4) Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Основания и ред за отвеждане на прокурора

Чл. 47. (1) Заинтересованите лица могат да поискат отвод на прокурора в случаите на чл. 29, ал. 1, т. 1, 4 - 8 и ал. 2.

(2) В случаите по ал. 1 прокурорът е длъжен сам да си направи отвод.

(3) Отводът и самоотводът трябва да бъдат мотивирани.

(4) По основателността на отвода и самоотвода в досъдебното производство се произнася прокурор от по-горестоящата прокуратура, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото.

Встъпване на прокурора в производството по дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия

Чл. 48. (1) Когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на пострадалия, във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 4, т. 3 - 5, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с прокурора като частен обвинител.

(2) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.

Образуване на наказателното производство от прокурора за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия

Чл. 49. (1) В изключителни случаи, когато пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението, прокурорът може служебно да образува наказателно производство, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 и не са налице някои от пречките за образуване на наказателното производство, посочени в чл. 24, ал. 1, т. 1 - 8, 10 и 11.

(2) Образуваното наказателно производство се движи по общия ред и не може да се прекрати на основанията, посочени в чл. 24, ал. 4.

(3) Пострадалият може да участва в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец.

(4) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.

Продължаване на производството за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия

Чл. 50. Когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство не се прекратява, ако прокурорът намери, че са налице основанията по чл. 49.

Предявяване на граждански иск от прокурора

Чл. 51. Когато пострадалият поради непълнолетие или физически или психически недостатъци не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да предяви граждански иск в негова полза.

Глава шеста.

РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ

Разследващи органи

Чл. 52. (1) Разследващи органи са следователите и дознателите.

(2) Дознатели са служителите на Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност "дознател".

(3) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор.

Основания и ред за отвеждане на разследващите органи

Чл. 53. (1) Разпоредбите на чл. 47, ал. 1 - 3 се прилагат съответно и за разследващите органи.

(2) По основателността на отвода и самоотвода се произнася прокурорът.

(3) До решаването на отвода органът, срещу който е предявен, извършва само онези действия, които не търпят отлагане.

Глава седма.

ОБВИНЯЕМ

Раздел I.

Общи положения

Лице, което има качество на обвиняем

Чл. 54. Обвиняем е лицето, което е привлечено в това качество при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Права на обвиняемия

Чл. 55. (1) Обвиняемият има следните права: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право.

(2) Подсъдимият има право и на последна дума.

Раздел II.

Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда

Мярка за неотклонение

Чл. 56. (1) Спрямо обвиняемия по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението, и е налице основание по чл. 57.

(2) Когато обвинението се повдига при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и 3, мярка за неотклонение се взема след издирването на обвиняемия.

(3) При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.

Цел на мерките за неотклонение

Чл. 57. Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

Видове мерки за неотклонение

Чл. 58. Мерките за неотклонение са:

1. подписка;

2. гаранция;

3. домашен арест;

4. задържане под стража.

Акт за определяне на мярката за неотклонение

Чл. 59. (1) В акта, с който се определя мярката за неотклонение, се посочват: времето и мястото на издаването му; органът, който го издава; делото, по което се издава; трите имена на обвиняемия; престъплението, за което е привлечен като обвиняем, и мотивите за определената мярка.

(2) Актът се предявява на обвиняемия, който се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес.

Подписка

Чл. 60. Подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.

Гаранция

Чл. 61. (1) Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа.

(2) При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия.

(3) Гаранцията, взета от органи на досъдебното производство, може да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд в срока за представянето й. Съдът разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно.

(4) Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице. При първоначално вземане на мярка за неотклонение гаранция или при изменение на мярката за неотклонение от подписка в гаранция съответният орган определя срок за представянето й, който не може да бъде по-малък от три дни и по-голям от петнадесет дни.

(5) Когато гаранцията не бъде представена в определения срок, съдът може да вземе на подсъдимия по-тежка мярка за неотклонение, а в досъдебното производство прокурорът може да направи искане по чл. 62, ал. 2 или чл. 64, ал. 1.

(6) При изменение на мярката за неотклонение от по-тежка в гаранция обвиняемият се освобождава след внасянето й.

(7) Оттегляне на гаранцията не се допуска.

(8) Гаранцията се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието.

Домашен арест

Чл. 62. (1) Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган.

(2) Мярката за неотклонение домашен арест в досъдебното производство се взема и контролира от съда по реда на чл. 64 и 65.

Задържане под стража

Чл. 63. (1) Мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

(2) Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато:

1. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив;

2. лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс;

3. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

(3) Когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по-лека или се отменя.

(4) Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от една година, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от две години, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.

(5) След изтичането на сроковете по ал. 4 задържаният се освобождава незабавно по разпореждане на прокурора.

(6) Когато в досъдебното производство се установи, че са налице основанията по ал. 3, прокурорът по свой почин изменя мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека или я отменя.

(7) За задържането под стража незабавно се уведомява:

1. семейството на обвиняемия;

2. работодателят на обвиняемия, освен ако обвиняемият заяви, че не желае това;

3. Министерството на външните работи, когато задържаният е чужд гражданин.

(8) Децата на задържания, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват незабавно чрез съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или интернат.

Вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство

Чл. 64. (1) Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора.

(2) Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда.

(3) Съдът незабавно разглежда делото еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник.

(4) Съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража, когато са налице основанията по чл. 63, ал. 1, а ако не са налице тези основания, може да не вземе мярка за неотклонение или да вземе по-лека.

(5) Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест.

(6) Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.

(7) Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителна причина не е пречка за разглеждане на делото.

(8) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.

(9) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.

Съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство

Чл. 65. (1) Обвиняемият или неговият защитник може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража.

(2) Искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда.

(3) Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.

(4) Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, и се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест.

(5) Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на обвиняемия.

(6) Когато искането е направено от обвиняемия или неговия защитник и с определението по ал. 4 се потвърждава мярката за неотклонение, съдът може да определи срок, в който ново искане на същите лица е недопустимо. Този срок не може да бъде повече от два месеца от влизане в сила на определението и не се прилага, когато искането се основава на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.

(7) Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.

(8) Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, когато заяви, че не желае да се яви или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.

(9) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.

(10) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.

(11) Алинеи 1 - 10 се прилагат съответно и в случаите, когато обвиняемият е задържан поради невнасяне на определената от съда гаранция.

Последици от неизпълнение на задълженията, свързани с мерките за неотклонение

Чл. 66. (1) Когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка по реда, предвиден в този кодекс.

(2) Ако мярката за неотклонение е гаранция, парите или ценните книжа се отнемат в полза на държавата. В тези случаи може да бъде определена и гаранция в по-голям размер.

Забрана за доближаване до пострадалия

Чл. 67. (1) По предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия да доближава непосредствено пострадалия.

(2) Съдът разглежда незабавно предложението или молбата в открито заседание с изслушване на прокурора, обвиняемия и пострадалия. Определението на съда е окончателно.

(3) Забраната отпада след приключване на делото с влязла в сила присъда или когато производството бъде прекратено на друго основание.

(4) Пострадалият по всяко време може да поиска от съда отмяна на забраната. Съдът се произнася по реда на ал. 2.

Забрана за напускане на пределите на Република България

Чл. 68. (1) В досъдебното производство, когато обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, прокурорът може да забрани на обвиняемия да напуска пределите на Република България, освен с негово разрешение. За наложената забрана незабавно се уведомяват граничните контролно-пропускателни пунктове.

(2) Прокурорът се произнася в тридневен срок по искането на обвиняемия или неговия защитник за разрешение по ал. 1.

(3) Отказът на прокурора подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд.

(4) Съдът незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито заседание и се произнася с определение, с което потвърждава отказа на прокурора или разрешава на обвиняемия да напусне пределите на Република България за определен срок. Определението е окончателно.

(5) По реда на ал. 4 по искане на обвиняемия или неговия защитник съдът може да отмени забраната по ал. 1, ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната.

(6) В съдебното производство правомощията по ал. 1 и 5 се осъществяват от съда, който разглежда делото. Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.

Отстраняване на обвиняемия от длъжност

Чл. 69. (1) Когато обвиняемият е привлечен за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата му, и има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност.

(2) В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд се произнася по искане на прокурора еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник.

(3) Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.

(4) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.

(5) Когато отпадне нуждата от взетата мярка, в досъдебното производство отстраняването от длъжност се отменя от прокурора или по искане на обвиняемия или неговия защитник от съда по реда на ал. 1 и 2.

(6) В съдебното производство правомощията по ал. 1 се осъществяват от съда, който разглежда делото.

Настаняване за изследване в психиатрично заведение

Чл. 70. (1) В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд в състав от един съдия и двама съдебни заседатели по искане на прокурора, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото, по искане на страните или по свой почин може да настани обвиняемия за изследване в психиатрично заведение за срок до тридесет дни.

(2) Съдът незабавно се произнася с определение в открито заседание, в което изслушва вещо лице - психиатър, и лицето, чието настаняване се иска. Участието на прокурор и защитник е задължително.

(3) Определението, постановено в досъдебното производство, подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.

(4) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.

(5) Ако срокът за изследване, определен от съда, се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен еднократно с не повече от тридесет дни по реда на ал. 1 - 4.

(6) Времето, през което лицето е било настанено в психиатрично заведение, се зачита като задържане под стража.

Принудително довеждане

Чл. 71. (1) Когато не се яви на разпит без уважителни причини, обвиняемият се довежда принудително, ако явяването му е задължително или съответният орган намери, че то е необходимо.

(2) Обвиняемият може да бъде доведен принудително без предварително призоваване, когато се е укрил или няма постоянно местоживеене.

(3) Принудителното довеждане се извършва през деня, освен ако не търпи отлагане.

(4) Принудителното довеждане се извършва от службите на Министерството на правосъдието, а в случаите, когато е постановено от дознател като разследващ орган - от службите на Министерството на вътрешните работи.

(5) За принудително довеждане на затворници се прави искане пред администрацията на съответния затвор или поправителен дом.

(6) Военнослужещите се довеждат от съответните военни органи.

(7) Актът за принудително довеждане се предявява на лицето, което трябва да бъде доведено.

Мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата

Чл. 72. (1) По искане на прокурора съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(2) В съдебното производство съдът взема мерките по ал. 1 по искане на прокурора.

Мерки за обезпечаване на гражданския иск

Чл. 73. (1) Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия, че има право да предяви в съдебното производство граждански иск за вредите, причинени от престъплението.

(2) По искане на пострадалия или на неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на бъдещ иск по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) В случаите по чл. 51 мерките по ал. 2 се вземат по искане на прокурора.

(4) В съдебното производство по исканията по ал. 2 и 3 се произнася съдът, който разглежда делото.

Глава осма.

ПОСТРАДАЛ

Раздел I.

Общи положения

Лице, което има качеството на пострадал

Чл. 74. (1) Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

(2) При смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници.

(3) Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство.

Права на пострадалия

Чл. 75. (1) Освен правата, които придобива в съдебното производство като частен обвинител, частен тъжител или граждански ищец, пострадалият има и следните права: да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на наказателното производство, ако изрично е поискал това и е посочил адрес за призоваване в страната; да участва в производството съгласно установеното в този кодекс; да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има повереник.

(2) Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия неговите права и да му осигурят възможност да ги реализира при условията, предвидени в този кодекс.

Раздел II.

Частен обвинител

Лице, което може да участва като частен обвинител

Чл. 76. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Молба за участие като частен обвинител

Чл. 77. (1) Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена.

(2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава.

(3) Молбата се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Функция на частния обвинител

Чл. 78. (1) Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора.

(2) Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.

Права на частния обвинител

Чл. 79. Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.

Раздел III.

Частен тъжител

Лице, което може да участва като частен тъжител

Чл. 80. Пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Тъжба

Чл. 81. (1) Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса.

(2) Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя.

(3) Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

Права на частния тъжител

Чл. 82. (1) Частният тъжител има следните права: да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и да оттегля тъжбата си.

(2) Частният тъжител може да се установи в съдебното производство и като граждански ищец в случаите и по реда, установени в този кодекс.

Съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи

Чл. 83. Пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат.

Раздел IV.

Граждански ищец

Лице, което може да участва като граждански ищец

Чл. 84. (1) Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.

(2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Молба за предявяване на граждански иск

Чл. 85. (1) В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.

(2) Молбата може да бъде устна или писмена.

(3) Гражданският иск се предявява най-късно до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Лица, срещу които може да се предяви граждански иск

Чл. 86. Гражданският иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.

Права на гражданския ищец

Чл. 87. (1) Гражданският ищец има следните права: да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.

(2) Гражданският ищец упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.

Ред за разглеждане на гражданския иск

Чл. 88. (1) Гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс.

(2) Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело.

(3) Когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд.

Глава девета.

ГРАЖДАНСКИ ОТВЕТНИК

Лица, които участват като граждански ответници

Чл. 89. Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия, участват в съдебното производство като граждански ответници.

Права на гражданския ответник

Чл. 90. (1) Гражданският ответник има следните права: да участва в съдебното производство; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.

(2) Гражданският ответник упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за защита срещу предявения против него граждански иск.

Глава десета.

ПРАВНА ПОМОЩ

Раздел I.

Защитник

Лица, които могат да участват като защитници

Чл. 91. (1) Защитник на обвиняемия може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия.

(2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.

(3) Не може да бъде защитник:

1. който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия;

2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем;

3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна;

4. който е участвал в производството в друго процесуално качество;

5. който е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор, или разследващ орган по делото.

Отвеждане на защитника

Чл. 92. Лицата, които не могат да бъдат защитници, са длъжни сами да се отведат. Ако те не направят това, съответният орган ги отстранява от участие в наказателното производство служебно или по искане на заинтересования.

Упълномощаване на защитника

Чл. 93. (1) Защитникът се избира и упълномощава от обвиняемия, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

(2) Пълномощното се изготвя в писмена форма и се подписва от обвиняемия и защитника.

(3) Защитникът може да заверява преписи от даденото му пълномощно и да преупълномощава със съгласието на обвиняемия друго лице за защитник.

(4) Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание, който се подписва и от обвиняемия.

(5) Пълномощното важи за цялото наказателно производство, ако не е уговорено друго.

Задължително участие на защитник

Чл. 94. (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:

1. обвиняемият е непълнолетен;

2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам;

3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание;

4. обвиняемият не владее български език;

5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;

6. когато е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан под стража;

7. производството е пред Върховния касационен съд;

8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;

9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.

(2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник.

(3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат.

(4) Назначеният защитник се отстранява от наказателното производство, ако обвиняемият упълномощи друг защитник.

Отказ на защитника от приетата защита

Чл. 95. Защитникът не може да се откаже от приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай той е длъжен да уведоми своевременно обвиняемия и съответния орган.

Отказ на обвиняемия от защитник и замяна на защитника

Чл. 96. (1) Обвиняемият може във всеки момент на производството да се откаже от защитник, освен в случаите на чл. 94, ал. 1, т. 1 - 3 и 6.

(2) Замяната на един защитник с друг може да стане само по молба или със съгласието на обвиняемия.

Встъпване на защитника в наказателното производство

Чл. 97. (1) Защитникът може да участва в наказателното производство от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем.

(2) Органът на досъдебното производство е длъжен да разясни на обвиняемия, че има право на защитник, и му осигурява възможност незабавно да се свърже с него. Той не може да извършва никакви действия по разследването и други процесуални действия с участието на обвиняемия, докато не изпълни това си задължение.

Задължения на защитника

Чл. 98. (1) Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия, като се ръководи от вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона.

(2) Защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Когато защитникът счита, че основните линии на защитата, предложени от обвиняемия, са несъвместими с неговите задължения, той уведомява своевременно обвиняемия и продължава защитата, ако не бъде отстранен от наказателното производство по предвидения за това ред.

(3) Защитникът не може да отказва правна помощ на обвиняемия по отделни въпроси на обвинението под предлог, че обвиняемият има и друг защитник.

Права на защитника

Чл. 99. (1) Защитникът има следните права: да се среща насаме с обвиняемия; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът има право да участва във всички действия по разследването с участие във обвиняемия, като неявяването му не възпрепятства тяхното извършване.

(2) Участието на защитника не е пречка обвиняемият да упражнява лично правата си по чл. 55.

Раздел II.

Повереник и особен представител

Повереник

Чл. 100. (1) Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник.

(2) Когато частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник представи доказателства, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и интересите на правосъдието изискват това, съдът, който разглежда делото като първа инстанция, му назначава повереник.

(3) Разпоредбите на чл. 91, 92 и 93 се прилагат съответно и за повереника.

Особен представител

Чл. 101. (1) Когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или попечител са противоречиви, съответният орган му назначава особен представител - адвокат.

(2) Особен представител - адвокат, се назначава и на пострадалия, когато той е недееспособен или ограничено дееспособен и интересите му противоречат на интересите на неговия настойник или попечител.

(3) Особеният представител участва в наказателното производство като повереник.

(4) Разпоредбите на чл. 91, ал. 3 и чл. 92 се прилагат съответно и за особения представител.

Част втора.

ДОКАЗВАНЕ

Глава единадесета.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет на доказване

Чл. 102. В наказателното производство подлежат на доказване:

1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;

2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;

3. другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение.

Тежест на доказването

Чл. 103. (1) Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия - върху частния тъжител.

(2) Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.

(3) Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.

Доказателства

Чл. 104. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.

Доказателствени средства

Чл. 105. (1) Доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства.

(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Способи на доказване

Чл. 106. Доказването в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този кодекс.

Събиране и проверка на доказателства

Чл. 107. (1) Органите на досъдебното производство събират доказателствата служебно или по искане на заинтересованите лица.

(2) Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина.

(3) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му.

(4) Не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок.

(5) Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.

Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация или в друг район

Чл. 108. (1) Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация се допускат, когато трябва да бъдат извършени вън от района на органа, който разглежда делото, и извършването им от този орган е свързано с особени затруднения.

(2) Когато е постановена от съд, делегацията се изпълнява от съответния районен съдия, а когато е постановена от орган на досъдебното производство - от съответния орган на досъдебното производство.

(3) Когато намери за необходимо, органът, който разглежда делото, може да извърши отделни действия по ал. 1 и в района на друг орган.

Глава дванадесета.

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Видове веществени доказателства

Чл. 109. Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.

Описване, фотографиране и прилагане на веществени доказателства към делото

Чл. 110. (1) Веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани.

(2) Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят.

(3) Когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предават заедно с него.

(4) Веществени доказателства, които поради размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган.

(5) Парите и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет, или в Българската народна банка.

Пазене на веществените доказателства

Чл. 111. (1) Веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство.

(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.

(3) Отказът на прокурора по ал. 2 може да бъде обжалван от правоимащото лице пред съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася по жалбата в тридневен срок от постъпването й еднолично в закрито заседание с определение, което е окончателно.

(4) Предметите, иззети като веществени доказателства, които подлежат на бързо разваляне и не могат да се върнат на правоимащите, от които са отнети, с разрешение на прокурора се предават на съответните учреждения и юридически лица за ползване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в търговска банка, обслужваща държавния бюджет.

(5) Наркотичните вещества, прекурсорите и растенията, съдържащи наркотични вещества, могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство при условията и по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този случай до приключване на производството се пазят само иззетите представителни проби.

Разпореждане с веществени доказателства

Чл. 112. (1) Освен в случаите, предвидени в чл. 53 от Наказателния кодекс, предметите, иззети като веществени доказателства, се отнемат в полза на държавата, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени.

(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават.

(3) Писмата, книжата или други писмени актове, иззети като веществени доказателства, се оставят към делото или се предават на заинтересованите учреждения, юридически и физически лица.

Спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства

Чл. 113. Когато възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на Гражданския процесуален кодекс, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила.

Глава тринадесета.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

Раздел I.

Общи положения

Видове доказателствени средства

Чл. 114. Доказателствата се установяват чрез гласни, веществени и писмени доказателствени средства.

Раздел II.

Гласни доказателствени средства

Обяснения на обвиняемия

Чл. 115. (1) Обвиняемият дава обясненията си устно и непосредствено пред съответния орган.

(2) Обвиняемият не може да бъде разпитван по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.

(3) Обвиняемият може да дава обяснения във всеки момент на разследването и на съдебното следствие.

(4) Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения.

Доказателствена сила на самопризнанието на обвиняемия

Чл. 116. (1) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия.

(2) Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.

Показания на свидетеля

Чл. 117. Със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина.

Лица, които не могат да бъдат свидетели

Чл. 118. (1) Не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен:

1. обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда;

2. пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник;

3. поемните лица, както и служители на Министерството на вътрешните работи или на военната полиция, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване.

(2) Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

(3) Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.

Лица, които могат да откажат да свидетелстват

Чл. 119. Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват.

Задължения на свидетеля

Чл. 120. (1) Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо.

(2) Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира.

(3) Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до сто лева и се довежда принудително за разпит по реда на чл. 71. Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят.

(4) Свидетел, който извън случаите по чл. 119 и чл. 121 откаже да свидетелства, се наказва с глоба до петстотин лева.

Обстоятелства, по които свидетелят не е длъжен да дава показания

Чл. 121. (1) Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство.

(2) Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник.

Права на свидетеля

Чл. 122. (1) Свидетелят има следните права: да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси.

(2) Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.

Защита на свидетеля

Чл. 123. (1) Прокурорът, съдията-докладчик или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения.

(2) Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез:

1. осигуряване на лична физическа охрана от органите на Министерството на вътрешните работи;

2. запазване в тайна на неговата самоличност.

(3) Лична физическа охрана може да се осигури и по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители.

(4) В акта на съответния орган за осигуряване защита на свидетеля се посочват:

1. органът, който го издава;

2. датата, часът и мястото на издаване;

3. обстоятелствата, които налагат осигуряването на защита;

4. видът на взетата мярка;

5. данните за самоличността на лицето, чиято защита се осигурява;

6. идентификационният номер, който се дава на лицето, чиято самоличност се запазва в тайна;

7. подписите на органа и на лицето.

(5) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях.

(6) Мерките за защита по ал. 2 се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с акт на органа по ал. 1.

(7) За опазване на живота, здравето или имуществото на лицата по ал. 1, които са дали писмено съгласие за това, могат да се използват и специални разузнавателни средства.

(8) В срок до тридесет дни от вземането на мярка по ал. 2 прокурорът или съдията-докладчик може да предложи включването на свидетеля или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, в програмата за защита при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.

Доказателствена сила на показанията на свидетеля с тайна самоличност

Чл. 124. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели, дадени по реда на чл. 141.

Раздел III.

Веществени доказателствени средства

Изготвяне и прилагане към делото на веществени доказателствени средства

Чл. 125. (1) Когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени, както и в други предвидени в този кодекс случаи, се изготвят фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни, планове, схеми, отливки или отпечатъци.

(2) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват и веществените доказателствени средства, изготвени при използването на специални разузнавателни средства, в предвидените от този кодекс случаи.

(3) Материалите по ал. 1 и 2 се прилагат към делото.

Лица, които изготвят веществени доказателствени средства

Чл. 126. (1) Веществените доказателствени средства се изготвят по възможност от лицата, които извършват действията по разследване и съдебните следствени действия.

(2) Когато за това са необходими специални знания и подготовка, назначава се специалист - технически помощник.

(3) Не могат да бъдат специалисти - технически помощници, лицата, посочени в чл. 148, ал. 1.

(4) Специалистът - технически помощник, изпълнява възложената му задача под непосредствен надзор и ръководство на органа, който го е назначил.

(5) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача без уважителни причини специалистът - технически помощник, отговаря по чл. 149, ал. 5 като вещо лице.

Раздел IV.

Писмени доказателствени средства

Видове писмени доказателствени средства

Чл. 127. Писмени доказателствени средства са протоколите за действията по разследване, съдебните следствени и другите процесуални действия, протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства и други документи.

Съставяне на протокол

Чл. 128. За всяко действие по разследване и съдебно следствено действие се съставя протокол на мястото, където то е извършено.

Съдържание на протокола

Чл. 129. (1) В протокола се посочват: датата и мястото на действията по разследване и съдебните следствени действия; времето, когато са започнали и завършили; лицата, които са участвали; направените искания, бележки и възражения; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства.

(2) Протоколът се подписва от органа, извършил действието, както и от други участници в наказателното производство в случаите, предвидени в този кодекс.

Поправки, изменения и допълнения в протокола

Чл. 130. Всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали.

Протоколите като доказателствено средство

Чл. 131. Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.

Протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства

Чл. 132. (1) Изготвянето на веществени доказателствени средства се отразява в протокола за съответното действие или в отделен протокол, който се подписва от органа, извършил действията, и от специалиста - технически помощник.

(2) Изготвянето на веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, се отразява в протокол, подписан от ръководителя на службата, изготвила вещественото доказателствено средство, в който се посочват:

1. времето и мястото на прилагане на специалното разузнавателно средство и изготвянето на съответните веществени доказателствени средства;

2. самоличността на контролираното лице;

3. използваните оперативни способи и технически средства;

4. текстово възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство.

(3) Към протокола по ал. 2 се прилагат: искането за използване на специалното разузнавателно средство, писменото съгласие на лицата по чл. 123, ал. 7, разрешението за използването му и разпореждането на министъра на вътрешните работи или на упълномощен от него заместник-министър по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.

(4) Неразделна част от протокола по ал. 2 са веществените доказателствени средства, които се прилагат към делото.

Снабдяване с документи

Чл. 133. (1) По искане на заинтересованото лице съдът или органът на досъдебното производство му издава удостоверение, по силата на което държавните и общинските органи, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да го снабдят с необходимите документи в рамките на тяхната компетентност.

(2) За неизпълнение на задължението по ал. 1 без уважителни причини на съответното длъжностно лице се налага глоба от сто до хиляда лева.

Документ на чужд език

Чл. 134. Когато е съставен на чужд език, документът се придружава с превод на български език, заверен по надлежния ред, или се назначава преводач.

Хартиен носител на компютърни информационни данни

Чл. 135. Компютърни информационни данни трябва да бъдат записани и върху хартиен носител по реда на чл. 163, ал. 7.

Глава четиринадесета.

СПОСОБИ НА ДОКАЗВАНЕ

Раздел I.

Общи положения

Видове способи на доказване

Чл. 136. (1) Способи на доказване в наказателното производство са разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни средства.

(2) При прилагане на способите по ал. 1 по отношение на адвокати и нотариуси се прилагат разпоредбите на Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Поемни лица

Чл. 137. (1) В досъдебното производство огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица.

(2) Поемните лица се избират от органа, извършващ съответното действие по разследването, между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото.

(3) Поемните лица са длъжни да се явят, след като бъдат поканени, и да останат на разположение, докато са необходими. За неизпълнение на тези задължения поемните лица отговарят като свидетели.

(4) Поемните лица имат следните права: да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направили.

(5) Органът, който извършва съответното действие по разследването, запознава поемните лица с правата им по ал. 4.

Раздел II.

Разпит

Разпит на обвиняемия

Чл. 138. (1) Разпитът на обвиняемия се извършва през деня, освен когато не търпи отлагане.

(2) Преди разпита съответният орган установява самоличността на обвиняемия.

(3) Разпитът на обвиняемия започва със запитване разбира ли обвинението, след което се поканва да изложи, ако желае, във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото.

(4) На обвиняемия могат да се поставят въпроси за допълване на неговите обяснения или за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия.

(5) Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по делото. Те не трябва да подсказват отговори или да подвеждат към определен отговор.

(6) Когато са привлечени няколко обвиняеми, разследващият орган ги разпитва поотделно.

(7) Обвиняемият не може да бъде разпитан по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.

Разпит на свидетел

Чл. 139. (1) Преди разпита се установява самоличността на свидетеля и в какви отношения се намира с обвиняемия и с другите участници в производството. В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 в протокола се вписва идентификационният номер на свидетеля вместо данните за самоличността.

(2) Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства, като му разяснява правото по чл. 121.

(3) Свидетелят дава обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото.

(4) На лицата, посочени в чл. 119, се разяснява правото им да се откажат да свидетелстват.

(5) Свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото.

(6) Разпоредбите на чл. 115, ал. 1 и чл. 138, ал. 4 и 5 се прилагат съответно и при разпита на свидетеля.

(7) Разпит на свидетел извън страната може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция в съответствие с разпоредбите на този кодекс и при условията на международен договор, по който Република България е страна.

Разпит на малолетен и непълнолетен свидетел

Чл. 140. (1) Малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника.

(2) Непълнолетният свидетел се разпитва в присъствието на лицата по ал. 1, ако съответният орган намери това за необходимо.

(3) С разрешение на органа, който извършва разпита, лицата по ал. 1 могат да задават въпроси на свидетеля.

(4) Органът, който извършва разпита, разяснява на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя предупреждения за отговорност.

Разпит на свидетел с тайна самоличност

Чл. 141. (1) Органите на досъдебното производство и съдът разпитват свидетеля с тайна самоличност и вземат всички възможни мерки за запазване в тайна на неговата самоличност, включително когато се провежда разпит на свидетел извън страната чрез видеоконференция или телефонна конференция.

(2) Преписи от протоколите за разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и на неговия защитник, а в съдебното производство - на страните, които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля.

(3) По реда на ал. 1 и 2 се извършва разпит на служител под прикритие, както и на лицата, по отношение на които е взета мярка за защита по чл. 6, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.

Разпит с преводач и тълковник

Чл. 142. (1) Когато обвиняемият или свидетелят не владее български език, назначава се преводач.

(2) Не могат да бъдат преводачи лицата, посочени в чл. 148, ал. 1, т. 1 - 3.

(3) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача преводачът отговаря по чл. 149, ал. 5.

(4) Когато обвиняемият или свидетелят е глух или ням, назначава се тълковник.

(5) Разпоредбите на ал. 2 и 3 се прилагат и за тълковниците.

Очна ставка

Чл. 143. (1) При съществено противоречие между обясненията на обвиняемите или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания може да се направи очна ставка, освен в случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2.

(2) Лицата, между които се прави очна ставка, преди разпита се запитват познават ли се и в какви отношения се намират помежду си.

(3) С разрешение на съответния орган лицата, между които се прави очна ставка, могат да си задават въпроси.

(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат и при съществено противоречие между показанията на свидетелите, освен в случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2.

Раздел III.

Експертиза

Случаи, в които се назначава експертиза

Чл. 144. (1) Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза.

(2) Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно:

1. причината на смъртта;

2. характера на телесната повреда;

3. вменяемостта на обвиняемия;

4. способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях;

5. способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.

Съдържание на акта за назначаване на експертиза

Чл. 145. (1) В акта, с който се назначава експертиза, се посочват: основанията, поради които се налага да се извърши експертизата; обектът и задачата на експертизата; материалите, представени на вещото лице; трите имена, образованието, специалността, научната степен, научното звание и длъжността на вещото лице или наименование на учреждението, в което работи, наименованието на медицинското учреждение, в което ще се правят стационарните наблюдения.

(2) Когато експертизата е назначена на досъдебното производство, в акта по ал. 1 се посочва и срокът за представяне на заключението.

Вземане на образци за сравнително изследване

Чл. 146. (1) Органът, който назначава експертизата, може да изисква от обвиняемия образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин.

(2) Алинея 1 се прилага и спрямо свидетелите, когато е необходимо да се провери дали те са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съответния първоинстанционен съд.

(4) Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, вземането на образците се извършва от лице с медицинска правоспособност под наблюдението на лекар по правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицето.

Лица, на които се възлага експертиза

Чл. 147. Експертизата се възлага на специалисти от съответната област на науката, изкуството или техниката.

Лица, които не могат да бъдат вещи лица

Чл. 148. (1) Не могат да бъдат вещи лица:

1. лицата, спрямо които са налице основанията по чл. 29, ал. 1, т. 1 - 5 и 7 - 8 и ал. 2;

2. свидетелите по делото;

3. лицата, които се намират в служебна или друга зависимост от обвиняемия или неговия защитник, от пострадалия, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник или от техните повереници;

4. лицата, извършили ревизията, материалите от която са послужили като основание за започване на разследването;

5. лицата, които не притежават необходимата професионална правоспособност.

(2) В случаите по ал. 1 вещото лице е длъжно само да си направи отвод.

(3) Заинтересованите лица предявяват отвода пред органа, който е назначил експертизата.

Задължения на вещото лице

Чл. 149. (1) Вещото лице е длъжно да се яви пред съответния орган, когато бъде призовано, и да даде заключение по въпросите на експертизата.

(2) Вещото лице може да откаже да даде заключение само когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение.

(3) Вещото лице представя заключението си в досъдебното производство в срок, определен от органа на досъдебното производство, а в съдебното производство - не по-късно от пет дни преди датата на съдебното заседание.

(4) Вещото лице представя заключението си в съда с преписи за страните.

(5) За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини вещото лице се наказва с глоба до двеста лева. Ако вещото лице посочи уважителни причини за неявяването си, глобата се отменя.

(6) Разпит на вещо лице, което се намира извън страната, може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото.

Права на вещото лице

Чл. 150. (1) Вещото лице има следните права: да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата; да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни действия по разследването, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача; да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.

(2) Когато вещите лица са повече от едно, те имат право да се съвещават, преди да дадат заключението. При единодушие вещите лица могат да възложат на едно от тях да изложи пред съответния орган общото заключение, а когато са на различно мнение - всяко от тях дава отделно заключение.

Проверка на условията, на които трябва да отговаря вещото лице, и връчване на акта за назначаването му

Чл. 151. (1) Органът, който е назначил експертизата, призовава вещите лица, проверява тяхната самоличност, специалност и компетентност, отношенията им с обвиняемия и пострадалия, както и наличността на основание за отвод.

(2) Актът за назначаване на експертизата се връчва на вещото лице, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако даде невярно заключение.

Експертно заключение

Чл. 152. (1) След като извърши необходимите изследвания, вещото лице съставя писмено заключение, в което посочва: името си и на какво основание е извършена експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите, които са били използвани; изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени, и изводите от експертизата.

(2) Заключението се подписва от вещото лице.

(3) Ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, вещото лице е длъжно да ги посочи в заключението си.

Допълнителна и повторна експертиза

Чл. 153. Допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

Доказателствена сила на експертното заключение

Чл. 154. (1) Експертното заключение не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство.

(2) Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира.

Раздел IV.

Оглед

Цел на огледа

Чл. 155. (1) Съдът и органите на досъдебното производство извършват оглед на местности, помещения, предмети и лица с цел да разкрият, непосредствено да изследват и да запазят по реда, установен в този кодекс, следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото.

(2) До извършване на огледа се вземат мерки да не се заличат следите от престъплението.

Извършване на огледа

Чл. 156. (1) Огледът се извършва в присъствието на поемни лица, освен в случаите, когато се провежда в съдебно заседание.

(2) Когато е необходимо, огледът се извършва в присъствието на вещо лице или на специалист - технически помощник.

(3) При извършване на огледа всичко се изследва, както е заварено, а след това се правят и необходимите размествания.

(4) Огледът се извършва през деня, освен когато случаят не търпи отлагане.

Оглед на труп

Чл. 157. (1) Оглед на труп се извършва по възможност на мястото, където той е открит, в присъствието на вещо лице - съдебномедицински експерт, а когато няма такъв - в присъствието на друг лекар.

(2) Погребението на трупа - предмет на огледа, се извършва с разрешение на прокурора.

(3) Изравяне на труп се допуска по нареждане на съда или на прокурора в присъствието на вещо лице - съдебномедицински експерт.

(4) Заравянето на трупа се допуска с разрешение на органа, който е наредил изравянето.

Освидетелстване

Чл. 158. (1) При оглед на лице не се допускат действия, които унижават неговото достойнство или са опасни за здравето му.

(2) Когато се налага освидетелстваното лице да бъде съблечено, поемните лица трябва да бъдат от същия пол. Ако длъжностното лице, което следва да извърши освидетелстването, е от друг пол, същото се извършва от лекар.

(3) Оглед на лице в досъдебното производство се извършва с писменото му съгласие, а без такова съгласие - с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, по искане на прокурора.

(4) В неотложни случаи, ако това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат оглед без предварително разрешение, като протоколът се представя от прокурора за одобрение от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.

Раздел V.

Претърсване и изземване

Задължение за предаване на предмети, книжа, компютърни информационни данни, данни за абоната на компютърно-информационна услуга и данни за трафика

Чл. 159. По искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни, включително за трафика, които могат да имат значение за делото.

Основание и цел на претърсването

Чл. 160. (1) Когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни, които могат да имат значение за делото, се извършва претърсване за откриването и изземването им.

(2) Претърсване може да се извърши и с цел да се издири лице или труп.

Органи, които вземат решение за претърсването и изземването

Чл. 161. (1) В досъдебното производство претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, по искане на прокурора.

(2) В неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат претърсване и изземване и без разрешението по ал. 1, като протоколът за извършеното действие по разследването се представя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.

(3) В съдебното производство претърсване и изземване се извършват по решение на съда, който разглежда делото.

Лица, в присъствието на които се извършват претърсването и изземването

Чл. 162. (1) Претърсването и изземването се извършват в присъствието на поемни лица и на лицето, което използва помещението, или на пълнолетен член на семейството му.

(2) Когато лицето, което използва помещението, или член на семейството му не може да присъства, претърсването и изземването се извършват в присъствието на домоуправителя или на представител на общината или кметството.

(3) Претърсването и изземването в помещение, което се ползва от държавни или общински служби, се извършват в присъствието на представител на службата.

(4) Претърсването и изземването в помещение, което се ползва от юридическо лице, се извършват в присъствието на негов представител. Когато не може да присъства представител на юридическото лице, претърсването и изземването се извършват в присъствието на представител на общината или кметството.

(5) Претърсване и изземване в помещения на чуждестранни представителства на международни организации и в жилища на техни служители, които се ползват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се извършва със съгласието на ръководителя на представителството и в присъствието на прокурор и представител на Министерството на външните работи.

(6) Когато претърсването и изземването са свързани с компютърни информационни системи и програмни продукти, действията се извършват в присъствието на специалист - технически помощник.

Извършване на претърсването и изземването

Чл. 163. (1) Претърсването и изземването се извършват през деня, освен ако не търпят отлагане.

(2) Преди да пристъпи към претърсване и изземване, съответният орган представя разрешението за това и предлага да му се посочат търсените предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни.

(3) Органът, който извършва претърсването, има право да забрани на присъстващите да влизат във връзка с други лица или помежду си, както и да напускат помещението, докато завърши претърсването.

(4) При претърсването и изземването не могат да се извършват действия, които не се налагат от тяхната цел. Помещения и хранилища се отварят принудително само при отказ да бъдат отворени, като се избягват ненужни повреди.

(5) Когато при претърсването и изземването се разкрият обстоятелства от интимния живот на гражданите, вземат се необходимите мерки те да не се разгласяват.

(6) Иззетите предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни, се предявяват на поемните лица и другите присъстващи. Когато е необходимо, те се опаковат и запечатват на мястото на изземването им.

(7) Изземването на компютърни информационни данни се извършва чрез запис върху хартиен носител и друг носител. Когато носителят е хартиен, всяка страница се подписва от лицата по чл. 132, ал. 1. В останалите случаи носителят се запечатва с бележка, в която се посочват: делото, органът, извършил изземването, мястото, датата и имената на всички присъстващи съгласно чл. 132, ал. 1, които се подписват.

(8) Разпечатването на носителя, изготвен по реда на ал. 7, се допуска за нуждите на разследването само с разрешение на прокурора и се извършва в присъствието на поемни лица и специалист - технически помощник. В съдебното производство разпечатването се извършва по решение на съда от специалист - технически помощник.

Обиск

Чл. 164. (1) Претърсване на лице в досъдебното производство без разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, се допуска:

1. при задържане;

2. когато има достатъчно основание да се счита, че лицата, които присъстват при претърсването, са укрили предмети или книжа от значение за делото.

(2) Обискът се извършва от лице от същия пол в присъствието на поемни лица от същия пол.

(3) Протоколът за извършеното действие по разследването се представя за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.

Задържане и изземване на кореспонденция

Чл. 165. (1) Задържането и изземването на кореспонденция се допускат само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.

(2) Задържането и изземването на кореспонденция в досъдебното производство се извършват по искане на прокурора с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието.

(3) Задържането и изземването на кореспонденция в съдебното производство се извършват по решение на съда, който разглежда делото.

(4) Задържането и изземването на кореспонденция се извършва по реда на чл. 162, ал. 1 - 4.

(5) Разпоредбите на ал. 1 - 4 се прилагат и при задържането и изземването на електронна поща.

Раздел VI.

Следствен експеримент

Цел на следствения експеримент

Чл. 166. Съдът и органите на досъдебното производство могат да направят следствен експеримент, за да проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняемия и свидетелите или от друго действие по разследването или съдебно следствено действие.

Условия за допускане на следствен експеримент

Чл. 167. Следственият експеримент се допуска, при условие че не се унижава достойнството на лицата, които участват в него, и не се създава опасност за здравето им.

Ред за извършване на следствения експеримент

Чл. 168. (1) Следственият експеримент се извършва в присъствието на поемни лица, освен ако се прави в съдебно заседание.

(2) Когато е необходимо, при извършването на следствения експеримент присъства вещо лице или специалист - технически помощник.

Раздел VII.

Разпознаване на лица и предмети

Основание и цел на разпознаването

Чл. 169. (1) Разпознаване се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети.

(2) Органите на досъдебното производство, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото, предлагат на обвиняемия или свидетеля да разпознае лица или предмети.

Разпит преди разпознаването

Чл. 170. Непосредствено преди да се извърши разпознаването, обвиняемият и свидетелите се разпитват дали познават лицето или предмета, които предстои да разпознаят; за особеностите, по които могат да ги разпознаят; за обстоятелствата, при които са наблюдавали лицата или предметите; както и за състоянието, в което са се намирали при възприемането на лицето или предмета, подлежащи на разпознаване.

Ред за извършване на разпознаването

Чл. 171. (1) Разпознаването се извършва в присъствието на поемни лица, освен когато се прави в съдебно заседание.

(2) Лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица, сходни с него по външност, като се вземат мерки то да не осъществи предварително пряк контакт с разпознаващия.

(3) По преценка на органа, извършващ разпознаването, то може да се проведе така, че разпознаващото лице да не се срещне непосредствено с разпознаваното лице. Свидетел с тайна самоличност може да участва в разпознаване само като разпознаващо лице.

(4) Когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност.

(5) Предметите се представят за разпознаване заедно с три или повече еднородни предмети.

(6) Когато няколко обвиняеми или свидетели трябва да извършат разпознаване на лица или предмети, те се показват поотделно на всяко от разпознаващите лица, като се вземат мерки разпознаващите лица да не осъществят пряк контакт помежду си. Едновременно разпознаване от няколко лица е недопустимо.

(7) На обвиняемия или свидетеля се предлага да посочи лицето или предмета, до който се отнасят дадените от него обяснения или показания, и да обясни по какво ги е разпознал.

Раздел VIII.

Специални разузнавателни средства

Веществени доказателствени средства, изготвени при използване на специални разузнавателни средства

Чл. 172. (1) Органите на досъдебното производство могат да използват специални разузнавателни средства: технически средства - електронни и механични съоръжения и вещества, които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти, и оперативни способи - наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация, контролирана доставка, доверителна сделка и разследване чрез служител под прикритие.

(2) Специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага при разследването на тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I, II, IV, V, VIII и IX, глава пета, раздели I - VII, глава шеста, раздели II - IV, глава осма, глава девета "а", глава единадесета, раздели I - IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за престъпления по чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 321, чл. 321а, чл. 356к и 393 от особената част на Наказателния кодекс, ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности.

(3) Доставчиците на компютърно-информационни услуги са длъжни да подпомагат съда и органите на досъдебното производство при събирането и записването на компютърни информационни данни чрез прилагане на специални технически средства само когато това се налага за разкриване на престъпления по ал. 2.

(4) Специалните разузнавателни средства - контролирана доставка и доверителна сделка, могат да служат за събиране на веществени доказателства, а служителят под прикритие се разпитва като свидетел.

(5) Материалите по ал. 1 - 4 се прилагат към делото.

Искане за използване на специални разузнавателни средства

Чл. 173. (1) За използване на специални разузнавателни средства по конкретно досъдебно производство се подава писмено мотивирано искане от прокурора, който наблюдава разследването, до съда.

(2) Искането трябва да съдържа:

1. информация за престъплението, за разследването на което се налага използването на специални разузнавателни средства;

2. описание на извършените до момента действия и резултатите от тях;

3. данни за лицата или обектите, спрямо които ще се прилагат специалните разузнавателни средства;

4. оперативните способи, които следва да се приложат;

5. срока на използването.

(3) Когато искането е за разследване чрез служител под прикритие, към него се прилага писмена декларация от служителя, че е запознат със задълженията си и задачите по конкретното разследване.

(4) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за осъществяване на разследването, служител под прикритие може да се използва и по разпореждане на прокурора, наблюдаващ разследването. Дейността на служителя под прикритие се прекратява, ако в срок до 24 часа не бъде дадено разрешение от съответния съд, който се произнася и по съхраняването или унищожаването на събраната информация.

(5) В случаите по чл. 123, ал. 7 към искането се прилага и писменото съгласие на лицето, спрямо което ще се използват специалните разузнавателни средства.

Разрешение за използване на специални разузнавателни средства

Чл. 174. (1) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства се дава предварително от председателя на окръжния съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател.

(2) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на военнослужещите се дава предварително от председателя на съответния военен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател.

(3) Органът по ал. 1 и 2 се произнася незабавно след получаване на искането с писмено мотивирано разпореждане.

(4) При условията и по реда на ал. 1 и 2 разрешение за използване на специални разузнавателни средства може да даде и председателят на съответния апелативен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател, когато органът по ал. 1 и 2 откаже да даде исканото разрешение.

(5) Разпореждането за разследване чрез служител под прикритие трябва да съдържа престъплението, за което се разрешава разследването, данните за самоличността на служителя, данните за самоличността за прикритие и идентификационния номер.

(6) За направените искания и издадените разрешения по ал. 1 и 2 в съответния съд се води специален регистър, който не е публичен.

Ред и срок за прилагане на специални разузнавателни средства за нуждите на наказателното производство

Чл. 175. (1) Специалните разузнавателни средства се прилагат по реда на Закона за специалните разузнавателни средства от съответните служби на Министерството на вътрешните работи.

(2) Министърът на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства от службите по ал. 1 въз основа на разрешението по чл. 174.

(3) Срокът за прилагане на специални разузнавателни средства не може да бъде по-дълъг от два месеца.

(4) В случай на необходимост срокът по ал. 3 може да бъде продължен по реда на чл. 174, но с не повече от четири месеца.

(5) Прилагането на специални разузнавателни средства се преустановява, когато:

1. е постигната предвидената цел;

2. прилагането им не дава резултати;

3. срокът за разрешението е изтекъл.

(6) При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства незабавно се уведомява писмено и мотивирано органът, дал разрешението. В случаите на ал. 5, т. 2 той разпорежда унищожаването на първичния материалeн носител, съдържащ събраната информация.

Изготвяне на веществените доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства

Чл. 176. При използване на специални разузнавателни средства веществените доказателствени средства се изготвят в два екземпляра, като в срок до 24 часа от изготвянето им се предават запечатани съответно на прокурора, поискал разрешението, и на съда, дал разрешението.

Доказателствена сила на данните, получени при използване на специалните разузнавателни средства

Чл. 177. (1) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства, както и само на тях и на показания на свидетели с тайна самоличност.

(2) В наказателното производство не могат да се ползват резултати, получени извън направеното искане по чл. 173, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2.

Глава петнадесета.

ВРЪЧВАНЕ НА ПРИЗОВКИ, СЪОБЩЕНИЯ И КНИЖА. СРОКОВЕ И РАЗНОСКИ

Раздел I.

Връчване на призовки, съобщения и книжа

Органи и лица, чрез които се връчват призовките, съобщенията и книжата

Чл. 178. (1) Връчването на призовки, съобщения и книжа се извършва от служител при съответния съд, орган на досъдебното производство, община или кметство.

(2) Когато връчването не може да стане съгласно ал. 1, то се извършва чрез службите на Министерството на вътрешните работи или службите на Министерството на правосъдието.

(3) Връчването на военнослужещи става чрез съответното поделение или учреждение.

(4) На служители и работници връчването може да стане чрез работодателя или негов служител, натоварен да приема книжа.

(5) Връчването на малолетни става чрез техните законни представители.

(6) На лишените от свобода и на задържаните под стража връчването става чрез съответните учреждения.

(7) На физически и юридически лица, както и на учреждения, които се намират в чужбина, връчването става съгласно договора за правна помощ със съответната държава, а когато няма договор - чрез Министерството на външните работи.

(8) В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса или факса. Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение. Този ред за призоваване не се прилага за обвиняемия.

(9) Присъствието на свидетелите по чл. 141 се осигурява от прокурора.

Съдържание на призовката и на съобщението

Чл. 179. (1) В призовката се посочват: наименованието на учреждението, което я изпраща, номерът на делото и годината на образуването му; името и адресът на призованото лице; качеството, в което то се призовава; мястото, датата и часът, в който се призовава, и последиците от неявяването.

(2) В призовката, която се изпраща на обвиняемия, се вписва правото му да се яви със защитник.

(3) В призовката, която се изпраща на частния тъжител или на лицата, които могат да се установят като частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник, се вписва правото им да се явят с повереник.

(4) В съобщението се посочва процесуалното действие, което е извършено или което лицето следва да извърши.

(5) Призовките и съобщенията се подписват от съответното длъжностно лице.

Връчване на призовките, съобщенията и книжата

Чл. 180. (1) Призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени.

(2) Когато лицето отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде.

(3) Когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за обвиняем, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец и граждански ответник, който отсъства, и е невъзможно връчването им на лицата по ал. 2, те могат да се връчат и на защитника и повереника, ако те се съгласят да ги приемат.

(4) Ако получателят или лицето по ал. 2 и 3 не може или откаже да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва.

(5) На учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата.

(6) Лицето, чрез което става връчването, подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени.

(7) Връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата.

Разписка за връчване

Чл. 181. (1) Длъжностното лице, извършило връчването, връща своевременно разписката, която се прилага по делото.

(2) В разписката се отбелязват датата на връчването, името и длъжността на лицето, което е извършило връчването.

Отговорност за неизпълнение на задълженията по връчването

Чл. 182. (1) Длъжностното лице, което наруши задълженията си по връчването, се наказва с глоба до петстотин лева.

(2) Същото наказание се налага и на лицето по чл. 180, ал. 2, 3 и 5, което не изпълни задълженията си по връчването.

Раздел II.

Срокове

Изчисляване на срокове

Чл. 183. (1) Сроковете се изчисляват в дни, седмици, месеци и години.

(2) Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден.

(3) Срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец. Когато последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден на месеца.

(4) Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

Спазване на срока

Чл. 184. Срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в съответния орган, в пощата, в друг съд, прокуратура или разследващ орган, в учреждението, където лицето изтърпява наказание или е задържано под стража, в поделението, където служи военнослужещият, или в дипломатическото или консулското представителство, когато лицето се намира в чужбина.

Продължаване на срока

Чл. 185. (1) Срокът, определен от съда или от органите на досъдебното производство, може да бъде продължен, ако за това съществуват уважителни причини и молбата е подадена преди изтичането му.

(2) Ако срокът по ал. 1 е пропуснат по уважителни причини, съответният орган може да даде нов срок.

Възстановяване на срока

Чл. 186. (1) Срокът, определен от закона, може да бъде възстановен, ако е бил пропуснат поради уважителни причини.

(2) Молбата за възстановяване на срока се подава до съда или до органа на досъдебното производство в седемдневен срок от деня, в който са престанали да действат причините за пропускане на срока.

(3) Едновременно с подаването на молбата за възстановяване на срока се извършва и действието, срокът за което е пропуснат.

(4) По молба на заинтересованото лице изпълнението на действието, за което е пропуснат срокът, може да бъде спряно.

(5) Молбата за възстановяване на срока се разглежда в седемдневен срок от постъпването й.

(6) Възстановяване на срока от съда се решава в съдебно заседание с призоваване на страните.

Раздел III.

Разноски и възнаграждение

Посрещане на разноските

Чл. 187. (1) Разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, освен в посочените от закона случаи.

(2) По дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия до съда, разноските се внасят предварително от частния тъжител, а ако не са внесени, дава му се седемдневен срок да ги внесе.

(3) По дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия до съда, разноските по направените от подсъдимия доказателствени искания се поемат от бюджета на съда.

Определяне на разноските

Чл. 188. (1) Размерът на разноските се определя от съда или от органа на досъдебното производство.

(2) Възнаграждението на свидетели - работници или служители, се определя от съда.

Решение за разноските

Чл. 189. (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение.

(2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда.

(3) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати.

(4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен.

Възлагане на разноските

Чл. 190. (1) Когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.

(2) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд.

Част трета.

ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО

Глава шестнадесета.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Дела, по които се провежда досъдебно производство

Чл. 191. Досъдебно производство се провежда по дела от общ характер.

Стадии на досъдебното производство

Чл. 192. Досъдебното производство включва разследване и действия на прокурора след приключване на разследването.

Органи на досъдебното производство

Чл. 193. Органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи.

Разпределение на делата в досъдебното производство между разследващите органи

Чл. 194. (1) Разследването се провежда от следователи по дела:

1. за престъпления от общ характер по чл. 95 - 110, чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419 от Наказателния кодекс;

2. за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи;

3. за престъпления, извършени в чужбина.

(2) Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от дознатели.

Район, в който се извършва досъдебното производство

Чл. 195. (1) Досъдебното производство се извършва в района, който съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото.

(2) Досъдебното производство може да се извърши в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на обвиняемия, или където е местоживеенето на повечето обвиняеми или повечето свидетели, когато:

1. привличането като обвиняем е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища;

2. това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването.

(3) Въпросите по ал. 2 се решават от прокурора, в района на който е започнало досъдебното производство. До произнасянето на прокурора се извършват само онези действия по разследването, които не търпят отлагане.

(4) Извън случаите по ал. 2, с разрешение на главния прокурор досъдебното производство може да бъде извършено и в друг район с оглед по-пълно разследване на престъплението.

Ръководство и надзор на прокурора върху разследването

Чл. 196. (1) При упражняване на ръководство и надзор прокурорът може да:

1. контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото;

2. дава указания по разследването;

3. участва при извършването или извършва действия по разследването;

4. отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването;

5. изземва делото от един разследващ орган и го предава на друг;

6. възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;

7. отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на разследващия орган.

(2) Освен правомощията по ал. 1, наблюдаващият прокурор непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок.

Задължителни указания на прокурора

Чл. 197. Писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение.

Разгласяване на материалите по разследването

Чл. 198. (1) Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.

(2) Когато е необходимо, органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс.

Актове на органите на досъдебното производство

Чл. 199. (1) В досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления.

(2) Всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава.

Обжалване на постановленията

Чл. 200. Постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване.

Жалба срещу постановленията

Чл. 201. (1) Жалбата срещу постановленията на органите на досъдебното производство може да бъде устна или писмена. Писмената жалба трябва да бъде подписана от подателя, а за устната жалба се съставя протокол, който се подписва от подателя и от лицето, което я приема.

(2) Жалбата се подава чрез органа, който е издал постановлението, или направо до прокурора, който е компетентен да я разгледа. В първия случая тя се изпраща незабавно на съответния прокурор с писмено становище.

Действие на жалбата и срок за произнасяне по нея

Чл. 202. (1) Жалбата не спира изпълнението на обжалваното постановление, освен ако съответният прокурор постанови друго.

(2) Прокурорът е длъжен да се произнесе по жалбата в тридневен срок от получаването й.

Задължение за осигуряване на законосъобразно и своевременно разследване

Чл. 203. (1) Разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването.

(2) Разследващият органи е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора.

(3) Разследващият орган системно докладва на прокурора за хода на разследването, като обсъжда с него възможните версии и всички други въпроси от значение за законосъобразното и успешно приключване на разследването.

(4) Разследващият орган извършва действия по разследването и други процесуални действия и по времето, когато делото е изпратено в съда във връзка с мярка за процесуална принуда.

Съдействие на обществеността

Чл. 204. Органите на досъдебното производство използват широко съдействието на обществеността за разкриване на престъплението и изясняване на обстоятелствата по делото.

Задължение на гражданите и длъжностните лица за уведомяване

Чл. 205. (1) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.

(2) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението.

(3) В случаите на ал. 1 и 2 органът на досъдебното производство незабавно осъществява правомощията си за образуване на наказателното производство.

Разследване в отсъствие на обвиняем

Чл. 206. Когато няма да попречи за разкриване на обективната истина, разследването може да се проведе в отсъствие на обвиняемия при условията на чл. 269, ал. 3.

Глава седемнадесета.

РАЗСЛЕДВАНЕ

Раздел I.

Образуване на досъдебно производство и провеждане на разследване

Условия за образуване на досъдебно производство

Чл. 207. (1) Досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.

(2) В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи производство от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора и не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 9.

(3) Тъжбата трябва да съдържа данни за подателя и да е подписана от него.

(4) При подаването на тъжбата не се дължи държавна такса.

Законни поводи

Чл. 208. Законни поводи за започване на разследване са:

1. съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление;

2. информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване;

3. лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление;

4. непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.

Съобщение за извършено престъпление

Чл. 209. (1) Съобщението за извършено престъпление трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда. Анонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване.

(2) Съобщенията могат да бъдат устни или писмени. Писмените съобщения могат да бъдат законен повод за започване на разследване само ако са подписани. За устните съобщения се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от органа, който ги приема.

Лично явяване на дееца

Чл. 210. При личното явяване на дееца органът на досъдебното производство установява самоличността му и съставя протокол, в който се излага подробно направеното признание. Протоколът се подписва от явилия се и от органа, пред който е направено признанието.

Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство

Чл. 211. (1) Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.

(2) За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация.

Образуване на досъдебното производство

Чл. 212. (1) Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора.

(2) Досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.

(3) Разследващият орган, извършил действието по ал. 2, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа.

Отказ на прокурора да образува досъдебно производство

Чл. 213. (1) Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението.

(2) По свой почин или по жалба на лицата по ал. 1 прокурор от по-горестоящатата прокуратура може да отмени постановлението по ал. 1 и да разпореди образуването на досъдебно производство и започване на разследване.

Съдържание на акта за образуване на досъдебно производство

Чл. 214. (1) Когато досъдебното производство се образува с постановление на прокурора, в постановлението се посочват: датата и мястото на съставянето му; органът, който го съставя; законният повод и данните, въз основа на които се образува досъдебното производство, и органът, който го е съставил.

(2) Когато досъдебното производство се образува по реда на чл. 212, ал. 2, освен обстоятелствата по чл. 129 в протокола за първото действие по разследването се посочват законният повод и данните за извършеното престъпление.

Действия при неизвестен извършител

Чл. 215. (1) Когато извършителят на престъплението е неизвестен, наред с действията по разследване прокурорът възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи установяването и издирването на извършителя.

(2) В случаите по ал. 1, когато съответните органи на Министерството на вътрешните работи преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъплението, те предават събраните материали на съответния разследващ орган и незабавно уведомяват прокурора.

Разделяне на делото

Чл. 216. (1) Когато по делото се съберат доказателства за участие на повече лица, прокурорът може да отдели материалите за неустановените и неиздирените лица в отделно дело.

(2) Когато по делото се съберат доказателства за няколко престъпления, извършени от едно лице, прокурорът може да отдели материалите за някои от престъпленията в отделно дело.

Обединяване на дела

Чл. 217. (1) Когато две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си, прокурорът може да ги обедини, ако това се налага за разкриване на обективната истина.

(2) Прокурорът може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същи обвиняем.

Съдействие от други органи

Чл. 218. (1) Когато е необходимо, разследващият орган може да поиска от друг разследващ орган да извърши отделни действия по разследването.

(2) Когато разследващият орган поиска, органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да му окажат съдействие при извършване на отделни действия по разследването.

Привличане на обвиняем и предявяване на постановлението

Чл. 219. (1) Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление.

(2) Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора.

(3) В постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за действието по ал. 2 се посочват:

1. датата и мястото на издаването му;

2. органът, който го издава;

3. трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се привлича, и правната му квалификация;

4. доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни разследването;

5. мярката за неотклонение, ако такава се взема;

6. правата му по чл. 55, включително и правото му да откаже да даде обяснения, както и правото му да има защитник по пълномощие или по назначение.

(4) Разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, като им дава възможност да се запознаят с пълното му съдържание, а при нужда дава допълнителни разяснения. Разследващият орган връчва срещу подпис препис от постановлението на обвиняемия.

(5) Когато обвиняемият не е упълномощил защитник и поиска да организира защитата си, разследващият орган отлага предявяването на постановлението за привличане и разпита на обвиняемия за срок до 72 часа с ново призоваване.

(6) Ако обвиняемият отново се яви без защитник, разследващият орган му предявява постановлението за привличане, като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава защитник.

(7) Разследващият орган не може да извършва действия по разследването с участие на обвиняемия, докато не изпълни задълженията си по ал. 1 - 6.

Действия по отношение на лице с имунитет

Чл. 220. (1) Не се привлича като обвиняем лице с имунитет. Наказателното преследване срещу това лице за същото престъпление се възбужда след отпадането на имунитета, ако не са налице други пречки за това.

(2) Когато обвиняемият придобие имунитет, наказателното производство се спира, като се отменят взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда. В този случай производството може да продължи по отношение на останалите обвиняеми, ако това няма да попречи за разкриване на обективната истина.

Разпит на обвиняемия

Чл. 221. След предявяване на постановлението за привличане на обвиняем органът на досъдебното производство незабавно пристъпва към разпит на обвиняемия по реда на чл. 138.

Разпит на обвиняемия пред съдия

Чл. 222. (1) По преценка на органа на досъдебното производство разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, с участието на защитник, ако има такъв. В този случай делото не се предоставя на съдията.

(2) За разпита по ал. 1 съответният орган осигурява явяването на обвиняемия и на неговия защитник.

(3) Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 1 се провежда по правилата на съдебното следствие.

Разпит на свидетеля пред съдия

Чл. 223. (1) Когато съществува опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други причини, които правят невъзможно явяването му в съдебно заседание, а също и когато е необходимо да се закрепят показания на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина, разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието. В този случай делото не се предоставя на съдията.

(2) Органът на досъдебното производство осигурява явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита.

(3) Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 1 се провежда по правилата на съдебното следствие.

(4) Обвиняемият или неговият защитник могат да поискат от органа на досъдебното производство разпит на свидетел по ал. 1. Отказът се отразява в протокол, подписан от съответния орган, обвиняемия и защитника.

Присъствие при извършването на действия по разследването

Чл. 224. Когато разпоредбите на този кодекс не предвиждат присъствието на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалия и неговия повереник при извършването на съответни действия по разследването, органът на досъдебното производство може да им разреши да присъстват, ако това няма да затрудни разследването.

Ново привличане на обвиняемия

Чл. 225. Когато при разследването се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или съществено се изменят фактическите обстоятелства, или се налага да се включат нови престъпления или да се привлекат нови лица, разследващият орган докладва на прокурора и извършва ново привличане на обвиняемия.

Действия преди предявяване на разследването

Чл. 226. (1) Когато намери, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора.

(2) Прокурорът проверява дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно.

(3) Когато прокурорът установи, че при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, или че се налага ново привличане, той сам извършва необходимите действия или указва на разследващия орган да ги извърши.

Предявяване на разследването

Чл. 227. (1) След извършване на действията по чл. 226 разследващият орган предявява разследването.

(2) За предявяването на разследването се призовават обвиняемият и неговият защитник.

(3) За предявяването на разследването се призовава пострадалият и неговият повереник, ако е направил искане за това.

(4) Когато не се яви обвиняемият или неговият защитник, ако участие на защитник е задължително, или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник и поиска да организира защитата си, ново предявяване на разследването се насрочва в срок до 72 часа.

(5) Ако обвиняемият отново се яви без упълномощен от него защитник, разследващият орган му предявява разследването, като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава защитник.

(6) Неявяването на пострадалия или на неговия повереник, когато е редовно призован, не е основание за насрочване на ново предявяване. Разследването не се предявява на пострадалия, ако не е намерен на посочения от него адрес за призоваване в страната.

(7) Преди предявяването разследващият орган разяснява на явилите се лица техните права.

(8) Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.

(9) Прокурорът може да предяви разследването, когато сам е извършил действията по чл. 226, ал. 3. В този случай прокурорът не изготвя заключение.

Запознаване с материалите

Чл. 228. (1) Разследващият орган определя срок за проучване на материалите в зависимост от фактическата и правната сложност на делото, от неговия обем и от други обстоятелства, които могат да имат значение за времетраенето на проучването.

(2) Когато някое от явилите се лица не е в състояние да проучи материалите, разследващият орган е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете.

(3) Когато някой откаже да проучи материалите, отказът и причините за това се отбелязват в протокола за предявяване на разследването.

Искания, бележки и възражения

Чл. 229. (1) След като проучат материалите, съответните лица могат да правят искания, бележки и възражения.

(2) Писмените искания, бележки и възражения се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола за предявяване на разследването.

(3) По исканията, бележките и възраженията по ал. 2 се произнася наблюдаващият прокурор.

Допълнителни действия по разследването

Чл. 230. (1) При извършване на допълнителни действия по разследването могат да присъстват и лицата, по искане на които те са предприети.

(2) След извършване на допълнителните действия разследващият орган повторно предявява разследването.

Заключение на разследващия орган

Чл. 231. След окончателното приключване на разследването разследващият орган съставя заключение.

Обвинително заключение

Чл. 232. (1) Разследващият орган съставя обвинително заключение, когато установи, че извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него е доказано по несъмнен начин.

(2) В обстоятелствената част на обвинителното заключение се посочват накратко: извършеното от обвиняемия престъпление; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; данните за личността на обвиняемия; доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства, и правната квалификация на деянието.

(3) В заключителната част на обвинителното заключение се посочват: прокуратурата, на която се изпраща делото, датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя.

(4) Към обвинителното заключение се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените доказателствени материали; справка за направените разноски и справка за взетите мерки за обезпечение, както и справка за настаняването на децата в случаите по чл. 63, ал. 8.

Заключение за прекратяване или спиране на наказателното производство

Чл. 233. (1) Когато установи, че са налице основанията за това, разследващият орган съставя заключение за прекратяване или спиране на наказателното производство.

(2) В заключението по ал. 1 се посочват: престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем; основанията, поради които наказателното производство трябва да се прекрати или спре; датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя.

Срок за извършване на разследването. Срок за мерките за процесуална принуда

Чл. 234. (1) Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му.

(2) Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал. 1.

(3) По искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, прокурор от по-горестоящата прокуратура може да удължи срока по ал. 1 с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от главния прокурор.

(4) Искането за удължаване на срока се изпраща не по-късно от петнадесет дни преди изтичане на сроковете по ал. 1 и 2. В него се посочват причините, поради които разследването не може да приключи в срок, извършените действия по разследването, както и тези, които трябва да бъдат извършени.

(5) Прокурорът от по-горестоящата прокуратура, съответно главният прокурор, може да определи по-кратък срок от поискания. В този случай продължаването се извършва по реда на ал. 2 и 3.

(6) Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките за процесуална принуда.

(7) Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 - 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.

(8) Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на повече от две години от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от една година - в останалите случаи.

(9) Ако прокурорът не изпълни задължението си по ал. 8, мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд.

(10) Съдът се произнася еднолично в закрито заседание с определение, което подлежи на обжалване в тридневен срок пред въззивния съд.

(11) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.

Изпращане на делото на прокурора

Чл. 235. След като състави заключението, разследващият орган незабавно изпраща делото на прокурора.

Раздел II.

Протоколи за действия по разследването. Звукозаписи и видеозаписи

Представяне и връчване на протоколи за действия по разследването

Чл. 236. (1) Органът на досъдебното производство представя протокола за действията по разследване на лицата, които са взели участие в извършването им, за да се запознаят с него, или по тяхно искане го прочита.

(2) На всяко лице органът на досъдебното производство разяснява правото му да иска поправки, изменения и допълнения на протокола. Направените искания се вписват в протокола.

(3) Когато някое от лицата, участвало в действията по разследване, откаже или няма възможност да подпише протокола, органът на досъдебното производство отбелязва това, като посочва и причините.

(4) Препис от протокола за обиск, претърсване, изземване и освидетелстване се връчва на лицето, спрямо което са извършени тези действия по разследването.

Протокол за разпит

Чл. 237. (1) В протокола за разпит се посочват следните данни за разпитания: трите имена, дата и място на раждане, гражданство, националност, образование, семейно положение, занятие, месторабота и длъжност, местоживеене, съдимост и други, които могат да имат значение за делото. В случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2 данните за самоличността не се вписват в протокола.

(2) Обясненията и показанията се записват в първо лице, по възможност дословно.

(3) Когато е необходимо, въпросите и отговорите се записват отделно.

(4) Разпитаният удостоверява с подписа си, че неговите обяснения или показания са записани правилно. Ако протоколът е написан на няколко страници, разпитаният се подписва на всяка страница.

(5) Разпитаният може, ако поиска, да изложи собственоръчно обясненията или показанията, които е дал устно. В този случай органът на досъдебното производство може да задава допълнителни въпроси.

Звукозапис

Чл. 238. (1) По искане на разпитания или по почин на органа на досъдебното производство може да се изготви звукозапис, за което разпитаният се уведомява до започване на разпита.

(2) Звукозаписът трябва да съдържа сведенията, посочени в чл. 129, ал. 1 и чл. 237.

(3) Звукозапис на част от разпита или повтаряне специално за звукозаписа на част от разпита не се допуска.

(4) След завършване на разпита звукозаписът се възпроизвежда изцяло на разпитания. Допълнителните обяснения и показания също се отразяват в звукозаписа.

(5) Звукозаписът завършва със заявление на разпитания, че той правилно отразява дадените обяснения и показания.

Протокол за разпит при изготвяне на звукозапис

Чл. 239. (1) Органът на досъдебното производство съставя протокол за разпит и когато има звукозапис.

(2) Протоколът съдържа: основните обстоятелства на разпита, решението да се изготви звукозапис; уведомяването на разпитания за звукозаписа; бележки на разпитания във връзка със звукозаписа; възпроизвеждането на звукозаписа пред разпитания и заявлението на органа на досъдебното производство и разпитания за правилността на звукозаписа.

(3) Звукозаписът се прилага към протокола, след като се запечата с бележка, в която се посочват: органът, извършил разпита, делото, името на разпитания и датата на разпита. Бележката се подписва от органа на досъдебното производство и от разпитания.

(4) Разпечатването на звукозаписа за нуждите на разследването се допуска само с разрешение на прокурора и в присъствието на разпитания. При прослушването на звукозаписа присъства и разпитаният.

(5) След прослушването звукозаписът отново се запечатва по реда на ал. 3.

Видеозапис

Чл. 240. Разпоредбите на чл. 237 - 239 се прилагат съответно и при изготвянето на видеозапис.

Звукозапис и видеозапис и при други действия по разследването

Чл. 241. Звукозапис и видеозапис може да се изготвят и при други действия по разследването, като се прилагат разпоредбите на чл. 237 - 239.

Глава осемнадесета.

ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО

Правомощия на прокурора

Чл. 242. (1) След като получи делото, прокурорът прекратява, спира наказателното производство, внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото, или повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това.

(2) Когато при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам.

(3) Прокурорът осъществява правомощията си по ал. 1 и 2 в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от получаване на делото.

Прекратяване на наказателното производство от прокурора

Чл. 243. (1) Прокурорът прекратява наказателното производство:

1. в случаите на чл. 24, ал. 1;

2. когато намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението.

(2) С постановлението прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(3) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.

(4) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

(5) С определението съдът може да:

1. потвърди постановлението;

2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства;

3. отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

(6) Определението по ал. 5 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

(7) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.

(8) Не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние.

(9) Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура.

Спиране на наказателното производство от прокурора

Чл. 244. (1) Прокурорът спира наказателното производство:

1. в случаите на чл. 25 и 26;

2. когато извършителят на престъплението не е разкрит;

3. при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината, освен ако може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция.

(2) Ако в случаите по ал. 1, т. 2 има привлечен обвиняем, наказателното производство спрямо него се прекратява.

(3) При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия, както и на пострадалия или неговите наследници.

(4) При възобновяването на спряно наказателно производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234.

(5) Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно.

(6) Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от шест месеца от постановяването на определението по ал. 5.

(7) В случаите по ал. 1, т. 3 наказателното производство се спира за срок не повече от една година.

Действия по спряно наказателно производство

Чл. 245. (1) Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаването на издирването. Разследващият орган съобщава на прокурора за резултатите от издирването и му предоставя събраните материали.

(2) Прокурорът възобновява спряното наказателно производство след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването.

(3) При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234. Те не включват времето, през което наказателното производство е спряно.

Обвинителен акт

Чл. 246. (1) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо.

(2) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.

(3) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното производство и по кой международен договор; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.

(4) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 63, ал. 8.

Част четвърта.

СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО

Глава деветнадесета.

ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ

Раздел I.

Предаване на съд

Образуване на производството пред първата инстанция

Чл. 247. (1) Производството пред първата инстанция се образува:

1. по обвинителен акт и

2. по тъжба на пострадалия от престъплението - с разпореждане на председателя на съда.

(2) Разпореждането на председателя на съда, с което се отказва образуването на производството по ал. 1, т. 2, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.

(3) Обвинителният акт и тъжбата се представят в съда с толкова преписи, колкото са обвиняемите.

Въпроси, които се обсъждат от съдията-докладчик

Чл. 248. (1) След образуване на делото председателят на съда определя съдия-докладчик.

(2) Съдията-докладчик проверява:

1. подсъдно ли е делото на съда;

2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници;

4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и четвърта, двадесет и пета, двадесет и седма, двадесет и осма и глава двадесет и девета.

Прекратяване на съдебното производство от съдията-докладчик

Чл. 249. (1) Съдията-докладчик прекратява съдебното производство в случаите на чл. 248, ал. 2, т. 1 и 3.

(2) Когато прекратява съдебното производство на основание чл. 248, ал. 2, т. 3, съдията-докладчик връща делото на прокурора за допълнително разследване, като в разпореждането си посочва допуснатите нарушения.

Прекратяване на наказателното производство от съдията-докладчик

Чл. 250. (1) Съдията-докладчик прекратява наказателното производство:

1. в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10;

2. когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление.

(2) Когато прекратява наказателното производство, съдията-докладчик се произнася по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(3) Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство се връчва на прокурора и на обвиняемия, както и на пострадалия, ако е намерен на посочения от него адрес.

(4) Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.

Спиране на наказателното производство от съдията-докладчик

Чл. 251. (1) Съдията-докладчик спира наказателното производство в случаите по чл. 25 и 26.

(2) Съдията-докладчик се произнася относно мярката за неотклонение, забраната за напускане на пределите на Република България и отстраняването на обвиняемия от длъжност.

(3) Съдията-докладчик отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(4) Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

Насрочване на делото

Чл. 252. (1) Когато са налице основанията за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик насрочва делото в двумесечен срок от постъпването му.

(2) Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши съдебното заседание да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок, но не повече от три месеца.

Страни в съдебното производство

Чл. 253. Страни в съдебното производство са:

1. прокурорът;

2. подсъдимият и защитникът;

3. частният тъжител и частният обвинител;

4. гражданският ищец и гражданският ответник.

Раздел II.

Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание

Връчване на подсъдимия препис от обвинителния акт или от тъжбата

Чл. 254. (1) По разпореждане на съдията-докладчик препис от обвинителния акт се връчва на подсъдимия.

(2) Когато съдебното производство е образувано по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчва препис от нея и от разпореждането, с което се дава ход на тъжбата.

(3) Освен в случаите по глави двадесет и четвърта, двадесет и пета и двадесет и осма, в седемдневен срок от връчването на книжата по ал. 1 и 2 подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.

Съобщения за насрочване на съдебното заседание

Чл. 255. (1) За насрочването на съдебното заседание се съобщава на пострадалия или неговите наследници, както и на ощетеното юридическо лице.

(2) Освен в случаите по глави двадесет и четвърта, двадесет и пета и двадесет и осма, в седемдневен срок от връчването на съобщението пострадалият или неговите наследници могат да правят искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, а ощетеното юридическо лице - като граждански ищец.

Подготовка на съдебното заседание

Чл. 256. (1) За подготовката на съдебното заседание съдията-докладчик се произнася относно:

1. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на действия по разследването по делегация;

2. мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление;

3. мярката за обезпечаване на гражданския иск, конфискацията, глобата и отнемането на вещи в полза на държавата;

4. реда, по който следва да се разгледа делото;

5. лицата, които следва да се призоват.

(2) Разпореждането на съдията-докладчик по ал. 1, т. 2 и 3 подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.

(3) По искания относно мярка за неотклонение задържане под стража съдията-докладчик внася делото в открито заседание с участие на прокурора, подсъдимия и неговия защитник. При постановяване на определението съдът обсъжда налице ли са основанията за изменение или отмяна на мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.

(4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.

Задължения на съдията-докладчик

Чл. 257. Съдията-докладчик разпорежда да се призоват за съдебното заседание лицата, посочени в списъка, и взема необходимите мерки, за да осигури на подсъдимия и неговия защитник, на пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения.

Глава двадесета.

СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ

Раздел I.

Общи положения

Неизменност на състава

Чл. 258. (1) Делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание.

(2) Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало.

Непрекъснатост на съдебното заседание

Чл. 259. След изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия членовете от състава на съда не могат преди постановяване на присъдата да разглеждат друго дело.

Запасни съдии и съдебни заседатели

Чл. 260. (1) Когато разглеждането на делото изисква продължително време, може да се привлече запасен съдия или съдебен заседател.

(2) Запасният съдия или съдебен заседател присъства при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание с права на член от състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото.

(3) Когато някой член от състава на съда не може да продължи участието си в разглеждането на делото, запасният го замества с всички права на член от състава и разглеждането на делото продължава.

Мерки за осигуряване възпитателно въздействие на съдебното заседание

Чл. 261. Съдът взема необходимите мерки, за да осигури възпитателно въздействие на съдебното заседание.

Провеждане на съдебно заседание извън помещението на съда

Чл. 262. Когато е необходимо, съдебното заседание или отделни съдебни действия се провеждат извън помещението на съда.

Разглеждане на делото при закрити врати

Чл. 263. (1) Разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2.

(2) Разпоредбата на ал. 1 може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите.

(3) Във всички случаи присъдата се обявява публично.

Лица, които могат да присъстват на съдебно заседание при закрити врати

Чл. 264. (1) На съдебно заседание, провеждано при закрити врати, могат да присъстват лицата, на които председателят разреши това, и по едно лице, посочено от всеки подсъдим.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато има опасност да се разгласи държавна или друга защитена от закон тайна, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2.

Лица, които не могат да присъстват на съдебно заседание

Чл. 265. На съдебно заседание не могат да присъстват:

1. лица, които не са навършили осемнадесетгодишна възраст, ако не са страни по делото или свидетели;

2. въоръжени лица, освен охраната.

Функция на председателя на състава

Чл. 266. (1) Председателят на състава ръководи съдебното заседание така, че да се осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и точно спазване на закона.

(2) Председателят на състава поддържа реда в съдебната зала, като за груби нарушения може да налага глоба до петстотин лева на всеки присъстващ.

(3) Разпорежданията на председателя са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала.

(4) Разпорежданията на председателя могат да бъдат отменени от състава на съда.

Отстраняване от съдебната зала

Чл. 267. (1) Когато подсъдимият, частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник не спазва реда на съдебното заседание, председателят го предупреждава, че при повторно нарушение ще бъде отстранен от съдебната зала. Ако той продължава да нарушава реда, съдът може да го отстрани от съдебната зала за определено време.

(2) След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят му съобщава действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

(3) Когато прокурорът, защитникът или повереникът и след предупреждението на председателя продължава да нарушава реда в съдебната зала, съдът може да отложи разглеждането на делото, ако не е възможно да бъде заменен по съответния ред с друго лице без вреда за делото. За нарушаването председателят съобщава на съответния орган.

(4) Когато други лица нарушават реда, председателят може да ги отстрани от съдебната зала.

Задължително участие на прокурора

Чл. 268. Участието на прокурора в съдебното заседание по дела от общ характер е задължително.

Присъствие на подсъдимия в съдебното заседание

Чл. 269. (1) По дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.

(2) Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.

(3) Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:

1. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;

2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;

3. се намира извън пределите на Република България и:

а) местоживеенето му не е известно;

б) не може да бъде призован по други причини;

в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.

Произнасяне по мярката за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда в съдебното производство

Чл. 270. (1) Въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство. Ново искане по мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата.

(2) Съдът се произнася с определение в открито заседание, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.

(3) По реда на ал. 1 и 2 съдът се произнася и по исканията относно забраната на подсъдимия за напускане на пределите на Република България и отстраняването на подсъдимия от длъжност.

(4) Определението по ал. 2 и 3 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

Раздел II.

Действия по даване ход на делото в съдебното заседание

Решаване на въпроса за даване ход на делото

Чл. 271. (1) След откриване на съдебното заседание по делото председателят проверява дали са се явили всички призовани лица и ако някои от тях не са се явили - по какви причини.

(2) Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:

1. прокурорът;

2. подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл. 269, ал. 3;

3. защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия.

(3) Ако защитниците са повече от един, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото.

(4) Когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прилага чл. 24, ал. 4, т. 5.

(5) Съдебното заседание не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване в страната.

(6) Съдът се произнася по направените искания за конституиране на нови страни в производството. Определението, с което се отказва допускането на частен обвинител, може да се обжалва по реда на глава двадесет и втора.

(7) Когато частният обвинител или неговият повереник, гражданският ищец или неговият повереник, гражданският ответник или неговият повереник не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини, съдебното заседание се отлага, освен ако изрично е поискано продължаването му.

(8) Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени.

(9) Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва ли да се даде ход на делото.

(10) Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три месеца.

(11) Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба до петстотин лева.

Проверка на самоличността на явилите се лица

Чл. 272. (1) Председателят проверява самоличността на подсъдимия, като го запитва за трите имена, за датата и мястото на раждането, за неговата народност, гражданство, местоживеене, образование, семейно положение и единния му граждански номер, както и дали е осъждан.

(2) При съмнение за самоличността на подсъдимия идентификацията може да се извърши по фотоснимки или по сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето.

(3) След това председателят проверява самоличността и на другите явили се лица, като в случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 това става по начин, недопускащ разкриване на самоличността на свидетеля.

(4) Председателят проверява и връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 254 и 255.

Отстраняване на свидетелите от съдебната зала

Чл. 273. (1) Свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участват в производството като частни обвинители, граждански ищци и граждански ответници.

(2) В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 свидетелите не присъстват в съдебната зала.

Отводи

Чл. 274. (1) Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и съдебния секретар, вещите лица, преводача и тълковника, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели.

(2) След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в този кодекс.

Нови искания

Чл. 275. (1) Страните могат да правят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

(2) Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша страните.

Раздел III.

Съдебно следствие

Ръководство на съдебното следствие

Чл. 276. (1) Съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер или с прочитане на тъжбата от частния тъжител при дела от частен характер.

(2) Когато е предявен граждански иск, той се прочита от гражданския ищец.

(3) Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява.

Разпит на подсъдимия

Чл. 277. (1) Председателят поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението.

(2) Подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие.

(3) На подсъдимия се поставят въпроси най-напред от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия.

(4) Председателят и другите членове на съдебния състав могат да поставят въпроси на подсъдимия след изчерпване на въпросите на страните.

Разпит на подсъдимия в отсъствие на други подсъдими

Чл. 278. (1) Разпит на подсъдимия в отсъствие на други подсъдими се допуска, когато това се налага за разкриване на обективната истина.

(2) След завръщането в съдебната зала на подсъдимия председателят го запознава с обясненията, дадени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

Прочитане обясненията на обвиняемия или подсъдимия

Чл. 279. (1) Обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:

1. лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими;

2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;

3. между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие;

4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо.

(2) Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия.

Разпит на свидетели

Чл. 280. (1) Най-напред се разпитват свидетелите, посочени от обвинението, а след това другите свидетели. Когато е необходимо, съдът може да промени този ред.

(2) На свидетелите се задават въпроси по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4. Страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни.

(3) Разпитаните свидетели не могат да напускат съдебната зала преди приключване на съдебното следствие, освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните. В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 свидетелят остава на разположение на съда в подходящо помещение извън съдебната зала.

(4) След като дадат показанията си, непълнолетните свидетели се отстраняват от съдебната зала, ако съдът не постанови друго.

(5) В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 разпитът на свидетелите се провежда по начин, недопускащ разкриване на самоличността им.

Прочитане на показанията на свидетел

Чл. 281. (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:

1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие;

2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо;

3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация;

4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал;

5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това.

(2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1.

(3) При условията на ал. 1 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв, и му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.

(4) При условията на ал. 1, т. 1 - 5 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4.

(5) Използването на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат показанията на свидетеля.

(6) Когато свидетелят е разпитан по делегация, прочита се протоколът за разпит.

Разпит на вещо лице

Чл. 282. (1) На вещото лице се поставят въпроси, след като се прочете заключението му.

(2) Въпросите се задават по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4.

(3) Разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това.

Прочитане на протоколите и другите документи

Чл. 283. Съдът прочита протоколите за оглед и освидетелстване, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, както и другите документи, приложени към делото, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

Предявяване на веществените доказателства

Чл. 284. Веществените доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо - и на вещото лице или на свидетелите.

Оглед

Чл. 285. Огледът се извършва от целия състав на съда в присъствието на страните, а когато е необходимо - и в присъствието на вещото лице и свидетели.

Приключване на съдебното следствие

Чл. 286. (1) Когато са извършени всички съдебни следствени действия, председателят на съдебния състав запитва страните имат ли искания за извършване на нови съдебни следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

(2) Ако страните не направят искания или направените са неоснователни, председателят обявява съдебното следствие за приключено.

Изменение на обвинението

Чл. 287. (1) Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство, прокурорът повдига ново обвинение, ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.

(2) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или военен съд.

(3) Извън случаите по ал. 2, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение.

(4) Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 279 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигане на новото обвинение.

(5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.

(6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение.

(7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора.

Прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор

Чл. 288. Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато:

1. е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;

2. на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд.

Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание

Чл. 289. (1) Съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 - 10 и ал. 4.

(2) Когато основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда.

(3) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за процесуална принуда, а мярката за обезпечаване на гражданския иск - ако основанието за нейното вземане е отпаднало.

(4) Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.

Спиране на наказателното производство в съдебно заседание

Чл. 290. (1) Съдът спира наказателното производство в случаите на чл. 25 и 26.

(2) Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

Раздел IV.

Съдебни прения

Ред на съдебните прения

Чл. 291. (1) След приключване на съдебното следствие съдът пристъпва към изслушване на съдебните прения.

(2) Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия.

Данни, на които може да става позоваване при съдебни прения

Чл. 292. Страните, които участват в съдебните прения, могат да се позовават само на доказателства, които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда, установен в този кодекс.

Заявление на прокурора, че не поддържа обвинението

Чл. 293. Заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение.

Възобновяване на съдебното следствие

Чл. 294. (1) Страните могат да искат извършването на нови съдебни следствени действия.

(2) Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите съдебни следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения.

Право на реплика

Чл. 295. (1) Всяка страна има право да направи реплика по повод на твърденията и доводите на другите страни.

(2) Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика.

Забрана за ограничаване на съдебните прения по време

Чл. 296. (1) Съдът не може да ограничи по време съдебните прения.

(2) Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото.

Раздел V.

Последна дума на подсъдимия

Осигуряване на подсъдимия на последна дума

Чл. 297. (1) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.

(2) Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението.

(3) При последната дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит.

Забрана за ограничаване на времето за последната дума

Чл. 298. (1) Съдът не може да ограничава времето за последната дума на подсъдимия.

(2) Председателят може да прекъсне подсъдимия само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото.

Възобновяване на съдебното следствие

Чл. 299. Ако при последната дума подсъдимият посочи нови данни, които имат значение по делото, съдът възобновява съдебното следствие и отново изслушва пренията на страните и последната дума на подсъдимия.

Раздел VI.

Постановяване на присъдата

Оттегляне на съда на съвещание

Чл. 300. След като изслуша последната дума на подсъдимия, съдът се оттегля на тайно съвещание, за да постанови присъдата.

Въпроси, които съдът решава при постановяване на присъдата

Чл. 301. (1) При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси:

1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;

2. съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;

3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23 - 25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;

4. налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс;

5. да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи;

6. какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;

7. на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;

8. налице ли са условията по чл. 68 и 69 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;

9. налице ли са условията на чл. 53 от Наказателния кодекс;

10. да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;

11. какво да стане с веществените доказателства;

12. на кого да се възложат разноските по делото.

(2) Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по ал. 1 за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.

(3) Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.

Възобновяване на съдебното следствие

Чл. 302. Когато при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие.

Признаване на подсъдимия за виновен

Чл. 303. (1) Присъдата не може да почива на предположения.

(2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Признаване на подсъдимия за невинен

Чл. 304. Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.

Съдържание на присъдата

Чл. 305. (1) Присъдата се издава в името на народа.

(2) В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на съдебния секретар и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и престъплението, за което е повдигнато обвинението.

(3) В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

(4) В диспозитива се посочват данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301. В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.

(5) В случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 289, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание.

(6) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.

Въпроси, по които съдът може да се произнесе и с определение

Чл. 306. (1) Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно:

1. определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 и прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс;

2. първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;

3. налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и чл. 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;

4. веществените доказателства и разноските по делото.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 - 3 съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения.

(3) Определението по ал. 1, т. 1 - 3 може да се обжалва и протестира по реда на глава двадесет и първа, а по ал. 1, т. 4 - по реда на глава двадесет и втора.

Произнасяне по гражданския иск

Чл. 307. Съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.

Срок за излагане на мотивите на присъдата

Чл. 308. (1) Мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни.

(2) По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от тридесет дни.

Произнасяне по мярката за неотклонение и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията

Чл. 309. (1) След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение.

(2) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала.

(3) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.

(4) Определението по ал. 2 и 3 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

Подписване и обявяване на присъдата

Чл. 310. (1) Присъдата се обявява от председателя незабавно, след като е подписана от всички членове на състава на съда.

(2) Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение.

(3) Особеното мнение се отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива, и се излага в писмена форма в срока по чл. 308.

(4) Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за трансфер на осъдени лица, съдът уведомява осъдения за възможността да поиска да изтърпи наложеното му наказание в държавата, чийто гражданин е.

Раздел VII.

Протокол за съдебното заседание

Съдържание на протокола

Чл. 311. (1) В протокола за съдебното заседание, освен данните по чл. 129, ал. 1, се посочват:

1. неявилите се лица и причините за неявяването;

2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му е връчен препис от обвинителния акт или от тъжбата с разпореждането;

3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица;

4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;

5. прочетените документи и протоколи, както и използваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;

6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;

7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.

(2) Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар.

(3) Съдът може да разпореди изготвянето и на звукозапис и видеозапис на съдебното заседание при спазване разпоредбите на чл. 237 - 239.

Поправки и допълнения в протокола

Чл. 312. (1) Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения.

(2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в закрито заседание.

Глава двадесет и първа.

ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО

Раздел I.

Общи положения

Предмет на въззивната проверка

Чл. 313. Въззивната инстанция проверява правилността на невлязлата в сила присъда.

Предели на въззивната проверка

Чл. 314. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.

(2) Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.

Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция

Чл. 315. Във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в този кодекс ред.

Установяване на нови фактически положения

Чл. 316. Въззивният съд може да установява нови фактически положения.

Прилагане на правилата за първата инстанция

Чл. 317. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за производството пред първата инстанция.

Раздел II.

Образуване на производство пред въззивната инстанция

Право на жалба или протест

Чл. 318. (1) Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните.

(2) Прокурорът подава протест, когато намери, че постановената присъда е неправилна. Той не може да подава протест срещу присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от него искания.

(3) Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките й части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му.

(4) Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси. Те не могат да обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания.

(5) Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.

(6) Жалби могат да подават и защитниците и поверениците.

Срок и ред за подаване на жалбата и протеста

Чл. 319. (1) Жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата.

(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.

Форма и съдържание на жалбата и протеста

Чл. 320. (1) Жалбата и протестът са писмени. В тях се посочват: съдът, до който се подават; от кого се подават и какво искане се прави. В жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.

(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.

(3) До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста.

(4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.

(5) Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.

Съобщение за постъпила жалба или протест

Чл. 321. Съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересованите страни, като им изпраща преписи от тях.

Писмени възражения на страните

Чл. 322. Страните могат да подават писмени възражения срещу подадената жалба или протест до даване ход на делото пред въззивната инстанция.

Връщане на жалбата и протеста

Чл. 323. (1) Съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато:

1. не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 2, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;

2. не са подадени в срока по чл. 319, ал. 1;

3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.

(2) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.

Оттегляне на жалбата и протеста

Чл. 324. (1) Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция.

(2) Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.

Изпращане на делото на въззивната инстанция

Чл. 325. Делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща на въззивната инстанция, след като изтече срокът по чл. 319, ал. 1.

Произнасяне на въззивния съд по оттегляне на жалбата и протеста

Чл. 326. В случаите по чл. 324 въззивният съд се произнася в закрито заседание.

Допускане на доказателства

Чл. 327. (1) Допускането на исканите доказателства се решава в закрито заседание от състава на съда, който ще разгледа делото.

(2) Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия.

(3) Свидетелите и вещите лица, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства.

(4) Нови свидетели и вещи лица се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото.

(5) Страните могат да представят нови писмени и веществени доказателства до даване ход на делото.

Раздел III.

Постановяване на решението

Призоваване

Чл. 328. Страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното производство, се призовават по реда на чл. 178 - 182, освен ако датата за разглеждане на делото им е съобщена от първата инстанция.

Участие на страните в съдебно заседание

Чл. 329. (1) Участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително.

(2) Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.

Действия по даване ход на делото

Чл. 330. След откриване на съдебното заседание съдът изслушва страните за даване ход на делото и се произнася по направените искания, бележки и възражения.

Доклад на съдията-докладчик

Чл. 331. (1) Жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание.

(2) Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик.

(3) В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.

Съдебно следствие

Чл. 332. При провеждане на съдебно следствие съдът може да използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата.

Съдебни прения и последна дума на подсъдимия

Чл. 333. (1) В съдебните прения се излагат съображения по постановената присъда и по съществото на обвинението по реда на чл. 291, ал. 2.

(2) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.

Правомощия на въззивния съд

Чл. 334. Въззивният съд може:

1. да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд;

2. да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда;

3. да измени първоинстанционната присъда;

4. да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 8 и 10 и ал. 4, както и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си по чл. 369, ал. 4;

5. да спре наказателното производство в случаите по чл. 25;

6. да потвърди първоинстанционната присъда.

Отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане

Чл. 335. (1) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато:

1. на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник;

2. се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер.

(2) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото.

(3) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1, т. 2 или да отмени оправдателната присъда по ал. 1 и 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.

Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда

Чл. 336. (1) Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова присъда, когато се налага да:

1. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;

2. осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;

3. оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.

(2) Правомощията по ал. 1, т. 1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.

Изменение на първоинстанционната присъда

Чл. 337. (1) Въззивният съд може да:

1. намали наказанието;

2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление;

3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;

4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс.

(2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да:

1. увеличи наказанието;

2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс.

(3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.

Потвърждаване на присъдата

Чл. 338. Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

Съдържание на решението на въззивната инстанция

Чл. 339. (1) В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста.

(2) Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста.

(3) Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл. 305.

Срок за изготвяне и обявяване на решението

Чл. 340. (1) Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване.

(2) Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.

Глава двадесет и втора.

ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И НА РАЗПОРЕЖДАНИЯТА

Актове, които подлежат на проверка

Чл. 341. (1) Определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното преследване, както и определенията по чл. 306, ал. 1, т. 1 - 3, чл. 431, 436 и чл. 457, ал. 2 се проверяват по реда на глава двадесет и първа.

(2) По реда на тази глава се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в този кодекс.

(3) Всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата.

Срок за подаване на частна жалба и частен протест и на възражения по тях

Чл. 342. (1) Частната жалба и частният протест срещу акт по чл. 341, ал. 2 се подават в седемдневен срок от постановяването му, а когато е постановен в закрито заседание - в седемдневен срок от връчването на преписа.

(2) За постъпилия частен протест се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да направи възражение.

Действие на частната жалба и частния протест

Чл. 343. Частната жалба и частният протест не спират производството по делото и изпълнението на определението, освен ако първата или въззивната инстанция постанови друго.

Отмяна на определението от съда, който го е постановил

Чл. 344. Съдът, който е постановил определението, може сам да го отмени или измени в закрито заседание. В противен случай съдът изпраща на въззивната инстанция делото заедно с постъпилата частна жалба или частен протест.

Ред за разглеждане на частната жалба и частния протест

Чл. 345. (1) Въззивната инстанция разглежда частната жалба и частния протест в закрито заседание в седемдневен срок, а когато намери за необходимо - в съдебно заседание с призоваване на страните, което се насрочва в разумен срок, но не повече от един месец.

(2) Когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба и частния протест.

(3) Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на производството по глава двадесет и първа.

Глава двадесет и трета.

КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО

Предмет на касационното обжалване

Чл. 346. По касационен ред могат да бъдат обжалвани:

1. решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 334, т. 1;

2. новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс;

3. определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, постановени в случаите на нова присъда;

4. решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство.

Предели на касационната проверка

Чл. 347. (1) Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, като се произнася в двумесечен срок.

(2) Касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза.

Касационни основания

Чл. 348. (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред:

1. когато е нарушен законът;

2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;

3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.

(2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.

(3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:

1. е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено;

2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;

3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав;

4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението.

(4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата.

(5) Наказанието е явно несправедливо, когато:

1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс;

2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.

Право на касационна жалба и протест

Чл. 349. (1) Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни.

(2) Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия.

(3) Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси.

Срок и ред за подаване на касационната жалба и протеста

Чл. 350. (1) Жалбата и протестът срещу присъдата на въззивния съд се подават в сроковете по чл. 319, ал. 1.

(2) Жалбата и протестът срещу решението на въззивния съд се подават в петнадесетдневен срок от обявяването му по реда на чл. 340, ал. 2.

(3) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил обжалваната присъда или решение.

(4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.

Съдържание на касационната жалба и протеста

Чл. 351. (1) В касационната жалба и в протеста се посочват: от кого се подава; присъдата, решението и частта, която се обжалва; в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането, което се прави.

(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.

(3) Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях, може да се направи писмено до даване ход на делото.

(4) Жалбата и протестът се връщат от съдия от въззивния съд, чрез който са подадени, когато:

1. не отговарят на изискванията по ал. 1 и 2, ако в дадения от съдия от въззивния съд седемдневен срок пропускът или несъответствието не е отстранено;

2. не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест;

3. не подлежат на разглеждане по касационен ред.

(5) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, който се произнася в закрито заседание.

Оттегляне на касационната жалба и протеста

Чл. 352. (1) Жалбата и протестът могат да се оттеглят от страните, които са ги подали, до даване ход на делото в съдебно заседание.

(2) Защитникът може да оттегли жалбата само със съгласието на осъдения, а повереникът - със съгласието на своя доверител.

Ред за разглеждане на касационната жалба и протеста

Чл. 353. (1) Касационната жалба и протестът се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на страните.

(2) Участието на прокурор е задължително.

(3) Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на страната, когато не е намерена на посочения от нея адрес.

(4) В доклада на съдията-докладчик се излагат обстоятелствата по делото, съдържанието на обжалваната присъда или решение и оплакванията срещу тях.

(5) Съдебно следствие не се провежда.

(6) Страните се изслушват по ред, установен от съда.

Правомощия на касационната инстанция при постановяване на решение

Чл. 354. (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да:

1. остави в сила присъдата или решението;

2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия;

3. измени присъдата или решението;

4. отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.

(2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се:

1. намали наказанието;

2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;

3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;

4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;

5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск.

(3) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане, когато се налага да се:

1. увеличи наказанието;

2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения;

3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.

(4) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване. Това решение не подлежи на обжалване.

Задължителни указания на касационната инстанция и условия, при които може да се утежни положението на подсъдимия

Чл. 355. (1) При новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно:

1. стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;

2. прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения;

3. отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.

(2) Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или на частния обвинител поради искане за утежняване положението на подсъдимия.

(3) Съдът, на когото делото е върнато за ново разглеждане, може да осъди оправдания подсъдим, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или на частния обвинител поради искане за осъждане.

Част пета.

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА

Глава двадесет и четвърта.

БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО

Дела, по които се провежда бързо производство

Чл. 356. (1) Бързо производство се провежда, когато:

1. лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението;

2. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;

3. лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление;

4. очевидец посочи лицето, извършило престъплението.

(2) Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора.

(3) Бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването.

(4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.

(5) Разследващият орган приключва разследването в срок до седем дни от установяване на съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият.

Действия на прокурора

Чл. 357. (1) Наблюдаващият прокурор се произнася в тридневен срок от приключване на разследването, като:

1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1;

2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26;

3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;

4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото;

5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-дълъг от седем дни.

(2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, наблюдаващият прокурор постановява разследването да се извърши по общия ред.

(3) В случаите на ал. 1, т. 5 наблюдаващият прокурор може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не по-късно от седем дни.

Действия на съдията-докладчик

Чл. 358. (1) В случаите по чл. 357, ал. 1, т. 3 съдията-докладчик:

1. прекратява наказателното производство в случаите и по реда на чл. 250;

2. спира наказателното производство в случаите и по реда на чл. 251;

3. прекратява съдебното производство и връща делото на наблюдаващия прокурор, когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила;

4. насрочва делото за разглеждане в седемдневен срок от постъпването му.

(2) В случаите на ал. 1, т. 4 съдията-докладчик разпорежда на наблюдаващия прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да осигури явяването му, както и явяването на свидетелите и вещите лица в съдебно заседание.

(3) В тридневен срок от връчването на преписа от обвинителния акт подсъдимият има право да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.

Разглеждане на делото в първата инстанция

Чл. 359. (1) Когато не са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3, съдът разглежда делото и произнася присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни.

(2) В това производство не се допуска граждански иск.

(3) По тези дела не участва частен обвинител.

Срок за подаване на жалбата и протеста

Чл. 360. В случаите по чл. 359, ал. 1 жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок.

Прилагане на общите правила

Чл. 361. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.

Глава двадесет и пета.

НЕЗАБАВНО ПРОИЗВОДСТВО

Действия на разследващия орган

Чл. 362. (1) Незабавно производство се провежда, когато лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението.

(2) Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора.

(3) Незабавното производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването.

(4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.

(5) Разследващият орган приключва разследването в срок до три дни от установяването на съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият.

Действия на прокурора

Чл. 363. (1) Наблюдаващият прокурор се произнася незабавно, като:

1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1;

2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26;

3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;

4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото;

5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-късно от пет дни.

(2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, прокурорът постановява разследването да се извърши по общия ред.

(3) В случаите на ал. 1, т. 5 прокурорът може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не повече от пет дни.

Внасяне на делото в съда

Чл. 364. В случаите на чл. 363, ал. 1, т. 3 прокурорът незабавно съставя обвинителен акт, връчва го на обвиняемия и внася делото за разглеждане в съда.

Разглеждане на делото в първата инстанция

Чл. 365. (1) Когато не са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3, съдът разглежда делото в деня на постъпването му. Наблюдаващият прокурор осигурява явяването на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица.

(2) Съдът разглежда делото и постановява присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни.

(3) В това производство не се допуска граждански иск.

(4) По тези дела не участва частен обвинител.

Срок за подаване на жалбата и протеста

Чл. 366. В случаите по чл. 365 жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок.

Прилагане на общите правила

Чл. 367. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.

Глава двадесет и шеста.

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДА ПО ИСКАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ

Искане на обвиняемия до съда

Чл. 368. (1) Ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда.

(2) В случаите на ал. 1 обвиняемият подава молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква делото.

Разглеждане на делото

Чл. 369. (1) Съдът се произнася по молбата еднолично в седемдневен срок и когато установи основанията по чл. 368, ал. 1, връща делото на прокурора, като му дава възможност в двумесечен срок да го внесе за разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда.

(2) Ако до изтичане на двумесечния срок прокурорът не осъществи правомощията си по ал. 1 или съдът не одобри споразумението за решаване на делото, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство еднолично в закрито заседание с определение. След постановяване на определението наказателното производство продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на другите престъпления, за които лицето е привлечено като обвиняем.

(3) Когато прокурорът осъществи правомощията си по ал. 1, но на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.

(4) Ако в срока по ал. 3 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство с определение.

(5) Актовете на съда по ал. 2 и 4 са окончателни.

Глава двадесет и седма.

СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ

Решение за предварително изслушване на страните

Чл. 370. (1) Решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия.

(2) Съдът разпорежда предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица.

Въпроси, които се решават при предварителното изслушване на страните

Чл. 371. При предварителното изслушване на страните:

1. подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство;

2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Ред за провеждане на предварително изслушване на страните

Чл. 372. (1) Съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 ще се ползват при постановяване на присъдата.

(2) Съдът назначава на подсъдимия защитник, ако няма такъв.

(3) В случаите по чл. 371, т. 1 съдът с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

(4) В случаите по чл. 371, т. 2, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Последици от предварителното изслушване на страните

Чл. 373. (1) В случаите по чл. 372, ал. 3 при провеждане на съдебното следствие от първата инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения се прочитат по реда на чл. 283.

(2) В случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

(3) В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Прилагане на общите правила

Чл. 374. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.

Глава двадесет и осма.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

Предложение на прокурора за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

Чл. 375. Когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Насрочване на делото за разглеждане

Чл. 376. (1) Когато установи, че са налице условията за разглеждане на делото, съдът го насрочва в едномесечен срок.

(2) Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, който може в седемдневен срок от връчването му да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания.

(3) В това производство не се допуска граждански иск.

(4) По тези дела не участва частен обвинител.

Прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора

Чл. 377. Когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.

Разглеждане на делото от първоинстанционния съд

Чл. 378. (1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото.

(2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства.

(3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.

(4) Съдът постановява решение, с което:

1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание;

2. оправдава обвиняемия;

3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи.

(5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа.

Прилагане разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания

Чл. 379. При решаване на делото се прилагат и разпоредбите на чл. 17 - 21 от Закона за административните нарушения и наказания.

Възобновяване на делото

Чл. 380. (1) Предложението за възобновяване на делото по тази глава се прави от апелативния, съответно военно-апелативния прокурор и се разглежда от апелативния, съответно военно-апелативния съд по реда и в сроковете, определени в Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Когато предложението е основателно, съдът се произнася и по същество, като събира доказателства, ако това е необходимо.

Глава двадесет и девета.

РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО СЪС СПОРАЗУМЕНИЕ

Споразумение за решаване на делото в досъдебното производство

Чл. 381. (1) След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото. Когато обвиняемият не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението.

(2) Споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I и VIII, глава осма, раздел IV, глава единадесета, раздел V, глава дванадесета, глава тринадесета, раздели VI и VII и по глава четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс.

(3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване.

(4) Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

(5) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси:

1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;

2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;

3. какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от Наказателния кодекс;

4. на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане;

5. каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс;

6. какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.

(6) Споразумението се подписва от прокурора и защитника. Обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.

(7) Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.

(8) Ако с едно деяние обвиняемият е извършил няколко престъпления или ако един обвиняем е извършил няколко отделни престъпления, със споразумението се прилагат чл. 23 и 25 от Наказателния кодекс.

Произнасяне по споразумението от съда

Чл. 382. (1) Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото.

(2) Съдът насрочва делото в седемдневен срок от постъпването му и го разглежда еднолично.

(3) В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът и обвиняемият.

(4) Съдът запитва обвиняемия разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.

(5) Съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и защитника. Последен се изслушва обвиняемият.

(6) В съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, което се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия.

(7) Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала.

(8) Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия, направено по реда на ал. 4, няма доказателствена стойност.

(9) Определението на съда е окончателно.

(10) За определението по ал. 7 се съобщава на пострадалия или неговите наследници с указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд.

Последици от решаване на делото със споразумение

Чл. 383. (1) Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

(2) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3.

(3) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 от Наказателния кодекс, отложеното наказание не се изтърпява.

Споразумение за решаване на делото в съдебното производство

Чл. 384. (1) При условията и по реда на тази глава първоинстанционният съд може да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие.

(2) Съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил.

(3) В този случай споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни.

Глава тридесета.

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ

Досъдебно производство

Чл. 385. По делата за престъпления, извършени от непълнолетни, досъдебното производство се провежда от определени разследващи органи със специална подготовка.

Мерки за неотклонение

Чл. 386. (1) Спрямо непълнолетни могат да се вземат следните мерки за неотклонение:

1. надзор на родителите или на попечителя;

2. надзор на администрацията на възпитателното заведение, в което непълнолетният е настанен;

3. надзор на инспектора при детска педагогическа стая или на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;

4. задържане под стража.

(2) Мярката за неотклонение задържане под стража се взема в изключителни случаи.

(3) Предаването на непълнолетни под надзор на лицата и на органите по ал. 1, т. 1 - 3 става срещу подписка, с която те се задължават да упражняват възпитателен надзор върху непълнолетния, да следят за поведението му и да осигурят явяването му пред разследващия орган и съда. При виновно неизпълнение на поетите задължения на тези лица може да се налага глоба до петстотин лева.

(4) В случаите на задържане непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик.

Събиране на данни за личността на непълнолетния

Чл. 387. При разследването и съдебното следствие се събират доказателства за деня, месеца и годината на раждането на непълнолетния, за образованието, за средата и условията, при които е живял, и доказателства дали престъплението не се дължи на влияние на пълнолетни лица.

Участие на педагог или психолог при разпита на непълнолетните

Чл. 388. Когато е необходимо, при разпита на непълнолетния обвиняем участва педагог или психолог, който с разрешение на разследващия орган може да му поставя въпроси. Педагогът или психологът има право да се запознае с протокола за разпит и да направи бележки по точността и пълнотата на записаното в него.

Предявяване на разследването

Чл. 389. (1) За предявяване на разследването задължително се уведомяват и родителите или попечителите на непълнолетния обвиняем.

(2) Родителите или попечителят на непълнолетния обвиняем присъстват на предявяването, ако поискат това.

Състав на съда и препращане на делото на друг съд

Чл. 390. (1) В случаите по чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2 делата срещу непълнолетни като първа инстанция се разглеждат в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, а в случаите по чл. 28, ал. 1, т. 3 - от двама съдии и трима съдебни заседатели.

(2) Съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели.

(3) Когато непълнолетният е военнослужещ, делото се разглежда по реда на глава тридесет и първа.

Съдебно заседание

Чл. 391. (1) Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се води при закрити врати, освен ако съдът намери, че е в обществен интерес делото да се разгледа в публично заседание.

(2) По преценка на съда в съдебното заседание могат да бъдат поканени инспектори при детска педагогическа стая и представители на учебното заведение, в което учи непълнолетният.

Лица, които участват при разглеждането на делата

Чл. 392. (1) При разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители. Те имат право да участват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки и възражения.

(2) Неявяването на родителите или попечителя не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо.

(3) По дела срещу непълнолетни участието на прокурор е задължително.

(4) По тези дела не участва частен обвинител.

Временно отстраняване на непълнолетния от съдебната зала

Чл. 393. Когато е необходимо да се изяснят факти, които могат да повлияят отрицателно върху непълнолетния подсъдим, съдът може да го отстрани временно от съдебната зала, след като изслуша защитата, родителите или попечителя и прокурора.

Разглеждане по общия ред на дела за престъпления, извършени от непълнолетни

Чл. 394. (1) Когато пълнолетният е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено от него, преди да навърши пълнолетие, делото се разглежда по общия ред.

(2) Когато непълнолетният е привлечен като обвиняем за деяние, извършено в съучастие с пълнолетен, делата не се разделят и производството се разглежда по общия ред.

Привеждане на присъдата в изпълнение

Чл. 395. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието спрямо непълнолетния, съдът уведомява съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за организиране на необходимите възпитателни грижи.

(2) Когато съдът определи възпитателна мярка, изпраща препис от присъдата на съответната местна комисия.

(3) Предложението на прокурора или на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по чл. 64, ал. 2 от Наказателния кодекс за замяна на настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка след постановяване на присъдата се разглежда в съдебно заседание с призоваване на непълнолетния и неговия защитник.

Глава тридесет и първа.

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА, ПОДСЪДНИ НА ВОЕННИТЕ СЪДИЛИЩА

Дела, подсъдни на военните съдилища

Чл. 396. (1) На военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от:

1. военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

2. генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства;

3. резервистите при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на активна служба в постоянния резерв;

4. сътрудниците на органите от ведомствата по т. 1 и 2 при или по повод изпълнение на възложените им задачи;

5. гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Министерството на вътрешните работи, в Националната служба за охрана и в Националната разузнавателна служба при или по повод изпълнение на службата им.

(2) На военните съдилища са подсъдни и делата за престъпления, в осъществяването на които са участвали и граждански лица.

Подсъдност пред въззивната и касационната инстанция

Чл. 397. Делата, решени от военните съдилища, се разглеждат като въззивна инстанция от Военно-апелативния съд, а като касационна инстанция - от Върховния касационен съд, който разглежда и предложенията за възобновяване на наказателните дела на военните съдилища.

Спорове за подсъдност

Чл. 398. Спорове за подсъдност между първоинстанционните военни съдилища се решават от Военно-апелативния съд.

Органи на военното досъдебно производство

Чл. 399. (1) Органи на военното досъдебно производство са военният прокурор и военните разследващи органи.

(2) Военни разследващи органи са военните следователи и военните дознатели.

(3) Военните дознатели се определят със заповед на министъра на отбраната.

Правомощия на органите на военната полиция

Чл. 400. Органите на военната полиция имат правомощията на съответните органи на Министерството на вътрешните работи по чл. 196, ал. 1, т. 6, чл. 212, ал. 2, чл. 215, чл. 218, чл. 245, ал. 1 и чл. 356, ал. 1, т. 3.

Мерки за неотклонение

Чл. 401. (1) Спрямо военнослужещите на наборна военна служба или спрямо лице по чл. 396, ал. 1, т. 3 се взема една от следните мерки за неотклонение:

1. поставяне под най-близко наблюдение в частта;

2. задържане под стража в казармено помещение или в общите места за лишаване от свобода.

(2) Спрямо кадровите военнослужещи и гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната се взема една от мерките за неотклонение по чл. 58.

Ред за вземане на мерки за процесуална принуда във военното досъдебно производство

Чл. 402. (1) Мерките за процесуална принуда се вземат по реда на глава седма, раздел II, освен временното отстраняване от длъжност по чл. 403.

(2) Поставянето под най-близко наблюдение в частта се взема от разследващия орган или от съответния военен прокурор.

(3) За задържане под стража на офицери и граждански лица се съобщава незабавно на съответния министър.

Временно отстраняване от длъжност

Чл. 403. (1) Когато спрямо обвиняемия бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, той се отстранява временно от длъжност, докато тези мерки за неотклонение бъдат отменени или заменени с по-леки.

(2) Когато взетата мярка за неотклонение е по-лека от посочените в ал. 1, обвиняемият може да бъде временно отстранен от длъжност с определение на военния съд по мотивирано искане на началника, на военния прокурор или на военния разследващ орган.

Съдействие за изпълнение на взетата мярка за неотклонение

Чл. 404. За взетата мярка за неотклонение разследващият орган или прокурорът уведомява съответния началник, който е длъжен да съдейства за нейното изпълнение.

Разпределение на делата във военното досъдебно производство между разследващите органи

Чл. 405. (1) Разследването се провежда от военни следователи по дела за престъпления:

1. посочени в чл. 194, ал. 1, т. 1;

2. извършени от офицери.

(2) Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от военни дознатели.

(3) За образуваното досъдебно производство незабавно се съобщава на съответния началник.

Приемане на действия по разследване, извършени от невоенен орган

Чл. 406. Военният разследващ орган може да приеме всички или част от действията по разследването на невоенен орган като свои, но е длъжен да привлече обвиняемия и да му предяви незабавно постановлението за привличане, да го разпита и да му предяви разследването.

Оглед и освидетелстване

Чл. 407. Оглед и освидетелстване в района на поделението или обекта се извършват в присъствието на най-близко намиращия се командир или началник или упълномощено от него лице. В този случай за поемни лица се поканват военнослужещи.

Разделяне на дела

Чл. 408. (1) Когато са извършени няколко престъпления и за най-тежкото от тях е направено разследване, а за разследването на по-леките е необходимо продължително време, военният разследващ орган приключва разследването за най-тежкото престъпление и изпраща делото на военния прокурор, като продължава разследването за по-леките престъпления в отделно дело.

(2) Алинея 1 се прилага и когато престъплението е извършено от няколко лица. В този случай делото се разделя, ако това не затруднява разкриването на обективната истина.

Ограничаване на публичността на съдебното заседание

Чл. 409. (1) Съдът може да поиска от защитниците и поверениците, от свидетелите и от други присъстващи в съдебната зала да декларират, че няма да разгласяват обстоятелствата, които ще бъдат изнесени в съдебното заседание, ако те съставляват класифицирана информация.

(2) При разглеждане на дела срещу офицери в съдебната зала не се допускат като слушатели сержанти и войници.

Осигуряване на изпълнението на присъдите

Чл. 410. Изпълнението на присъдите срещу лица от офицерския, сержантския и войнишкия състав, които не са уволнени, се подпомага от съответния командир или началник.

Прилагане на общите правила

Чл. 411. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.

Част шеста.

ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИТЕ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

Глава тридесет и втора.

ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИТЕ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА

Актове на съда, които подлежат на изпълнение

Чл. 412. (1) Присъдите, решенията, определенията и разпорежданията се привеждат в изпълнение след влизането им в сила.

(2) Присъдите, решенията, определенията и разпорежданията влизат в сила от:

1. момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест;

2. момента на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена;

3. изтичане на срока за обжалването им, когато не е подадена жалба или протест.

Задължителна сила на актовете на съда

Чл. 413. (1) Влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани.

(2) Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:

1. извършено ли е деянието;

2. виновен ли е деецът;

3. наказуемо ли е деянието.

(3) Разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма и двадесет и девета.

Решение на съда във връзка с привеждане в изпълнение на присъдите и определенията

Чл. 414. (1) Съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение, се произнася по:

1. всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им;

2. замяната на пробацията с лишаване от свобода и отмяната на прилагането на чл. 66 от Наказателния кодекс;

3. освобождаване от изтърпяване на наказание, наложено за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, когато преди започване на неговото изпълнение частният тъжител е поискал това.

(2) Въпросите, посочени в ал. 1, се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на осъдения, а в случаите по ал. 1, т. 3 - и на тъжителя.

(3) Участието на прокурора е задължително.

Отлагане на изпълнението на наказанията

Чл. 415. Окръжният прокурор или районният прокурор с постановление може да отложи изпълнението на наказанията лишаване от свобода и пробация:

1. при тежко заболяване, което пречи да се изтърпи наказанието - до шест месеца; след изтичане на този срок изпълнението на наказанието може да бъде отлагано за същия срок въз основа на ново медицинско освидетелстване;

2. при бременност на осъдената или раждане - до шест месеца преди и една година след раждането;

3. когато поради особени обстоятелства като пожар, стихийно бедствие, тежка болест, смърт на единствения трудоспособен член от семейството и други незабавното изпълнение на присъдата може да доведе до тежки последици за осъдения или за неговото семейство - до три месеца;

4. спрямо особено необходими специалисти в предприятия, учреждения или организации - до три месеца;

5. за завършване на текуща учебна година или започнатия курс за квалификация - до два месеца.

Действия по привеждане в изпълнение на присъдите и определенията

Чл. 416. (1) Препис от присъдата, с която подсъдимият е оправдан или освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и препис от определението за прекратяване на наказателното производство, се изпраща на съответните органи за връщане на иззетите документи, ценности и други предмети, както и за снемане на полицейската регистрация. Когато е отменена мярка за обезпечаване, препис от присъдата или определението се изпраща на съответните органи.

(2) Препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение.

(3) Когато с присъдата е постановена конфискация на определени вещи или отнемане на вещи на основание чл. 53 от Наказателния кодекс, съдът изпраща препис от присъдата на Агенцията за държавни вземания за изпълнение. За изземването на отнетите и конфискувани вещи Агенцията за държавни вземания уведомява съда в седемдневен срок.

(4) Когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение.

(5) Действията по ал. 1 - 4 се извършват в седемдневен срок от влизане в сила на присъдата.

Приспадане времето на задържането и лишаването от права

Чл. 417. Когато чл. 59 от Наказателния кодекс не е приложен от съда, той се прилага от прокурора с постановление.

Органи, които задържат осъдения

Чл. 418. Задържането на осъдения и отвеждането му до мястото за изпълнение на наказанието се извършва от службите на Министерството на правосъдието.

Глава тридесет и трета.

ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

Актове, които подлежат на проверка

Чл. 419. (1) На проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила присъди и решения. На проверка по реда на тази глава подлежат и определенията по чл. 243, ал. 5, т. 1 и 2, чл. 382, ал. 7, както и определенията и разпорежданията по чл. 341, ал. 1.

(2) Определенията на съда по чл. 369, ал. 5 подлежат на проверка по реда на тази глава на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 - 3, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Лица, които могат да направят искане за възобновяване

Чл. 420. (1) Искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 1 - 3 може да направи окръжният, съответно военният прокурор, а по чл. 422, ал. 1, т. 4 - 6 - главният прокурор.

(2) Осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, може сам да направи искане за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 5.

(3) Искането за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът или Върховният касационен съд постанови друго.

(4) В случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4, когато решението на Европейския съд по правата на човека е в интерес на осъдения, както и в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 6, спирането на изпълнението е задължително.

Срок за искане

Чл. 421. (1) Искането за възобновяване на наказателно дело, завършило с оправдателна присъда или с определение или разпореждане за прекратяване, както и искане, с което се иска да се увеличи наказанието или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, може да се направи не по-късно от шест месеца от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5 и ал. 2 или от разкриването на новите обстоятелства.

(2) Главният прокурор е длъжен да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 в едномесечен срок от узнаването на решението, а по чл. 422, ал. 1, т. 6 - в едноседмичен срок от узнаването за допусната екстрадиция.

(3) Осъденият може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт.

(4) Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на осъдения.

Основание за възобновяване

Чл. 422. (1) Наказателното дело се възобновява, когато:

1. някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението или разпореждането, се окажат неистински;

2. съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или дознател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство;

3. чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото;

4. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото;

5. по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3;

6. е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело - за престъплението, за което екстрадицията е допусната.

(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда - чрез разследване.

Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъдения

Чл. 423. (1) В шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, ако не е знаел за наказателното преследване срещу него, включително и за постановената осъдителна присъда.

(2) Искането не спира изпълнението на присъдата, освен ако съдът постанови друго.

(3) Производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини.

(4) Когато задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда и съдът възобнови наказателното производство, с решението си той се произнася и по мярката за неотклонение.

(5) Когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът го възобновява, без да преценява дали лицето е знаело за наказателното преследване срещу него.

Съд, който разглежда искането

Чл. 424. (1) Искането за възобновяване на наказателното дело се разглежда от Върховния касационен съд.

(2) Искането се подава чрез съответния първоинстанционен съд, който незабавно изпраща препис от него на прокурора, осъдения или оправдания, а делото - на Върховния касационен съд.

(3) Делото се разглежда в открито заседание.

Правомощия на съда

Чл. 425. (1) Когато намери искането за възобновяване за основателно, съдът може да:

1. отмени присъдата, решението, определението или разпореждането и да върне делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;

2. отмени присъдата, решението или определението и да прекрати или да спре наказателното производство, а в случая на чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда;

3. измени присъдата, въззивното решение или новата присъда в случаите, когато основанията за това са в полза на осъдения.

(2) В случаите на чл. 423, ал. 1 производството се възобновява и делото се връща в стадия, когато е започнало задочното производство.

Прилагане правилата за касационното производство

Чл. 426. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство.

Част седма.

ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА

Глава тридесет и четвърта.

ПРИЛАГАНЕ НА ПРИНУДИТЕЛНИ МЕДИЦИНСКИ МЕРКИ. РЕАБИЛИТАЦИЯ

Раздел I.

Прилагане на принудителни медицински мерки

Предложение за прилагане на принудителни медицински мерки

Чл. 427. (1) Предложение за прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 и следващите от Наказателния кодекс прави районният прокурор, а в случаите на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода - окръжният прокурор.

(2) Преди да направи предложението прокурорът назначава експертиза и възлага на разследващ орган да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и представлява ли това лице опасност за обществото.

Съд, който разглежда предложението

Чл. 428. Предложението за прилагане на принудителни медицински мерки се разглежда от районния съд по местоживеенето на лицето, а в случаите на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода - от окръжния съд по местоизтърпяване на наказанието.

Закрито заседание

Чл. 429. (1) След образуване на делото се определя съдия-докладчик.

(2) Съдията-докладчик преценява налице ли са всички условия за разглеждане на делото и насрочва съдебно заседание в тридневен срок от постъпване на предложението.

Съдебно заседание

Чл. 430. (1) За съдебното заседание се призовават чрез прокурора лицето, спрямо което се иска прилагането на принудителни медицински мерки, неговите родители, настойникът или попечителят му и пострадалият.

(2) Участието на прокурор, както и на защитник на лицето, спрямо което се иска прилагането на принудителни медицински мерки, е задължително.

(3) Присъствието на лицето, спрямо което се иска прилагане на принудителни медицински мерки, не е задължително, когато неговото здравословно състояние е пречка за това.

(4) Във всички случаи съдът изслушва заключението на вещо лице-психиатър.

Определение на съда

Чл. 431. (1) Съдът се произнася еднолично с определение.

(2) Определението по ал. 1 може да се обжалва или протестира в седемдневен срок от постановяването му по реда на глава двадесет и първа.

(3) Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.

Продължаване, замяна или прекратяване на принудителните медицински мерки

Чл. 432. (1) След изтичане на шест месеца от настаняването на принудително лечение съдът служебно се произнася за продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение.

(2) Преди изтичане на шестмесечния срок от настаняването на принудително лечение, както и в случаите по чл. 89, буква "а" от Наказателния кодекс, съдът може да замени или да прекрати принудителното лечение по предложение на прокурора.

(3) Съдът се произнася по продължаването, замяната или прекратяването на принудителните медицински мерки в съдебно заседание, след като вземе мнението на съответното лечебно заведение и заключението на вещо лице-психиатър.

Раздел II.

Реабилитация

Съд, който може да постанови реабилитация

Чл. 433. (1) Реабилитация може да постанови съдът, който е постановил присъдата като първа инстанция.

(2) Когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки - съдът, който е постановил последната присъда.

Молба за реабилитация

Чл. 434. (1) Производството за реабилитация започва по писмена молба на осъдения.

(2) Към молбата за реабилитация се прилагат:

1. препис от присъдата, а когато делото е унищожено - препис от бюлетина за съдимост;

2. доказателства, че са налице условията по чл. 87 от Наказателния кодекс.

Разглеждане на молбата

Чл. 435. (1) Молбата за реабилитация се разглежда от съда в съдебно заседание с призоваване на молителя.

(2) Участието на прокурора е задължително.

Определение на съда

Чл. 436. (1) Съдът се произнася с определение.

(2) Срещу определението може да се подава жалба и протест в седемдневен срок от постановяването му, които се разглеждат по реда на глава двадесет и първа.

(3) Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.

(4) Ако молбата не бъде уважена, нова молба може да се подаде не по-рано от една година от постановяване на определението.

Глава тридесет и пета.

ПРОИЗВОДСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА

Раздел I.

Предсрочно освобождаване

Предложение за предсрочно освобождаване

Чл. 437. (1) Предложения за предсрочно освобождаване по чл. 70 и 71 от Наказателния кодекс могат да правят:

1. окръжният прокурор, съответно военният прокурор по местоизпълнение на наказанието;

2. комисията по чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията;

3. председателят на съответния пробационен съвет.

(2) Към предложението се прилагат личното досие на лицето, което се предлага за предсрочно освобождаване, другите писмени материали от значение за правилното решаване на делото и списъкът на лицата, които трябва да бъдат призовани.

(3) Присъствието на осъдения е задължително, освен ако довеждането му е невъзможно по здравословни причини.

Съд, който разглежда предложението

Чл. 438. Предложението по чл. 437, ал. 1 се разглежда от окръжния, съответно военния съд по местоизпълнение на наказанието.

Ред за разглеждане на предложението

Чл. 439. (1) Съдът разглежда предложението еднолично в съдебно заседание.

(2) Участието на прокурора, на председателя на комисията по чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията и на председателя на съответния пробационен съвет е задължително.

(3) Присъствието на осъдения е задължително.

(4) След като завърши събирането и проверката на доказателствата, съдът дава думата на органа, който е направил предложението.

(5) Прокурорът дава заключение, ако предложението не изхожда от него.

(6) Осъденият се изказва последен.

Определение на съда

Чл. 440. (1) Съдът се произнася с мотивирано определение.

(2) Срещу определението на съда прокурорът може да подава протест, който се разглежда по реда на глава двадесет и втора.

Ново предложение

Чл. 441. Ако предложението по чл. 437 не бъде уважено от съда, ново предложение може да се направи не по-рано от три месеца от деня на произнасяне на определението.

Съд, който се произнася по изтърпяване на остатъка от наказанието

Чл. 442. Когато условно предсрочно освободеният извърши ново престъпление в изпитателния срок, въпросите по чл. 70, ал. 7 и 8 от Наказателния кодекс се решават от съда, на който е подсъдно делото за новото престъпление.

Раздел II.

Отмяна на зачитането на работните дни

Предложение за отмяна

Чл. 443. Предложение за отмяна на зачитането на работни дни при лишаване от свобода по чл. 41, ал. 4 от Наказателния кодекс могат да правят:

1. окръжният прокурор по местоизпълнението на наказанието;

2. началникът на затвора.

Разглеждане на предложението

Чл. 444. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието лишаване от свобода в състав от един съдия и двама съдебни заседатели.

(2) Определението на съда може да се обжалва в седемдневен срок от постановяването му по реда на глава двадесет и втора.

(3) Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.

(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се правилата на раздел I от тази глава.

Раздел III.

Замяна на режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с по-тежък

Предложение за замяна

Чл. 445. Предложения за замяна на режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с по-тежък от определения от съда могат да правят:

1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието;

2. началникът на затвора или на поправителния дом;

3. наблюдателната комисия по местоизпълнение на наказанието.

Ред за разглеждане на предложението

Чл. 446. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието в състав от един съдия и двама съдебни заседатели.

(2) Определението на съда може да се обжалва в седемдневен срок от постановяването му по реда на глава двадесет и втора.

(3) Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.

(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се правилата на раздел I от тази глава.

Раздел IV.

Прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода

Основания за прекъсване на изпълнението

Чл. 447. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода може да бъде прекъснато:

1. когато осъдената роди в затвора или поправителния дом - докато детето навърши една година;

2. при изключителни причини от семеен или обществен характер - за не повече от три месеца;

3. при тежко заболяване на осъдения - до оздравяването му;

4. за явяване на изпит в учебно заведение - до десет дни.

Орган, който прекъсва изпълнението

Чл. 448. (1) Изпълнението на наказанието се прекъсва от окръжния прокурор по местоизтърпяването му.

(2) Предложение за прекъсване може да прави и началникът на затвора и на поправителния дом.

Раздел V.

Замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода

Предложение за замяна

Чл. 449. Предложението за замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода може да прави окръжният прокурор по местоизпълнението на наказанието.

Ред за разглеждане на предложението

Чл. 450. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнението на наказанието в състав от двама съдии и трима съдебни заседатели.

(2) Участието на прокурора, на началника на затвора и на осъдения е задължително.

(3) Съдът се произнася с мотивирано определение. Определението, с което се отказва замяна на наказанието, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.

(4) Ако предложението по чл. 449 не бъде уважено, ново предложение може да се направи не по-рано от две години от произнасянето на определението.

Раздел VI.

Замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода

Предложение за замяна

Чл. 451. Предложение за замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода до съда може да прави:

1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието;

2. председателят на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието.

Ред за разглеждане на предложението

Чл. 452. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на пробацията в състав от един съдия и двама съдебни заседатели.

(2) Участието на прокурора, на председателя на пробационния съвет и на осъдения е задължително.

(3) Съдът се произнася с определение, което може да се обжалва и протестира в седемдневен срок от постановяването му по реда на глава двадесет и втора.

(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се разпоредбите на раздел I от тази глава.

Глава тридесет и шеста.

ПРОИЗВОДСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

Раздел I.

Трансфер на осъдени лица

Компетентен орган

Чл. 453. (1) Трансферът на лица, осъдени от съд на Република България, за изтърпяване на наказанието в държавата, чиито граждани са, и трансферът на български граждани, осъдени от чуждестранен съд за изтърпяване на наказанието в Република България, се решава от главния прокурор по споразумение с компетентния орган на другата държава, при наличие на писмено съгласие на осъденото лице.

(2) Решението за трансфера на осъдения може да се вземе и след като изпълнението на наказанието е започнало.

Трансфер без съгласие на лицето

Чл. 454. (1) За трансфер не се изисква съгласието на осъден от чуждестранен съд български гражданин или на осъден от български съд чужд гражданин, когато:

1. присъдата или последващото административно решение на осъдилата държава включва заповед за експулсиране (депортиране) или друг акт, по силата на който лицето след освобождаването му от мястото за лишаване от свобода не може да остане на територията на осъдилата го държава;

2. преди да изтърпи присъдата, осъденото лице е избягало от осъдилата го държава на територията на държавата, чийто гражданин е.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, преди постановяване на решението за трансфер, се взема предвид мнението на осъденото лице.

Определяне на мястото, времето и реда за предаване и приемане на осъдения

Чл. 455. Мястото, времето и редът за предаването и приемането на осъдения се определят по споразумение между главния прокурор и компетентния орган на другата държава.

Искане за задържане

Чл. 456. (1) Когато има сведения, че осъденото от български съд лице се намира на територията на държавата, чийто гражданин е, главният прокурор може да направи искане пред чуждестранните органи за задържане на лицето, за което ще бъде направено искане за приемане изпълнението на присъдата, като уведоми, че спрямо това лице има влязла в сила присъда.

(2) При постъпило искане за задържане на български гражданин от друга държава се прилагат съответно чл. 64 и 68.

Решаване от съда на въпросите във връзка с изпълнение на присъдата

Чл. 457. (1) След като осъденият пристигне в Република България или се установи, че се намира на нейна територия, главният прокурор изпраща присъдата, приета за изпълнение, и приложените към нея материали на Софийския градски съд с предложение за решаване на въпросите, свързани с изпълнението й.

(2) Съдът се произнася по предложението с определение в съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на осъдения.

(3) В определението се посочват номерът и датата на приетата за изпълнение присъда, делото, по което е постановена, текстът от закона на Република България, предвиждащ отговорност за извършеното престъпление, срокът на наложеното от чуждестранния съд наказание лишаване от свобода и се определя първоначалният режим на изтърпяване на наказанието.

(4) Когато по закона на Република България максималният срок на лишаване от свобода за извършеното престъпление е по-малък от определения с присъдата, съдът намалява наложеното наказание до този срок. Когато по закона на Република България за извършеното престъпление не се предвижда лишаване от свобода, съдът определя наказание, което най-пълно съответства на наложеното с присъдата.

(5) Предварителното задържане и изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата, се приспада, а когато наказанията са различни, се взема предвид при определяне срока на наказанието.

(6) Допълнителните наказания, наложени с присъдата, подлежат на изпълнение, ако такива са предвидени в съответния текст от законодателството на Република България и не са изпълнени в държавата, в която е постановена присъдата.

(7) Определението на съда подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.

Изпълнение на решение на чуждестранен съд за отмяна или изменение на присъдата

Чл. 458. (1) Решението за изменение на присъдата, постановено от съда на другата държава след трансфера на осъдения, се приема за изпълнение по реда на чл. 457.

(2) Решението за отмяна на присъдата, постановено от съда на другата държава след трансфера на осъдения, се изпълнява незабавно по нареждане на главния прокурор.

(3) Когато присъдата на чуждестранния съд е отменена и е постановено ново разследване или разглеждане на делото, въпросът за образуване на наказателно производство по отношение на лицето, предадено за изтърпяване на наказанието, се решава от главния прокурор в съответствие със законите на Република България.

Проверка на присъдата

Чл. 459. (1) Присъдата по отношение на лице, предадено или прието по реда на този раздел за изтърпяване на наказанието, подлежи на проверка само от компетентните органи на държавата, в която е постановена.

(2) Когато присъдата по отношение на лице, предадено за изтърпяване на наказанието в друга държава, бъде отменена или изменена, Върховната касационна прокуратура изпраща препис от съдебното решение на компетентния орган на тази държава. Ако е постановено ново разследване или разглеждане на делото, изпращат се и необходимите за това материали.

Прекратяване изпълнението на наказанието при амнистия

Чл. 460. (1) При амнистия в Република България изпълнението на наказанието по приета за изпълнение чуждестранна присъда се прекратява по общия ред.

(2) При амнистия в държавата, в която е постановена приетата за изпълнение присъда, изпълнението на наказанието се прекратява незабавно по нареждане на главния прокурор.

(3) При амнистия в Република България главният прокурор уведомява незабавно компетентния орган на държавата, на която лицето е предадено за изтърпяване на наказанието.

Сила и действие на присъдата

Чл. 461. Присъдата, както и решенията за нейното изменение или отмяна, приети за изпълнение по реда на този раздел, имат сила и действие на присъда и решения, постановени от съд на Република България.

Прилагане разпоредбите на раздела

Чл. 462. Разпоредбите на този раздел се прилагат доколкото с международен договор, в който участва Република България, не е уговорено друго.

Раздел II.

Признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд

Условия за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд

Чл. 463. Влязла в сила присъда, постановена от чуждестранен съд, се признава и изпълнява от органите на Република България в съответствие с чл. 4, ал. 3, когато:

1. деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по българския закон;

2. деецът е наказателноотговорен по българския закон;

3. присъдата е постановена в пълно съответствие с принципите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на протоколите към нея, по които Република България е страна;

4. деецът не е осъден за престъпление, което се счита за политическо или за свързано с политическо престъпление, или за военно престъпление;

5. по отношение на същия деец за същото престъпление Република България не е признала присъда на друг чуждестранен съд;

6. присъдата не противоречи на основните принципи на българското наказателно и наказателнопроцесуално право.

Условия за отказ за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд

Чл. 464. Искане на друга държава за признаване и изпълнение на присъда, постановена от неин съд, се отхвърля, когато:

1. наложеното наказание не може да бъде изпълнено поради изтичане на предвидената в българския Наказателен кодекс давност;

2. срещу осъденото лице по време на извършване на престъплението не е могло да бъде започнато наказателно производство в Република България;

3. спрямо същото лице за същото престъпление в Република България има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;

4. има достатъчно основания да се смята, че присъдата е наложена или утежнена по расови, религиозни, национални или политически съображения;

5. изпълнението противоречи на международните задължения на Република България;

6. престъплението е извършено извън нейната територия.

Процедура за признаване

Чл. 465. (1) Искане за признаване в Република България на присъда на чуждестранен съд се отправя от компетентния орган на другата държава до Министерството на правосъдието.

(2) Министерството на правосъдието изпраща искането и приложените към него присъда и други документи на окръжния съд по местоживеенето на осъдения. Ако последният не живее в страната, компетентен да разгледа искането е Софийският градски съд.

(3) Съдът разглежда искането за признаване на присъдата на чуждестранния съд в състав от трима съдии в открито съдебно заседание с участието на прокурор, като на осъдения се назначава защитник, ако той не си е ангажирал такъв.

(4) Съдът след изслушване на прокурора, осъдения и защитата му постановява решение в десетдневен срок, с което уважава или отхвърля искането за признаване на присъдата на чуждестранния съд.

(5) Решението на съда подлежи на жалба или протест пред съответния апелативен съд в седемдневен срок от обявяването му.

(6) Жалбата и протестът се разглеждат от съответния апелативен съд в десетдневен срок от постъпването им в съда. Решението на апелативния съд е окончателно.

(7) Заверен препис от влязлото в сила решение се изпраща на Министерството на правосъдието за препращане на компетентните органи на държавата, поискала признаването на присъдата. Ако осъденият към момента на постановяване на решението изтърпява присъда лишаване от свобода в друга държава, съдът му връчва препис от решението чрез Министерството на правосъдието.

Действие на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд

Чл. 466. (1) Решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд, има действието на присъда, постановена от български съд.

(2) Ако с присъдата на чуждестранния съд са наложени наказания лишаване от свобода по отношение на няколко лица, признаването има действие само по отношение на лицето, за което е поискано признаване на присъдата.

(3) Ако признатата присъда на чуждестранния съд се отнася само до отделно деяние на продължавано престъпление, извършено на територията на друга държава, признатата присъда не е пречка за наказателно преследване на осъденото лице за други деяния, включени в продължаваното престъпление, които са били извършени на територията на Република България.

Задържане под стража

Чл. 467. (1) За обезпечаване изпълнението на наложеното с присъдата на чуждестранния съд наказание лишаване от свобода компетентният съд по чл. 465, ал. 2 може по всяко време след образуването на производството по признаване и изпълнение на присъдата на чуждестранния съд до влизането в сила на решението да вземе мярка за неотклонение задържане под стража на осъдения, който е на територията на Република България.

(2) Определението, с което се взема мярка за неотклонение задържане под стража, се обжалва по общия ред.

Процедура за изпълнение

Чл. 468. (1) Компетентен да постанови изпълнение на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд, е окръжният съд по местоживеене на осъдения, а когато той няма местоживеене в страната - Софийският градски съд.

(2) Съдът по ал. 1 е компетентен да постанови и изпълнението на решението за правата над отнетото и конфискуваното имущество.

(3) Съдът по ал. 1 е компетентен по всички въпроси, свързани с процедурата за изпълнение, включително разглеждане на молбата за реабилитация по отношение на наказанието лишаване от свобода, наложено с присъдата на чуждестранния съд.

(4) Съдът решава въпроса за срока на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като се приспада времето на задържане под стража и изтърпяното в другата държава наказание лишаване от свобода.

(5) Съдът прекратява процедурата по изпълнение на наказанието лишаване от свобода по признатата присъда, когато държавата, чийто съд я е постановил, съобщи за амнистия, помилване или друга причина, поради която по-нататъшното изпълнение на присъдата е недопустимо. Ако по силата на амнистията, помилването или по друга причина наложеното наказание се намалява, съдът решава каква част от присъдата следва да бъде изтърпяна. Решението на съда подлежи на обжалване по общия ред.

(6) Разпоредбите на този кодекс за изпълнение на наказанието се прилагат и за изпълнение на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд.

Признаване и изпълнение на други съдебни актове

Чл. 469. По реда на този раздел се признават и изпълняват и други актове на чуждестранен съд, с които се постановява отнемане или конфискация на средствата на престъплението и на имущество, придобито чрез престъпление, или на неговата равностойност.

Условия за искане до друга държава за признаване и изпълнение на присъда на български съд

Чл. 470. Искане до друга държава за признаване и изпълнение на присъда на български съд се прави от съответния български съд и се изпраща от Министерството на правосъдието, когато:

1. осъденото лице постоянно пребивава в другата държава;

2. изпълнението на присъдата в другата държава може да подобри възможностите за социализация на осъденото лице;

3. лицето е осъдено на лишаване от свобода и вече изтърпява или следва да изтърпи друго наказание лишаване от свобода в другата държава;

4. другата държава е държавата по произход на осъденото лице и е заявила, че желае да приеме изпълнението;

5. наказанието не може да се изпълни в Република България дори и чрез екстрадиция.

Раздел III.

Международна правна помощ по наказателни дела

Основание и съдържание на международната правна помощ

Чл. 471. (1) Международна правна помощ по наказателни дела на друга държава се оказва при условията на сключен международен договор, по който Република България е страна, или на принципа на взаимността. Международна правна помощ по наказателни дела се оказва и на международен съд, чиято юрисдикция е призната от Република България.

(2) Международната правна помощ включва:

1. връчване на документи;

2. действия по разследване;

3. събиране на доказателства;

4. предоставяне на информация;

5. други форми на правна помощ, ако са предвидени в международен договор, по който Република България е страна, или са наложени при условията на взаимност.

Отказ на международна правна помощ

Чл. 472. Международната правна помощ може да бъде отказана, ако изпълнението на молбата би могло да застраши суверенитета, националната сигурност, обществения ред или други интереси, защитени от правото.

Явяване на свидетел и вещо лице пред чуждестранен съд

Чл. 473. (1) Явяването на свидетел и вещо лице пред чужди съдебни власти се допуска само ако се получи уверение, че призованите лица, независимо от гражданството им, няма да бъдат привличани към наказателна отговорност за извършени до призоваването им деяния. При отказ да се явят по отношение на тях не могат да се прилагат принудителни мерки.

(2) Предаване на задържани под стража лица, за да бъдат разпитани като свидетели или вещи лица, се допуска само в изключителни случаи по преценка на състав на съответния окръжен съд въз основа на представени от другата държава или международния съд книжа, ако лицето даде съгласие за предаването си и пребиваването в друга държава няма да удължи срока на задържането му под стража.

Разпит на лица чрез видеоконференция или телефонна конференция

Чл. 474. (1) Съдебен орган на друга държава може да проведе чрез видеоконференция или телефонна конференция разпит на лице, което е свидетел или вещо лице в наказателно производство и се намира в Република България, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Разпит чрез видеоконференция с участие на обвиняем може да се проведе само с негово съгласие и след като участващите български съдебни органи и съдебните органи на другата държава договорят начина на провеждане на видеоконференцията. Разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция може да се проведе само ако това не противоречи на основни принципи на българското право.

(2) В молбата за разпит на съдебния орган на другата държава трябва да са посочени:

1. причината, поради която личното явяване на лицето е нежелателно или невъзможно;

2. наименованието на съдебния орган на другата държава;

3. данните за лицата, които ще проведат разпита;

4. съгласието на лицето, което ще се разпитва като свидетел или вещо лице чрез телефонна конференция;

5. съгласието на обвиняемия, който ще участва в заседание за разпит чрез видеоконференция.

(3) Българските компетентни органи в наказателното производство изпълняват молби за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция. За нуждите на досъдебно производство молба за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция се изпълнява от Националната следствена служба. За нуждите на съдебно производство молба за разпит чрез телефонна конференция се изпълнява от равен по степен съд по местоживеене на лицето, а за разпит чрез видеоконференция - от апелативния съд по местоживеене на лицето. Компетентният български орган може да изиска молещата държава да осигури техническите средства за разпит.

(4) Разпитът се извършва пряко от съдебния орган на молещата държава или под негово ръководство в съответствие с нейното законодателство.

(5) Преди разпита българският компетентен орган установява самоличността на лицето, което трябва да бъде разпитано. След разпита се съставя протокол, в който се отразяват:

1. датата и мястото на провеждането му;

2. данните за разпитания и неговото съгласие, ако такова се изисква;

3. данните за участвалите от българска страна лица;

4. изпълнението на други условия, приети от българска страна.

(6) Лице, което се намира в чужбина, може да бъде разпитано от компетентен български орган или под негово ръководство чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато законодателството на другата държава допуска това. Разпитът се провежда в съответствие с българското законодателство и с разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна, регламентиращи посочените способи за разпит.

(7) Разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция по ал. 6 в досъдебното производство се извършва от следовател от Националната следствена служба, а в съдебното производство - от съда.

(8) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно и за разпита на лицата по ал. 6.

Ред за подаване на поръчка за друга държава или международен съд

Чл. 475. (1) Поръчката за международна правна помощ съдържа данни за: органа, който я прави; предмета и мотива на искането; имената и гражданството на лицето, за което се отнася искането; името и адреса на лицето, на което трябва да се връчат книжа; при необходимост - обвинението и кратко изложение на фактите по него.

(2) Поръчката за международна правна помощ се изпраща до Министерството на правосъдието, освен ако с международен договор, по който Република България е страна, е предвиден друг ред.

Изпълнение на поръчка на друга държава или международен съд

Чл. 476. (1) Поръчката за международна правна помощ се изпълнява по реда, предвиден в българските закони, или по ред, предвиден в международен договор, по който Република България е страна. Поръчката може да се изпълни и по реда, предвиден в закона на другата държава или в статута на международния съд, ако това е поискано и не противоречи на българските закони. Другата държава или международният съд се уведомява за времето и мястото на изпълнението на поръчката, ако това е поискано.

(2) Молбата за правна помощ и всички други съобщения от компетентните органи на друга държава, изпратени и получени чрез факс и електронна поща, се приемат и изпълняват от българските компетентни органи по същия процесуален ред както тези, изпратени по обикновена поща. Българските органи могат да поискат удостоверяване на автентичността на изпратените материали, както и да получат оригиналите с експресна поща.

(3) Върховната касационна прокуратура създава с други държави съвместни екипи за разследване, в които участват и български прокурори и разследващи органи. За дейността, срока и състава на съвместния екип за разследване се сключва споразумение с компетентните органи на участващите държави. На територията на Република България съвместният екип за разследване спазва разпоредбите на международните договори, условията на споразумението и българското законодателство.

(4) Върховната касационна прокуратура подава молби до други държави за разследване чрез служител под прикритие, чрез контролирана доставка и трансгранично наблюдение и се произнася по такива молби на други държави.

(5) При условията на взаимност чуждестранният орган, който извършва разследване чрез служител под прикритие на територията на Република България, може да събира доказателства съобразно националното си законодателство.

(6) При спешни случаи на преминаване на държавната граница за трансгранично наблюдение на територията на Република България се уведомява незабавно Върховната касационна прокуратура. Тя взема решение за продължаване или прекратяване на трансграничното наблюдение при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.

(7) Изпълнението на молби на други държави за контролирана доставка и трансгранично наблюдение се извършва от компетентния разследващ орган. Той може да иска съдействие от полицейските, митническите и други административни органи.

Разноски по изпълнението на поръчката

Чл. 477. Разноските по изпълнението на поръчката се разпределят между страните в съответствие с международните договори, по които Република България е страна, или на принципа на взаимността.

Раздел IV.

Трансфер на наказателно производство

Трансфер на наказателно производство от друга държава

Чл. 478. (1) Молба за трансфер на наказателно производство от друга държава се изпраща на:

1. Върховната касационна прокуратура - за досъдебното производство;

2. Министерството на правосъдието - за съдебното производство.

(2) Молбата за трансфер на наказателно производство от друга държава се приема от органа по ал. 1, когато:

1. деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по българския закон;

2. деецът е наказателноотговорен по българския закон;

3. деецът е постоянно пребиваващ на територията на Република България;

4. деецът е гражданин на Република България;

5. престъплението, за което е направено искането, не се счита за политическо или за свързано с политическо престъпление или за военно престъпление;

6. искането не цели преследване или наказване на лицето поради неговата раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения;

7. срещу дееца е започнало наказателно производство в Република България за същото или за друго престъпление;

8. трансферът на производството е в интерес на установяване на истината и най-важните доказателства се намират на територията на Република България;

9. изпълнението на присъдата, ако такава бъде постановена, ще подобри възможностите на осъденото лице за социализация;

10. личното присъствие на дееца може да бъде осигурено в производството в Република България;

11. присъдата, ако такава бъде постановена, може да бъде изпълнена в Република България;

12. искането не противоречи на международните задължения на Република България;

13. искането не противоречи на основните принципи на българското наказателно и наказателнопроцесуално право.

(3) Ако органът по ал. 1 уважи молбата, той незабавно я препраща на компетентните органи на наказателното производство съгласно разпоредбите на този кодекс.

(4) Всяко процесуално действие, извършено от орган на молещата държава в съответствие с националното й законодателство, се ползва в Република България със същата доказателствена сила, с която би се ползвало, ако е извършено от български орган.

Трансфер на наказателно производство в друга държава

Чл. 479. (1) Ако лицето, срещу което е образувано наказателно производство в Република България, е гражданин на друга държава или постоянно пребивава в друга държава, органите по ал. 2 могат да изпратят молба за трансфер на наказателното производство в тази държава.

(2) Молба за трансфер на наказателно производство в друга държава по предложение на компетентния български орган на наказателното производство се изпраща от:

1. Върховната касационна прокуратура - за досъдебното производство;

2. Министерството на правосъдието - за съдебното производство.

(3) Молба за трансфер на наказателно производство в друга държава може да се направи, когато:

1. екстрадицията от замолената държава на лицето, извършило престъплението, не е възможна, не е разрешена или не е поискана по друга причина;

2. за установяване на фактите, за определяне на наказанието или за изпълнение на присъдата е целесъобразно наказателното производство да се проведе в замолената държава;

3. лицето, извършило престъплението, е или ще бъде екстрадирано в замолената държава или по друга причина е възможно личното му явяване в наказателното производство в тази държава;

4. екстрадицията на лице, осъдено от български съд с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, не е възможна или не е разрешена от замолената държава или изпълнението на присъдата в тази държава не е възможно.

(4) Ако замолената държава допусне трансфера на наказателното производство, то не може да продължи на територията на Република България срещу лицето, извършило престъплението, а наложената присъда по ал. З, т. 4 относно престъплението, във връзка с което е извършен трансфер на наказателното производство, не се изпълнява.

(5) Органите на досъдебното производство или съдът продължават наказателното производство или изпращат присъдата за привеждане в изпълнение, ако замолената държава:

1. след като е приела молбата за трансфер, не образува наказателно производство;

2. впоследствие отмени решението си за трансфер на наказателното производство;

3. не продължи производството.

Решение по субсидиарна компетентност

Чл. 480. При получаване на информация от орган на друга държава за образувано наказателно производство или за производство, което предстои да бъде образувано във връзка с престъпление, извършено в тази държава, съответният прокурор по чл. 37 решава дали българските органи да упражнят правомощието си по чл. 4, ал. 1 за образуване на наказателно производство за същото престъпление.

Допълнителни разпоредби

§ 1. (1) "Близки роднини" по смисъла на този кодекс са възходящите, низходящите (включително осиновените, доведените и заварените), роднините по съребрена линия до четвърта степен, както и роднините по сватовство до трета степен.

(2) "Данни за трафика" по смисъла на този кодекс са всички данни, свързани със съобщение, преминаващо през компютърна система, произведени от нея като елемент от комуникационна верига, с посочване на сведенията за произход, местоназначение, маршрут, час, дата, размер и продължителност на връзката или на основната услуга.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Отменя се Наказателно-процесуалният кодекс (обн., ДВ, бр. 89 от 1974 г.; попр., бр. 99 от 1974 г.; бр. 10 от 1975 г.; изм., бр. 84 от 1977 г., бр. 52 от 1980 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 38 от 1982 г.; изм., бр. 89 от 1986 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 и 35 от 1990 г.; изм., бр. 39, 109 и 110 от 1993 г., бр. 84 от 1994 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 107 и 110 от 1996 г., бр. 64 от 1997 г.; попр., бр. 65 от 1997 г.; изм., бр. 95 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г., бр. 45 от 1998 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 88 от 1999 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 42 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 50 и 57 от 2003 г., бр. 26, 38, 89 и 103 от 2004 г., бр. 46 от 2005 г.).

§ 3. (1) Неприключените наказателни дела, чиято подсъдност се променя с този кодекс, се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани.

(2) Неприключените досъдебни производства се довършват от органите, пред които са висящи.

§ 4. Относно сроковете, започнали да текат преди влизането в сила на този кодекс, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това, ако в тях е предвиден по-дълъг срок.

§ 5. В Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43 и 76 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 78а:

а) в ал. 1, буква "а" думите "до две години" се заменят с "до три години", а думите "до три години" - с "до пет години";

б) създава се ал. 6:

"(6) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност. В този случай съдът налага на дееца административно наказание обществено порицание, ако е навършил 16 години, или възпитателна мярка, ако не е навършил 16 години."

2. В чл. 343, ал. 2 думите "деецът не се наказва" се заменят с "наказателното производство се прекратява".

3. В чл. 343а, ал. 2 думите "деецът не се наказва" се заменят с "наказателното производство се прекратява".

4. В чл. 406 ал. 3 и 4 се отменят.

5. В чл. 424:

а) алинея 6 се изменя така:

"(6) По отношение на военнослужещите, както и офицерите и сержантите и редовия състав от други ведомства административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от съответните командири и началници, имащи право да им налагат дисциплинарни наказания. В този случай жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военен съд.";

б) алинея 7 се отменя.

6. В преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 26 от 2004 г.) в § 90 думите "чл. 304" се заменят с "чл. 306".

7. В Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 103 от 2004 г.) в § 44 думите "чл. 304" се заменят с "чл. 306".

§ 6. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12 и 26 от 1996 г., бр. 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г. и бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43 и 79 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 63, ал. 1:

а) в буква "б" съюзът "и" след думата "разноските" се заличава;

б) създава се буква "д":

"д) от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда."

2. В чл. 65, ал. 2 накрая се добавя "освен в случаите по чл. 63, ал. 1, буква "д".

3. В чл. 97, ал. 4 думите "чл. 21, ал. 1, т. 2 - 5" се заменят с "чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5", а думите "чл. 22, т. 2 и чл. 22а" се заменят с "чл. 25, т. 2 и чл. 26".

4. В чл. 126а:

а) в ал. 1 се създава буква "с":

"с) по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.";

б) в ал. 2 думите "буква "м", и изменението" се заменят с "букви "м" и "с", и при изменение".

§ 7. В Данъчния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; бр. 29 от 2000 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 и 112 от 2002 г., бр. 42, 112 и 114 от 2003 г., бр. 36, 38, 53 и 89 от 2004 г., бр. 19, 39, 43 и 79 от 2005 г.) в чл. 91 думите "чл. 97а" се заменят с "чл. 123".

§ 8. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г. и бр. 17 от 2003 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 2, ал. 3 след думата "информация" се поставя запетая и се добавя "контролираната доставка, доверителната сделка и разследването чрез служител под прикритие".

2. Създават се чл. 10а, 10б и 10в:

"Чл. 10а. Контролираната доставка се прилага от разузнавателния орган и се използва от разследващия орган в кръга на компетентността му при непрекъснат контрол на територията на Република България или друга държава в рамките на международното сътрудничество и се изразява във внасяне, изнасяне, пренасяне или транзитно превозване през територията на Република България от контролираното лице на вещ - предмет на престъпление, за да се разкрият участниците в трансгранично престъпление.

Чл. 10б. Доверителната сделка се използва от служителя под прикритие и се изразява в сключването на привидна продажба или друг вид сделка с вещ с цел да се спечели доверието на другата страна, която участва в сделката.

Чл. 10в. Служителят под прикритие е служител от компетентните служби по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили или от Националната разузнавателна служба, оправомощен да установи или поддържа контакти с контролирано лице, за да получи или разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за организацията на престъпната дейност."

§ 9. В Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 30 от 1969 г.; изм., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 27 и 89 от 1986 г., бр. 26 от 1988, бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 12 и 13 от 1997 г., бр. 73 и 153 от 1998 г. бр. 49 от 2000 г., бр. 62 и 120 от 2002 г., бр. 61, 66, 70 и 103 от 2004 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 100, буква "е" думите "чл. 361, ал. 2" се заменят с "чл. 420, ал. 3", а думите "чл. 362а, ал. 2" се заменят с "чл. 423, ал. 2".

2. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 103 от 2004 г.) в § 54 думите "чл. 304" се заменят с "чл. 306".

§ 10. В Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ДВ, бр. 46 от 2005 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 13:

а) в ал. 7 думите "чл. 152а, ал. 5 и 8" се заменят с "чл. 64, ал. 3 и 5";

б) в ал. 10 думите "чл. 152б" се заменят с "чл. 65".

2. В чл. 15, ал. 1 думите "чл. 152а, ал. 5 и 8" се заменят с "чл. 64, ал. 3 и 5".

3. В чл. 43:

а) в ал. 2 думите "чл. 152а" се заменят с "чл. 64";

б) в ал. 4 думите "чл. 152б" се заменят с "чл. 65".

§ 11. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19 и 27 от 2005 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 181а, ал. 2, т. 2 думите "чл. 21, ал. 3" се заменят с "чл. 24, ал. 3".

2. В чл. 259 думите "чл. 154 и чл. 392" се заменят с "чл. 69 и 403".

§ 12. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ДВ, бр. 19 от 2005 г.) в чл. 3, ал. 2, т. 3 думите "чл. 22" се заменят с "чл. 25".

§ 13. В Закона за борба с трафика на хора (ДВ, бр. 46 от 2003 г.) в чл. 31 думите "чл. 97а" се заменят с "чл. 123".

§ 14. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43 и 71 от 2005 г.) в чл. 75, т. 3 думите "чл. 153а" се заменят с "чл. 68".

§ 15. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. - Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г.; изм., бр. 43 от 2005 г.) се правят следните допълнения:

1. Създава се чл. 118а:

"Чл. 118а. (1) В изпълнение на функцията по чл. 118, т. 1 прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане като наблюдаващ прокурор.

(2) Когато участието на наблюдаващия прокурор при разглеждане на делото в съдебно заседание е невъзможно поради уважителни причини, по-горестоящият прокурор определя друг прокурор, който да го замести."

2. В чл. 168, ал. 1 след думите "както и" се добавя "за системно нарушаване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, за извършване на действия, които неоправдано забавят производството и".

3. Създава се чл. 188ф:

"Чл. 188ф. (1) Когато е възможно, всички актове и документи по делата се изготвят и на електронен носител.

(2) Когато висящо дело или преписка следва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане."

§ 16. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45 от 2005 г.) в чл. 15, ал. 2 т. 9 се отменя.

§ 17. Изпълнението на кодекса се възлага на министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи.

§ 18. Кодексът влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

-------------------------

Кодексът е приет от XL Народно събрание на 14 октомври 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Н А К А З А Т Е Л Е Н

К О Д Е К С

Обнародван, ДВ, бр. 26 от 2 април 1968 г., попр., бр. 29 от

12 април 1968 г., изм. и доп., бр. 92 от 28 ноември 1969 г.,

бр. 26 от 30 март и 27 от 3 април 1973 г., бр. 89 от 15 ноември

1974 г., бр. 95 от 12 декември 1975 г., бр. 3 от 11 януари 1977 г.,

бр. 54 от 11 юли 1978 г., бр. 89 от 9 ноември 1979 г., бр. 28 от

9 април 1982 г., в сила от 1 юли 1982 г., попр., бр. 31 от 20 април

1982 г., изм. и доп., бр. 44 от 5 юни 1984 г., бр. 41 от 28 май

1985 г., бр. 79 от 11 октомври 1985 г., попр., бр. 80 от 15 октомври

1985 г., изм. и доп., бр. 89 от 18 ноември 1986 г., попр., бр. 90 от

21 ноември 1986 г., изм., бр. 37 от 16 май 1989 г., бр. 91 от

24 ноември 1989 г., бр. 99 от 22 декември 1989 г., бр. 10 от

2 февруари 1990 г., бр. 31 от 17 април 1990 г., бр. 81 от 9 октомври

1990 г., бр. 1 от 4 януари 1991 г., бр. 86 от 18 октомври 1991 г.,

попр., бр. 90 от 1 ноември 1991 г., изм., бр. 105 от 19 декември

1991 г., бр. 54 от 3 юли 1992 г., бр. 10 от 5 февруари 1993 г.,

бр. 50 от 1 юни 1995 г., бр. 97 от 3 ноември 1995 г. - Решение № 19

на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 102 от 21 ноември

1995 г., бр. 107 от 17 декември 1996 г., бр. 62 от 5 август 1997 г.,

бр. 85 от 26 септември 1997 г., бр. 120 от 16 декември 1997 г. -

Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г., изм., бр. 83 от

21 юли 1998 г., бр. 85 от 24 юли 1998 г., бр. 132 от 10 ноември

1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., бр. 133 от 11 ноември 1998 г.,

бр. 153 от 23 декември 1998 г., бр. 7 от 26 януари 1999 г.,

бр. 51 от 4 юни 1999 г., бр. 81 от 14 септември 1999 г., в сила

от 15 декември 1999 г. (*), бр. 21 от 17 март 2000 г., бр. 51 от

23 юни 2000 г., бр. 98 от 1 декември 2000 г. - Решение № 14 на

Конституционния съд от 2000 г., бр. 41 от 24 април 2001 г.,

бр. 101 от 23 ноември 2001 г., бр. 45 от 30 април 2002 г.,

бр. 92 от 27 септември 2002 г.

ОБЩА ЧАСТ

Глава първа

ЗАДАЧА И ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

Раздел I

Задача на Наказателния кодекс

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за

задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на

гражданите и цялостния установен в страната правов ред.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои

общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и

установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за

обществено въздействие и възпитание.

Раздел II

Предели на действие на Наказателния кодекс

Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в

сила по време на извършването му.

(2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони,

прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.

Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления,

извършени на територията на Република България.

(2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с

имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се

решава съобразно с приетите от нея норми на международното право.

Чл. 4. (1) Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и

за извършените от тях престъпления в чужбина.

(2) Български гражданин не се предава на чужда държава за съдене или

за изтърпяване на наказание.

Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в

чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на

Република България или на български гражданин.

Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци,

извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се

засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

(2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени

от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в

което участвува Република България.

Чл. 7. В случаите на чл. 4 и 5 предварителното задържане и изтърпяното

наказание в чужбина се приспадат. Когато двете наказания са разнородни,

изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне наказанието от

съда.

Чл. 8. Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага

българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с

международно съглашение, в което участвува Република България.

Глава втора

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Раздел I

Общи положения

Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или

бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

(2) Не е престъпно деянието, което, макар формално и да осъществява

признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност

не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието,

което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността,

установения с Конституцията правов ред в Република България или други

интереси, защитени от правото.

Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е

умишлено или непредпазливо.

(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му

характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или

допускал настъпването на тези последици.

(3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал

настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги

предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил

да ги предотврати.

(4) Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона

случаи.

(5) Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление

поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се

изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление,

когато по отношение на тях е действувал непредпазливо.

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при

неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение

държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или

на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите

предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата

явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Независимо от характера и

опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:

1. (обявена за противоконституционна с РКС № 19 от 1997 г. - ДВ,

бр. 120 от 1997 г.)

2. (обявена за противоконституционна с РКС № 19 от 1997 г. - ДВ,

бр. 120 от 1997 г.)

3. (обявена за противоконституционна с РКС № 19 от 1997 г. - ДВ,

бр. 120 от 1997 г., относно думите "вилен имот или стопански обект")

нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище;

4. (обявена за противоконституционна с РКС № 19 от 1997 г. - ДВ,

бр. 120 от 1997 г.)

5. (обявена за противоконституционна с РКС № 19 от 1997 г. - ДВ,

бр. 120 от 1997 г.)

6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, бр. 62 от 1997 г.)

Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на

неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Не е общественоопасно

причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане

за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за

извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и

ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и

законосъобразни мерки.

(2) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление,

се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и

степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице

престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без

необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна

отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.

Чл. 13. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от

някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси,

както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност,

която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието

вреди са по-малко значителни от предотвратените.

(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността

съставлява престъпление.

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Не е общественоопасно

деянието, което е извършено при оправдан стопански риск - за да се постигне

съществен общественополезен резултат или да се избягнат значителни вреди, ако

то не противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт, отговаря на

съвременните научно-технически постижения и опит, не поставя в опасност живота

и здравето на другиго и деецът е направил всичко, зависещо от него, за

предотвратяване на настъпилите вредни последици.

(2) При решаване на въпроса, дали рискът е оправдан, се взема предвид

и съотношението между очаквания положителен резултат и възможните отрицателни

последици, както и вероятността за тяхното настъпване.

Чл. 14. (1) Незнанието на фактическите обстоятелства, които

принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това

престъпление.

(2) Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато

самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.

Чл. 15. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен

или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици

(случайно деяние).

Чл. 16. Не е виновно извършено деянието, което е осъществено в

изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред,

ако тя не налага очевидно за дееца престъпление.

Раздел II

Приготовление и опит

Чл. 17. (1) Приготовление е подготвянето на средства, намирането на

съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото

престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение.

(2) Приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи.

(3) Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да

извърши престъплението.

Чл. 18. (1) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление,

при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не

са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни

последици на това престъпление.

(2) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за

довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на

намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

(3) При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда:

а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или

б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.

Чл. 19. В случаите на чл. 17, ал. 3 и 18, ал. 3, ако деянието, в което

са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго

престъпление, деецът отговаря за това престъпление.

Раздел III

Съучастие

Чл. 20. (1) Съучастници в извършването на умишлено престъпление са

извършителите, подбудителите и помагачите.

(2) Извършител е този, който участвува в самото изпълнение на

престъплението.

(3) Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши

престъплението.

(4) Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на

престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след

деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.

Чл. 21. (1) Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено

за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на

тяхното участие.

(2) Подбудителят и помагачът отговарят само за онова, за което

умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя.

(3) Когато поради определено лично свойство или отношение на дееца

законът възвежда извършеното деяние в престъпление, за това престъпление

отговарят и подбудителят, и помагачът, за които тези обстоятелства не са

налице.

(4) Особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява

или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за

останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице.

Чл. 22. (1) Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена

подбуда се откажат от по-нататъшно участие и попречат да се извърши деянието

или предотвратят настъпването на престъпните последици.

(2) В тези случаи се прилага съответно разпоредбата на чл. 19.

Раздел IV

Множество престъпления

Чл. 23. (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или

ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало

влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи

наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наложените наказания пробация,

обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се

присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване

от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок.

(3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или

конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото

наказание.

Чл. 24. Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може

да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но

така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания,

нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.

Чл. 25. (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е

осъдено с отделни присъди.

(2) В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно

изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за

изтърпяване общо наказание.

(3) Приспада се и изтърпяното наказание поправителен труд от

лишаването от свобода и обратно, като три дни поправителен труд се зачитат за

един ден лишаване от свобода.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато по една или повече от

присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по

реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66, въпросът за изпълнението на общото

наказание се решава при неговото определяне.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от

1995 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23-25

не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече

деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също

престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и

съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват

от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно

включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях

общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави,

продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат

предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и

на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително

върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по

по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при

определяне на наказанието.

(5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит

и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната

престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.

(6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на

престъпление против личността на различни граждани и за престъпления,

извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за

престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в

него.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато едно лице извърши

престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от

свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към

неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то

е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко

от наказанието по втората присъда.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанието по втората присъда се

присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е

наложено за престъпление, извършено повторно или представляващо опасен

рецидив.

(3) Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване

наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление

се изтърпява изцяло.

Чл. 28. (1) Предвиденото в особената част на този кодекс наказание за

престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил

престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова

престъпление.

(2) Тази разпоредба се прилага и когато се касае за еднакви по вид

престъпления против обществената и личната собственост.

Чл. 29. (1) Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки

наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато

деецът:

а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) извърши престъплението, след като е

бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко

от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) извърши престъплението, след като е

бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени

престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на

наказанието не е отложено по чл. 66.

(Буква "в" зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

(2) При прилагане разпоредбите на предходната алинея не се вземат

предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато за дадено престъпление са

предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и

деянието осъществява признаците на двата състава, прилага се разпоредбата за

опасния рецидив.

Чл. 30. (1) Правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли

пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията

в този срок не изключва тяхното прилагане.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условно осъждане и при условно

предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е

изтекъл изпитателният срок.

Глава трета

НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИ ЛИЦА

Чл. 31. (1) Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило

18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.

(2) Непълнолетно лице - навършило 14 години, но ненавършило 18 години

- е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на

деянието и да ръководи постъпките си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Непълнолетните, на които деянието

не може да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда във

възпитателно училище-интернат или в друго подходящо заведение, ако това се

налага от обстоятелствата на случая.

(4) По отношение на наказателната отговорност на непълнолетните се

прилагат особените правила, предвидени в този кодекс.

Чл. 32. (1) Не е наказателноотговорно малолетното лице - ненавършило

14-годишна възраст.

(2) По отношение на малолетните лица, извършили общественоопасни

деяния, могат да бъдат приложени съответни възпитателни мерки.

Чл. 33. (1) Не е наказателноотговорно лицето, което действува в

състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или

продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да

разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките

си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Не се налага наказание на лице,

което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата изпадне в

разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да разбира свойството

или значението на своите постъпки или да ги ръководи. Такова лице подлежи на

наказание, ако оздравее.

Чл. 34. По отношение на лицата, указани в предходния член, в

предвидените в този кодекс случаи могат да бъдат приложени съответни

принудителни медицински мерки.

Глава четвърта

НАКАЗАНИЕ

Раздел I

Общи положения

Чл. 35. (1) Наказателната отговорност е лична.

(2) Наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в

закона престъпление.

(3) Наказанието е съответно на престъплението.

(4) Наказание за престъпление се налага само от установените съдилища.

Чл. 36. (1) Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита

осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздействува

предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други

престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху

другите членове на обществото.

(2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо

страдание или унижаване на човешкото достойнство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) В Република България няма смъртно

наказание.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;

1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;

2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробация;

2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) поправителен труд без

лишаване от свобода;

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена

длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които

заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени

престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор

без замяна.

Раздел II

Видове наказания

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 153 от 1998 г.)

(1) Наказанието доживотен затвор без замяна, предвидено в особената част за

даден вид престъпление, се налага само ако конкретно извършеното престъпление

е изключително тежко и посочените в чл. 36 цели не могат да бъдат постигнати

чрез по-леко наказание.

(2) Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи на

лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило двадесет

години, а по отношение на военнослужещите, както и във военно време -

осемнадесет години. Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се

наложи и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на

извършване на престъплението или на постановяване на присъдата.

Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Доживотен затвор е

принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване

на наказанието лишаване от свобода.

(2) Доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е

изключително тежко.

(3) Доживотният затвор може да бъде заменен с наказание лишаване от

свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от

двадесет години.

(4) По време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор не се

зачитат работни дни.

(5) Изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от

свобода.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.)

Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., ал. 2 отм., предишна ал. 3, изм.,

бр. 89 от 1986 г., доп., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) По

изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до тридесет

години при замяна на доживотен затвор, при множество престъпления по чл. 24 и

27, ал. 1, както и за някои особено тежки умишлени престъпления в случаите,

специално указани в особената част на този кодекс.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанието лишаване от

свобода се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в

трудово-поправителните общежития към тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 92 от 2002 г.)

(3) По отношение на младите пълнолетни се полагат особени грижи.

(4) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от

разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, се полагат

съответни медицински грижи.

Чл. 41. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се

съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който

се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на

тяхната професионална квалификация.

(2) Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и

образование.

(3) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като

два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) Когато осъденото

лице при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява

от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки нарушения

на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени

изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди

извършване на последното нарушение.

(5) (Ал. 5 отм., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Редът и

начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, включително и

особените грижи по ал. 3 на чл. 40, заплащането на труда на осъдените, както и

настаняването им на работа след тяхното освобождаване се уреждат със закон.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1974 г., предишна ал. 7, бр. 89 от 1986 г.)

Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се

определя от съда съобразно разпоредбите на този кодекс и специалния закон.

Чл. 42. (1) Във военно време военният съд може да отложи до края на

военните действия изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода,

като изпрати осъдения в действуващата армия. Отлагането на изпълнението може

да се отмени, ако осъденият извърши ново престъпление.

(2) По предложение на началника съдът може напълно или отчасти да

освободи осъдения, изпратен в действуващата армия по реда на ал. 1, от

изтърпяване на наложеното наказание, ако се прояви като добър защитник на

родината.

(3) Съдът може и без предложение на началника да освободи напълно или

отчасти от изтърпяване на наложеното наказание уволнения от действуващата

армия поради инвалидност.

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Пробацията е съвкупност от

ограничителни мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се

налагат заедно или поотделно.

(2) Ограничителните мерки включват:

1. задължителна регистрация по местоживеене;

2. периодични срещи с пробационен служител;

3. включване в квалификационни курсове и програми за обществено

въздействие;

4. забрана за посещаване на посочени в присъдата места, райони и

заведения;

5. безвъзмезден труд в полза на обществото.

(3) Ограничителните мерки се налагат на лица, навършили 16-годишна

възраст, и са с продължителност от шест месеца до три години.

(4) Безвъзмездният труд в полза на обществото е за срок от 100 до

400 часа годишно и се налага за не повече от три поредни години.

(5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.

Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Поправителният труд без

лишаване от свобода може да бъде от три месеца до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 92 от 2002 г.) Наказанието

поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно с

постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на

държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за

трудов стаж.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Присъдата, с която се налага

наказание поправителен труд, се довежда до знанието на колектива по

местоработата на осъдения.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от

1997 г., отм., бр. 92 от 2002 г.)

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 92 от 2002 г.)

(7) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако по време на изтърпяване на

наказанието осъденият на поправителен труд бъде уволнен от работа, за размера

на остатъка съдът постановява пробация.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г.)

Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато осъденият

напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не

уведоми прокурора за новата месторабота.

Чл. 44. Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в

полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от

него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества.

(Ал. 2 доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. отм., бр. 62 от 1997 г.)

Чл. 45. (1) Конфискация не се постановява, ако виновният не притежава

налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.

(2) Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото

семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за

упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от Министерския съвет,

както и средствата за издръжка на семейството му за една година.

Чл. 46. При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на

конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с

престъплението, и след това и за задълженията на осъдения, възникнали до

възбуждането на наказателното преследване, когато останалото негово налично

имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на

задълженията.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 92

от 2002 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните

задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и

разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от 100 лева.

(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след

неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават

за принудително събиране на глобата.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 92 от 2002 г.)

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанията лишаване от

права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, когато се налагат самостоятелно или с

друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за

определен срок до три години в пределите, установени в особената част на този

кодекс.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) Когато лишаването от такова право

се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока

на последното най-много с три години, освен ако в особената част на този

кодекс е предвидено друго.

(3) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но

осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е

изтърпял наказанието лишаване от свобода.

(4) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с

колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или

приспадане на предварителното задържане.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Осъденият на доживотен затвор без

замяна се лишава от указаните в присъдата права завинаги.

Чл. 50. (1) Наказанията лишаване от право да се заема определена

държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява

определена професия или дейност се налагат в предвидените от закона случаи,

ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната

професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 92 от 2002 г.)

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанията лишаване от

право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание

могат да бъдат наложени само при осъждане за тежки престъпления.

Чл. 51. След изтичане на срока осъденият може отново да упражнява

правата, от които е бил лишен с присъдата. Това не се отнася до правата по

чл. 37, точки 9 и 10, които могат да бъдат придобити отново само по

установения за това ред.

Чл. 52. Наказанието обществено порицание се състои в публично

порицаване на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата

или по друг подходящ начин съобразно с указаното в присъдата.

Чл. 53. (1) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза

на държавата:

а) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или

са послужили за извършване на умишлено престъпление;

б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено

престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Отнемат се в полза на държавата и:

а) вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на

които е забранено, и

б) придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или

възстановяване. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се

неговата равностойност.

Глава пета

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

Чл. 54. (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от

закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата

част на този кодекс и като взема предвид:

степента на обществената опасност на деянието и дееца,

подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи

вината обстоятелства.

(2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко

наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства,

когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно

тежко, съдът:

1. определя наказанието под най-ниския предел;

2. заменява:

а) (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотния затвор - с лишаване от

свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от

1997 г., бр. 92 от 2002 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден

най-ниският предел - с поправителен труд, пробация или с глоба от сто до

хиляда лева, а за непълнолетните - с пробационни мерки или с обществено

порицание;

в) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от

1997 г., бр. 92 от 2002 г.) поправителния труд - с глоба от сто до петстотин

лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е

глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което

законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(Ал. 4 зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 56. Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са

взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление.

Чл. 57. (1) Когато в особената част на този кодекс е предвидена

възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или

повече наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание,

като се ръководи от правилата на предходните членове.

(2) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за

дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания,

съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера

на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите,

посочени в чл. 36.

Чл. 58. Съдът може да приложи разпоредбите на чл. 55 и в следните

случаи:

а) при опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази

и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2;

б) при помагачество - когато степента на участие на дееца в

престъплението е малка.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Времето, през което спрямо

осъдения е била взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен

арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода,

поправителен труд или пробация. Когато наложеното наказание е поправителен

труд или пробация, един ден задържане под стража или домашен арест се зачитат

за три дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея

се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго

престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с

оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи

разпоредбата на чл. 23, ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При изпълнение на наказанието

лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 се приспада времето, през което за

същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да

упражнява тези права.

Глава шеста

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

Чл. 60. Наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да

бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) По отношение на

непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не

представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се

образува или да прекрати образуваното предварително производство, а съдът да

реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него

могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу

противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като

уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на

малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава

мярка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 107 от 1996 г.) Когато

прокурорът реши да не се образува предварително производство, той изпраща

преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка, а когато прекрати

предварителното производство, изпраща преписката на комисията или сам

постановява настаняване във възпитателно училище-интернат, като уведомява за

това комисията.

Чл. 62. На непълнолетните могат да бъдат наложени само следните

наказания:

1. лишаване от свобода;

1а. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.)

пробация за навършили 16 години;

2. обществено порицание;

3. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност

по чл. 37, точка 7.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този

кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.)

доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от

три до десет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от

свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от

свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от

свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.)

поправителният труд и глобата - с обществено порицание;

6. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.)

пробацията за ненавършилите 16-годишна възраст непълнолетни - с обществено

порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) На непълнолетните, навършили

шестнадесетгодишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс

наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.)

доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за

повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет

години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от

свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В пределите по предходните алинеи

съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато определеното

наказание е лишаване от свобода по-малко от една година и неговото изпълнение

не е отложено по чл. 66, непълнолетният се освобождава от изтърпяването му и

съдът го настанява във възпитателно училище-интернат или му налага друга

възпитателна мярка, предвидена в Закона за борба срещу противообществените

прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) По предложение на прокурора или на

съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на

малолетните и непълнолетните съдът може и след постановяване на присъдата да

замени настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна

мярка.

(3) Правилото на ал. 1 не се прилага: а) когато непълнолетният е

извършил престъпление по време на изтърпяване наказанието лишаване от свобода

и б) когато е осъден, след като е навършил пълнолетие.

(4) Правилото на ал. 1 не се прилага и в случаите на повторно

осъждане, ако съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се

налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода и когато: а) неговият

срок не е по-малък от шест месеца или б) ако деецът вече е изтърпял наказание

лишаване от свобода.

Чл. 65. (1) Непълнолетните до навършване на пълнолетие изтърпяват

наказанието лишаване от свобода в поправителен дом.

(2) След навършване на пълнолетие те се преместват в затвор или в

трудово-поправително общежитие. За довършване на тяхното образование или

квалификация по предложение на педагогическия съвет с разрешение на прокурора

те могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършване на двадесет

години.

Глава седма

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ

Раздел I

Условно осъждане

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г.,

изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Когато съдът налага

наказание лишаване от свобода до три години той може да отложи изпълнението на

наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на

лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за

постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е

наложително да изтърпи наказанието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.)

Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване

от свобода с повече от три години.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) През изпитателния срок осъденият е

длъжен да работи или да учи.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да

възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно

съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния

срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за

необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно

осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място,

това лице се определя от съответния районен съд.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Когато

отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът

може да постанови пробация през изпитателния срок.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари

2004 г.) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на

непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира

полагането на възпитателните грижи.

(Ал. 4 нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 92 от 2002 г., в сила

от 1 януари 2004 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 4, бр. 28 от 1982 г.)

Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените

се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Редът и начинът за

прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок

осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар

и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той

изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо

престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде

изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от

1 януари 2004 г.) Ако условно осъденият не изпълнява определената му пробация

по реда на чл. 67, ал. 3 без основателна причина, съдът постановява да изтърпи

изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Извън случаите по предходните

алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 69. (1) По отношение на лице, осъдено условно за престъпление,

което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три

години.

(2) По отношение на такова лице в случаите на ал. 1 на предходния член

съдът може да постанови то да бъде освободено отчасти или изцяло от

изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по чл. 68, ал. 2, 3

и 4 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново

престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от

свобода, или продължава да не работи и да не учи без основателна причина, той

изтърпява останалата част от наказанието.

Раздел II

Предсрочно освобождаване

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Съдът може да постанови

условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от

наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно

поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне

и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и

по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив,

ако е изтърпяно фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и

неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако

деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било

приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.)

Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от

права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) При

условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от

изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1,

точки 6 или 7.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от

1 януари 2004 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се

установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но

не по-малко от шест месеца, за което време съдът може да постанови пробация.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.)

Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието,

ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се

предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената

пробация. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо

престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде

изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г.) В случаите на предходната алинея

осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на

този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно

освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 71. (1) Съдът може предсрочно да освободи осъдения на лишаване от

свобода непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не

по-малко от една трета от наложеното му наказание.

(2) По отношение на лице, осъдено за престъпление, което то е

извършило като непълнолетно, след навършване на пълнолетието относно

действието на предсрочното освобождаване се прилагат разпоредбите на чл. 70.

Чл. 72. (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.)

Чл. 73. (1) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага

организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок

на съответната наблюдателна комисия, а за непълнолетните - на съответната

местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и

непълнолетните.

(2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните

грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено

лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия.

(3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и

поведението на предсрочно освободените се осъществява от районния съд по

местоживеенето им.

(4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи

се уреждат със закон.

Раздел III

Помилване

Чл. 74. Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти

наложеното наказание, а смъртното наказание - да опрости или замени.

Глава осма

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел I

Условно освобождаване от наказателна отговорност

с предаване на обществено поръчителство

(Отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Чл. 75-76. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 62 от 1997 г.)

Раздел II

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на мерки

за обществено въздействие от другарския съд

(Отм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г.)

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г.)

Раздел III

Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни

с прилагане на възпитателни мерки

Чл. 78. В случаите, посочени в чл. 61, непълнолетният може да бъде

освободен от наказателна отговорност, като се приложи съответна възпитателна

мярка.

Раздел IV

Освобождаване от наказателна отговорност

с налагане на административно наказание

(Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 10 от

1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Пълнолетно лице се освобождава

от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до

хиляда лева, когато са налице едновременно следните условия:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до две

години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода

до три години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е

освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и

административно наказание лишаване от право да се упражнява определена

професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е

предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или

глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да

надвишава размера на тази глоба.

Раздел V

Определяне вида на освобождаване от наказателна отговорност

(Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 78б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 62 от 1997 г.)

Глава девета

ПОГАСЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ

И НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

Чл. 79. (1) Наказателното преследване и изпълнението на наказанието

се изключват:

1. когато деецът умре;

2. когато е изтекла предвидената от закона давност;

3. когато е последвала амнистия.

(2) Не се изключват по давност наказателното преследване и

изпълнението на наказанието по отношение на престъпление против мира и

човечеството.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато

то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 153 от 1998 г.) двадесет години

за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, и

35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече

от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от

три години;

4. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с

лишаване от свобода повече от една година, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления,

извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на

наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на

престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено

последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за

продължаваните престъпления - от прекратяването им.

Чл. 81. (1) Давността спира, когато започването или продължаването на

наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен

въпрос с влязъл в сила съдебен акт.

(2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,

предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено

преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността,

започва да тече нова давност.

(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността

наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с

една втора срока, предвиден в предходния член.

Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е

доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;

2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от

десет години;

3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет

години;

4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три

години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давността за изпълнението на наказанието започва да тече от деня,

когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието

изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата

или определението по чл. 68.

(3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,

предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на

действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието

не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,

предвиден в алинея 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея

не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано

изпълнително производство.

Чл. 83. Амнистията заличава престъпния характер на определен вид

извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците

на осъждането за определени престъпления.

Чл. 84. (1) За престъпления, които се преследват по тъжба на

пострадалия, наказателното преследване не се възбужда, макар давността да не е

изтекла, ако не се подаде тъжба в шестмесечен срок от деня, когато

пострадалият узнае, че престъплението е извършено.

(2) Ако пострадалият умре, преди да е изтекъл тоя срок, тъжбата може

да се подаде от неговите наследници до изтичането му.

(3) За тези престъпления наказанието не се изпълнява, ако тъжителят е

поискал това, преди да започне неговото изпълнение.

Глава десета

РЕАБИЛИТАЦИЯ

Чл. 85. (1) Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще

последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое

отношение със закон или указ е установено противното.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея

не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и

човечеството.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е

извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното

наказание;

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) когато е

осъдено на лишаване от свобода до три години, на поправителен труд или на

пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с

присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго

престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено

порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на

наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от

изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер,

за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Реабилитацията по право не настъпва

за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж

реабилитирано.

Чл. 87. (1) Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да

бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако

в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или

намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление,

наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание:

1. ако е имал добро поведение и

2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

(2) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил

причинените вреди, ако има за това уважителни причини.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Когато

наред с наказанието лишаване от свобода или поправителен труд е наложено и

наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 или пробация, за да

се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание.

Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.

Чл. 88. Реабилитация може да се иска и от наследниците на осъдения

след неговата смърт, ако той е имал право на това.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от

1986 г.) Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този

по чл. 82, ал. 1, и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ

характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и

последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.

(2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една

година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66,

срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години.

(3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по

ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато лицето е извършило две или

повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му

се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за

всички осъждания.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на

предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки

престъпления против републиката и за престъпления против мира и човечеството.

Глава единадесета

ПРИНУДИТЕЛНИ МЕДИЦИНСКИ МЕРКИ

Чл. 89. По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в

състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване

на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да

постанови:

а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под

наблюдение на психо-неврологически диспансер;

б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение;

в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в

специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение.

Чл. 90. (1) Принудителното лекуване в обикновено психо-неврологическо

заведение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен,

който с оглед на неговото психическо състояние и на характера на извършеното

общественоопасно деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен

ред.

(2) Принудителното лекуване в специална психиатрическа болница или в

специално отделение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно

болен, който с оглед на своето психическо състояние и на характера на

извършеното общественоопасно деяние се явява особено опасен за обществото или

за своите близки. В тези случаи лицето се държи под усилен надзор, изключващ

възможността то да извърши ново общественоопасно деяние.

Чл. 91. (1) Прекратяването и изменяването на постановената

принудителна медицинска мярка става от съда, когато това се налага от

настъпила промяна в състоянието на болния или от нуждите на неговото лекуване.

(2) Във всички случаи след изтичане на шестмесечен срок от

настаняването в лечебното заведение съдът се произнася за прекратяване,

продължаване или заменяване на принудителното лечение.

Чл. 92. (1) Когато престъплението е извършено от лице, което страда

от алкохолизъм или от друга наркомания, съдът може наред с наказанието да

постанови и принудително лекуване.

(2) Когато е наложено наказание без лишаване от свобода,

принудителното лекуване се извършва в медицински заведения със специален

лечебен и трудов режим.

(3) Принудителното лекуване на осъдените на лишаване от свобода се

провежда през време на изпълнение на наказанието. Срокът за принудителното

лекуване се приспада от срока на лишаването от свобода.

(4) Когато това е необходимо, съдът може да постанови лекуването да

продължи и след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от

свобода - в медицинските заведения, указани в алинея втора.

(5) Принудителното лекуване се прекратява от съда, когато неговото

продължаване не е повече необходимо.

Допълнителна разпоредба

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в

следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със

заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност

само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 62 от 1997 г.) ръководна

работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в

държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо

лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и

помощник-нотариус.

2. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на

държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт,

както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на

властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена

организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт

определена функция.

4. (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са

имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените

организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и

форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на

обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че

представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което

действително го е съставило.

7. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) "Тежко

престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от

свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без

замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с

оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства

разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и

дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с

оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на

други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена

опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително

осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи,

роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от

фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното

прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Престъплението е извършено "от две

или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две

лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) С международна защита се ползуват

лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който

Република България е страна.

14. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в

големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено

големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (Нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това,

което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно

предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от

международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание

или международен съд.

16. (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Наркотични вещества" са всички

упойващи и психотропни вещества - високорискови и рискови - по смисъла на

Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

17. (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп., бр. 92 от 2002 г.)

"Прекурсор" е всяко вещество по смисъла на Закона за контрол върху

наркотичните вещества и прекурсорите и всяко химическо вещество по смисъла на

Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически

вещества и техните прекурсори.

18. (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) "Незаконен

трафик" е всяка незаконна дейност или действия, свързани с растения, съдържащи

наркотични вещества, с наркотични вещества и прекурсори, с биологични,

химически и радиационни оръжия, с взривни вещества, радиоактивни материали,

токсични и химически вещества и техните прекурсори, с биологични агенти и

токсини.

19. (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Аналог" е всяко вещество, което не

е включено в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, но

има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква

аналогично действие в човешкия организъм.

20. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Организирана престъпна група" е

структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат

съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено

наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се

набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално

разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или

развита структура.

21. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Компютърна информационна система"

е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни

устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от

елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.

22. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Компютърни информационни данни" е

всяко представяне на факти, информации или понятия във форма, поддаваща се на

автоматична обработка, включително такава програма, която е в състояние да

направи така, че дадена компютърна система да изпълни определена функция.

23. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на

компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което

предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което

обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за

нейните ползватели.

24. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Платежен инструмент" е веществено

средство, различно от законно платежно средство (банкнота или монета),

позволяващо, поради специфичната си природа самостоятелно или във връзка с

друго средство, на титуляря да прехвърля пари или парична стойност, като

например дебитна карта, кредитна карта, електронно портмоне или друга карта,

издадена от финансова институция, чек или пътнически чек.

Особена разпоредба

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за

престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Глава първа

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА

Раздел I

Измяна

Чл. 95. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който

с цел да бъде съборена, подронена или отслабена властта в републиката

участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на

властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се

наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор

или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 96. (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., бр. 50 от 1995 г., изм.,

бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката

или да й създаде затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се

наказва с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с

доживотен затвор без замяна.

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице,

се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., доп., бр. 50 от 1995 г., изм.,

бр. 153 от 1998 г.) Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или

друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с

лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, с доживотен затвор или

доживотен затвор без замяна.

Чл. 97. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който

с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл. 349

или 350, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с

доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който с целта по чл. 96

задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от

изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или

обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от

три до десет години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако

поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или

средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от пет

до петнадесет години.

Раздел II

Предателство и шпионство

Чл. 98. (1) Който подбужда чужда държава или обществена група в

чужбина към война или друго враждебно действие против републиката, се наказва

с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел

да предизвика война или друго враждебно действие против републиката.

Чл. 99. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.)

Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвика война

или международни усложнения срещу републиката, се наказва с лишаване от

свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен

затвор без замяна.

(2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието

е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 100. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.)

Български гражданин, който във време на обявена или започната война постъпи

доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува

във враждебно действие против републиката, или под каквато и да е форма

премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода от десет

до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

(2) Същото наказание се налага и на български гражданин, който по

какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина

при провеждане на военни или други враждебни действия против републиката.

Чл. 101. (1) Български гражданин, който напусне страната или откаже да

се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда

организация, за да й служи във вреда на републиката, се наказва с лишаване от

свобода от три до десет години.

(2) Ако деянието е извършено от военнослужещ, наказанието е лишаване

от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 102. (1) Който с цел да намали отбранителната способност на

републиката предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство

от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването й, се

наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Ако от

деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време,

наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен

затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 103. Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо

правителство или международна организация, умишлено ги води във вреда на

републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 104. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.)

Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда

организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с

лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с

доживотен затвор без замяна.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното

престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 99 от 1989 г.) Държавна тайна

са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго

естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да

увреди интересите на републиката и особено нейната безопасност. Списъкът на

фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се приема

от Народното събрание и се обнародва в Държавен вестник.

Чл. 105. (1) Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда

организация, за да й служи като шпионин, ако не е извършил деяние по

предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на

властта.

Раздел III

Диверсия и вредителство

Чл. 106. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.)

Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или

повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или

съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за

диверсия с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки

случаи - с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с

доживотен затвор без замяна.

Чл. 107. Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения

разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство,

паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански

предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или

обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не

изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с

лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - с

лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел IV

Други престъпления

(Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. -

бр. 10 от 1993 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична

идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на

Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от

свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който по какъвто и да е начин

опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване

от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 108а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който с цел да създаде

смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта,

представител на обществеността или представител на чужда държава или на

международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите

функции, извърши престъпление по чл. 115, чл. 128, чл. 142, ал. 1, чл. 216,

ал. 1, чл. 326, чл. 330, ал. 1, чл. 333, чл. 334, ал. 1, чл. 337, ал. 1,

чл. 339, ал. 1, чл. 340, ал. 1 и 2, чл. 341а, ал. 1-3, чл. 341б, ал. 1,

чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, ал. 1 и 3, чл. 350, ал. 1, чл. 352,

ал. 1, чл. 354, ал. 1, чл. 356е, ал. 1, чл. 356з, се наказва за тероризъм с

лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт -

с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или

доживотен затвор без замяна.

(2) Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено, събира или

предоставя средства за осъществяване на деянието по ал. 1, като знае или

предполага, че те ще бъдат използвани с такава цел, се наказва с лишаване от

свобода от три до петнадесет години и глоба до тридесет хиляди лева.

(3) Предметът на престъплението по ал. 2 се отнема в полза на

държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 109. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г., бр. 92 от 2002 г.) Който

образува или ръководи организирана престъпна група, която си поставя за цел да

извършва престъпления по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до

дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното

престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който членува в такава група, се

наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието,

предвидено за съответното престъпление.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) Участник в

групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко,

което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването

и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на

чл. 55.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Не се наказва участник в групата,

който доброволно се предаде на властта и разкрие групата, преди да е извършено

от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г., бр. 92 от 2002 г.) За

приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106, 107 и чл. 108а, ал. 1

наказанието е лишаване от свобода до шест години.

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм., бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм., бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 113. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Допълнителни разпоредби

Чл. 114. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпления по тази

глава съдът може да постанови пробация, както и лишаване от права по чл. 37,

точки 6-10.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 95-107,

чл. 108а и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото

имущество на виновния.

Глава втора

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА

Раздел I

Убийство

Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с

лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 116. (1) За убийство:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г.) на

длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице,

включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод

изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с

международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от

лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или

функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. (доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице

или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено

мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено от лице, което действа по

поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено по хулигански

подбуди и

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) представляващо опасен

рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по

предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

(доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от

1998 г., бр. 92 от 2002 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до

двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. В случаите

по точки 10-12 съдът може да постанови и пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) За

убийство на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на

Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата

или функцията му наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет

години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 117. (1) Приготовление за убийство по чл. 115 и 116 се наказва с

лишаване от свобода до три години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към

убийство.

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За убийство, извършено в

състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с

насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от

което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния

или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода

от една до осем години, а в случаите на чл. 116 точки 1-6 - лишаване от

свобода от три до десет години.

Чл. 119. За убийство, извършено при превишаване пределите на

неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 120. За убийство, извършено от майка върху рожба във време на

раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три

години.

Чл. 121. За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният

родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен

труд.

Чл. 122. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се

наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно

действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица,

наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 123. (1) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо

изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност,

представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода

до пет години.

(2) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия,

които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма

право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно

състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е

лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване

от свобода от пет до петнадесет години.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за

спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до

три години; по ал. 3 - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки

случаи - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 124. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие

на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три

до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при

средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от

1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно

раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или

клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било

възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни,

наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години;

при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека

телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда, от която е

последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна

повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна

телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може

да наложи и пробация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е

извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при

тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна

повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда -

лишаване от свобода до две години.

Чл. 125. Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт

на своята недородена или току-що родена рожба.

Чл. 126. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който със съгласието на

бременна жена умъртви плода й извън здравните заведения, определени от

Министерството на народното здраве и социалните грижи, или в нарушение на

установените от това министерство правила, се наказва с лишаване от свобода до

пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако виновният няма висше медицинско

образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е

лишаване от свобода до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи

е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните

алинеи, включително и за подбудителство и помагачество.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако умъртвяването на плода е

извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от

три до осем години.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако в последния случай е последвала

смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет

години.

Чл. 127. (1) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони

другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с

лишаване от свобода до три години.

(2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или

спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките

си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е

лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на

достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него,

го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се

наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост,

наказанието е лишаване от свобода до три години.

Раздел II

Телесна повреда

Чл. 128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда, се наказва с

лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително

разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи;

постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване,

което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на

единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на

крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Чл. 129. (1) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва

с лишаване от свобода до пет години.

(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на

зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците,

снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на

детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се

затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други

части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или

разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които

проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Чл. 130. (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън

случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от

свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм.,

бр. 10 от 1993 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на

болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от

свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал

веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и

двамата от наказание.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г.) на

длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице,

включително и от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод

изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с

международна защита;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от

състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена,

на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за

пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга

тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която

не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно, ако телесната повреда е

тежка или средна;

8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение

или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по начин или със средства, опасни за

живота на мнозина или с особена жестокост;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с користна цел;

11. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с цел да бъде улеснено или прикрито

друго престъпление;

12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по хулигански подбуди

(нов израз - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) наказанието е лишаване от свобода:

от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години

при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130,

ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За причиняване на телесна повреда

на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на Министерството на

вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или функцията му

наказанието е лишаване от свобода:

1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда;

2. от три до десет години при средна телесна повреда;

3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2.

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм.,

бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив,

наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до

дванадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до

осем години. Съдът може да постанови и пробация.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г.)

За телесна повреда, освен в случаите на чл. 131а, причинена другиму в

състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с

тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са

настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или

негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лишаване от свобода три месеца или

поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) поправителен труд

до шест месеца или глоба от сто до триста лева по чл. 130, ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на

причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 133. Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна

телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с

поправителен труд.

Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда

поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно

регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се

наказва:

1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и

2. с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд при

средна телесна повреда.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост

причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат

към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да

упражнява.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно

състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е

лишаване от свобода до пет години при тежка телесна повреда и лишаване от

свобода до три години при средна телесна повреда.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за

оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо

обстоятелство при определяне на наказанието.

Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който,

като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест,

се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Ако в случая на

предходната алинея заразените са непълнолетни лица до 16-годишна възраст или

са заразени повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет

години или глоба до петстотин лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който, като

знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със

същата болест, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до

двеста лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който чрез

полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде

заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест

месеца или с глоба до двеста лева.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от

1997 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се

отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева,

налагана по административен ред.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно,

наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Раздел III

Злепоставяне

Чл. 136. (1) Който наруши правила, установени за охрана на

безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на

трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с

поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато с деяние по предходната

алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на

трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или

поправителен труд.

Чл. 137. Който изложи лице, лишено от възможността да се самозапазва

поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята

безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като

съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до

три години.

Чл. 138. Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да

се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се

самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята

безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване

от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който при

непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е

могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с

поправителен труд до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 140. Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в

която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е

могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване

от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Лице,

което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече

на помощ на болен или на родилка без уважителна причина, се наказва с

поправителен труд или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в

опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или

поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който, като е

длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни

причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба от сто до

триста лева.

Раздел IV

Отвличане и противозаконно лишаване от свобода

(Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 142. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от

2002 г.) Който отвлече лице с цел противозаконно да го лиши от свобода, се

наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, когато:

1. деецът е бил въоръжен;

2. деянието е извършено от две или повече лица;

3. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) отвлеченото лице е бременна жена или

не е навършило 18 години;

4. отвлеченото лице се ползва с международна защита;

5. деянието е извършено по отношение на две или повече лица;

6. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) деянието е извършено от лице, което

се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва

охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по поръчка на

такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от

състава на Министерството на вътрешните работи или лице, което се представя

за такова;

7. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) отвличането

е с користна цел или с цел лицето да бъде изведено извън границите на

страната;

8. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) деянието е

извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на

организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група.

(3) Ако от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вредни

последици, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Ако деянието е извършено повторно или към отвлеченото лице е

проявена особена жестокост, наказанието е лишаване от свобода от пет до

петнадесет години.

Чл. 142а. (Предишен текст на чл. 142 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

(1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно лиши някого от

свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от

длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата

или функцията му или от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е

лишаване от свобода от една до шест години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи

е извършено по отношение на бременна жена, малолетно или непълнолетно лице,

наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието

по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето

на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две

денонощия, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по

предходната алинея се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи

здраво лице в здравно заведение за душевно болни.

(Ал. 5 и 6 нови - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 50 от 1995 г.)

Раздел V

Принуда

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който принуди другиго да

извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като

употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с

лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от лице по

чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от три до

десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Когато в случаите на предходната

алинея принудата се упражнява по отношение на съдия, прокурор, следовател или

лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод

изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода

от две до осем години.

Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който задържи някого като

заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на

определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена

организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от една до

осем години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако

поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или

средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от две

до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи

е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62

от 1997 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност

или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би

могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с

лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от

1997 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността

при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице,

ползуващо се с международна защита, наказанието е лишаване от свобода до една

година или глоба до двеста лева.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деецът се е заканил с убийство

или деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е

лишаване от свобода до три години или пробация.

Раздел VI

Издаване на чужда тайна

Чл. 145. (1) (Предишен текст на чл. 145, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.,

бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто

име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с

неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба

от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи тайната на

осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на

осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест

месеца или с поправителен труд, а когато от деянието са настъпили тежки

последици - с лишаване от свобода до една година.

Чл. 145а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който използва информация,

събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното

предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на

наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и

глоба до петстотин лева.

(2) Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило

информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба,

наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди

лева.

(3) В случаите по предходната алинея съдът може да постанови лишаване

от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Раздел VII

Обида и клевета

Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21

от 2000 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството

на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три

хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено

порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и

двамата от наказание.

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21

от 2000 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише

престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева

и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените

обстоятелства или на приписаните престъпления.

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За

обида:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по

повод изпълнение на службата или функцията му;

4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по

повод изпълнение на службата или функцията му,

(изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) наказанието е глоба от три хиляди до

десет хиляди лева и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 21 от 2000 г.) За клевета,

извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са

настъпили тежки последици, наказанието е глоба от пет хиляди лева до

петнадесет хиляди лева и обществено порицание.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на

чл. 146.

Чл. 148а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 21 от 2000 г.) Който

разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни,

обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно

придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се

наказва с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

Раздел VIII

Разврат

Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. -

ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или

удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило

14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до пет

години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато блудството е извършено чрез

употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на

пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е

лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато деянието по предходните

алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието

е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) За блудство наказанието е лишаване

от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е извършено от две или повече лица;

2-4. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.).

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За блудство наказанието е лишаване

от свобода от пет до двадесет години:

1. ако е блудствано с две или повече малолетни лица;

2. ако е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за

самоубийство;

3. ако представлява опасен рецидив.

Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 107 от

1996 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово

желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст,

чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му

състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване

от свобода до пет години, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от

две до осем години.

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст,

доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с

лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не

разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от

свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1. лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2. като го принуди към това със сила или заплашване;

3. като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет

години:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако изнасилената не е навършила

осемнадесет години;

2. ако тя е низходяща сродница;

3. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е

лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е извършено от две или повече лица;

2. ако е причинена средна телесна повреда;

3. ако е последвал опит за самоубийство;

4. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако е извършено с цел въвличане в

последващи развратни действия или проституция;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако представлява опасен

рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г.) За изнасилване

наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години:

1. ако изнасилената не е навършила четиринадесет години;

2. ако е причинена тежка телесна повреда;

3. ако е последвало самоубийство;

4. ако представлява особено тежък случай.

Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към

това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се

наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвкупление между възходящи и низходящи, между братя и

сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три

години.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62

от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) Който склонява друго лице към проституция,

блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три

години и глоба от триста до шестстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който предоставя

систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени

действия, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто лева

до петстотин лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) Когато

деянията по ал. 1 и 2 са извършени с користна цел, наказанието е лишаване от

свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който е склонил или принудил друго

лице към употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с цел

проституиране, свожда към съвокупление, хомосексуални действия или блудствени

действия, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба

от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато деянието е извършено:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение

или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;

3. по отношение на повече от две лица;

4. повторно,

наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба

от сто хиляди до триста хиляди лева.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4,

бр. 21 от 2000 г.) Който въвлече малолетни лица в развратни действия,

наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5, бр. 21 от

2000 г.) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и пробация.

Чл. 156. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който

отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия,

се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода

от три до дванадесет години, когато:

1. отвлеченото лице не е навършило 18 години;

2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия, или

3. отвличането е с цел лицето да бъде предоставено за развратни

действия извън границите на страната.

Чл. 157. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г.)

Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от

същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение

на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана,

се наказва с лишаване от свобода от две до осем години, както и с обществено

порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 62 от

1997 г., бр. 92 от 2002 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който

извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило

14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на

пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на

непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и

значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 92 от 2002 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, бр. 89 от 1986 г.,

изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г.) Който с цел да си набави имотна

облага свожда другиго към хомосексуални действия, както и този, който чрез

даване или обещаване на облага склони другиго към такива действия, се наказва

с лишаване от свобода до три години и с глоба до хиляда лева, като съдът може

да постанови и пробационна мярка за определен срок да не посещава определено

място, район или заведение.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и

153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до

привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62

от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) (1) Който създава, излага, представя, излъчва,

предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява произведения

с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до една година и

глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Който излага, представя, предлага, продава или дава под наем

произведения с порнографско съдържание на лице, ненавършило 16-годишна

възраст, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди

лева.

(3) За деяния по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до пет

години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на произведението е

използван малолетен, непълнолетен или лице, което изглежда като такова.

(4) Когато деянието по ал. 1-3 е извършено по поръчение или в

изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване

от свобода от две до осем години и глоба до десет хиляди лева, като съдът може

да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

(5) Който държи порнографско произведение, за създаването на което е

използван малолетен, непълнолетен или лице, което изглежда като малолетен или

непълнолетен, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до

две хиляди лева.

(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако

липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Раздел IХ

(Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

Трафик на хора

Чл. 159а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който набира,

транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат

използвани за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни

органи или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от

съгласието им, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и глоба

до осем хиляди лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. спрямо лице, ненавършило осемнадесет години;

2. чрез използване на принуда или чрез въвеждане на лицето в

заблуждение;

3. чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода;

4. чрез използване състояние на зависимост;

5. чрез злоупотреба с власт;

6. чрез обещаване, даване или получаване на облаги,

наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба до

десет хиляди лева.

Чл. 159б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който набира,

транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора и ги преведе

през границата на страната с целта по чл. 159а, ал. 1, се наказва с лишаване

от свобода от три до осем години и глоба до десет хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено при условията на чл. 159а,

ал. 2, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до

петнадесет хиляди лева.

Чл. 159в. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато деянието по чл. 159а и

159б представлява опасен рецидив или е извършено по поръчение или в изпълнение

на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода

от пет до петнадесет години и глоба до двадесет хиляди лева, като съдът може

да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

Допълнителна разпоредба

Чл. 160. За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131,

точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по

чл. 37, точка 6 или 7.

(Ал. 2 нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., зал., бр. 28 от 1982 г.)

Особена разпоредба

Чл. 161. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г.,

изм., бр. 50 от 1995 г., бр. 21 от 2000 г., предишен текст на чл. 161, бр. 92

от 2002 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за

лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1,

145-148а, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на

възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, наказателното преследване се

възбужда по тъжба на пострадалия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 133,

чл. 135, ал. 1, 3 и 4 и чл. 139-141 наказателното преследване от общ характер

се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати

по негово искане.

Глава трета

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ

Раздел I

Престъпления против националното и расовото равенство

Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална

вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от

свобода до три години и с обществено порицание.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради

неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения,

се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си

поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с

лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с

лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпленията по предходните

алинеи съдът може да постанови и пробация.

Чл. 163. (1) Лицата, които участвуват в тълпа, събрана за нападение на

групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с

националната или расовата им принадлежност, се наказват:

1. подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет

години;

2. всички други - с лишаване от свобода до една година или с

поправителен труд.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1. за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до

шест години;

2. за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна

повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от

свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода

до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Раздел II

Престъпления против изповеданията

Чл. 164. Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово,

печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три

години или с поправителен труд.

Чл. 165. (1) Който със сила или заплашване пречи на гражданите

свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и

служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и

добрите нрави, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди

другиго да участвува в религиозни обреди и служби.

(3) За деянията по чл. 163, извършени против групи от населението,

отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност,

се прилагат предвидените в него наказания.

Чл. 166. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който образува политическа

организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по

друг начин използува църквата или религията за пропаганда против народната

власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години,

ако не подлежи на по-тежко наказание, като съдът може да постанови и пробация.

Раздел III

Престъпления против политическите права на гражданите

(Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 167. Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен

начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран,

се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който

упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен

труд до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 169. Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна

комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин

преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години

или с поправителен труд.

Чл. 169а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който

чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого противно

на убежденията или волята му да участвува или да напусне политическа партия,

организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от

свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 169б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който

чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да

осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от

свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 169в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Когато деянието по чл. 169а и

169б е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните

му задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Раздел IV

Нарушаване неприкосновеността на жилище,

помещение или превозно средство

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 170. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който влезе в чуждо

жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба

с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до

три години или с поправителен труд до шест месеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходната алинея

е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица,

наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г.) Ако

деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или

служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита,

наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години, а по

ал. 2 - лишаване от свобода от две до осем години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.,

бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки

изричната покана да го напусне, се наказва с лишаване от свобода до една

година.

Раздел V

Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията

Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който

противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма,

запечатани книжа, пакет или други подобни;

2. вземе чуждо, макар и отворено, писмо или телеграма с цел да узнае

тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или

телеграма;

3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) узнае неадресирано до него

съобщение, изпратено по електронен път, или отклони от адресата му такова

съобщение,

се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до

триста лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е

възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода

до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37,

точка 6.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който чрез използуване на специални

технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение,

предадено по телефон, телеграф, чрез компютърна мрежа или по друго

далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Раздел VI

Престъпления против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. -

ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно попречи на някого

да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата

народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в

синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение

или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му

политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три

години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила

решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се

наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел VII

Престъпления против интелектуалната собственост

(Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 172а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от

1997 г.) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава

чрез техническо средство или използва по друг начин чуждо произведение на

науката, литературата или изкуството без необходимото по закон съгласие на

носителя на авторското право, се наказва с лишаване от свобода до три години и

глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на

онзи, който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез

техническо средство или използва по друг начин звукозапис, видеозапис или

радиопрограма, телевизионна програма, софтуер или компютърна програма без

необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е

извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е

лишаване от свобода от една до пет години и глоба от три хиляда лева до пет

хиляда лева.

(4) За маловажни случаи деецът се наказва по административен ред по

Закона за авторското право и сродните му права.

(5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато

принадлежи на виновния.

Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който издава или използува

под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или

изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване

от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с

обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г.) Със същото наказание се наказва и

онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо

изобретение, полезен модел или промишлен дизайн.

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 81 от 1999 г.) Който, като

злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на

изобретение, полезен модел или промишлен дизайн или на произведение на

науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата

работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години

или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

Раздел VIII

Престъпления против свободата на събранията,

митингите и манифестациите

(Нов - ДВ, бр. 10 от 1990 г.)

Чл. 174а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) (1) Който с насилие, измама,

заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе

събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията,

митингите и манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Организатор, който в нарушение на чл. 12, ал. 3, и 13, ал. 1 от

Закона за събранията, митингите и манифестациите проведе забранени или

продължи да провежда прекратени събрание, митинг или манифестация, се наказва

с лишаване от свобода до една година.

Особена разпоредба

Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 62 от 1997 г.,

изм., бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 4, чл. 171,

ал. 1, чл. 172, ал. 2 и чл. 173 наказателното преследване се възбужда по тъжба

на пострадалия.

(2) За престъпления по чл. 167, чл. 169а-169в, чл. 172, ал.1 и чл. 174

наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия

до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.

Глава четвърта

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ БРАКА, СЕМЕЙСТВОТО И МЛАДЕЖТА

Раздел I

Престъпления против брака и семейството

Чл. 176. (1) Който при встъпване в брак съзнателно укрие от

длъжностното лице по гражданското състояние законна пречка за брака, се

наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Длъжностно лице по гражданското състояние, което извърши

бракосъчетание, като знае, че има законна пречка за сключването на брака, се

наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и

лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.)

Чл. 177. (1) Който склони някого по насилствен начин да встъпи в брак

и поради това бракът бъде обявен за недействителен, се наказва с лишаване от

свобода до три години.

(2) Който отвлече лице от женски пол с цел да го принуди да встъпи в

брак, се наказва с лишаване от свобода до три години, а ако пострадалата е

непълнолетна, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 178. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Родител

или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова

дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до една година или с

глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага и на този, който дава или който

посредничи при даването или получаването на такъв откуп.

Чл. 179. (1) Който при наличност на законен брак сключи друг, се

наказва за многобрачие с лишаване от свобода до три години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който сключи брак с лице,

за което знае, че се намира в законен брак.

(3) Ако първият брак бъде обявен за недействителен или бъде прекратен

на друго основание, наказанието е лишаване от свобода до една година или

поправителен труд.

Чл. 180. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 181. Който наруши свое задължение към съпруг, възходящ или

низходящ, неспособен да се грижи за себе си, и с това го постави в положение

на сериозно затруднение, ако извършеното не представлява по-тежко

престъпление, се наказва с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 182. (1) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под

родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това

създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се

наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и

с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Родител

или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети

изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или

относно лични контакти с дете, се наказва с поправителен труд или глоба от сто

до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест

месеца или с глоба от сто до триста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако след

предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани

пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г.) Който,

като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра,

съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни

вноски, се наказва с поправителен труд или със пробация.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в

невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като

не упражнява правата си или по друг начин.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако преди

постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не

са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се

прилага повторно.

(4) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е

лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Чл. 184. (1) Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или

по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с

лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако това бъде

извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до три години и

глоба от сто до триста лева.

Чл. 185. (1) Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо

дете, ненавършило четиринадесет години, и незабавно не уведоми властта или не

го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода

до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако това е

станало с насилие, заплашване или измама или с намерение да използува детето

за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода до три

години и глоба от сто до триста лева.

Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който

прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и незабавно не

съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с

поправителен труд или глоба от сто до триста лева.

Раздел II

Престъпления против младежта

Чл. 187. Който изтезава малолетно или непълнолетно лице, намиращо се

под негови грижи или чието възпитание му е възложено, ако извършеното не

представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една

година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 188. (1) Който принуждава малолетно или непълнолетно лице към

извършване на престъпление или към проституция, се наказва с лишаване от

свобода до пет години и с обществено порицание.

(2) Когато от това са настъпили вредни последици за физическото,

душевното или моралното развитие на пострадалия, ако деянието не представлява

по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от една до шест

години и обществено порицание.

Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който системно използува

за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с лишаване

от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако деецът е родител или настойник на пострадалия, наказанието е

лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и обществено

порицание.

Чл. 190. Който, като злоупотреби с родителската си власт, принуди свое

дете, ненавършило 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се

наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с

обществено порицание.

Чл. 191. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Пълнолетно лице, което,

без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило

16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с

поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Пълнолетно лице, което склони или

улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е

навършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак,

се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от 1986 г.)

Ако деянието по предходните алинеи е извършено с лице, ненавършило 14-годишна

възраст, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по ал. 1

деецът не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до

привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 192. (1) (Предишен текст на чл. 192, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.,

бр. 10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши

на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее

съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с

глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на

този, който дава или посредничи при даването на такъв откуп.

Чл. 193. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10

от 1993 г., бр. 92 от 2002 г.) Който опие с алкохолни напитки лице,

ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от

свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от

2002 г.) Който продаде алкохолна напитка на лице, ненавършило 18-годишна

възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до петстотин лева

и поправителен труд, а ако върши това системно - с лишаване от свобода до една

година и глоба до две хиляди лева.

Особена разпоредба

Чл. 193а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) За

престъпления по чл. 182, ал. 2 и чл. 183 наказателното преследване се възбужда

по тъжба на пострадалия.

Глава пета

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА

(Загл. изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Раздел I

Кражба

Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима

вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да

я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни

случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд,

или глоба от сто до триста лева.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е

лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение,

катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако откраднатата вещ не е под

постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на

прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако за извършването на кражбата е

използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален

начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително

за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е

възползувало от служебното си положение;

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;

8. (нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на

покойник;

9. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ако кражбата е извършена от лице по

чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) За кражба

в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет

години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото

на виновния и пробация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г, бр. 10 от 1993 г.) В маловажни

случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една

година или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева.

(4) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3 и 4 наказанието е

лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 196. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба, която

представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет

години;

2. в случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до

петнадесет години.

(2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото

на виновния и пробация до пет години.

Чл. 196а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) За

кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай,

наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години и конфискация на

цялото или на част от имущество на виновния.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в

първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена,

наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) в случаите на

чл. 194, ал. 3, и 195, ал. 3 - поправителен труд или глоба от сто до триста

лева;

3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1,

точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 2 във

връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до

осем години;

5. (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 196а - лишаване от

свобода от осем до двадесет години.

Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г.)

Раздел II

Грабеж

Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима

вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като

употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от

свобода от три до десет години.

(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено

деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на

заплашения или на друго някое присъствуващо лице.

(3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на

престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението

върху откраднатата вещ.

(4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в

безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За

грабеж на вещи:

1. в големи размери;

2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да

вършат кражби или грабежи;

3. придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4. представляващ опасен рецидив;

5. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършен от лице, което действа по

поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като

съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на

виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и пробация до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За грабеж на движима вещ:

1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) придружен с тежка или със средна

телесна повреда, от които е последвала смърт;

2. придружен с убийство или с опит за убийство;

3. (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в особено големи размери, ако деецът

е бил въоръжен,

(изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153

от 1998 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет

години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът може да

постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 200. За приготовление към грабеж по чл. 198 наказанието е лишаване

от свобода до две години, а по чл. 199 - лишаване от свобода до три години.

Раздел III

Присвоявания

Чл. 201. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., доп.,

бр. 50 от 1995 г., с РКС № 19 от 1995 г. е обявена за противоконституционна

разпоредбата на § 19 ЗИДНК, с която се допълва чл. 201, като след думите

"поверени му да ги пази или управлява" се добавя "като се разпореди с тях в

свой или в чужд личен интерес" - ДВ, бр. 97 от 1995 г.) Длъжностно лице,

което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество

или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване

с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация

до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37,

точки 6 и 7.

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от

свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което

по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено от две или повече

лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три

до петнадесет години:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако е в големи размери,

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив или

3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако присвоените средства са от

фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз

на българската държава.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от

1 януари 2004 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от

права по чл. 37, точки 6 и 7. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1

до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния, а в

случаите на ал. 2, точка 2 постановява пробация за срок до пет години.

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За длъжностно присвояване

в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е

лишаване от свобода от десет до тридесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Съдът

постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го

лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:

а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) по чл. 201 -

лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба от сто до

триста лева;

б) по чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или

поправителен труд.

Чл. 205. (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или

заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд,

наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 201 - лишаване от

свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 202, ал. 1 -

лишаване от свобода от една до седем години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет

години;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) в случаите на

чл. 203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;

5. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) в случаите на

чл. 204, буква "а" - поправителен труд или глоба от сто до триста лева;

6. в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест

месеца или поправителен труд.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на

предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и

7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от

имуществото на виновния, а в случаите по точка 4 постановява конфискация на

част или на цялото имущество.

Чл. 206. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който

противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за

обсебване с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Обсебване има и когато част от

вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е

обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази

правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се

затруднява удовлетворяването на кредитора.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако обсебването е в големи размери

или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до

десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7 и

може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обсебване в особено големи

размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от

свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от

права по чл. 37, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на

виновния.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.)

В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или

поправителен труд, или глоба от сто до триста лева.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако присвоеното

имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие

в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по ал. 5 - поправителен труд или

глоба от сто до триста лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точка 2 на

предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от

имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в

случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на

виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г.,

изм., бр. 10 от 1993 г.) (1) Който намери чужда движима вещ и в продължение на

една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я

е загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои

чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който

открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се

наказва с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като търси, открие съкровище

и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от

свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако съкровището е в

особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две

години или глоба от сто до триста лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до

пет години или глоба от сто до триста лева.

Раздел IV

Измама

Чл. 209. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който

с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа

у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се

наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който със същата цел използува

заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини

нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от

свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 210. (1) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до

осем години:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което

действува по поръка на властта;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършена от две или повече

лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в

кръга на неговата длъжност или пълномощие;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи;

5. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако причинената вреда е в големи

размери.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 4 и 5 съдът

може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 211. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато

измамата по чл. 209, ал. 1 и 2, и по 210 е в особено големи размери,

представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да

постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и пробация.

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. -

ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който чрез използване на документ с невярно съдържание

или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо

движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода

до осем години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез

съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен

документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без

правно основание такова имущество.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато имуществото е от фондове,

принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската

държава, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако имуществото по

предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен

рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За документна измама в

особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е

лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по

алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен

труд.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В случаите на ал. 1 съдът

може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го

лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3 и 4 постановява

конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права

по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 212а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който с цел да набави за

себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като

внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни или използва

чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се

наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и

глоба до шест хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който, без да има право,

внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни, за да получи

нещо, което не му се следва.

Чл. 212б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишен чл. 212а, бр. 92 от

2002 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до

приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по ал. 5 - поправителен труд или

глоба от сто до триста лева.

(2) В случаите по точка 2 на предходната алинея съдът може да

постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от

права по чл. 37, точки 6 и 7, а по точка 3 постановява конфискация на част или

на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 213. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който

разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се

наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто до триста лева.

Раздел V

Изнудване

Чл. 213а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който с цел да принуди

другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено

задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства,

увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за

него или негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест

години и глоба от хиляда до три хиляда лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от

три хиляди до пет хиляди лева, когато деянието е:

1. придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда;

2. придружено с причиняване на лека телесна повреда;

3. придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество;

4. извършено от две или повече лица;

5. извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;

6. извършено от въоръжено лице;

7. извършено повторно в немаловажни случаи.

(3) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и

глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови

конфискация до 1/2 от имуществото на дееца, когато:

1. е причинена средна или тежка телесна повреда, ако за извършеното

престъпление не се предвижда налагане на по-тежко наказание;

2. са причинени значителни имуществени вреди;

3. деянието е извършено от организация или група или по поръчение на

лице, организация или група;

4. деянието е придружено с взрив или палеж;

5. деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице;

6. деянието е извършено спрямо длъжностно лице във връзка със службата

му;

7. деянието представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Наказанието е лишаване от свобода

от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор, или доживотен затвор

без замяна, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото

имущество на дееца, когато деянието е:

1. придружено с тежка или средна телесна повреда, от която е

последвала смърт;

2. придружено с убийство или с опит за убийство.

Чл. 214. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 62

от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага

принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да

претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна

вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и

глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до

1/2 от имуществото на дееца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., бр. 62 от 1997 г.) За изнудване при

условията на чл. 213а, ал. 2, 3 и 4 наказанието е:

1. по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от

четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до

1/2 от имуществото на дееца;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба

от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от имуществото на

дееца;

3. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) по ал. 4 - лишаване от свобода от

петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без

замяна и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет

до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева, като съдът

може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния,

ако:

1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда;

2. деянието представлява опасен рецидив.

Чл. 214а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За приготовление към

престъпление по чл. 213а и 214 наказанието е лишаване от свобода от една до

три години.

Раздел VI

Вещно укривателство

Чл. 215. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., доп.,

бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна

облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за

които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или

чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с лишаване от свобода до пет

години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от

1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет

години и глоба от хиляда до три хиляди лева, ако укривателството:

1. е в големи размери;

2. е с вещи, поставени под специален режим;

3. се извършва по занаят;

4. е извършено повторно или представлява опасен рецидив.

Раздел VII

Унищожаване и повреждане

Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди

противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от

свобода до пет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който унищожи, разруши или повреди

свое ипотекирано или заложено имущество, се наказва с лишаване от свобода до

пет години и глоба до две хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като осъществи

нерегламентиран достъп до компютър от значение за предприятие, учреждение,

юридическо или физическо лице, и по този начин унищожи или повреди чуждо

имущество, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до

десет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 2,

бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до

шест месеца или глоба от сто до триста лева.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3, бр. 92 от 2002 г.)

Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици или

ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е

лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване

от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 4, изм., бр. 92 от

2002 г.) Ако деянието по ал. 1, 2, 3 и 5 е извършено по непредпазливост,

наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста

лева.

Раздел VIII

Злоупотреба на доверие

(Загл. изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който съзнателно ощети

чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване

от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

(2) Със същото наказание се наказва представител или пълномощник,

който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) С наказанието по ал. 1 се наказва и

този, който се разпореди със запорирана или заложена вещ, оставена му за

пазене.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако от горните деяния са

последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е лишаване от

свобода до пет години и глоба от сто до триста лева.

Особена разпоредба

Чл. 218. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Допълнителни разпоредби

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм., бр. 89 от 1986 г., отм.,

бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от

1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) За деяния по чл. 194, ал. 3,

чл. 195, ал. 3, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно

укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до сто и

петдесет лева, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по

административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или

заместен.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от

2000 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния,

общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева;

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано

административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от

извършването му;

3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни,

отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.

Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г.,

бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 216, ал. 1, 4 и 6, чл. 217, ал. 1 и

2, както и за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на

престъплението е частно имущество, наказателното преследване се възбужда по

тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по

съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо

домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.

Глава шеста

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО

Раздел I

Общи стопански престъпления

Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 1997 г.)

Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето,

управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за

възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или

разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на

стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до

пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от

1997 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху

работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или

отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на

предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три

години и глоба до пет хиляди лева.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не

съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода

до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37,

точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпление по предходните

алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай,

наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от една до пет години, а по

ал. 3 - лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът

постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 220. (1) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка

и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението,

предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване

от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по

чл. 37, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В особено тежки случаи по

предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода,

като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(Ал. 3 нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм, бр. 101 от 2001 г.)

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г.,

попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 86 от 1991 г.) (1) (Попр. - ДВ, бр. 90 от

1991 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който нареди или в нарушение на своите

задължения допусне да се вземе и използва за строителство и за други

неземеделски нужди неотчуждена или непредадена по установения ред земеделска

земя или пасища, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от сто

до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който продължи, нареди или в

нарушение на своите задължения допусне да бъде продължено строителството или

друго неземеделско ползване върху земи по предходната алинея, след като

строежът и другото ползване са били спрени от надлежните органи по установения

ред, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста

лева.

Чл. 221б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 1984 г., отм., бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 222. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 223. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който даде неверни данни

относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената

работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не

съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три

години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който за

произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което

не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни

данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен

труд или с глоба от сто до триста лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните

алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който получи дар или друга

имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда

организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са

произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако

извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от

свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или

имотната облага.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г.,

изм., бр. 81 от 1990 г., бр. 10 от 1993 г.) Който продаде стока на цена над

определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или

получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва

с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., доп., бр. 81 от 1990 г., изм.,

бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е

немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието

е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от сто до триста

лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 89 от 1986 г., отм.,

нова, бр. 81 от 1990 г.) Който, след като е наказан за нарушение по чл. 3 от

Закона за борба със спекулата, извърши същото нарушение, преди да е изтекла

една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с

лишаване от свобода до три години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм., бр. 89 от 1986 г.; предишна

ал. 2, бр. 26 от 1973 г., предишна ал. 5, бр. 89 от 1986 г.) Който съзнателно

състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на

стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за

държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за

граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен

труд.

(Ал. 5, предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 28 от

1982 г., предишна ал. 6, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 81 от 1990 г.)

(Ал. 6, нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г.,

предишна ал. 7, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 81 от 1990 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 8, бр. 89 от 1986 г.,

предишна ал. 7, бр. 81 от 1990 г.) В случаите, когато по предходните алинеи

определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от

право по чл. 37, точка 6 или 7.

Чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 89 от 1986 г., отм.,

бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от

1993 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага,

която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление,

се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста

лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или

облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по ал. 1

наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225в. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който, като изпълнява

работа за юридическо лице или едноличен търговец, поиска или приеме дар или

каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или

обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие в

нарушение на задълженията си при осъществяване на търговска дейност, се

наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди

лева.

(2) Който при осъществяване на търговска дейност предложи, обещае или

даде дар или каквато и да е облага на лице, което изпълнява работа в

юридическо лице или при едноличен търговец, за да извърши или да не извърши

действие в нарушение на неговите задължения, се наказва с лишаване от свобода

до три години или с глоба до петнадесет хиляди лева.

(3) Наказанията по предходните алинеи се налагат и когато със съгласие

на лицето по ал. 1 дарът или облагата са предложени, обещани или дадени

другиму.

(4) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните

алинеи, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с

лишаване от свобода до една година и глоба до пет хиляди лева.

(5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако

липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 226. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който,

като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация,

развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по

този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от

свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, бр. 89 от 1986 г.,

изм., бр. 10 от 1993 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я

прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация,

се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице от

съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което

допусне да се извърши престъплението по предходните алинеи, се наказва с

лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от

1986 г.) При повторно извършване на престъплението по предходните алинеи или

когато неправомерният доход е в големи размери, наказанието е лишаване от

свобода от една до осем години, като съдът може да наложи и пробация.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 89 от 1986 г.)

Ако неправомерният доход по предходните алинеи е в особено големи размери и

случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до

дванадесет години, като съдът може да наложи и пробация.

Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 81 от

1999 г.) Който без съгласието на притежателя използва в търговската дейност

марка, промишлен дизайн или топология на интегрални схеми, се наказва с

лишаване от свобода до три години или с глоба до 5 хиляди лева.

Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който

изпраща, изнася, регистрира, отстъпва, продава или осъществява признати или

още непризнати изобретения, рационализации или техническа документация в

чужбина или ги отстъпва, предава или продава на чужди граждани или фирми в

страната не по установения ред, ако това не съставлява по-тежко престъпление,

се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста

лева.

Раздел Iа

Престъпления против кредиторите

(Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.)

Чл. 227б. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от

1998 г.) Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от

спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от

свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и

представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от

спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по

несъстоятелност.

(3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е

изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват

и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Българската народна банка за

изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно Закона за банките, не са

извършили това.

Чл. 227в. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който след

откриване на производство по несъстоятелност:

1. скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно пари, вещи, ценни

книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на

неговите кредитори;

2. отчужди пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да

послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, когато даденото значително

надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нормалното водене на

стопанската дейност;

3. опрости или скрие свое вземане;

4. признае или поеме по какъвто и да е начин или удовлетвори

несъществуващо задължение;

5. вземе заем, като знае, че не може да го издължи;

6. предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа

или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската

дейност;

7. противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги

обезпечи във вреда на останалите кредитори;

8. унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или

ги води в нарушение на закона по начин, който затруднява установяването на

активите и пасивите на неговото предприятие или дейност,

ако от изброените деяния са настъпили значителни щети, се наказва за

умишлен банкрут с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато с деяние по ал. 1 са причинени щети в особено големи

размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от

свобода от три до петнадесет години. Съдът постановява и лишаване от права по

чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 227г. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) С наказанията по чл. 227в се

наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или

кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същия член

деяния, като в случаите на ал. 1 съдът може да постанови и глоба до 500 лв., а

по ал. 2 - конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 227д. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който:

1. не е водил търговските си дела с грижата на добър търговец или е

участвал в очевидно рискови сделки, които не влизат в кръга на обикновената

му дейност;

2. правил е лични, семейни или други разходи, очевидно неприсъщи и

несвързани с дейността и несъобразени с имущественото му състояние;

3. пропуснал е да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен

отчет и баланс, като е бил длъжен да направи това,

поради което е обявен в несъстоятелност и от това са последвали щети

за кредиторите, се наказва за непредпазлив банкрут с лишаване от свобода до

две години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1,

т. 6 и 7.

(2) С наказанията по ал. 1 се наказва и търговец, който е обявен в

несъстоятелност, без да е изпълнил задълженията си по предшестващ оздравителен

план.

(3) С наказанията по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и

представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или

допуснат да се извършат посочените в същата алинея деяния.

(4) Лицата по ал. 1-3 не се наказват, ако преди постановяване на

присъдата от първата инстанция удовлетворят кредиторите си. Тази разпоредба

не се прилага повторно.

Чл. 227е. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който има

задължения към друг търговец, за който има открито производство по

несъстоятелност, като знае това и не изпълни задължението си в уговорения или

обичайния срок, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до

200 лв.

(2) Търговец, който с одобрението, знанието или в интерес на свой

кредитор укрие изцяло или отчасти задължение към него и с това причини щета

на негов кредитор, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до

300 лв.

(3) Който, като знае, че за търговец има открито производство по

несъстоятелност, укрие или унищожи със съгласието му негови вещи, които

принадлежат или биха принадлежали към масата на несъстоятелността, се наказва

с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв.

Раздел II

Престъпления в отделни стопански отрасли

Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който като ръководител или

контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени,

нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които

не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се

наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като

стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания,

когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година

или с поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от

1993 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в

значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал. 1 е

глоба от сто до триста лева, а по ал. 2 - глоба от сто до триста лева,

налагани по административен ред.

Чл. 229. Който, като приема селскостопански произведения за сметка на

изкупвателна или търговска организация, измами доставчика относно качеството

или количеството на тия произведения, се наказва с лишаване от свобода до три

години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 230. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който

наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразна

болест по домашни животни, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с

глоба от сто до триста лева.

(2) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода

до една година или поправителен труд.

(3) Ако заразната болест бъде широко разпространена, наказанието е

лишаване от свобода до три години.

(4) Съобразно с различията в предходните алинеи се наказва и този,

който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по

растенията.

Чл. 231. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 1997 г.) Който

пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества

или със значителна стойност, неотговарящи на изискванията, посочени в ал. 1 на

чл. 228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване

от свобода до две години, с глоба от хиляда до три хиляда лева и с лишаване

от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) При маловажни

случаи по предходната алинея наказанието е глоба от сто до триста лева,

налагана по административен ред.

Чл. 232. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето

на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване

от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или

влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите или

услугите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато с едно

или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до 0,01 лева,

наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от

1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е

било наложено по същата алинея административно наказание с постановление,

влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение,

наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или

глоба от сто до триста лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните

алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и

лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 81 от

1990 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов, бр. 102 от 1995 г., в сила от

22 януари 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който извършва

външнотърговска дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна

употреба без съответното разрешение, се наказва с лишаване от свобода до

6 години и с глоба до двеста хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За особено тежки случаи по ал. 1

наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години и глоба до петстотин хиляди

лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1

наказанието е глоба до двадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Оръжието и стоките с възможна

двойна употреба, предмет на престъплението, се отнемат в полза на държавата

независимо чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се

тяхната равностойност, определена съгласно външнотърговския договор.

Чл. 234. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от

1986 г., отм., бр. 1 от 1991 г., нов, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ,

бр. 92 от 2002 г.) Който продава или държи на склад акцизни стоки без

бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с

лишаване от свобода до три години и глоба до 10-кратния размер на пазарната

цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, т. 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието е лишаване от свобода

до пет години и лишаване от права по чл. 37, т. 7, когато деянието:

1. е извършено повторно;

2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;

3. ако предметът на престъплението е в големи размери.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 234а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който извършва външнотърговска

дейност без разрешение, което се изисква по закон или по постановление на

Министерския съвет или в нарушение на издадено такова разрешение, се наказва с

лишаване от свобода до три години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и

лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 234б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който изкупува или

извършва търговска дейност с отпадъци от черни или цветни метали без

разрешение, което се изисква по нормативен акт, или в негово нарушение, се

наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до двадесет

хиляди лева.

(2) Отпадъците, предмет на деянието по ал. 1, се отнемат в полза на

държавата, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност.

Чл. 235. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Който

без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън

указаните в него места, срокове, количества и дървета сече, взема или извозва

от държавния горски фонд каквито и да било дървета или част от тях,

включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни

вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд,

както и с глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване

от свобода до пет години.

(2) Който укрие, продаде или превози незаконно добит от другиго дървен

материал, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година

или с поправителен труд.

Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от

1997 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета,

младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, когато с това са

причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години

или с поправителен труд, както и с глоба от сто до триста лева, а в особено

тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 237. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г.,

изм., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Който убие или улови без надлежно

разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с

глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г., изм.,

бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Който без да притежава ловен билет, убие

или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който

макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено

време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с поправителен

труд до шест месеца или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от

право по чл. 37, точка 7.

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако

липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 238. (1) (Предишен текст на чл. 238, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.,

доп., бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Който

улови риба:

а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества

или в количества, надхвърлящи значително нормите за спортен риболов;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване,

се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година

и с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37,

точка 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбите на предходната алинея

се прилагат и при улов на раци.

Чл. 239. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 85

от 1997 г.) Ръководител на предприятие, фирма, учреждение, организация или

друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на

правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите

полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната,

се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както

и с глоба от сто до триста лева.

(2) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или

изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с

количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите

полезни водни животни.

Чл. 240. (1) Чужд гражданин, който навлезе с плавателен съд в

териториалните води на Република България в Черно море и върши промишлен

риболов без разрешение на съответните гранични власти, ако не подлежи на

по-тежко наказание по друг закон, се наказва с лишаване от свобода до три

години, независимо от отговорността по Закона за рибарството.

(2) Ако това е извършено от група чужди граждани, които са въоръжени,

наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Уловената риба, другите уловени водни животни, както и уредите и

средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на

държавата.

Раздел III

Престъпления против митническия режим

(Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 241. (Отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 242. (1) Който пренесе през границата на страната стоки без

знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на

официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата

служба;

г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) когато са

пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или

боеприпаси, ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на

йонизиращи лъчения или

д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или

производствени цели в големи размери;

е) (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) от две или повече лица, сговорили се

предварително;

ж) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение

или в изпълнение на решение на организирана престъпна група,

(изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.)

се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и

с глоба до две хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от

1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително пренесе през

границата на страната наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва за

високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет

години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева и за рискови наркотични

вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет

хиляди до сто хиляди лева.

(Ал. 3 нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 89 от 1986 г., бр. 10

от 1993 г., отм., бр. 50 от 1995 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешение

пренесе през границата на страната прекурсори или съоръжения и материали за

производство на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от две

до десет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г., предишна

ал. 4, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3, изм.,

бр. 21 от 2000 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в

особено големи размери и случаят е особено тежък или когато някое от лицата по

буква "е" на ал. 1 е митнически служител, наказанието: в случаите по ал. 1 -

лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до

двеста хиляди лева, а в случаите по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от

петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп., бр. 28 от

1982 г., предишна ал. 4, изм., бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 5, изм., бр. 50

от 1995 г., предишна ал. 4, изм., бр. 21 от 2000 г.) В случаите по ал. 1,

букви "а", "г" и "д", както и по ал. 2, 3 и 4, съдът може вместо глоба да

наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите

по буква "а" - и пробация.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп., бр. 28 от

1982 г., предишна ал. 5, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г., предишна

ал. 6, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5, изм.,

бр. 21 от 2000 г.) В маловажни случаи по ал. 1, 2 и 3 наказанието е глоба до

хиляда лева, налагана по административен ред.

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, изм.,

бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 7, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 6, бр. 21

от 2000 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата,

независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се

неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(8) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм.,

бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 8, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 7, бр. 21

от 2000 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или

пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на

държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не

съответствува на тежестта на престъплението.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм., бр. 89 от

1986 г., предишна ал. 9, изм., бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 8, изм., бр. 21

от 2000 г.) За приготовление по ал. 2, 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода

до пет години. В тези случаи се прилага ал. 7.

Чл. 242а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който пренесе през държавната

граница стока с документи за транзитен пренос и в нарушение на установения ред

разтоварва стоката на територията на страната, се наказва с глоба от петдесет

хиляди до петстотин хиляди лева. Стоката и превозното средство, послужило за

пренасянето й, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са.

Раздел IV

Престъпления против паричната и кредитната система

Чл. 243. (1) Който изготви неистински или преправи истински парични

знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични

знаци с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:

1. таксови или пощенски марки и

2. облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа;

3. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) кредитни или разплащателни карти,

които не са ценни книжа.

Чл. 244. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който прокара в обръщение

подправени парични или други знаци по предходния член или си служи с такива,

като знае, че са подправени, или внесе в страната такива знаци, се наказва с

лишаване от свобода до осем години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея

се налага и на лице, което държи такива знаци в големи количества.

Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от

1997 г.) Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 243 и след като

узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва

с лишаване от свобода от една до три години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 246. (1) Приготовление за извършване на престъпление по чл. 243

или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или

други знаци по същия член се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Не се наказва онзи съучастник в сдружението, който, преди да е

довършена подправката (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да

започне разпространяването на подправените знаци (ако сдружението е образувано

за това), се откаже от деянието и съобщи на властта.

(3) Който изготвя, пази или укрива предмети, материали или оръдия, за

които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични

или други знаци по чл. 243, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г.,

изм., бр. 10 от 1993 г.) Който употреби повторно таксови или пощенски марки,

като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват, че те са вече

употребявани, се наказва с поправителен труд или глоба от сто до триста лева.

Чл. 248. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който

знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244, и не съобщи за това на

властта, се наказва с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева.

(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите,

възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.

Чл. 249. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 92 от 2002 г.) (1) Който

използва платежен инструмент, независимо от неговия вид, издател, носител на

информация, способ за авторизация и плащане, терминално устройство, връзка на

платежния инструмент с банкова сметка, издаден в Република България или в

чужбина, или данни от платежен инструмент, като номер на инструмента,

персонален идентификационен номер на титуляря и други, без съгласието на

титуляря, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до двойния

размер на получената сума.

(2) Който използва платежен инструмент, издаден в Република България

или в чужбина, без да има покритие за сумата, за която е използван

инструментът, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до

двойния размер на получената сума.

(3) Когато с действията по ал. 1 и 2 са причинени другиму значителни

вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване

от свобода от пет до десет години и глоба до петдесет хиляди лева, като съдът

може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

Чл. 250. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89

от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов, бр. 50 от 1995 г.) Който преведе

суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ

или документ с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до

десет години и с глоба до размера на двойната сума по превода.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Наказанието е лишаване от свобода

от пет до петнадесет години и глоба до двойния размер на сумата по превода,

ако деецът е знаел или е предполагал, че сумите са придобити чрез незаконен

трафик на наркотични вещества и/или техни аналози, и/или прекурсори.

Чл. 251. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който наруши разпоредба на

закон, на акт на Министерския съвет или на обнародван акт на Българската

народна банка относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с

валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране и стойността на

предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от

свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на

престъплението.

(2) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а

когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 252. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от

1997 г.) Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови,

застрахователни или други финансови сделки, за които се изисква такова

разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с

конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Когато с дейността по ал. 1 са

причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни

доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от

пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на

част или на цялото имущество на дееца.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който при осъществяване

на банковата дейност с разрешение използва средства, придобити в нарушение на

установените разпоредби.

(Глава седма "Престъпления против личната собственост" -

отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.:

раздел I "Кражба": чл. 251 - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.;

чл. 252-254 - изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.,

отм., бр. 10 от 1993 г.;

чл. 255 - изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.,

бр. 89 от 1986 г.,

отм., бр. 10 от 1993 г.;

раздел II "Грабеж": чл. 256-257 - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.;

раздел III "Присвоявания": чл. 258-259 - изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.,

отм., бр. 10 от 1993 г.;

чл. 260 - изм., ДВ, бр. 95 от 1975 г.,

бр. 28 от 1982 г.,

отм., бр. 10 от 1993 г.)

Глава седма

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА,

ДАНЪЧНАТА И ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМИ

(Загл. изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.,

бр. 51 от 2000 г.)

Чл. 253. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от

1998 г.) Който извършва финансови операции или други сделки със средства или

имущество, за които знае или предполага, че са придобити чрез престъпление, се

наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от три хиляди до

пет хиляди лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба

от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието е извършено:

1. от група лица, сговорили се предварително, или от организация;

2. два или повече пъти;

3. от длъжностно лице в кръга на службата му.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Наказанието е лишаване от свобода

от десет до тридесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева,

когато деянието е извършено със средства или имущество, за които деецът е

знаел или е предполагал, че са придобити чрез незаконен трафик на наркотични

вещества и/или техни аналози, и/или прекурсори.

(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 3, бр. 21 от 2000 г.)

Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е

особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и

глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, като съдът лишава виновния от

права по чл. 37, т. 6 и 7.

(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 3, бр. 21 от 2000 г.)

Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е

отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 253а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Длъжностно лице, което наруши

или не изпълни разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако

извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва в немаловажни

случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба от хиляда до три хиляди

лева.

Чл. 254. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който, за да получи

облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с

лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено от ръководител на

юридическо лице или от търговец, наказанието е лишаване от свобода до три

години и глоба от две до пет хиляди лева.

(3) С наказанието по ал. 2 се наказва и длъжностното лице, разрешило

кредита, ако е знаело, че представените сведения са неверни.

Чл. 254а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) (1) Длъжностно лице, което в

нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му се разпореди

с бюджетни средства или със средства с целево предназначение не по

предназначението им, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване

от права по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(2) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили вредни последици за

държавата или общината, наказанието е лишаване от свобода до пет години и

лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба в размер 10 на

сто от неправомерно разходваните средства, налагана по административен ред.

(4) В случаите по ал. 1 и 3 деецът не се наказва, ако до приключване

на съдебното следствие в първоинстанционния съд противозаконният

разпоредителен акт бъде отменен и неправомерно разходваните средства бъдат

възстановени изцяло. Тази разпоредба не се прилага повторно.

(Загл. "Престъпления против данъчната

система" зал. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.)

(*1) Чл. 255. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който избегне плащането

на данъчни задължения в големи размери, като не подаде декларация, която се

изисква по силата на закон, или потвърди неистина или затаи истина в подадена

декларация, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до

петстотин лева.

(2) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд

необявеното и неплатеното данъчно задължение заедно с дължимите лихви се внесе

в бюджета, наказанието е глоба до две хиляди лева.

Чл. 256. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да осуети

установяването на данъчни задължения в големи размери води счетоводна

отчетност или ползва счетоводни документи с невярно съдържание, се наказва с

лишаване от свобода от една до пет години и глоба от хиляда до пет хиляди

лева.

(*1) Чл. 257. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Когато с деянията по

чл. 255 и 256 са укрити данъчни задължения в особено големи размери или когато

те са извършени с участието на служител от данъчната администрация или на

дипломиран експерт-счетоводител, наказанието е лишаване от свобода от две до

десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) В маловажни случаи по чл. 255 и 256 наказанието е глоба в двоен

размер на укритите данъчни задължения, налагана по административен ред.

(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния

съд необявеното и неплатеното данъчно задължение заедно с дължимите лихви се

внесе в бюджета, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до

десет хиляди лева.

Чл. 258. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който противозаконно пречи

на данъчен орган да изпълни свое законово задължение, се наказва с лишаване от

свобода до три години и глоба от хиляда до две хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено чрез сила или заплашване,

наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди

до пет хиляди лева.

Чл. 259. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който създава юридическо лице

с идеална цел или учредява фондация, която не извършва или извършва привидно

обявената при регистрацията й дейност и цел, за да получава под нейно

прикритие кредити, да бъде освободен от данъци, да получава данъчни облекчения

или да получи друга имотна облага, както и да извършва забранена дейност, се

наказва с лишаване от свобода до три години, глоба от три хиляди до пет хиляда

лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(*2) Чл. 259а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г., РКС № 14 от 2000 г. - бр. 98

от 1 декември 2000 г.)

Чл. 260. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Лицензиран оценител, който

даде невярна оценка или заключение за стойността на оценявано имущество и от

това произтече щета в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до

три години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(2) Експерт-счетоводител, който завери неверен годишен счетоводен

отчет на търговец, като знае това, се наказва с лишаване от свобода до една

година и глоба до петстотин лева, както и с лишаване от права по чл. 37,

ал. 1, точки 6 и 7.

(Глава седма "Престъпления против личната собственост" -

отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.:

раздел IV "Измама": чл. 261-262 - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.;

чл. 263 - изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.,

отм., бр. 10 от 1993 г.;

раздел V "Изнудване": чл. 264 - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.;

раздел VI "Злоупотреба на доверие": чл. 265 - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.;

раздел VII "Вещно укривателство": чл. 266 - изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.,

отм., бр. 10 от 1993 г.;

раздел VIII "Унищожаване и

повреждане на имот": чл. 267 - изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.,

отм., бр. 10 от 1993 г.;

особена разпоредба: чл. 268 - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Глава осма

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ

И ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Раздел I

Престъпления против реда на управлението

Чл. 269. (1) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган

на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от

свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея,

извършено спрямо представител на обществеността.

(3) Когато престъплението по предходните алинеи е извършено от

участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от

свобода от една до осем години.

Чл. 270. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който

противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се

наказва с лишаване от свобода три месеца или глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато задълженията по предходната

алинея са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или

прекурсори, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба от десет

хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 270а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм., бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 271. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г., бр. 28 от 1982 г., отм.,

бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който самоволно напусне

населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана,

се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и пробация.

(2) Който след съответно предупреждение продължава системно да

нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за

административен надзор, се наказва с пробация за срок от една година.

Чл. 273. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., доп.,

бр. 41 от 1985 г., отм., бр. 91 от 1989 г.)

Чл. 274. (1) Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на

службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се

наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши

действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността,

с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно

засегне обществени или лични интереси.

(3) Който, без да има право, носи формени дрехи или служебен знак, се

наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и

с обществено порицание.

Чл. 274а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който държи или носи

формено облекло, служебни знаци или надписи в нарушение на Закона за

Министерството на вътрешните работи, се наказва с лишаване от свобода до две

години и с глоба до петстотин лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е осъществено с цел извършване на друго

престъпление, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до две

хиляди лева.

Чл. 275. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който,

като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, не стори това,

след като е надлежно поканен, се наказва с поправителен труд или с глоба от

сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който, като бъде

поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или

имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без

опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд или с глоба

от сто до триста лева.

Чл. 276. (1) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални

удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали,

входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от

свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който съзнателно

се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба от сто до триста лева.

(3) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални

удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на

стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с

лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или

обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с

поправителен труд.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на

държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 277. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който

съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган

на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или

разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две

години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от

2002 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ,

поставена под запор и оставена му за пазене.

Чл. 278. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който

унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал,

влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление,

се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста

лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което в нарушение

на закона даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане или

видоизменение на паметник на културата, се наказва с лишаване от свобода до

пет години или с глоба от сто до триста лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно

разрешение изнесе извън границите на страната паметник на културата или

архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода

до пет години или с глоба от сто до триста лева. Предметът на престъплението,

ако е налице, се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отчужди вещ

по предходната алинея, като знае, че тя може да бъде изнесена извън границите

на страната, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто

до триста лева, като предметът на престъплението се отнема в полза на

държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, изм., бр. 10 от

1993 г.) В особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода

от една до пет години и глоба от сто до триста лева; по ал. 2 и 3 - лишаване

от свобода от две до шест години и глоба от сто до триста лева; по ал. 4 -

лишаване от свобода от една до три години и глоба от сто до триста лева. Съдът

може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. Предметът на

престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който открие паметник на

културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици

съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една

година или с глоба от сто до триста лева.

(2) Когато паметникът на културата има особено висока научна или

художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до две години или

глоба от сто до триста лева.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение

извършва археологически разкопки, теренни, геофизически и подводни проучвания

на паметници на културата, като за тази цел използва технически средства, ако

извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от

свобода до шест години и с глоба от сто до триста лева.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишен текст на чл. 278а,

бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.,

бр. 133 от 1998 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или екземпляр

от защитен растителен или животински вид, се наказва с лишаване от свобода до

две години или с поправителен труд, както и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) За маловажни

нарушения по предходната алинея наказанието е глоба от сто до триста лева,

налагана по административен ред.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 85 от

1997 г., бр. 133 от 1998 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни

единични и невъзстановими земни и скални образувания, пещери, екземпляри от

европейски или световно застрашени диви растения и животни, обявени за

защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста

до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 85 от 1997 г.) Ако деянието по

предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен

труд или глоба от сто до триста лева.

Чл. 279. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който влезе или излезе

през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или

макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с

лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева. Съдът може

да постанови и пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Ако

деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от

една до шест години и глоба от сто до триста лева. Съдът може да постанови и

пробация.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по

предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или

на цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Приготовление към

престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с

поправителен труд.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Не се наказва онзи, който

влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с

Конституцията.

Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 37 от 1989 г., нов,

бр. 62 от 1997 г.) (1) Който преведе през границата на страната отделни лица

или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с

разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от

свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, глоба

от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на

дееца, ако:

1. през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст;

2. превеждането е станало без знанието на лицето;

3. преведеният през границата не е български гражданин;

4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно

средство;

5. превеждането е организирано от група или организация или е

извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното

си положение.

(3) В случаите на ал. 2, точка 4 превозното средство се отнема в полза

на държавата, ако то е принадлежало на дееца.

Чл. 281. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 37 от 1989 г.)

Раздел II

Престъпления по служба

Чл. 282. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което

наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или

правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини

другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се

наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и

лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) Ако от деянието

са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема

отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до

осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37,

точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по

предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години,

като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и на

длъжностно лице, което е извършило престъплението с участието на лице,

посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходните алинеи

е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването,

съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на

наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода до

десет години по ал. 1 и от три до петнадесет години по ал. 2.

Чл. 282а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което при

наличие на предвидените в нормативен акт условия, необходими за издаване на

специално разрешение за осъществяване на определена дейност, откаже или забави

извън предвидените по закон срокове неговото издаване, се наказва с лишаване

от свобода до три години, глоба в размер до петстотин лева и лишаване от право

по чл. 37, ал. 1, точка 7.

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно

лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или

за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три

години.

Чл. 283а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако престъпленията по чл. 282

и 283 са свързани с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда,

както и внасянето в търговски дружества на държавна, общинска и кооперативна

собственост, както и на собственост на юридически лица, наказанието е:

1. по чл. 282 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба от

три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6

и 7;

2. по чл. 283 - лишаване от свобода от една до три години, глоба от

хиляда до три хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 283б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп., бр. 92 от 2002 г.)

Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на

правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху

одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху

някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона

за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на

населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността и по

Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за

обезщетяване на собственици на одържавени имоти, Закона за приватизация и

следприватизационен контрол или чрез влезли в сила съдебни актове по друг

закон, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

Чл. 284. (1) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на

предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва

сведения, които му са поверени или достъпни по служба и за които знае, че

представляват служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години

или с поправителен труд.

(2) Наказанието за деяние по предходната алинея се налага и на

недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена

организация, на което във връзка с работата са му станали известни сведения,

представляващи служебна тайна.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или

тълковник по отношение на сведения, станали му известни във връзка с

възложената му задача, които то е длъжно да пази в тайна, наказанието е

лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

Чл. 284а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм., бр. 45 от 2002 г.)

Чл. 284б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Длъжностно лице от

действащите служби за разузнаване или сигурност, което не прекрати незабавно

взаимоотношенията си по служба с щатен, нещатен или секретен сътрудник, които

заемат публична длъжност по смисъла на Закона за достъп до документите на

бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния

щаб, се наказва с лишаване от свобода до една година и лишаване от право по

чл. 37, ал. 1, т. 6.

(2) Длъжностно лице, което привлече за щатен, нещатен или секретен

сътрудник на действащите служби за разузнаване или сигурност лице, заемащо

публична длъжност по смисъла на Закона за достъп до документите на бившата

Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се

наказва с лишаване от свобода от една до три години и лишаване от право по

чл. 37, ал. 1, т. 6.

Чл. 285. Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице

да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с

наказанието, предвидено за извършеното престъпление.

Раздел III

Престъпления против правосъдието

Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган

на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или

представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с

лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако

набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване

от свобода от една до десет години.

Чл. 287. Орган на властта, който в кръга на службата си сам или чрез

другиго употреби противозаконни принудителни средства, за да изтръгне от

обвиняем, свидетел или вещо лице признание, показание или заключение, се

наказва с лишаване от свобода до десет години и с лишаване от правото по

чл. 37, точка 6.

Чл. 287а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да заблуди орган

на съдебната власт:

1. изготви неистински технически записи или преправи истински;

2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от

записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство;

3. използва подправени технически записи;

4. използва неправомерно информацията, придобита със специални

разузнавателни средства,

се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от

петстотин до хиляда лева.

Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Орган на властта, който

пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно

наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да

избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с

лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37,

точка 6.

Чл. 289. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който склонява длъжностно лице

от органите на предварителното производство или от прокурорските или съдебните

органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се

наказва с лишаване от свобода до пет години или с поправителен труд, или с

обществено порицание.

Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта

като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина,

се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред

съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде

неверен превод или тълкуване.

Чл. 290а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който потвърди неистина или

затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване

от свобода до три години.

Чл. 291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен

орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се

наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по

чл. 37, точка 7.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост,

наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Съдът

може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

Чл. 292. (1) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в

престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо

свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или

решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за

това.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от

предходната алинея се прилага и в случаите по чл. 290а, когато лицето оттегли

декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е

представена.

Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с

лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече

лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три

години.

Чл. 293а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който, след като е осъден да

изпълни парично задължение с влязло в сила съдебно решение и в продължение на

една година от влизането в сила на решението не изпълни задължението си към

кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се

наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 294. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който спомогне на лице,

извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него

наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с

това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично

укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание

от предвиденото за укривания.

(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е

лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за

укривания.

(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите,

възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деецът е съдия, прокурор,

следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи,

наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 295. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Орган на властта, който с цел

да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието

пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да

направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с

лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото по

чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който попречи или осуети

по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване

от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно

решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това

решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от хиляда до

десет хиляди лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Чл. 297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода

до три години.

(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване,

събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е

лишаване от свобода до пет години.

(3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона

ред.

Чл. 298. (1) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез

задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство,

наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 299. Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник

да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да

лиши виновния от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 300. (1) Който самоволно напусне мястото, в което изтърпява

наказанието пробация, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) След освобождаване от мястото на лишаване от свобода, лицето

изтърпява и остатъка от срока на пробация по първата присъда.

Раздел IV

Подкуп

Чл. 301. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., бр. 92 от 2002 г.)

Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която

не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да

извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е

извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест

години и глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното

лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е

нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление,

наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 51 от 2000 г., бр. 92 от

2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да

извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата,

наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди

лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходните алинеи

съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на

чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме подкуп или приеме предложение

или обещание за подкуп.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което заема отговорно

служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или

следовател;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно и

4. в големи размери,

наказанието е:

а) (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 51 от 2000 г., доп.,

бр. 92 от 2002 г.) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от

три до десет години, глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по

чл. 37, точки 6 и 7;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) в случаите

на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до

двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на

виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) За

подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай,

наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до

тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на

виновния и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 303. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Съобразно различията по

предходните членове длъжностното лице и чуждото длъжностно лице се наказват и

когато с тяхно съгласие дарът или облагата са предложени, обещани или дадени

другиму.

Чл. 304. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1999 г., бр. 51 от 2000 г., бр. 92 от

2002 г.) (1) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на

длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или

загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване

от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните

си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до

седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо

престъпление.

(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който предложи, обещае

или даде подкуп на чуждо длъжностно лице.

Чл. 304а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) Който

предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно

служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или

следовател, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до

петнадесет хиляди лева.

Чл. 304б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който поиска или приеме

дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение

или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение

от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се

наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща

се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние по ал. 1, се

наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

Чл. 305. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Наказанията за подкуп по

предходните членове се налагат и на арбитър или вещо лице, назначено от съд,

учреждение, предприятие или организация, когато те извършат такива деяния във

връзка с тяхната дейност, както и на този, който предложи, обещае или даде

такъв подкуп.

(2) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на

защитник или повереник, когато те извършат такива деяния, за да помогнат да се

реши в полза на противната страна или във вреда на доверителя наказателно или

гражданско дело, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв

подкуп.

Чл. 305а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) Който

посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не

представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три

години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 306. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г.) Не се

наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от

длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и

доброволно е съобщил на властта.

Чл. 307. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) Който преднамерено създава

обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на

подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за

провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години.

Чл. 307а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г.)

Предметът на престъпленията по този раздел се отнема в полза на държавата, а

когато липсва, се присъжда неговата равностойност.

Глава девета

ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Чл. 308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи

съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за

подправка на документ с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е

лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.

Чл. 309. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен

документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да

докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое

право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на

документ с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е

лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по предходните

алинеи наказанието е поправителен труд или глоба от сто до триста лева.

Чл. 310. (1) Ако престъплението по чл. 308, ал. 1, и 309, ал. 1 и 2 е

извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от

свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по

чл. 37, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е

лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 311. (1) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави

официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления с

цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства

или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може

да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една

година или поправителен труд.

Чл. 312. (1) Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за

състоянието на здравето му, когато не действува като длъжностно лице, се

наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) При същите условия ветеринарен лекар, който издаде документ с

невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с

лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 313. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 92

от 2002 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или

съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или

постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за

удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от

свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) Когато

деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци,

наказанието е лишаване от свобода от една до шест години или глоба от сто до

двеста и петдесет лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 2, изм., бр. 10 от

1993 г., бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който

потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено

по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или

постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери

истината, и употреби този документ като доказателство за невярно

удостоверените обстоятелства или изявления.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който във връзка с публично

предлагане на ценни книги в проспект или обзор за икономическо състояние

използва неистински благоприятстващи данни или премълчава неблагоприятни

такива, които са от съществено значение при вземане на решение за придобиване

на ценни книги, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до

петстотин лева.

Чл. 313а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 99 от 1989 г., отм.,

бр. 10 от 1993 г.; предишен текст на чл. 313б, нов, бр. 54 от 1992 г. - бр. 10

от 1993 г.) (1) Който в декларация по чл. 4, ал. 2 от Закона за имуществото на

Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз,

Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на

активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи

потвърди неистина или затаи истина с цел да осуети изцяло или отчасти

отнемането на незаконно притежаваното държавно имущество, се наказва с

лишаване от свобода от три до осем години.

(2) Който след поискване откаже да даде декларация по чл. 4, ал. 2 от

закона, посочен в ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до шест

години.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 съдът може да постанови и лишаване от

права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(4) Деецът по ал. 1 и 2 не се наказва, ако при разкриване на истината

би обвинил в престъпление себе си, съпруга си, низходящите, възходящите,

братята или сестрите си.

Чл. 313б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм., бр. 45 от 2002 г.)

Чл. 314. Който умишлено стане причина да се внесат неверни

обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно

установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване

от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 315. (1) Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа

на издателя, със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия,

се наказва съобразно с различията в чл. 308 и 309.

(2) Съобразно със същите различия се наказва и онзи, който чрез измама

склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответствува на

волята на подписалия.

Чл. 316. Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата

глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от неистински или

преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по

предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси

наказателна отговорност.

Чл. 317. Който противозаконно се ползува от документ, като знае, че

издателят го е подписал, без намерение да се задължи по него, се наказва с

лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 318. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който

противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да

заблуди орган на властта или представител на обществеността, се наказва с

лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, или с глоба от сто

до триста лева.

Чл. 319. Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително

нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе

си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до три години или с

поправителен труд.

Глава девета "а"

(Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

КОМПЮТЪРНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Чл. 319а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който осъществи

нерегламентиран достъп до ресурсите на компютър, копира или използва

компютърни данни без разрешение, когато се изисква такова, се наказва с глоба

до три хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица,

сговорили се предварително за извършване на такова деяние, наказанието е

лишаване от свобода до една година или глоба до три хиляди лева.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване

от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(4) Ако деянията по ал. 1-3 са извършени по отношение на сведения,

съставляващи държавна тайна, наказанието е от една до три години лишаване от

свобода, ако не подлежи на по-тежко наказание.

(5) Ако от деянието по ал. 4 са настъпили тежки последици, наказанието

е от една до осем години.

Чл. 319б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който без разрешение на

лицето, което администрира или ползва компютър, добави, промени, изтрие или

унищожи компютърна програма или данни, в немаловажни случаи, се наказва с

лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.

(2) Ако с деянието по ал. 1 са причинени значителни вреди или са

настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до две

години и глоба до три хиляди лева.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено с цел имотна облага, наказанието

е лишаване от свобода от една до три години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 319в. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който извърши деяние по

чл. 319б по отношение на данни, които се дават по силата на закон, по

електронен път или на магнитен носител, се наказва с лишаване от свобода до

две години и с глоба до три хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е с цел да се осуети изпълнение на

задължение, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до пет

хиляди лева.

Чл. 319г. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който въведе компютърен

вирус в компютър или информационна мрежа, се наказва с глоба до три хиляди

лева.

(2) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вреди или е

извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до

хиляда лева.

Чл. 319д. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който разпространи

компютърни или системни пароли и от това последва разкриване на лични данни

или държавна тайна, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) За деяние по ал. 1, извършено с користна цел, или ако с него са

причинени значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 319е. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който при доставяне на

информационни услуги наруши разпоредбите на чл. 6, ал. 2, т. 5 от Закона за

електронния документ и електронния подпис, се наказва с глоба до пет хиляди

лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Глава десета

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА И ОБЩЕСТВЕНОТО СПОКОЙСТВИЕ

Чл. 320. (1) (Предишен текст на чл. 320 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който

явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред множество

хора, чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин,

се наказва с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от

това, предвидено за самото престъпление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието за явно подбуждане към

извършване на престъпление по чл. 108а, ал. 1 е лишаване от свобода до шест

години.

Чл. 320а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) Който

се закани да извърши престъпление по чл. 108а, ал. 1, чл. 330, 333, 334, 340,

341а, 341б, 342, ал. 3, 344, 349, 350 или 352, ал. 1 и това заканване би могло

да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с

лишаване от свобода до две години. Съдът може да постанови и пробация.

Чл. 321. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който образува или

ръководи организирана престъпна група, се наказва с лишаване от свобода от три

до десет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който участвува в такава група, се

наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 21 от 2000 г., бр. 92 от

2002 г.) Когато групата е въоръжена или създадена с цел да върши престъпления

по чл. 243, 244, 253, 280, 337, чл. 339, ал. 1-4, чл. 354а, ал. 1 и 2,

чл. 354б, ал. 1-4 и чл. 354в, ал. 1 или в нея участва длъжностно лице,

наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Не се наказва участник в групата,

ако доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко, което му е

известно за групата, преди да е извършено от него или от нея престъпление.

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Участник в групата, който

доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е

известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и

доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на

чл. 55.

(6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече

лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено

наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се

набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността

на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от

свобода до шест години.

Чл. 321а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който участва в

ръководството на организация или група, която чрез използване сила или

внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги, се наказва с лишаване от

свобода от три до осем години.

(2) Който участва в такава организация или група, се наказва с

лишаване от свобода до пет години.

(3) Придобитото от организацията, от групата или от участниците в тях

имущество от тази дейност се отнема в полза на държавата, ако лицата, от

които е придобито, или техните наследници са неизвестни.

(4) В случаите по предходните алинеи се прилага разпоредбата на

чл. 321, ал. 4 и 5.

Чл. 322. Който не попречи на извършването на очевидно тежко

престъпление, ако е могъл да стори това без значително затруднение и без

опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една

година или с поправителен труд.

Чл. 323. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62

от 1997 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно

оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се

наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до

хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от

1997 г.) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по

надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до

петстотин лева.

(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния

държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.

(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако деецът след

възстановяването извърши отново същото деяние.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато деянието по ал. 1 е

осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е лишаване от свобода до

6 години.

Чл. 323а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от

1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който построи

сграда върху обработваема земя, стопанисвана от социалистическа организация,

или пасище, без да има право за това, се наказва с лишаване от свобода до две

години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм.,

бр. 10 от 1993 г.) При повторно извършване на престъпление по предходната

алинея, както и при продължаване на строежа, след като е бил спрян от

надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба

от сто до триста лева, както и обществено порицание.

Чл. 324. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 1 от 1991 г., бр. 10

от 1993 г.) Който упражнява професия или занаят, без да има съответна

правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба

от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от

1993 г., бр. 83 от 1998 г.) Когато професията или занаятът са свързани със

здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до три

години и глоба от сто до триста лева. Същото наказание се налага на лекар или

стоматолог, които упражняват професията си в нарушение на установения за това

ред.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Ако

деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от

свобода от една до пет години и глоба от сто до триста лева, като съдът може

да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 325. (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи

обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за

хулиганство с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както

и с обществено порицание.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта

или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на

обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен

цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато деянието по предходните

алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до

три години; по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години. Съдът може

да постанови и пробация.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г.)

Когато деянието по по ал. 1 и 2 представлява опасен рецидив, наказанието е

лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови и

пробация.

Чл. 326. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 41 от 1985 г.) Който

предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или

заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от

свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и

пробация.

Чл. 327. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) (1) Който

без съответно разрешение устройва хазартна игра, се наказва с лишаване от

свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който устройва хазартна игра

със съответното разрешение, но не на определените за това места.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно,

наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от сто до сто

и петдесет лева, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от една до

пет години и глоба от сто до петстотин лева.

(4) Който системно участва в хазартни игри, като знае, че са

организирани без разрешение, се наказва с лишаване от свобода до една година

или с глоба от сто до триста лева.

(5) Парите и вещите, предмет на хазартната игра, се отнемат в полза на

държавата, а ако липсват, се присъжда тяхната равностойност.

Чл. 328. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който

води живот в скитническа група, се наказва с пробация до две години или с

глоба от сто до триста лева.

(2) Който организира или ръководи такава група се наказва с лишаване

от от свобода до една година и с пробация.

(3) Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно

място за живеене и не упражнява обществено полезен труд, се наказва с пробация

до две години.

Чл. 329. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Пълнолетно работоспособно

лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като

получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с

лишаване от свобода до две години и пробация или с поправителен труд.

(2) Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок

до две години.

Глава единадесета

ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Раздел I

Престъпления, извършени по общоопасен начин

или с общоопасни средства

Чл. 330. (1) Който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или

други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна

стойност, се наказва за палеж с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1. ако пожарът е представлявал опасност за живота на някого;

2. ако е имало опасност той да се разпростре и върху други имоти, като

посочените по-горе;

3. ако запаленото имущество има историческа, научна или художествена

стойност или ако в запаленото помещение се пазят предмети, които имат

историческа, научна или художествена стойност;

4. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако палежът е извършен от лице,

което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или

група по чл. 321а или организирана престъпна група.

(3) Ако в случаите по предходната алинея са последвали значителни

вреди, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, а ако е

последвала смърт за някого, когато деецът не е искал и не е допускал това,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 331. (1) Който по непредпазливост запали чужд имот по предходния

член, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който запали стърнище, вследствие

на което предизвика пожар в горския фонд, се наказва с лишаване от свобода до

три години и глоба от петстотин до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако е последвала смърт

или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 332. За палеж деецът не се наказва, ако по собствена подбуда е

загасил незабавно пожара, преди да са настъпили значителни вреди.

Чл. 333. Когато обектите по чл. 330 са повредени или унищожени чрез

взрив, налагат се съответно предвидените в този член наказания.

Чл. 334. (1) Който причини наводнение и с това изложи на опасност

живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода от три до

дванадесет години.

(2) Ако в този случай са последвали значителни вреди, наказанието е

лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а ако е последвала смърт за

някого, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване

от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 335. (1) Който причини наводнение по непредпазливост и с това

изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от

свобода до три години.

(2) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е

лишаване от свобода до пет години.

Чл. 336. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Чл. 337. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 92

от 2002 г.) Който произвежда, преработва, поправя, разработва, съхранява,

търгува, пренася, внася или изнася взривове, огнестрелни, химически,

биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, без да има право за това по закон

или разрешение от надлежния орган на властта, или извърши това не съгласно с

даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода от една до шест

години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Наказанието е лишаване от свобода

от две до осем години, ако деянието е извършено:

1. от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си

положение;

2. повторно, в немаловажни случаи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението

е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението

е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване

от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 338. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като държи,

пренася, изпраща или работи с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси,

не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в

надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от

свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако от това последва взрив и е причинена на едно или повече лица

средна или тежка телесна повреда или смърт, или значителна повреда на имот,

наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки

случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 339. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 50

от 1995 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) Който придобие по какъвто и да е начин,

държи или предаде другиму взривове, огнестрелни, химически, биологични или

ядрени оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се

наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) Ако се

касае до взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или

боеприпаси в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода от три до

осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 50 от

1995 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) Който отчужди или предаде взривове или

огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие на лице, което няма

разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода до шест

години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който

отчужди или предаде другиму боеприпаси, без последният да има позволително за

носене на съответно оръжие.

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп., бр. 92 от 2002 г.)

Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което без съответно разрешение

прибере намерени взрив, огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие

или боеприпаси.

Чл. 339а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който без надлежно

разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи

специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на

информация, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Специалното техническо средство се отнема в полза на държавата.

(3) Ако деянието по предходната алинея е извършено от длъжностно лице

във връзка със службата му, наказанието е лишаване от свобода от една до пет

години.

Раздел II

Престъпления по транспорта и съобщенията

Чл. 340. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който повреди подвижен

железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, автомобил,

електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива, предназначени

за масов превоз) или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или

подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или

потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително

повреждане на чужд имот, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет

години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разруши въздухоплавателно

средство, намиращо се в експлоатация, или му причини повреда, която го прави

негодно за полет или е от естество да застраши сигурността му в полет, се

наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако в случаите по

предходните алинеи е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица,

наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) смърт за

едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по

буква "а", наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години,

доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 341. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато деянието по чл. 340,

ал. 1 и 2 е извършено по непредпазливост и от него са настъпили:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо

от това, дали са настъпили последици по предходната буква;

в) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили

последици по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до три години; по

буква "б" - лишаване от свобода до шест години; по буква "в" - лишаване от

свобода от една до десет години.

Чл. 341а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който постави във

въздухоплавателно средство устройство или вещество, което може да го разруши

или да му причини повреда, която го прави негодно за полет или създава

опасност за сигурността му в полет, ако не подлежи на по-тежко наказание, се

наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Който застраши сигурността на въздухоплавателно средство в полет,

като:

а) разруши или повреди инсталация или съоръжение за ръководство на

въздухоплаването;

б) съобщи информация или даде сигнал, за които знае, че са лъжливи,

постави лъжлив знак или премахне или премести знак, предназначен за

обезпечаване сигурността на движението,

се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(3) Който извърши насилие спрямо лице, намиращо се на борда на

въздухоплавателно средство в полет, ако деянието е от естество да застраши

сигурността на това въздухоплавателно средство и не съставлява по-тежко

престъпление, се наказва с лишаване от свобода от пет до десет години.

(4) Когато в случаите по предходните алинеи е последвала средна или

тежка телесна повреда или смърт на едно или повече лица, налагат се съответно

предвидените в чл. 340, ал. 3 наказания.

(5) Когато деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост и са

настъпили последици по чл. 341, налагат се съответно предвидените в този член

наказания.

Чл. 341б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който незаконно завладее

въздухоплавателно средство, намиращо се на земята или в полет, или установи

контрол върху такова средство, се наказва с лишаване от свобода до десет

години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено със сила или

заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(3) Ако от деянието по предходните алинеи е последвала:

а) значителна повреда на въздухоплавателното средство;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо

от това, дали са настъпили последиците по предходната буква;

в) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили

последиците по букви "а" и "б",

(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) наказанието е: по букви "а" и "б" -

лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а по буква "в" - лишаване от

свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна, като

съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6-10.

Чл. 341в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., отм., бр. 41 от 1985 г.)

Чл. 342. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г.) Който

при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство,

моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши

правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт

на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен

труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на

работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация

или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата

или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт

на другиго.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако с деяния по

предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни

имуществени вреди на другиго, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от

свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или

повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години;

в) (изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или

повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода

от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до

двадесет години или доживотен затвор.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.)

В случаите по алинея 3, букви "а" и "б" съдът лишава виновния от правата по

чл. 37, точки 6 и 7. В случаите по буква "в" лишаването от тези права е

завинаги.

Чл. 343. (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г., изм., бр. 95 от 1975 г.,

бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член

по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до

една година или поправителен труд;

б) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили

последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години

за тежка телесна повреда и до три години или поправителен труд за средна

телесна повреда;

в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а",

наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по ал. 1, букви "а"

и "б" деецът не се наказва, ако пострадалият поиска това.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 2, бр. 92 от 2002 г.)

Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични

вещества и/или техни аналози или от него е настъпила телесна повреда или смърт

на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието,

наказанието е:

а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода до пет

години, а в особено тежки случаи - до осем години;

б) при смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено

тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по буква "б"

на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече

лица и телесна повреда на едно или повече лица.

Чл. 343а. (1) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишен текст на

чл. 343а, бр. 92 от 2002 г.) Ако деецът след деянието по предходния член е

направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на

пострадалите, наказанието е:

а) по ал. 1, буква "б" - лишаване от свобода до три години при тежка

телесна повреда и лишаване от свобода до две години или поправителен труд при

средна телесна повреда;

б) по ал. 1, буква "в" - лишаване от свобода до четири години;

в) по ал. 2, буква "а", когато е причинена средна или тежка телесна

повреда на повече от едно лице - лишаване от свобода до четири години, а в

особено тежки случаи - до шест години;

г) по ал. 2, буква "б", когато е настъпила смърт на повече от едно

лице - лишаване от свобода от две до десет години, а в особено тежки случаи -

от три до дванадесет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпление по ал. 1, буква "а"

деецът не се наказва, ако пострадалият поиска това.

Чл. 343б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.)

(1) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в

кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с

лишаване от свобода до една година.

(2) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на

алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като

е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване

от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който управлява моторно превозно

средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с

лишаване от свобода до две години.

Чл. 343в. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който управлява моторно

превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да

управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по

административен ред, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Същото наказание се налага и на този, който в едногодишен срок от

наказването му по административен ред за управление на моторно превозно

средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние.

Чл. 343г. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Във всички случаи на чл. 343,

343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37,

т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6.

Чл. 344. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който премахне или

премести знак или сигнал, предназначен за обезпечаване сигурността на

движението на железопътния и водния транспорт и електротранспорта, постави

такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота

или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За деянието по

ал. 1, засягащо знаци на автомобилния транспорт, наказанието е лишаване от

свобода до две години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 345. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който си

служи с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, или със

знаци, неиздадени от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до

една година или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 345а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (1) Който в нарушение на

установения за това ред заличи или подправи идентификационен номер на моторно

превозно средство, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с

глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно,

наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от пет

хиляди до петнадесет хиляди лева.

(3) Наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до три

хиляди лева, ако са заличени или подправени номера на части на моторно

превозно средство.

Чл. 346. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., бр. 62 от 1997 г.) Който

противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго

без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от

свобода от една до осем години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., попр., бр. 90 от 1986 г., изм.,

бр. 107 от 1996 г., бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от

една до десет години, ако:

1. е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без

надзор, или

2. деянието е извършено в пияно състояние или повече от два пъти, или

повторно, или

3. отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, точки 1-6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г.) В случаите

на предходните алинеи съдът постановява лишаване от право да се управлява

моторно превозно средство.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г.)

Ако за отнемането на превозното средство или за запазване на владението върху

него е употребена сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от

три до дванадесет години и лишаване от право да се управлява моторно превозно

средство, като съдът постановява и конфискация на не по-малко от 1/2 от

имуществото на дееца.

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея

се налага и когато деянието е извършено от лице, посочено в чл. 142, ал. 2,

точки 6 и 8, или по поръчение на организация или група, или когато е направен

опит моторното превозно средство да бъде изнесено през границата на страната

или когато са изменени серийните и регистрационните му номера.

Чл. 346а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който противозаконно проникне

в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика, се наказва с

лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

Чл. 347. (1) Който повреди телеграфна, телефонна или телеписна уредба

или линия, телевизионна или радиоуредба или електрификационна уредба или линия

и с това прекъсне или попречи на съобщенията, се наказва е лишаване от свобода

до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието е

извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година

или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева.

Чл. 348. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който:

а) построи, държи или ползува радиосредство, което излъчва в етера,

без да има писмено разрешение за това;

б) използува радиосредство, което излъчва в етера, без предварително

да го е регистрирал с пълни установъчни данни или го използува за цели,

непозволени по даденото му разрешение;

в) без предварително писмено разрешение самоволно измени

регистрираните данни на радиосредството, което излъчва в етера;

г) пречи или смущава действието на радиосъобщителна,

радиоразпръсквателна, телевизионна или радиорелейна станция или

радиотранслационна централа,

се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до

триста лева, като радиосредството се отнема в полза на държавата.

Чл. 348а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато имуществените вреди и

телесната повреда по чл. 343 са причинени на съпруг, възходящ, низходящ, брат

или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

В тези случаи деецът може да бъде лишен по административен ред от право да

управлява моторно превозно средство и когато не е подадена тъжба или

подадената тъжба е оттеглена.

Раздел III

Престъпления против народното здраве

Чл. 349. (1) Който умишлено тури или примеси опасен за живота или

здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление,

предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене,

се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Ако от

деянието е последвала тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода

от три до десет години, а ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от

свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без

замяна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Съобразно различията по предходните

алинеи се наказва и онзи, който с цел да зарази хора разпространи причинители

на епидемично заболяване.

Чл. 349а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който наруши правила,

установени за вземане и предоставяне на човешки органи или тъкани за

трансплантация, се наказва с лишаване от свобода от една до три години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до пет години, ако

деянието е извършено с користна цел.

Чл. 350. (1) Който изготви хранителни продукти или питиета,

предназначени за общо ползуване, по такъв начин, че в тях се създават или

попадат опасни за здравето вещества, както и онзи, който продава, предлага за

продан или по друг начин тури в обръщение такива хранителни продукти или

питиета, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако от деянието е последвала средна телесна повреда за другиго -

наказанието е лишаване от свобода до шест години, ако е последвала тежка

телесна повреда за другиго - лишаване от свобода от една до осем години, а ако

е последвала смърт - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 351. (1) За деяния по чл. 349 и 350, извършени по непредпазливост,

наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(2) Ако в този случай е последвала смърт за някого, наказанието е

лишаване от свобода до пет години.

Чл. 352. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 85

от 1997 г.) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни,

подпочвени води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха

и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за

използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други

народностопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с

глоба от сто лева до пет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало

при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни

системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно

замърсяване на вододайните зони за питейно водоснабдяване или покачването

нивото на подпочвените води в населените и курортните места.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходните алинеи

е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба от

сто до триста лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от

1993 г.) В маловажни случаи по ал. 1 и 2 наказанието е глоба от сто до триста

лева, а по ал. 3 - от сто до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 352а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от

1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Който замърси или допусне да се замърсят с

петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или

морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участвува

Република България, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и

глоба до двадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея

е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три

години и глоба до петстотин лева.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) В

маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба от сто до триста

лева, налагана по административен ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Капитан на кораб или на друго

плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за

изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати,

или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва

с глоба до петстотин лева.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Капитан

или друго лице от командния състав на кораб, който не изпълни задължение за

вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората,

животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции,

или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се

наказва с глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 353. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 86 от 1991 г.)

Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация

предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в

действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от

свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни

задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за

осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива

съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или

частично или са прекратили действието си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходните алинеи

е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба от

сто до триста лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10

от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е: по ал. 1 и 2 - глоба от сто до

триста лева, а по ал. 3 - глоба от сто до триста лева, налагана по

административен ред.

Чл. 353а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Длъжностно

лице, което в кръга на служебните си задължения укрие или разгласи невярна

информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти - въздух,

вода, почва, морски пространства - и от това последват немаловажни вреди за

околната среда, живота и човешкото здраве, се наказва с лишаване от свобода до

пет години и глоба от сто до хиляда лева.

Чл. 353б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) Който

в нарушение на международни договори, по които Република България е страна,

пренася през границата на страната опасни отпадъци, токсични химически

вещества, биологически агенти, токсини и радиоактивни вещества, се наказва с

лишаване от свобода от една до пет години и глоба от хиляда до три хиляди

лева.

Чл. 353в. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което наруши

или не изпълни задълженията си по събирането, съхраняването, транспортирането

и обезвреждането на опасни отпадъци, се наказва с лишаване от свобода до

една година.

Чл. 354. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 10

от 1993 г.) Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде

другиму силно действуващо или отровно вещество, което не е наркотично

вещество, поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода

до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако престъплението по ал. 1 се

извършва систематически, наказанието е лишаване от свобода до три години и

глоба от сто до триста лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който

наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане,

отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с

лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или с глоба от сто

до триста лева.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от

1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително

произведе, преработи, придобие, разпространява, съхранява, държи, превозва или

пренася наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови

наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и

глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева, и за рискови наркотични вещества -

с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до

сто хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения

и материали за производството на наркотични вещества, наказанието е лишаване

от свобода от три до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и

петдесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от

1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходната алинея:

1. има за предмет вещества в големи размери;

2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;

3. се отнася за вещества, които се разпространяват сред повече от две

лица или на публично място, или в района на учебно заведение, общежитие или

казарма на разстояние до 250 м от прилежащите им терени;

4. е извършено от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател,

ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от

свобода;

5. е извършено повторно,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и

глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева за високорискови наркотични

вещества, и лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от

петдесет хиляди до сто и петдесет хиляди лева - за рискови наркотични

вещества.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Не се наказва лице, което е

зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което

придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е

предназначено за еднократна употреба.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който наруши правила, установени за

производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или

пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет

години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и

лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) В случаите по ал. 1 до 3 предметът

на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 354б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от

1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Който склонява или подпомага другиго към употреба

на наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода

от една до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Когато деянието

по ал. 1 е извършено:

1. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;

2. по отношение на повече от две лица;

3. от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на

учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода;

4. от собственик или наемател на хотел, ресторант, дискотека или на

друго обществено заведение;

5. чрез средствата за масово осведомяване или по друг начин на

обществено място;

6. повторно,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба

от петдесет хиляди до сто хиляди лева, като съдът в случаите на точки 3 и 4

постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който даде другиму наркотично

вещество и/или негов аналог в количества, които могат да предизвикат смърт и

последва такава, се наказва с лишаване от свобода от десет до тридесет години

и глоба от триста хиляди до петстотин хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3,

бр. 21 от 2000 г.) Който системно предоставя помещение на различни лица за

употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се

наказва с лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба от пет

хиляди до двадесет хиляди лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4,

бр. 21 от 2000 г.) Лекар, който, без да е необходимо, съзнателно предписва

другиму наркотични вещества или лекарства, съдържащи такива вещества, се

наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева, като

съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по

предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до

три години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 354в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 62 от 1997 г.,

бр. 21 от 2000 г.) (1) Който засява или отглежда растения от опиев мак и

кокаинов храст или растения от рода на конопа в нарушение на установените в

Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, се

наказва с лишаване от свобода от три до пет години и глоба от пет хиляди до

десет хиляди лева.

(2) Който организира, ръководи и/или финансира престъпна група за

отглеждане на растения по предходната алинея, или за добиване, производство,

приготвяне, изработване или преработване на наркотични вешества, се наказва с

лишаване от свобода от двадесет до тридесет години или с доживотен затвор и

глоба от триста хиляди до петстотин хиляди лева.

(3) Който участва в престъпна група по предходната алинея, се наказва

с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до десет

хиляди лева.

(4) Не се наказва участник в престъпна група, който доброволно е

съобщил на властта всички известни му факти и обстоятелства за дейността на

престъпната група.

(5) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до

една година и глоба до хиляда лева.

Чл. 355. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който

наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на

заразителна болест по хората, се наказва с поправителен труд или с глоба от

сто до триста лева.

(2) Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със

смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година или

поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който наруши

наредба, издадена за предотвратяване на хранителни отравяния, се наказва с

поправителен труд или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 356. (1) Който наруши установените строителни, санитарни или

противопожарни правила при проектиране, ръководене или изпълнение на строежи и

с това изложи на опасност живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода

до две години.

(2) Ако нарушението на правилата по предходната алинея е извършено по

непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или

поправителен труд.

Раздел IV

Други общоопасни престъпления

(Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Чл. 356а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм., бр. 21 от 2000 г.) За

приготовление към престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, чл. 342,

ал. 3, чл. 344, 349, 350, чл. 352, ал. 1, чл. 354, 354а и 354в, ако

извършеното не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от

свобода от три до осем години, но не повече от наказанието, предвидено за

съответното престъпление.

Чл. 356б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Чужд гражданин, който на

територията на републиката се подготвя да извърши в чужбина деяние по чл. 242,

ал. 2 и 3 или някое от деянията, посочени в чл. 356а, се наказва с лишаване от

свобода до пет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното

престъпление.

(2) Ако със същата цел е създадена организация или група, наказанието

е лишаване от свобода от една до шест години, а за организаторите и

ръководителите - лишаване от свобода от три до осем години, но не повече от

наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм., бр. 21 от 2000 г.)

Раздел V

Престъпления при използуване на атомната

енергия за мирни цели

(Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., попр.,

бр. 80 от 1985 г.)

Чл. 356г. (1) (Изм., бр. 10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което нареди

или допусне да се започне или извърши дейност, без да бъде издадено или преди

да бъде издадено предвидено в Закона за използуване на атомната енергия за

мирни цели разрешение или в отклонение от разрешението, се наказва с лишаване

от свобода до две години или с поправителен труд или с глоба от сто до триста

лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или е

създадена непосредствена опасност за живота или здравето на другиго,

наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 356д. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което

назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други

източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се

наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд или с

глоба от сто до триста лева.

Чл. 356е. (1) Който повреди ядрен материал, ядрено съоръжение или друг

източник на йонизиращи лъчения и с това причини значителна имуществена вреда

или вреда на природната среда или създаде опасност за живота или здравето на

другиго, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако в случаите по предходната алинея е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица,

наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) смърт на

едно или повече лица със или без последиците по буква "а" наказанието е

лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или

доживотен затвор без замяна.

Чл. 356ж. Когато с деянието по предходния член по непредпазливост са

причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или

без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви

"а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по

буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от

свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356з. (1) Който наруши правилата за ядрената или радиационната

безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на

другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност и

умишлено причини значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт на

другиго, се наказва:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - с лишаване от

свобода от пет до петнадесет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или

повече лица със или без последиците по буква "а" - с лишаване от свобода от

пет до двадесет години;

в) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) при

причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви

"а" и "б" - с лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен

затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 356и. Когато с деяние по предходния член по непредпазливост са

причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или

без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а"

и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по

буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от

свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356й. В случаите по чл. 356е, ал. 2, чл. 356ж, букви "б" и "в",

чл. 356з, ал. 2 и чл. 356и, букви "б" и "в" съдът лишава виновния от права по

чл. 37, точки 6 и 7.

Глава дванадесета

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОТБРАНИТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ

НА РЕПУБЛИКАТА

Раздел I

Престъпления против държавната тайна

Чл. 357. (1) (Ал. 1 зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от

1975 г.) Който разгласи сведения, съставляващи държавна тайна, които са му

били поверени или станали известни по служба или работа, както и този, който

разгласи такива сведения, като съзнава, че от това може да последват вреди за

интересите на Република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се

наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако от деянието са

настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на

държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 357а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който разгласи сведения

или разпространи документи или други информационни носители на сведения,

свързани с дейността на службите за сигурност и полицията по привличане на

щатни и извънщатни секретни сътрудници, както и с дейността на тези

сътрудници, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато деянието по предходната алинея е извършено:

1. публично или чрез печатно произведение;

2. от длъжностно лице или срещу длъжностно лице или когато от това са

настъпили тежки последици,

наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(3) Който притежава документи или други информационни носители на

сведения по ал. 1 и не ги предостави на оправомощените органи, се наказва с

лишаване от свобода до три години.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и

лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(5) Не се наказва лице, което в едномесечен срок от получаването на

документи или други информационни носители на сведения по ал. 1 съобщи за това

и ги предаде на оправомощените органи.

Чл. 357б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Който противозаконно държи

документи или съхранява данни по смисъла на Закона за достъп до документите на

бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния

щаб, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от три хиляди до

десет хиляди лева. Деецът не се наказва, ако в 14-дневен срок от влизането на

този закон в сила доброволно уведоми комисията по чл. 4, ал. 1 от Закона за

достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно

управление на Генералния щаб за наличието на съхранявани от него документи по

същия закон.

(2) Който използва документи или данни по ал. 1 с цел да набави за

себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда, се наказва с

лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до тридесет

хиляди лева.

Чл. 358. (1) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи

сведения, които съставляват държавна тайна, се наказва с лишаване от свобода

до две години или с поправителен труд.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки

последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 359. (1) Който стане причина да бъде разкрита държавна тайна по

непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до две години или с

поправителен труд.

(2) Ако това е станало поради неспазване на специални правила за

съхраняване на документи, издания и други материали, наказанието е лишаване

от свобода до три години.

Чл. 360. Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго

естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със

закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване

от свобода до една година или с поправителен труд.

Раздел II

Престъпления против носене на военната служба

Чл. 361. (1) Български гражданин, който се отклони от военна служба,

се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Запасен, който не се яви в срок на учебен, проверочен или

практически сбор, се наказва с лишаване от свобода до три години или с

поправителен труд.

Чл. 362. Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи

себе си или другиго неспособен да изпълнява военна служба, се наказва с

лишаване от свобода до пет години.

Чл. 363. Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие

себе си или другиго от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три

години.

Чл. 364. (1) Който при мобилизация се отклони от военна служба, се

наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Ако това е извършено с намерение деецът да се отклони изобщо от

изпълнение на задължението си по военната служба, наказанието е лишаване от

свобода от три до десет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Ако деянието по ал. 2 е извършено

във военно време, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години

или доживотен затвор без замяна.

Чл. 365. Длъжностно лице, което даде неверни сведения за семейното

положение или здравословното състояние на младеж, подлежащ на военна служба,

или състави непълни или неправилни списъци, или допусне да се замени младеж,

подлежащ на военна служба, с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две

години или с поправителен труд.

Чл. 366. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който

наруши задълженията си по военния отчет на хората, животните, превозните

средства или други снаряжения извън случаите, предвидени в специалните закони

по военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от

сто до триста лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а във

военно време - с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от сто

до триста лева.

Чл. 367. (1) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с

подготовката и провеждането на мобилизация, или пречи на нейното нормално

провеждане, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години, а в

особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по

предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен

труд или глоба от сто до триста лева.

Чл. 368. Който съзнателно наруши задълженията си при медицинско

освидетелствуване на военнослужещи, запасни или наборници, при преглед на

технически и превозни средства или на животни и снаряжения във връзка с

военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до осем години, а във военно

време - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел IIа

Престъпления против изпълнението на мирновременната

алтернативна служба

(Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г.)

Чл. 368а. Български гражданин, който се отклони от изпълнение на

мирновременна алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода до три

години.

Чл. 368б. Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи

себе си или другиго неспособен да изпълнява мирновременна алтернативна служба,

се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 368в. Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или

укрие себе си или другиго от изпълнение на мирновременна алтернативна служба,

се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 368г. Който без разрешение напусне мястото на изпълнение на

мирновременната алтернативна служба или не се яви на мястото на службата при

назначение, командировка или от отпуск за срок повече от три денонощия, се

наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 368д. Който се отклони с намерение да избегне завинаги

изпълнението на задължението си по мирновременната алтернативна служба, се

наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 368е. Който се отклони от изпълнение на задължение по

мирновременната алтернативна служба чрез симулиране на болест, подправка на

документ или по друг измамлив начин, ако извършеното не съставлява по-тежко

престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 368ж. Който откаже да изпълнява задължения по мирновременната

алтернативна служба или системно се отклонява от изпълнението им, се наказва

с лишаване от свобода до пет години.

Раздел III

Други престъпления

Чл. 369. (1) Който през време на война не изпълнява задълженията си

във връзка с противовъздушната, противоатомната и противохимическата защита,

се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е

лишаване от свобода до осем години.

Чл. 370. Който през време на война като трудовомобилизиран се отклони

или не изпълнява задълженията си във връзка с възложената му работа, се

наказва с лишаване от свобода до пет години.

Глава тринадесета

ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Чл. 371. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпления по тази глава

носят отговорност:

а) военнослужещите;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лицата от редовия, сержантския и

офицерския състав от поделенията на Министерството на вътрешните работи;

в) (буква "в" зал., предишна буква "г" - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

запасните по време на учебен, проверочен или практически сбор;

г) (предишна буква "д" - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) неупоменатите в този

член лица за съучастие във военни престъпления.

Раздел I

Престъпления против подчинеността и военната чест

Чл. 372. (1) Който не изпълни или откаже да изпълни заповед на

началника си, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако това е извършено от група лица или пред строя, или по

демонстративен начин, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(3) За престъпления по предходните алинеи в особено тежки случаи

наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 373. С наказанието по съответните алинеи на предходния член се

наказва и неизпълнението или отказът да се изпълни законно искане на военно

длъжностно лице, изпълняващо задължение по военната служба.

Чл. 374. Който явно изрази недоволство против разпореждане или заповед

на началника си, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Чл. 375. Който заплаши началника си или военно длъжностно лице,

изпълняващо задълженията по военната служба, с телесна повреда или с убийство,

се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 376. (1) Който се съпротивлява на началника си или на военно

длъжностно лице, изпълняващо задължения по военната служба, се наказва с

лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който принуждава такова лице

към нарушение на неговите задължения.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с оръжие или от

група лица, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в

особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 377. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който извърши насилствено

действие по отношение на началника си, както и по отношение на военно

длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба,

се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.

(2) Ако от деянието се настъпили тежки последици, наказанието е

лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 378. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който обиди или наклевети

лице, посочено в чл. 371, букви "а", "б" и "в", се наказва с лишаване от

свобода до една година и обществено порицание.

(2) Когато деянието по предходната алинея е извършено от подчинен

срещу началник, от началник срещу подчинен, както и от военно длъжностно лице

или на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по

военната служба, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено

порицание.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на този, който в отсъствие на

началника си каже или извърши нещо от естество да накърни честта или

достойнството му.

Чл. 379. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който причини лека телесна

повреда на лице, посочено в чл. 371, букви "а", "б" и "в", ако извършеното не

съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една

година.

(2) За причиняване на лека телесна повреда от началник на подчинен, от

военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната

служба или на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до три

години.

Чл. 379а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който извърши насилствено или

непристойно действие, грубо нарушаващо войсковия ред и изразяващо явно

неуважение към воинската чест и достойнство на военнослужещ, ако извършеното

не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една

до шест години.

Раздел II

Отклонение от военна служба

Чл. 380. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който без разрешение

напусне частта или мястото на службата си или не се яви на служба при

назначение, превод, командировка, от отпуск, лечебно или поправително място за

срок от едно до три денонощия, се наказва за отклонение от военната служба с

лишаване от свобода до две години.

(2) С наказанието по предходната алинея се наказва и този, който се

отклони за по-малко от едно денонощие, ако деянието е извършвано системно,

групово или ако лицето е осъждано за отклонение от военна служба.

Чл. 381. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който се отклони от военна

служба за повече от три денонощия или ако деянието по ал. 1 на предходния член

е извършвано системно, повторно или групово, се наказва с лишаване от свобода

до пет години.

Чл. 382. Който се отклони с намерение да избегне завинаги изпълнението

на задължението си по военната служба, се наказва с лишаване от свобода от

една до осем години.

Чл. 383. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който се отклони от

задължение по военната служба чрез симулиране на болест, подправка на документ

или по друг измамлив начин, ако извършеното не съставлява по-тежко

престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Който се отклони от задължение по военната служба чрез причиняване

разстройство на здравето, се наказва с лишаване от свобода от една до осем

години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи представлява особено тежък

случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 384. (Зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 385. Който откаже да изпълнява задължения по военната служба или

систематически се отклонява от изпълнението им, се наказва с лишаване от

свобода до пет години.

Чл. 386. (1) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който се отклони от военна

служба с намерение да напусне пределите на страната без разрешение на

надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който се отклони от

военна служба, като без разрешение на надлежните органи напусне пределите на

страната или не се завърне в нея в определения срок, ако извършеното не

съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от три до

десет години.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.)

За приготовление по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до

пет години.

Раздел III

Длъжностни престъпления

Чл. 387. (1) Който злоупотреби с властта или със служебното си

положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от

това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три

години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки

последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е

лишаване от свобода от една до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходните алинеи

е извършено с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага или

да причини другиму вреда, наказанието е: лишаване от свобода от една до

пет години по ал. 1, от три до осем години по ал. 2, а в особено тежки

случаи - от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по

чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, бр. 89 от 1986 г.)

Когато вредните последици са причинени по непредпазливост, наказанието е: по

ал. 1 - лишаване от свобода до две години, по ал. 2 - лишаване от свобода

до пет години.

Чл. 388. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който по непредпазливост

наруши или не изпълни служебните си задължения и от това произлязат вредни

последици, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с

лишаване от свобода до две години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки

последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Раздел IV

Престъпления против караулната, постовата,

патрулната, вътрешната и граничната служба

Чл. 389. (1) Който умишлено или по непредпазливост наруши уставните

правила на караулната, постовата или патрулната служба или издадените въз

основа на тези правила разпореждания, се наказва с лишаване от свобода до една

година.

(2) Ако престъплението е извършено при обект от особено важно държавно

или военно значение, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Ако престъплението е съпроводено с настъпване на вредни последици,

за предотвратяването на които е установен караулът, постът или патрулът,

наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(4) Ако деянието по ал. 2 и 3 представлява особено тежък случай,

наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 390. С наказанието по съответните алинеи на предходния член се

наказва и нарядно лице, което наруши установените правила по наблюдението или

оповестяването във връзка с осигуряване на противовъздушната, противоатомната,

противохимическата или санитарната отбрана, както и отбраната на водното

пространство.

Чл. 391. (1) Лице от денонощния наряд, което умишлено или по

непредпазливост наруши уставните правила на вътрешната служба, се наказва в

немаловажни случаи с лишаване от свобода до шест месеца.

(2) Ако престъплението е съпроводено с настъпване на вредни последици,

за предотвратяването на които е установен нарядът, наказанието е лишаване от

свобода до две години.

(3) Ако деянието представлява особено тежък случай, наказанието е

лишаване от свобода до три години.

Чл. 392. (1) Лице от състава на граничния наряд, което умишлено или по

непредпазливост наруши правилата по охраната на държавната граница, се наказва

с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако деянието се е изразило в самоволно изоставяне или незаемане на

охранявания обект или участък от държавната граница, наказанието е лишаване от

свобода от една до осем години.

(3) За престъпленията по предходните алинеи в особено тежки случаи

наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Раздел V

Други военни престъпления

Чл. 393. Който разгласява по какъвто и да е начин сведения от военен

характер, съставляващи държавна тайна, ако не подлежи на по-тежко наказание,

се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 394. (Зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 395. Който изостави или загуби вещи, дадени му за лична употреба

по служба, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една

година.

Раздел VI

Военни престъпления, извършени във

военно време или в бойна обстановка

Чл. 396. За военни престъпления, извършени във военно време или в

бойна обстановка, наказанието е:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) по чл. 387, ал. 3,

предложение първо, 388, ал. 1 и 391 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) по чл. 372, ал. 1, 373 във

връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375, 380 и 387, ал. 3, предложение второ, 388,

ал. 2 - лишаване от свобода до осем години;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) по чл. 381, 385, 386, ал. 2, 387,

ал. 1 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) по чл. 373, във връзка с

чл. 372, ал. 2 и 3, 387, ал. 2, 389, ал. 2 и 3, и 390 - лишаване от свобода от

три до петнадесет години.

Чл. 397. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За престъпленията по

чл. 372, ал. 2 и 3, 376, 377, ал. 2, 382, 383, ал. 3, извършени във военно

време или в бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода от пет до

двадесет години или доживотен затвор без замяна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 153 от 1998 г.) За

престъплението по чл. 101, ал. 2 и 386, ал. 1, извършено във военно време или

в бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода двадесет години или

доживотен затвор без замяна.

Чл. 397а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който във военно време или

в бойна обстановка самоволно напусне мястото на службата си или не се яви на

служба за не повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до пет

години.

(2) Който във военно време или в бойна обстановка по непредпазливост

не се яви на служба за повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от

свобода до пет години.

Раздел VII

Престъпления във връзка с военни действия

Чл. 398. (1) Началник, който:

а) не унищожи или не приведе в негодност поверени му средства за

водене на война или не вземе надлежните мерки за тяхното унищожаване или

привеждане в негодност, когато ги грози непосредствена опасност от завземане

от неприятеля, или

б) макар и да не получи заповед за военни действия, но като е било

необходимо да се действува, своевременно не предизвиква издаването на такава

заповед или при неотложни обстоятелства не действува по собствен почин, се

наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години, доколкото

извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

(2) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е

лишаване от свобода до пет години.

Чл. 399. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Командир на погиващ военен

кораб, който, без да е изпълнил докрай служебния си дълг, изостави кораба,

както и лице от корабния екипаж, което изостави кораба без разпореждане на

командира си, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или

с доживотен затвор без замяна.

Чл. 400. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 153 от 1998 г.) Който

самоволно напусне полесражението във време на бой или се предаде в плен поради

страх или малодушие, или откаже във време на бой да действува с оръжие, се

наказва с лишаване от свобода двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 401. Който, намирайки се в плен, доброволно участвува в работа,

която има непосредствено военно значение, ако извършеното не съставлява

по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 402. Който, намирайки се в плен, като старши се отнася жестоко с

друг военнопленник, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 403. Който, намирайки се в плен, за да си набави облага или да си

осигури снизходително отношение от страна на противника, извърши действия във

вреда на друг военнопленник, се наказва с лишаване от свобода от една до пет

години.

Чл. 404. Който ограби, открадне, присвои, повреди, унищожи или

противозаконно отнеме имущество на население, намиращо се в района на военните

действия, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с

лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с

лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 405. Който на полесражението отнеме вещи от ранен, пленник или

убит с намерение противозаконно да ги присвои, ако извършеното не съставлява

по-тежко престъпление, се наказва за мародерство с лишаване от свобода от три

до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от

десет до петнадесет години.

Допълнителна разпоредба

Чл. 406. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За престъпленията по тази

глава, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от десет

години или доживотен затвор без замяна, съдът постановява и лишаване от права

по чл. 37, точки 6, 7, 9 и 10.

(2) За престъпленията по чл. 386 и 393 съдът може да постанови

лишаване от права по чл. 37, точки 9 и 10.

(3) (Ал. 3 зал., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За

деянията по чл. 372, ал. 1, 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375, 378,

379, 380, 387, ал. 1 и 3, предложение първо, 388, ал. 1, 389, ал. 1 и 2, 390

във връзка с чл. 389, ал. 1 и 2, 391, ал. 1 и 2, 392, ал. 1 и 395, ако

извършеното не засяга съществено военната дисциплина, органът по чл. 399,

ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, прокурорът или съдът могат да

освободят дееца от наказателна отговорност. В тези случаи на дееца се налага

дисциплинарно наказание или деянието му се разглежда от съответния съд на

честта или от другарския съд на срочнослужещите. Ако на освободения от

наказателна отговорност срочнослужещ се наложи наказание арест, той може да

бъде до тридесет денонощия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Дисциплинарното наказание по

предходната алинея и предаването на другарски съд се прилага и по отношение на

срочнослужещите при освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а.

Глава четиринадесета

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИРА И ЧОВЕЧЕСТВОТО

Раздел I

Престъпления против мира

Чл. 407. Който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се

наказва с лишаване от свобода до осем години.

Чл. 408. Който пряко или косвено, чрез печат, слово, радио или по друг

начин се стреми да предизвика въоръжено нападение от една държава върху друга,

се наказва за подстрекателство към война с лишаване от свобода от три до десет

години.

Чл. 409. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който планира, подготвя или

води агресивна война, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до

двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Раздел II

Престъпления против законите и обичаите

за водене на война

Чл. 410. Който в нарушение на правилата на международното право за

водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо ранени, болни,

корабокрушенци или санитарен персонал убийство, изтезания или нечовешко

третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се

причинят на такива лица тежки страдания, осакатявания или друго увреждане на

здравето;

б) извърши или заповяда да се извършат значителни разрушения или

присвоявания на санитарни материали или инсталации,

(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва с лишаване от свобода от

пет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 411. Който в нарушение на правилата на международното право за

водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо военнопленници убийство,

изтезания или нечовешко третиране, включително биологически експерименти,

причини или заповяда да се причинят на такива лица тежки страдания,

осакатявания или друго увреждане на здравето;

б) принуди пленник да служи във въоръжените сили на неприятелската

държава или

в) лиши пленник от правото му да бъде съден от редовен съд и по

редовна процедура,

(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва с лишаване от свобода от

пет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 412. Който в нарушение на правилата на международното право за

водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо гражданското население

убийства, изтезания, нечовешко третиране, включително биологически

експерименти, причини или заповяда да се причинят тежки страдания,

осакатявания или други сериозни увреждания на здравето;

б) вземе или заповяда да се вземат заложници;

в) извърши или заповяда да се извършат незаконни депортирания,

преследвания или задържания;

г) принуди гражданско лице да служи във въоръжените сили на

неприятелска държава;

д) лиши гражданско лице от правото му да бъде съдено от редовен съд

и по редовна процедура;

е) незаконно или произволно извърши или заповяда да се извършат

разрушения или присвоявания на имущества в големи размери,

(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва с лишаване от свобода от

пет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 413. Който, без да има право, носи знака на Червения кръст или

Червения полумесец или който злоупотреби с флаг или знак на Червения кръст или

Червения полумесец, или с цвета, определен за транспортните средства за

санитарна евакуация, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 414. (1) Който в нарушение на правилата на международното право за

водене на война унищожи, повреди или направи негодни културни или исторически

паметници и предмети, произведения на изкуството, сгради и съоръжения с

културно, научно или друго хуманитарно предназначение, се наказва с лишаване

от свобода от една до десет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който открадне,

противозаконно присвои или укрие предмети, посочени в предходната алинея, или

наложи по отношение на такива предмети контрибуция или конфискация.

Чл. 415. (1) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 92 от 2002 г.)

Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война

използува или заповяда да бъдат използувани ядрено, химическо,

бактериологическо, биологично или токсично оръжие или непозволени средства или

начини за водене на война, се наказва с лишаване от свобода от три до десет

години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Ако от това са настъпили особено

тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години

или доживотен затвор без замяна.

Чл. 415а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който предприема военни

приготовления за използване на ядрено, химическо, бактериологическо,

биологично или токсично оръжие като метод за водене на война, се наказва с

лишаване от свобода от една до шест години.

Раздел III

Унищожаване на групи от населението (геноцид) и апартейд

(Загл. доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.)

Чл. 416. (1) Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена

национална, етническа, расова или религиозна група:

а) причини смърт, тежка телесна повреда или постоянно разстройство на

съзнанието на лице, принадлежащо към такава група;

б) постави групата в такива условия на живот, които водят към нейното

пълно или частично физическо унищожение;

в) предприема мерки, насочени към възпрепятствуване раждаемостта сред

такава група;

г) насилствено предава деца от една група в друга,

(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва за геноцид с лишаване от

свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

(2) (Предишен чл. 417 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който извърши

приготовление към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от две до осем

години.

(3) (Предишен чл. 418 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който явно и пряко

подбужда към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 417. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с цел да бъде установено

или поддържано господство или систематическо подтисничество на една расова

група хора над друга расова група хора:

а) причини смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица от

тази група хора или

б) налага условия на живот от естество да причинят пълно или частично

физическо унищожаване на расова група хора,

(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва за апартейд с лишаване от

свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 418. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с целта по предходния

член:

а) незаконно лиши от свобода членове на расова група хора или ги

подлага на принудителен труд;

б) поставя в действие мерки за възпрепятствуване участието на расова

група хора в политическия, социалния, икономическия и културния живот на

страната и за преднамерено създаване на условия, които препятствуват пълното

развитие на такава група хора, в частност, като лишава нейните членове от

основните свободи и права на гражданите;

в) постави в действие мерки за разделяне населението по расов признак

чрез създаване на резервати и гета, чрез забрана на смесени бракове между

членове на различни расови групи или чрез експроприация на принадлежаща им

поземлена собственост;

г) отнема основни права и свободи на организации или лица, понеже те

се противопоставят на апартейда,

се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 419. Съобразно с различията по предходните членове се наказва и

онзи, който съзнателно допусне негов подчинен да извърши предвидено в тази

глава престъпление.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 420. Този кодекс влиза в сила от 1 май 1968 г. и отменя:

1. Наказателния кодекс от 1951 г.

2. Закона за защита на мира от 1951 г.

3. Указа за засилване на борбата против лицата, отклоняващи се от

общественополезен труд и водещи противообществен, паразитен начин на живот.

Чл. 421. Лицата, осъдени на лишаване от право да бъдат избиратели или

избираеми или от правото да получават определена пенсия (чл. 28, точки 1 и 4

от Наказателния кодекс от 1951 г.), се освобождават от това наказание от деня

на влизане на този кодекс в сила.

Чл. 422. Смъртното наказание на лица, осъдени за престъпления, за

които такова наказание не се предвижда по този кодекс, се заменя с лишаване от

свобода за срок двадесет години. Тази разпоредба влиза в сила от деня на

обнародването на този кодекс.

Чл. 423. Мерките, наложени до влизане на този кодекс в сила, по Указа

за засилване на борбата против лицата, отклоняващи се от общественополезен

труд и водещи противообществен, паразитен начин на живот, се изпълняват по

установения от него ред, като максималният срок на тези мерки по чл. 1, ал. 1,

буква "б" се намалява на три години.

Чл. 424. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г., бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. -

ДВ, бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от

1993 г., доп., бр. 62 от 1997 г., бр. 51 от 2000 г.) За деянията по чл. 135,

ал. 5, чл. 218б, чл. 225б, ал. 3, чл. 228, ал. 3, чл. 231, ал. 2, чл. 232,

ал. 3, чл. 242, ал. 6, чл. 254а, ал. 3, чл. 257, ал. 2, чл. 277, ал. 2,

чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 се

прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от

1982 г.) Наказателните постановления се издават:

а) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на

здравеопазването;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 62 от

1997 г.) по чл. 225б, ал. 3 и по чл. 257, ал. 2 - от министъра на търговията

или от министъра на финансите; по чл. 228, ал. 3 и чл. 231, ал. 2 - от

министъра на търговията или от председателя на Комитета по стандартизация и

метрология;

в) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) по чл. 232,

ал. 3 - от министъра на търговията, от министъра на финансите или от

председателя на Комитета по стандартизация и метрология;

г) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 51 от

2000 г.) по чл. 242, ал. 6 и по чл. 254а, ал. 3 - от министъра на финансите;

д) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4,

чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 - от министъра на околната среда, а

когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от

министъра на околната среда или от министъра на транспорта;

(Буква "е" изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., зал., бр. 10 от 1993 г.)

(Буква "ж" нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 1 от 1991 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходната алинея

наказателните постановления могат да се издават и от определени от

ръководителите на съответните ведомства длъжностни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от 1986 г.)

Административното наказание глоба по чл. 277, ал. 2 се налага еднолично от

районния съдия, без да е необходимо издаването на акт по чл. 36 от Закона за

административните нарушения и наказания. Решението на съдията не подлежи на

обжалване, а само на преглед по реда на надзора при условията на чл. 65-69 от

Закона за административните нарушения и наказания.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от

1993 г.) Административното наказание глоба по чл. 218б се налага с наказателно

постановление от кмета, въз основа на материали, изпратени му от прокурора,

или на акт от администрацията на предприятието, на учреждението, или от

контролните органи. Когато нарушението е констатирано от органите на

Министерството на вътрешните работи, наказателното постановление се издава

от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на офицерите и

свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, както и на лица от офицерския,

сержантския или редовия състав на Министерството на вътрешните работи

административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от началника

по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. В този случай жалбите

срещу наказателните постановления се разглеждат от военния съд.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужещи,

намиращи се на срочна служба, предвидените в този кодекс административни

наказания се заменят с наказания, налагани по дисциплинарен ред от началника

по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(8) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) В

маловажни случаи на нарушения по чл. 225б, ал. 3, установени при извършването

им, овластените контролни органи могат да налагат на място глоба от сто до

триста лева по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения

и наказания.

Чл. 425. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., отм., бр. 51 от 1999 г.)

Чл. 426. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Лицата, които на основание на

досегашния чл. 343б, изречение второ, са лишени от правото да управляват

моторно превозно средство завинаги, могат да възстановят правото си не по-рано

от три години от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и след като

положат изпит за придобиване на право за управление на моторно превозно

средство.

ИЗМЕНЕНИЯ В ДРУГИ ЗАКОНИ

§ 1. В Закона за българското гражданство:

В чл. 26 думите "а в особено важни случаи - с лишаване от свобода" се

заличават.

§ 2. В Закона за горите:

1. В чл. 42, ал. 1 след думите "отсечени или паднали" се прибавят

думите "когато размерът на вредата е под сто лева".

Алинея 2 на същия член се отменя.

2. В чл. 43 думите "алинея 1" и думите накрая, "а в случаите по ал. 2

на същия член - с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд"

се заличават.

3. В чл. 45, ал. 1 след думите "горски разсадник" се прибавят думите

"когато размерът на вредата е под сто лева".

Алинея 2 на същия член се отменя.

4. В чл. 52, ал. 2 думите "с лишаване от свобода до три години или с

поправителен труд" се заменят с думите "с глоба до петстотин лева".

§ 3. В Закона за защита на растенията от болести и неприятели:

В чл. 10, ал. 1 след думите "карантина на растенията" се прибавят

думите "доколкото извършеното не представлява престъпление", а думите "с

лишаване от свобода до пет години, а в маловажни случаи" се заличават.

§ 4. В Закона за митниците:

1. В чл. 51, ал. 1 след думите "по установения ред" се прибавят думите

"доколкото извършеното не представлява престъпление".

2. Алинея 2 на чл. 51 се изменя така:

"Стоките, обект на контрабанда, както и превозните и преносни

средства, послужили предимно за превозването или пренасянето им през

границата, независимо от това, чия собственост са, се отнемат в полза на

държавата, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност

по съответни държавни цени на дребно."

3. В членове 52, 53, 54 и 59 думите "се конфискуват" се заменят с

думите "се отнемат в полза на държавата", а в чл. 61 думите "на конфискация"

се заменят с думите "на отнемане в полза на държавата".

4 Членове 55 и 57 се отменят.

§ 5. В Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол:

1. В чл. 37 и 38, ал. 2 думите "по чл. 240" се заменят с думите "по

чл. 250".

2. Чл. 39 се изменя така:

"За деянията по чл. 250, ал. 3 от Наказателния кодекс се прилагат

разпоредбите на глава ХХVIII от Наказателно-процесуалния кодекс.

Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или

от определени от него длъжностни лица.

Ако стойността на предмета на деянието е до двадесет лева, налага се

глоба в двоен размер от органа, установил нарушението, или от друго надлежно

овластено лице. Налагането на глобата подлежи на обжалване пред Министерството

на финансите."

§ 6. В Закона за наемите:

В чл. 37 думите "с лишаване от свобода до една година или" се

заличават.

§ 7. В Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване:

Членове 18 и 19 се отменят.

§ 8. В Закона за планово изграждане на населените места:

В чл. 67, ал. 1 думите "с тъмничен затвор до една година" се заменят с

думите "с глоба до хиляда лева".

§ 9. В Закона за лова:

Член 21 се изменя така:

"Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, като елен,

кошута, дива коза, елен лопатар, сърна, мечка, дива свиня, се наказва по

чл. 237, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Който, без да притежава ловен билет, убие или улови заек, златка,

белка, глухар, фазан, яребица или кеклик, както и онзи, който, макар и да

притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в

забранено място или със забранени средства, се наказва по чл. 237, ал. 2 от

Наказателния кодекс.

Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дива гъска, дива

патица, дропла, лещарка, катерица, гълъб, гургулица, пъдпъдък и всички

останали видове полезен дивеч, предмет на лов, се наказва с глоба до петдесет

лева.

С наказанието по предходната алинея се наказва и онзи, който, макар и

да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в

забранено място или със забранени средства.

Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва

или е отчужден, се заплаща неговата равностойност".

§ 10. В Закона за рибарството:

1. Алинея 2 на чл. 23 се отменя.

2. Членове 24 и 35 се отменят.

§ 11. В Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и

боеприпасите:

В чл. 14 думите "лишаване от свобода" се заличават.

Изпълнението на настоящия кодекс се възлага на министъра на

правосъдието.

З А К О Н

за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

(ДВ, бр. 28 от 9 април 1982 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА

§ 151. За престъпленията, които съгласно този закон се преследват по

тъжба на пострадалия, сроковете по чл. 84, ал. 1 и 2 започват да текат от

влизане на закона в сила. Висящите пред съда производства се завършват по

досегашния ред.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 159. Този закон влиза в сила от 1 юли 1982 г.

З А К О Н

за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

(ДВ, бр. 10 от 5 февруари 1993 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 43. Навсякъде в текста на Наказателния кодекс думите "Народна

република България" се заменят с "Република България", думите "Народната

република" се заменят с "републиката", думите "Народната милиция" се заменят с

"полицията", думите "социалистическото стопанство" и "народното стопанство" се

заменят със "стопанството", думите "правилата на социалистическото общежитие"

се заменят с "добрите нрави" и думите "Държавният съвет" се заменят с

"президентът".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

З А К О Н

за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

(ДВ, бр. 62 от 5 август 1997 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

(*1) § 75. Разпоредбите на чл. 255 и 257 влизат в сила три месеца след

обнародването на този закон в "Държавен вестник". Ако в този срок необявените

и неплатените данъчни задължения, заедно с дължимите лихви се внесат в

бюджета, предварително производство не се образува.

§ 76. В чл. 16 ал. 1 от Закона за контрол над взривните вещества,

оръжията и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 128 от 1950 г.; попр., бр. 137 от

1950 г.; изм. и доп., бр. 51 от 1965 г. и бр. 26 от 1968 г.) се изменя така:

"(1) Който намери взрив, огнестрелно оръжие или боеприпаси и не

съобщи незабавно на органите на Министерството на вътрешните работи или на

друга власт, се наказва с глоба до двеста хиляди лева."

З А К О Н

за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

(ДВ, бр. 21 от 17 март 2000 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА

§ 26. Висящите производства към деня на влизане на закона в сила за

престъпления по чл. 146-148а се довършват по досегашния ред, ако в тримесечен

срок от влизане на закона в сила пострадалият поиска това.

З А К О Н

за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

(ДВ, бр. 92 от 27 септември 2002 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 87. Навсякъде в Особената част наказанието глоба до сто лева се

заменя с "глоба от сто до триста лева".

§ 88. (В сила от 1 януари 2004 г.) Навсякъде в Общата част думите

"задължително заселване", "задължителното заселване", "лишаване от право на

местоживеене в определено населено място" и "лишаване от правото на

местоживеене в определено населено място" се заличават, а в Особената част

думите "задължително заселване" и "задължителното заселване" се заменят

съответно с "пробация" и "пробацията".

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 89. Параграфи 1, 3, 5, 8, 9, 10, 11, 12 - по отношение на

наказанието пробация, § 13-17, § 18, т. 2-5, § 19, 20, 21, § 42, т. 4, § 43 и

88 влизат в сила от 1 януари 2004 г.

§ 90. Рецидивистите, осъдени с влезли в сила присъди при условията на

действащия до влизането на този закон в сила чл. 26 (в сила от 8 август

1997 г.), изтърпяват наказание за всяко осъждане, но не повече от предвидения

от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията, за които са

осъдени.

§ 91. Висящите производства към деня на влизане в сила на закона за

престъпления по чл. 172, ал. 2, чл. 182, ал. 2 и чл. 183 се довършват по

досегашния ред, ако в тримесечен срок от влизане в сила на закона пострадалият

поиска това.

---------------------

(*) (Бел. ред. "Норма") Всички числа в левове по Наказателния кодекс,

с изключение на посочените в частта "Изменения в други закони", преди

изменението на кодекса със закона от 17 март 2000 г. са намалени 1000 пъти

съгласно разпоредбите на Закона за деноминация на лева.

(*2) (Бел. ред. "Норма") С Решение № 14 на Конституционния съд от

23 ноември 2000 г. по конституционно дело № 12 от 2000 г. - ДВ, бр. 98 от

1 декември 2000 г., е обявен за противоконституционен § 6 от Закона за

изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 51 от 2000 г.), с който

е създаден нов чл. 259а.

---------------------

Наказателният кодекс е приет от Петото Народно събрание, шеста сесия,

четвърто заседание, състояло се на 15 март 1968 г. и е обнародван в "Държавен

вестник с Указ № 220 на Президиума на Народното събрание от 1968 г.