pishman

Благодаря за бързия отговор! видях го още същия ден, но малко късно отговарям, защото имахме доста работа и напрежение. За момента напрежението поспадна малко. Склони да отиде на лекар, има назначена терапия. А по въпроса за майка им - разведени са от много години и почти не поддържа отношения с тях. Пропуска дори рождените им дни. Явно е, че момчето е натрупало много гняв към нея. И явно никой до момента не е могъл да компенсира нейната липса. Не мисля, че има аутизъм, но тъй като е изключително интелигентен и трудно намира равностойни приятели е развил доста устойчиво чувство за уникалност и стабилен нарцисизъм. Това допъва изолацията му. От друга страна безтегловността му се увеличава от липсата на конкретни цели и интереси, подсилени в момента от депресията. Сега се опитвам да намерим заедно някаква област, която трайно да привлече вниманието му, точно, за да направя някакъв по-дългосрочен план. Все още изпада в афективни състояния, активната фаза на кризата не е отшумяла още напълно, но малко по малко се връща в света на живите и между репликите, че следващия път просто ще се скрие по-добре, за да не го намерим се прокрадна и "Искам да бъда щастлив"... Ще съм благодарна за всякакви идеи и предложения за терапии - групови, индивидуални или други педложения. Желая приятна вечер на всички!

Здравейте! Обръщам се с молба за съдействие, съвет, помощ! Синът на моя приятел, младеж на 27 години от октомври миналата година до тези дни прави три опита за самоубийство, два с хапчета и престой в токсикологията на „Пирогов” и междинен с опит да си пререже вените. Разбира се след първия още бе прегледан от психиатър, отправен за консултация към „Центъра за психично здраве”, но когато отишли там им записали час за след месец! Аз ги свързах с психотерапевт, която му направи ред тестове, котсултира се със психиатър. И констатира сериозна депресия (което си бе очевидно, де), но без други отклонения. Изписаха му лекарства (не мога да кажа в момента какви) и консултации веднъж седмично. Но момчето ходи 3-4 пъти и се отказа с предтекса, че е много скъпо. На няколко пъти е оставал за по няколко дена без хапчета, а който е имал досег до антидепресанти знае какво означава това. Познавам ги от година и половина – откакто ходя с баща му. Момчето е интровертно, прикрито, агресивно когато попиташ за нещо лично, ОТКАЗВА да споделя каквото и да било (дори сок, солети ....). И това е в моментите, когато е спокоен. Трудно се общува с него и обикновено е изолиран от живота на дома, брат си и баща си. Майка там няма от години. В същност основните кризи започнаха преди година, когато се скара с приятелката си – човек, на когото се беше доверил и който явно му служеше за „патеричка” през живота. Но дори към нея не бе склонен да дава НИЩО, вкл. чувства. Като се скараха си прибра подаръците, които й бе правил по различни поводи. Аз съм пишман психолог т.е. имам психологическо образование, но не практикувам. Познанията ми стигат, за да разбера проблема, но не и да съм полезна на практика. През времето, в което го познавам съм се опитвала (разбира се) да говоря с него няколко пъти по-надълбоко, но той преценява всеки нов човек от гледна точка какво може да получи, а освен това аз „спя с врага” . Непрекъснато говоря с баща му, опитвам се да му обяснявам причините за поведението на момчето му и да туширам нарастващата паника. Но това е като да гасиш пожар с чаена лъжичка. Молбата ми е: кажете как да накараме младежа да ОТИДЕ на специалист – има записан час за утре, но отказва да отиде, и да започне сериозно лечение. В момента взима „Ксанакс”, но без особен ефект. Изключително нервен и агресивен е, преследва бившата си приятелка. Последния му опит за самоубийство бе миналата седмица, изписаха го в петък. Моля за всякакви идеи! Благодарая предварително.