Atanasov

Гара Пирин е старото име на Кресна, до 1978 г. Там имаше 3 поделения: първото, най-близо до жп гарата, точно на главен път Е-79, беше 3 дивизионен сапьорен батальон. Северозападно от него се намираше 19 МСП. Третото поделение не знам какво точно е било, намирало се е на пътя за Брезница, баща ми е бил там запас - преквалификация за минохвъргач. Там обаче става инцидент, новобранец караул, почва да стреля по пияни запасняци, прибиращи се в поделението. След това, явно уплашен, че е застрелял някого, се самоубива. Заради това, запасняците били преместени в Симитли. За Самораново, наистина там имаше две поделения - противотанков и зенитен полк, все 100 мм. оръдия. Ходил съм на свиждане в едното поделение, май противотанковото беше.

Както писах, в Симитли ВКР не видях, но пък след стрелби ако не излезеха бройките гилзи, се почваше претърсване на тревичките, а след това се стигаше и до разсъбличане до голо, да не би някой да си гепи гилза за спомен. Фазаните бяха само двама, единия към школата, другия към полка. Спяха в една стаичка в сградата, която беше южно от плаца. В същата сграда се намираше и артелната. Столовата беше в ремонт, та се хранехме в палатки, голяма мизерия беше. До кухнята имаше фурна за хляб, която беше дадена под наем на частна фирма. Веднъж дадох помощник дежурен по КПП и ми разказаха играта да отварям и затварям портала заради микробусите с хляб. В същото време на нас ни даваха сух хляб да папкаме. Добре, че някой се беше оплакал на Дянков, та той въведе ред.

Всеки ден от много години минавам покрай благоевградското поделение, но не знаех почти нищо за неговата история. В интернет намерих инфо, че полка е бил 49-ти ПВО полк, превъоръжен 1988-1989 година със ЗРК. Един мой познат, по-голям набор ми беше разказвал, как са процедирали на стрелби на Шабла, разказа му приличаше на твоя, с огледалните мишени и т.н., но вече с ракети. Техниката се е придвижвала винаги нощем. Къде са ви били позициите, на които сте излизали при тревога? А Кресна и гара Пирин е едно и също. След разформирането на цялата трета МСД, в Банско създадоха 14-ти механизиран батальон, а в Благоевград се водеше мобилизационна база. 2008 предислоцираха батальона в Благоевград. Вече няма поделения, а военни формирования, тук е ВФ 26400

mitaca, за какво ПВО на дивизията говориш, не мога да се сетя. Ти си бил в зенитния полк, преди да бъде превъоръжен, нали? По мое време имаше ракети на склад в Симитли, горе на погребите. При нас в школата, в малкото спално беше настанена техническа (или обслужваща?) батарея, за 2-3 седмици правеха някакво обслужване на ракетите и си заминаха за Благоевград. Освен 49 ПВО полк в Благоевград беше щаба на дивизията и школа за свързочници (и ВП, разбира се). Когато ти си служил, имаше ли други подразделения?

Темата се пораздвижи и става все по-интересна. За ВКР-то в Банско, с чин капитан - бях го виждал няколко пъти, след него се шушукаше колко бил опасен и т.н. Имаше някакъв страх във войниците, а за командването нямам впечатления. В Симитли май нямаше такъв, поне не съм чул и видял. В Кюстендил ВКР също беше капитан, с него се срещах всеки работен ден последните 3 месеца от службата ми. Но такава ми беше работата, носех пощата, а на него му се полагаше 1 брой вестник "Българска армия" (както го наричахме - "Овча мисъл" ) Само веднъж ме попита дали съм чувал за наркотици в поделението. Аз естествено, не бях чувал, дори не ми се вярваше такова нещо. После разбрах, че са внасяли цигари с марихуана и дори новобранци били пушили на плаца. Нямам идея дали някой си изпати за това. ВКР-то беше приятел с моя комбат в Симитли и си пишеха писма. Така и не се престраших да отворя някое. Та по мое време беше демокрация, след жанвиденовата криза, а вие всички сте служили през комунизма. Изрових си военната книжка и си спомних много неща. Както бях писал, служих от 03.04.97 до 02.04.98. Службата беше година и половина, но още в учебния център почна да се говори за намаляване на срока и от лятото вече се знаеше, че от 01.01.98 става 1 година. Съответно всички, които бяха влезли по-рано и щяха да се уволяват на година и половина, година и три месеца, много ги беше яд и имаше доста разправии между тях и тези, които щяха да се уволняват на една година служба. Цитирам: "Аз ли да служа година и половина, а?" Аз пък бях още по-доволен, защото бях командир на отделение с най-малко служба в нашата рота, и като се уволниха 3 набора преди мен, рязко остарях. С голям кеф ги изпратих да си ходят. Поделението в Банско беше с номер 22380, командир п/п Пачеджиев, НЩ п/п Еленков. Началник на учебния център - п/п Иванов. Командири на роти (не си спомням всички): капитан Тодоров (наричаха го капитан Пауър, а трета рота бяха "войниците на бъдещето" ), ст. лейтенантите Дункин, Еланчев, Цуцуманов. Под. 26300 - 14 МСП Симитли, командир п/п инж. Дянков, НЩ п/п инж. Манов. Командир на 1 МСБ - майор Кльонтов, но тъй като беше в ГЩ Академия, заместваше го капитан Борсучки. КР на 1 рота беше ст. лейт. Хайтов, взводния ми - лейт. Мингов. Старшина на рота - Докузов, имаше още един - Боби Секса му казваха, не му помня фамилията. Под. 24110 - 88-ми инж. полк Кюстендил, командир полк. Панайотов, ВрИД НЩ инж. м-р Илиев. Имаше и зам. к-р на полка, за разлика от предните две поделения, но не му помня името. Той ни видя без колани докато вървяхме към поделението със старшината. Много често правеше проверки посред нощ на старите войници. Началник на УЦ - п/п Грънчарски, к-р на 2 учебна рота - ст. лейт. Чалъков. Имаше само 1 лейтенант взводен - Николов, малко гадняр си падаше. Другите взводни бяха фазани. Със съкращаването на службата, съкратиха и времето за начална подготовка от 3 на 2 месеца, а заради масовото уволнение бяхме малко отдельонки, по двама на взвод. Но на практика заради мен (пощаджия) и още един на моята служба, който се уреди при Военна полиция, на занятия взводовете ходеха с по един мл. сержант. И като има наряди (деж. по рота, деж. кпп), фазаните поемаха повечето натоварване. Тях също ги беше хванало намалението и от Плевен дойдоха на 9 месеца служба. Сетих се за една шегичка, дето им спретнахме - пратихме един новобранец доброволец да им хвърли във фазанарията една шепа перушина, която извадихме от възглавница. Голям смях падна. Някои фазани бяха връзкари, от Кюстендил, ходеха с камуфлажни униформи и след 17 часа си отиваха вкъщи. Другите, дето бяха отдалече, си бяха с въшкарниците и си стояха в поделението.

Значи си бил на хотел в голямото спално на школата, което беше за 70 човека. В дъното в ляво беше вратата за телевизионната. Малкото спално беше за 30 човека. А описанието ти за Банско е точно, само че бъркаш ляво и дясно.

Точно така, банята беше в голямата сграда, в мазето от източната страна, до столовата. Имаше и перално, та простираха чаршафи до банята. В Симитли идваше кола от някакво химическо чистене да ги перат. А по етажите нямам спомен да е имало бани, така че явно са им махнали табелките. Разкажи как е било разположението на ротите, когато си бил там. По мое време, на първия етаж вляво беше първа рота, вдясно лекарски кабинет, стационар, библиотека, някаква "конферентна" зала. На втори етаж бяха втора и трета рота, на третия - четвърта и пета рота. Както бях писал, в сградата с класните помещения на първия етаж беше 1 МСР, старите войници. В щаба бяха свързочниците и домакинска рота ли, какво точно беше не си спомням. За Плевен много са ми разказвали близки и познати. Интересно ми е да кажеш за Симитли повече неща, какво и как е било по твое време там. Спомням си, че фазаните спяха в някакви отделни стаи в една сграда, по пътя от КПП-то към щаба. Спомняш ли си имена, кой е бил командир и т.н.? По мое време командир беше подп. Дянков, зам. к-р подп. Манов, бивш командир на санданското поделение. Имаше ли го 6-то спално тогава, това беше най-новата сграда в поделението, за разлика от другите едноетажни бараки. Там бяхме ние, школата. Противотанковия дивизион там ли е бил, намираше се до лечебницата.

Колегата Богданов е бил фазан, така че може да му се е полагал басейн и неограничено време за плацикане. На мен като школник ми се полагаше да се намокря, след това да се сапунисам и пак под душа за малко, че другарите чакат. И какво следваше, влизаме в поделението и хоп, малко пълзене, малко тичане и си ставаш същия киртак. Така беше в Симитли, ходехме на баня в понеделник, а наряда във вторник. В Банско банята беше в поделението и всяка рота си имаше ден от седмицата за къпане, обаче лошо се пишеше на последните, че топлата вода не стигаше за всички. Подгряваха я с горелки като за парно и старшината когато реши - спира огъня и да се спасяват последните. Виж, в Кюстендил беше друга работа, знаете, курортен град с минерални бани и санаториуми. Та учебния център също беше един курортен център в сравнение с предишните поделения. Ще ви разкажа и подробности, но сега за баните, където ходехме - бяха три. Душа ти е безплатен, но ако си платиш някакви стотинки си вземаш отделна кабина с вана и то за един час. Старшинката не даваше зор, та имаше и време за кафе. Някои търчаха да си купят алкохол от магазините, криеха го в мешките, обаче старшинката да не е паднал от луната. Нищо не казва, и вече преди КПП-то прави проверка и събира алкохола - естествено за него си оставаше.

В Симитли дадох един караул, тогава само видях ареста, но нямам спомен дали имаше покрив или нямаше. Вътре имаше доста арестанти, вонеше ужасно и като ги видях в каква мизерия ядяха подхвърлената им храна... Точно тогава имаше командировани кечаджии в Симитли и повечето арестанти бяха от тях. А пък старшината, който се падна началник караул, ми беше близък, та ме сложи на най-лекия пост - трети, който в работни дни приключваше сутрин. Нека ви кажа какво ме изуми на една вечерна проверка. Дежурен беше един подполковник, Ярето го наричаха, защото бил ползвал поговорката "от стара коза яре съм аз" И какво се случва, поздравява ни той, ние отговаряме както си е по устав, но отдясно, откъм строя на старите се чува едно дружно: "Меееееееее". Шок и ужас! Ние се чудим какво става и почваме да си мислим, че сега ще стане лошо. А той, подполковника, без да трепне, казва пак: "Здравейте войници" - отговора е същия. Тогава той се обърна към нас, школниците: "Само младите войници да отговарят, здравейте, войници!" Ние си отговаряме: "Здраве желаем..." "Само полка да отговаря, здравейте, войници!" Следва дружно блеене. И така няколко пъти. Той им казва: "Ще стоите тук, докато не отговорите както трябва." И така скоро взеха да се разколебават и да се навикват: Айде стига бе, няма да висим тука" и накрая отговориха вяло без блеене, та започнахме вечерната проверка. Мен чак ме хвана срам заради човека, такъв друг случай не бях ни виждал, ни чувал да има. Колега Богданов, знаеш ли го този подполковник, по твое време може да и бил майор, танкист беше. За него се носеше слух, че бил спирал коли на пътя да ги глобява, и им давал за квитанции билети от симитлишката баня, която би трябвало да я помниш с добри чувства.

За танкистите, имах предвид Банско, и ставаше въпрос за войници. Иначе повечето офицери и сержанти бяха танкисти. На откриването на учебната година на полигона Бетеловото имаше един Т-55, моя ротен стреляше с него за демонстрация. И това беше, други танкове не видяхме. А в Симитли, като всеки нормален МСП си имаше танков батальон, трийсетина T-55AM2 седяха кротко в парка, но войници наборници за тях нямаше, имаше на хартия - запасняци. Градовете са ги махнали някъде в началото на 90-те и са ги преместили доколкото разбрах в Разлог. По принцип полк се казваше на 20-30 войници, които бяха в едно спално и не знам какви се водеха. Освен да дават караул, друго не знам да правеха. Ние в школата се водехме 1 МСР към 1 МСБ. На развод идва ротния - рота мирно, застава той до нас, идва батальонния - батальон мирно, а сме си все същите. Освен 14 МСП в Симитли беше и противотанков дивизион като отделно поделение в същия район. Оръдията бяха 100 мм буксируеми. Караула се даваше така - 1 ден дивизиона, 1 ден полка, после пак дивизиона и 1 ден школата. Така че и в дивизиона дали виждаха оръдията някога, не знам.

За школата в Симитли ли пишеш или за школата за механик-водачи, която си изкарал, в Асеновград ли беше? В Симитли определено не оставаха връзкари, че си беше зле за командирите на отделения, в сравнение с учебните центрове. Е, всеки връзкар предпочита да служи близо до вкъщи, та всичко е било възможно. Например единия от войниците сержанти живееше срещу поделението, а баща му беше виден старшина. Кажи все пак за танковия полк в Банско, имаше ли мотострелковаци по твое време. По мое време имаше 1 МСР в сградата с класните помещения, на първия етаж. В голямата сграда бяхме 5 роти новобранци. Танкисти нямаше, но танковете си стояха по парковете.

По всеобщо мнение на служилите преди мен и командния състав, положението в школата в Симитли е било доста кофти за школниците. Както знаете, преди да въведат начално обучение от три месеца в учебни центрове (като Банско, Кюстендил, Враца и т.н.), което се случва някъде около 1995 г., дотогава във всяко поделение са приемали новобранци само март и септември. След 45 дни са полагали клетва и са продължавали службата в същото поделение или са заминавали за школи. Тогава школата за командири на мсо в Симитли е била 6 месеца и е била "пълна програма" - всякакви тактики, стрелби с АК, ПК, ПКТ, РПГ, кормуване на МТ-ЛБ и т.н. военно обучение плюс допълнителен почти денонощен гърч - както писах, пълзене навсякъде. По спомени на един колега, по-възрастен с 4 години, пълзели са срещу течението на потока, пълзели са по почти отвесни баири. Така те събуждат, че по-добре да не спиш и т.н. И след всичко това - елате ми, новобранци, само да сложа нашивките... Та след реформата школата става три месеца и съответно няма време за всичко. Пропуснахме карането на МТ-ЛБ и други неща. Школата подготвяше отдельонки основно за учебните центрове в Банско, Кюстендил и Враца, а преди това е била само за мотострелковите подразделения на 3 МСД - в Гоце Делчев, Симитли, Кресна и Сандански, предполагам и в Банско е имало мотострелковаци към танковия полк - нека КГ125 да каже. В Петрич бяха разузнавачи, така че там беше друга система. Естествено, най-добрите школници оставаха на място в Симитли, на мястото на уволняващите се мл. сержанти. Тук се сетих да разкажа и за войниците сержанти, които видях при пристигането си в школата. Слизаме ние от камиона, беше жега, около обяд, явно нямаше шапкари и отдельонките се бяха поразсъблекли до кръста. Обаче все едни рамбовци и ние си казваме - е, тука ще ни правят командоси. Стоим и се чудим какво да правим, един припадна. Облякоха се, защото почнаха да идват шапкарите и какво да видим, трима с войнишка униформа, пък с по три нашивки. После разбрах, че са ги произвели в сержанти, искали да ги оставят на служба, но не знам защо не се появиха изобщо след уволнението. Те бяха най-страшните в школата и младши сержантите ги слушаха като новобранци. Та как да се почувстваме ние, леле, като ни подбраха, все едно не бях изкарал три месеца в Банско, а сега бях влязъл, така се чувствах. Много се отплеснах, дано да ви е било интересно. Очаквайте продължение.

Докато не са ги забранили, да разкажа още нещо: В школата в Симитли, бях дневален и някъде около 4 часа сутринта - тревога. Дежурния по рота събуди всички (школници, отдельонки, кемафи), снаряжи ги и ги изпрати при дежурния по полк. Там им дадоха патрони, натовариха ги на камиони и заминаха. После разбрах, че някаква орда цигани искала да пресече държавната граница и след като не могли да ги заловят, защото се пръснали из гората, граничните поискали помощ от нашето поделение. Късмет - пропуснах това весело събитие, само дето ме свалиха от дневалство късно вечерта, когато се прибраха колегите. Поне беше спокойно в ротата, а те така и никой не бяха хванали. За да стане ясно каква луда кашимерия беше в тази школа за к-ри на мсо, нека спомена факта, че взводния, ротния и батальонния и досега са на служба в благоевградското поделение. Не точно, комбата беше там, сега е на по-висока служба. Та въпросния комбат, по мое време беше в генералщабната академия и се върна накрая преди нашето разпределение. Та не знам защо, беше облекчил положението, малко късно за нашия "випуск". Давам пример - забрани да се пълзи по плаца, а да се преминава само със строева крачка.

Здравейте! Това е първото ми мнение тук, но доста време бях само читател. Темата е много интересна и реших да споделя и аз част от моите казармени спомени. Влязох на 03.04.97 г. в УЦ Банско, след три месеца ме изпратиха в школата за к-ри на мсо в Симитли, след още три ме разпределиха за УЦ в Кюстендил, където изкарах 6 месеца до уволнението - 02.04.98 г. Интересни случки много, не на всички съм бил свидетел, но пък съм познавал главните действащи лица. Нека започна с тази за забравения шомпол в ПКТ. Една моя отдельонка в Банско, с не много висок интелект, но пък доста висок на ръст, шестак, т.е. току що сложил нашивките, докато чистили ПКТ-тата в Симитли, забравил вътре един шомпол, явно с парцал. Кой знае, може да не е могъл да го извади и ако са ги подбрали бързо-бързо, в паниката да е пропуснал да каже или нещо друго е станало. Факт е, че на стрелби с ПКТ от МТ-ЛБ, не са могли да заредят и след като сам ротния се е убедил, че не става, свалили картечницата и какво да видят... Какво е последвало след това, можете да си представите. Още като ученик ме плашеха с ротния на школата за мл. сержанти и после късмет - оказах се и аз при него. Пълзене на тактика, пълзене на огнева, с газ и без газ, пълзене на плаца, пълзене по стълбите, ако не пълзешком - на бегом, стълбичките на смъртта, които започват нормални и стават все по-големи, пък с пълно бойно ти изглеждат огромни и тъкмо си се изкачил - остави, на изходно положение... Настана време за разпределение, идва старшина от Кюстендил, в последствие се оказах в неговата рота. За там сме четирима, но какво се оказва, трябва да сдадем коланите, пък старшинката не знаел, не си взел от неговите. Чудиха се какво да правят и накрая ни пуснаха като арестанти през Симитли, на автобуса за Благоевград и оттам да се прехвърлим за Кюстендил. Докато чакаме обаче на автогарата, ето ти военна полиция. Щеше да стане голям проблем заради тия колани, не знам как се размина. Не вярваха чак на очите си. "Бързо се скрийте някъде, че..." и ни оставиха. И така, пристигаме в Кюстендил и на път за поделението, един подполковник (после разбрах, зам. к-р на полка) прочете кратко конско на старшинката и продължихме към поделението. След три месеца, гледам - нашия човек слага няколко колана в една мешка и си рекох: ясно, отива да ни доведе нови отдельонки.