Веднага искам да започна с оправданията. Аз не съм професионален историк, в последно време съм силно притиснат откъм време и практически нищо не чета /срам, срам/, но все пак чета по малко и даже се опитвам да мисля /което ми се отдава лошо/.
В тези дни в мен възникна една мисъл, която искам да споделя с многократно по знаещите в този форум и да ви питам- доколко моите мисли имат право на съществуване. Възможно ли е поне отчасти да съм напипал верния път?
Макар да съм почитател на жълтата преса, винаги съм си давал сметка, че това е по скоро развлечение, а не нещо на което си струва