Riki80

защо думата се появява в Азия чак след като арабите разпространяват дестилацията. Няма я в нито един писмен паметник преди това, включително и при Кашгари.

При условие че не си чел нищо за етимологията на тази дума, как разбра кога се появява в източниците. Имаш ли представа думата арак, в смисъл на алкохолна напитка, къде е разпространена?

Здрасти!

Не знам защо предполагаш, че арабите не правят алнохол? Не дей забравя, че в медицината, лечението много лекарсктва се правят чрез ферментиране. И недей забравя, че основите на модерна медицина са дошли от исток Тогава алкохолните напитки са се считали за лекарства.

Да не говорим за различните одеколони, парфюми на които основата е също алкохол. Ние европейците още сме се гушили със свинете си, когато на близкият исток са се къпали в общински бани и са ползвали редица козметични изделия..... :tooth:

Ще ми посочиш ли някъде в арабски текстове да се споменава за лекарство или парфюм с името арака, рака или нещо подобно, защото на общи приказки всички са много силни.

Аракът например е арабско мастиково питие (в Турция пък го наричът "ракъ"). Самата дума "арак" е преминала и в арменски, където обаче вече обозначава водка.

Ех Глишев, от кога араката стана арабско национално питие. От твоите словоизлияния се разбира че забраната за пиене на алкохол, всъщност е само препоръчителна и мюсюлманите си жулят ракия и вино без проблеми. Този тънък момент в исляма не го знаех.

Та според арабската версия на етимологията на ракия идвало от арабска дума означаваща "пот", а не спиртна напитка, нито пък лекарство или парфюм. Това е така между другото за големите разбирачи. И още нещо за тях. В лингвистиката могат да се посочат и няколко варианта на етимология, не е задължително да е една единствена.

Също така е много интересно, защо никога не се казва на каква база се изкарва арабската етимология на думата. Интересно ми е разбирачите как ще изтълкуват тази подробност.

Не че аз съм прав, просто всички етимологични речници го казват, вкл. Абаев (т. 1, стр. 56).

Ами като цитираш Абаев, не е зле да видиш и какво пише като бележка на края на страницата.

Етимилогията на думата ракия е неясна. Аз също съм на мнение, че е крайно съмнително да е арабски произхода и. При условие че арабите не правят алкохол е много странно как тогава ще дадат наименованието на една алкохолна напитка. Е за лингвистите това не проблем, тъй като тях не ги вълнуват подробностите.

Ако арабската теза беше вярна би следвало тази дума да фигурира и в западноевропейските езици, тъй като дестилацията се появява ва Запад след кръстоносните походи.

По-вероятна е втората теза-за далекоизточния произход на думата.

Има случаи на държави , в които владетелят изповядва религия , различна от тази на населението - например Бавария . В новата ни история имаме такава ситуация с княз Фердинанд , който е католик , но управлява православно княжество . Може би така е било и в Българското ханство .

И нито един хронист не е забелязал такава подробност. Това е несериозно

Това, което разказва Паисий не е съвсем за подценяване.

Паисий преразказва писаното от Орбини и Бароний, които пък от своя страна го взаимстват от Космографията на Мюнстер. Той пък от своя страна го преписва от италиянски ренесансови творби (Сабелико и т.н.), където всъщност се ражда въпросният мит за християнството на Тервел. Иначе си прав, че началото на началата е Свидас.

Относно християнството на Дуло, това си е чист мит.Дори и Кубрат да е бил покръстен на младини, това съвсем не означава че синовете му са били християни. Ако това беше така, много странно защо нито византийските, нито арменските автори не споменават че Аспарух например е християнин.А по това време, когато християнството тепърва е започвало да се разпространява сред варварите, при всички случаи би направило впечатление на християнските автори. Не по-малко странно е защо след падането на ДУло, никой не отбелязва с прискърбие загубата на една християнска династия.

Въобще по този въпрос нещата са ясни, останалото е чесане на езици и безплодни опити на историци да се правят на оригинални.

Каскадьоре, вземи прочети нещо по темата, стига хаби форумни мегабайти

Що Каскадьора си беше напълно прав. Верията на БЕР за арабския прозиход на думата са си пълни глупости. По една съвсес случайна случайност в согдийски "рак" означава вино.

Айде и аз да се отчета. Из историята на Паисий Хилендарски:

"През неговото царуване (на Константин V Копроним) българите пак отстъпили от християнството и се обърнали към предишното езичество, защото нямало в това време славянско писмо, но българите четели и пишели по латински. Затова слабо разбирали християнския закон, който преди това държели 78 години".

"Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латински летописи показват в кое време българският крал свети Тривелий приел кръщенето със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години".

Да се позоваваме на Писий като исторически извор е несериозно

Сюжетът "Снопът пръчки" може да е някаква легенда, но Патриарх Никифор в своята Хронография ясно говори за заветите на Кубрат, прикачвам ти съответната страница от ГИБИ, за да се прочетеш за какво става въпрос.

Сюжетът със снопа пръчки е измислица от ХІХ в. и по-точно на Стефан Бобчев, който преразказал една басня на Езоп, където главния герой е селянин. От патриотични подбуди Бобчев заменил селянина с Кубрат и така се появила въпросната легенда.

Думата αὐλή не засяга степента на фортификация. Може да се използва и се използва за всичко между някакви стени. Случаят с Августеона е описан в Уикипедия - "it became more of an enclosed courtyard where access was restricted... court or forecourt (αὐλή, αὐλαία, προαύλιον) of the Hagia Sophia". По същия начин αὐλή се нарича и пространството около храма на Зевс Олимпийски. Дворецът на Пилат Понтийски също е αὐλή. Думата има и значение на владетелски двор в абстрактен смисъл - αυλή του Αττίλα, αυλή του Καρόλου, αὐλή του Καρλομάγνου, αυλή της Τραπεζούντας, αυλή του χαλίφη της Δαμασκού и т.н.

Общо взето типологията е много сходна с английската дума court - същото семантично развитие, само дето конкретните значения са по-малко, а абстрактните - повече.

Е то не пречи в кавказките езици да е гръцка заемка.

Аз за всеки случай ще се повторя, може пък да се пробие ината и да продължим някаква интересна дискусия.

Кавказката дума аул има тюркски произход и е много късна. Едва ли може да се открие сведение за кавказки аул преди XV в.

А би ли дал извор за това твърдение? Защо да е непременно тюркска и защо да се употребява в Кавказ след ХV в?

Простете скептицизма ми към всичко написано от медицинския доктор Живко Войников в областта на езикознанието и лингвистиката.

Дано в бъдеще не станем свидетели на бъбречни трансплантации, извършени от филолози........ Лично аз не бих експериментирал.

Не разбирам подигравката ти. Човекът е синтезирал разпространението на думата. Това че бил лекар не разбрах какво общо има с темата. След като един учител по история и при това фен на Иван Добрев, прави лингвистични коментари, не виждам проблем и един лекар да го прави. Та нека се въздържаме от подобни подигравки, защото тези които се занимават в БГ с прабългарите са прекалено малко, че да ги загърбваме с лека ръка.

Това което е написал Войников и това което писа и Маготин се препокриват по отношение на Кавказ.Явно там също тази дума се използва в смисъла на населено място, а не на кошара.

Все пак съществува вероятност прабългарите да са използвали думата аул, която е звучала също като гръцката и поради това Теофан да пише "така наречените"

А какво пречи да използват гръцка дума?

Имаш право нищо не пречи.

Хм-хм

Κα[ν]α συβιγη Ωμορταγ ις τον παλεον υκον αυτου μενο(ν) επυησεν υπερφυμον υκο(ν) ις τον Δανουβην κ(ε) αναμεσα τον δυο υκο(ν) τον πανφυμο(ν) καταμετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν κε απο τιν αυτη(ν) μεσην της τουμβας εος την αυλι(ν) μου την αρχεα(ν) ισιν οργηε μυριαδες β' κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β'. το δε αυτο τουβι(ν) εστιν πανφυμο(ν) κ(ε) μετρισα(ν)τες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. ο ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα ο εσχατον γηνομενος ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ καν(ν)α συβιγη· ο Θ(εο)ς αξηοσι αυτον ζισε ετη ρ'.

По една случайност обаче надписът е на гръцки. По твоята логика и архонт би следвало да е прабългарска титла. Аул си е 100% гръцка дума, както и кампон между другото .

Прабългарите са използвали думата аули (αυλι), която е в женски род единствено число.

И как разбра че са я използвали, като думата си е баш гръцка?

Тъй че германците идвайки в България и виждайки народ приучен роболепно да слугува на Н.В. Чужденеца са си правили сметката, че българина доста ще се позамисли преди да стреля по чужденец.

Едва ли са се замисляли толкова много над народопсихологията. България и едно време си беше най-разпасаната соц държава.Имало си е канали и много дойчовци са бягали.Е който е тръгнал самосиндикално са го пращали при Св.Петър, ама без рискове не може. Ако всеки гедеерски келеш, който е решил да бяга, е бил гръмван на българо-турската граница, едва ли щеше да има такъв наплив.

Забравяш Анонимния Ватикански разказ за похода на Никифор и "така наречените аули".

Изворът е не Анонимния Ватикански разказ, а Теофан Изповедник:

"А Никифор….. се постарал да убеди с клетвени послания столицата, че е отпразнувал Великден в аула на Крум"

ГИБИ ІІІ с.279

„...опожарил така наречения аул на Крум”

ГИБИ ІІІ с.282

Вдействителнст обаче става въпрос за тенденциоцност на превода, от страна на Бешевлиев. В гръцки език думата αὐλή буквално означава дом, резидецнция, малка крепост, с каквото значение си е употребена и в текста.

Инетересно че в "Прабългарски епиграфски паметници", разглеждайки Чатларския надпис, Бешевлиев превежда аул, като стан.

Очевидно става въпрос за недораузмение в превода, което някои историци въведоха в употреба като термин. Вероятно в отчаяните си опити да открият доказателства" за тюркския произход на прабългарите,като се търси връзка с древнотюркската дума агил-кошара.

Иначе няма никакви данни прабългарите да са използвали думата аул.

Търсих други неща в текста, но ми стана интересно, какъв е този Кара Михаил, който се споменава?

Това не е ли Михай Силади-вуйчо на Матияш Корвин

Ами хич не е малко за едни довчерашни номади които сто години си стоят в дървените сгради и зад землените валове, разликата в технологията и мащаба е огромна.

Според теб излиза, че българите след като отарашили аварите, решили да се правят на бъровци и започнали да си строят дворци. Добре, а преди това толкова бедни ли са били че да не могат поне един дворец да си направят. Едва ли! И също така нещо много интересно, не са си поръчали византийски тип дворци, а кавказки.

Raven-е, това просто са несериозни неща. Явно прекалено стриктно се придържаш към Рашев, но той има един голям недостатък-не прави анализи, няма собствено мислене, а само повтаря изтъркани догми.И точно поради това няма обяснение за "феномена" Плиска. Как така от нищото израстват постройки с нелогичен модел? Най-логично е да се копира Византия-изворът на кулутура в региона.Обаче това не става.

Единственото смислено обяснение е че става въпрос са смяна на аристокрацията. Появява се не просто нов владетел, а нова аристокрация с нов мироглед. Мироглед, различаващ се от степния примитивизъм , владеещ тези земи в VІІ-VІІІ в.За това и изведнъж изникват дворци, затова и отведнъж започва централизация на страната. Така се появява и знакът IYI, пака отведнъж. Вероятно тази нова вълна произхожда от района на Салтово-маяцката култура (най-най-общо казано).

Разбира се това не е в съзвучие с догмите и не очаквай Рашев да пише нещо подобно. Все пак славяногласни прабългари звучи къде, къде по-добре.

2.700-800г. Ограждане на ханската резиденция с землен вал и ров изоставен по късно и заменен с дървена стена.

А каква е гаранцията, че първоначално Плиска не е най-обикновен аул, който през ІХ в става столица.Примерно подобна е съдбата на Преслав.

Нали актуалната хипотеза беше за смесена култура от славяни и частично славянизирани прабългари. Как може да липсват славяни в Плиска?

И къде ги видя тези славяни в Плиска?

Накешили са се и са си поръчали майстори с две думи.

Все пак Плиска и свързаните с нея системи от укрепени аули няма степен аналог и за това Рашев я нарича "Феноменът Плиска", внезапно появила се строителна традиция, мащабно строителство на масивни каменни съоръжения, система от сателитни селища и укрепени аули, система от култови и поменални съоръжения някои от които като групите девташлари например са уникални в световен мащаб, водопроводи и цистерни, всичко това се появява внезапно в началото на девети век де факто от нищото- някакъв бурен разцвет настъпил с Крумовата династия.

Толкова много са се накешили че построили една Плиска и няколко аула. В Плиска знаеш колко са каменните сгради.

Девташларите нито са нещо уникално, нито имат нещо общо с прабългарите.Има един материал на Л.Цонев за тях. Не е зле да го прочетеш.

Ако ще говорим да Плиска Чобанов е за предпочитане пред Рашев.Човекът много точно си доказва произхода на това строителство.Това което пропуща е че по-вероятно е да има изслеване на някаква група хора от района на Салтово-Маяцката култура, а не става въпрос за пътуващи майстори. Иначе няма как да си обясним взезапната поява на "феномена Плиска", който е толкова феноменален, че много прилича на едни други крепости.

след това българите наистина стават добри каменоделци и дори започват да изнасят майстори както се вижда в Саркел и Хумара.

Наистина има прилики между Плиска-Преслав и Саркел и Хумаринското градище. Само че както беше писала баба Плетньова, строежите в Хумарин са правени от хора, които тепърва са навлизали в строителството. Та далеч по-вероятно е строителите на Плиска да са оттам, а не обратното. Чобанов много добре е изследвал мерките, използвани от архитектите и доказва че те са кавказки. Интересно че на изток от Черно море ипсилона го има само в Саркел.

Та всичко това ясно доказва че големите строежи в Плиска са не по-ранни от ІХ в. Това че т.нар. Крумов дворец е по-стар не е от такова голямо значение.

В 855г. Кирил и Методий няма как да знаят, че ще ги извикат във Великоморавия,

Напортив те създават азбуката като поръчка на виз.император специално за новопокръстените моравци.Ако се вярва на житието на Кирил, преди да отидат в Моравия, той превежда само евангелието. Останалите преводи са в Моравия. А къде се е намирала Моравия или по-скоро нейният център, това е съвсем отделен въпрос.

Основно на строителни материали и керамика, няколко медальона, една розета. Готският кръст все пак е кръст, както и всички останали разновидности на кръста. В VІІІ-ІХ век чистотата на вярата е много сериозен въпрос и едва ли някой във Византия или Рим би допуснал Борис, който се допитва до папата за какво ли не, да ползва за Христос символ, радикално различен от възприетия.

Колкото до разпространението на ипсилона, основният въпрос е кое е най-ранното му проявление?

Готският кръст и неговата испанска разновидност "гъшият крак" са добър пример как църквата приема и други форми на кръста.Но в случая според мен ипсилона не е разновидност на кръста а охранителен знак, който си е бил разпространен сред обикновеното население. Точно поради това той отсъства върху представителните части на сградите и изобщо от елитарното изкуство.

Що се отнася до най-ранното му проявление то явно е, че е не по-рано от ІХ в., но кога точно през този наситен на събития век-Божа работа.