morgoth0011

Щом е на границата, 200км, то би трябвало да остане в орбита, на тази височина. По проста логика бих предположил, че ако е на височина 199 км би следвало да падне. На мен ми е по-интересно, дали ако остане в орбита, ще остане подпряна на опората(дъската) или ще си обикаля Земята, независимо от дъската. Според мен е второто. Тогава обаче, участието на дъската в експеримента ще се обезсмисли. Според мен тялото ще пада или остава в орбита, независимо от това дали пада свободно или по наклонена равнина.

Тогава дъската ще бъде подложена на невиждана съпротива на огъване. Ако предположим обаче, че дъската е направена от извънземен материал, който не се огъва, можем да разсъждаваме по аналогия на първият пример с 10м. Средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 километра, следователно не би трябвало, сферата да стане естествен спътник на Земята. Трябва да се направят съответните изчисления, но по спомени ще ти кажа, е първа космическа скорост на Луната е около 1,600 km/s.

Не знам, точно. За да влезне в неутронната сфера в орбита, трябва да има сила на отблъскване а в случая има сила на привличане, която се определя от уравнението на Нютон за гравитацията или на Айнщайн, ако искаме по-голяма прецизност. Тъй като Земята има по-голяма маса и разстоянието r е малко(следователно силата е по-голяма от тази пораждаща се между двете тела в орбита), би следвало равнодействащата на силите да е насочена към центърът на Земята, тоест тялото да падне по дъската. Ти как си го обясняваш?

Принципът на Галилей се отнася до тела, с маса в пъти по-малка от тази на Земята. Ако масата на телата е твърде голяма(напр. Луната) силите на привличане между двете тела се уравновесяват; тялото вместо да пада, започва да се върти в орбита, около Земята. Силата на привличане на телата с малка маса, може да се пренебрегне, затова реални разлики в скоростите на свободно падане на тези тела, няма.

Всеки има правото да си обяснява законите на природата, както той намира за добре. Не е казано, че всички трябва да са на едно мнение! Истината, обаче е само една.

ribarqt_ , ЕТО Какво намерих в уикипедия по въпроса http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D0%B7%D1%80%D0%B8%D0%B2 Теоретични основи В днешния си вид теорията за Големия взрив произтича от три предпоставки: Универсалност на физичните закони Космологичен принцип Коперников принцип При появата им, тези идеи са приети просто като постулати, но днес се правят опити за проверка на всеки от тях. В резултат на тези изследвания е установено, че максималното отклонение на физичните константи в историята на Вселената е не по-голямо от порядъка на 10-5. Изотропността на Вселената, определяща космологичния принцип, е измерена с точност от 10-5, а хомогенността в най-едър мащаб е измерена с точност до 10%. Правят се опити да се измери коперниковия принцип с наблюдение на взаимодействието на галактически струпвания и реликтовото излъчване чрез ефекта на Суняев-Зелдович при точност от 1%. Теорията на Големия взрив използва постулата на Вейл за да измери недвусмислено времето във всяка точка като „време от епохата на Планк”. Измерванията в тази система използват конформни координати, в които разширението на Вселената се изважда от измерванията на пространство-времето[ неясно? ]. В този смисъл Големият взрив не е експлозия на материята, движеща се навън и запълваща една празна Вселена. Той е самото разширяващо се пространство-време. Това разширение кара физическото разстояние между всеки две неподвижни точки в нашата Вселена да нараства. Обектите, свързани един към друг, например от гравитацията, не се разширяват с разширението на пространство-времето, защото скоростта на разширение на Вселената на тези малки мащаби е по-малка от типичните средни скорости на движение на частиците. Разширението на Вселената започва да става видимо за разстояния от порядъка на 1 Mpc

Докато се готвих за матурата по физика, това лято, ми хрумна следният въпрос: Доколкото разбирам, според Айнщайн се разширява самото пространство(ако греша ме поправете). В учебниците го обясняват по модела на надуващ се балон: всички точки от пространството се отдалечават една от друга. Следователно всички материални частици би трябвало да се отдалечават една от друга. Заради гравитационните и електромагнитни сили обаче се образуват цели галактики(с помощта на тъмната материя). Учените измерват скоростта на разширени на Вселената по скоростта на отдалечаване на далечните галактики(закон на Хъбъл).Ако "тъмната енергия" отдалечава всички мат. тела едно от друго, тогава как е възможно Млечният път и мъглявината Андромеда да се приближават една към друга? За да бъде възможно това, силата на привличане на двете тела трябва да бъде по- голяма от силата която кара Вселената да се разширява(тъмната енергия де)или тази сила не влиае на свободното движение на галактиките една спрямо друга? Тогава те не могат да БЪДАТ КРИТЕРИИ за скоростта на разширение. Някъде бях чел, че преди са измервали скоростта на разширение на Вселената по свръхновите в Галактиката, което според мен е невъзможно, защото това означава, че не би трябвало изобщо да съществуват галактики!? Та в край на сметка какво се разширява: САМОТО ПРОСТРАНСТВО ИЛИ ТЕЛАТА СЕ РАЗБЯГВАТ В НЕГО(ПРОСТРАНСТВОТО)?