П. Теодосиев

Материалът е публикувана в бр. 1, 2014 г. от списание "Светът на физиката" (WOP.COINTECH.NET ), което се издава от Съюза на физиците в България. Физиката и интелектуалния климат на епохите. Проблемите днес Автор: Н. Балабанов Физиците бяха героите на деня. Хуманитарните специалисти падаха духом пред тях. Срамуваха се от своето невежество… Филологията, историята, лингвистиката, изкуствознанието, философията изглеждаха отживели, второстепенни науки… По градове и села пламтеше спорът за физиците и лириците.“ Така емоционално писателят Даниил Гранин описва интелектуалната атмосфера в Русия през годините 1955-1956. Скоро след това тези емоции се пренесоха в територията на нашия културен живот. Ние, по онова време студенти по физика в Софийския университет, блажено се къпехме в приливните вълни на световното признание. Според поета Б. Слуцки спорът „физика и/или лирика“ беше решен в наша полза: „Что-то физики в почете, „Май на почит са физиците, Что-то лирики в загоне.“ Пренебрегнати – лириците.“ Физиката беше извоювала това признание след Втората световна война, най–вече благодарение на освобождаването на ядрената енергия и използването й както като свръхмощно взривно средство (САЩ, 1945 г.), така и за производство на електроенергия (СССР, 1954 г.) Наплашеното и възторгнато от възможностите на физиката човечество нарече ХХ-ия век „атомен“. Създаването на такова отношение към физиката има продължителна предистория, която ще припомня накратко, за да засиля контраста с днешното състояние. Както е известно, класическата физика се заражда през ХVІІ век в трудовете на Галилей, Декарт и Нютон. Създава се първата физическа картина на света – механичната. Механицизмът става универсално средство за тълкуване на действителността. От физиката, обединяваща природните науки, към общественото съзнание протича мощен интелектуален ток, който формира нов стил на мислене и нова психология. Френските материалисти са склонни да правят аналогия на естественото привличане на телата с привличането между хората. На основата на предположението, че всички видове физични и не физични взаимодействия могат да се сведат до гравитационни, причинно-следствените връзки между телата се изразяват с концепцията на класическия детерминизъм. Четете целия материал в новия брой на сп. "Българска Наука" Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science66.pdf Чети Онлайн: http://issuu.com/bgn.../docs/bgnauka67