steam

Наскоро споделих една идея в друг форум и ми отговориха, че се работи и в тази посока. Идеята ми дойде когато четях за вселената 3-брана и по специално, че фотонът, който подобно на цялата видима материя вкл. и частиците на взаимодействията (без гравитона) е отворена струна. Прякото следствие от това по отношение на евентуални допълнителни измерения е, че те са фундаментално недостъпни за фотона. Крайщата на отворената струна не са свободни, а ограничени. В случая са ограничени в трите ни измерения. Дори ако има допълнителни измерения, големи, колкото планина, то те ще останат невидими за нас и светлината. Нещата обаче не стоят така със затворените струни. За тях допълнителните измерения не са недостъпни и тяхното влияние може да се разпростира и през тях. За гравитона следствието от това е, че ако например едно допълнително измерение е с големина/огъване с диаметър 1 километър, след като едно тяло дойде до по-малко от един километър от земната повърхност формулата на Нютон за изчисляване на промяната на силата на гравитация ще се приложи за 4 измерения, т.е. не обратно пропорционално на квадрата на радиуса, а обратно пропорционално на куба на радиуса. Причината е, че в този случай гравитацията ще се пръсне вместо в 3, в 4 измерения. Примерът с гравитона давам с цел да се изясни неговата независимост от 3-те измерения. Неутриното също е затворена струна и неговият път би следвало да е малко по-различен от фотона, защото квантовите флуктуации представляват и микроскопични изкривявания на пространството. Фотонът не може да ги избегне, докато неутриното може. От това следва, че вероятно рядко, но все пак е възможно неутриното понякога да минава по-напряко от фотона, т.е. да пристига в някои от случаите малко по-рано. Тази идея не предполага по-голяма скорост от светлинната.