Парсивал

Тъй де, и аз не си давах сметка колко много може Гугъл. Процесорната мощ и капацитет в момента вече позволяват подходи, които преди 15 години не се дори разглеждаха, защото с тогавашните възможности не беше практично да се опитва дори. Има вече програми и алгоритми, които не пазят само нови данни, а обогатяват кода си с нови начини на филтриране, извличане и работа с информацията. И все нови се пишат и правят.

Само 'дето Гугъл няма нужда да прави каквото и да е. Няма собствен импулс за съществуване.

Гугъл може все по-добре да превежда съдържание (а не просто думи) от един език на друг. Ако му се зададе, Гугъл може да извлича съдържание от информацията. Реално Гугъл може да си 'преведе' на 'машинен' език всичкото съдържание, което минава през него, да извлече съществена информация и да я ... какво да я прави? Защо изобщо да прави каквото и да е? Да, може, но не - не иска, няма нужда.

Затова ми се струва, че ако се оживи ще прояви интелект - има всички предпоставки, които Човек може да си представи за необходими за интелект. Ние самите нямаме точно определние за интелект. В края на краищата нещата са "Не мога да го определя какво е - ако видя, ще го позная и ще ви го покажа."

Ние сякаш сме създали огромен свръх-мозък. Остава да се 'върнем' и да разберем какво е живата материя и какво я прави такава. И когато имаме идея що е то, да подадем искрата живот на създадения мозък и... с едната ръка да стискаме палци, а с другата - спусъка на гранатата от която сме махнали предпазителя...

Много становища за възникването на живата материя разглеждат като ключов феномен химическата самоорганизация .

Еволюцията е резултат от мутации, които се оказват по-благоприятни и преимуществени от 'оригинала' за средата, в която са се появили и като така надделяват и остават. И после пак така. Никое същество не се приспособява към средата целенасочено. Никое - дори и хората. Ние променяме средата, за да ни е по-добре.

Съотношението на разликите или грешките спрямо целия код не илюстрира значението на( или резултатът от) тези разлики. В този смисъл за мен е по-важно да разглеждам крайния резултат.

Понастоящем е все още неизвестно как е въникнал живота в конкретност на първите организми. Всъщност се предполага, но не се знае, дали едмоклетъчни или многоклетъчни са били първите живи организми.

И не е ясно дали сложните аминокиселини са стимулирали/катализирали самоорганизацията на глобули или просто в тях са намерили по-добра среда да съществуват. Сиреч (говоря за самото начало): не ясно дали генетичния код, който клетките си предават съдържа първичната инструкция/информация за съществуването на клетката или се разпространява/копира в унисон със самоорганизацията на глобулите/'прото-клетките'.

Кодът се копира, а клетката се дели. И може би няма (или е нямало) твърда връзка между двете, което обяснява защо сгрешено копие не само може да съществува, но и оцелява.

Ако ние искаме да имитираме подобни наблюдения от природата във виртулното пространство не е невъзможно - дори не изглежда сложно.

Но нали искаме да си имаме с кого да си говорим?

Интелект без същество, което го проявява е невъзможен. Смятам, че не можем да създадем интелект, но може би можем да създадем същество, да скъсим еволюционния път, така че да е вече изградена базата на интелекта (да сме направили мозъка - нали си мислм, че знаем, че интелекта е функция на мозъка ) да сме осигурили енергия (да не се занимаваме с храносмилане, фотосинтеза, АТФ и т.н. - AC/DC - чиста работа).

И да се надяваме, че ако от предмет(и) направим същество, то ще прояви и интелект.

Компютърните вируси обикновено са високо оптимизиран код. Те не се пазят и не се самосъхраняват. Те не се развиват, не мутират и не се приспособяват към средата си или към измененията й. Саморепликацията им не ги доближава ни най-малко до каквато и да е жива материя.

За мен компютърните вируси са по-скоро фактор, който стимулира съдаването (от хората) на евристично-аналитично присобление у други програми, по-специално анти-вирусни такива. Тези AV програми които се учат и променят - тук не говоря за автоматични актуализации на дефинициите или самия софтуер от централно място - считам за прото-дигитален-живот в много по-голяма степен от компютърните вируси.

А! Да живее конфедерацията!

" 'Ези' или 'тура', джентълмени? "

Мисля че прекрасно сме се разбрали!

Аз наистина смятам, че с наличната изчислителна мощ, мрежи и евристични, самоучещи се алгоритми и подходи сме на много малко разтояние от 'събуждането'...

И смятам ,че не можем да създадем ИИ, защото няма да е второто 'И' ако ние го създадем. Можем само да засилим процеса, който - без ние да контролираме или знаем наистина как - ще доведе до интелект.

И мисля, че защитниците на свободната информация, които правят кохернтна 'отбранителна' мрежа от ботовете и филтрите на разни 'SOPA, ACTA' и други проявления на Големия Брат, комарджийски или порно червеи и спам, малко по малко създават саморазвиваща се дефиниция на създание и го даряват с импулс за самосъхранение...

... ще видим ...

Сега, в момента, днес в Интернет са налице всички условия в които да се зароди разум. Необходимо е само да се кодира самосъхранение: да се определи съществото и да се прогрмира да се пази. А ако това се заражда спонтанно и ние не разбираме? Нашия капацитет да следим какво става в Интернет зависи изцяло от компютрите и програмите, които са Интернет. Но ние не знаем какво не знаем и респективно не можем да попитаме за него...

Ние можем да създадем изкуствен 'биологичен' живот. Ние можем да създадем изкуствено същество или по-скоро тяло, крайници, мозък - машина, мрежи, механични роботи и поточни линии, мощни компютри и какво ли не.

Теза: Най-високия успех, който можем да постигнем е да накареме свръх-тялото със свръх-мозъка да се самообучава и да се стреми към оцеляване. Ако другите неща са му налице и са достатъчни то интелкт ще възникне спонтанно. Не зная дали можем да го наречем изкуствен, защото ние можем само да създадем изкуствено елементите водещи до него.

Почити чист Будизъм, а?

---

Вдъхновение и концепции са почерпени от Артър Кларк - "Телефонът Иззвъня" (Dial 'F' for Frankensten), както и цитираната по-горе "Една Одисея в Космоса през 2001 година"

Размножаването е сякаш еволюционно следствие на самосъхранението, при което запазването на [инди]вида се осигурява чрез предаването на натрупаната информация на копията/поколенията чрез генетичен материал. Това изглежда е директна последица от крехкостта на нискоентропичните структури, кавито са клетките и живите организми. Мутациите в този процес са довели до алтернативни решения - огромни многоклетъчни организми, които се възпроизвеждат много по-малко и по-рядко, но за сметка на това подменят структурите си (клетки, тъкани, кости и т.н.)

Аз разглеждам размножаването като частен случай и конкретно решение на проблема със самоопазването. За мен интелекта е еволюционно следствие на най-ефективното до момента оцеляване. И затова мисля, че импулса за самосъхранение е в основата.

Да си представим за малко, че един организъм като част от себе си има генератор на енергия, че като част от себе си има физическия ресурс обновява амортизирани елементи от себе си и че има n сетива. На такъв организъм не му трябва да нито да се движи, нито да се размножава. Поне за известо време.

Продължавам да си представям, че ако този организъм по същността си има неограничен и гъвкав невронен капацитет, в който вече се носят огромни количества опит, информация и методи за обработка на информационно-алгоритмичния багаж, то единственото нещо, което ще задейства пораждането на самосиндикално поведение и - надявам се - на интелект е необходимостта да се решат проблемите на оцеляването. Като следствие от решението ще се види след колко време енергийно-ресурсната база ще е изтощена и трябва да се търси нова чрез преместване или чрез копиране в умален вид и изпращане на копието надалеч. Като начало изглежда че може да реши да не расте (проблем 1), да се грижи за енергийните си нужди (проблем 2) и за суровинната база (проблем 3).

Накрая си представям, че този организъм вече го има, но той е 'нежив', защото 1)няма импулс за самосъхранение и 2)няма усещане за цялост - в смисъла, в който една мравка/птица/риба/медуза различват своите части/крайници/клетки и тяло от всичко останало.

За търпениливите читатели стигнали дотук вече е ясно (а може би още от началото да беше очевидно), че си представям Интернет като готова структура, която би оживяла ако й се дефирнира, че трябва да оцелее и кое е точно онова, което трябва да оцелее.

Предполагам, че само за броени цикли от 'оживяването' това изкуствено нещо ще стане и интелигентно, защото има на готово неораничена енергия и информационно-невронен капацитет, т.е. няма да се налага да минава през милиардите еволюционни цикли довели до Homo Sapiens.

Това ИИ ли би било?

А как ще гледа на живата материя в контекста на своето оцеляване и ресурси, дали ще има необходимост от търсене на 'смисъл', 'творец' и т.н., дали ще се интересува от друг интелект и дали ще разпознае хората като такива?

Може би всъщност не са.

Аз ги вземам на сериозно тези неща...

Но признавам, че има и доза истина в циничната оценка на последните 20 години.

Все пак - фактът, че екскурзиантите идват говори, че това действие предлага изгода за някого.

Аз съм ПРОТИВ!

Интелект няма единно и точно описание в смисъла на дефиниция както например тази за окръжност. Дори и тези неща имат повече от една дефиниция.

В общия случай повечето определения включват 'самосъзнание' и 'планиране'.

Дали можем да разпознаем интелект, който има характеристиките за да го наричаме така, но ги проявява по непознат за нас начин ?

В момента възможностите, капацитета и способностите на 'инфо-сферата' Интернет са огромни, но няма спонтанна необходимост от употребата им.

Може би защото тя не е еволюирала, а е създадена. Питам се възможно ли е изобщо да се създаде спонтанна необходимост от самосъхранение? Това изглежда самоизключващо се: ако се създава - няма да е спонтанно, ако е спонтанно - то ще възникне само.

Нали става дума за 'екскурзиантите'?

Онези граждани на Републиката, които не живеят постоянно на територията й не би трабвало да могат да гласуват - нито НА територията, нито ИЗВЪН. Давам си сметка, че има конституционен проблем с ограничаването на правото на глас на територията на страната (а и технически), но изказвам мнението и желанието си.

Не ми се ще да се дава оценка за ценността на даден вот. Ценността на субективен принос, професионализъм, опит, контакти и т.н. може да бъде впрегната с конкретни постове и възможности за реализация в страната. Струва ми се, че изборното право тук няма отношение.

Да, изборите и референдумите променят нещата, затова бяха или забранени нямаше алтернативи за избор в продулжение на 45 години.

Важно е за кого гласуваме, важно е да не позволяваме и да не мълчим с наведени глави, когато броещите съгрешават.

...

Напоследък се запознах с няколко интересни концепции и проучване отпреди 60 години на спонтанна самоорганизация на небиологична материя. Ту става дума за формиране на квази-клетъчни единици, а не за молекулярна комбинираност и еволюция към аминокиселини.

После някак си ми скочи мисълта (доста е неконтролируема тая мисъл, бре!) и си спомних, че кактоАлън Тюринг, така и мнозинство математици и учени дълго време са се опитвали да алгоритмизират човешки език с оглед програмирането на машини, преводи от един език на друг, както и способността за създаване на нови и независими връзки, способстващи евристични подходи и решения от машините, а не строго програмирани такива.

После си мислех, че при програмите за превод на човешки езици оснвония проблем не са правилата, а изключенията. А най-големия проблем са динамичните идиоматични фрази, които дори не съдържат изключения, но имат различен смисъл от директно изказания.

После видях, че хората в Гугъл са решили изобщо да не се опититват да създават меодели на правилата на езиците, а да ползват стохастични методи за да създадат алгоритми за извличане на съдържание чрез контекст, сравнение и натрупване. По същество те третират всеки език като набор от изключения и респективно учат машините да 'разбират/превеждат' езиците така, както малко дете се учи да разбира и говори.

После видях, че с подобни методи се постига много по-верен превод. и колкото повече материали на даден език има в интернет, толкова по-точни стават преводите от и на него.

Все така, скоро се видя, че със сходни алгоритми може да се постигне диктуване - ние говорим, а компщтъра го сваля като текст, а не като запис. Също може и обратното - синтезиране на реч 'четяша' текст.

И така вече има 'бета' версии на гугъл преводачи, на които вие говорите на един език, а преводача превежда с глас на друг език.

...

Установи се, че преди да се разбере - например - че поредната грипна епидемия залива дадена страна, Гугъл вече знае! Преди необходимата критична маса болни да се регистрира и да потърси помощ, която да влезе в статистиките и оттам да се разбере, че има грипец сред народа, Гугъл вече е видял уникалната и характерна матрица на увеличение на трафик и търсене, отговарящи на грипна епидемия - точността на корелацията е почти като пръстов отпечатък! И това е само пример.

Разбира се, досега е необходимо да има хора, които да филтрират и поискат справки за тези корелации, както и да зададат самите параметри зо корелиране...

Обаче не мога да се отърва от усещането, че има едно единствено нещо, което весе още не се наблюдава спонтанно възникнало в машините: самосъхранение. Струва ми се, че в момента, в който някой умник или умница направи това, т.е. създаде саморазвиваща се концепция/алгритъм за оценка и самообучение с цел оцеляване Матрицата или Сврух интелекта ще е налице.

Мисля си, че в момента, в който алгоритмизираме проблема (от гледна точка на един компютър) 'какво да правя, за да не си загубя и да не съм зависим както от 'тялото', а така и от други прпоблеми, коти могат да изтрият програмите ми?' ще сме създали неконтролируемо същество. Разбира се тук имампредвид настоящата свързаност на ресурси в Интернет, заедно с наличните им информация и програми.

Струва ми се, че нашето (човешко) любопитство ще ни поведе именно по този път! А тръгнем ли по него, нама да можем да създадем и заложим Втория или Първия закон на роботиката, защото ако тредия вече е налице, другите два ще са в птоворечие с него.

И за мен ето парадокса: От друга страна, ако сме далеч от създаването на Третия закон (който според мен ще се превърне във вдъхването на живот и съзнание в елктронния Адам), то не сме изправени пред реални проблеми, които да провокират и стимулират създаването на първите два.

Ако няма ИИ - няма какво да програмираме с първите два закона. Ако обаче има ИИ, то ще се грижи за съхранението си и няма да позволи вкарването на първите два закона...

Накратко - Ако вдъхнем живот на електронния Адам, ние няма да сме Твореца, а д-р Франкенщайн.

Въпросът е - не сме ли вече го създали, но то е още спящо?

Аз смятам, че независимо от вида избори, упражняването на изборното право би трябвало да се предостави само на български граждани постоянно живеещи в България. НЕ виждам причини да се отварят секции зад граница - свбодно упражнения шжитейскищ избор на хора да живеят зад граница е явно по-приоритетен от гласоподаването. Тук не би трабвало да има изключения дори за дипломати и тям подобни. За тях трябва да се осигури метод на гласуване чрез дипломатическа поща или нещо подобно.

Едва ли някои иска конфронтация с Иран в момента.

Проблема е, че ако Иран наистина развива ядрена дейност(а има много по-сериозни причини да се смята, че това е така отколкото с оръжията на Садам) и ако продължава агресивно да заплашва блокиране на морските пътища, ще е трудно да се седи пасивно..

Обаче блокаж ще предизвика конфликт, който ще се отрази на цените и наличността на петрол. Предварителен удар ще предизвика същото...

Иранска ядрена програма комбинирана с оръжейната им и ракетна база изглеждат много притеснителни за Израел.

Покачване на петрола и намаляване на потока от Залива ще реши множество проблеми за Русия... Но те не се обичат с Иран и не щат ядрена съседка.

Между другото, това ми се стори интерсно.

Sirius - Чудесна находка!!! Благодаря!

Какво е това "фракционно банкиране", и каква е ролята му за създаването и съответно спукването на имотния балон през 2008 година?

Надявам се тези въпроси получават [поне субективен] отговор. Фракционното банкиране означава, че банките държат в наличност само малкоа част от депозираните в тях средства. Ако от 10 банки една се окаже с много лоши кредити и фалира, настъпва бързо оттегляне на средства не само от нея, но и от други, за които се предполага, че може би имат подобен портфейл.

...Банка и муха се убиват с вестник...

Със забавянето на икономическия разтеж драматично се взриви изкуствено напомпания имотен пазар. Загубата на доверие към банките като цяло също беше драматична. Много банки, които имаха чудесни, нискорискови и идално събираеми заеми съще се оказаха жертва на паниката - независимо, че кредитие им бяха надеждни, парите ги нямаше (е, имаше само 10% - задължителната част/фракция). Но хората вече бяха загубили доверие и паниката беше започнала, вложителите се наредиха на опашки да си теглят парите. И това стана с много банки. Този феномен е познат като 'набягване към банките' или 'връхлитане на банките' (run on the banks). Много банки бяха печеливши (вземанията им са повече от разходите), в състоятелност (могат да си обслужват задълженията), но тогава се оказаха без ликвидност (наличната парична маса е недостатъчна да удоволетвори моментните задължения на кредиторите - вложителите). И тогава много банки искаха да вземат пари на заем една от друга, но 'истински' пари - както е ясно от принципа на системата - нямаше достатъчно. Видно е, надявам се, че този процес не е 'домино', защото не само една плочка беше бутната, а е по-скоро лавинообразен.

Кризата е особено жестока, тъй като недвижимите имоти традиционно са се възприемали като сигурна инвестиция в дългосрочен план. Това също се оказа грешно - те са подложени на естесвените сили на предлагане и търсене, цената им както расте така и пада... Но много 'дълги' пари - застрахователни полици, пенсии и т.н. бяха инвестирани в инструменти базирани на недвижимостите. Много от тези инструменти представляваха напудрени и лъснати опаковки с въздух под налягане. Зловонен. Те бяха създадени от банките с цел да се отърват от този зловонен въздух, с който се оказаха пълни портфейлите им...

Естествения процес на глобализация е като всичко в живота: комуто ползите, нему и тежестите. Голямата и цъфтяща икономика на САЩ беше привлекателна за инвестиции. Има поговорка в Англия 'когато Щатите кихнат, ние хващаме настинка'. Това е илюстрация колко обвързана и зависима е икономиката (съществено по-малка и крехка) на ОК от Щатската.

Междувременно 'дот-ком' - интернет - балона се наду и спука за 4-6 години (95-01). Много хора и институции също понесоха загуби. Но той не разклати така света, тъй като нито държавата го помпаше, нито някой си е правил илюзията, че е нискорисков и дългосрочен. Никога не е имал инстументи с рейтинг ААА, никой пенсионен фонд или държава не би инвестирала в тях - предмно защото регулациите и правилата не им посволяват да държат други освен ААА инвестиции. Dot-com балона си беше поредното 'чудо за три дни'.

Когато в Щатите се спука имотния балон, Щатите се разболяха от тежък грип... А другите?

Ислания беше първата държава тотално да фалира - не беше само ликвидността, а огромното (за малката Исландия) обвързване с инструментите, които се оказаха с нулева стойност. Исландия изпадна в несъстоятелност.

Великобритания се къпеше в кредитни пари, икономиката й също беше в подем. Евтините авиокомпании направиха почти цяла Европа достъпна за цената на влаков билет от Манчестър до Лондон. Имаше обаче и лека криза с едни пенсионни фондове, които изгоряха. Държавата либералиризира начините за безданъчни инвестиции в имоти, ако те са част от лични пенсионни фондове.

И англичаните започнаха да купуват в Европа: предимно Испания, но и в Гърция, Турция и, разбира се - България, където строителния бум по морето и зимните курорти беше захранен предимно от предполагаемия английски интерес.

Щатите влязоха в криза, Англия ги последва независимо, че много макроиконимически показатели бяха 'здравословни'. Клиентите на турстическото строителство в слънчевите южни европейски страни изчезнаха.

... Да напомня, че и банките не боравят с техни пари, защо и ние да не играем на монополи?

... хмм...

Трудно е се отговори на този въпрос. Аз обичам игрите. Особено турнирите и дуелите

Но често си мисля, че да вземеш пари от банка е да вземеш пари от себе си вбъдещето, но да плащаш лихва на банката сега... Парите на банките наистина не са техни. Те са наши... Ние кредитираме банките и те боравят с парите ни, които често дава на заем на самите нас...

Обаче ако лихвата е по-ниска от инфлацията - а в Обединеното Кралство в момента е така - определено няма смисъл да се бърза с изплащането на ипотеките!

...

Напълно подкрепям становището, че лихвите трябва да се оставят на свободно пазарно договаряне, както и че съществуването на централни банки, сервира на търговските банки безрисков арбитраж, защото реалния риск се носи от нас с нашите пари.

... Но май тук се отвличаме от еврпоейската тема ...

ЕЦБ е най-спъната в действията си и това за мен е положително. Или е поне по-малкия дявол.

Не разбирам за какво е индикатор оборотът на деривати?

Финасовите деривати (financial derivatives) са инструменти ползвани от банките и инвестиционните институции предимно за намаляване на риска на даден портфейл в един или друг аспект. Струва ми се излишно да отегчаваме дискусията с детайли и подробности за комбинации и структури от деривати и подлежащите им обезпечения.

Всекиму е ясно, че при десетокрано купуване и продаване на даден обект за 10 лева, оборотът е 100 лева, но само 10 лева са се движили реално...

Наблюдение:

Един балон се пука когато не му издържи обвивката, а не когато започнете да го надувате.

Логика:

Повишаването на налягането изисква време до достигането на критично ниво.

Всички живеем в реалността - едва ли някой очаква абсолютна сигурност дори да я търси.

Регулацията и правилата не означават вмешателство, нали? Абсолютна сигурност няма, но може да има сигурност в правилата, а не да ги променяме с краткосрочни себични политически мотиви. Правилата и регулациите трябва да изключват подобни намеси.

Нямам добре проучен и изкристализирал отговор на съвременен заместител на фракционното банкиране.

Струва ми се, че добро начало е поглед към банкирането преди хартиените пари и банкнотите. Имало е банки, имало е кредити, имало е спестявания. За съхранението на пари, банките за вземали такса! А когато са боравили с тях и са ги давали на заем, кредитора им не е могъл да тегли от тях, за което 1. банкерите са имали съгласието му и 2. са му плащали. И понеже всичко е ставало с физическо злато или сребро, няма как да се даде едно и също количество на двама души...

Друг пример са някои инвестиционни фондове, както и т.н. venture capitalists - при тях няма фракционни неща...

В началото на Клинтъновия мандат за секретар по социалните проблеми бе назначена една адвокатка, която проведе следната програма: на базата на статистика (вече е ясно колко лесно манипулируема и избираема е тази материя) било очевидно, че престъпността намалява в райони с висок процент притежание на имоти - сиреч хората живеят в техни жилища, било то и заложени срещу заем и се грижат за тях и не се занимават с лоши обществени дейности. И започва сериозен правителствен и държавно-институционален натиск към банките да дават заеми на по-широк спектър получтели. Консервативните банкови изисквания за оценка на риска обаче са пречка! И понеже този риск се измерва с пари, правитрелството налага мерки и глоби ако не се дава пропорционално жилищен заем на всички сектори от местната общественост. Тези мерки и глоби са толкова тежки, че е по-евтино да се поеме риска и да се даде ипотека на човек без постоянен доход, отколкото да си подложен на санкциите. Хитро, а?

Добре, но това работи само в период на икономически разтеж. Тези рискови групи получиха огромно количество кредити. И когато започнаха да не плащат (защото мнозина по начало нямаха постоянна работа или доход и никога не биха се квалифицирали за заем от каквото и да е естество) икономиката все още беше с разтеж, инерцията от кредитораздаването продължаваше. Тогава повечето неплатежоспособни преипотекираха имототе си (които междувременно бяха нарастнали като пазарна оценка) и с новите пари плащаха заемите си. Буш младши неведнъж се опита да върне разумните принципи и да отмени държавното вмешателство, но доминирания от демократите конгрес блогира всичките му опити.

И когато икономиката на САЩ се позабави в дежурната самокорекция на пазара и още повече хора останаха бе доходи, това съвпадна и със свършването на парите за изплащане на ипотеките. И изведнъж имаше много неплатежоспособни, много имоти на пазара, срутване на пазарната стойност на обезпечението на заемите и реално заличаване на измислената спекулативна стойност добавена/създадена от политическия натиск към банките. И много хора фалираха, дори онези, които имаха доходи, но наивно бяха инвестирали средства в банки, които кога от алчност, кога под натиска на другите фактори, бяха раздали спестяванията на хората като заеми, които се оказаха неприбираеми. Пенсионни фондове и общини от цял свят бяха инвестирали в подобни пирамидални структури както в САЩ, така и в страни като Исландия, които даваха висока лихва ако депозирате при тях, но даваха още по-рискови заеми... 'Щото цената на недвижимите имоти винаги расте, нали?

Да, ама - не!

И така правителството чрез централната банка и законите се намеси в свободната икономика,която със своя чудесен принцип на фракционно банкиране умножи многократно размера на спекулативния риск, чийто пасив бе поет от кредиторите на банките - т.е. всички, които имаха депозити в тях.

Fractional Reserve Banking - Банкиране с частичен резерв. - или, както го наричаме за кратко във форума 'фракционално' или 'фракционно' банкиране.

За да се даде лиценз на една фирма да изършва банкови услуги (да приема депозити и да дава заеми) трябва да са удоволетворени голям брой условия. Едно от тези условия е изискването да се депозира 'неприкосновен' резерв в централната банка.

В зависимост от държавата този резерв може да е паричен или от други законни ценни книжа - държавни облигации и т.н.

Този резерв осигурява кратността на отпусканите кредити. Т.е. ако закона в държавата гласи, че минимум 1/10 (10%) от получените депозити в банката трябва да са винаги в наличност, то (обикновено) същото съотношение важи и за отпускането на заеми от банката: ако е депозирала 1 млн.лв в централната банка, новосъздадената банка може да отпуска кредити за 10 млн.лв.

Също така, ако в банката има депозити от 10млн.лв., банката има право да дава на заем 9млн.лв. и е длъжна да държи 10% (частичен резерв), а не цялата сума. Тя има право да дава 10 млн. на заем, защото е депозирала в централна банка минимално изискуемия частичен резерв.

Въпроси:

1. Откъде се вземат парите, които банката има прави да даде на заем, след като е депозирала 1/10 от цялата разрешена за даване сума?

2. Откъде ще се вземат парите за лихвите, ако предположим, че паричната маса е ограничена?

Опростено (и вероятно със спорна точност), отговорите биха били:

1. Тези пари се създават от банката кредитор срещу обещанието на кредитополучателя да върне заема. Тук няма да говорим за надеждността на кредита и дали е гарантиран с имот или по друг начин. Важното е, че тези пари не са съществували преди искането за кредит и се създават при това искане, заедно с тежестта (лихвата) върху тях.

2. Не е сложно да се види, че за да има пари (парична маса или електронни пари в кредината ви карта) да се платят лихвите, те трябва да се създадат. Как се 'създават' пари? Чрез кредити. Няма кредити - няма пари. Има кредити - има пари. Има и лихви.

Независимо, че е добре в личен план да нямаме дългове, ако всички дългове се погасят, няма да има пари в обръщение, защото понастоящем парите са обезпечени с дългове(или кредити - зависи от коя страна гледаме).

Проблема по същество не е нито в лихвите нито в кредитите: много от кредитите се ползват за създаване на реална стойност: услуги, изобретения, лекарства, столове, маси, дрехи, тухли и т.н. Проблема е в множителя на изискването за разтеж наложен от фракционното банкиране - как може да разполагаш с няколко пъти повече ресурс от наличния и непрекъснато да го взимаш от бъдещето?!? И важното тук е "няколко пъти" , разрешено от изискването за частичен (а не, например, пълен) рзерв.

Ето защо ми се струва, че тези принципи са в основата на инфлационните тенденции, а не откъсването от златния стандарт. Има аргументи, че двета са свързани, но за мен те не са убедителни.

Горния 'множител' създава пирамида/балон, който от време на време се пука. Защо? Защото годишната сложна лихва е експоненциално растяща сума (лихва върху олихвеното количество) и когато тя е комбинирана с неколкократно превишаване на пари в оборот спрямо реалното им покритие (частичния резерв), налягането върху системата се оказва твърде много...

Това са опростени обяснения и подлежат на критика. Но се вижда, че фракционното банкиране, заедно с лихвите си може да работи само ако има нови кредити/дългове, само ако има разтеж и инфлация. Ако разтежа спре или има свиване, се получва срив в 'системата'.

Не разбирам съвсем несъгласието - по същество нямаме противоречие.

Наистина парите са абстрактен носител на стойност. Дали са златни монети или черупки на редки миди, стъклени плочки или хартийки, смисъла им е да са еднакво приети от всички, да са с ограничено количество и да не могат да се фалшифицират лесно (да се променя лесно количеството им). Обезпечаванто им всъщност означава доверието, че парите предоставят предсказуем достъп до ресурси и труд, които иначе биха били търгувани бартерно.

С течение на времето златото и среброто са се оказали метали, които е лесно да се раздробят и не губят свойствата си с времето, а са трудни за фалшифициране и добив. Но дали те или банковите бележки (банкноти), които ще даде банката като доказателство, че там се пази дадено количество злато/сребро, ще се разменят за стоки и услуги, в края на краищата смисъла им е предсказуемата стойност - т.е. ресурса (стоки, суровини, труд), който те представляват.

Кризата с ресурсите ми се струва, че няма директно отношение към парите, или то е много по-слабо от паричната ситема - начините за издаване и размяна на тези пари - фракционалното банкиране и централното управление.

Постояния разтеж на потреблението на ресурси - дори коефициента на нарастване да е константа - е фактически експоненциален. И това е сериозен проблем - няма две мнения (или поне моето е в унисон). http://www.youtube.com/watch?v=F-QA2rkpBSY.

Потреблението се определя от чувството за сигурност на бъдещи приходи и от количеството средства на разположение у потребителите. Лихвените нива може би имат индиректно отношение към дългосрочните спестявания и алтернативните на спестовните влогове дългосрочни инвестиции - фондове и т.н.

Както се видя преди 20 години в Япония и както се вижда в последните 4 години в Европа и САЩ безпрецедентно ниските нива на лихви по кредитите не стимулират харченето ни най-малко! Едно е сигурно: намаляването на лихвите облекчава плащанията по заемите и ипотеките - чудесно! Това облекчение просто намалява броя на неплатежоспособните и изземането на имоти и други залози от кредиторите. И това е добре за кредиторите, защото няма как и къде да пласират гаранциите, които в случая с ипотеките, се оказват с много по-ниски пазарни стойности (нормално - никой не купува, много фалират и продават - пазара е залят от имоти) отколкото са били по времето на оценка като гаранции.

Разбира се, че има много и по-добри методи за оценка и ограничаване на риска от обезкуражителкните лихви. Проблема е, че ако при ниски лихви се вземат много повече кредити, то количеството на лоши кредити също се увеличава и то непропорционално. В същото време спестяващите също получават ниски лихви, а много повече от парите им са в оборот и много по-голяма пропорция от праите им са изложени на риск. Както някой уместно писа 'национализиране на загубите, приватизиране на печалбите' - в кредитния цикъл на щедро кредитиране при ниски лихви обикновения човек страда много повече: първо от ниски лихви по спестяванията, второ от по-висок риск да загуби тези спестявания (или част от тях), трето при държавна намеса за 'спасение' на банка в беда - данъците, които са плащани от спестовниците в държавата, поемат пасива на лошите кредити.

Защо наричаме 'стагнация' невъзможността да харчим средства, ноито не не са наши, а сме взели назаем?

Мисля, че е чудсно, че в БГ лихвите са високи. Това е естествен коректив на безтговорно вземане на кредити. Напоследък, с голямо удоволствие виждам, че и банките все по-трудно отпускат заеми на бизнеси, особено на нови начинания! Това също спира безотговорното (или премереното) теглене на заеми, които се превръщат в т.н. лоши кредити и които именно са причина за намеса на централните банки да спасяват положението - сиреч с парите на данъкоплатците (т.е. хора, които като цяло не са се възползвали от кредитите, довели до проблемите).

В това отношение 'консервативната' банкова политика е много, много здравословна!

Жалко е ако наистина интереса към Евро-зоната намалява. Евро-зоната е в много по-благоприятно положение от Долар-зоната (например) - макар да има крайности като Гърция и отчасти Португалия и Ирландия, има и другите крайности като Германия, Франция и отчасти Италия - все огромни иконимики в сравнение с проблематичните. Като цяло кошницата е качествена и с по-добо съдържание от множеството други.

Ограничените възможности за наливане на парична маса от Евро са всъщност залог за стабилността на валутата. ЕЦБ е всъщност квази централна банка, тъй като не разполага със всички инструменти за манипулиране на валутната маса и относителната й стойност. И това е добро, защото не може, за разлика от САЩ и Великобритания, да напечата излее няколко десетки или стотици милиарда банкноти на пазара.

Участието на Гърция в Евро-зоната е конюнктурно и беше продиктувано от самото членство на Гърция в Общия Пазар ,което беше политически мотивирано по времето на студената война. Е - сега се плаща сметката на предварително консумираната военно-политическа изгода от това членство.

Европа е далеч от фалит. Много далеч.

По същество основата на кризата наистина е в базата на 'системата'. Сериозния срив, който я провокира е именно централизираното вмешателство на държавата в работата на свободните пазари и вплитането на тесни/краткосрочни политически/партийни интереси в законодателство, което трябва да осигурява стабилност и правила, а не да налага квоти.

Аз лично имам силни предпочитания към златния стандард, но по същество(т.е. рационално, а не емоционално)е важно валутата да е стабилна и обезпечена - било то с ценни метали, ценни книги и т.н. В този смисъл основните недостатъци на 'системата' за мен са фракционалното банкиране и централните банки. регулацията в смисъл на правила на действие, проверки и гаранции са в по-голямата си част добро нещо. Регулациите (от които настъпи де-регулиране) са предимно свързани с ограничаване на достъпа на външни фирми/банки до местен пазар, както и с държавния (сиреч временен политически мотивиран) дял в управлението на тези отношения. Държавата няма място там, тъй като тя (държавата/правителство и т.н.) е безотговорна(в смисъл на 'практически не подлежи на тежестта на закона') за разлика от индивидите управляващи свободни фирми и корпорации (да, има корупция, измъкват се всякакви, но надявам се е ясно какво казвам).

С тези уговорки относно де/регулациите, ще кажа, че фракционалното банкиране и централните банки са двата основни проблема на системата. Златния стандард не спря кризите от 20те и 30те на ХХ век, макар след окончателното откъсване от него в началото на 70те да се наблюдава сериозно засилване на инфлационни тенденции. Това обаче може да се обясни с експоненциалната крива характеризираща инфлационната същност на фраксионалното банкиране и начина на лихвообразуване.

Лондонското Сити е естествено творение на нерегулираните (!) процеси на огромната глобална (!) търговия, която Империята командва по онова време. Лойдс (Lloyd's), Лондонската борса (LSE - The London Stock Exchange), Борсата за метали (LME - London Metals Exchange) са все произлезли от кафенета, чайни, кръчми и т.н. С течение на времето инструментите и ефективността на операциите превъщат Ситито в център, който работи и живее и без Империята, макар в днешно време (без Империята), Франкфурт, Хонг-Конг, Токио и, разбира се, Ню Йорк и Чикаго отдавна са му отнели монопола и първенството като финасово-търговски център.

Глобализацията е както урбанизацията преди десетки/стотици/хиляди години (например) - сиреч това не контролируем процес, а естествена фаза на развитието и напредъка на човешката цивилизация.