Man4o

Нека да бъда по-изчерпателен тогава Сблъскват се два облака газ, предимно от водород- може да съдържат и други елементи, но не е задължително- на мястото на сблъсъка, срещуположно движещите се атоми на водорода, предвид и това, че са с повишена концентрация и налягане започват да обменят електрони и да се свързват в все по-сложни химични съединения, кое от кое по-нестабилно, а те от своя страна ще започнат да се делят излъчващи радиация. Погледнато от страни, това все още няма да е критична маса, въпреки наличието на огромни светкавици, но обстановката ще продължава да се дестабилизира. Всъщност и самият ядрен взрив, който неизбежно ще се случи ще е по-скоро серия от взривове. Ако всеки от облаците е бил с ширина от по 30 св.год. те няма да са сляли и една трета от обема си когато тези взривове ще започнат, а освободената от тях енергия ще е насочена главно в посока перпендикулярна на все по-ускоряващите се един към друг облаци. Взривовете ще стават все по-чести и по-силни, а отделената от тях енергия ще застига и изпреварва магнитната енергията от предишните взривове, които се забавят и разширяват улвечени от засмуканите към центъра на взривовете облаци. Новата освободена енергия спомага това разширяване. На практика това води до завихряне на освободената от взрива електромагнитна енергия обратно към центъра на взрива. По пътя си тя образува две полукълба- нагоре по оста и обратно към центъра и надолу по оста и обратно към центъра. Всъщност не е задължително двете полусфери да възникнат едновременно има случаи в които втората така и не се случва, в нашият случай обаче не е така. Връщайки се към центъра, ел-магнитната енергия се насища и образува ел-магнитно поле упражнявайки изключително високо налягане върху ядрото спомагайки за отделяне на повече енергия, но следващият взрив се оказва капсулиран и твърде слаб за да преодолее полето. Температурата в полето се покачва в пъти повече от необходимото за да изгорят всички вещества, но налягането в полето е твърде високо, а единственият начин за освобождаване на налягането е веществата да преминат в енергия. Точно това се и случва с нашето слънце, вече кажи-речи пет милиарда години. Принципът е същият и при планетите, но в по-малки мащаби. Като говорим обаче за различна мощност и различна честота, трябва да имаме предвид, че отделената от слънцето ел-магнитна енергия е под формата на поле разположено от повърхността на гравитационното ядро до най-крайната точка на полусферите, като и мощността и честотата, варират между тези две крайности. Изобщо не е чудно, че на определено разстояние, полето на земята влиза в резонанс с полето на слънцето, щеше да е чудно ако не се случи.

Здравейте! Малко свежа кръв. В ядрата на земята и слънцето протича ядрен синтез с изключително висока мощност на електромагнитни импулси насищащи се в екваториалният хоризонт и на електромагнитен принцип те се привличат, но на определено разтояние техните честоти влизат в резонанс и престават да се привличат, и това е силата която удържа сблъскването, а не центробежните сили. Всъщност земята е увлечена в орбитално движение предвид движението на слънчевото ядро с скорост в част от тона (полутон или една хилядна от тона) в зависимост от същият резонанс. Слънцето, заради по-силната си гравитация (разбирай електромагнитна сила), вече е в резонанс и отстои на позиция спрямо другите по-големи гравитаций и самите те са увлечени в орбита спрямо движението на най-силното гравитационното ядро в центъра на галактиката в случая черната дупка. Така подредени нещата, ни водят до определени заключения. Ако променим честотата на гравитационното ядро на земята, ще променим и орбитата и. Ако приемем, че планетите в слънчевата система притежават различна мощност, то и честотата им е различна. Повече или по-малко, по-отдалечените от слънцето планети, притежават по-висока честота на гравитационното поле, от по-приближените до слънцето. Марс има по-ниска мощност, но за да я докараме в приблизително същата на земната орбита ще трябва да и придадем по-висока честота от тази на земята, а земята и марс ще влязът в резонанс и ще отстоят. Други тела, може да не притежават собствено ядро, но да са намагнитезирани и пак биха имали гравитация, макар и по-слаба и по-бързо затихваща, но в този случай тя не би действала с по-различна сила в екваториалният хоризонт. Ако едно тяло няма никаква гравитация- което е малко вероятно- то не би отстояло в кое да е гравитационно поле и би се прибавило към масата на най-близкото и най-силно дестващо му гравитационно ядро. Гравитационното ядро може да натрупва маса около себе си, но нейното количество не е от значение за силата му на привличане, то действа по-силно до центъра си и с увеличаване на разтоянието силата му намалява.