Опасявам се, че частните инвестиции в образованието са “нож с две остриета”. Каква е причината според мен⁈ Това са инвестиции с неясна дата на рентиране. Образованието е дългосрочна цел на държавата (ако термина държава има смисъл извън корпоративната трактовка). Средният и дребен бизнес няма хоризонти за 20+ години. Още повече, че много малко са сферите където бизнесът би постигнал добра възвращаемост, дори в дългосрочен план. В момента държавното участие в образованието е в ръцете на хорица без визия, без ясна отговорност пред бъдещето на Бъдещето. Обаче това не се случва само в България. При нас това се случи в послените 30г. а в САЩ е факт много от преди това (Джон Гароу). А Бъдещето на всяка държава са образованите деца. Да обучаваш е едно, а да ОБРАЗОВАШ е нещо принципно различно. Какъв е изхода⁈ Няма нужда да се открива “топлата вода” М.Тачър го е направила в Англия. Комбинация м/у частни + държавни инвестиции, под управлението на академични съвети. Независим пиър-ревю (което на икономически език означава: гарантиране на свободна и лоялна конкуренция). Това, че в момента държавният чиновник не се селектира по критерий експертиза, визия за процесите, критическо мислене, а е оценяван единствено по критерий “послушание” и “полит. принадлежност” НЕ НИ ДАВА основание да унищожим напълно системата, а требва да работим за подобряването й. Дори за пример да се вземе уникалният изобретател и учен Теньо Попмичев, това е достатъчен атестат за образованието по “възрастната система” на Теодосий от Казанлък.