Отиди на
Форум "Наука"

MM250

Потребител
  • Брой отговори

    36
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ MM250

  1. Толкова ли е трудно да се пресметне, че отговорът е в) 500nm ?? Даже от твоята формула веднага се вижда, че : Л(във вакуум) = Л1 . n1 = Л2 . n2 ; откъдето Л2= Л1 . n1 / n2 или Л2 = 600 . 1,5 / 1,8 ; тоест Л2 = 500nm
  2. Във връзка с последния цитат, едно любопитно съобщение : http://expert.ru/printissues/russian_repor...icheskie_luchi/ Според Physical Review Letters, космическите лъчи (частици) със свръхвисоки енергии идващи от далечния космос - от разстояние от над десетки милиони светлинни години - не биха могли да се доберат до Земята !? Според последни наблюдения е потвърдена теорията изказана преди 42г. от Кеннет Грейзен и двама руснаци Вадим Кузьмин и Григорий Зацепин, според която, свръхвисоко-скоростните космически частици сблъсквайки се по пътя си постоянно с фотоните от реликтовия фон, губят голяма част от кинетична си енергията ( тоест, скороста си). (Според мен, тази теория звучи доста логично ....) С други думи, според това съобщение, въпросният свръхвисоко-скоростен протон "Oh_My_God", не би могъл да е дошъл от много далече .
  3. Руснаците, изглежда здраво са заорали на кръстопътя и не могат да решат още, накъде да поемат. "Клипер" , както е известно, отдавна го "бракуваха". Според злите езици в самата Русия, проектът им с ЕС за модернизация и уголемяване на "СОЮЗ", по скоро заприличвал на ..... Шэньчжоу Ето, че тези дни се очаква да бъде определен новият руски проект: http://www.ng.ru/style/2008-04-23/24_cliper.html "..........Новый президент корпорации Виталий Лопота после назначения на должность пообещал представить в Роскосмос проект совершенно нового космического корабля. Об этих двух проектах Лопота и рассказал российским ученым перед Днем космонавтики. Первый вариант: корабль капсульного типа, аналог российских аппаратов «Восток», «Союз», американских «Джемини» и «Аполлон». Корабль имеет конусообразную форму и предназначен в первую очередь для дальних космических полетов – к Луне и Марсу. Вот только лететь туда, похоже, Россия не собирается. Ожидалось, что на недавнем заседании Совета безопасности 11 апреля 2008 года руководством страны будет одобрена разработанная Роскосмосом долгосрочная программа развития российской космонавтики до 2040 года, предусматривающая высадку на Луну и миссию на Марс. Однако этот вопрос в ходе заседания так и не поднимался. В таких условиях перспективы капсульного корабля слишком туманны. Второй проект, в котором собственно и узнается «Клипер», – крылатый корабль-трансформер. При запуске в космос крылья корабля прижаты к корпусу, но при возвращении на Землю на высоте 27 км корабль расправляет крылья и приземляется как обычный самолет на взлетно-посадочную полосу. Проработан и запасной вариант посадки на случай нераскрытия крыльев – с помощью парашютов. Такой корабль малопригоден для межпланетных полетов, но идеально подходит для полетов на орбиту. А так как во главу угла Россия ставит доставку экипажей на Международную космическую станцию, то от крылатого корабля, как бы он ни назывался, никуда не уйти. «В атмосфере Земли нет ни одного существа, которое летает без крыльев. Все остальное падает», – четко подметил Виталий Лопота в своем выступлении. Для полетов в атмосфере крылатый корабль обладает неоспоримыми преимуществами перед капсульным кораблем. .............. Однако, по его же словам, денег не хватает даже на завершение строительства российского сегмента МКС. Вместо 220 млрд. руб. предусмотрено только 100 млрд. В такой ситуации рассчитывать на щедрое государственное финансирование нового космического корабля было бы иллюзией. Тем более двух. Значит, в ближайшем будущем перед Россией встанет выбор, на строительство какого корабля выделять деньги. "
  4. Всъщност, май има един проблем ... да , и то сериозен, сега го видях . Проблема е, че след изпарението на една ч. дупка останала от колапсирала звезда (значи задължително образувана от материя), резултата ще е 50% материя и 50% антиматерия . Енергията се превръща поравно в материя и антиматерия, и обратно, обаче като цяло, трябва да има механизъм за превес на материяята . Тю ..... язък за барута..... `няма как да се интерпретира това нещо .... Тогава е още по нтересно " Какво става с виртуалните античастици, чийто партньор (виртуалните частици) е "глътнат" от черната дупка ?".
  5. Напълно съм съгласен с първият абзац от вашият пост . Нашите гледни точки се различават само по въпроса : "Могат ли и античастиците, наред с частиците, да бъдат изходящ продукт от лъчението на Хокинг ?" Аз смятам, че могат и прилагам следните доводи : 1. Ние, наистина не знаем защо материята е "победила" антиматерията в самото начало на вселената. Имаме само смътни предположения, и то свързани със слабите ядрени сили, но не и с гравитацията. Следователно, нямаме никакви основания, да мислим, че гравитацията влияе по по-различен начин на частицата, отколкото на античастицата. Следователно, не съществува механизъм, чрез който черната дупка да предпочете да "глътне" виртуалната античастица, а не например виртуалната частица ( за простота, нека са неутрон и антинеутрон, че са електро-неутрални). Тоест, възниква въпросът : " А какво става с виртуалните античастици, чийто партньор е "глътнат" от черната дупка ?". А шансът това да се случи, знаем е 50% . 2. По горе бях споменал, че основните "продукти" от лъчението на Хокинг са всъщност безмасовите - фотони, и много по-малко електрони/позитрони и пренебрежимо малко от по-тежките частици/античастици. Това е така, защото шансът да възникне "лека" виртуална двойка е много по-голям, отколкото по -тежка виртуална двойка. Причината е, че по-тежките изискват повече "енергия на заем". Така, че преобладаващият продукт от лъчението на Хокинг - това са фотоните. Но фотона няма античастица - не съществуват антифотони. А , че виртуални фотони има, ние знаем, например от това, че точно виртуалните фотони са причината за смущенията в орбитите на електроните около ядрото в атома. Съответно, партньорът на виртуалният фотон е пак виртуален фотон (прави и обратни поляризация и посока). Както и при частиците с маса, така и виртуалните фотони могат да се родят в двойка, на границата на гравит. радиус на дупката. И единият да се измъкне, а другия да потъне в дупката. И тогава възниква въпросът : " А как би могла да избере ч. дупка, единия виртуален фотон, пред другия ?". Според мен е ясно, че това е на случаен признак - 50/50. Както знаем, виртуалните частици възникват от определени възмущения в полето на вакума , който има ненулева енергия (и то даже доста голяма, но поради необяснена до сега причина, това е минималната енергия, която може да има едно празно пространство). Съответно, частиците с по-голяма "енергия на заем", "изискват" по-големи възмущения. Но общото свойство на всички виртуални частици е, че съществуват само на много малко разстояние и за изключително кратко време . След което, възникналите от възмущението във вакума локални (на микро ниво) вълни се неутрализират и виртуалната двойка престава да съществува. Така, че ако са върнем към т1. , "А какво става с виртуалните античастици, чийто партньор е "глътнат" от черната дупка ?" , то ясно е, че не са спазени тези две условия - разстояние и време. Тоест , когато виртуалната частица пътува вътре в дупката и се чуди с кого да анихилира ( а то няма с кого) , то нейният партньор - виртуалната античастица, вече не може да остава виртуална. Според мен, без уви, и аз да съм специалист, Самата енергия изразходена за разделянето на двойката виртуални частици една от друга, ги превръща в реални. Вижда се, че тази енергия "за разделянето на двойката " се отдава от черната дупка именно на вакума . По такъв начин, черната дупка едновременно - отдава енергия за да раздели двойката и същевременно приема енергията на "глътнатата" частица(античастица) . Законът е спазен! Между впрочем, както знаем ,по същият начин според теорията, се образуват и нови кваркови двойки от вакума. Ако два кварка, например "u" и "d" са свързани в "силна" връзка и ние разтеглим тази връзка толкова, че да се скъса, то резултата е две "ud" двойки (като струна, която се удължава и накрая се къса - резултата е две струни). Тоест, от два кварка получаваме четири, понеже сме изразходили енергия да ги разделим. По този начин, според мен, се обяснява Как точно черната дупка връща заема
  6. то promis : Имате интересен и много полезен сайт, за което Ви поздравявам . Имам само една малко несъгласие, по отношение на интерпретацията на лъчението на Хокинг - изпарение на черни дупки. (Ще го напиша умишлено по-пространно , за да е достъпно за по-голям кръг участници). - Поглъщането на антиматерия, не може да спомогне за намаляването на масата на черната дупка. Обратно - увеличава я, точно както и поглъщането на материя. Една античастица (например позитрон) има както знаем, толкова маса и енергия, колкото и съответната и частица (електрон). И масата и енергията на античастицата и на частицата са положителни величини. Освен това, струва ми се, нямаме големи основания , да говорим за разделене на веществото вътре в черната дупка, отделно на енергия и на материя. Понеже при такива огромни плътности, материята (а може би и енергията) едва ли съществува в привичния си вид. (Особено ако веществото в черните дупки е свито в точка, а това което разбираме под обем, е всъщност гравитационния им радиус). Но дори и да е така (разделна енергия и маса) , то внасянето на енергия вътре в черната дупка (от енергията на анихилиралата антиматерия) , само ще увуличи масата на черната дупка. Както добре знаем от Айнщайн Е=Мс2 , внасянето на безмасовия фотон в една затворена система, увеличава масата на системата с енергията на фотона , иначе казано : " нагрятата ютия е по-тежка от студената ютия ! ". А основните "продукти" от лъчението на Хокинг са всъщност безмасовите - фотони, и много по-малко електрони/позитрони и пренебрежимо малко от по-тежките частици/античастици. Така, че когато става дума за двойките виртуални частица/античастица, то теорията гласи, че те се раждат от възмущенията във вакума с енергия на заем . Грубо казано - с отрицателна енергия, но така че ако едната частица( или античастица) остане без партньор , то тя придобива статус на нормална частица(или античастица) . Тоест, лъчението на Хокинг се състои както от частици, така и от античастици , в произволен ред. И естествено най-вече от фотони. Фотоните също биват виртуални, с енергия на заем (прави и обратни поляризация и посока). Бих добавил от себе си, че механизма на лъчението на Хокинг е много сходен с механизма на "квантовия тунелен ефект" (благодарение на който съществува електрониката - от лампите, през транзисторите, та до сега) . Или поне интерпретацията на двете явления.
  7. Всъщност , (до колкото ми е известно) не беше осъществена телепортация на самата частица, а на нейното точно квантово състояние , при което квантовото състояние на първата(изходната) частица неизбежно се променя.(Понеже Утърс и Зурек доказват още от 80-те г. , че никоя квантова частица не може да бъде клонирана. Иначе казано, копирана върху друга, докато тя самата си остава същата.). Важно уточнение: За осъществяването на този вид телепортация се използват вплетени частици (частици в корелация)! Тоест, Частици родени от едно събитие, които се държат като една система, като всяка промяна в квантовото състояние на едната частица моментално! въздейства на състоянието другата, независимо от разстоянието между тях ! Може би звучи невероятно, но това всъщност е парадоксът АПР (Айнщайн, Подолски, Розен), доразработен доста по-късно от Бел като " Теория на сплитането (вплитането, заплитането)" - вече експериментално доказана. Най-простия пример за вплетени частици - фотоните родени от анихилацията на електрон-позитронна двойка. Досега физиците са "вплели" - фотони, електрони, протони, атоми и даже кълбо от стотина атома... Въпреки това, (поне за сега) е спазена аксиомата на Айнщайн, че информацията не може да се предава по-бързо от светлината . Причината - "неопределеноста на Хайзенберг" и невъзможноста да се измери кое да е квантово състояние на квантова частица, без тя да бъде изкарана от нормалното си състояние на "свръхпозиция" (дуализъм). Това се нарича принцип на проекцията - при всяко измерване, частицата е принудена да се проектира само в едно, от възможните две или повече състояния на "свръхпозиция", в които се намира нормално. Тоест, самият процес на наблюдение над една квантова частица деформира ("срутва") вълновия характер на частицата. По такъв начин, част от квантовото състояние се телепортира моментално, барабар с цялата си "неопределеност" - директно без да се чете . След което , другата част от информацията за частицата, която ще се реконстроира, вече се прочита и се изпраща чрез традиционен (радио) канал. Обобщено : за телепортация на квантовото състояния на частицата А към частицата Б, е нужно : - частицата Б да е в корелация (сплетена) с частица Б`, която да реагира с частицата А. - традиционен (радио) канал за връзка между А и Б. Що се отнася до разкъсване на времепространството и телепортация на самата частица на друго място, то доколкото ми е известно, единствената "сериозна" теория която го разглежда е т.н. "проход на дървояди". Това са супер краткотрайни разкъсвания породени от флуктуаци във вакума, при това на изключително ниско , микро ниво. При това, едва ли могат да се създават "проходи на дървояди", а по скоро да се използват готови такива. Тук обаче,проблемите с удължаване прехода и с неговото уголемяване са наистина фундаментални , дори за самата теория ........
  8. Интересно би било , да се прегледа това второ издание (особено преведено на български ) . Понеже първото е написано всъщност през 1977г...
  9. Въпросът (в първият пост !) е зададен коректно . (По добре дай определение за маса и задай въпроса "какт отрябва" , за да покажеш блестяща ерудиция ...) - Да, тези следващи определения - "действителна" и " същинска" маса, всъщност са излишни. Но трябваше по някакъв начин да се подтикне (подпомогне) дискусията в правилната посока ... вероятно можеше и без тях. Но, какво точно имаш против - "по-голяма маса" ???
  10. Понеже никой не написа .... Отговорът : АТМОСФЕРАТА ! Заради действието на архимедовата сила (същата, която издига метеорологичните балони) , всички тела на повърхноста на Земята губят част от тежеста си. Телата с по-голям обем губят повече. В случаят, разликата между действителните маси на 1т дърво и 1т желязо е няколко килограма.
  11. "Но е факт: неутриното е по-бързо от всетлината" --- това пък откога стана факт ? За каква теория става дума , за какви стени и липса на траектории ? И откога неутриното стана "тахион" ?
  12. - Не знам точно кое, ти смяташ за неправилно. Условието на загадката е просто : Измерил си 1т желязо и 1т дърво , и умуваш над действителната маса. Така или иначе, остана само да се обоснове , вече посоченият правилен отговор.....
  13. - Всичко !!! Поздравявам те ! Все пак, вярвам, за останалите участници ще бъде интересно да се обосновеш .
  14. - . Добър опит, но Не . Магнитното поле в случая няма нищо общо . А отговорът вече е близо, близо......
  15. - Да , вярно ! Но защо е така ? Joker 2 : Какъв ще бъде резултатът, ако качим така изтеглените 1 тон желязо и 1тон дърво на Луната, и там отново направим сравнителното претегляне с везната.
  16. Joker 1 : - При посочените условия на измерване, същинската Маса на 1тон желязо НЕ е равна на тази на 1тон дърво. Маса - количество вещество. Или ако щете - общият брой на нуклоните (протони и неутрони) в 1тон желязо Не е равен на общия брой на нуклоните в 1тон дърво - при условията на по-горе описаната постановка. Защо е така и чия същинска Маса в случая е по-голяма ???
  17. И така : Отивате в метрологията (да речем на гр.София) и измервате много прецизно 1тон желязо и 1тон дърво. След което, за по-голяма сигурност ги премервате и на свръх точна везна и се убеждавате, че стрелката на везната сочи точно по средата. Тоест, наистина както се очаква, в гр.София 1тон желязо и 1тон дърво тежат еднакво . После обаче се запитвате : - А кое всъщност има по-голяма Маса - 1тон желязо или 1тон дърво ??? (1тон = 1000кг) И така, какъв е отговора и най-вече Защо !?? И не си мислете, че отговорът е съвсем очевиден . Разполагам с джокери... ако е необходимо ....
  18. Преведена е на български и е издадена през 1984г. "Първите три минути след Сътворението" Издателство " Наука и Изкуство" София .
  19. Благодаря за списанието. Не пропускам брой. Благодаря и на Spirit за статията за кварките. Потърсих тази статия качена и на сайта, но не я намерих. Ако е качена вече, моля дайте линк.
  20. Хм, .... оня ден четох в един друг форум , дето някои от Вас са писали за скороста на светлината в стъкло, и си казах - ами да - май е това . Ултра-виолетовата светлина не преминава през стъклото, а близката до нея синя светлина преминава праволинейно и свободно ( само си забавя скороста). Всъщност какво е атома - един електронен облак и 100 000 пъти по малко ядро. Тоест, на фона на атома, ядрото е просто точка. И ако синия фотон не срещне тази точка челно (шанс 1/ 100 000 ), то той явно преминава свободно през атома. (Без въобще да си променя посоката и импулса). За ултра-виолетовия фотон обаче, електронния облак е непреодолимао препятствие. Този фотон се поглъща моментално. Поне така излиза. Другаде четох за момента от 400 000г. след Големия Взрив. Когата електроните се свързали към протоните и алфа-частиците ( температурата на фотоните тогава била 3000 К, сега е 3 К, Вселената от тогава се е разширила 1000 пъти). Та до тогава, Вселената била непрозрачна, електроните били свободни и "отразявали всички фотони" (каквото и да значи това). Но в този момент, електроните се свързали към ядрата и Вселената станала прозрачна за фотоните. Тоест, на оня въпрос : "А ако фотона срещне ...... свободен електрон ?" Отговора би следвало да е - отразява се. Въпроса е - как точно ? Например, при това, губи ли енергия фотона и т.н. Тука слагам един линк (не че отговаря на някакви въпроси, но е по темата и мисля е любопитен): http://www.cnews.ru/news/line/index.shtml?2006/11/10/216783 "фотографирования" колебания атомных ядер в молекулах "Биения" колебаний ядер тяделого изотопа дейтерия в молекле, зарегистрированные стробоскопическим способом А тук един друг линк : Ученые научились управлять "атомными вихрями" Тоест, може би излиза, че приемайки и после отдавайки фотон, електрона от електронния облак успява да завърти целия атом ?!! http://www.cnews.ru/news/line/index.shtml?2006/11/13/217034 P.S. Все пак в примера със стъклото ми е неясно : - Защо, след като нивата в електронния облак са дискретни, макар и много на брой, то не се наблюдава ултра-виолетов фотон, който също свободно да преминава през стъклото. Тоест, фотон, чиято честота е точно между две дискретни значения на електронния облак ? .
  21. Някъде бях чел, че за да докажат съществуването на гравитоните, със сегашните методи, на учените ще им трябва линеен ускорител дълъг от Нептун до Меркурий. А пък на мене ми е странно, макар и аз самия да съм чел че е така , Че : Понеже именно Айнщайн, озадачен от равенството на масите (инерционната и гравитационната) на телата, пръв пише в ОТО, че гравитацията не е сила, а изкривяване на време-пространството и наистина точно това го прославя - изкривяването на светлинния лъч от масата. Понеже по никакъв друг начин не може да се обясни действието на гравитацията върху фотона (който е безмасов). Тоест, не би следвало да има никакви гравитони. Що се отнася да "разбирането на сливането на силите", въпреки че си го написал красиво, за мен пак не е ясно. Първо кои са били тези частици - това са били кварките, електроните, фотоните и хипотетично - виртуалните частици. Всички те са живели толкова кратко преди да анихилират и да се преродят едни в други, а и както си написал - с толкова голяма енергия, че изглежда по-скоро не са изпитвали никаква сила. Например, със сигурност не им е действала "силната сила", понеже са били твърде близко едни до други, а тя се увеличава с разстоянието. (За това и никой не е открил свободен кварк). Имали са "асимптоматична" свобода. ................................................... Сега пак се връщам на атома и проникващия в него фотон. (Понеже нещо съм озадачен. Жалко че тук не взимат участие и други !!! ) Взимаме един най-прост водороден атом и насочваме към него фотон. От по-горните постове излиза че: - Ако фотона е с точната честота(енергия), то той ще се погълне от електрона, който ще премине на по-горна орбита. И понеже електрона е 2000 пъти по лек от протона, то енергията на фотона ще отиде за преодоляването на кулоновата електрична сила (отдалечаване на електрона от протона), а не за движение на атома. - Ако обаче фотона е със съвсем малко по различна честота(енергия), то той безпрепятствено ще стигне до протона. Там фотона ще бъде погълнат някакси от протона и енергията импулса и момента на фотона, ще отидат за движение на протона и оттам на целия атом, без при това да се променя орбитата на електрона. Честно да си призная, това обяснение малко ме притеснява. За съжаление не знам английски, а не намирам по сайтовете това което ме интересува. Общо взето навсякъде пишат едни и същи общи неща.
  22. Хах, руснаците щели да правят ултравиолетов вариант на телескопа Хабъл : http://www.cnews.ru/news/line/index.shtml?2006/11/22/218137 Някой чувал ли е за такова нещо.
  23. Чак сега осмислих това което си написал. Ако съм те разбрал правилно, ти смяташ ,че при загряването на водата, инфрачервения фотон преминава през електронния облак на молекулата, удря се в ядрото и така привежда в движение молекулата ? Хм, от една страна ми звучи странно - защо например фотона не се погълне от някой електрон, ами отива безпрепятствено до ядрото ? От друга страна имаш известно основание. Понеже съотношението между теглото на електрона(който поема фотона) и теглото на ядрото на водна молекула е някъде около 1 към 20 000 или повече. Тоест, не е много ясно, как свръх лекия електрон би успял да раздруса тежкото ядро. Също това би обяснило работата на микровълновата печка. Там молекулите в месото се бомбардират с микровълнови фотони с честота 2,4Г.Hz. А в резултат месото не изпуска микровълнови, а инфрачервени фотони. Също обяснява атомните спектри, на галактическите газове, облъчени с гама и ренгенови лъчи от някоя черна дупка. (Обаче, това си има някакво обяснение. Понеже електрона поемайки високо-енергиен фотон, може да прескочи няколко орбити, а после слизайки надолу, минава последователно през всички нива. Тоест, приема един високо-енергиен фотон, а изпуска последователно няколко по слаби). Интересно все пак, точно така ли е в действителност ???
  24. Spirit благодаря ,че отговори. За съжаление не се оправям никак с английския . Значи приемам така: - При среща на фотон със свободен електрон, енергията, спина и момента на фотона се предават на електрона като движение(кенетична енергия). Понеже смятаме ,че електрона е неделим. Досега никой не го е разбил. А и май няма такава теория - че електрона е съставен. - При среща на ниско-енергетичен фотон със свободен протон, енергията, спина и момента на фотона се предават на протона като движение(кенетична енергия). Понеже не сме чували за възбуден протон ?! Тоест, енергията на връзката мужду кварките, вътре в протона, не се променя. (Дали е така - не знам. И какво става със спина и момента на фотона ?) Обаче, При среща на високо-енергиен фотон със свободен протон, енергията на фотона разбива протона. Тоест, енергията, спина и момента на фотона се предават на трите кварка, които започват разнопосочно движение (кенетична енергия). Щом може да разбие деутериевото ядро, значи може да разбие и протона. Силите са едни и същи - силното взаимодействие. Пък и нали при определени енергии, и 4-те сили са проява на едно взаимодействие? (Макар да ми е малко трудно да си го представя образно). P.S. - Въпроси 2. ; и 3.; от по-горе си остават отворени. Ако някой се сети нещо, Моля да напише .
  25. Имам няколко прости въпроса, чиито отговори незнам или не мога да си спомня : (Ще ви бъда благодарен за отговорите) 1. В какво се изразява срещата на един фотон с неподвижен протон ( енергията на фотона е под необходимата за разбиване на протона) ? - в отражение, в движение на протона, в повишаване на вътрешната енергия на протона, или и двете. Ако е така, възможно ли е спонтанно изпускане на фотон от протона след време? - Къде отиват енергията, спина, момента на фотона ? А ако фотона срещне деутериево ядро (протон+неутрон) , или свободен електрон ? 2. Знае се, че при среща на фотон с атом, фотона се поглъща от един от електроните в обвивката, след което електрона преминава в някое по-горно разрешено ниво. Но това винаги са фотони с точно определени енергии(честоти). Въпроса ми е, какво ще стане ако фотона не е с точната енергия за нито едно по-горно ниво . И още - ако фотона е с голяма енергия, той както е известно, се поглъща от един от най-долните електрони ( с по-малка енергия). Въпроса ми е, известен ли е механизма при който фотона безпрепятствено преминава през целия електронен облак, за да достигне точно до този ной-долен електрон. Все пак знае се че, електроните не може да са топчета обикалящи около ядрото, а съществуват там в състояние на "суперпозиция" (нещо като стоящи вълни, мъгла и т.н. интерпретации) 3. По какъв начин квантовата теория обяснява самопроизволното изпускане на фотон от електрона в облака, за да премине на по-ниска орбита . Какъв е механизма, вътре в електрона?

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...