bgman13

"Аз на тоя свят едничък Румпелщилцхен се наричам." 1 Центърът на една империя зависи и от своето време, но винаги е свързан и с географията. Откакто са се появили националните държави, те постоянно се опитват да се слеят в империя. В една империя! Тоя процес е дълъг и изглежда, като че ли е достигнал до финалната си фаза именно в наши дни. От древността до днес, имперският център постоянно се е местил. Сегашният (САЩ), може и да е бил удобен за известно време, но вече е изпял песента си. Западна Европа за дълго е била такъв център, защото по суша представлява постепенно стеснение на най-големия материк (Евразия), към който е завързана и Африка. Тая особеност на географията на Западна Европа й дава преимуществото, да бъде колониален център, към който да се прехвърлят плодовете на турда и природната даденост от колониите, а същевременно да възпрепятства миграцията на населението (по суша) от колониите към центъра. Националните граници представляват бариера на правилното място. Това преимущество на Западна Европа е съчетано и със свободата й да корабоплава. Трябва специално да се подчертае абсолютната свобода на Британия да бъде морска държава, която на всичко отгоре е откъсната от материка и по суша. Поради географското си положение тя няма друг път на развитие, а развитието на корабоплаването означава усвояване на недокоснати базови ресурси. Докато е имало обаче недокоснати базови ресурси, защото вече няма такива. Географското преимущество на Западна Европа включва и разположението й в умерения пояс, както и съседството й със Средиземно море, което е единствено и неповторимо на цялата планета, защото има само два входа (вторият съществува отскоро) и същевременно е много голямо. Поради разчленения релеф, то покрива много голяма брегова ивица, което означава контакт между море и суша. Освен това не замръзва. В тоя ред на мисли обаче, Черно море е още по-вътрешно, Босфорът и Дарданелите - лесно контолируеми, а посредством Дунава корабоплаването има връзка до сърцето на Западна Европа (заключените между Карпатите, Алпите и планините на Балканския полуостров равнини на Унгария, Румъния, Австрия и бивша Югославия и Чехословакия, ). Ще ви обърна внимание, че това е Западна Европа - ако не вярвате, вижте картата! ЗАЛИВ ВЪВ ЗАЛИВА, ТАКА ДА СЕ КАЖЕ. ПО-ТОЧНО ДЪЛБОК ТИЛ ПО МОРЕ, КОЙТО ОБАЧЕ Е ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН И ДЪЛБОК ТИЛ ПО СУША, ЗАЩОТО Е ОГРАДЕН ОТВСЯКЪДЕ С ПЛАНИНИ! Същевременно Черно море представлява единствения излаз на континентална Евразия на море, което хем почти не замръзва, хем има бърза връзка с най-важните световни артерии. Русия и без друго не може да бъде морска държава, поради големите разстояния, които трябва да бъдат преодолявани задължително по суша. Черно море обаче е по-важно за нея от Баренцово и Японско. Останалите й морета стават за подводници и ледоразбивачи. Британия представлява дълбок тил по суша, но не и по море, където е авангард. Доколкото може да се говори за тил по суша, когато се отнася за територия, която е напълно откъсната от сушата. Но все пак е свързана с атлантическото крайбрежие на Западна Европа. Въпросното сърце на Западна Европа е горе-долу равноотдалечено от морските и административни центрове на Западна Европа (Лондон, Брюксел и др.), континенталнния административен център на Евразия (Москва) и най-важния кръстопът по море и суша (района на Суецкия канал, т.е. Йерусалим и Тел Авив). Това сърце на Западна Европа представлява нещо като хибрид между морските държави и континенталните. 2 Според геополитиката, развитието на събитията се разглежда в контекста на сблъсъка между континентални и морски държави, които били двата полюса. Периодът на студената война беше период на сблъсък между континенталния соцлагер и морския западен свят. Тая теория обаче не издържа напълно, защото добре известните факти, са че комунизмът от началото до края беше под контрола на запада. Западът го създаде, западът го демонтира, когато му дойде времето. Причината за тая доминация, може би трябва да се търси в инерцията, която морският запад е получил още докато е усвоявал девстените ресурси от завладяването на новия свят. В последствие, през 20 век, морските сили са запазили преимуществото си още известно време, поради това, че континенталните сили са сериозно ударени посредством двете световни войни, които родиха и комунизма. Може би и това да е станало донякъде причина, най-големите днешни природни богатства, да са се запазили именно там. Което е сериозно основание на световната върхушка да се пребазира. И вероятно да се чувства у дома си, така както се е чувствала у дома си след всяко ново пребазиране. И така, аз казвам, че двата полюса на обществото са върха на йерархическата система и останалата част на йерархията - центърът срещу периферията. Ако става въпрос за морските сили, те си имат свой йерархически център, континенталните - също, а двата йерархически центъра са под шапката на един. Цялата тая йерархическа система е една, а полюсите й не са море и суша, а са център на йерархията и периферия на йерархията. Така е при атомите, така е и при планетите, така трябва да е и в човешкото общество. И затова търсим хибридния геополитически център, който стои над чистия център на Евразия (Москва) и чистия център на Левиатана (Лондон). Москва и Лондон са двете противоположности от гледна точка на вода и суша. Сърцето на Западна Европа е противоположност на района на Суецкия канал от гледна точка на трафик - едното е хибриден тилови център, другото най-централен хибриден кръстопът (авангард). Четирите центъра представляват най-важните стратегически позиции на планетата. Има ли някой от тия четири центъра, който е правилно да бъде номиниран, като най-главен и кой би трябвало да бъде? Или пък няма такъв и те са равностойни? Море или суша, тил или авангард. А къде е централната нервна система на всеки организъм, в тила или авангардните органи? Къде са централните мозъчни щабове на една армия, не са ли в тила? Там ще да е значи и центъра на системата - абсолютния хибриден тил, сърцето на Западна Европа. Другите три географски центъра са му подчинени. Принципно, казахме, че четирите са противоположности, т.е. равностойни. Но координацията над трите идва от интелекта, т.е. от тила. Т.е. те не са равностойни, защото има други съществени признаци според които тиловият център е над останалите. И тия признаци са че само той (едничък), хем има връзка с останалите три центъра, хем е най-добре защитен и поради това представлява най-доброто място за база на интелекта. Негови подгласници са Москва и Лондон. Те са такива, поради това че едностранчиво са повече от тил - 100% без връзка съответно по море(Москва) и суша (Лондон). Районът на Суец е централен проводник (главна митница), но контолът и координацията е сърцето на Западна Европа. 3 Глобалната колониална държава, принципно, представлява същото като националната държава - от периферията на тая обществена йерархическа система се прехвърлят ресурси към нейния център. Центърът не консумира всичко, а преразпределя. Това е част от функцията му да управлява единния обществен организъм. Държавната власт (която днес се е скрила зад частната транснационална корпорация) представлява главния мозък на тоя организъм. Обаче нито хората работещи на това работно място са много по-различни от тия по останалите части на йерархията (останалите органи на организма), нито нуждата от интелект на по-долните йерархически нива е по-малка. За това е необходима координация при управлението, за да се отчита работата и волята на целия обществен интелектуален потенциал. Такава организация обаче няма, а има привилегии и възможност да се злоупотребява с държавната власт (с най-високото йерархическо положение), и колкото възможностите за деградация на елита са по-големи, толкова управлението на държавата е по-некачествено. А възможностите за деградация и злоупотреби на елита на власт на днешната глобална държава са най-големи. Понеже плодовете на обществения труд в тая полит-икономия се прехвърлят постоянно от периферията към центъра, възниква обществен миграционен натиск, желание на хората да мигрират от периферията към центъра. Това е простата същност на механизма, който произвежда урбанизацията. В рамките на националните държави, това води до миграционен натиск към големите градове за сметка на малките и селата; но в рамките на глобалната държава, тоя процес води до миграционен натиск от периферните колониални държави към имперския център. Урбанизацията представлява проблем, както за обществото като цяло, така и за имперското властово статукво. Причината за прехвърлянето на големи количества блага, плод на човешкия труд и природни ресурси, от периферията към центъра и последващите крайни дисбаланси е наличието на властово статукво. А причината за наличието на властово статукво е липсата на развито организирано обществено движение нагоре по йерархическата система, което да сменя политичекия елит в реално време. Това организирано обществено движение може да бъде наречено демокрация или свободен пазар. Това е истинското ляво движение в обществото и неговият дефицит по отношение на дясното обществено движение (управлението на елита на власт, при което обществото му се подчинява) поражда дисбаланс, част от който е и урбанизационния натиск. При нарастващо несъответствие между елит на власт и реален елит, ще имаме и нарастващ урбанизационен натиск. Под тоя натиск вратите на двореца и всички крепости около него ще бъдат съборени, а това което е вътре - разграбено. Но тези богатства, дето са в двореца съществуват единствено поради постоянно действащата система на прехвърляне от периферията към центъра. От гледна точка на цялото общество решението на проблема се състои в премахване на несъответствието между елит на власт и реален елит. Т.е. да си назначи по-добър цар. От гледна точка на елита на власт обаче, който се опитва да остане на власт, решението на проблема е да се защити от обществото, като използва по най-добрия начин географията на планетата. КЪДЕ Е НАЙ-ДОБРОТО ЕСТЕСТВЕНО СТРАТЕГИЧЕСКО СЪОРЪЖЕНИЕ? На стратегически правилното място ще бъде основана новата държава-дворец на имперската власт, а около нея - кордон от държави на императорската свита. Самият център е поделен на малки парчета между няколко национални държави - може би така е най-добре, за да не може национална държавна власт да излезе от контрола на имперския център, който организира конспиративно, посредством корупция. Той организира и движението по море и суша, без неговата решаваща воля, целият трафик може лесно да бъде блокиран. 4 Кои са главните територии, населени с човешка маса, силно желаеща да нахлуе в в тая естесвена бъдеща крепост (сърцето на Западна Европа) и кои са подстъпите към тая крепост? Едната основна територия на население от третия свят е Африка. Между Африка и Западна Европа има две естествени прегради: Сахара (по суша), и Средиземно море. Значи ако в района на Северна Африка се инсталира подходящ режим на управление, и (или) се отцепят проходите на Сахарското море, ще може относително лесно, да бъде преграден пътя на африканското население към обетованата земя. Втората основна територия на население от третия свят (вкл. Индия и Китай) е Азия. Единият подстъп оттам (по суша) към Западна Европа е през територията на Русия и Украйна, която територия е рядко населене и огромна като разстояние (което означава и че са запазени базовите ресурси за развитие на човешката цивилизация). След нея следва естествено стеснение на материка, а след това са проходите през Карпатите и тоя около Дунава към сърцето на Западна Европа, включващ и Северна България. Другият подстъп е през Мала Азия и Босфора, т.е. през Турция. Едва ли е случаен фактът, че както Русия, така и Турция, представляват значителни военни сили. Ще рече значи, че според тая логика, центърът на света е сърцето на Западна Европа, а африканският север е естествената периферия на ЕС. Африканският север е отделен от останалата част на Африка посредством Сахара (по суша), а по море е част от много вътрешното средиземноморско крайбрежие. Дали и Близкият изток с богатите си енергийни залежи и големи територии с високи планини не е част от тая периферия? Територията на Златния милиард обаче, вероятно ще включи не само Западна Европа, а и система от йерархически по-ниско стоящи географски центрове в други части на света, както и режимите в колониалните държави, които режими са на предна линия, така да се каже. Досегашният период от човешката история е бил в условията на изобилие от базови ресурси ( територия на живи екосистеми, именно живата природа е базата върху която израства човешката цивилизация) за растеж и развитие на цивилизацията. При досегашните условия на изобилие, антагонизмът между главните обществени полюси (държавна власт и общество) е бил относително мек. С ограничаването на базовите ресурси, тоя антагонизъм ще бъде втвърден. Това ще усили общественото давление върху глобалния елит на власт. И ако тоя елит не е истинския обществен елит, той ще изгърми. Ще рече, че изобилието от базови ресурси е осигурявало растежа на човешката популация, което пък е осигурявало и комфорт на елита на власт, да злоупотребява с властовото си положение. Но ситуацията се променя и империята се готви за сблъсъка, тя се пребазира и същевременно се глобализира, от многото национални държави се образува само една. Отсреща, са значителни обществени сили. Оглавява ги непрекъснато пораждащият се и натрупващ се в тая опозиция конкурентен реален елит, който отчасти се намира и на по-долните етажи на сегашната властова пирамида. Сблъсъкът предстои. Сегашната сила, на сегашния елит на власт е до голяма степен напомпана от обществената подкрепа (дясното), която получава незаслужено, поради неправилната (недоразвитата) обществена организация.И никакви естествени географски крепости не могат да отменят нуждата от коригирането на тоя дефект. Нито пък сегашният елит на власт може да противодейства срещу детронираннето си, когато му дойде времето. Движението на хора от периферията на системата към нейния център компенсира липсата на ляво движение. Това движение е предизвикано от изсмукването на ресурсите към центъра на системата(дясно). А ресурсите се изсмукват от върхушката за да се защити от конкурентния елит или поради разточително, некомпетентно разхищение. Това понижава КПД на обществения двигател. По тоя начин налягането, рано или късно предизвиква експлозия, първоначално в периферията, но после в центъра, където е най-сериозния взрив - поради дефицита в баланса на икономиката, който е породен от дефицита в политиката и на това което е над политиката - обществената система на организация. Която не е съобразена с природния закон. Същината в баланса на това натрупано и натрупващо се налягане е резултат от последователното действие на ляво и дясно обществено движение, но лявото е дефицитно . И сега върхушката пребазира колониалния си център на ново място, като се опитва да унищожи конкурентния елит, който я преследва. На новото място и при новата система, тя ще работи за по-ефективно подтискане на лявото движение. Резултатът ще бъде още по-голямо несъответствие между ляво и дясно и още по-остра нужда от радикална и правилна промяна (доразвиване) на обществената организация. Откакто се е зародила човешката цивилизация не е спирала да се развива и усъвършенства до ден днешен. Всяко подобрение на всяко място в тоя механизъм е правено с нечия човешка визия и поради нужда. По тоя начин ние разполагаме с едно грандиозно човешко изобретение. И ето че сега отново (за кой ли път), както е казал и поетът, "у нас животът се обърка. Моторът не работеше добре. Започна подозрително да хърка и... спре." Проблемът на тоя мотор му е в дефицита на ляво. Ако тоя дефицит се премахне, това ще издуха деградиралата част от сегашната глобална върхушка. Което означава и деградиралата част от сегашните национални върхушки, които са васални на имперската власт - йерархията е сбъркана по всички нива. Обаче това е работа на обществото, сегашната върхушка мисли за това, как да се задържи на власт. ... И старият център отново трябва да бъде разрушен, но не защото еврейският народ е бил негов пленник, а защото там са се натрупали (и) много хора, които са опасни за властовото статукво - такива, които знаят много за интимните механизми на властта, знаят... те знаят прекалено много, знаят повече отколкото властовото статукво може да понесе. И затова трябва война, като последен и отчаян опит за спасение. Аз така като я гледам конфигурацията на световната шахматна дъска ( с невъоръжено с компютри и мозъчни щабове око), най- ще е добре, ако щатите и Китай взаимно се изпотрепят. Щатите са капан. От там може да се избяга само със самолет. Обаче достъпът до тоя вид транспорт става все по-сложен и в определен момент може да бъде и напълно пресечен. Същото е валидно и за морския транспорт. 5 Ако твърдението ми, че именно сърцето на Западна Европа (между Карпатите, Алпите и планините на Балканския полуостов) е геополитическия център на света, защо и до сега то не е било такъв? Всъщност, то е било до някъде и по-някое време. Но по-важното е че свободните базови ресурси, за сметка на които нараства човешката популация и цивилизация, и благодарение на които елитът на власт разполага с относителен комфорт да управлява, са се намирали в новия свят - Америка. Поради това, както и поради откъснатостта на новия свят, центърът се е установил в Англия и САЩ. Но след като тая експанзия на човечеството е препълнила базовия фундамент от природни ресурси, глобалното властово статукво ще си дойде на правилното място... 6 Та представете си значи, че влизате в правилното място по море. Минавате през Гибралтар или Суецкия канал. После през Босфора. После навлизате по Дунава. После стигате до Белене. А там се строи някаква централа, която била много важна. И някаква протължителна афера около нея, едно постоянно говорене, едно забатачване. И понеже никой вече нищо не може да разбере, какво става и защо става, дайте си барем сметка, къде отивате и може би ще се доближите поне в някаква степен до "мястото, на което е заровено кучето". Може би ще става все по-топло, а може да ви стане и жега. Да не би мисля си, на Белене да е проектирана бариерата? И да не би забатачването на общественото мнение (ха, те па даже заговориха тъкмо сега и за референдум) да е съвсем умишлено, примерно спроред тоя протокол: "За да формираме обществено мнение в наша полза, ние трябва да ги доведем до състояние на обърканост, като им дадем много противоположни мнения за много кратко време. Това ще накара гоите да се побъркват в лабиринта от идеи"

Сега видях, че 1. и 2. от последния ми пост представляват крайните положения в една и съща скала, според дебита на избирателната система: -Ако дебитът на една избирателна система е прекалено малък, нямаш представителна демокрация. -След това в тая скала идва интервалът на дебит на истинската представителна демокрация, който за българския парламент би трябвало да е в рамките на около 600 до 3 000 депутата. 3 000 депутата означават, че максималният възможен дебит е 100 % от броя на електората, или един вожд на всеки 2 000 човека електорат. Ако законотворчеството се извършва от общинските съвети, това отговаря на пет човека общински съветници на всеки 10 000 човека електорат. -След интервала на дебита на реално представителство следва постоянно нарастваща степен на пряка демокрация. Т.е. за българския парламент това е всичко над парламент от 3 000 човека. Като крайната форма е липсата на законодателна институция и заменянето й единствено с гласуването на законите пряко. Което би ангажирало излишно цялото общество и на практика е напълно невъзможно защото, освен това надолу по йерархията има и други държавни функции, които не могат да работят под прекия контрол на цялото общество. Тъй като заплащането на труда е свързано с разделението на труда, при по-ниските дебити на избирателни ситеми заплащането на труда на депутатите е правилно, а колкото повече дебитът се приближава към другия край на скалата, заплащането на труда на законотворците се обезсмисля. Всичко това означава, че представителната демокрация я има не когато има пропорционална избирателна система, а когато има оптимален дебит. Оттук следва, че изтъкваното преимущество на пропорционалната избирателна система отпада и да се пропагандира пропорционална избирателна система е необосновано. Избирателната система, която съм предложил има максимално ниския дебит, при който е възможно да се каже че има представителна демокрация. Като това е допълнено с неограничената възможност, електоратът и общинските съвети да управляват пряко. Т.е. по всички въпроси, по които те смятат, че си заслужава усилията да се намесват в управлението пряко, могат да го правят. Но колкото повече го правят, толкова по-трудно ще им бъде.

Върхът на йерархическата система е законодателната власт. Това което аз предлагам, е да се делегират повече правомощия на гражданите над законодателната власт. При избирателната система, която съм предложил, това става посредством едно междинно стъпало между електората и парламента - това на общините. Въпросът, който поставяш е свързан с въпроса "Колко повече права да се делегират на общините за сметка на парламента?" Крайната форма на съгласие с твоето предложение при въпросната избирателна система, означава, да няма парламент, а законодателната власт да бъде при общините, които да контактуват помежду си с интернет и по тоя начин да гласуват. Обаче това ще означава ангажиране на повече хора със законодателна дейност. Затова избирателната ми система дава максимални възможности първо на електората, а след това и на общините, както за смяна на народните представители, така и за законодателни и всякакви други инициативи. Това което ги ограничава обаче е 1. Дебита на избирателната система. Той може да бъде правилен и непраилен. Ако е прекалено малък (т.е. ако броят на депутатите е прекалено малък при истински възможности на електората да сменя във всеки един момент своите избранници)без значение от това какви са заявените намерения, правомощията на гражданите ще бъдат ограничени. 2. Другата ограничителна е момента на преход от обединеното действие на електората към разделение на труда в обществото. Законодателната власт е първото и най-горно ниво от обществената йерархия, с което започва организираното обществено движение надолу по йерархията, проявяващо се като разделение на труда. Тая ограничителна е невъзможно да бъде премахната. Невъзможно е да елиминираме законодателната институция и гражданите да управляват чрез глсуване и участие в дебати. Ако това стане, те няма да могат да се занимават с други дейности. Делегирането на всички права по законотворчеството на общините е приближаване с една степен до пълното елиминиране на представителната демокрация. Ако избирателната ми система се приеме във вида, в който съм я предложил, ще има възможност както за по-голяма пряка демокрация (в моментите в които общините решат да се занимават със законотворчество, или гражданите вземат нещата в свои ръце), така и за представителна демокрация. Фактически съм предложил една система, която се саморегулира и по тоя въпрос, в зависимост от обстоятелствата.

От броя на депутатите зависи максималния възможен дебит на избирателната система. А максималният възможен дебит е израз на това, дали всички имат равни права над депутатските работни места или има привилегировано малцинство, което бидейки фактически несменяемо, си гласува високи заплати - явни и скрити.

"Понеже тогава демосът, ставайки господар на положението, управлявал чрез гласувания и чрез съдилищата, където бил силен. И понеже правото на издаване на окончателно решение, което преди принадлежало на Съвета, сега принадлежало на демоса. Явно атиняните постъпили правилно, понеже малцинството по-лесно се покварява и подкупва от мнозинството. Отначало решили да не се заплаща на членовете на еклисиата, но впоследствие, понеже гражданството не се събирало и пританите използвали много хитрини, за да наберат необходимия брой гласове, та да бъде валидно гласуването, пръв Агирий разпоредил заплащането с един обол, после Хераклид от Клазомен, наречен цар - два обола, а после пак Агирий - три обола." Аристотел, Атинската полития

Има едни софистически задачки за малки деца, пък и не само, в които се доказва, че две и две не прави четири. Всеобщият принцип при тях неизменно се свежда до унищожаване на мерната единица. Т.е. имаш мерна единица - имаш проблема, че две и две ти прави четири; нямаш мерна единица и вече нямаш такива проблеми с простата математика. Обаче тоя номер, базиран на тоя принцип е широко разпространен в ежедневието, а конкретно в случая и при избирателните системи. Основният принцип, който е обявен, и на който базира избирателната система е "един човек - един глас" за тоя който гласува, а за тоя, за когото се гласува се пита колко гласа е събрал. Но с горното си изречение, ти унищожаваш именно мерната единица, като я заменяш с обществена група. Съответно тия гупи могат да се променят по брой или други качества. И на края имаме прецакване на математиката и отменяне на заявения от господстващата наука принцип, да ти дам ли пример, как точно? Например, броя на общинските съветници в различните общини следва принципа, че колкото е по-голяма една община, толкова повече гласоподаватели представлява един общински съветник. Обаче по-фундаменталният пример от гледна точка на днешната политология е принципът на разделението на властите. Имаш едно малцинство на власт, което си е разделило властта на власти (твърдейки абсурда, че съдебната и изпълнителната власт са равни на законодателната; пък първите две съществуват единствено според волята на законодателната)и това малцинство на власт ни убеждава, че имайки го това разделение на властите на електората му е гарантирано, че правата му са защитени. Обаче аз твърдя (и мисля, че до голяма степен вече съм го доказал), че гарант за демокрацията трябва да бъде гарантирането на правото на всеки гражданин да бъде равнопоставен на останалите, посредством конкурс за право над депутатските работни места, базиран на проста математика и стабилна мерна единица. Това което казвам, е че имаш съотношение между хората на върха (законодателната власт)и електората. И именно съотношението на базата на мерната единица гарантира демокрацията или нейната липса. НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ. Има една законодателна власт, която е поделене между всички депутати, зад всеки от които стои едно и също количество гласоподаватели. В случай, че си съгласен, че избирателната система е недемократична и по други причини, а не само поради малкия брой на депутатите, не смяташ ли, че е по-уместно да повдигнеш въпросите, дали трябва да има избори и дали изобщо трябва да има демокрация? Ако не ходим да избираме ще икономисаме също доста грешни пари. Но в такъв случай се поражда въпроса, дали ни трябва демокрация? В настоящата тема съм повдигнал въпроса, че една истински демократична избирателна система не може да има прекалено малко депутати. Но това не означава,че броят на депутатите е единствения критерии за демократичност на избирателната система. Каква точно трябва да бъде истински демократичната избирателна система в подробности съм предложил в другата си тема. По върпоса за фалшифицирането на изборите смятам безрезервно, че е задължително тия, които гласуват, да броят и гласовете. Избирателните комисии са властови центрове, които имат големи възможности за фалшифициране на изборния резултат. Освен това народните представители трябва да бъдат издигани отдолу нагоре и да могат да бъдат сменявани във всеки един момент. Ако това се случи става невъзможно както купуването на гласоподаватели, така и подкупването на народни представители. Защото в първия случай електоратът ще разбере, че може и да не работи и ще прави избори през ден, докато свършат парите на паралията, който е решил да купува цял народ. А във втория случай, взимайки подкуп, народният представител гласува за действие на държавата срещу интересите на народа. Това е публично, вижда се от непрекъснато действащата опозиция, която е част от народа, въпросната опозиция сигнализира и корумпирания депутат бива сменен.

Приел съм, че законодателната власт е самия връх на йерархическата система. Ако някой смята, че депутатите са избрани и контролирани задкулисно (което си е така) от частния капитал, твърдението ми продължава да е валидно, защото в тоя случай законодателната власт е в ръцете на частния капитал, който я контролира посредством назначени работници. Ако капиталистите не контролират изкъсо законодателната власт, тя веднага би им взела капиталистическото натрупване. Ако някой смята, че българското законодателство е под контрола на външни сили, твърдението ми е отново в сила, защото България е част от глобалната държава, където най-висшата законодателна власт просто не се намира в България. Затова повтарям: ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ Е САМИЯТ ВРЪХ НА ОБЩЕСТВЕНАТА ЙЕРАРХИЧЕСКА СИСТЕМА. Въпросите (леми), които са важни от гледна точка на поставения от мене въпрос(теорема) са: Лема 1. Какъв процент от електората на България са депутатите в сегадействащото българско Народно събрание? Лема 2. Какво означава понятието "Максимален възможен дебит на избирателната система"? Лема 3. Защо това, дали електоратът избира или не избира своите народни представители е пряка функция от броя на народните представители в Парламента? Отговор на Лема 1: При 6 000 000 електорат, 240 депутата представляват 0.0025% или 0.000025 . Отговор на Лема 2: Максималният възможен дебит на избирателната система представлява максималният възможен брой депутати, които могат да се извъртят през народното събрание за определено време. Той зависи от регламентираното време на мандата и регламентираната бройка на народните представители в парламента. Аз го смятам на базата на период от 40 години, защото съм приел, че средната възраст на електората е 70 години. Правото на глас се дава на 18 години, но смятам, че зрялата възраст, след която е възможно един гражданин да бъде избран за депутат е след 30 годишна възраст. С това е съобразена приблизително и бройката на електората, която смятах по-горе. Реално тя е малко по-голяма. Всъщност голямата точност в нашия случай не е чак толкова важна. И така, за 40 години ще имаме 10 уборота на извъртели се депутати. Ако приемем, че ги се сменяват всичките след всеки избор (смятаме максималния възможен дебит), това прави 10 х 240 = 2 400 . Т.е. максималният възможен дебит на сега действащата избирателна система е 0.025%. Ако смятаме от извъртелия се електорат за 40 години, който е около 10 000 000 процентът става още по-малък. Отговор на Лема 3: Погледнете горното число 0.025% ! Това е истинския математически израз на възможностите на сегашната избирателна система, да дава възможност на народа, да избира своите народни представители. Тези са малцинство. Които и да дойдат, те са малцинство. Те освен това са издигнати от притежателя на парите, а не от народа. Когато първите депутати злоупотребят с властовото си положение, следващите не им търсят отговорност, както и по-следващите, защото всички те са част от правоимащите да бъдат депутати, от малцинството на правоимащите - 0.025%. Това е все едно на място където се събира вода, вместо тапа да сложиш тръба с недостатъчно голямо сечение. Резултатът от това ще бъде, че водата отново няма да се оттича. ТА КАЗАХМЕ ЗНАЧИ, че максималният възможен дебит зависи от броя на депутатите и максималните възможни убороти на смяна на тези депутати. При избирателната система, която съм предложил (виж поста ми "Правилната избирателна система"), съм приел теоретично, че на година всички депутати могат да бъдат сменявани 50 пъти при брой на народното събрание около 600 депутата. За 40 години, това прави 600 х 2 000 = 1 200 000, което представлява 20% от електората. Т.е. възможността, правото всеки да бъде избиран за депутат отново не е гарантирана на 100%. Това обаче е компенсирано от Предположението, че не повече от 10% от електората, ще имат качетвата да бъдат елит на обществото, а решенията в народното събрание се взимат с 50% от депутатите, т.е. 10% от електората. Освен това общинските съвети могат във всеки момент да блокират решението на собствения народен представител, което означава, че депутатският пост вече престава да бъде източник на незаслужени привилегии, да взима решения неподконтролно на обществото. Как би изглеждала сметката при предложената от мене избирателна система, ако броят на депутатите в народното събрание бе 240 човека? В такъв случай максималният възможен дебит на избирателната система би бил около 7%. Което е значително повече от сегашната избирателна система. В съчетание с възможността при моята избирателна система, народните преставители да бъдат издигани отдолу нагоре, както и възможността на съветниците да блокират решенията на своите избранници във всеки един момент, както и да имат законодателна инициатива, както и електоратът да повдига въпроси за референдум отдолу, тоя дебит от 7% е значителен. И все пак свободното движение на работата на обществения двигател няма да е пълно. При избирателната система, която съм предложил и парламент от 600 човека, на всеки 10 000 човека електорат се пада по един вожд. Много ли е един вожд на цели десет хиляди човека? Имайте предвид, че избирателната система във вида, който съм предложил представлява главния скелет на бъдещата йерархическа система, над който ще бъдат надградени останалите йерархически нива в количество (бройка на хора), колкото е необходимо за да може общественият двигател да функционира ефективно и икономично.

Днешната демокрация (при това не само българската) е имитация на демокрация т.е. властта не произтича от народа, защото: 1. Имаме твърде малък процент от народа на когото е поверена прекалено голяма власт и който народът избира – това са депутатите.. Малкият процент произтича от максималния възможен дебит, заложен в избирателните системи. Да го кажем по-просто - електоратът не може да смени своите избранници, дори и когато съществува илюзията, че може. В България няма и опит за създаване дори и на илюзия, като максималният възможен дебит е в пъти по-малък от 0.025%. forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/2243956/page/0/fpart/all/vc/1 2. Същевременно имаме един също така малък процент от хора,който притежава капитала. Имам предвид световното общество. 3. Първите непрекъснато се оказват под влияние на вторите, които управляват реално. Причината е в съотношението между малкия брой депутати и ключови фигури и голямото количество капитал съсредоточено в ръцете на олигархията. 4. Първите са много слабо зависими от народа, който както вече посочих ги назначава, но много трудно може да ги уволни преди да са изминали чeтири години. Истинският работодател може да уволнява още при първото провинение. 5. Назначението от народа е също без значение, защото той избира между това което му се предлага от партийните централи, които са зависими от капитала и са негова номенклатура. Случаите на независими кандидати за народни представители, означават, че посредичеството на партийните централи е избегнато. 6. Цялата избирателна кампания,както и последващото управление са силно зависими от парите на господаря. Това, което аз предлагам е нов начин на избиране на Общински Съвет и Парламент. Всеки сто човека от имащите право на глас да избират един в Общинския Съвет. За целта те трябва да съберат кворум от петдесет и един човека, да направят своите предложения явно, да гласуват тайно и след това да преброят гласовете. Избирателна комисия не е необходима. След това да съставят протокол, на който да се подпишат всичките и един екземпляр от него да бъде даден на човека, когото са избрали. Това е неговата карта за съветник, която той ще представя при всяко заседаване на Общинския Съвет. Общинският Съвет избира депутати в Парламента по същия начин, но гласуването е явно и протоколът, който е съставен е документа, с който депутатите се легитимират, като такива при всяко заседаване на Парламента. Понеже всичко е просто, стоте човека ще могат да сменят своя избранник, когато поискат. Трябва само да съберат кворум от петдесет и един човека и да съставят нов протокол (при заседанията на съвета, вкл. избор на депутат, кворум не трябва да се изисква, за да работи безотказно). С новия протокол, новият преставител влиза в Съвета или Парламента без много обяснения. Избирателните листи могат да се актуализират през четири години. При това положение депутатите и съветниците трябва да получават заплата след края на всеки работен ден. Който не е присъствал - не получава заплата. Избирателната система, която предложих току що е истинска демокрация, а не фиктивна, защото е система на организация, при която народът упражнява реален контрол над законодателната власт, и която е съобразена с критерия от шест точки по-горе. При нея фалшификация на вота е невъзможен, защото тия, които гласуват, броят и гласовете. Сталин е казал, че "най-важното в едни избори е кой брои гласовете." Дебело искам да подчертая, че за целите, които изказах, парите ще бъдат най-излишното нещо! ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ НАМАЛЯВА БРОЯ НА ДЕПУТАТИТЕ И СЪВЕТНИЦИТЕ? Колкото по-малък процент от обществото притежава властта, толкова по-голяма власт е концентрирана в ръцете на тоя процент властимащи. Това означава, че толкова по-голяма обществена баница за разпределяне е поверена в ръцете на по-малко хора. Това означава, че ако процентът на властимащите в обществото се намали, то разходите на това общество, изразходвани за заплащане на труда на властимащите, съвсем не се намаляват. Напротив - тези разходи се увеличават, защото по-малкият брой хора по-лесно се притискат (вкл. чрез подкуп) и те разпределят по-голямата обществена баница в полза най-вече също на някакъв, съответно по-малък процент хора. Т.е. имаме още по-голяма степен на концентрация на власт и капитали. Така, че съвкупното общество си плаща за гяволъка (по-точно за наивността) да дава на малко хора голяма власт - плаща със свободата си. И когато някой ни убеждава, че голямата власт трябва да бъде дадена в ръцете на още по-малко хора, той работи (волно или неволно) за отдалечаване от същността на понятието демокрация. Защото сега действащата избирателна система няма нищо общо с демокрацията и намаляването на броя на депутатите и съветниците означава именно това. При сега действащата избирателна система, съветниците не са толкова важни, защото нямат и законодателна функция, но те добиват такава при тая, която предлагам. В групата на основната клетка от сто човека електорат, при избирателната система, която предлагам ще съществуват, да речем около десет човека, които ще имат достатъчна компетенция да коментират дейността на действащия в момента съветник в ОбС, излъчен от тая клетка и ще имат непрекъсната готовност да го заменят, ако се наложи. Т.е. те ще бъдат една непрекъснато действаща опозиция. Коментарите за които говоря, ще стават чрез Интернет. Казаното по-горе означава, че десет процента от електората ще бъдат пряко ангажирани с въпросите на властта. Тези десет процента имат и тридесет процента (че и повече) роднини, но най-същественото е, че всичкото това управление ще идва като следствие от непрекъснато упражняваната воля на болшинството от електората. Именно компетенцията и лоялността към обществото, като цяло ще е критерият, който ще избутва определени хора нагоре. Важно е да се отбележи, че ще има плавен преход в нивата на компетенция, което е условие по-долното ниво да е в състояние да разбира действията на по-горното. Освен това долните нива на компетенция (както и горните) са поставени при условия, при които трябва да се учат и разликата в компетенцията на различните нива няма да е драстична. При системата която предлагам, комунистическият идеал "От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите!" няма да е валиден. Няма да изчезне и частната собственост. Няма да изчезне и стойността на човешкия труд. Няма също така стойността на тоя труд да съвпадне с идеалната й истинска стойност. Но ще се доближи до тая идеална стойност. Ще бъде реална. По-важният въпрос, от който се интересува зададената от мен тема е "Каква ще бъде общата сума, която ще харчи държавата за заплати на депутати и най-вече на общинските съветници, при предложената от мен избирателна система?" При максимален брой общински съветници за един ОбС - сто, от електоратът ще бъдат излъчени по-малко - примерно шестдесет. Общата сума (за заплати) предназначена за едно заседание на ОбС трябва да бъде фиксирана. Тъй като кворум за заседанието на ОбС не е необходим, на сесията могат да присъстват само десет съветника, които ще получат общата сума за заплати, предназначена за сто човека. И съответно ще имат интерес да защитават интересите на своя работодател - обществото като цяло. Неприсъствалите на въпросната (или на повечето) сесии общински съветници, имат интерес да присъстват при решаването на важни за обществото въпроси, защото са част от това общество. А ще им бъде и платено. Един от най-важните въпроси е смяната на депутат. Ако основната клетка от сто човека електорат не е доволна, че избраният от нея съветник не присъства на заседанията, тя може да го смени. Ако липсва нужният за нея кандидат, тя трябва да се съгласи на увеличение на общата сума за заплати на съветници. Избирателната система която предлагам може да стартира със сегашната обща сума за заплати на съветници, а впоследствие подлежи на свободно пазарно договаряне. При намаляване на бюджета за заплати на съветниците, ще бъде фактически намален най-вече броят на редовно присъстващите съветници. Този брой ще зависи именно от бюджета за заплати и би бил същият, дори ако основната клетка беше от петдесет човека. Така обществото ще регулира необходимия брой хора, нужни за извършването на определената обществена дейност, както и цената на техния труд във всеки един момент. Т.е. системата ще реагира в реално време. При системата, която предлагам броят на депутатите в парламента ще е около шестстотин. Т.е. по-голям и от тоя на Великото Народно Събрание. Въпреки това, тоя брой депутати няма как да представлява някаква съществена тежест за държавата, защото един депутат ще се издържа от десет хиляди човека. Реално тоя брой (десет хиляди) е по-малък, но това няма значение. Освен това нас ни интересува увеличението на броя на депутатите спрямо тоя в сега действащия парламент, което увеличение е към четиристотин. Очевидно е, че проблемът на държавата не може да е в издръжката на депутатите. Проблемът е в това, че има монопол на властта. Монополът на властта означава монополно високи печалби, които идват от монополно определяните, АБСОЛЮТНО НЕРЕАЛНИ ИЗКУПНИ ЦЕНИ НА АКТИВИТЕ В БЪЛГАРИЯ В ПОЛЗА НА ВЪНШНИ СИЛИ. Само тоя факт е достатъчен, за да се направи извода, че политическата власт в България е назначена отвън, а не от българския народ. Основният актив, към който се свежда всичко и който се изкупува на нереално ниски цени от монопола на властта е човешкия труд. А политическият елит, чрез който бива прецаквано обществото, като цяло, пак си взима своето, пак за сметка на това общество, но го взима по "втория начин". Аз предлагам фактически, разбиване на монопола на властта и система, при която цената на труда и на управляващите, и на останалите граждани, ще се определя от свободния пазар. Свободен пазар и демокрация от една страна и абсолютен монопол от друга, съвместно съществуващи не може да има.

Със сигурност над тия отговори човек може да мисли поне три дена и три нощи. Аз неочаквах, да влезете толкова надълбоко. Има хоризонти, които са извън пределите на човешкия разум - за едни хора са по-близки, за други по-далечни. Да ви кажа, какво правя, когато стигна моите - стъпвам на най-сигурните камъни, търся най-простите истини. В случая въпросът ми беше практически, не знаех как да разбирам правилата. Сега вече се успокоих. А и по принцип съм убеден, че политиката диктува и на науката. Всъщност явно и за това има основание. Нали трябва да има и някаква дисциплина. Политическата власт диктува на нуката. А пък науката (природните закони)диктуват на политиката. Което е възможно става. Защото понякога и науката може би греши. И тогава политиците й казват че през следващата седмица две и две няма да прави четири. И точка.

Като първо искам да дефинирам понятията "пазар" и "държава". ПАЗАРЪТ Пазарът е това обществено отношение, при което различните (пазарни) субекти разменят продукта на своя труд в определено съотношение (цена). За целта е необходимо на тези субекти да им е гарантирано правото на свободна воля, с цел да могат да избират търговския си партньор, както и сами да решават, дали да приемат предложената им цена или не. Ако такава( свободна воля ) липсва, ако не е гарантирана от обществения договор, значи не съществува и пазар. Пълната липса на право на свободна воля е невъзможна. Това е валидно, както в смисъл, че еднакво за всички членове на обществото не е възможно да им бъде отнето правото да избират с кого и в какво съотношение да разменят; така и в смисъл, че не е възможно да лишиш който и да е член на обществото напълно от правото му да влияе на цената при (фактически робския си статут) отношението си с околните. Може, но само ако тоя е умрял. Тъй като горната логика е в зависимост от отношенията на едни хора спрямо други, тъй като свободата на едни е в зависимост от несвободата за други, е валидно и обратното. Т.е. както не е възможно напълно да липсва свободен пазар, така не е възможно напълно да съществува свободен пазар. Ограничението на това , както и неговата степен обаче, може да бъде както от обективни фактори, така и от субективни. Обективните фактори са отделните хора, това че те са различни, както и базовите ресурси на средата - жива и нежива природа. По отношение на последните, човешкото общество се държи като единен организъм. Тоя организъм не може да си позволи да реагира неадекватно спрямо тях. Ако и доколкото тоя обществен организъм въпреки това го прави, то това е по субективни причини. Т.е. вътрешно присъщи му особености, които макар и съществуващи поради обективни причини, подлежат на промяна. Кои са те? Някой може би си мисли, че става въпрос за човешкият матриал. Но той подлежи на промяна именно от условията на средата - на първо място обществена: АКО ИМА ИСТИНСКА КОНКУРЕНЦИЯ... Някой може би си мисли, че ако един успява, значи е кадърен и че това винаги е така. И че следователно истинска конкуренция няма как да няма. Но в такъв случай Андерсен нещо се е объркал, когато е написал приказката си за новите дрехи на царя. А тая приказка има статут на природен закон. Същината й се състои в това, че обществото често подкрепя голия цар. От което се пречи на истинската конкуренция. Оттам на правилната йерархия. А оттам и на адекватната реакция на обществения организъм спрямо базовите ресурси на средата. ДЪРЖАВАТА Ще рече, че решаващо значение за това, дали има истинска конкуренция има и начинът на обществена организация, която е в зависимост не от това дали държавата, царят (евентуално голият), контролира останалите, отнемайки от тяхната свобода, вкл. пазарна. А от правилната обществена реакция, сменяща своевременно негодния цар. Поради това, свободният пазар не е функция на това дали свободата на нискостоящите в обществената йерархия е ограничена в някаква степен от високостоящите в обществената йерархия. От държавата. Защото това си е напълно в реда на нещата, на държавата това й е работата - да контролира, да води останалите. Същевременно абсолютният императив за ненамеса на държавата на пазара е смешен, той никога не е бил факт, и дори теоретично, такова нещо като абсолютна ненамеса на държавата на пазара е невъзможно. И дори нещо повече - държавата е част от пазара. Бидейки част от пазара, тя е относително по-силния фактор при договаряне на цената (и не само на цената) между върха на обществената йерархия и останалата й част. Но въпросът е, дали тоя фактор е истински елит или в някаква степен негоден. Освен това на днешно време е много актуален въпросът, дали държавата е държавата? Обществената йерархия се състои от база и надстройка. Върхът на йерархията е надстройката. Това което управлява е надстройката. То е част от пазара. Българската държава е част от пазара, националните държави са част от пазара. Но на тях господстващата идеология им е отнела правото (макатр и теоретично) да определят цената на пазара. Какво означава това? Не е ли държавната власт пълноправен цар, който е номиниран от общестовото именно да управлява? Не е. Националните държавни власти са васални на корпоративната държавна власт. Корпорацията е неразделна част от целият обществен организъм. Корпоративната власт е надстройката на корпоративната държава. Но тая държава разполага с по-голям ресурс от националната. Разделението на корпоративната държава от националната е само формално. Не е възможно едни обществени субекти да не взаимодействат с други, още повече съжителстващи в непосредствена близост до тях. Не възможно в човешкия свят да не влизат в договорни отношения и т.н. Корпоративаната държавна власт има официално (формално) право да влияе на пазара и да определя цените. корпоративната държавна власт има правото да бъде пазарен субект. Националната държавна власт, няма такова право. Тя има правото единствено да бъде административно-правен придатък на корпоративната държава. И послушен изпълнител. Затова аз ще говоря за една обществена йерархия, която има една надсторойка, макар и много сложна. Това е държавата. Центровете на тая държава са по-скоро в корпорацията, но са се скрили неумело, зад националните държави. Това не е конспирация, това е корпорация. Властта в нея е на динстически принцип, тя е по-голяма от тая в монархиите. И дори се е скрила зад демокрацията. Корпоративната държава има право да определя цените на несвободния пазар. Но тоя пазар е несвободен, както вече казах, не поради това, че е под конторла на корпоративната държава. Той е несвободен, поради невъзможността на обществото да се организира правилно, да излъчи правилния цар, да формира правилната йерархия и съответното адекватно поведение на обществения организъм спрямо околната среда. Свободният пазар следователно е тъждествен на правилно-организиран конкурс, за заемане на работните места на върха на обществената йерархия,пред правилата на който всички граждани са равнопоставени.

Ами не. И там се затрудниха. Уточнил съм, че постът е мой, защото се уплаших от правилата на форума.

Най-малкото пречи това, че на българския пазар паричната единица е лев, а не евро. И ако курсът не е реален, 1000 евро не са равни на 2000 лева, като покупателна способност. и в крайна сметка, това ще стане причина за отнасяне на повече човешки труд от единия народ към другия. 1000 евро просто не са равни на 2000 лева. Няма начин. Невъзможно е.

Кой ще ми обясни, каква е целта на фиксирания валутен курс? Контрол над печатането на левове от българската централна банка, няма как да е. Най-малкото защото фиксираното съотношение лев-евро никога не може да бъде реално. И при това положение се пита, кой е ощетеният - дали България за сметка на Европа или Европа за сметка на България? Ако ощетеният е Европа, тогава защо мизерията е в България. Освен това борда ощетява България не само по тоя начин. Срещу всяко евро, което България взима по задължение от ЕЦБ, стои реален български труд. Т.е. България работи за Европа. След това всяко евро влязло в България се разменя за повече левове отколкото заслужава. Другият вариант е еврото да се разменя за по-малко левове отколкото заслужав. Т.е. другият вариант е Европа да слугува на България. Обаче това не ми се вижда да е истина. Не е ли така?

Както е известно, Световната банка и МВФ са институции на Светата Инквизиция за мъчение създадени в средновековието на 20-ти век. Какво е известно (очевидно), че те наложиха в България? Очевидно е че курсът лев-евро е фиксиран в съотнопшение две към едно. Това е фактически централно наложена цена. Дали обаче тя е реална? Т.е. дали стойността на едната или другата валута не е подценена? И по-точно дали стойността на лева не е подценена? Това ние не бихме могли да знаем. Но ако е така, тогава всяко евро ще получава при размяната си повече лева и съответно стоки от българския пазар, отколкото заслужава. Това означава, че посредством централноопределения валутен курс, централно и непазарно е определена по-ниска цена на труда на работната заплата в България за сметка на тая в Западна Европа. (постът е мой, въпреки, че е публикуван и на други места)

В правилата на сайта, прочетох това: "Проектът „Българска наука” е консервативен и дори донякъде позитивистки. Екипът е убеден, че по всеки въпрос съществува минимум от фактология, който задължително трябва да бъде усвоен, за да може човек да си позволи мнение. Това означава, че сайтът, списанието и форумът са абсолютно неподходяща среда за паранаучни или псевдонаучни възгледи. " И понеже и до ден днешен не ми е съвсем ясно, дали официалната наука не е с псевдонаучен характер, искам да попитам ( и ако ми бъде позволено от администратора, да повдигна и тема), дали в тоя сайт се смята за псевдонаука това: "Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък!"