Всичко това звучи много логично и най-важното последователно, но лежи на едно предположение, че носителят на определено поведение е някакъв мистичен ген, което ако се вслушаме в днешните изследвания за поведенията на животните и най-вече на хората ще видим, че това не е абсолютно така, или ако трябва да цитирам "В колкото повече среди се изследва даден ген, за който е приписано дадено поведение, толкова по-скучен става той" - Робърт Саполски. Ако трябва да съм искрен изводите мисля, че са абсолютно правилни, но не защото съответните хора не са си предали гените, а по-скоро защото не са успели да отгледат потомство, на което да предадат своя алтруизъм. Т.е. макар, че еволюцията ни дялка така, че да ставаме егоисти това не означава, че постоянно ще се появяват хора, които да отдават живота си за други хора. Странична е темата кое е за предпочитане - егоистичен или алтруистичен живот (въпрос на определения и разбиране)
