Raya

Вероятно е така..обикновено не се хващам за чак толкова малки подробности..и все пак някаква интуиция..мисля, че може да има нещо в това "вдясно" и "отдясно"(впрочем помислих, че съм сбъркала, но поне в моята книга са написани слято ;д) ..но най- вероятно няма да се сдържа и що попитам г-жата, колкото и да ми е неудобно ..предполагам трябва да я е изучавала..не знам ..а ако не, ще си остана с надеждата до края на книгата да си направя дори само относително задоволително заключение :D

Здравейте..не мога да скрия благоговението си пред тази тема за творчеството на Достоевски, кък което се оказах болезнено пристрастена. По начало не мога да живея без книги(дори настръхвам при самата мисъл да се лиша от сакралния досег със страниците на някоя нова, мирисът, шумът..абе направо си е неописуемо усещането ), но ми се случи нещо странно и точно в Достоевски се корени причината :D ..Все още не мога да повярвам, че "Братя Карамазови", която така кротко и безмълвно си е стояла през целия ми живот на секцията(затишие пред буря :д), толкова безвъзвратно го промени..като естествено довлече със себе си не буря, а пълен хаос(и то не защото ми беше трудно да разбера идеите, вложени в нея, а точно обратното: направо се слях с тях, имах чувството, че някой ми бута пред очите истини и факти, които някъде дълбоко са си зреели в мен..а този някой така безпощадно и неспирно ги бута и бута, че направо ме заболя безгранично като прочетох книгата- единствената, заради която съм плакала като идиот в пълно изстъпление, дори необяснимо за мен защо :D ..но може би в този случай именно хаосът би бил най пълен- когато изостря до болка всичките ти сетива)..та прочетох я(за което впрочем страдах много, а и все още страдам, тъй като препрочитането никога няма да донесе със себе си същите първични емоции и чувства, а и може би ми се иска да я бях прочела в по- късен етап от живота, но пък както винаги всяко нещо си има две страни..тогава вероятно щеше да е различно и като равносметка не съжалявам нито за миг, а само страдам и тъгувам, като от загубата на скъп човек- и знам, че с времето спомените вероятно ще се размиват и избледняват, но мястото в сърцето ще е неизменно- сърцето времето не може да го излъже поне :D)..ии оттогава реших да си "пазя" Достоевски ;д взех разни други книги от библиотеката..прочетох няколко, но имам чувството, че ме е обзела някаква частична апатия ;д..търся чувствата и емоциите, които ми доставя Достоевски, но не ги намирам..не знам в книгите ли се корени причината или в мен(по-благосклонна съм да смятам, че е второто ;д)..ии толкова се изнервих напоследък и така ми липсваха въпросните емоции, въпроси които да анализираш..да си блъскаш мозъка..да си намираш отговори(сигурно така се чувстват всички зависими независимо от какво), че зарязах непрочетена книгата, с която се опитвах да се самозабавлявам, очевидно неуспешно :D,което е крайно необичайно за мен да не си я дочета...ии общо взето всичко клони към това, че "пазенето" ще върви по дяволите..и скоро от Достоевски няма да остане формален помен ..ааа да..изкушавам се да изразя крайно несъгласие относно едно мнение, което ми се мярна тук и което в най- общ смисъл гласеше, че Достоевски е "остарял" и тогавашните души не са като тези от "новото време"..мога да пиша много точно по този въпрос в пълна опозиция,но ще кажа само, че по мое мнение глобално погледнато не е така, тъй като аз лично установих, че всъщност от край време абсолютно нищо не се променя..пълен кръговрат..вярно, че сега светлините и отблясъците на цялостната картина са по-многобройни и запленяващи, но това си е пълна заблуда..и ако говорим за някакъв прогрес..то той е силно относителен..що се отнася до прогреса на душата..за съжаление в "новото време" тя май май търпи пълен регрес..но може и да се бъркам не знам какъв е великия замисъл на времето :д ..но важното е, че всяка от идеите на Достоевски е важала винаги..важи и сега..и най-вероятно и в бъдеще(дори във всяка книга..общо взето Достоевски е всеобхватен..дори се чувствам недостойна да коментирам творчеството му :D ) ..Aaa в интерес на истината доста се поотплеснах,съжалявам за което :D .. Регистрирах се, за да мога да задам тук един въпрос- навярно глупав или нелогичен, но надявам се ще извините прибързаността и в частност нетактичността ми. Понеже вчера не издържах и започнах "Престъпление и наказание"(чувството си е неземно да се върнеш към Достоевски ;д)..сега съм почти до половината..но ме тормози този въпрос и даже не спах спокойно..днес реших да се поразровя в интернет с идеята да намеря отговор, но нямах късмет..забелязах,че дори творчеството на Достоевски се изучава, както и предполагах..но тъй като съм читател-любител :D и няма към кой по-вещ да се обърна..реших да попитам тук(току виж се намери някой отговор или поне съвестта ми се успокои, ако разбера че вероятно изобщо не трябва да се търси такъв ;д) с риск въпросът ми да прозвучи както казах крайно нелогично и глупаво....от самото начало на книгата ми се натрапва това "дясно", "вдясно" ..и т.н..не мога да разбера какво е значението на тази посока-забелязвам я навсякъде..в най-малките подробности..не знам аз ли се вманиачавам..или има определено значение ..нещо като жълтото..но то е ясно(въпреки че бялото с лилави цветчета не звучи зле ..но все пак Расколников ;д) ..та това дясно ме подлудява..мисля си, че ще му дойде края но..пак..отново и отново..Може би съм нетърпелива и вероятно ще може да се направи извод и за това след като се прочете книгата..но ще ми стига някой да потвърди наличието на значение или да го отхвърли..поне ще се успокоя :D ..и пак се извинявам за въпроса