Sham

Без нападки помежду си, моля.

И?

Вижте това интервю на един от босовете им:

http://dnevnik.bg/intervju/2009/11/28/8224...atvorim_retv_v/

От него научаваме, че когато друг - Кр.Гергов, Манджуков, Емил Стоянов, тимаджиите, Ирена Кръстева инвестира в медия, той прави бизнес, а когато го правят "добрите" - той, Кръстев, Прокопиев - те правят "граждански проект". Когато първите уволняват, това е скандално, но в неговия случай, това е начин да се предотврати попадането на "гражданския проект" в нечисти ръце.

Пак от това интервю става ясно, че се събрали група граждански дейци и дали 3 милиона евро за медиа, а сега дори не им се ще да си ги върнат, макар и отчасти, защото се гнусят от възможния контрагент. Очевидно парите не са техни, защото и Мърдок не би хвърлил 3 милиона евро от любов към гражданските ценности.

Научаваме, че идята за тази медия винаги е била и ще бъде дясна - отворено общество на спекуланта-евреин сорос, десните, свободна европа и пр..

Приказките за самофинансиране след време, минаване на самоиздръжка са за наивници...Още преди време се говореше, че Ре ще бъде затворена след изборите.

Това за Адам....Съжалявам, но абсолютно нищо общо няма с иранския език.

Дават и на Франция, и Германия Има още няколко крепости, които са изцяло западни -предимно около крайбрежието - Тартус, Сафита и др.

Археолози откриха два стенописа, изобразяващи ад и рай в средновековна църква близо до крайбрежието на Сирия, съобщава The Associated Press. Размерът им е около 2, 5 м височина и 3, 5 м широчина и са разположени от двете страни на олтара на църквата от ХІІ в. В изображението на ада може да се видят различни начини на мъчения - обесени, изгорени, покрити с ножове, докато в картината на рая присъстват светии на небето, изобразени в светли цветове. Ръководителят на разкопките коментира, че подобни находки са рядкост, тъй като кръстоносците не са се задържали дълго на едно място.

Красота

Разбрах, че ще правят такива иницативи и за напред! Трябва според мен, интересно и полезно е

Не знам какво сте говорили, но Брой 22 на списанието е в Препоръчани торенти

Като възпитаник на гимназията, няма да ми е трудно да се свържа с тях смятам, че имат идея за проявите.

Учениците от Националната гимназия за древни езици и култури сътвориха едно истинско пътешевствие назад във времето и по-специално Древен Рим. В рамките на античния празник, с който се отбелязва и рожденият ден на НГДЕК, имаше римски бюфет, гладиаторски боеве и антични игри. Какво повече да иска един почитател на Рим и древния свят?

Снимки може да намерите тук - снимки

Като имаме впредвид как е създадена днешна Украйна - Брежнев е украинец и разбира се прави Украйна далеч по-голяма от реалното. Това включва и Крим, който няма нищо общо с Украйна, но личния интерес е по-силен.

Йес, сега трябва да се крия май.

Лигльовците в Париж имат нужда от пошляпване, мисля.

Германия.

За! Като ветеран, няма нужда даже да ме питате.

Благодаря много!!!

Вера Мутафчиева, голямата българска писателка и най-авторитетен историк - османист, почина днес на 80 години след кратко тежко боледуване.

Родена в семейството на големия български учен Петър Мутафчиев, дъщеря му съвсем естествено тръгва по неговия път, завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и през 1958 г. защитава дисертация на тема "Феодалната рента в Османската империя XV-XVI век".

От 1978 г. е доктор на историческите науки, беше избрана за академик, член на Българската академия на науките.

Работила е в Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" (1951-1955), в Института по история (1958-1966), Института за балканистика и Института по литература при БАН (1979-1993). Член е на Съюза на българските писатели и е била негов секретар в периода 1982-1986 г. Била е и ръководител на Агенцията за българите в чужбина през 1997-1998 г.

Вера Мутафчиева е носител на много отличия, включително на Хердерова награда (1980).

Bepa Mутaфчиeвa e aвтоp нa нaд 30 xудожecтвeни книги, пpeвeдeни нa дeceтки чужди eзици. Tвоpчecтвото й cъдъpжa модepни нaционaлни и унивepcaлни концeпции зa минaлото и нacтоящeто. Eвpопeйcки кpитици я поcтaвя peдом до пиcaтeли кaто Tомac Maн, Mapгьоpит Юpceнap, Иво Андpич.

B иcтоpичecкитe cи cъчинeния Bepa Mутaфчиeв а paзpaботвaт богaт докумeнтaлно-иcтоpичecки мaтepиaл с цел да пpовокиpa миcълтa, дa тъpcи, aнaлизиpa и извличa от иcтоpиятa изводитe нa днeшния и утpeшния дeн нa фонa нa общоeвpопeйcкaтa иcтоpия и пpоблeмaтикa.

Веpa Mутaфчиевa е ученият, кoйтo според признанието на колегите й, е стигнал нaй-дaлеч и нaй-дълбoкo в pевизиятa нa мapкcичеcките ocмaнcки cxвaщaния oще пo вpеме нa кoмуниcтичеcкия pежим c кoнкpетните aнaлизи и извoдите cи, a cлед рухването на кoмунизмa и в пpякo пpoблемaтизиpaне нa cxвaщaнетo нa ocмaнcкaтa иcтopия.

Дълбокият cъвpeмeнeн подтeкcт, aктуaлноcттa нa paзмиcли и изводи - товa e нaй-яpкaтa оcобeноcт нa нeйнaтa бeлeтpиcтикa. Художественото творчество на писателката е свързано и взаимно се допълва с многобройните й научни публикации - изследващи главно аграрните отношения в епохата на Османското средновековие.

В белетристиката тя дебютира с романа „Летопис на смутното време" (1965) - панорама на живота на българите по време на феодалните размирици в Турция в края на 18-и и началото на 19-и век.

Съвършено нов по онова време - преди 45 години - е подходът на Мутафчиева да вгражда в романа материал от османските архиви, непознати до тогава в българската наука. Тя защитава теза, която среща съпротивата на официалните научни и писателски среди: че въпреки злините, които е причинявала, анархията в империята изиграва и обективно положителна роля за националното осъзнаване на българите.

Следващият роман на Вера Мутафчиева - „Случаят Джем" (1967) - направо взривява традиционните сюжети за българското минало. Съдбата на принц Джем, брат на султан Баязид II, предлага съвършено необичайна гледна точка за водене на повествованието и ново за времето си послание.

В европейски контекст и от философско-хуманистичен ъгъл са разказани събитията и в други романи на писателката: „Последните Шишмановци" (1969), дилогията „Алкивиад Малки" и „Алкивиад Велики" (1976).

Други белетристични произведения на Вера Мутафчиева са „Рицарят (1970), „Белот на две ръце" (1973), Повест с двойно дъно" (1974), „Книга за Софроний" (1978), „Аз, Анна Комнина" (1991)...

Тези произведения са включени в издадените неотдавна от „Жанет-45” 12 тома събрани съчинения. Там са и забележителните й спомени: „Сeмeйнa сaгa", „Рaзгaдaвaйки бaщa си", „Бoмбитe", трите части „Бивалици" и завършващата ги книга „Небивалици", както и един том публицистикa и интeрвютa.

„Откaкто ce помня, пиcaнeто e било моe cъвceм вceкиднeвно зaнимaниe. Съдeйки по пpоизводcтвото ми, някои cмятaт, чe paботя бъpзо, лeко. He e вяpно. Пpоcто имaм нaвикa дa paботя по много - товa ми оcтaнa зa cпомeн от ония години, когaто ce изxpaнвax c нaучноизcлeдовaтeлcки тpуд.

Пpи тaкъв тpуд почивкa нямa, нямa и очaквaнe нa вдъxновeниe, длъжeн cи дa го пpeдизвикaш caм. По-точно - длъжeн cи дa пpeдизвикaш в ceбe cи cпоcобноcттa дa пишeш и днec. Tовa e peфлeкc зa цял живот, cтepeотип, кaкто кaзвaт ceгa", каза веднъж Вера Мутафчиева.

Поклон пред светлата й памет!

Благодаря ти за темата! Поканени сте всички

Еми вярно е. Турция отдавна е проамериканска, има бази на нейна територия. Определено САЩ ще притиснат ЕС да приеме Турция. Друг въпрос е дали ЕС ще склони да приеме държава, противоречаща на принципите на Европейския съюз.

Интересен е моментът, когато през 1957г. възниква криза между Сирия и Турция. Тогава България взема дейно участие на страната на Сирия. От една страна струпва войски по границата с Турция, а от друга посланик Христов и неговият търговски съментик Стефанов са редом до сирийския президент Куатли,когато се изграждат укрепителни работи в Северна Сирия. Особено Стефанов остава до днес,като спомен в сирийците.

Стига оправдаване на американците ,де!

чакайте малко.Вие мисилите от страна на запада.Имате западно мислене. Обаче трябва да видим арабите какво са смятали за Видантия и превземането на столицата й. Ако е била превзета, нищо ,ама нищо не е подсказвало, че инвазията ще продължи на север.Нека да се придържаме към източниците, които не споменават намерение на халифа да прави инвазия на запад!

Дори да бяха превзели Константинопол, разрушаване на паметници,в каквито размери прочетох ,че ще има, не е било практика. Факт е, че във византийския град Дамаск са останали много паметници от византийско време. Както и много църкви, крепости. Това не са османците, че да колят и бесят каквото им дойде. Освен това арабите,за разлика от османците спазват законите на джихада. Към Константинопол е имало специално отношение и от политическо, и от религиозно естество. Това само по себе си отрича разграбването и посичането на града. Нека си припомним какво правят арабите в Йерусалим, за разлика от турците по-късно- запазват църквате, не е позволено да се разграбва и насилва. Смятам, че подобно отношение щеше да има и спрямо Константинопол.

Горките деца.Дали са знаели, че ще свършат в дома на някой мазен каирски търговец на роби?