jorkolino

за първата: Трябва да сметнеш времето за изминаване на втората половина от пътя и да разделиш пътя (5м) на него. Времето за втората половина е равно на времето за целия път минус времето за първата половина. И двете са равни на sqrt(2*x/g), където x е изминатия път, значи времето за втората половина е sqrt(2*10/g) - sqrt(2*5/g); средната скорост значи е 5 / [ sqrt(2*10/g) - sqrt(2*5/g) ]

Напротив, намаляват съпротивлението (от форма) и удължават полета. Принципно различаваме два типа тела, добре обтекаеми и лошо обтекаеми, като разграничението се определя изцяло от формата. Лошо обтекаемите, като топката, имат форма която въздушното течение не може да следва плътно заради инерцията си, в резултат се откъсва от повърхността и формира турбулентна диря. Самата турбулентност не е проблема, проблема е, че дирята стеснява сечението през което преминава въздуха зад топката, в резултат на което то ефективно се ускорява, за да може да премине през редуцираната площ. Ускореното течение съгласно закона за съхранение на енергия (уравнение на Бернули в случая) води до понижено налягане. Това понижено налягане (вакуум) се проектира по сечението на турбулентната диря в задната част на топката и създава нежеланото съпротивление от форма (от разлика в налягане). Нащърбването турбулизира граничния слой, давайки му голям импулс близо до повърхността и възможнсот да "пребори" нарастващото налягане докато се достигне точка на откъсване далеч по-назад по повърността на топката. По-късното откъсване води до 2 неща: 1) по-тънка турбулентна диря, следователно по-малко стесняване на проходната площ и по-малко ускорение на външното течение около дирята зад тялото, респ. по-малък вакуум. 2) По-малкия вакуум се проектира и върху по-малката площ на турбулентната диря, водейки до сумарно по-малка съпротивителна сила от налягане. Разбира се силата от триене нараства, може би двойно и тройно, но тя е стотици пъти по-малка от тази от налягане, и сумарния ефект е силно положителен. Това може да се види на долната графика, където коефициента на съпротивление на гладка сфера рязко пада при достигане на режим на турбулизация на граничния слой (което при гладка сфера се достига при много висока скорост, докато при грапавата това се достига много пo-лесно и по-рано) При добре обтекаемите форми, като крилата, ситуацията е коренно различна, там няма откъсване и дирята е много тънка. Повърхността е гладка, за да се редуцира триенето, защото там то определя съпротивлението.