Отиди на
Форум "Наука"

astrologa

Потребител
  • Брой отговори

    64
  • Регистрация

  • Последен вход

Репутация

17 Ученик

Всичко за astrologa

  1. Я вижте видеото На втората минута не е ли наш Божидар Димитров?
  2. Две интересни видеа, които искам да коментираме тук
  3. Д-р Пауло Убиратан: В никакъв случай не спирайте алкохола Главният лекар на болницата в град Пуерто Алегре в Бразилия д-р Пауло Убиратан напълно отхвърля всичко това, което досега са ни казвали, че е полезно за здравето. В интервю за местна телевизия, цитирано от Блиц, той споделя шокиращи факти за обмяната на веществата и за така модерния през последните години здравословен начин на живот. Специалистът буквално оборва смятаните за константа правила за дълголетие като диетата, тичането за здраве и въздържанието от алкохол. Той споделя, че упражненията за сърдечносъдовата система не удължават живота, а вегетарианството всъщност е безсмислено. “В сърцето е заложен запас от издръжливост за извършване на определен брой мускулни контракции. Не ги хабете за правене на упражнения", споделя съветите си доктор Убиратан. - Д-р Убиратан, твърди се, че упражненията за сърдечносъдовата система удължават живота, това вярно ли е? - Сърцето е създадено, за да изпълнява определен брой съкращения. Не ги похабявайте за упражнения. Вашият жизнен период ще изтече независимо от начина на използване на сърдечните съкращения. Това е все едно да твърдите, че можете да удължите живота на колата си, като я карате с по-висока скорост. Искате да живеете по-дълго? Спете и уважавайте сиестата. - Трябва ли да се спре консумирането на червено месо и да се ядат повече плодове и растителна храна? - Необходимо е да се разбере стратегията на ефективността на храненето. Какво ядат кравите? Трева и царевица. Така че една пържола всъщност е най-ефективният начин да предоставите растителна храна на своя организъм. Предпочитате да приемате зърнени храни? Тогава яжте пилешко. - Следва ли да се намали употребата на алкохол? - В никакъв случай! Виното се приготвя от плодове. Брендито – това е дестилирано вино. Това означава, че от плодовете е премахната водата така, че да извличате максимална полза от тях. Бирата пък се прави от ечемик. Затова не се лишавайте и от нея. - Каква е ползата от редовните спортни тренировки? - Моята философия е такава: ако няма болка - не правете нищо. Вие сте си добре. - Вреди ли консумирането на пържено? - В днешно време храната се пържи предимно в олио. Което е с растителен произход и продуктите, които се подлагат на пържене, се напояват с него. Как може да бъде вредна допълнителната растителна храна? - Как фитнесът помага да се намали наднорменото тегло? - Абсолютно никак. Единственият резултат от упражненията за мускулите е, че се увеличават техните размери. - Шоколадът вреден ли е? - Шоколадът се състои основно от какао - също растителна храна. Прекрасен продукт, употребата на който ви доставя наслада и щастие. Животът не трябва да бъде пътуване към гроба с цел да пристигнете там в добро здравословно състояние, с привлекателна и добре съхранила се външност. Най-добре е да тръгнете по пътя с чаша бира в едната ръка и вкусен сандвич в другата и да го завършите след безкрайно практикуване на секс, с напълно уморено, използвано тяло. И да признаете накрая, че това е било едно прекрасно пътешествие и наистина си е струвало да го изживеете. - Какво бихте ни посъветвали още? - Ако дългото ходене пеша беше толкова полезно, то пощальоните щяха да са безсмъртни. Косатките плуват цял живот, ядат риба и пият вода, но въпреки това са дебели. Зайците бягат и скачат без почивка, но живеят не повече от 15 години. Костенурките са мудни и бавни, не бягат и нищо не правят, но въпреки това живеят по 450 години. Източник: http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=53390
  4. Завоевателно настроени, но след тях много от градовете никога повече не са възстановявани..., а как мислиш са настроени голяма част от сегашните имигранти? Аз така като гледам, ако искаш и американците са отишли да завоевават, а накрая индианците се оказаха в резервати
  5. От самото начало Средиземно море свързва народи и култури, които са изключително различни един от друг. Ако можем да сравним бронзовата епоха със съвременните събития бих казал, че всичко се повтаря. Огромни градове с хилядолетна цивилизация са били унищожени от крайно бедни и отчаяни хора пристигащи с кораби в днешна Сирия. А сега е обратново от днешна Сирия прииждат бедни и отчаяни хора... Около 1200 г. пр. Хр. Угарит е бил унищожен и никога не е бил възстановен. Египтяните нарекли тези нашественици "морски народи", които идвали и унищожавали градове и цели цивилизации... Голяма част от цивилизацията между Гърция и Сирия е унищожена...всичко това в рамките на няколко деситилетия...
  6. По покана на Константинополския вселенски патриарх Вартоломей Предстоятелите на Православните автокефални църкви се събраха на свещено събрание във фенер от 6 - 9 март 2014 г., на което беше решено следното: Да бъде свикан Свят и Велик събор на Православната църква през 2016 г. Окончателния текст на решенията от Всеправославния синаксис беше взет късно вечерта на празника Неделя Православна. На края на срещата Предстоятелите на Православните Църкви излязоха с общо ПОСЛАНИЕ: В името на Отца и Сина и Светия Дух. По Божията благодат Предстоятелите на светейшите Православни автокефални църкви изпращаме до православните вярващи навсякъде по земята, до братята християни по света и до всеки човек с добра воля благословение от Бога и целувка на любовта и мира. „Винаги благодарим на Бога за всинца ви, като ви споменуваме в молитвите си и непрестанно помним делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви у Господа нашего Иисуса Христа пред Бога и Отца нашего“ (1 Сол. 1:2-4). 1. Събрахме се с благодатта на всеблагия Бог по покана на архиепископа на Константиновия град и Вселенски патриарх Вартоломей във Фенер между 6 и 9 март 2014 г. и обсъдихме с братска любов занимаващите днес светейшата ни Църква въпроси. Като служихме на Господа във всечестния патриаршески храм „Свети Георги“ в този благознаменателен и великоименит ден – неделя на Православието, отправяме към вас слово на любов, мир и утеха. Нашата една, свята, съборна и апостолска Православна църква, която пребивава в света, живее и с предизвикателствата пред човека във всяка епоха. Христовата църква, вярна на свещената традиция, се намира в непрекъснат диалог със съответната епоха, страда заедно с хората и споделя техните тревоги. „Иисус Христос е същият вчера и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8). Изкушенията и предизвикателствата на историята са особено подчертани в наши дни и православните християни не можем да сме безучастни или безразлични към тях. Затова се събрахме заедно, за да обсъдим изкушенията и проблемите, пред които е изправено днес човечеството. „Отвън - нападения, отвътре - страхове“ (2 Кор. 7:5) – тези думи на апостола са в сила и днес. 2. Даваме си сметка за мъката на хората по света и изразяваме своето съчувствие за мъченичеството и възхищението си за свидетелството на християните в Близкия изток и Африка, и навсякъде по света. Ние си спомняме за тяхното двойно мъченичество: за вярата им, както и за запазването на историческата им връзка с хора от други религиозни убеждения. Осъждаме смутовете и несигурността, които карат християните да напускат земята, в която се е родил нашият Господ Иисус Христос и откъдето се е разпространило благовестието по целия свят. Страдаме заедно с всички жертви на трагедията в Сирия. Осъждаме всеки вид тероризъм и религиозно поругаване. Отвличането на митрополитите Павел и Йоан, на други клирици, както и на монахините от светата обител „Св. Текла“ в Маалюла представлява отворена рана и ние настояваме за незабавното им освобождаване. Отправяме призив към всички замесени в конфликта за незабавно прекратяване на военните операции, освобождаване на пленените и установяване на мира посредством преговори. Християните в Близкия изток представляват закваската на мира. Мир за всички хора ще означава мир и за християните. Ние подкрепяме Антиохийската патриаршия в нейното духовно и хуманитарно служение, както и нейните усилия за възстановяване на областта и за завръщането на бежанците. 3. Горещо се молим за провеждането на преговори за мир и за помирение в молитва за изход от продължаващата криза в Украйна. Осъждаме заплахите за насилствено превземане на свети обители и храмове и се молим за завръщането на нашите братя, които днес се намират извън общение със светата Църква. 4. Световната икономическа криза представлява основна заплаха за справедливостта и мира на местно и световно равнище. Нейните последствия са очевидни във всички слоеве на обществото, където отсъстват такива ценности като достойнство на личността, братска взаимопомощ и справедливост. Причините за тази криза не са само чисто икономически. Те имат духовна и морална природа. Противно на съобразяването със световните идоли на властта, алчността и стремежа към наслаждения, ние подчертаваме, че нашето призвание е да преобразяваме света, прилагайки принципите на справедливостта, мира и любовта. Вследствие от егоизма и злоупотребата с власт много хора подценяват свещеността на човешката личност и не се интересуват да открият Божия образ в нашите най-малки братя и сестри (ср. Мат. 25:40-45), а мнозина остават безразлични към бедността, към болката и към насилието, които се явяват бич за човечеството. 5. Църквата е призвана да формулира своето пророческо слово. Изразяваме нашето искрено безпокойство за местните и глобалните тенденции, които подриват и разяждат принципите на вярата, достойнството на човешката личност, институцията на брака и дара на творението. Подчертаваме безспорната свещеност на човешкия живот от зачатието до естествената смърт. Признаваме брака като съюз на мъж и жена, който отразява съюза на Христос и Неговата Църква. Наша задача е съхраняването на околната среда, бидейки стопани, а не нейни собственици. В този период на Светия и Велик пост ние насърчаваме нашия клир и народ да покажат дух на покаяние, да живеят в чистота на сърцето, смирение и прошка, давайки пред обществото свидетелство за вечно валидните наставления на нашия Господ Иисус Христос. 6. Това събрание на Предстоятелите представлява за нас благословена възможност да препотвърдим нашето единство чрез общението и сътрудничеството. Потвърждаваме нашата привързаност към принципа на съборността, която е от върховна важност за единството на Църквата. Вслушваме се в думите на Константинополския архиепископ св. Йоан Златоуст, че „името на Църквата не е име на разделение, а на единство и съгласие”. Сърцето ни е обърнато към дългоочаквания Свят и Велик събор на Православната църква, за да засвидетелстваме нейното единство, както и отговорността й и грижата й за съвременния свят. Събранието се съгласи, че подготвителната работа за Събора трябва да стане по-интензивна. Специална Междуправославна комисия ще започне своята работа през септември 2014 г. и ще я завърши на светата Пасха на 2015 г. Ще последва предсъборно всеправославно съвещание през първата половина на 2015 г. Всички решения както при работата на Събора, така и на подготвителните му етапи ще бъдат приемани с единодушие. Светият и Велик събор на Православната църква ще бъде свикан от Вселенския патриарх в Истанбул през 2016 г., освен ако не възникнат непреодолими препятствия. Съборът ще бъде председателстван от Вселенския патриарх. Неговите братя Предстоятели от останалите Православни автокефални църкви ще седят отляво и отдясно на него. 7. Неразривно свързано с единството е и мисионерството. Църквата не живее сама за себе си, а е длъжна да свидетелства и да раздава Божите дарове на близки и далечни. Участвайки в божествената литургия и молейки се за цялата вселена, ние сме призвани да продължаваме литургията и след светата литургия и да споделяме с цялото човечество даровете на истината и на любовта съгласно последната заповед и уверение на Господ: „Идете, научете всички народи,… и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:19-20). 8. Живеем в един свят, когато мултикултурата и плурализмът представляват неизбежна и постоянно променяща се действителност. Знаем много добре факта, че нито един въпрос на нашето време не може да бъде разглеждан или решен без връзка със световното, както и че всяко поляризиране между местното и глобалното довежда до промяна на православната мисъл. Затова пред лицето на все още съществуващи несъгласия, разделения и разграничения сме решени да възвестяваме словото на Православието. Признаваме, че диалогът е винаги по-добър от конфликта. Отстъпването и изолацията никога не са били наш избор. Потвърждаваме задължението си да бъдем открити за диалог с другия, с другите хора, с другите култури, както и с другите християни и хората с други религиозни убеждения. 9. Независимо от горните предизвикателства ние проповядваме благовестието на Бога, Който „толкоз обикна света“, че „се засели сред нас“. По този начин ние, православните, оставаме изпълнени с надежда. Затова въпреки трудностите, смеем да имаме упованието си в Бога, „Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят“ (Откр. 1:8). Затова ние помним, че последните слова – слова на радост, любов и живот – принадлежат на Него, Комуто подобава всяка слава, чест и поклонение во веки веков. Амин. Фенер, 8 март 2014 г. Следват подписите на: † Константинополски ВАРТОЛОМЕЙ † Александрийски ТЕОДОР II † Йерусалимски ТЕОФИЛ III † Руски КИРИЛ † Сръбски ИРИНЕЙ † Румънски ДАНИИЛ † Български НЕОФИТ † Грузински ИЛИЯ II † Кипърски ХРИЗОСТОМ II † Гръцки ЙЕРОНИМ † Полски САВА † Албански АНАСТАСИЙ ~*~ Повече за Всеправославното съвещание виж тук: http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=134144 http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=134147 http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=134048 http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=133915 http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=133882 http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=133826 http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=133723
  7. Tози феномен за науката и откровение, даващо упование за вярващите, предизвика много размисли. Дали има живот след смъртта, еднозначно не може да се отговори и самото нетленно тяло на Хамбо Лама Даши-Доржо Итигелов, както го титулуват според будизма, не дава отговор, понеже едва доловимо, но сърцето му тупти, пише chudesa.net. Изследванията на учените, направени прецизно, констатират, че жизнените функции са запазени в известна степен. Категорично мнение жив ли е ламата или не, специалистите не искат да дадат, поне засега, защото определено нищо не се вмества в общоприетите критерии за живот. Познато е състоянието на анабиоза, в което изпадат микроорганизмите. Те могат да се събудят за живот след хиляди години, замръзнали сред ледовете. Подобна е и летаргията при мечките и други живи същества. Учените си правят експерименти, замразявайки хора, с надеждата, че някой някога ще има възможност да ги върне към живот. Лама Итигелов обаче го прави без скъпите апарати, единствено с волята на мисълта. Удивителни са неговите прозрения. Той точно определя кога тялото му да бъде извадено от земята, след трусовете на войни и терор, засегнали руската страна. Според последователите на неговата вяра, той се завръща сега, за да докаже нещо на света и то е, че човешкото тяло и дух са много по-силни, отколкото предполагаме. Просто е необходимо да насочим мисълта си в правилната посока и да вършим добро, за да получим добро. А енергията, нужна за това, е в пространството и трябва да се научим да даваме, за да я получаваме. Всъщност, основната идея на всички религии по света е такава. Може би все още не сме дорасли, за да познаем силата на човешкия дух, коментират мнозина. Болни мозъци веднага ще поискат армия от послушни войни, с вечни тела, не усещащи болка, глад и студ. Едва ли такова послание е искал да ни предаде Хамбо лама Итигелов. Знанието може да бъде опасно в ръцете на неразумните и с нетленността на своето тяло, в което сърцето бавно тупти, мъдрият човек иска да ни предизвика да се замислим върху бъдещето си. Допълнителна информация: ХАМБО ЛАМА ДАШИ ДОРЖО ИТИГЕЛОВ XII Пандито Хамбо Лама (светско име Даша-Доржо Итигелов) е роден през 1852 г. През 1911 г. е избран за XII Пандито Хамбо Лама - глава на всички будисти в Русия. През 1917 г. той се отказва от поста Хамбо Лама и умира през 1927 г. Той сам избира момента на кончината си. Преди да се пресели в отвъдното, изпълнява специален ритуал: събира част от най-добрите си ученици, сяда в йогиската поза "лотос" и ги призовава да четат молитвата "Благопожелание за покойника", докато медитира, преди да умре. Учениците се стъписват: как ще произнасяме слова, предназначени за мъртвец?! Тогава Итигелов сам казва молитвата и след половин час вече е на оня свят. Предния ден обаче оставя на младите си последователи собственоръчно написан документ, в който съобщава, че ще пребивава в отвъдното едно хилядолетие и желае да го ексхумират след 75 години, за да се убедят, че все още е жив. На 18.09.2002 г. саркофагът с тленните останки на Итигелов е отворен в присъствието на представители на руското будистко духовенство, лекари, двама експерти по съдебна медицина, фотограф и нотариус. Всеобщо удивление предизвиква фактът, че тялото в него е непокътнато въпреки необратимостта на времето, въпреки биологичните, физичните и химичните закони. Итигелов все още е в позата "лотос". Учените установяват, че кожата, косата и ноктите му по нищо не се различават от тези на живите хора, ставите са подвижни, не се забелязва гниене на тъканите очните ябълки са на местата си. Спектралният анализ показва, че тъканите на организма му са досущ като на човеците, обитаващи грешния свят. "Когато отвориха саркофага на ламата, от него се разнесе много приятна миризма, един колега се престраши да докосне лявата ръка на мъртвеца и каза, че тя е топла", обяснява проф. д-р Галина Ершова, преподавателка в Руския държавен хуманитарен университет. В продължение на пет години специалисти от всички кътчета на Земята посещават будисткия манастир Иволгин, където се намира "покойникът" Итигелов. Важна подробност: стаята, където той все още седи в позата "лотос", е съвсем обикновена, в нея липсва каквато и да било херметизация, температурата е 18 градуса. Всички експерти, изследвали ламата, са единодушни: той се различава от нас само по два параметъра - кръвта му не е течна, а желеобразна, и мозъчната дейност е замряла. Ламата се поти, понякога отваря очи и после ги затваря пак. Проф. Борис Болшаков, д-р на техническите науки и завеждащ катедра в университета "Дубна", също изследва "трупа" на Итигелов. "Изобретих уред, подобен на махало, ако той се върти по посока на часовниковата стрелка, става дума за жив организъм, ако се движи в обратната посока, имаме работа с покойник, а ако се люшка ту в едната, ту в другата посока, организмът е в преходно състояние, т.е. намира се на границата между живота и смъртта", пояснява той и допълва, че когато поднесъл уреда към главата на ламата, той започнал да се мята насам-натам. Акад. Сергей Курсакин от Института по физика на живите организми и неговият екип също обследват феномена Итигелов. "Тялото на ламата изпуска топлина, установихме дължината на вълната и честотата на електромагнитното му излъчване, констатирахме, че липсват сърдечни тонове, но хипоталамусът, отговарящ за дейността на сърцето, функционира нормално, а кръвното налягане е 80 на 30.", споделя ученият. Проф. Николай Давидович от московския Институт по биофизика разказва, че в продължение на шест месеца негови сътрудници измервали телесното тегло на Итигелов веднъж на три денонощия. "Те установиха, че то е между 39 и 41 кг", уточнява той. Доказано е, че от време на време "мъртвецът" излъчва мощни електромагнитни импулси. Будистът, който стои неотлъчно до него, твърди, че "...някаква сила ме удря в гърдите, все едно съм поразен от токов удар." Той съобщава на френски физици, изследващи Итигелов, че по време на сън или медитация непосредствено след "токовия удар" често имал видения, чието съдържание обаче не желае да коментира. Според мнозина учени ексхумираният лама е в анабиоза - състояние на организма, характеризиращо се с почти пълно, но обратимо прекратяване на жизнените функции. Обаче има едно "но": Защо тялото му, което съдържа определено количество вода, се е съхранило толкова добре в продължение на 79 години?! Според законите на биологията и физиката, пребивавайки близо осем десетилетия в саркофаг, то би трябвало да се превърне в мумия, водата в него би трябвало да се е изпарила! Но такова нещо не се наблюдава. не може да отговори на този въпрос. Изследванията на феномена Итигелов По време на конференцията индийският експерт Джампа Сандепа е изразил мнението, че Итигелов продължава да се намира и до днес в състояние на дълбока медитация и посочи примери от будизма, когато йоги са достигали подобно състояние. Дагма Лама Очиров в своя доклад посочва, че вероятно Итигелов е достигнал висшето състояние в будизма, свързано с осъзнаване на пустотата. Възможно е според други специалисти Хамбо Лама да е достигнал състояние самадхи, при което у човека рязко се съкращава честотата на дишането, сърцебиенето и обмяната на веществата. Съгласно учението на йога, при самадхи съзнанието на човека функционира, но не се проявява във форма на чувствено и логическо мислене, тоест той най-накрая се е освободил от тях. Достигналият това състояние може произволно да регулира жизнените си процеси. Освен феномена нетление на конференцията е обсъдено духовното наследство на Хамбо Лама Итигелов. неговите пророчества, както и някои философски аспекти на будизма. източник: www.petel.bg
  8. От дълго време истории за хвърляне в затвора, изтезания и вълнуващи опити за бягство се свързват със световноизвестния затвор „Алкатрас", наречен „Хелкатрас"* от нещастните му обитатели. Но има сведения и за много мистериозни неща, случили се на това място, и следва да се запитаме дали освен кървавото минало между недостъпните му стени не се крие нещо по-зловещо. Възможно ли е островът да е населен от зли сили? Алкатрас или Скалата не винаги е бил затвор. Преди много години, по времето на местните американци, този пуст и отдалечен остров е познат като Бялата скала, защото е покрит с белите изпражнения на пеликаните. Местните племена го отбягват, смятайки, че е обитаван от зли духове и че представлява порта към друго, зловещо измерение. Когато попадат на острова през XVII век, испанците го наричат Островът на морските птици или Островът на пеликаните, но не отдават внимание на стратегическото му положение. Ситуацията се променя през петдесетте години на XIX век, когато най-после отличният военен отбранителен потенциал на острова е оценен и той приютява крепост, чиято цел е да охранява Голдън Гейт. Строителните работи по укреплението започват през 1854 г. За лош късмет организаторите на проекта не вземат предвид нито географските, нито метеорологичните условия, които в крайна сметка имат пагубен ефект върху строителните работници. На острова има само едно място за акостиране и достъпът до него е ограничен заради силните водни течения и опасните климатични условия, отличаващи се предимно с вятър, дъжд и мъгла. На самия остров няма нито вода, нито растителност и тъй като пътят за доставки е толкова опасен, достъпът до продукти от първа необходимост от континента е силно ограничен. Въпреки построяването на дървен град около строителната площадка, както и на пътища, улесняващи достъпа, ширещите се глад и болести погубват голяма част от работниците при строителството на укреплението. Най-накрая работата приключва и през 1859 г. на Алкатрас са изпратени първите затворници. До 1861 г. крепостта става официалния затвор на военното командване на Съединените щати. Затворниците са подложени на отвратителни условия, принудени са да лежат наблъскани като сардини върху твърдия под без каквито и да било санитарни съоръжения. Не е изненада, че много от тях умират. С течение на времето лошата слава на затвора се разпростира и той започва да приютява осъдени за военни престъпления и най-опасните за обществото престъпници. Крадци, главорези, изнасилвачи, убийци и бегълци от други затвори са изпратени в страховитата крепост, където шансът за бягство е нищожен. Когато все по-отчаяните затворници се опитват да избягат от ужасните условия, като че ли природата започва да действа срещу тях - непреодолими течения ги отнасят обратно на острова или ги потапят в ледените води. До 30-те години на XX век „Алкатрас" става най-сигурният затвор, където са изпращани само най-злите и закоравели престъпници. Въоръжени мъже с автомати стоят на пост, но далеч повече обитатели намират смъртта си в резултат на лошите условия, а не защото са застигнати от куршумите. За пореден път сякаш природата е решила да накаже тези, които са държани между стените на затвора. Укреплението е обвито от плътна, гъста мъгла и ледени ветрове проникват през иначе непроницаемите стени. Обитателите са обзети от постоянен студ и често се разболяват. От друга страна, затворниците трябва да издържат и на психическото изтощение от изолацията, която е подсилена от факта, че могат да видят светлините на Сан Франциско и да чуят вихрещите се партита на яхтите, минаващи близо до острова. Това е суров, жесток живот, изпълнен с неспиращо насилие между обитателите, и всеки, който успява да оцелее след опит за бягство, бива незабавно екзекутиран. След като в продължение на няколко години стои празна, крепостта престава да е затвор през 1969 г. и става собственост на Националния развлекателен комплекс „Голдън Гейт". Всяка година тя привлича хиляди посетители, които са примамени от жестоката й история, белязана с кръв, страдания и омраза. Все повече хора са привлечени към острова от историите за странни случки между стените на затвора, много от които са разказвани от служители, които често посещават укреплението и са станали болезнено чувствителни към отзвуците на злото. Те говорят за усещане за ужас и за това, че някой ги наблюдава, за измъчени викове, необясними трясъци, както и за внезапно, мистериозно затваряне на вратите на килиите. От всичките, както изглежда, населени с духове части на крепостта най-плашещият е блок Д. Това е зоната на строг тъмничен затвор, която приютявала най-закоравелите престъпници. На това място затворниците са принуждавани да стоят в пълна изолация в ледената тъмнина дни наред и сякаш това не е достатъчно, има слухове, че в района дебнел призрак, който се опитвал да удуши клетите обитатели. Необяснимата смърт на един от мъжете, изглежда, потвърждава тези разкази. Съдбата на този нещастен затворник озадачава медицинските специалисти при установяването на смъртта, тъй като разположението на нараняванията по тялото му показват, че физически е невъзможно той да се е удушил сам. Възможно ли е отговорността за деянието да е на отдавна умрял углавен престъпник? Каквато и да е причината, много обитатели на блок Д през повечето време крещят от ужас и най-накрая полудяват. Днес много охранители на развлекателния комплекс отказват да се приближат до тази зона, която е неестествено студена и внушава страх и ужас у тези, които дръзнат да стъпят там. Един от многото медиуми, посетили острова, твърди, че в една от килиите на блок Д почувствал ледени пръсти около врата си, и си спомня, че бил обзет от толкова силен страх, че косата му настръхнала. В други части на затвора се чува ридание и пред охранителите и посетителите се появяват духове на някогашни обитатели. Понякога може да бъде доловен странен свирещ звук и морският фар, който е разрушен преди много години, се показва през гъстата мъгла, хвърляйки зловеща светлина върху неспокойния остров. Разказите за подобни свръхестествени срещи крият страховито очарование и затова много хора от целия свят продължават да са привлечени от острова, вероятно изпълнени с надежда, че самите те ще преживеят паранормалните явления. Независимо дали местните жители на Америка са били прави в предположенията си, че островът е порта към друг свят, мястото явно носи значителна отрицателна енергия, която обгръща всеки, който попадне в обхвата й.
  9. Бойните полета са сцена на убийства, жестоки осакатявания и неподправен ужас и затова едва ли е изненадващ фактът, че те са едни от най-честите арени за свръхестествени срещи. Изглежда, взаимната омраза на враждуващите армии и упражненото насилие все още отекват по бойните полета на редица конфликти. Безброй посетители съобщават за странни явления като например зловещото чувство, че са наблюдавани, появата на призрачни светлини, усещането на мистериозни студени зони във въздуха и гледката на духове на отдавна загинали войници. Едно от най-известните бойни полета в британската история е Кълодън Мур в Хайландс, Шотландия, където се състои последната битка, водена на британска земя. Свирепото кърваво сражение се води в един влажен априлски ден на 1746 г. и продължава всичко на всичко само четиридесет минути, но резултатът от касапницата не е забравен до днес. Битката е между якобитите, ръководени от Бони принц Чарли, чиято цел е да възстановят монархията на Стюартите, и правителствените войски, водени от принц Уилям, херцог на Къмбърланд. Якобитите са изтощени, тъй като дни наред провеждат безуспешна мисия да съберат повече войници и от изненадваща атака срещу поддръжниците на херцога, която не дава резултат. Освен това противникът числено ги превъзхожда, а и не са свикнали да се сражават на блатист терен. Битката започва с размяна на артилерийски огън, който покосява голяма част от живата сила на якобитите. Бони принц Чарли отсъства от фронтовата линия и мъжете остават без водач, изпълнени с колебания и без какъвто и да е план за бойни действия. Когато най-накрая решават да атакуват, кръвопролитието става още по-ожесточено, защото онези, които оцеляват при обстрела, след това са повалени от новата, изключително успешна тактика, възприета от войниците на принц Уилям. Тя се състои в намушкване на шотландските войници в дясната част на тялото, което сварва якобитите напълно неподготвени. Правителствените войски успяват да поразят вражеските войници под дясната ръка, с която държат сабите си - място, което остава незащитено, тъй като носят малките си кръгли щитове в лявата. Тези, които не са ранени смъртоносно, след това са жестоко посечени върху потъналата в кръв земя, а онези, които успяват да избягат, са заловени и безмилостно убити. Бони принц Чарли избягва в Италия, но никога не успява да се върне на родна земя. Хората, посетили бойното поле, разказват много загадъчни случки - най-вече на годишнината от бойните действия на 16 април. Например, че са видели призрачни войници и са чули звъна на метал и виковете при масовата сеч. Описват появата на висок, мършав шотландски планинец, който шепнешком изрича думата „победени". Други съобщават, че са срещнали духа на мъртъв шотландски войник да лежи под кариран плат върху една от многото гробни могили на бойното поле. Говори се, че в близост до тези могили птиците замлъкват, както и че многобройните извори, пръснати из района - особено изворът Сейнт Мери, - са пренаселени с духовете на мъртвите. Разказите за духове в Гетисбърг - градчето, в близост до което се състои една от най-кървавите и най-печално известните битки в историята на Съединените щати - също изобилстват. Предвид факта, че това е мястото на повратната точка в Гражданската война, която бушува в страната през XIX век, Гетисбърг е изключително важен от историческа гледна точка. Но възможно ли е да има и свръхестествена значимост? Всяка година в района идват тълпи от посетители - някои просто да отдадат почит на загиналите, а други с надеждата да срещнат дух. Безбройните разкази за подобни случки в определени райони на бойното поле показват, че в историите може да има някаква истина, а фотографските доказателства навеждат на мисълта, че в околността наистина бродят духове. Битката, която се състои от 1 до 3 юли 1863 г., се води между армията на Потомак, под командването на Джордж Гордън Мийд, и Конфедеративната армия, ръководена от генерал Робърт Едуард Лйй. По време на сражението има няколко стратегически схватки, от които най-известен е щурмът на Пикет - нападение на конфедератите срещу съюзническите войски. Но именно съюзниците удържат победа в този сблъсък, при който са погубени 48 000 живота. След сражението бойното поле е окъпано в кръв и над него отекват агонизиращите викове на смъртно ранени мъже и от двете враждуващи страни. Но предстои нещо по-лошо - огромни свине, излезли на свобода поради разрушаването на предпазните огради, изяждат телата на мъртвите и умиращите. През годините посетителите на полесражението съобщават за любопитни случки, най-вече в онези части на полето, където се състоят най-ожесточените схватки, като например Хай Уотър Марк, Литъл Раунд Топ и Девилс Ден. Те разказват за срещи лице в лице с призрачни войници и си спомнят как внезапно и необяснимо са почувствали студ и как са чули тържественото биене на барабани и звука на маршируващи мъже. Електрическата апаратура също регистрира присъствието на свръхестествена активност. Камерите и записващите устройства, които преди това са функционирали съвсем нормално, необяснимо спират да действат около бойното поле. Мистериозни случки има не само на полесражението до Гетисбърг. Местните жители явно също поемат полагаемата им се част от призрачните срещи. В сградите, които са съществували по времето на битката, са видени духове на войници, доловени са странни шумове и често са засичани призрачни завихряния. В началното училище „Айзенхауер", на високия таван на тоалетната на първия етаж, често се появяват отпечатъци от мъжки ботуш, а когато лампите бъдат загасени, проблясват малки зелени светлини. Колежът в Гетисбърг също има свръхестествени обитатели от времето на Гражданската война. Една от най-населените с духове постройки на учебното заведение - „Пенсилвания Хол" - по времето на военния конфликт служи като болница и затова неизбежно става арена на много болки, страдания и смърт. Колежаните съобщават за странни случки. Например, вместо да отиде до избрания етаж, асансьорът често необяснимо слиза до мазето, където за ужас на возещите се, те стават свидетели на особено страховита болнична сцена. Други разказват за войник от Гражданската война, който е видян да охранява болницата от позицията си на купола на покрива на сградата. Говори се, че когато забележел вторачения в него поглед на жив човек, той се прицелвал с пушката си във въображаемия нарушител, след което изчезвал загадъчно във въздуха. Кълодън и Гетисбърг са само две от многото полесражения, обитавани от духовете на загиналите бойци. Със сигурност тези местности на военни сблъсъци ще продължават да ни привличат, тъй като преживяното там неимоверно страдание им придава вълнуващ и свръхтайнствен ореол и ги превръща в места за поклонение.
  10. Утре (23 януари) започва Годината на дракона по китайския лунен календар http://www.dnevnik.bg/photos/2012/01/22/1750469_fotogaleriia_posreshtane_na_kitaiskata_nova_godina/
  11. На Църквата днес е възложена почти непосилна задача: да включи във въцърковяването и въ-културизацията Църквата не е чист слиритуализъм. Тя обхваща цялостно човека във всички сфери на неговия живот. Своята духовност Църквата изразява чрез определена култура, която е култура на словото, логоса, на личната, самостоятелна и отговорна рефлексия (да не се бърка с енорийската субкултура). Тази култура е дълбоко традиционна и, в най-добрия смисъл на думата - консервативна. Съвременните хора не само от раждането си, но вече и на "генетично ниво" живеят в съвсем различна култура - виртуалната култура на масмедиите и технологиите, която налага определен образ на живот чрез киното, рекламата, спортните предавания, "клип-културата", интернета и т.н. Това е култура на хедонизма, относителните ценности, повърхностността, стадното чувство, уеднаквяването. Тя не само не спомага за развитието на необходимите за живот в Църквата нравствени качества: свобода, отговорност, трезва оценка на себе си и света, но обратно - пречи на формирането им. Тя е най-далеч именно от индивидуалното осмисляне на живота, от логоса, от словото, от неговата ценност и значимост. Църквата се обръща към хората на своя език, а съвременният човек - не че той е "по-лош" от хората през 16 век, например, но той просто не възприема тази култура и тези слова, с които работи Църквата. Затова на хората им е трудно да четат Евангелието, да възприемат традициите на Църквата, а още повече да променят в съответствие с тях живота си. Етико-културният "резерв" на съвременния човек не е способен да вмести това. Разбира се, това не означава, че Църквата трябва да се стреми да стане клипово-мобилна, въпреки че без съмнение трябва да разбира особеностите на съвременната култура и да се ползва от тях, като говори с хората на техния език. Необходимо е нещо друго - а именно,"Пастирите” и всички участващи в катехизацията да осъзнаят ситуацията и да имат пред вид няколко неща. Първо, на Църквата днес е възложена почти непосилна задача: да включи във въцърковяването и въ-културизацията. Заедно с възприемането на църковността, а до голяма степен и преди това, тя трябва да въведе хората в руслото на историческата, традиционна, евангелска в основата си родна и европейска култура. Искам да подчертая, че под евангелска култура имам предвид не паметниците на църковния живот, които пренасят човека от съвременността в носталгично-етнографското минало, нито усвояването на естетическото наследство на човечеството чрез посещение на концерти и галерии (въпреки, че това не е излишно). Християнската култура е преди всичко начин на мислене, това е фундаментът на етиката и естетикатй, основан на лична отговорност и духовна свобода, на образованост, на нестадно възприемане на света, което чувства и разбира многопластовия характер и сложност на християнството и на света. После. Преди да въцърковяваме, трябва да разберем: а ще бъде ли разбрано нашето слово? Няма ли да стане така, че то да няма за какво да се залови? Може би не за Църквата трябва да започнем да говорим, а първо за това -какво е човекът - не част от тълпата, че преди да стане християнин, човек трябва да осъзнае себе си като личност и да стане просто нормален човек. Може би в началото трябва да разговаряме за човешкото достойнство, за здравомислието, за порядъчността, възпитанието и много друго прости неща, от които, за съжаление, нашите съвременници имат слаба представа. И чак после към това да се присади църковното учение и практикта... Днес катехизаторът задължително трябва да си дава сметка за разликата между културата на Църквата и съвременното общество и да работи над "предварителната зрялост" на хората. Това е сложна задача, защото от една страна споменатата разлика в културите става все по-голяма, а от друга страна, тези, които извършват въцърковяването, често нямат необходимата представа за основите на християнската култура, подменяйки я неправилно с понятието за предание или етнография. Резултатът е, че в съществуващата църковна действителност същинската култура на Църквата не се проявява и се профанизира. Но ако не отделим подобаващо внимание на тази задача, то плодовете на нашата катехизация ще бъдат (и вече са) обратни на благите ни намерения. Вместо в широкото нравствено-културно русло, по което тече християнството, в резултат на стихийното въцърковяване в енорията човекът попада в някаква затворена от всички страни "кутийка" - в един тесен и задушен малък свят. Той възприема ограничени и тежки възгледи за Бога, Църквата, другите хора (и за самия себе си), придобивайки вместо Христовата любов, свобода и евангелски разум противоположните качества. Строго погледнато, това е "до-църковен" въпрос, проблем на обществото и утвърдилия се в него манталитет. Особеността на съвременната катехизация се състои в това, че днес тя трябва да се заеме с решаването на този проблем. Ако преди във времената "преди електризацията" църковността органично се е присаждала към традиционния начин на живот, то днешният социум не може да възприеме адекватно християнството без съответната културна подготовка. Днес културната подготовка трябва да бъде важен начален елемент на въцърковяването. Игумен Пьошр Мещериноб откъс от книгата "Проблеми воцерковления", Москва-Киев 2008 г.; превод: 3. Иванова Текста е взет от Епархийски просветен вестник "Алтернатива", брой 108
  12. Другата година според източния календар е годината на Дракона според "24 часа" Високосната 2012 г. e под знака на Дракона според източния календар. Тя започва на 23 януари 2012 г. и приключва на 9 февруари 2013 г. Драконът е най-могъщият знак на китайския хороскоп. Драконът символизира късмета, положителното влияние в живота и напредъка. Той носи богатство, добродетели, хармония и дълголетие. Ще направи следващата година ярка и непредсказуема. Може да привлече като магнит в живота ви голяма любов или изобилие и богатства, но и лесно може да ви ги отнеме. През 2012 г. е важно да оценявате всичко, което ви се случва, да не проявявате алчност, да не си играете с чуждите чувства и да не очаквате лесни пари. 2012 г. ще е под покровителството на водния Дракон. Ще преуспяват тези, които са дипломатични, мъдри и досетливи. Тази година ще е успешна за творческите личности и за тези, които умеят да пестят и умножават парите си, но не и за алчните. Годината на Дракона изисква пълна себеотдаденост, ентусиазъм и преданост към всичко. Всяка постъпка, дума и жест трябва да бъдат проверени, премислени и пресметнати. Драконът ще "изяде главата" на мързеливите и тези, които изпускат шансовете за успех, предложени от него. Бъдете артистични, подхождайте към решаването на проблемите творчески, търсете нестандартни решения. Само от онова, за което сте положили истински труд, ще пожънете успех. Не бъдете мнителни през 2012 г. Отървете се от безпокойството, то може да попречи на правилната ви преценка. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1164405 Ето и още инфо по темата: http://www.moetospisanie.com/index.php?option=com_content&view=article&id=94:2012-&catid=39:2010-10-10-18-10-13&Itemid=55 Каква е равносметката от миналата година, която беше годината на Заека - най-късметлийското животно от животните на Буда...имахте ли късмет и оправдаха ли ви се очакванията Ето малко повече за годината на заека: http://www.btv.bg/horoscope/alena/novini/story/1512180340-Razumat_shte_e_vodesht_v_godinata_na_Zaeka.html
  13. В сп. Обекти публикуваха новина, в която пише, че са открили дявол във фреска в базилика и дават следното изображение: А ето цялото изображение: Ето новината: http://www.obekti.bg/dnes/8-misterii/3514-%D0%97%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D0%BB-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D1%84%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0#articleFocus Аз такова нещо не виждам, някой вижда ли го и може ли да обясни къде е то?
  14. Каква е функцията на окосмяването на слабините? Окосмяването на слабините най-вероятно е еволюирало като вид визуално оповестяване на полова зрялост и като средство за събиране на хормони, които излъчват миризма с цел по-ефективно привличане на потенциални партньори. Разположението на апокринните потни жлези, които секретират тези феромони, съвпада с частите на тялото ни, по които растат срамните косми. Изследванията сочат, че жените може несъзнателно да използват миризмата на тези вещества като средство за преценка колко различни от тях в генетично отношение са потенциалните им партньори. Това е еволюционно предимство, тъй като по-голямото генетично разнообразие у децата увеличава способността им да се справят с болести и паразити. Изказва се и предположението, че окосмяването защитава чувствителната кожа в тази зона по време на полов акт. Но е също толкова вероятно чувствителността в тази зона да е еволюирала заради високата влажност на мястото. Източник: BBC Knowledge България
  15. astrologa

    Данък за дебели

    http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2011/07/13/1122895_danuk_za_debeli Храните ли са ни виновни или ние самите не знаем какво искаме

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...