Отиди на
Форум "Наука"

boilad

Потребител
  • Брой отговори

    867
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    18

Отговори публикувано от boilad

  1. Графе, единствените сведения, които могат да бъдат отнесени към Христа са тези на Йосиф Флавий, а и те са доста спорни, всички останали се отнасят за христианите и тяхното учение (като известието на Светоний едва ли има отношение дори към тях).

    • Upvote 2
  2. Фактите са ясни - нелегално преминала агресивна група от имигранти, която оказва съпротива при задържане. След произведен предупредителен изстрел и рикошет - единият нарушител е улучен смъртоносно, а останалите 53-ма са задържани.

    Чисто процедурно фактите не може да са такива. Или драскачите не са запознати с процедурата (устно разпореждане - при неизпълнението му, пак устно предупреждение, че ще се стреля и едва тогава при поредно неизпълнение изстрел във въздуха. На месо се стреля само при непосредствена опасност за живота, в противен случай се използват физическа сила и помощни средства - електрошок и под.), или се прави опит за замитане на огромен гаф.

    • Upvote 2
  3. Не Юстиниан Мегас, а чичо му - Юстин Стари е бил неграмотен.

    Със сигурност си прав, знаеш ранна Византия не ме интересува много, и в случая карах по памет.

  4. А възпроизвеждането на ромейската практика от средновековието в българския 18/19 век пък е нещо, което ме кара да мисля, че май тя си е съществувала като традиция за обучение през целия промеждутъчен период, но не така масово....

    То и през 18 - 19 в. килийното образование не е кой знае колко разпространено. От малко над 100 килийните училища нарастват до около 230 през първата третина на 19 в., а оттам насетне с въвеждането на нови методи на обучение започва залеза на килийното образование.

    • Upvote 1
  5. първоначалното обучение не ви ли напомня на българските килийни училища?

    То си е точно така. Ромейската практика е повлияла сериозно и на средновековна България. Например знаем имената на доста граматици, което показва, че е у нас е имало еквивалент на първата дисциплина на тривиума. Има и "доброписци", сиреч "калиграфи", а това е умение добивано най-вече по време на изучаване на втората дисциплина - риториката, имаме и философи, което може би говори за български вариант на целия курс "енкиклион педия". Но пък има една характерна особеност на образованието в България и тя е, че то е двуезично, поне що се отнася до "енкиклион педия", което е направо уникално явление за времената когато на Запад господства латинския, а в Империята нехаят за варварските езици (изключая латинския, но и той е рядко явление, изучават го предимно юристи, тъй като се налага да го ползват в професията - има действащи законови актове от времето на Юстиниан).

    Що се отнася до Лакапин той си има цяла орда грамотни хора, които да му съставят писмата и посланията, но поради сложила се традиция със сигурност му се е налагало сам да ги подписва. За Юстиниан, който също бил неграмотен знаем, че ползвал шаблон за подписа си - дъсчица с изрязани в нея отвори за буквите от името му, така той само трябвало да прокара калема по отворите.

    • Upvote 1
  6. Образованието на ромеите (VIII - XV в.)

    Въпреки твърдението на Никита Хониат, че западните кръстоносци се подигравали над ромеите заради навика им да носят със себе си тръстикови пера (калам, калем), мастилници и книги, изглежда ромейската образованост не е така повсеместна, както излиза от думите на автора, а по-скоро е близка до типичната за средновековието. И ако в 43-тата си новела Лъв VI постановява в градовете да не се привличат за свидетели неграмотни лица, то тя си остава едно добро пожелание видно от множество актове подписвани с кръст, и дори векове по-късно Теодор Валсамон се жалва, че извън столицата имало малко грамотни хора, а Георги Куртесис, бъдещия Генадий Схоларий, се изказва крайно критично за съвременната му наука, като думите му намират потвърждение и у Франческо Филелфо, който твърди, че в Константинопол няма човек, разбиращ езика на Омир и Калимах. Към общия хор можем да присъединим и гласа на Ана Комнина, която пише, че от Василий II до Константин Мономах обазованието e пренебрегвано, а и баща й не го заварил в по-добро състояние. Във Византия образованието често се разглежда като възможност за кариерен ръст, или достигане на по-висок социален статус, то е съществен фактор обуславящ социалната мобилност. Михаил Псел например морализаторства, порицавайки тези, които веднъж достигнали набелязаната цел изоставят науката. И в същото време не липсват неграмотни хора на високи постове, включително и императори, служещи за негативен пример - за Михаил II казвали, че друг ще успее да прочете цяла книга преди той да разбере буквите от името си, неграмотен бил и Роман Лакапин; логотет Йоан назначен на мястото на Константин Лихуд бил необразован човек; такъв бил и Подарон - един от флотските командири при Лъв VI, въпреки, че още стратегикона на Маврикий препоръчва на офицерски длъжности да се назначават грамотни хора. Макар, Михаил Псел и Христофор Митилински да осмиват неграмотните монаси, в повечето случаи агиографите разказват, че героите им се учели с лекота, но в отделни произведения на героите това не им се отдава, докато не получат просветление, което им откривало цялата божия премъдрост, изглежда, че това е най-образованата прослойка в ромейското общество - анализ на актове на манастира Ивирон от ср. на X до XII в. според Самодурова показва, че от 205 монаси само 8 не са можели да напишат името си и са поставили кръстове, а сред останалите има двама лекари, вероятно един юрист и 13 висококвалифицирани кописти, т. е. поне 16 души са с образование, което не е ограничено само до "свещената грамота"(7,8% при наполовина по-малко неграмотни; от Джовани Вилани знаем, че във Флоренция от 1336-1338 г. шест от всеки сто души с начално образование стигат до най-високата образователна степен), а това вече ни отпраща към образователната система на ромеите.
    Основа на византийското образование била така наречената "Свещена грамота", т. е. начални умения за четене, писане, смятане и църковно пеене, тази степен на начална образованост се нарича "пропедия" - "предвъзпитание, предобразование" и продължавала 2-3 години, започвайки от 5-6-годишна възраст, но понякога и по-късно (Михаил Псел - на 5; Стефан Нови - на 6; Теодор Студит, Атанасия Егинска и дъщерята на Михаил Псел Стилиана - на 7; Андрей Критски и Григорий Декаполит - на 8; Давид Митилински - на 9). Обучението по четене започвало с изучаване на буквите, отделни срички и думи, за да се стигне до четене на Псалтира предимно, или жития на светци и всичко това се вършело хорово. За обучението по писане се използвали материали за многократна употреба - например стило и навосъчени таблички, или пясък върху който се пишело директно с пръст. Смятането се изучава по пръстите, с камъчета, или посредством абак - дъска с отвори над всеки от които стои изписана цифра, означена чрез буква от азбуката (до XV в. ромеите не познават позиционната система), сметките се извършват като се пъхат пръсти в съответни отвори. Обучението се води от граматисти, т. е. хора овладели "свещената грамота". Каждан във "Византийская культура" и "Книга и писатель в Византии" твърди, че Църквата преподава "свещена грамота" само за собствени нужди като привежда за примери: устава на Бачковския манастир от 1083 г. според който за сметка на манастира се обучават шест деца (в манастирските школи изглежда бройката е норма - в Ивирската обител един "старец" обучава 6-10 деца) срещу условието да станат свещеници; устав на кипърски манастир от 1210 г. който забранява да се преподава на млади миряни "свещена грамота", като потвърждение на това съждение можем да изведем още два примера: знаменития монах Йоаникий Велики се ограмотил чак на 47-годишна възраст, постъпвайки в манастир след 24 години военна служба, съвременника му Евтимий Нови, наследствен стратиот, също се ограмотил след подстригването си за монах, аналогичен възглед споделя и Дж. Бъклър, според която в ромейските манастири продължава да се спазва постановление на Халкидонския събор, забраняващо в манастирските школи да се обучават деца, които не желаят да свържат бъдещето си с Църквата, до същия извод е стигнал и друг английски изследовател - Н. Дж. Уилсън, както и З. Г. Самодурова, има обаче и изключения от правилото, които показват, че начално образование в манастирските школи са можели да получат и светски лица, най-вероятно срещу съответното заплащане, такива били Михаил Псел, който преминал началния курс на обучение в школата при Нарсийския манастир, и Исак и Йоан Комнини при Студийската обител (за мен остава открит въпроса дали в тези случаи става въпрос за "пропедия", или по-скоро за началната дисциплина на "енкиклион педия" граматиката и може би риторика). За миряните пътя към "свещената грамота" минавал през частен учител, или в нередки случаи били обучавани от родителите си, или близки роднини. Така например патриарх Антоний Кавлеа, чийто баща бил военен (неясно е с какъв чин, но вероятно офицерски), усвоил Псалтира под бащиното си ръководство, а в манастира, където бил изпратен на 12-годишна възраст, преминал общообразователния курс ("енкиклион педия") под наставничеството на игумена; Йоан Исихаит също бил ограмотен от баща си, който бил свещеник; Мария Нова и Йоан Ксифилин учили под майчиното си ръководство; Михаил Синкел, Виталий Сицилийски и Доротей Нови били обучавани от частни учители в домовете си; Йоан Мавропод започнал своето образование под наставничеството на чичо си епископ на Клавдиопол, Никифор Григора също започнал учението си при близък роднина - епископа на Хераклеа Понтийска; Теодора Солунска била ограмотена от близка родственица; Николай Студит и Йосиф Песнописец били ограмотени от родителите си; Никита-Давид Пафлагонийски получил начално образование у дома си; представителите на по-бедните слоеве от населението се учели при местния свещеник или в селската школа, като едновременно с това трябвало и да помагат в домакинството - Давид, Симеон и Георги Митилински, Евстратий Авгарски, Лука Еладски, Григорий Акритски, Полихроний и Теосвий пасли добитък и учели, но както видяхме други въобще не се интересували от учение и изучили "свещената грамота" на значителна възраст след подстригването им за монаси. На този фон Катакалон Кекавмен изглежда като едно изключение, самоук, който по собствените му думи не бил учил "елинската мъдрост" ("енкиклион педия"), но от това което е написал виждаме, че е бил любознателен и доволно начетен човек.
    Следващото образователно ниво било "енкиклион педия" (всеобщо възпитание/образование), наричано и "външна мъдрост" (за разлика от "божията мъдрост" - богословието), или още "елинска мъдрост", т. е. то е светско и е запазило много от античното наследство, разбира се, осмислено през христианската призма, което включва познатите и на Запад "седем свободни изкуства" обединени в две степени - тривиум и квадривиум.
    Първата степен била задължителна за всички, които искали да минат за образовани и включвала следните дисциплини - граматика, риторика и философия. Обучението по граматика задълбочавало познанията добити в предходното образователно ниво, изучавали се правопис (т. е. граматика според съвренното ни разбиране) и бързопис, и антични автори - Омир (не случайно на първо място, Михаил Псел например разказва, че за една година под ръководството на граматик наизустил цялата "Илиада" и освен това можел да я тълкува), Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, откъси от Хезиод, Пиндар, Теокрит, наред с античната митология без която те не биха могли да бъдат разбрани, но също и библейски текстове, и различни христиански поети и мислители. Редица агиографски паметници дават основания да смятаме, че обучението по граматика е било сравнително широко разпространено с множество провинциални школи, където преподавали граматици - например бъдещия патриарх Методий учил правопис и бързопис в Сиракуза, Йоан Ксифилин учил граматика в Трапезунд, а игумен Николай на Родос, но за продължаване на обучението трябвало да се отиде в Константинопол (в Палеологова Византия в резултат на ред причини - основно центробежните процеси и османското нашествие, положението е по-различно и пълния курс "енкиклион педия" можело да бъде завършен и в някои от провинциалните образователни центрове - Солун, Одрин, Мистра, а западните хуманисти, като Енеа Силвио Пиколомини - бъдещия папа Пий II считали, че никой не може да се смята за образован, ако не е учил в Константинопол). Основни пособия в преподаването на граматиката били книга на Дионисий Тракиец от II в. към която с времето били добавени различни тълкования и схоли, каноните на Теодосий Александрийски от V в., "Епимерисми" на Георги Хировоск от VI в., който излага граматичните норми по примери от Псалтира, и труд по граматика на Теогност от IX в.; в славянски превод се е запазил труд по граматика с много сбито и сухо изложение, който се приписва на Йоан Дамаскин от VIII в., през Палеологовия период труд по граматика написал Мануил Мосхопул, който добил значителна популярност, включително и сред италийските хуманисти. Метода на обучение се състоял в четене и тълкуване на текста и задаване на въпроси от учителя. Морализацията по повод на прочетенето, основно в светлината на христианските ценности, била важно условие за преподаването, и тъй като прекия текст невинаги давал материал за съответстващите морални заключения, се прибягвало до алегорично тълкуване и откриване на "вътрешния смисъл".
    Следващата дисциплина от тривиума била риториката, както тогава наричали изкуството да се говори и пише красиво. Основен пример за красноречие бил Демостен, а в качеството на учебни пособия ползвали трудове на Хермоген от Тарс (II-III в.) и Афтоний (IV в.). Граматиката и риториката били непосредствено свързани и нерядко се преподавали съвместно от едно и също лице. Често за сметка на риторическото изящество била жертвана яснотата на изказа. В процеса на обучение използвали схеди - произволни импровизации на стоящи далеч от реалността теми, от такива импровизации не се отказвали и опитни литератори като Михаил Псел и Теодор Продром. Популярен труд по схедография оставил Мануил Мосхопул.
    Във Византия последната дисциплина на тривиума била философията, макар да не е много ясен смисъла който ромеите влагали в този термин. Така например Йоан Дамаскин разбирал философията в доста широк смисъл и я разделял на две части - теоретическа, обхващаща богословието (понякога под философия се разбира именно то), математическата четворка (познатия на Запад квадривиум), и физиология (под която се разбира науката за окръжаващия ни свят - животни, растения, минерали) и практическа, включваща етика, политика и икономика. В друг случай философията, вероятно в смисъла на богословие, е противопоставена на математическата четворка - дякон Игнатий в житието на Патриарх Никифор разказва, че героя му изучил първо четирите математически дисциплини (астрономията, която разглежда движещите се тела; геометрията - неподвижните тела; музиката - отношението между числата; аритметиката - числата вън от отношеията, т. е. тайнствения мистичен платоновско-питагорейски смисъл) и едва тогава преминал към тяхната господарка философията. Неизвестен автор от 1008 г. под философия разбира диалектика (логиката според съвременното ни схващане), която е завършващата тривиума дисциплина, подготвяща за следващата образователна степен - квадривиума. Михаил Псел в енкомия за учителя си Йоан Мавропод представя неговото разбиране за третата част на тривиума, наречена философия - Мавропод разглеждал четирите дяла на философията - силогистика, диалектика, аподиктика и логика, като не отделял никакво внимание на софистиката, след това разглеждал физиологията (това което ще бъде наречено натурфилософия, включващо вероятно и медицина) и правото. В основата на обучението по философия били автори като Платон, Аристотел и неоплатониците Порфирий, Ямвлих и Прокъл. Псел се стараел да илюстрира приложението, което античните автори, намират в трудовете на христианските мислители. Обучението протичало под формата на свободна дискусия при която учениците задават въпроси, а учителя отговаря. Но ако пак се позовем на Псел, подготовката за следващата лекция отнемала на учителя част от нощта.
    Разделянето на квадривиума на четири дисциплини (аритметика, геометрия, музика и астрономия) във Византия протекло не без борба. Така например през V в. философа неоплатоник Прокъл предлагал осем дисциплини, като две от тях трябвало да съставляват висшата степен, а останалите шест низша, тъй като били свързани с разглеждането на реални предмети, но това деление не било възприето. Четирите математически дисциплини били разглеждани като съставна част от философията в която включвали също оптика, медицина и право, тъй че с пълно основание бихме могли да отъждествим философията (третата част от тривиума и целия квадривиум) с висшето образование на онова време. По сметките на Лемерл през X в. средно около 300 души годишно завършвали пълния курс на "енкиклион педия". Труда на Пахимер "Квадривиум" бил използван като учебно пособие от италийските хуманисти.
    Две неща, характерни за средновековното образование въобще, правят впечтление, а това са липсата физическо възпитание, което е лесно обяснимо през призмата на доминирания от христианството средновековен мироглед (както и налагането на телесни наказания - Николай Месарит например като хвали ученолюбието на брат си Йоан, твърди, че затова учителя не му се карал и не го биел по бузите) и липсата на факултативно обучение по чужди езици (и ако на Запад някои монашески ордени главно с оглед на прозелитизма се домогват до систематично чуждоезиково обучение, то владеенето на чужди езици във Византия си остава в сферата на междуличностните взаимоотношения и разговорната реч, макар в Палеологовия период да се появяват преводачи от латински, някои от които следвали в италийски университети, запознаващи четящия ромей с латинските автори).
    За разлика от Запада, учебните учреждения във Византия не могли да се преборят за автономия и винаги били под патронажа на държавата, или църквата, и в нередки случаи се финансирали, или дофинансирали, от тях, така например анонимен учител от X в. се оплаква, че заради интриги му била спряна субсидията от църквата, в средата на XI в. Константин Мономах решително пресича университетските мераци за независимост, а през следващия век чрез няколко антиеретически процеса на които са осъдени видни учени като Йоан Итал (1082 г.), ученика му Евстратий Никейски (1117 г.), както и други - Сотирих, Никифор Василаки, оратора Михаил, се затвърждава статуквото, през 1107 г. Алексий I издава две новели явно насочени срещу независимите умове, в които на дидаскалите (учителите), работещи под егидата на Патриаршията, се вменяват две задължения - да проповядват вярата и да доносничат на Патриарха за настроенията сред населението. През цялото управление на Комнините предпочитение се отдавало повече на богословието, отколкото на "елинската мъдрост".
    Нямаме преки данни за възнаграждението на ромейските учители, но все пак можем да съдим по някои косвени. Вече споменахме за анонимния учител, който се оплаква, че му спрели субсидията "хлебец" от църквата, същият твърди, че дома му бил беден и трябвало да се задоволи с един прислужник, "Сега съм по-зле и от водоносец" - пише той. За да изкара допълнително малко средства преписвал ръкописи. В началото на XIV в. не било по-добро и положението на известния учител по риторика Теодор Иртакин, комуто плащали нередовно, един от учениците му Константин Лукит му изпратил дреха и 12 перпери срещу копие на "Одисея". В края на същия век Мануил Хрисолор се съгласява да преподава във Флоренция срещу 100 флорина годишно (ако направим аналог с възнаграждението на хора, които би следвало да имат аналогично образование, като лекари и юристи, то годишния доход на един учител преподаващ философия, т. е. тогавашния аналог на висшите науки, вероятно е бил 200 до 250 перпери, или като знаем, че в края на XIV в. един флорин струва 2,5625 перпери, то можем да си обясним защо Мануил Хрисолор предпочита Флоренция, още повече, че на следващата година възнаграждението му е увеличено на 150 флорина), макар да имал популярна школа в Константинопол, която оставил на племенника си. Обаче трябва да имаме предвид, че възнагражденията, които получават са доста по-високи от годишните заработки на обикновените работници и, че подобни жалби за окаяното им състояние са характерни за интелектуалците от средновековието, тъй като в много от случаите не получават регулярна издръжка и трябва да разчитат на щедрите грижи на някой меценат.
    От времето на Константин Мономах разполагаме с известие за издръжката на ръководителя на правната школа, която била държавна, в размер на четири литри злато годишно плюс храната и една копринена дреха (за сравнение, според типика на Бакуриани игумена на Бачковския манастир получава половин литра злато годишно), но това не продължило дълго, както видяхме по-горе. В държавните и църковни учреждения обучението било безплатно, макар да съществувал обичай при завършване ученика да прави подарък на учителя си. В частните школи се сключвали индивидуални договори с всеки ученик и родител, или настойник, като свидетел, в които се оговаряли условията на обучение и задълженията на двете страни.
    Итересен е въпроса и за образованието на жените, тъй като то не било гледано с добро око, така например родителите на Ана Комнина ограничавали стремежа й към знания, но мъжа й Никофор Вриений бил по-широко скроен и й помогнал да навлеза в науките, подобен е случая и с майката на Теодор Студит Теоктиста, която се научила да чете и пише след като се омъжила, и при това постигнала такива успехи, че лично ръководила ограмотяването на трима синове и дъщеря. Въпреки това не липсват сведения за образовани жени. Една от тях през IX в. била поетесата Касия, която, според преданието, била сред девойките представени на император Теофил, за да си избере от тях невеста. Отхвърлена от царствения жених Касия се оттеглила в манастир и писала епиграми, бичуващи глупците и невежите. Грамотни били Теодора Солунска, Атанасия Егинска, дъщерята на Псел Стилиана, Склирена - фаворитката на Константин Мономах, Тедора Раулина, Елена Кантакузина, както и други, но макар някои от тях да се изявяват на писателското поприще, или като възпитателки на децата си и наставнички в благочестието, те си остават само жени в един мъжки свят, защото колкото и парадоксално да изглежда при цялата образованост на някои от тях, не се среща и едно женско име свързано с активна преподавателска деятелност.
    В този ред на мисли можем да отбележим някои наблюдения върху социалния произход на учащите се във Византия. "Свещената грамота" до голяма степен се възприема като нещо естествено сред върхушката на ромейското общество (неслучайно от тази социална група има най-много представители с по-високо образование), но за голяма част от низините "йера грамота", макар и достъпна, не е задължителна и в мнозинството от случаите е най-високата степен на образованост до която могат да стигнат, а понякога се възприема вероятно като излишно разточителство, малкото примери за високообразовани хора от низините илюстрират това съждение - такива са Висарион Никейски, чиито родители изкарвали прехраната си с ръцете си и не били знатни и известни, Мануил Оловол, чийто дядо бил шапкар, а баща му търговец на вино, Антоний Касимат - син на обущар. Според Лемерл само 10% от жителите на Империята били грамотни. Немския изследовател Бек, анализирайки състава на писателите през цялата история на Византия, отбелязва, че около 20% от тях са дворцови служители и аристократи, 30% принадлежат към висшия църковен клир и около 15% са професионални учители, а Татяна Кущ в анализ на интелектуалците от къснопалеологовия период отбелязва, че повече от 30% от тях принадлежат към висшата знат, като много от тях са се издигнали благодарение на собствените си способности, а други произлизат от наскоро установени аристократични родове, като Нотара, 50% били интелектуалците имащи отношение към църковните структури, а според Шевченко за XIV в. този процент е 55. От изследването на Кущ впечатляват данните за продължителността на живота на интелектуалците - от 44 души на които са известни датите на рождение и смърт, на възраст между 40 и 50 г. са починали двама, 30 живеят над 70 г., а четирима надхвърлят 90, а средната продължителност на живота е около 72 г. Според изследователката до известна степен тази особеност се дължи на факта, че мнозина интелектуалци добиват известност в зряла възраст, когато публикуват и основните си трудове, докато други многообещаващи умове не са имали възможност да разгърнат потенциала си и са починали рано (такива според Димитър Кидон са били Раден и Синадина Астри, Теодор Антиохит според Йоан Хортасмен, от по ранни времена - Никифор, син на Роман Диоген, според Ана Комнина, който бил екзекутиран от баща й заради метеж).

    • Upvote 4
  7. Според теб, драги ми Данаиле, никой не е нужен за контакт с Бога, защото специално ти говориш непосредствено с... Него. Сигурен ли си, че чуваш точно Бог, а не някой друг? Ако го чуваш, защо не чуваш въпросът, който Бог отправя

    Или, ако си спомним една мъдра фраза на доктор Хаус: "Няма проблем когато говориш с Бог, проблем е, ако той ти отговаря", т. е. проблема е медицински изобщо, или психически в частност (малииии, колко са ми повлияли изразните възможности на уважаемия професорр Добрев).

    • Upvote 2
  8. Г-н, професоре, с популационна генетика се занимават хора, които за разлика от Вас не са лингвисти, а генетици, тъй че едва ли сте компетентен да се изказвате за качеството на работите им.

    • Upvote 4
  9. Глишев говори по-скоро за Средновековието. За мен дали ще се употребява "земя/страна на българите" или ще се използва заемката "България" няма абсолютно никакво значение, за онази епоха семантиката е една и съща. Това, че днес отдаваме предпочитание на заемката е резултат на дълго развитие, не само езиково, а историческо в най-общ смисъл. Защото, ако в нашето съвремие използване "земя/страна на българите" това няма да подчертае независимата държавност, а ще окаже само едно етническо землище, а това вече е сериозна семантична разлика, далече от семантиката на ранното средновековие.

    • Upvote 2
  10. Следователно, прабългарите са дошли на Балканите от Италия!??

    Ти сигурен ли си, че нямаш халюцинации?

    Или е имало ранни български преселения към Италия за което има достатъчно сигурни, достоверни и конкретни данни от готските войни на Юстиниан, където българите участват като наемници, минеш през лангобардите на Албоин и стигнеш до Алцек.

    • Upvote 3
  11. Доминантно-водещото място на лингвистичните белези и признаци по обясними причини е силно надценено от Вас. Освен това си има цяла отделна тема за най-новите генетични проучвания, не на кого да е, а именно на древните българи по материали от 8-9 в. с която Вие като праболгарист вчастност и тюрколог изобщо, явно не сте запознат. Като гледам и тая тема върви към изначалния въпрос за "произхода" на една миксоварварска знат.

    • Upvote 1
  12. Както и други теми с участието на Добрев, и тази се върти около собственото му его на велик учен и безспорен авторитет в "праболгаристиката вчастност и в тюркологията изобщо" като кой знае защо под това се разбира и всеосведоменост и уникални научни постижения (неизвестно как получени, но поднесени с безапелационна категоричност и най-важното непроверимост, което ги прави абсолютно необорими, сиреч достоверни) в ранносредновековната българска история.

    П. П. Все пак ще ги видим ли ТЕЯ ИЗВОРИ??? Аргумента за великия учен не минава.

    • Upvote 1
  13. Ха-ха-ха, оня, Рицаря ме изкара "тюрковъд", а Вие предубеден тюркофоб...

    Все пак настоявам да видим изворите, защото в прикачения от Вас файл (удивително, но си загубих времето да го прочета) единствените цитирани от Вас извори са два ръкописа, в единия от които пише Олга, а в другия Олена, и известието, че е от Плескова (Псков, вероятно за Ваше удивление мога да Ви кажа,че този град по времето Олга е съществувал, явно но трябват познания не само в прабългаристиката в частност, но и в Историята изобщо).

    • Upvote 1
  14. Не само в изворите, но и в специално-индивидуалните проучвания по въпроса са налице твърде много податки, свидетелства и доказателства за това, че княгиня Олга в действителност е Симеоновата дъщеря Елена.

    attachicon.gifДъщерята на цар Симеон, княгиня Елена-Олга.pdf

    Интересно кога най-накрая ще ги видим ТЕЯ ИЗВОРИ, или ги споменаваме ей тъй между другото, колкото за авторитет?

  15. Мисля, че трябва да отчетем и една поговорка дълбоко залегнала в психологията на българина: "Учи, за да не работиш". Тя показва, че на учението се гледа не като на труд, пък бил той и интелектуален, а на самите интелектуалци - хората чийто труд изисква творчески подход - едва ли не като търтеи и паразити, които живеят на гърба на отрудения народ. Тук народопсихологията не отчита, че именно учения, интелектуалеца е човека, чиято иновативност и творчески подход движи общественото развитие във всички аспекти - икономика, култура, наука и т. н.

    Четенето също не се възприема добре, особено в по-малки, изолирани и изостананали общности. В най-добрия случай се счита за забавление, или ексцентричност, в най-лошия може да доведе до стигматизиране, като най-честото твърдение за човек, който чете е, че не е добре с главата. Та и тези субкултурни особености трябва да се имат предвид.

    • Upvote 3
  16. Да не забравяме и, че в нашата култура са силни нагласите, че с честност и труд не се забогатява.

    Голяма част от днешните родители и баби и дядовци са преки сведетели на мутрокрацията от деветдесетте и последсвията от нея, та и до днес, тъй че нагласите в случая са следствие на преживения личен опит, което съвсем не означава, че са адекватни.
    • Upvote 1
  17. Ами бедните затова са бедни. Пък и тях никой не ги пита.

    Или ако си припомним израза от един култов филм:

    "- Да гласуваме за бедните!"

    Следва хоровия отговор на "народните" представители:

    "- Да го духат бедните"

    Иначе, общо взето Фружин е обобщил ситуацията.

    • Upvote 2
  18. Мдам, фентъзито върви с пълна пара. За Лъв Дякон българите са мизи и мизите са българи, които се наресли така по името на своя вожд, а не някаква имагинерна смес от "разни котраги, хазари и хунавии" (quod erat demonstrandum). Темата не е като какви Лъв Дякон си представя българите, а кои/какви са хунавите? На някои хора бързо им избиват комплексите на тема древни българи.

    • Upvote 1
  19. Не, Декапитатора не цитира просто Dumbarton oaks, а два пъти се връща към една и съща спекулативна теза, която е добре известно от къде се е пръкнала, но със сигурност не е от Dumbarton oaks.

    И идея нямам кои са хунавите, защото към момента разполагам с непълна информация, има извори и източници, които не съм прегледал, или до които нямам достъп, има и една препратка към Псевдокалистен, която за момента пречи на първосигналното ми предполжение (значи вероятно е то да не е вярно). Това е, не разполагам с готов отговор.

    • Upvote 1
  20. Поста ти беше изтрит, защото го докладвах, и неграмотни са не от Dumbarton oaks, а нечии произволни интерпретации. Не ми преписвай думи, които не съм казал! Цялата ценовистка клика сте едни долни манипулатори.

    • Upvote 2
  21. Разбрах какво ми хортуваш, ако грегорианския календар беше въведен през десети век корекцията щеше да е пет дена,но понеже в нашия случай е въведен чак през 1916 г., то корекцията е 13 дена. Анадък. Понял.

  22. Аз също съм, чел неграмотно списваните глупости на които се позоваваш. Ето ги и тях http://marknatan.blog.bg/history/2012/03/12/genezisa-na-bylgarite-spored-lyv-diakon.918903?reply=3680761 тъй, че моля давай по същество по темата. Разбрахме позицията ти по въпроса. Ако ти се обсъжда точно това, отвори отделна тема, най-чистосърдечно заявявам, че там няма да се обаждам.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...