boilad

Чел съм и "Кроватова България" и една книжка на Табов. Честно казано не бих си губил повече времето с тях. Моето предложение е вместо да се работи на парче с критика на всяко от неверните им твърдения, както гледам, че правите тук, да се разкритикува методологията им.

Не приписвайте, колективната собственост на комунизма!

Никой не го и прави. Комунизма във вида в който го познаваме е държавен капитализъм - една свръх регулирана икономика, която е толкова добра колкото и дерегулираната.

Повече няма какво да спорим,щом твърдиш, че отрицателния търговски баланс (пояснявам, внос, който е по-голям от износа) няма значение за икономиката.

Тъй, тъй другарю той вечния западен враг ни е виновен, пък и евреин леле!!!!

Аргумента срещу личността на автора не опровергава истинността на написаното.

Спомени на даскал Ралов /

Я, какви хубавини имало неотдавна. Странно, че съм пропуснал книжлето, или пък е било в крайно ограничен тираж. Ще падне май обикаляне по антиквари. Благодаря за инфото!

Виж какво направиха с банките и инфлацията нашите комунисти 90те.

В грешка си, пич, това го направи Джордж Сорос с къси позиции, а всеки с елементарни познания по икономика ще ти каже, че превъзходството на вноса над износа означава само едно - паричните потоци изтичат, вместо да се втичат.

Тук може би ще съумея да помогна, въпреки все критиките, които имам към писанията ти.

Богдан Прошек е брат на Иржи (Георги). Преди Освобождението Георги изпращал на брат си в Чехия дописки за българите, които той превеждал и публикувал във френски вестници (освен това общо позоваване, обаче не съм попадал на данни в кои вестници са публикувани, или на техни цитати). След Освобождението, през 1881 г. двама братя отварят в София първата българска пивоварна - "Ариана".

Основен източник за дейността на алмалийци са спомените на даскал Димитър Хубинов Ралов, който не е местен, а е назначен за учител със съдействието на Георги Данчов - Зографина (той по това време заема някаква длъжност свързана с надзора на училищата в този край, в момента ми убягва точно каква). За пръв път части от спомените на даскал Ралов са публикувани в Чехия през 1921 г. от Владимир Сис (нямам друга информация за изданието). В България за пръв път се споменават във вестник "Антени" през 80-те години на 20 век в публикация от внука на даскала - Димитър Александров Ралов, който ползва архива на дядо си.

По-голямата част от тези сведения съм почерпил от: Серафим Северняк "Васил Левски - свободният преди Освобождението", Народна младеж, С. 1987 г., стр. 172-173;

сборника "Неуловимият (по стъпките на Левски)", съставител Васил Петров, Медицина и физкултура, С. 1973 г., стр. 100-103

Тук може да се добави и един краеведски труд за Ябълково, но за съжаление го нямам и не мога да го цитирам.

Любомир Джипов в "Литературен алманах Юг" (мисля, че от 1985 г.) публикува нови документи за "Тракийското съзаклятие", засягащи вчастност и алмалийци - необнародвани до онзи момент писма на Георги Минчев и Стоян Заимов

И накрая ще си позволя един съвет, аз например никога не бих използвал "Миналото" на Заимов като основен исторически извор, също и "Видрица" на поп Минчо, който на много места е преписвал дословно Заимов (обърни внимание, че не отричам значението и на двата труда, но боравенето с тях изисква изисква голяма осторожност).

П. П. Може би някоя по подробна биография на Зографина също би помогнала за изясняване на случая, но на мен такъв труд не ми е известен.

Верно, тука от манипулации и фалшификации келепир няма. Виж с някоя книжка може да удариш кьоравото, като знам колко "прос" народ има в тая държава.

Ще се възползвам от авторското си право и направо ще цитирам мои писания от БС:

По въпроса за рождената дата на Левски явно ранните му биографи Захари Стоянов и Стоян Заимов са объркани,защото макар на някои места категорично да сочат 1837 и 1838,то от други места в текстовете им излиза,че Дякона е по-млад,но в никакъв случай не може да е роден след 1843г.
Най-достоверно е твърдението на Панайот Хитов,че през 1867г. Левски е на 28 години.Никой биограф не го познава така добре както знаменития воевода,а и те черпят сведения от втора ръка,които често са противоречиви (това личи и от текстовете им).Неясно на какво основание се отхвърля сведението на Хитов,той изрично твърди,че през пролетта на 1867г. Левски е на 28,а не че е на толкова към момента на диктуване на спомените,които са издадени през 1872г.Дори и да е така,то пак излиза,че Левски не може да е роден след 1843г.,защото в противен случай през 1858г. не би могъл,поради непълнолетието му според църковния канон,да стане монах.

По време на Пълвата легия между Раковски и някои от по-младите му сподвижници избухва скандал, заради авторитаризма и показността на Раковски, младите му опоненти печелят и по тяхна инициатива е изработен устав от който да се ръководят (в момента ми убягва точното заглавие на документа). В контекста на този спор се поставя и наказанието наложено от Раковски на Васил Друмев,който отказал да изпълни заповед.Възмутените приятели на Друмев, сред които Караджата и Левски, мислели да убият Раковски. При друг случай Левски оспорил авторитета на Раковски пред някакъв високопоставен сърбин.

Що се отнася до псевдонима "Левски", той е в духа на конспиративната традиция на Раковски с имена като: Раковски, Планински, Балкански, Горски, Македонски, и вероятно се появява заради лъвовете с които Дякона бил извезал елека си. Сигурно е обаче, че през 1866г. той е известен на Раковски с това си прозвище.

В едно писмо до Данаил Попов Филип Тотю пише за конфликт между Левски и Панайот Хитов, който най-общо може да се датира в периода след разтурянето на Втората легия. Цитирам по памет:"Единствената гордост на Панайот е тая, че в Белград искаше да стреля Дякона."

Относно заболяването на Левски няма единодушие. Унджиев предполага абцес, други язва и т. н. Сигурно е едно, операцията е в областта на коремната кухина. В спомените си Христо Иванов говори за "стомахна болест", а на друго място твърди, че лекарите не искали да оперират, зашото било опасно за сърцето. И в това има резон, защото всяка операция натоварва сърцето, дори то да е здраво. Трябва да имаме предвид и нивото на тогавашната анестезиология, която току що (образно казано) се е появила като наука, което пък допълнително би усложнило положението.
Христо Иванов разрешил ситуацията по хайдушки като казал на докторите, че ако не изцерят Левски, ще го последват в отвъдното. Пак той разказва, че през 1868 - 1869г. Левски ходел с отворена рана. Любомир Дойчев разказва, че това е причина при посещение в Бургас през 1869г. Левски да посети някаква баба знахарка. Захари Стоянов в биографията на Левски разказва пак за същата 1869г., че Левски се запознал с бай Иван Арабаджията от Царацово, защото припаднал току пред прага му. По-късно, когато раната вече е затворена, Левски продължавал да се лекува като пиел отвара от някаква билка, която му носел отец Матей Преображенски - Миткалото (по спомени на Марийка Сиркова).

Мисля, че в писмо до Стоян Заимов, или като бележка към спомените си, Христо Иванов пише, че докато раната била още отворена Левски "сам си пъхаше фитилити" (цитирам по памет, защото не можах да намеря из бумагите точно това свидетелство), тоест Дякона сам поставя дренаж на незарастналата си рана.

Ключов момент във всяко обсъждане на БРЦК е съдържанието зад абревиатурата, респективно въпроса за неговото начало. Мнозина съвременни изследователи правят разграничение между БРЦК и организацията на Левски, която наричат Вътрешна революционна организация (ВРО), което е чисто хипотетичен конструкт. В същото време те не дават ясен отговор кой и кога поставя началото на всяка една от тези организации, освен най-общото посочване, че са създадени съответно от Каравелов и Левски през 1869 или 1870г. (тук се прокрадва и идеята за човека-комитет, което обезсмисля съдържанието на думата комитет).

Проследявайки, дейността на Левски ще видим,че всички тези неясноти и спорни моменти намират своето обяснение в контратезата, а именно тъждествеността на БРЦК и ВРО.

Левски започва своята организационна дейност като сътрудник на емигрантските организации "Българско общество" и наследилата го "Млада България" групирани около българското читалище в Букурещ "Братска любов" (епохалното значение на това читалище в живота на българската емиграция и революционното движение заслужава отделно изследване).

Ключова фигура в тези организации, а по-късно и в БРЦК е търговеца Димитър Ценович. В спомените си Иван Касабов, друга важна фигура в революционното движение отпреди 1869г., когато под натиска на румънското правителство е принуден да се откаже от активна дейност, пише, че Левски бил най-добрия им агент, тоест поне до лятото на 1869г. Дякона съгласува дейността си революционно настроени емигрантски организации и техни представители. В едно писмо до Христо Иванов от 6 септември 1869г. Левски настоява представители от Българско да се явят в Галац. Някои изследователи предполагат, че това писмо е изпратено във връзка с предстоящото учредяване на БРЦК, но е възможно и друго обяснение, то да е във връзка с учредяването на Българското книжовно дружество (БКД), известно е, че Левски е спомоществувател на БКД и един от членовете на "Братска любов", които упълномощават Каравелов и Ценович да ги представя на учредяването на БКД. Във всеки случай в това писмо Левски не настоява за никакви предохранителни мерки, както по-късно при организирането на Общото събрание през 1872г.

При обиколката си през зимата на 1868-1869г. Левски използва вдъхващата респект фирма на "Привременно правителство в Балкана" и позива от четата на Хаджията и Караджата.През лятото на 1869г. използва позив отпечатан със съдействието на Иван Касабов и Теофан Райнов, който също е подписан от "Привременно правителство в Балкана".

След като за близо година време (септември 1869 - май 1870г.) не успява да убеди емигрантите в нуждата от единен ръководен орган (централен комитет) Левски решава, че е време да се върне в Българско. Интересно е, че този израз "в Българско" се появява в броя на "Свобода" от 30 април 1870г., където от името на "Българския революционен комитет в Българско" се изразява протест срещу поздравителен адрес на браилските българи до султана по случай учредяването на Екзархията. Дали Левски заимства израза от тук или самия той е автор на протеста не е ясно, но оттук нататък "Привременното правителство в Балкана" става "Привременно правителство в Българско". След това на 1 август 1870г. във вестник "Народное дело" в Женева е отпечатана "Програма на БРЦК", която на 14 октомври с.г. Каравелов отпечатва в "Свобода". Тук възникват редица интересни въпроси. Мнозина изследователи приемат, че Каравелов е автор на "Програмата", но защо тогава не я отпечатва направо в "Свобода"? Изказват се предположения свързани с конспиративни съображения, но е възможно и друго обяснение. Нищо чудно с характерния си редакторски стил да е "пипнал" "Програмата". По подобен начин няколко години по-късно ще редактира спомените на Панайот Хитов, при което се стига до обвинения, че всъщност той е автора. Възможно е и идеите отразени в "Програмата" да са изцяло на Левски и по-късно той да е развил или изоставил част от тях. Съвсем в духа на тази програма са и действията му от 1869-1870г., когато той не настоява директно за образуване на революционни комитети, а съветва познати и съмишленици да създават всякакъв вид дружества и читалища (това разбира се е в случаите, когато Левски не се опира на вече изградени структури останали от времената на Раковски и ТЦБК). Тук виждаме модела на "Братска любов", който се използва като център за възпитаване и вербуване на радикали (по същия начин ислямските радикали днес използват медресета и джамии). Може би във връзка с тази програма са някои обвинения, че Левски се водел по Каравелов, на което той категорично заявява "БРЦК е в Българско". Почти във всяко писмо от кореспонденцията на Дякона със съмишленици и противници от Румъния се среща твърдението му, че се води само от "тукашното ни вишегласие".

На поръчания от Левски печат пише: "Привременно правителство в Българско - І отд. от Б.Р.Ц.К.". Повечето изследователи виждат в този текст заявка за върховенство на несъществуващия комитет на Каравелов. На мен ми изглежда по-скоро като политически ход на Левски с който заявява, че може да има и второ отделение на БРЦК, оставяйки възможност на съмишлениците от чужбина да се присъединят към делото му, но първото и главно е "в Българско".

Накратко няма документ, който, след лятото на 1869 та чак до Общото събрание през пролетта на 1872г., да указва наличието на някаква революционна организация в чужбина, която съществува паралелно с организацията на Левски.

Към края на 1870г. Левски решава, че е дошъл момента за създаване на единен ръководен център, който да координира и контролира дейността на отделните комитети и да се направи печат на организацията, първо го поръчва на Георги Живков, после на Данаил Попов и накрая е изработен със съдействието на Каравелов. В началото на февруари 1871г. в Ловеч е избрано Привременно правителство чрез което Левски легитимира дейността си до момента и пресича стремежите на редица дейци от чужбина да наложат контрола си върху организацията, изработена е "Наредата" и поставена за разглеждане от местните комитети. През тази година Левски настоява да се проведе в страната общо събрание на комитетите и на съмишленици от чужбина. Към края на годината благоразумието надделява и той решава, че от съображения за сигурност е по-добре събранието да се проведе в Букурещ. Изглежда, че до избирането на Привременното правителство в Ловеч неформален център на организацията е Карлово, защото в спомените си Иван Драсов пише, че от там приемали наставления.

Така се стига до 4 май 1872г., когато на последното заседание на Общото събрание са приети програма и устав и е избрано ново ръководство с председател Каравелов, като старото своевременно си е подало оставката.

Левски се е познавал лично с доста високопоставени правителствени чиновници като незаслужено (според мен) оплювания Иванчо Пенчович,доктор Христо Стамболски,участниците в издаването на вилаетския вестник "Дунав" Иван Чорапчиев и Стоил Попов (според някои изследователи той е посветил Дякона в революционната борба).Към тях трябва да прибавим и Найден Геров,който пък е на руска служба.Все пак от тук изброените само доктор Стамболски е действителен комитетски член.За малко да забравя и Теофан Райнов по-чийто живот би могъл да се ситуира цял шпионски роман.По настояване на комитета през 1872г. е назначен за управител на ж.п. линията Пловдив-Одрин.

От 1869г. Общи снове между Румъния и Сърбия,като шумно афишира революционните си възгледи.Панайот Хитов го изпраща с писмо до Данаил Попов,който се явява нещо като задграничен представител на изградената от Левски организация (това е БРЦК и Левски е негов председател,но за другите личности влизащи в състава му няма яснота,Каравелов става председател и въобще влиза в БРЦК по време на Общото събрание през май 1872г.Сред изследователите подобно становище е застъпено от Д. Косев.Доколкото познавам документите,а имам претенцията,че съм прегледал,ако не всички,то една голяма част от тях,те подкрепят тази теза,т.е. преди май 1872г. Каравелов не оглавява никаква организация претендираща да е БРЦК,единственото БРЦК е "в Българско"),в Турну Мъгуреле.Данаил прави писмено запитване до Левски дали да изпрати Общия в Българско,но Дякона никак не бърза с отговора.Накрая Данаил решава:вместо само да хрантутят Общия с народни пари,да го използват като куриер и го изпраща в Ловеч.Тамошните дейци изглежда се впечатляват от историите на Общия и по "вишегласие" решават да го изпратят при Левски.Дали двамата,Левски и Общи,се познават от по-рано не е много ясно,но факта,че Левски е много предпазлив,когато е с него,говори в полза на едно такова предположение,или най-малко е чувал негативни отзиви (с Ангел Кънчев,когото познава от 1868г.,но го приема за свой помощник малко след пристигането на Общи,например се държи съвсем открито.Има съмнения,че Общи може да е сръбски или гръцки шпионин.В писмото с което го изпраща до Данаил Попов,Хитов пише,че Общи може би е гръцки шпионин,но,понеже не разполага с доказателства,самият той не е много уверен в твърдението си).По-късно същите ловешки дейци (сред които сигурно има и членове на БРЦК от това време,не случайно Ловеч е "революционна столица") пак по"вишегласие" делегират на Общи правата на организатор за Орханийско,въпреки очевидното недоверие на Левски към него.
Слуховете за връзка между Левски и монахинята Евгения Бояджиева.Да,между тях има нескрита симпатия и може би прикрита любов,но предвид епохата и нравите аз не мисля,че се е стигнало до,така да се каже,консумиране на тази любов.А иначе Левски е бил доста симпатичен и общителен.Марийка Сиркова например (по-късно Цвяткова) говори за него с нескривано възхищение.Има слух,че Поплуканови са гласели Левски за годеник на най-малката щерка на поп Лукан Йордана,но тя починала на 16 години в края на 1872 малко преди залавянето на Дякона (дори по този сюжет е ситуиран роман,обаче не си спомням заглавието и автора).
Въобще Левски е благодатна тема.

Опити за освобождаване на Левски:
1.След откарването на заловения в Ловеч,вечерта на 27.12.1872г. у Сиркови се събират поп Кръстьо и Димо Петров Драсов.Последния настоява да избавят Левски.Поп Кръстьо отговаря,че властите не знаят кого са заловили и затова по-добре да не бързат,защото подобен опит би събудил подозрителността им.
2.През нощта на 28 срещу 29.12.1872г. комитетските дейци в Търново опитват да запалят конака,та в суматохата заловените да успеят да избягат или да изгорят.Неуспеха на тази акция напълно потвърждава съображенията на поп Кръстьо.Левски е разкрит.
3.След първия провал търновци опитват да организират чета и да го освободят по пътя,но не успяват да съберат достатъчно хора.
4.Веднага щом на 2.1.1873г. брата на бай Иван Арабаджията от Каратопрак Петър научава за задържането на Левски организира чета,тоест успява там,където търновци се провалят,заминава за злополучния Арабаконашки проход и пристига там само няколко часа след минаването на конвоя с Левски през него на път за София.На практика той разсъждава най логично.
5.Най грандиозен е замисъла на Атанас Узунов,но той се основава на грешното предположение,че Левски ще бъде съден в Цариград.По това време два са основните пътя до имперската столица.Единия от София доСаранбей,от там с железницата до Одрин и накрая Цариград.Дугия е от София към някое дунавско пристанище,от там с параход до Русе,от Русе до Варна с железница и от Варна по море до столицата.В София е изпратен Дончо Фесчията,за да съобщи кога и по кой път ще прекарат Левски.Към началото на февруари подготовката е завършена.Предвижда се три чети на три места да съботират линията Саранбей-Одрин и една чета по линията Русе-Варна.Тогава получават печалното известие за обесването на Левски.
6.Най-фантасмагорична е идеята на Сребрьо Стойновски и Илия Миланов,които искат да освободят Левски,като на негово място оставят приличащ на него човек.
7.Не липсва и дипломатически опит.Доктор Рашко Петров настоява пред руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски,но руския генерален консул в Цариград граф Николай Павлович Игнатиев категорично му забранява да използва служебното си положение за тази цел,макар вече да има прецедент и задържания по същото дело Христо Стоянов,като руски поданик е освободен.
8.Иванчо Пенчович известил "тайним образом" (тоест без да издава самоличността си, вероятно чрез трето лице) арестуваните да се отрекат от предишните си показания. От протоколите е видно доколко са се вслушали в съвета му.

П.П.Узунов явно е имал някаква представа от турското наказателно право,което предвижда обжалване на присъдата пред най-висша инстанция в Цариград,но на него му убягва факта,че Извънредната комисия в София предполага и извънредни действия,а именно,тя действа според член първи на съответния закон,който засяга действия срещу държавата.Без съд предложената от следствието присъда се одобрява от правителството и незабавно влиза в сила. Обвиненията по които е осъден Левски са:подбуждане към въоръжен бунт срещу държавата;участие в престъпна дейност като главатар на група;разпространяване на подстрекателска литература;убийство при извършване на друго престъпление.Според наказателния (тогавашен) закон това са:чл.55,ал.1;чл.56;чл.66 и чл.174,ал.2.

Тълкуванията, баянията, врачуването и версиите ги оставям на "историци" като Гербов

А това съм писал преди години. Усеща се силното влияние на Николай Генчев.

Помен за Дякона Левски

В родната ни историческа памет няма друга личност,която да е мерило за нравственото развитие на малки и големи,като Васил Иванов Кунчев-Левски.Той едновременно вълнува и смущава сърцата и умовете на поколенията след него.

И до днес не се знае точната му рождена дата,но за България се ражда през 1861г.,когато поема пътя в служба на народа.Преминал през школата на Раковски в Първата легия,знаменосец на воеводата Панайот Хитов и военно обучение за офицер през Втората легия,Васил Левски постепенно се издига до главен идеолог и организатор на българското национално-освободително движение.След първите две обиколки в страната през 1869г.,които прави по поръка и със съдействието на емигрантската организация "Млада България",Левски категорично се противопоставя на всякакви прибързани опити за въстание и вижда успеха на освободителното дело само в системната подготовка и участието на всички слоеве от българското общество без намесата на външни сили.За този период Светослав Миларов си спомня:"Левски(Дякона) един от революционерните началници и най-дръзновения...имал една мечта:да събере всичките пръснати революционерни сили и да ги подчини на една програма,която ще бъде двигателя на общата ни работа за свобода."

Въпреки положените усилия Левски не успява да преодолее огромните противоречия сред емигрантите,защото както бележи в две от писмата си:"еди кой си води сръбска политика,та не бивало с него да се работи;други-руска,трети-турска",а "аз там между всички ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем.Тогава моят път беше да си се върна в Българско и да си работим както ни стига умът."Трудностите не сломяват "тоя демон вездесъщ",който е "постоянен до невъзможност и упорит до безумство".Той не прекъсва окончателно връзките си с емигрантите и в крайна сметка успява да постигне някакво съгласие.

След една организационна обиколка през 1870г.,верен на принципа на "вишегласието",обсъдил идеите си и взел мненията на своите съмишленици в страната,през февруари 1871г. съставя "Привременно правителство" или "БРЦК в Българско".По време на цялата му дейност до Общото събрание през пролетта на 1872г. на Левски се налага непрестанно да отбива домогванията на редица емигрантски дейци за ръководна роля в определянето стратегията и тактиката на организацията.На Общото събрание една от мечтите му се сбъдва-обединяват се всички революционни среди и е приет устав от който да водят.

Но ако искаме да вникнем в характера на човека,отдал живота си за святото дело,то трябва да се обърнем към съвременниците му.Така например Пенчо Хаджиславов-член на комитета и съученик на Левски от Стара Загора,пише за онова време,че Васил бил "свенлив като мома,пъргав като сърна и певец като славей",а отец Кирил-духовен наставник на бъдащия дякон Игнатий,споделя:"Моят духовен син беше по това време тих,мирен,благонравен,чини ми се,че бе и страхлив".Отец Кирил изглежда бърка смирението и благонравието със страхливост,защото през Първата легия Дякона показва чудеса от храброст и въпреки това съратника му Васил Стоянов също го определя като:"тих,скромен,мил и твърде много свенлив-като мома".Любен Каравелов пък описва характера му така:"Ако нещо му са не хареса той мълчи,навъси челото си и не смее са,и каквото вие да правите той няма да са препира,а само веднъж ще да каже,че нему това "са не харесва" или,че това "не е така"...неговото наслаждение вие може да забележите само на просияващото му лице,и на задоволната му усмивка".

Левски говори малко,но с естествената си реч печели много последователи и възпламенява патриотизма им.Значението му за започнатото дело също е забелязано от неговите съвременници.Верния му другар и помощник Христо Иванов след Общото събрание му пише да се пази,"защото хиляда ни не жали.Като мене и другите се лесно спечелват,но като тебе ни не можем спечели никога!",а известния воевода Филип Тотю споделя:"Радвам се на Левски,че той неуморно се труди за общото благоденствие.Моля Бога дано му Господ подари дълги дни и го запазва от неприятеля".Воеводата Панайот Хитов заявява:"Аз,докато работеше Дяконът,...все имах надежда".

В резултат на разкритията след обира на турската поща в прохода Арабаконак властите извършват множество арести и увеличават усилията си за залавянето на главния виновник и организатор на комитетите Васил Дякона Левски.

Призори на 27 декември 1872г. той е задържан и отведен в София,където заседава Извънредна комисия натоварена с изясняване и определяне присъдите по комитетското дело.Там,въпреки достойното му държание,при поредица от очни ставки е припознат от всички съзаклятници и осъден на смърт.

Датата 6(19 по новия стил) февруари 1873г. става най-точната мярка за подвига на Васил Левски и делото му,което надхвърля тесните рамки на тленния живот,за да го изведе към безсмъртието и Освобождението на България.

Ботев го среща само веднъж,но по достойнство оценява значението му за България в знаменитата си елегия "Обесването на Васил Левски"

О,майко моя,родино мила,

защо тъй жално,тъй милно плачеш.

Гарване и ти птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш.

Ох,зная,зная,ти плачеш майко,

затуй,че ти си черна робиня,

затуй,че твоят свещен глас,майко,

е глас без помощ,глас във пустиня.

Плачи!Там близо край град София

стърчи,аз видях,черно бесило

и твой един син,Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят Богу горещо,

жените плачат,пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ,и мраз,и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Гербов, пиши, защото написаното от теб представлява интерес и за хора, непишещи в темата. Определено гледната ти точка е интересна.

Интересна е за създаване на градски легенди.

Да се знае все пак, че повечето от това, което пуснах в рамките на тази тема, или трудно ще го намерите на друго място или няма да го намерите. Така че прочетете още веднъж какво съм написал, ако искате да имате полза от посещението си във форума.

Вярно е, къде другаде ще прочетем свободни съчинения на тема Левски - диктатор и фукара. И ако темата е за възхвала на Левски, то мястото й съвсем не е в раздела история.

Писал си, че Левски е "отчел" пари на Каравелов, което показва, че и ти не си чел нещо по-сериозно за Васил Левски. Левски е бил най-върховния, единствен вожд на БРЦК и не се е отчитал на никого.

Абе много аджамии взеха да се изявяват като върли познавачи на биографията на Васил Левски.

Новаците! Ами първо разгледайте какво е писано във форума, пък тогава се опитвайте да продавате краставици на краставичаря (за кой ли път го пиша последното?!).

За щастие аз от форуми и пишман историци не се информирам. Освен това на въпросните писма е правен графологичен анализ, намерете си литература и си четете, кой съм аз, че да просвещавам многочелите господа. И няма нищо необичайно в това писмото от името на председателя да е писано от поп Кръстьо. Някои от писмата на Левски също са писани от друг човек (Иван Драсов).

В отговора си от 7 декември Левски пише за "предателство истинно и предателство без да ще, от страх" и

се зарича да отиде в Ловеч и да се разправи с предателя.

Левски издава разпореждане поп Кръстьо да бъде избягван и иска "колкото писма, пари, весници и всичко, каквото има оставено у вас и у председателят тайни работи, да са пренесат у Николчя, ще

премина да ги зема".

А защо не цитираш къде Левски казва, че попа трябва да бъде избягван? Отговора е прост - той никога не е казвал такова нещо. Интересно, след като попа е единсвения активен член на комитета,в Ловеч до кого е изпратено въпросното писмо? И кой тогава е пренесъл "каквото има оставено у вас и у председателя тайни работи" у Сиркови? И тука отговора е прост, ама нали някой трябва зададе правилния въпрос. Очевидно попа е свършил тая работа и той е получателя на въпросното писмо. А това вече обяснява и ходенето му у Сиркови и тъй като е под позрение и с тогавашния еквивалент на мярката за неотклонение подписка (което е причина за ежедневното му ходене в конака) той се оправдава, че е викан да чете на болен човек.

Нека обобщим. Донесено ли е изобщо нещо у Николчови, или само хвърляме кьор фишек?

Я, кой не си е научил урока. А какво е било зашито в самаря на коня на Никола Цвятков?

Писмо от Ловеч до Левски от 7 октомври 1872 г.: „Писма пристигнаха завчера, днес ти ги изпращам. От тука нема друго що да ти пиша, освен да ти явя чи от нашите баджаци цървули нема да станат. Сичкити ся изплашили от една топурдия, а по нататък не зная що ще бъде. Сичко на мене облегнало, пък аз без да зная сичко, и без да можа сичко нищо не мога да сторя. Вестницити стоят у мене, както и другити книги. Не зная кому и как да ги распратя. Те мислят да не дохождаш скоро тука, защото ги е страх, а мене ако питаш, аз би рекъл да додиш, да ся спорязумейми какво и как има да работим.”

Това писмо е написано от поп Кръстю.

Страшен манипулатор си, ей! А откъде разбра, че това писмо е писано от по Кръстьо? Или смяташ, че той е председателя на комитета в Ловеч? В такъв случай откъде знаеш, че той е председателя? Не, не ми казвай, от спомени. Дано други спомени казват, че председателя е друг. На какво основание даваш предпочитание на едните пред другите?

Левски е отишъл в Ловеч при ятаците си. Основни фигури в Ловешкия комитет са били Иван Драсов, Димитър Пъшков, Марин п. Луканов, поп Кръстю Никифоров. Да се е срещал Левски с някого от тях?

Защо му е на Левски да се среша с който и да е член на комитета след като е наредил всичко което му трябва да бъде пренесено у Сиркови.

Вижда се, че още в идейната фаза на обира, Димитър Общи е „отсвирил” Васил Левски, който след завръщането си от Букурещ, се оказва, че е похарчил всички пари на комитета, които били събрани дотогава, без да пита никого. Затова Общи и тетевенските първенци решават въобще да не вземат мнение нито от Васил Левски, нито от другите комитети, а парите от обира да бъдат занесени директно „отсреща” на Любен Каравелов в Букурещ.

От къде разбра, че Левски е похарчил всички пари на комитета? Не ми казвай, ще позная, след обшото събрание се оплаква, че е останал без пари. Така е, защото с лични средства не разполага, а комитетските ги е отчел пред Каравелов.

Левски работи първоначално индивидуално като ентусиаст с „Прокламация от името на Привременното правителство в Балкана" в джоба, но за да бъде легитимен и по-убедителен в работата по места се принуждава да влезе във формата на БРЦК и да се примири със унизителното за него разделяне на комитетската мрежа в българско на трима апостоли.

Налага да дели районите с Ангел Кънчев и Димитър Общи.

Обаче Левски не може да понесе унижението, и вместо да изпълнява заповедите на БРЦК да въведе във съответните комитетти новите апостоли само ги влачи със себе си, оставя ги да чакат в хановете, и той уж да огледа обстановката, отива на лична среща с комитетските дейци ...

Справка, стенограмите от разпитите ...

Въпросните прокламации са издавани със съдействието на Иван Касабов и Теофан Райнов, които представляват революционната организация "Българско общество, а впоследствие и наследилата я "Млада България". Ключова фигура в тези организации е и Димитър Ценович, който е основен спонсор на така наречената "права обиколка на Левски в България". За "втората обиколка" пък е известно, че Левски не влиза сам в страната, а кординирано с Васил Ганчев - Плевнелията, Гълъб войвода (Христо Донов Сариев) и Сава Младенов Ръжанков. За справка - доклад на руския вицеконсул в Одрин Иван Иванов от 26 май 1869 г. и писмо на Христо Георгиев до Найден Геров от 14 юни същата година (това разбира се са само част от документите, но най-красноречивите). Затова твърдението за солови акции на Левски, особено що се отнася до дейността му през 1868-1869 г. са несъстоятелни.

Разделянето на районите е извършено на събрание в Ловеч през ноември 1871 г., като на Общи е поверен района на Орханийско и Софийско, на Кънчев Североизточна - България, Васил Йонков и Сава Младенов - Тракия, а на Левски - Ловеч. Влаченето на Общи и Кънчев и зарязването им по ханища е преди това и има за цел да провери пригодността им за работа, тоест Левски се подчинява на "вишегласието" да обикалят поотделно, макар да не е съгласен на Общи де се делегират права,но не и преди да провери пригодността им.Справка протоколите от разпитите на Общи и Левски от където е видно, че Кънчев не е дискриминиран така както Общи.

За пръв път с псевдонима "Левски" Дякона се подписва в писмо до Раковски от ноември 1866 г. Спомените имат основния недостатък, че се появяват постфактум, тоест може да са били повлияни от вече добилия известност псевдоним. От всички които описват как Левски се е сдобил с него само Христо Иванов е източник от първа ръка. Та той твърди, че това е станало, когато Левски и Караджата се втурнали в Байраклъ джамия, но не е свидетел на самото събитие. Христо Македонски е очевидец и участник във въпросното белградско събитие непосредствено с Караджата, но не споменава Левски.